Решение по дело №242/2017 на Районен съд - Пирдоп

Р Е Ш Е Н И Е

 

                   №

 

        град Пирдоп 27.07.2018 година

 

        В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

          РАЙОНЕН СЪД – ПИРДОП, втори състав, в открито заседание на единадесети юли две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЦОНКА М.

.           

при секретаря Гергана Юнлю като разгледа докладваното от съдия М. гр. дело № 242 по описа за 2017 година, за да се произнесе, съобрази:

          Производството е по чл. 200 от КТ.

          Производството по делото е образувано по искова молба от И.В.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес: кантората на адвокат А.И. ***, срещу „ИРА – 2001” ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Пирдоп, Софийска област, ул. „Цар Освободител”, бл. 12, вх. А, ап. 2, представлявано от И. Петков И. – Управител.

По обстоятелствата подробно изложени в исковата молба, ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да му заплати:

1. Обезщетение за имуществени вреди в размер на 7 164.85 лева, представляващи разликата между трудовото му възнаграждение, което би получавал като здрав, ако работел в ответното дружество и получаваната пенсия за периода от 13.07.2015 г. до 01.01.2017 г. , ведно със законната лихва от датата на увреждането;

            2. Обезщетение за имуществени вреди в размер на 14 001.42 лева, представляващи разликата между между трудовото му възнаграждение, което би получавал като здрав, ако работел в ответното дружество и получаваната пенсия за периода от 01.01.2017 г. до 01.01.2020 г., ведно със законната лихва от датата на увреждането;

           3. Сумата от 11 053.50 лева, представляваща разходи за обезболяващи, подържащо лечение, помощни средства, раздвижвания и балнеолечение, свързани с последиците от трудовата му злополука за периода от 01.01.2017 г. до 01.01.2020 г. , ведно със законната лихва върху нея от датата на увреждането.           

          Ищецът моли предявените искове да бъдат уважени, ведно със законните последици.

          Ищецът моли да му бъдат присъдени всички направени в хода на процеса съдебно - деловодни разноски и адвокатско възнаграждение, съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК.

    Ответникът „ИРА – 2001” ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Пирдоп, Софийска област, ул. „Цар Освободител”, бл. 12, вх. А, ап. 2, представлявано от И. Петков И. – Управител, чрез пълномощника си адвокат И.М. от САК, в дадения му от съда срок, е дал писмен отговор, не е представил писмени доказателства и е направил доказателствени искания.

Ответникът в писмения отговор оспорва предявените искове по основание и размер по подробно изложените съображения, и моли да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани, ведно със законните последици. Ответникът в писмения си отговор твърди, че ищецът има вина за настъпилата трудова злополука на 07.04.2014 г. и е налице съпричиняване. Ответникът в писмения си отговор твърди, че ищецът не е имал задължение да изпълнява трудовите си задължения на анодна пещ № 1, а на анодна пещ № 2, както и че му е направен съответния ежедневен инструктаж - къде да отиде, какво да работи, какви лични предпазни средства да има и какви правила да спазва.

Ответникът моли да му бъдат присъдени направените разноски по делото, съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК.

          Районен съд – Пирдоп, след като обсъди събраните доказателства по делото и ведно с доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Съдът приема за безспорни и не подлежат на доказване следните обстоятелства по делото: че ищецът е работил при ответника на трудов договор на длъжност „шлосер”; че на 07.04.2014 г. около 8.55 ч. ищецът е претърпял трудова злополука при описаните в ИМ обстоятелства; че на 14.01.2016 г. е било издадено ЕР на ТЕЛК № 0100-009, с което му е била призната група инвалидност 76 % трайно намалена работоспособност за срок от една година - до 01.01.17 г., от които 56 % в резултат на трудовата злополука, претърпяна от ищеца  на 07.04.2014 г.; че с решение № 30 на НОИ на ищеца е била определена пенсия  от 165.31 лв. месечно; че на 18.01.2017 г. е било издадено ново ЕР на ТЕЛК, с което на ищеца е била определена намалена работоспособност, с признати 56% увреждания в резултат на трудовата злополука, претърпяна от ищеца на 07.04.2014 г., за срок от 3 години - от 01.01.2017 г. до 01.01.2020 г., тъй като в тази насока няма спор между страните по делото и са представени надлежни писмени доказателства, които не са оспорени от ответника. В тази насока са представени декларация за трудова злополука № 35/ 09.04.2014г., Разпореждане на НОИ № 28/ 16.05.2014г., Епикризи, ЕР на ТЕЛК № 0100/ 14.01.2016г., ЕР на ТЕЛК № 0107/ 18.01.2017г., Протокол № 11/ 07.05.2014г. на НОИ за разследване на злополуката, Решение № 30/ 2016г. на НОИ за определяне на пенсия. /л.6-л.19/ Съдът не е събирал допълнителни доказателства по делото във връзка с безспорните обстоятелства между страните.

           Съдът приема за спорни и подлежат на доказване всички останали обстоятелства по делото: че на 07.04.2014 г. при претърпяната трудова злополука от ищеца има съпричиняване от негова страна за настъпилия вредоносен резултат; че на въпросната дата ответното дружество не е възлагало на ищеца да работи на анодна пещ № 1, а е било възложено да работи на анодна пещ № 2; че преди началото на работния ден на 07.04.2014 г. на ищеца му е бил проведен изискуемия от закона ежедневен инструктаж; че укрепването и обезопасяването на процесната площадка е задължение на възложителя „Аурубис-България“ АД, тъй като в тази насока има спор между страните по делото и представените доказателства са оспорени от ответника. Съдът е допуснал събирането на допълнителни доказателства по делото във връзка със спорните обстоятелства между страните.

          Видно от ЕР на ТЕЛК № 0100/ 14.01.2016г., че на ищеца е определена 76 % трайно намалена работоспособност, от които 56% от трудова злополука, за срок до 01.01.2017г. /л.13/ Видно от ЕР на ТЕЛК № 0107/ 18.01.2017г., че на ищеца е определена 86 % трайно намалена работоспособност, от които 56% от трудова злополука, за срок до 01.01.2020г. /л.14/ По делото е представено удостоверение за актуално състояние на ответното дружество от Търговския регистър на Агенция по вписванията. /л.28/

Видно от заключението на съдебно – медицинската експертиза /л.57-л.61/, депозирано от вещото лице д-р К.А.С., което е прието от съда като обосновано и правилно в с. з. на 05.12.2017г. /л.101-л.104/, че при трудовата злополука на 07.04.2014г. ищецът е получил следните увреждания: счупване на дясна мишнична кост в областта на лакътната става – открито, счупване на кръстцовата кост /сакрум/, счупване на дясна мишнична кост в горния й край, счупване на лява мишнична кост в горния й край, счупване на лява ключица, като получените увреждания са в причинно – следствена връзка с трудовата злополука, при ищеца е проведено оперативно лечение на счупването на дясна раменна кост в долния й край с поставяне на метална остеосинтеза и консервативно лечение на останалите увреди. Видно е от заключението, че при ищеца предстои ново оперативно лечение на счупването на дясна мишнична кост в долния й край, тъй като при прегледа на 14.09.2016г. е установено несрастване на счупването, разпадане на остеосинтезата и счупване на остесинтетичния материал. Видно е от заключението, че по време на лечението ищецът е търпял болки и страдания, като първите два месеца болките са били с по – голям интензитет, по време на лечението е изпитвал затруднения в хигиенно битовото самообслужване, поради многото счупвания  и наличието на функционален дефицит в движението на дясна лакътна става. Видно от разпита на вещото лице д-р К.А.С. в с. з. на 05.12.2017г., че в момента ищеца има ограничения в обема на движение на ръката, проведено е оперативно лечение на счупването на дясна раменна кост в долния й край, предстои ново оперативно лечение на счупването на дясна мишнична кост в долния й край, занапред не може да работи като шлосер, след оперативното лечение е имал нужда да провежда физиотерапия и балнеолечение, но това се определя от лекуващия лекар и няма доказателства да е изпращан или да е проведено такова лечение.

Видно от заключението на съдебно – счетоводната експертиза /л.51-л.55/, депозирано от вещото лице М.Н.Л., което е прието от съда като обосновано и правилно в с.з. на 05.12.2017г. /л.101-л.104/, че разликата между трудовото възнаграждение, което би получил ищецът като здрав, ако работеше в ответното дружество и получаваната пенсия по болест за периода от 13.07.2015г. до 01.01.2017г. е в размер на 7 164.85 лева. Видно е от заключението на ССчЕ, че разликата между трудовото възнаграждение, което би получил ищецът като здрав, ако работеше в ответното дружество и получаваната пенсия по болест за периода от 01.01.2017г. до 01.01.2020г. е в размер на 14 001.42 лева.

Видно от заключението на съдебно – техническата експертиза /л.63-л.68/, депозирано от вещото лице инж. Р.М.С., което е прието от съда в с. з. на 05.12.2017г. /л.101-л.104/, че трудовата злополука с ищеца е станала на мобилна ремонтна площадка, поставяна върху две конзолни обслужващи площадки, за достъп до фурмите на Анодна пещ № 1, чрез тях се осъществява поддържа и ремонт на същите, конструктивно площадката е подвижна, площадката е собственост на „Аурубис България” АД, съгласно Закона за здравословни и безопасни условия на труд /ЗЗБУТ/ собственика на съоръженията е отговорен за тяхната безопасност. Видно е от заключението, че към момента на злополуката площадката е била обезопасена с предпазни парапети, не са представени документи на вещото лице, че е налице възлагане на ремонтни работи на 07.04.2014г. от „Аурубис България” АД на „ИРА – 2001” ООД, няма документи да е възложена от ответника работа по процесната площадка или да е извършвана там работа в него интерес, няма документи, че на 07.04.2014г. е възлагана на ищеца работа на Анодна пещ № 1, има данни за провеждани съответни инструктажи на ищеца, като ищецът не е проявил грижа за собственото си здраве и е предприел дейности, за които няма дадени от работодателя си инструкции да изпълнява.

Видно от допълнения към съдебно – медицинската експертиза /л.152-л.156/, депозирани от вещото лице д-р К.А.С., които са приети от съда като обосновани и правилни в с. з. на 11.07.2018г. /л.159-л.161/ и от разпита на вещото лице в с. з., че направените разходи от ищеца и относими към хода на лечението на получените увреждания в резултат на претърпяната трудова злополука, по приложените към делото писмени документи, е в общ размер на 8 053.50 лева. Видно е от допълненията към СМЕ, че на 05.12.2017г. е извършена операция – смяна на лакътна става на дясната ръка на ищеца, лечението продължава около 6-8 месеца след операцията, на 15.06.2018г. вещото лице е извършило личен преглед на ищеца и е установило ограничен обем движение на лакътната става  от 30 градуса за сметка на изправянето /непълно изправяне/, един месец след операцията е започнала рехабилитация и физиотерапия, като продължителността, вида и броя на процедурите се определят от водещият лечението ортопед – травматолог или физиотерапевт в зависимост от общото състояние на пациента и локалния статус на увредения крайник, като по делото няма приложена документация за вида и броя на проведените процедури при ищеца, стандартно един курс на лечение има 10 процедури, но той не е достатъчен и в рамките на 6 месеца може да се провеждат всеки месец по десет процедури, цената на една процедура е 20-40 лева, за смяна на лакътна става може да се проведе балнеолечение през първите 6-8 месеца и в зависимост от неговия вид лечението е на стойност от 200.00 лева до 600.00 лева. Установява се от допълненията към СМЕ, че към настоящия момент лечението при ищеца е приключило, няма медицински показания за извършване на нови оперативни интервенции, оперативният белег по задната страна на дясна лакътна става с дължина около 15 см и ограниченият обем движение в дясна лакътна става са трайни последствия от проведеното лечение, по медицинска спецификация срока за използване на този вид изкуствена лакътна става е 15 години, след това по преценка, ставата може да се смени с друга, а може да остане същата, ако няма противопоказания.    

Във връзка с твърденията на страните, съдът допусна и събиране на гласни доказателства по делото.

Видно от показанията на свидетеля Велин И.Г., дадени в с. з. на 08.05.2018г. /л.139/, който е баща на ищеца и чиито показания съдът преценява през призмата на чл. 172 от ГПК, че той е бил неотлъчно до сина си от болницата в Пирдоп, след това в болницата в София, по време на продължителното му домашно лечение и до момента. Свидетелят Г. установява, ищецът е бил дълго време неподвижен на легло и напълно са го обслужвали родителите му – от момента на злополуката, по време на болничното и домашното лечение, които са били продължителни и през цялото време ищецът е приемал обезболяващи лекарства. Свидетелят Г. установява, че през есента на 2017г. ищецът е претърпял две операции – първата не си спомня кога е била, но тогава са изчистили лакътната става и са обездвижили лакътя, а втората операция е била през м. декември 2017г. и тогава са му поставили лакътна става – имплант, закупен от семейството. Свидетелят Г. установява, че след втората операция ищецът е продължил да взема болкоуспокояващи лекарства и е рано да се каже как ще продължи лечението.

Видно от показанията на свидетеля Р.И.К., дадени в с. з. на 11.07.2018г. /л.160-л.161/, че той е бил свидетел на злополуката, станала с ищеца на първа анодна пещ, когато подвижната площадка, на която са били ищеца и Андриан, се е обърнала и двамата са паднали от височина около 4-5 метра, била е извикана линейка и ищецът е бил откаран болница. Свидетелят К. установява, че е трябвало да се направи някакъв ремонт на първа анодна пещ, там ги е изпратил Георги, не е сигурен в имената му, бил от гр. Перник и не работи вече във фирмата.

          При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

         От събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност, съдът счита за доказано, че на 07.04.2014г. около 8.55 часа, при стъпването на уширената в средната част на площадката /мостова,ремонтна/ същата се преобръща и ищеца пада на земята от около 5 метра, площадката не е била анкерирана към съоръжението, подлежащо на ремонт - първа анодна пещ в Металургично производство на „АУРУБИС БЪЛГАРИЯ” АД Пирдоп и това е причината да се преобърне, при което е получил следните сериозни травматични увреждания, а именно: счупване на долния край на хумеруса /раменна кост/ открито дясно, счупване на горния край на хумеруса /раменна кост/ закрито дясно, счупване на скапула /лопатка/ закрито дясно и счупване на сакрума. Съгласно разпоредбите на закона същите са трудова злополука, тъй като са станали през време на работа и във връзка с изпълнението й от ищеца И.В.Г. като „шлосер”. От събраните доказателства по делото се установява наличието на причинно – следствена връзка между извършвания труд при ответното дружество и настъпилото увреждане. Ето защо съдът намира за доказано основанието на исковете за непозволено увреждане по чл. 200 от КТ, при което работодателят отговаря за вредите, причинени на работника в резултат на трудова злополука.

Съдът приема за недоказано възражението на ответника за съпричиняване от страна на пострадалия за настъпилата трудова злополука, предвид разпоредбата на чл. 201 ал. 2 от КТ. Установи се по делото, най – вече от показанията на свидетеля Р.И.К., декларацията за трудова злополука № 35/ 09.04.2014г. и  заключението по Протокол № 11/ 07.05.2014г. на НОИ гр. София /ТП София - област/ за резултатите от извършеното разследване на злополуката, станала с ищеца на 07.04.2014г., че причина за злополуката е преобръщане на работната площадка, която не е била анкерирана /укрепена/ към съоръжението, подлежащо на ремонт - първа анодна пещ в Металургично производство на „АУРУБИС БЪЛГАРИЯ” АД Пирдоп, при което ищецът пада от височина около 4-5 метра и получава описаните по – горе сериозни травматични увреждания. Установява се от този протокол, че въз основа на рамков договор  № 2071-2/ 01.04.2011г. и допълнително споразумение № 2/ 28.03.2014г., сключени между „Аурубис България” АД като „възложител” и „ИРА – 2001” ООД като „изпълнител”,  на 07.04.2014г. ответното дружество е изпратило екип от трима души – И.В.Г., Р.И.К. и Андриан Кръстев Андреев /и тримата работници в ответното дружество/, които да извършат подмяна на част от „лигавника” под гърловината на Анодна пещ - 1 /АП-1/ в цех Металургично производство и за целта са им били осигурени „кислород” и „резак”, като лица допуснали нарушенията са: „ИРА – 2001” ООД като „работодател” по чл. 277, ал. 1 от КТ, чл. 18 от ЗЗБУТ и „Аурубис България” АД като „възложител” по чл. 199, ал. 2 от Наредба № 7, чл. 89, т. 1 от Наредба № 2. Съдът не кредитира заключението на СТЕ в частите по т. 8 /липсвали писмени документи за възлагане работа на ищеца по Анодна пещ - 1 /АП-1/ в цех Металургично производство / и т. 10 /ищецът не е проявил грижа за собственото си здраве и безопасност, като предприел дейности, за които нямал инструкции да изпълнява/, тъй като същото не кореспондира със събраните писмени и гласни доказателства по делото – показанията на разпитания свидетел-очевидец Р.И.К., който установява за устни нареждания на работодателя на този ден да се работи на Анодна пещ - 1 /АП-1/ в цех Металургично производство, попълнената декларация за трудова злополука от самия работодател „ИРА – 2001” ООД и Протокола на НОИ, където никъде не е фиксирано нарушение на правилата за здравословни и безопасни условия на труд от ищеца при конкретната работа и конкретната обстановка. Съдът не споделя доводите на ответника, че в конкретния случай е налице хипотезата на чл. 201, ал. 2 от КТ, когато отговорността на работодателя може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност, тъй като от събраните доказателства по делото, преценени в тяхната съвкупност, не се установи ищецът да е допуснал груба небрежност при изпълнение на конкретната работа и с това да е допринесъл за трудовата злополука.

          По отношение на иска за имуществени вреди, представляващи разликата между трудовото възнаграждение и получаваната пенсия за периода от 13.07.2015 г. до 01.01.2017 г.

Като има предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени в тяхната съвкупност, и най – вече заключението на съдебно – счетоводната експертиза, съдът счита, че искът за имуществени вреди се явява основателен и доказан за сумата от 7 164.85 лева (седем хиляди сто шестдесет и четири лева, 85 ст.), за периода от 13.07.2015 г. до 01.01.2017 г., в какъвто размер следва да бъде уважен, ведно със законната лихва, считано от 13.07.2015 г. до окончателното изплащане.

По отношение на иска за имуществени вреди, представляващи разликата между трудовото възнаграждение и получаваната пенсия за периода от 01.01.2017 г. до 01.01.2020 г.

Като има предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени в тяхната съвкупност, и най – вече заключението на съдебно – счетоводната експертиза, съдът счита, че искът за имуществени вреди се явява основателен и доказан за сумата от 14 001.42 лева (четиринадесет хиляди и един лева, 42 ст.), за периода от 01.01.2017 г. до 01.01.2020 г., в какъвто размер следва да бъде уважен, ведно със законната лихва, считано от 01.01.2017 г. до окончателното изплащане.

          По отношение на иска за имуществени вреди, представляващи разходи за обезболяващи, поддържащо лечение, помощни средства, раздвижвания и балнеолечение, свързани с последиците от трудовата ми злополука за периода от 01.01.2017 г. до 01.01.2020 г.

Като има предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени в тяхната съвкупност, и най – вече заключението на съдебно – медицинската експертиза в тази част и разпита на вещото лице д-р К.А.С. в с. з., съдът счита, че искът за имуществени вреди се явява основателен и доказан за сумата от 11 053.50 лева (единадесет хиляди петдесет и три лева, 50ст.), за периода от 01.01.2017 г. до 01.01.2020 г., в какъвто размер следва да бъде уважен, ведно със законната лихва, считано от 01.01.2017г. до окончателното изплащане.

          Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца направените разноски по делото в размер на 980.00 лева (деветстотин и осемдесет лева), съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК,  ответникът следва да заплати по сметка на Районен съд – Пирдоп направените разноски от бюджетните средства в размер на 650.00 лева (шестстотин и петдесет лева) – за вещите лице по СМЕ и ССчЕ.

На основание чл. 71, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да заплати по сметка на Районен съд – Пирдоп сумата от 1 289.00,-лв. (хиляда двеста осемдесет и девет лева) – представляваща държавна такса върху уважените искове.

          Воден от гореизложеното Районен съд – Пирдоп

 

Р  Е  Ш  И:

 

          ОСЪЖДА на основание чл. 200 от КТ, „ИРА – 2001” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Пирдоп, Софийска област, ул. „Цар Освободител”, бл. 12, вх. А, ап. 2, представлявано от И. Петков И. – Управител, да заплати на И.В.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 7 164.85 лева (седем хиляди сто шестдесет и четири лева, 85 ст.) – главница, обезщетение за имуществени вреди, представляващи разликата между трудовото му възнаграждение, което би получавал като здрав, ако работел в ответното дружество и получаваната пенсия за периода от 13.07.2015 г. до 01.01.2017 г., ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от 13.07.2015г. до окончателното й изплащане.

           ОСЪЖДА на основание чл. 200 от КТ, „ИРА – 2001” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Пирдоп, Софийска област, ул. „Цар Освободител”, бл. 12, вх. А, ап. 2, представлявано от И. Петков И. – Управител, да заплати на И.В.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 14 001.42 лева (четиринадесет хиляди и един лева, 42 ст.) – главница, обезщетение за имуществени вреди, представляващи разликата между трудовото му възнаграждение, което би получавал като здрав, ако работел в ответното дружество и получаваната пенсия за периода от 01.01.2017г. до 01.01.2020г., ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от 01.01.2017г. до окончателното й изплащане.

          ОСЪЖДА на основание чл. 200 от КТ, „ИРА – 2001” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Пирдоп, Софийска област, ул. „Цар Освободител”, бл. 12, вх. А, ап. 2, представлявано от И. Петков И. – Управител, да заплати на И.В.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 11 053.50 лева (единадесет хиляди петдесет и три лева, 50ст.) – главница, обезщетение за имуществени вреди, представляващи разходи за обезболяващи, подържащо лечение, помощни средства, раздвижвания и балнеолечение за периода от 01.01.2017 г. до 01.01.2020 г., ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от 01.01.2017г. до окончателното й изплащане.

          ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, „ИРА – 2001” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Пирдоп, Софийска област, ул. „Цар Освободител”, бл. 12, вх. А, ап. 2, представлявано от И. Петков И. – Управител, да заплати на И.В.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, направените разноски по делото в размер на 980.00 лева (деветстотин и осемдесет лева).

          ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, „ИРА – 2001” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Пирдоп, Софийска област, ул. „Цар Освободител”, бл. 12, вх. А, ап. 2, представлявано от И. Петков И. – Управител, да заплати по сметка на Районен съд – Пирдоп направените разноски от бюджетните средства в размер на 650.00 лева (шестстотин и петдесет лева).

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6, вр. с чл. 71, ал. 1 от ГПК, „ИРА – 2001” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Пирдоп, Софийска област, ул. „Цар Освободител”, бл. 12, вх. А, ап. 2, представлявано от И. Петков И. – Управител, да заплати по сметка на Районен съд – Пирдоп сумата от 1 289.00,-лв. (хиляда двеста осемдесет и девет лева) – представляваща държавна такса върху уважените искове.

          РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд – София.

 

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: