№ 176
гр. Габрово, 11.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и шести
юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Галина Косева
при участието на секретаря Весела Хр. Килифарева
в присъствието на прокурора П. П. Д.
като разгледа докладваното от Галина Косева Гражданско дело №
20244200100653 по описа за 2024 година
Предявен е иск от Д. Г., по чл.2б ЗОДОВ, за солидарно заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди при условията на ексцес, причинени на
ищцата от ответниците ОС- Велико Търново, РС- Елена, РС- Свищов, РС-
Павликени и РС- Горна Оряховица, в размер на сумата 26 000 лв. за
нарушаване на разглеждане в разумен срок на гр.д.№870/2022г. на ОС- Велико
Търново, преобразувано и движещо се понастоящем под в.гр.д.№608/2024г. на
Апелативен съд- Велико Търново, ведно със законната лихва от завеждането
на иска.
С влязло в сила определение №398/17.04.2025г. производството по гр.д.
№653/2024г. по описа на ОС- Габрово срещу РС- Елена, е прекратено като
недопустимо, на осн. чл. 126 ал.1 ГПК. Видно от данните по делото, срещу
РС- Елена, за обезщетение за претърпени неимуществени вреди от решаване в
неразумен срок на гр.дело №219/2023г., ищцата е завела иск по чл.2б ЗОДОВ
на 27.06.2023г., по който е образувано гр.д.№995/24г. на ВТОС. Това
производство на ВТОС, е приключило със съдебен акт на 18.12.2024г.-
решение №679/18.12.2024г., с което искът по чл.2б ЗОДОВ на Д. Г. е изцяло
отхвърлен. В случая, видно от исковата молба по настоящото дело и исковата
молба по гр.д.№995/24г. на ВТОС, претенцията на Д. Г. е за същият период от
време между същите страни и на същото основание /забава при разглеждане
на гр.д.№219/2023г. на РС- Елена/, за същите вреди /изрично сочи, че това са
обичайните, типични неимуществени вреди като накърняване на чувството на
справедливост и на доверие в правосъдието, житейски дискомфорт/- т.е. не
твърди, че претендира нови вреди, което изключва ексцес.
Исковата молба е допустима по отношение на ответниците РС-
1
Павликени /гр.дело №239/2023г./, РС- Свищов /гр.дело №288/2023г./, РС-
Горна Оряховица /гр.дело№1111/2023г./, ОС- Велико Търново /гр.д.
№870/2022г. /- подадена е на 06.12.2024г., преди приключване на съответното
производство с окончателен съдебен акт /приключва с решение по в.гр.д.
№608/2024г. от 31.01.2025г. на ВТАС/.
Ищецът Д. Г. твърди, че по предявена искова претенция до ОС- Велико
Търново на 15.12.2022г. е образувано гр. дело № 870/2022г., което е на
производство във ВТАС- в.гр.д.№608/2024г. Описва изпращането на делото
преди производството във ВТАС в съдилища, които не са ответници в
настоящото производство- РС- Бяла, РС- Русе, ОС- Русе. В резултат
нарушаване принципа на разумна продължителност ищцата претърпяла и
продължава да търпи душевни болки и страдания, загубила доверие в
правосъдието, редом с житейски дискомфорт, накърнено било чувството й за
справедливост. Съгласно практиката на ЕСПЧ не било необходимо каквото и
да било активно поведение от нейна страна, за да се приеме, че действително е
изживяла негативни емоции, ако съдебното производство е продължило извън
рамките на разумния срок, както и не е необходимо да доказва претендираните
обичайни, типични неимуществени вреди.
Претендира се ответниците солидарно да заплатят на ищцата
обезщетение за неимуществени вреди, при условията на ексцес, в размер на 26
000 лева- последица от нарушение на разумния срок за разглеждане на гр.д.
№870/2022г. на ОС- Велико Търново, продължило като в.гр.д.№608/2024г. на
ВТАС, ведно със законната лихва от предявяване на иска.
Ответникът РС- Свищов оспорва исковата молба със съображения за
неоснователност и недоказаност на претенцията. Сочи, че гр.д. № 288/2023г.
по описа на Районен съд - Свищов е образувано на 03.05.2023г., като от
04.05.2023г. до 15.05.2023г., когато делото е изпратено на ВТОС за
производство по чл. 23 ал.3 ГПК, всички съдии от състава на РС- Свищов
незабавно, в деня на разпределението, са се отвели от разглеждането му.
Ответникът ОС- Велико Търново оспорва исковата молба със
съображения за неоснователност и недоказаност на претенцията. Сочи, че при
нито едно от образуваните- гражданско дело №870/2022г. и въззивни частни
граждански дела с предмет определяне на друг равен по степен съд съгласно
правилата на чл. 23, ал. 3 от ГПК, не е налице забавяне на производството и
разглеждане в неразумен срок. Всички постановени актове са бързи и
навременни и категорично не може да бъде счетено, че са довели до забавяне
разглеждането на производството.
Ответникът РС- Павликени оспорва исковата молба с подробни
възражения за неоснователност. Сочи, че производството по гр. д. №
239/2023г. пред РС- Павликени е продължило около 10 дни и с определение от
12.04.2023г. е прекратено, делото е изпратено на ВТОС за определяне на равен
по степен съд, който да разгледа спора. През периода, в който делото е било
висящо пред Районен съд Павликени, съдът се е произнасял ритмично,
2
въпреки нееднократните искания за отвод, с които е бил сезиран.
Ответникът РС- Горна Оряховица счита, че исковата молба е нередовна
и неоснователна. Излага, че отговорността на РС- Горна Оряховица може да се
ангажира само за действия или бездействия, извършени от или пред този съд и
докато делото е било висящо пред него, а в исковата молба е посочено
единствено, че ищцата не е доволна от развитието на гр. д. № 870/22 г. на ОС-
Велико Търново.
Прокурорът от ОП- Габрово дава становище за неоснователност на
предявения иск, поставяйки акцент върху липсата на заявеното от ищеца
основание за ангажиране на отговорността на ответниците по чл.2б ЗОДОВ.
Окръжен съд- Габрово, като прецени събраните по делото
доказателства, изложените твърдения в исковата молба и възраженията
направени в отговорите на ответниците, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Искът е насочен срещу ОС- Велико Търново, РС- Елена, РС- Свищов,
РС- Павликени и РС- Горна Оряховица, поради което предмет на проверка е
дали е допуснато забавяне на производството пред тези съдилища, както се
твърди в исковата молба, която определя предмета на спора и очертава
периода от време, през който се сочи наличие на бавно правосъдие.
Исковата молба срещу тези ответници е допустима- подадена е на
06.12.2024г., преди приключване на съответното производство с окончателен
съдебен акт /решение №29/31.01.2025г. постановено по в.гр.д.№608/2024г. на
ВТАС/, поради което не е била проведена процедурата по глава Трета „а“ от
ЗСВ.
Установените факти по делото са:
Първоначално е образувано гр. дело №870/2022г. на ВТОС по предявени
осъдителни искове с правно основание чл.2б ЗОДОВ вр. чл.6 пар.1 от
КЗПЧОС и чл. 86 от ЗЗД, за обезщетение за претъпени неимуществени вреди,
пряка и непосредствена последица от нарушаване на правото на разглеждане и
решаване на гр.дело №626/2022г. на ВТОС, в разумен срок, от страна на Д. Х.
Г. от гр. Елена (чрез адв. К. Г.Т. от ВТАК) против ВТОС, по подадена искова
молба на 15.12.2022г. С Определение №12/05.01.2023г., съобразно чл. 118 от
ГПК вр. чл. 104 т.4 от ГПК и чл. 103 от ГПК, ВТОС е прекратил
производството делото и го е изпратил за разглеждане по подсъдност на
ВТРС.
Пред ВТРС е било образувано гр. дело №214/2023г. С последователни
определения всички съдии от ВТРС са се отвели от разглеждане на
производството, с оглед на това, че ответник по делото е орган на съдебната
власт, явяващ се въззивна инстанция по контрол на постановените от
районните съдии актове и с цел да се избегнат всякакви съмнения в
безпристрастност и обективност. Постановено е Разпореждане от 14.03.2023г.
за изпращането на делото на ВТОС за определяне на друг равен по степен съд,
който да го разгледа.
3
С Определение №331/30.03.2023г. по в.ч.гр.дело№206/2023г. ВТОС е
изпратил делото за разглеждане на РС- Павликени, където е образувано гр.
дело №239/2023г. Всички съдии от РС- Павликени са се отвели от разглеждане
на производството, по съображения, че ответник по делото е въззивната му
инстанция. С Определение № 216/12.04.2023г. делото е изпратено на ВТОС за
определяне на друг равен по степен съд.
С Определение №446/27.04.2023г. по в.ч.гр. дело №297/2023г. ВТОС е
изпратил делото за разглеждане на РС- Свищов, където е образувано гр.
дело№288/2023г. Всички съдии от РС- Свищов са се отвели от разглеждане на
производството, по съображения, че ответник по делото е въззивната му
инстанция. С Определение №202/12.05.2023г. делото е изпратено на ВТОС за
определяне на друг равен по степен съд.
С Определение №528/19.05.2023г. по в.ч.гр. дело №382/2023г. ВТОС е
изпратил делото разглеждане на ГОРС, където е образувано гр. дело
№1111/2023г. Всички съдии от ГОРС са се отвели от разглеждането му, по
гореизложените съображения от другите районни съдилища. С Разпореждане
№1454/15.06.2023г. делото е изпратено на ВТОС за определяне на друг равен
по степен съд.
С Определение №646/10.04.2023г. по в.ч.гр. дело № 472/2023г. ВТОС е
изпратил делото за разглеждане на РС- Елена, където е образувано гр.дело
№219/2023г. Всички съдии от РС- Елена са се отвели от разглеждането му, по
гореизложените съображения от другите районни съдилища, както и
съображения от личен характер, свързани с процесуалния представител на
ищеца. С Определение №171/28.06.2023г. делото е изпратено на ВТОС за
определяне на друг равен по степен съд.
В ОС- Велико Търново е образувано е в.ч.гр.д.№508/ 2023г., като с
определение №691/ 03.07.2023г. производството по делото е прекратено и
изпратено на ВТАС за определяне на друг равен по степен съд, извън района
на ВТОС, който да го разгледа.
С определение №387/20.07.2023г. по в.ч.гр.д.№301/2023г. на ВТАС
делото е изпратено на РС- Бяла за разглеждане. След това е изпратено за
разглеждане в РС- Русе, а поради увеличение цената на иска производството е
изпратено на ОС- Русе. ОС- Русе е разгледал делото по същество и се е
произнесъл с решение №428/21.10.2024г. по гр.д.№554/2024г. Съдебният акт е
обжалван пред ВТАС, който е постановил решение №29/31.01.2025г. по в.гр.д.
№608/2024г., цитирано от ищцата в ИМ.
Видно от гореизложеното, през очертания период от време, през който
според ищцата е налице бавно правосъдие, който времеви отрязък е предмет
на изследване и анализиране в настоящото производство, не се установява по
делото забавяне пред нито един от ответните съдилища. Не са налице дълги
периоди на необяснимо бездействие, не е налице никаква забава в действията
на съда, още по- малко- неразумен срок, в който делото е разгледано.
Действията на всеки от съдилищата от датата на образуване на делото пред
4
всеки от тях и разпределянето на съдия- докладчик, до приключването му, са
своевременни и не разкриват отклонение от установените процесуални
срокове.
Съдиите са се отвеждали мотивирано и незабавно, или в максимално
кратък срок, при съобразяване, че възлагането на делото на конкретен съдия-
докладчик изисква докладването му на адм. ръководител, разпределянето му
чрез ЕИСС и последващо докладване на съдията- докладчик. Съдът не
коментира основанията, мотивирали отделните съдии от районните съдилища
да се самоотстранят от разглеждане на делото, но ищцата и нейният
процесуален представител считат за правилно отвеждането на съдиите от
района на ВТОС и твърдят в исковата молба, че нито един от съдилищата в
съдебният район на ВТОС не е родово и местно компетентен да разгледа
производството. Поради това във ВТОС неколкократно е образувано
производство по чл. 23 ал.3 ГПК, за което е било технически необходимо
време за изпращане/ получаване на делото, въпреки, че от страна на съдиите-
докладчици е налице незабавно произнасяне или в рамките на няколко
работни дни.
Единствено в резултат от действията на процесуалният представител на
ищцата- нейният син К. Г. Т., който е юрист- адвокат, но е предявил исковата
молба пред съд, който е посочил и като ответник по същата, е възникнала
необходимост от време делото да бъде прекратено и изпратено на друг съд,
съгласно чл. 7 ЗОДОВ.
Забавяне не се установява и при преценка на общата продължителност
на делото- от предявяване на исковата молба пред ОС- Велико Търново- на
16.12.2022г. до постановяване на Решение №29/ 31.01.2025г. по в.гр.д.
№608/2024г. на ВТАС. За този период от време производството е преминало
през 8 съдилища- ВТОС, ВТРС /не е ответник по настоящото дело/, РС-
Елена, РС- Свищов, РС- Павликени, РС- Горна Оряховица, както и РС- Бяла,
РС- Русе, ОС- Русе /не са ответници по настоящото дело/, като в същият дори
са включени и предвидените в процесуалния закон процедури и времето
необходимо за изпращане/получаване на делото в друг съд, както и
препращането многократно на ВТОС и изпращането на ВТАС за произнасяне
по реда на чл.23 ГПК. В този срок се включва и времето, необходимо за
изпращане/ получаване на делото в съдилищата и поради направено от
ищцовата страна увеличение/намаление на предявената като размер парична
претенция, както и срока за обжалване, който следва да изтече, за да влезе в
сила съдебният акт и делото да бъде изпратено. Във всеки от съдилищата
делата са образувани незабавно, при постъпване на книжата, а действията от
датата на образуване на производство пред всеки от тях и разпределянето на
съдия- докладчик, до приключване, са своевременни и не разкриват
отклонение от установените процесуални срокове.
По така изложените съображения предявеният иск се явява
неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен. С оглед извода за
5
разглеждане на делото в разумен срок по смисъла на чл.6 пар.1 КЗПЧОС,
безпредметно е да се излагат съображения за наличие на останалите
предпоставки по чл.2б ал.1 ЗОДОВ относно наличието на причинно-
следствена връзка между твърдяните от ищеца вреди и причинната връзка
между тях и поведението на съда.
Въпреки, че след като не е установено нарушение по чл.2б ЗОДОВ, е
безпредметно да се обсъжда претенцията „ексцес“ от ищцата, само за яснота
следва да се отбележи, че поставянето на тази дума в петитума на исковата
молба не сочи на наличие на такъв. Под „ексцес” се разбира влошеното
здравословно състояние на увредения, което не е било взето предвид от съда
при първоначалното разглеждане на спора. За да е налице ексцес, за увредения
следва да е възникнало ново вземане за обезщетение, различно от
първоначално предявеното, което произтича от новото състояние, каквото в
случая нито се твърди, нито се доказва.
С оглед от резултата на производството пред настоящата инстанция на
ищцата не се дължат разноски.
Ответникът ОС- Велико Търново е направил искане за присъждане на
разноски. С оглед осъщественото процесуално представителство на този съд
от лице с юридическо образование и заявената претенция за възнаграждение,
такова следва да се присъди в размер, ненадхвърлящ максималния такъв за
съответния вид дело, определен по реда на наредбата по чл.37 ЗПрП / чл.10
ал.3 ЗОДОВ/. Независимо, че ответникът е защитаван по дело с материален
интерес над 10 000 лева, съдът приема, че размерът на възнаграждението
следва да се определи според чл.25 ал.1 от Наредбата за заплащане на
правната помощ, без да се увеличава съобразно правилото на алинея втора от
цитираната разпоредба, предвид конкретната правна и фактическа сложност
на делото. С оглед конкретно положените процесуални усилия и на основание
чл.10 ал.3 ЗОДОВ, вр. чл.25 ал.1 от Наредбата за заплащането на правната
помощ ищцата следва заплати на ОС- Велико Търново възнаграждение за
юрисконсулт в размер на 100 лв.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Д. Х. Г. ЕГН:**********, от гр. Елена, ул.
*****, чрез пълномощник К. Г. Т., ЕГН:**********, иск с правно осн. чл.2б
ЗОДОВ, за солидарно заплащане на обезщетение за неимуществени вреди при
условията на ексцес, причинени на ищцата от ответниците ОС- Велико
Търново, РС- Свищов, РС- Павликени и РС- Горна Оряховица, в размер на 26
000 лв. за нарушаване на разглеждане в разумен срок на гр.д.№870/2022г. на
ОС- Велико Търново, преобразувано и движещо се понастоящем под в.гр.д.
№608/2024г. на Апелативен съд- Велико Търново, ведно със законната лихва
от предявяване на иска.
6
ОСЪЖДА Д. Х. Г. ЕГН:**********, от гр. Елена, ул. *****, с
пълномощник К. Г. Т., ЕГН:**********, да заплати на Окръжен съд- Велико
Търново разноски по делото в размер на сумата 100 лева, представляваща
възнаграждение за юрисконсулт.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд- Велико Търново, в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Окръжен съд – Габрово: _______________________
7