Р Е Ш Е Н И Е
Номер 25.03.2020
г. Град С.З.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 25.02. 2020
г.
В публичното заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР ХРИСТОВ
ЧЛЕНОВЕ: АННА ТРИФОНОВА
РУМЯНА ТАНЕВА
Секретар: СТОЙКА ИВАНОВА
като разгледа докладваното от съдията ТРИФОНОВА
в.т.д. № 1018 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Обжалвано е решение № 1536/11.11.2019
г. постановено по гр.д. № 2498/2019г. по описа на Районен съд – С.З., с което “Е.”
ЕАД П. е осъдено да заплати на “В.” ЕООД - гр.С.З. сумата в размер на 800 лв.,
представляваща недължимо платена сума за такса пренос по ел. разпределителната
мрежа до обект на ниско напрежение - Помпена станция „О.", ИТ № 2939032,
за периода 01.09.2014 г. до 30.09.2014 г., представляваща разликата между
стойността на енергията, пренесена на ниво ниско напрежение и ниво средно,
ведно със законната лихва от 10.05.2019 г. до датата на връщане на сумата от
ответника на ищеца; сумата 371.10 лв., представляваща обезщетение в размер на
законната лихва, считано от датата на
извършеното плащане по фактура № ********** от 30.09.2014 г. до датата
на предявяване на молбата в съда 09.05.2019 г., както и сумата от 750 лв.,
представляваща направени по делото разноски.
Във въззивната жалба “Е.” ЕАД
излага подробни съображения, че първоинстанционното решение е неправилно,
незаконосъобразно и постановено в нарушение на материалния закон. Направено е
искане да бъде отменено решението в обжалваната част. В случай, че жалбата бъде
уважена моли да бъдат присъдени направените разноски, съобразно представения
списък. В случай, че бъде отхвърлена прави възражение срещу присъждане на
адвокатско възнаграждение в размер по – голям от еднократния предвиден в Наредба
№ 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
В законоустановения срок е
постъпил отговор на въззивната жалба, с който въззиваемия
“В.” ЕООД взема становище, че жалбата е неоснователна, като излага съображения
в тази връзка. Направено е искане да бъде потвърдено първоинстанционното
решение. Претендира разноските пред настоящата инстанция. Прави възражение за
прекомерност на юрисконсултското възнаграждение и на
двете инстанции.
Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият състав, след като
обсъди данните по първоинстанционното и въззивното
производства, намира за установено следното:
Пред първоинстанционния съд е
предявен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД.
Ищецът „В.” ЕООД моли съда да постанови решение, с което
на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД да осъди
ответника „Е." ЕАД да му заплати сумата от 800 лв., представляваща
недължимо платена сума за такса пренос по ел. разпределителната мрежа до обект
на ниско напрежение - Помпена станция „О.", ИТ № 2939032, за периода
01.09.2014 г. до 30.09.2014 г., представляваща разликата между стойността на
енергията, пренесена на ниво ниско напрежение и ниво средно, ведно със
законната лихва от 10.05.2019 г. до датата на връщане на сумата от ответника на
ищеца; сумата 371.10 лв., представляваща обезщетение в размер на законната
лихва, считано от датата на плащане на извършеното плащане по фактура №
********** от 30.09.2014 г. до датата на предявяване на молбата в съда
09.05.2019 г. Претендира за направените
по делото разноски.
Ответникът „Е.” ЕАД П. представя писмен отговор в срока
по чл.131 ГПК, в който взема становище, че оспорва изцяло предявения иск както
по основание, така и по размер.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът подава подробен писмен отговор, в
който оспорва основателността на предявения иск и моли да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Безспорно е установено, че ищецът и ответникът са страни по договор за
продажба на ел. енергия, като ищецът е потребител на електрическа енергия на
няколко обекта, в т.ч. и на обект с ИТН
2939032 – помпена станция „О.”, общ. Т..
Процесният обект на ищеца с ИТН 2939032 – помпена станция „О.”,
общ. Т. е бил присъединен към електроразпределителната мрежа, собственост на „Е.”
ЕАД на ниво ниско напрежение и на 19.11.2015 г. е променено меренето на ниво
средно напрежение, видно и от констативен протокол за техническа проверка и
подмяна на средства за търговско измерване от 19.11.2015 г.
Видно от Заповед № 135/12.12.1995г. на Кмета на гр. Т., акт за приемане и
предаване на основни средства, инвентаризационен опис за земя, сгради и
съоръжения на ПС „О.", характеристика на ДМА - Трафопост „О.", акт обр.16 за Електропровод „В." 20 kV,
на ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „О." с. О., на ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „К.", и на
намиращите се в тях ЗРУ и разрешение за ползване № 261/09.08.1995г, се установява,
че ищецът е собственик на Електропровод „В." 20 kV,
на ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „О." с. О., на ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „К.", и на
намиращите се в тях ЗРУ. Същите са собственост на дружеството от 29.12.1995г„
когато са включени в капитала на дружеството. За тези обекти е подписан Акт обр.16 и е издадено Разрешение за ползване №
261/09.09.1995г.
По делото е представена и кореспонденцията между страните
във връзка със собствеността на процесния трафопост и процедурата по смяна на
нивото на мерене, съгласно която „Е." ЕАД с писмо изх. №
6053-30/24.09.2008г. уведомява „В.“ ЕООД С.З., че съгласно решение № Ц-021 от
26.06.2008г. на ДКЕВР тече проект по идентифициране на обекти на клиенти, които
са присъединени със собствени електропроводи към електрически подстанции, чието
мерене се осъществява в подстанцията и че за клиентите, които са изпратили
необходимите документи, ЕВН ЕР вече не начислява цена за пренос за съответните
обекти, считано от влизане на решението на ДКЕВР в сила. В писмото е посочено,
че „Е. АД“ все още не е получило от ищеца документи, удостоверяващи
собствеността му върху електропроводи, присъединени към електрически
подстанции. В отговор на писмото, ищецът е изпратил писмо с
изх.№1784/23.10.2008г. относно идентифициране на обекти, присъединени със
собствени електропроводи към електрически подстанции, чието мерене се
осъществява в подстанциите, сред които и обект, захранен от Подстанция Т. –
извод „В.”, като са посочени документите за собственост, обсъдени по-горе. С
писмо до „Е.“ АД с изх.№2013/05.12.2008г., ищецът заявява желание да бъде
изместено поле мерене от ниско напрежение в самите обекти на средно напрежение
20 kV в Подстанция гр.Т. на ИТ №2939032 ПС „О.”, с. О.
и на ИТ № 2939033 В. с. Капитан Петко Войвода, като е посочено, че обектите се
захранват от ел. провод 20 kV
„В.”, собственост на „В.“ ЕООД, за което с писмо изх.№1784/23.10.2008г. са
представени всички необходими документи за собственост. С писмо
изх.№01/09.01.2009г. Е.“ АД отново изисква документи за собственост на ел.провод 20 kV извод „В.” и сочи,
че след представянето им ще даде становище за промяна на мястото на мерене от
ниско напрежение на средно напрежение.
По делото е изслушано заключението на назначената съдебно-
техническа експертиза, от което се установява че през периода 01.09.2014г. -
30.09.2014г. измерването на потребената от ищеца ел.енергия
по процесната фактура за обект ПС „О.", ИТ №2939032 се е извършвало на
ниво ниско напрежение в ЗРУ /Закрито разпределително устройство/ 20кV/400V в ПС
/помпена станция/ „О.", собственост на ищеца.
Ако се приеме, че електропровод „В." 20 kV, изходящ от подстанция „Т.", е бил собственост на
ищеца през процесния период, границата на собствеността му са изводите на
електропровод „В." в ЗРУ на подстанция „Т." на ниво средно
напрежение.ЕВН ЕР е трябвало да монтира в подходящо ел.табло измервателна група
на средно напрежение, включваща токови и напреженови
трансформатори за средно напрежение, средство за търговско измерване и модем за
дистанционен отчет, на изводите средно напрежение 20 кУ
на електропровод „В." в подстанция „Т." чрез обособяване на отделно
поле „мерене" или в съществуваща килия.
От заключението на приетата по делото съдебно - икономическа
експертиза се установи, че процеснатат фактура №
********** от 30.09.2014 г. в общ размер на 2864.83 лв. с ДДС, издадена от
ответното дружество на ищеца е платена по банков път на 13.10.2014 г. и няма
неразплатен остатък по тази фактура. Начислената във фактурата „такса пренос по
ел. разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение" до обект ПС „О.",
ИТ № 2939032, е 1097.74 лв. Общият размер на платената по тази фактура сума за
„такса пренос по ел. разпределителна мрежа до обект ПС„ О.", ИТ№ 2939032
на ниско напрежение" е 1097.74 лв. без ДДС. Вещото лице сочи, че ако се
приеме, че ищецът не дължи такса пренос по ел. разпределителната мрежа до обект
на ниско напрежение - Помпена станция „О." , ИТ № 2939032, за периода
01.09.2014 г. - 30.09.2014 г., а до обект средно напрежение - Помпена станция „О."
, ИТ № 2939032, за период 01.09.2014 г. - 30.09.2014 г., то размера на
недължимо платените от ищеца суми за такса пренос за този обект е 824.05 лв.,
като в заключението си вещото лице посочва как е формирана тази сума, която се
явява недължимо платена от ищеца сума за „такса пренос" за този обект.
При така установеното от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
Ищецът „Е.” ЕАД е краен снабдител по смисъла на
чл.92, т.2 ЗЕ и като такъв продава електрическа енергия на клиентите си при
публично известни Общи условия – чл.98а ЗЕ. С решение на ДКЕВР №
ОУ-013/10.05.2008 г. Общите условия на „Е.” ЕАД на договорите за продажба на
електрическа енергия са одобрени и на основание чл. 98а, ал. 4 ЗЕ публикуваните
Общи условия влизат в сила за потребителите, които купуват електрическа енергия
от крайния снабдител, без изрично писмено приемане. С оглед горепосочените
норми съдът приема,че Общите условия са задължителни за потребителите на
ел.енергия, какъвто се явява ищеца.
В настоящия случай отношенията между страните се
регламентират от нормите на Закона за
енергетиката, Наредба № 6/9.06.2004
г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към
преносната и разпределителните електрически мрежи (отм.); НАРЕДБА №
6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и потребители на
електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи, Правила
за търговия с ел.енергия /ДВ 66/26.07.2013г./
Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал.
1, пр. 1 от ЗЗД полученото без основание подлежи на връщане. С оглед
правилата за разпределение на доказателствената тежест по предявен иск с правно
основание чл. 55, ал.1, пр. 1 от ЗЗД ищецът следва да докаже, че е заплатил
процесната сума, представляваща разлика между платена от него такса "ниско
напрежение" и такса "средно напрежение", каквото според него е
дължима при положение, че собственият му трафопост извършва преобразуването от
средно в ниско напрежение. Въззивният съд споделя
изразеното в решение № 227/11.02.2013 г. по т. д. № 1054/2011 г., ВКС, ІІ т.
о., становище относно значението на точката за присъединяване и мястото на
правомерно поставяне на СТИ, а оттук и дължимостта на
цената за достъп до електроразпределителната мрежа и пренос по последната. По
тези съображения съдът намира, че релевантният по делото въпрос е дали потребеното количество ел. енергия е измерено в местата,
определени съобразно Наредба 6/09.06.2004 г. за присъединяване на производители
и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните
електрически мрежи.
Съгласно решение №75 от 25.03.2013г. по гр.д.
№864/2012г. І г.о. на ВКС, също постановено по реда на чл. 290 ГПК, „границата
на собственост върху електрическите съоръжения“ по смисъла на чл. 120 ал.2 ЗЕ
във вр. с чл. 127 ЗЕ и чл. 28 ал.1 от Наредба
№6/09.06.2004г. (отм.) за присъединяване на производители и потребители на
електрическа енергия към преносната и разпределителната електрическа мрежа
визира границата между електрическите съоръжения, собственост на
разпределителното предприятие и тези, собственост на потребител на електрическа
енергия.
Към момента на изграждането си процесният
трафопост е бил свързан към страна ниско напрежение, като към същият момент е
липсвала нормативна уредба, която да определя задължителни места на измерване
на доставяната електрическа енергия.
Впоследствие съгласно Правилата за измерване на
количеството електрическа енергия/ 2007 и
Съгласно разпоредбата на чл. 27 от Наредба № 6 от
09.06.2004г. (отм.) за присъединяване на производители и потребители на
електрическа енергия към преносната и разпределителната мрежа, границата на
собственост между електрическите съоръжения на преносното предприятие и тези на
потребителя се определя от начина на присъединяване и от вида на съоръженията
за присъединяване. Съгласно чл. 29, ал.1, т.1 от Наредбата границата на
собствеността следва да се определя от мястото на присъединяване на кабелните
накрайници към уредбата. Така в хипотезата на присъединяване на потребител чрез
собствен електропровод от значение за определяне на мястото на търговско
измерване е единствено границата на собственост на електрическите съоръжения.
В
настоящия случай от заключението на съдебно – техническата експертиза се
установява, че граница на собствеността са изводите на електропровод „В.“ в ЗРУ
на подстанция „Т.“ на ниво средно напрежение. Ответникът е трябвало да монтира
в подходящо ел. табло измервателна група на средно напрежение, включваща токови
и напреженови трансформатори за средно напрежение,
средство за търговско измерване и модем за дистанционен отчет, на изводите
средно напрежение 20 kV на електропровод „В." в подстанция „Т." чрез обособяване на
отделно поле „мерене" или в съществуваща килия. Поради това въззивният съд приема, че в случая СТИ, отчитащо в частта
ниско напрежение е било неправилно разположено. Следователно количеството
консумирана електрическа енергия, измерено в места, различни от нормативно установените,
не може да обуслови начисляване на цена за пренос. При това положение съдът
намира, че извършеното от разпределителното дружество измерване е неправомерно,
несъобразено с Наредба 6/09.06.2004 г./отм./ и поради това и ищецът не е имал
задължение да заплаща начислената му от ответното дружество цена за пренос през
разпределителната мрежа на ниво ниско напрежение и остойностеното
количество ел. енергия по цени за ниско напрежение. С начисляване цена за
"достъп ниско напрежение и пренос на електрическа енергия през
електроразпределителната мрежа" в приложените фактури, на практика
ответникът е получил нещо без основание и се е обогатил за сметка обедняването
на ищеца. „Е.” ЕАД е формирал дължимата от „В.” ЕООД цена за консумираната от
него ел. енергия въз основа на параметри на напрежение, което не отговаря на
установеното от закона. Поради това за ответното дружество не е налице
основание за получаване на такси за посочените услуги, поради което платената
сума е недължима и на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД подлежи на връщане.
Настоящият състав намира, че предявеният иск за сумата 371.10 лв.,
представляваща обезщетение в размер на законната лихва, считано от датата
на извършеното плащане по фактура №
********** от 30.09.2014 г. до датата на предявяване на молбата в съда
09.05.2019 г., е неоснователен и следва да бъде отхвърлен като такъв.
Съгласно чл. 86 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Когато няма
определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен
от кредитора. Съгласно приетото с ТР № 5/21.11.2019г. по тълк.
д. № 5/2017г. на ВКС, ОСГТК при връщане на дадено при начална липса на
основание в хипотезата на чл. 55 ал. 1 предл. 1 от
ЗЗД, длъжникът дължи обезщетение за забава от поканата да изпълни. По делото не
са представени доказателства, от които да е видно, че кредиторът е оправил
такава покана към длъжника преди предявяване на исковата молба, поради което
искът за заплащане на обезщетение за забава като неоснователен следва да бъде
отхвърлен.
Предвид гореизложеното въззивният
съд намира, че обжалваното решение в частта, с която е уважен предявеният иск за сумата от 371.10 лв., представляваща
обезщетение в размер на законната лихва, считано от датата на извършеното плащане по фактура № **********
от 30.09.2014 г. до датата на предявяване на молбата в съда 09.05.2019 г., като
неправилно следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което
искът бъде отхвърлен като неоснователен. Решението следва да бъде отменено и в
частта, с която ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 750 лева
направени по делото разноски, като вместо това на ищеца за първата инстанция
бъдат присъдени разноски в размер на 601, 14 лева, съразмерно с
уважената част от исковете.
Ищецът „В.” ЕООД следва да заплати на „Е.” ЕАД
направените пред първоинстанционния съд разноски в
размер на 126.75 лв. съразмерно с отхвърлената част от исковете.
В останалата обжалвана част решението е правилно и
следва да бъде потвърдено.
По отговорността за разноски пред въззивния съд:
Въззивникът „Е.” ЕАД - гр. П. е поискал присъждане на заплатена
държавна такса в размер на 25 лв. и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК в редакцията й след изменението с ДВ бр. 8/24.01.2017 г., в
полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в
размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът
на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ. Нормата на чл. 37, ал. 1 ЗПП предвижда, че заплащането на правната помощ е съобразно с вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба за заплащане на
правната помощ. Съгласно нормата на чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на
правната помощ, за защита по дела с определен материален интерес възнаграждение
е от 100 до 300 лв. Въззивният съд определя юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция в
размер на 100 лв.
С оглед
изхода на делото „В.”
ЕООД - гр. С.З. следва да заплати на „Е.” ЕАД - гр. П. 39, 61 лв. съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Въззиваемият „В.”
ЕООД е поискал присъждане на разноски за въззивната инстанция, но не са
представени доказателства, че такива са направени.
Водим от горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 1536/11.11.2019 г. постановено по гр.д. № 2498/2019г. по описа на Районен
съд – С.З. в частта, с която „Е.” ЕАД е осъдено да заплати на „В.” ЕООД
сумата в размер на 371.10 лв., представляваща обезщетение в размер на законната
лихва, считано от датата на извършеното
плащане по фактура № ********** от 30.09.2014 г. до датата на предявяване на
молбата в съда 09.05.2019 г., както и в частта, с която „Е.” ЕАД е
осъдено да заплати на „В.” ЕООД е направените по делото разноски в размер на 750
лв., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от „В.”
ЕООД, ЕИК **, със
седалище и адрес на управление гр. С.З., ** против „Е.”
ЕАД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление в гр. П., ** за
заплащане на сумата в размер на 371.10 лв.,
представляваща обезщетение в размер на законната лихва, считано от датата
на извършеното плащане по фактура №
********** от 30.09.2014 г. до датата на предявяване на молбата в съда
09.05.2019 г. като неоснователен.
ОСЪЖДА “Е.” ЕАД, ЕИК **, със седалище и
адрес на управление в гр. П., ** да заплати на „В.” ЕООД, ЕИК **, със
седалище и адрес на управление гр. С.З., ** направените пред първата
инстанция разноски в размер на 601, 14 лв. съразмерно
с уважената част от исковете по банкова сметка ***, IBAN - ***, BIC - ***.
ОСЪЖДА „В.” ЕООД, ЕИК **, със седалище и
адрес на управление гр. С.З., ** да заплати на “Е.” ЕАД, ЕИК **, със
седалище и адрес на управление в гр. П., ** направените пред първата
инстанция разноски в размер на 126.75 лв. съразмерно с отхвърлената
част от исковете.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1536/11.11.2019 г. постановено по гр.д. №
2498/2019г. по описа на Районен съд – С.З. в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА „В.” ЕООД, ЕИК **, със
седалище и адрес на управление гр. С.З., ** да заплати на “Е.” ЕАД, ЕИК **,
със седалище и адрес на управление в гр. П., ** направените пред въззивната
инстанция разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 39, 61 лв. съразмерно с отхвърлената част от
исковете.
Решението е окончателно не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.