№ 1182
гр. София, 21.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Михаил Малчев
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Михаил Малчев Въззивно гражданско дело №
20241000501864 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение №1717/22.03.2024 г. по гр. д. № 9456/2022 г. по описа на
Софийски градски съд е осъдено на основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД,
ЗД "БУЛ ИНС" АД, ЕИК *********, да заплати на В. Б. Д., ЕГН:**********,
следните суми: 52 250 лева, представляващи застрахователно обезщетение във
връзка с ПТП от 24.05.2022г., като делниквен е бил М. К., ЛНЧ **********,
управлявал л.а. марка „Шкода“, модел „Октавия“, рег. № ********, чиято
гражданска отговорност е била покрита от ответника (болки и страдания),
ведно със законната лихва, считано от 31.05.2022 г. до окончателното й
изплащане, като е отхвърлена претенцията за горницата до пълния предявен
размер от 60 000 лева; 3 268,50 лева, разходи за лечение, свързани с увредите
от инцидента, ведно със законната лихва, считана от 01.08.2022 г. до
окончателното й изплащане, като е отхвърлена претенцията за горницата до
пълния предявен размер от 4 358,22 лева.
Посоченото решение е обжалвано в отхвърлителната част - за сумата
над 52 250 лева до 60 000 лева, претендирана като обезщетение за
неимуществени вреди, както и за сумата над 3 268,50 лева до 4 358,22 лева ,
претендирана като обезщетение за имуществени вреди, от Б. Д. С. и М. Д. Г. -
правоприемните на ищцата В. Б. Д., починала след постановяване на
решението, действащи чрез процесуалния си представител. Във въззивната
жалба се излагат подробни съображения, че в обжалваната част решението е
1
неправилно, незаконосъобразно, необосновано, постановено в несъответствие
със събраните доказателства. Твърди се, че първоинстанционният съд в
противоречие на установеното от съдебно-техническата експертиза и със
съдебната практика на ВКС е приел, че съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД е налице
съпричиняване на пострадалия пешеходец в размер на 15 %. Поддържа се, че
такова съпричиняване липсва, тъй като пострадалата В. Б. Д. е пресичала на
„пешеходен проход“, т. е. по продължение на тротоара, което не нарушава
ЗДвП. Моли се решението да бъде отменено в обжалваната част, а
предявеният искове за присъждане на обезщетение за неимуществени и
имуществени вреди да бъдат уважени в пълния предявен размер. Прави се
искане да се присъдят направените пред двете инстанции съдебни разноски.
В установения от закона срок, въззиваемият и ответник в
първоинстанционното производство - ЗД "БУЛ ИНС" АД, е депозирал отговор
на въззивната жалба. В него се излагат съображения за неоснователност на
въззивната жалба. Моли се решението да бъде потвърдено в обжалваната част,
като му бъдат присъдени сторените пред въззивната инстанция разноски.
Въззивната жалба е подадена в срок от активно легитимирана страна в
процеса против съдебно решение, подлежащо на въззивно обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в
жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след преценка на изложените от
страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по делото,
съобразно разпоредбата на чл. 235 ГПК , приема следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с осъдителни искове с правно
основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Правната норма, регламентирана в чл. 432, ал. 1 КЗ, урежда и гарантира
правната възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за
обезщетяване на претърпените вреди срещу застрахователя, с когото
делинквентът или отговорно за неговото противоправно деяние лице е
сключил договор за застраховка "Гражданска отговорност", обезпечаваща
неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който възниква
имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на
застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща следните две
групи материални предпоставки (юридически факти): 1) застрахованият
виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени или
неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-
следствена връзка с противоправното поведение на застрахования и 2)
наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за
застраховка "Гражданска отговорност" между делинквента и ответника –
2
застраховател.
Тъй като обжалваното решение е влязло в законна сила в частта, в която
са уважени исковете за заплащане на застрахователно обезщетение за
причинени неимуществени и имуществени вреди при настъпване на
процесното застрахователно събитие на 24.05.2022 г.– съответно до сумата от
52 250 лева и от 3 268,50 лева (в частта, в която първоинстанционното
решение не е обжалвано), основанието (правопораждащите спорните
материални права юридически факти) на предявените осъдителни искове е
установено със сила на пресъдено нещо, като спорът по настоящото дело се
съсредоточава върху обстоятелството дали е налице принос на пострадалата за
настъпване на процесното ПТП и дали първоинстанционният съд правилно е
определил размера на приноса на пострадалата по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
От приетите в първоинстанционното производство разходните
документи се установява, че във връзка с проведеното лечение на получените
фрактури от процесното ПТП на 24.05.2022 г. е заплатила разходи за лечение в
размер на 4 358,22 лева.
Видно е от приетата в първоинстанционното производство
автотехническа експертиза, че на 24.05.2022 г. около 13.00 ч. при ясно време и
суха асфалтова настилка лек автомобил „Шкода Октавия“ с peг. № ********,
управляван от М. К. ЛНЧ: ********** (Албания), се е движил по ул. “Проф.
Асен Златаров“ в посока на движение към бул. “Янко Сакъзов“. Достигайки
кръстовището с бул. “Янко Сакъзов“ най-вероятно е спрял за да огледа пътно-
транспортната ситуация. В същото време от отсрещния тротоар, между
паркирани автомобили, пострадалата пешеходка В. Б. Д. на 96 години е
предприела пресичане на платното за движене на бул. „Янко Сакъзов“ срещу
левия тротоар на ул. “Проф. Асен Златаров“, с неустановен начин на движене,
но съобразно възрастта й най-вероятно вървейки със спокоен нормален ход.
Във всички случаи пешеходката първа е стъпила върху платното за движение,
най- вероятно значително преди л. а. Шкода да навлезе в платното за
движение на бул. „Янко Сакъзов“. Тя се е движила срещу автомобила леко
вляво от него, затова водачът е имал възможност да я види преди да потегли за
ляв завой и преди да навлезе в платното на булеварда. Имал е обективна
възможност да я вижда и наблюдава до момента на удара. Когато автомобилът
е потеглил и е навлязъл в платното за движение пешеходката се е намирала на
отстояние 3,35 м. преди мястото, където е спрян автомобила и е прието за
граничното място на удара непосредствено преди да спре автомобила.
Пешеходката вече е преминала и лявата пътна лента, преди да навлезе в
трамвайното трасе. Била е видима във всички случаи, освен, ако не е имало
движещ се пред нея трамвай в посока към бул. Мадрид. По неустановени
причини водачът на л.а. Шкода е предприел ляв завой, не е известно защо не
се е съобразил с намиращата се пред него пешеходка. Той е потеглил и само
след 1,35 сек е видял пешеходната и е реагирал за аварийно спиране, но вече е
било късно и автомобилът е ударил пешеходната вероятно с предната си
крайна част в десния крак. От удара пешеходната е била отблъсната напред по
3
посоката на движение на автомобила и вероятно в дясно от него, защото няма
прегазване. В случая за да предотврати удара на водача му е било необходимо
още малко по-рано да възприеме като опасност намиращата се върху платното
за движение пешеходка, т. е. преди да измине първия си 1 метър или около
1,14 секунди след потеглянето за ляв завой. След това ударът за водача става
непредотвратим въпреки, че му предстои да измине до мястото на удара още 8
метра. Той е могъл, за не допусне ПТП, като навлезе бавно в платното за
движение на бул. „Янко Сакъзов“ и при необходимост да спре в зоната на
трамвайното трасе, за да пропусне пешеходката. Ако е имало наблизо трамвай
е трябвала да не потегля. Тъй като преди да потегли за ляв завой пешеходката
вече се е намирала върху платното за движение и преди автомобилът да
потегли и навлезе в платното за движение на булеварда, водачът е имал
обективна възможност да вижда пешеходката, още когато слиза от насрещния
тротоар, причината за настъпване на произшествието е в субективните
действията или бездействия на водача на л.а. Шкода Октавия, който не е
наблюдавал внимателно пътя пред автомобила си и не е преценил
пешеходката като опасност своевременно. На мястото на удара не е имало
маркирана или сигнализирана пешеходна пътека, а пешеходката е пресичала
от тротоара на бул. „Янко Сакъзов“ до насрещния тротоар на напречната ул.
“Проф. Асен Златаров“, вещото лице определя участъка като „пешеходен
преход“. Пешеходна пътека е имало на около 60 метра вдясно от мястото на
удара.
От приетата като компетентно изготвена и неоспорена от страните
съдебномедицинска експертиза в първоинстаницонното производство се
установява, че в следствие на претърпяната пътно-транспортна злополука на
24.05.2022 г. ищцата на 95 г. е получила травматични увреждания: „Закрито
диафнзарно супракондилно счупване на дясната бедрена кост в долната и част.
Транзверзални фрактури от 1-ва до 5-та метатарзалнн кости на дясното
ходило.“. Получено усложнение: „Декубиталните рани на лявата седалищна
област и на гърба“. Ударът от автомобила е бил достатъчен, пешеходката да
получи счупване на дясната бедрена кост в долната част, а поради това че към
момента на удара левият й крак е бил носещ на тежестта на тялото, тя е
получила и фрактури на всички метатарзални кости на лявото ходило.
Описаните по-горе травматични увреждания на ищцата са с доказан произход.
Те са получени и имат пряка причинна връзка с претърпяното от нея ПТП на
24.05.2022 г. Освен описаните по-горе травматични увреди, при пострадалата
са били установени и предходни и придружаващи заболявания: Двустранна
коксартроза и в миналото поставена ендопротеза на лявата тазобедрена става,
бронхитни промени, калцификати на големите белодробни бронхи и трахеята
и данни за „меко засенчване“ на белодробния паренхим от преминало
инфекциозно белодробно заболяване. Всички тези обстоятелства около
пострадалата са дали основание на лекуващите лекари при нея да предпочетат
провеждане на неоперативно лечение: „наместване на счупените кости и
обездвижването им с гипсови превръзка. За целта на десния долен крайник е
4
била поставена дълга туторна шина, а на лявото ходило задна гипсова
лонгета“. Включена е била инфузионна, антикоагулантна, седативна,
обезболяваща терапия и кръвопреливане. Пострадалата е била изписана от
болницата на 27.05.2022 г., като лечението и е продължило при условията на
домашен стационар и периодично наблюдение и лечение от участъковият
лекар. Това лечение е било предпочетено и от пострадалата, поради
напредналата и възраст, установените множествени предходни и
придружаващи заболявания и високия оперативен риск при евентуално
оперативно лечение. Счупените метатарзални кости на лявото ходило са
зараснали за срок до 40 дни, но с видимо остатъчна деформация, но въпреки
това ищцата е започнала да движи лявата глезенна става, метаталзалните
стави и ставите на пръстите и леко да натоварва левия крак. При фрактура на
бедрената кост, когато е оперирана с метална синтеза (плака и винтове)
обичайно зараства за срок до 4 месеца, но когато е лекувана неоперативно при
постелен режим, както е при ищцата - бедрената кост зараства обичайно за по-
дълъг период. Общо лечението при пострадалата В. Д. е продължило - 8
месеца. В началото на 9-ия месец счупената бедрена кост вече е била
зараснала и пострадалата е започнала да се предвижва у дома си
самостоятелно но с проходилка. През първите 4 месеца от лечението си у
дома, ищцата е била на строг постелен режим, тъй като фрактурите са били
локализирани и на двата крака. През този период, ищцата е получила и
усложнения - обширни декубитални рани на гърба и седалищната област на
таза от дългото залежаване. Не е можела да става, да приготвя сама храната
си, да извършва тоалета си сама, не е можела да се самообслужва без чужда
помощ. През този период за нея се е грижила дъщеря и. След продължително
лечение, ищцата е започнала да сяда в леглото и да се изправя, но без да
стъпва на десния крак. Чак в началото на 6-тия месец от деня на злополуката,
тя е започнала да се предвижва на кратки разстояние в дома си и то с помощта
на инвалидна количка.
По време на лечебният и възстановителен период ищцата е търпяла - болки и
страдания, като най-интензивни те са били през първите 3 месеца
непосредствено след злополуката и 3-4 седмици в началото на проведеното
раздвижване на съседните стави на получените фрактури (колянна.
тазобедрена, глезенна и др стави). Търпяла е болки и от полученото
усложнение - обширните декубитални рани. Тогава тя е приемала в по-голямо
количество седативни и обезболяващи средства, както и калциеви препарати
за по-бързо зарастване на счупените кости.
Въззивният съд кредитира обсъдените автотехническа и
съдебномедицинска експертиза, тъй като те са изготвени след преценка на
всички относими документи, като са отговорили подробно на всички
поставени релевантни въпроси.
От свидетелските показания на разпитания в първоинстанционното
производство свидетел М. Д. Г. - майка на пострадалата, се установява, че по
време на лечебният и възстановителен период ищцата е търпяла значителни
5
болки и страдания, като най-интензивни те са били през първите 3 месеца
непосредствено след злополуката и 3-4 седмици в началото на проведеното
раздвижване на съседните стави на получените фрактури (колянна.
тазобедрена, глезенна и др стави). Търпяла е болки и от полученото
усложнение - обширните декубитални рани. Към момента на разпита на
свидетеля пострадалата е продължава да търпи болки в зоната на фрактурите,
не може да се обслужва сама, като се придвижва само с чужда помощ. Преди
инцидента ищцата е била жизнена и активна, редовно се е разхождала в парка
и е поддържала социални контакти, а след това била затворена в едно
помещение, без възможности за контакт с нейните близки и приятели,
получила е психически стрес от случилото се с нея. Сънят и се влошил,
наложило се е да увеличи седагивните лекарства.
Съдът приема за достоверни показанията на свидетеля, тъй като,
преценени с всички други събрани по делото доказателства - арг. от чл. 172
ГПК, те не са вътрешно противоречиви, житейски логични са, потвърждават
се и от останалите събрани по делото доказателства. Субективните
възприятия за последиците върху психиката на пострадалата и изживените от
нея болки и страдания са непосредствени.
От установените по делото фактически обстоятелства се изяснява по
безспорен начин механизмът на настъпването на процесното ПТП и
наличието на причинно - следствената връзка между него и получените
увреждания на пострадалата, довели до претърпените неимуществени и
имуществени вреди.
Относно размера на дължимото обезщетение за неимуществени
вреди:
Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно
засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени,
предвиденото в закона обезщетение е заместващо и се определя съобразно
критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от
съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието "справедливост" по смисъла на
чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат
предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. При
определяне размера на обезщетението е необходимо да се отчете начинът на
извършването на противоправното деяние, претърпените от пострадалия
болки и страдания, вследствие на причинените му травматични увреждания,
периодът за възстановяване, неговата възраст, причинените му неудобства и
дискомфорт при социални контакти, социално-икономическите условия в
страната към момента на настъпване на застрахователното събитие – към
средата на 2022 г., както и високият нормативно определен лимит на
обезщетението за настъпили неимуществени вреди, виновно причинени от
застраховано лице по застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, независимо от броя на пострадалите лица (арг. чл. 492, т. 1
6
КЗ - в релевантната редакция на тази правна норма).
При така изяснените правнозначими факти въззивният съд приема, че
заместващото обезщетение на пострадалата за причинените й от
противоправното поведение на делинквента неимуществени вреди е в размер
на 60 000 лв. Наистина, законодателят е определил висок нормативен
максимум на застрахователното обезщетение за причинените от
застрахованото лице неимуществени вреди, независимо от броя на
пострадалите лица – арг. от чл. 492, т. 1 КЗ. Следователно, по този начин той е
целял заместващото обезщетение да отговаря на действително претъпените
болки и страдания. Но заместващото обезщетение представлява парично
право, като неговата обезщетителна функция е насочена към получаване на
имуществени блага, чрез които да бъде морално удовлетворен пострадалият,
като емоционално да бъдат потиснати изживените неблагоприятни последици
от причинените му болки и страдания. В този смисъл съобразно обществено-
икономическите условия в страната към момента на настъпване на процесното
застрахователно събитие – средата на 2022 г., наложилите се морални норми в
обществото, самият механизъм на причиняване на увреждането; респ.
съобразно съдебната практика справедливият размер за заплащане на
заместващо обезщетение при подобни травматични увреждания („Закрито
диафнзарно супракондилно счупване на дясната бедрена кост в долната и част.
Транзверзални фрактури от 1-ва до 5-та метатарзалнн кости на дясното
ходило.“; Получено усложнение: „Декубиталните рани на лявата седалищна
област и на гърба“), на пострадалата на възраст - 95 години при настъпване на
процесното застрахователно събитие, настоящата съдебна инстанция приема,
че заместващото обезщетение за преживените от ищцата болки и страдания
вследствие на настъпилото ПТП е в размер на сумата от 60 000 лв. Въззивният
съд, при съобразяване с опитните правила, взема предвид и
правнорелевантния факт, че при настъпване на процесното ПТП пострадалата
неминуемо е изживяла силен стрес и уплаха. Освен това в резултат на
инцидента и получените травми същата е претърпяла трайни увреждания,
които правят невъзможно самостоятелната й грижи за елементарни битови
нужди. В тази насока следва да се съобрази също така и че поставената след
процесното ПТП е прежиляла сериозен и продължителен психически стрес.
Житейски оправдано е получените увреждания да са довили до ограничение и
в социалните контакти, промяна в емоционалното състояние на пострадалата,
притеснения и нарушения в съня.
Поради изложените съображения въззивният съд намира, че размерът на
неимуществените вреди следва да се определи на сумата от 60 000 лева.
Определеният размер от първоинстанционния съд – 71 000 лева е прекомерен.
В тази насока според въззивния съд няма обективно съпричиняване от страна
на пострадалата в размер на 10 %, както е приела първата инстанция, което да
се дължи на придружаващите й заболявания. Последните, както и
напредналата й възраст към момента на процесното ПТП, следва да бъдат
сред критериите за установяване на дължимия размер на обезщетение на
7
неимуществените вреди, а не да се приемат като обективен принос за
настъпилото увреждане.
Относно размера на дължимото обезщетение за имуществени вреди:
Доказан в първоинстанционното производство е размерът на
имуществените вреди – сумата общо от 4 358,22 лв., които се отнасят до
проведеното лечение на пострадалата и са в причинно следствена връзка с
деликта.
Относно възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалата:
За да бъде намалено на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД дължимото
обезщетение, приносът на пострадалия следва да бъде надлежно релевиран от
застрахователя чрез защитно възражение и да бъде доказан по категоричен
начин при условията на пълно и главно доказване от страната, която го е
въвела. Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД
следва да се основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия или
бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за
вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото
настъпване. Намаляване на обезщетението за вреди на основание чл. 51, ал. 2
ЗЗД е допустимо само ако са събрани категорични доказателства, че вредите
не биха настъпили или биха били в по-малък обем. Определянето на степента
на съпричиняване предполага съпоставяне на поведението на увредения с това
на делинквента и отчитане тежестта на допуснатите от всеки нарушения,
довели до настъпване на вредоносния резултат, за да бъде установен
действителният обем, в който всеки от тях е допринесъл за настъпването на
пътното произшествие В този смисъл е съдебната практика, обективирана в
решение № 169 от 02.10.2013 г. по т. д. № 1643/12 г. на ВКС, II т. о., решение
№ 16 от 04.02.2014 г. по т. д. № 1858/13 г. на ВКС, I т. о., решение № 117 от
8.07.2014 г. по т. д. № 3540/2013 г. на ВКС, I т. о., решение № 118 от 27.06.2014
г. по т. д. № 3871/2013 г., I т. о. и др.
В разглеждания случай се установява от автотехническа експертиза, че
на мястото на удара не е имало маркирана или сигнализирана пешеходна
пътека, а пешеходката е пресичала от тротоара на бул. „Янко Сакъзов“ до
насрещния тротоар на напречната ул. “Проф. Асен Златаров“, като вещото
лице определя участъка като „пешеходен преход“. Пешеходна пътека е имало
на около 60 метра вдясно от мястото на удара. От друга страна не се
установява пострадалата, която е пресичала пътното платно, внезапно да е
навлязъл на платното за движение на блъсналия я автомобил. Не се
установява и тя да е предприел пресичане при ограничена видимост. Ето защо
липсва от нейна страна нарушение на чл. 114 ЗДвП. Не е доказано
пострадалата да е осъществила и нарушение на чл. 113, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗДвП –
същата е била вече на платното и го е пресичала, когато е бил предприет левия
завой от страна на виновния водач на автомобила, а няма данни за удължават
ненужно пътя и времето за пресичане от нейна страна. Поради посоченото
8
същата е могла да бъде забелязана от водача на МПС, както е отразено в
автотехническата експертиза, който е следвало да спре и да избегне удара й.
Същият е нарушил разпоредбата на чл. 120, ал. 2 ЗДвП, което е частен случай
на пътно поведение, създаващо задължение на водача да пропусне пешеходеца
и в по-ранен момент – ако е застанал на банкет или тротоар. Поради
изложените обстоятелства определящо за преценката за наличието на
съпричиняване е дали мястото на пресичане е приравнено на „пешеходна
пътека”.
Въззивният съд не споделя извода на първоинстанционния, че ищцата е
имала възможност да предотврати произшествието, като предприеме
пресичане на пътното платно на намиращата се на 60 метра от мястото на
инцидента пешеходна пътека. Действително същата е могла да предотврати
хипотетично процесното ПТП ако не е предприела пресичане на процесното
място на пътното платно, а е продължила до върви по тротоара до мястото на
пешеходната пътека. Но същата не е била длъжна да го направи, тъй като
мястото, където е предприела пресичане на пътя е приравнено на пешеходна
пътека. Според дадената легална дефиниция на понятието „пешеходна пътека”
в § 6, т.54 от ЗДвП, продълженията на тротоарите и банкетите на платното за
движение на кръстовищата са пешеходни пътеки. Действащите понастоящем
правила за движението по пътищата не предвиждат отделен режим на
преминаване през различните видове пешеходни пътеки. Това налага извод, че
правото на пешеходеца на предимство при преминаване на кръстовище по
продълженията на тротоарите и банкетите върху платното за движение в
разглеждания случай е идентично с това, при преминаването на означени с
маркировка или по друг начин пешеходни пътеки. В тази връзка, за да приеме
съпричиняване в размер на 15 % първата инстанция не е съобразила, че
мястото, където пострадалата е пресичала е „пешеходна пътека” по смисъла на
§ 6, т.54 от ЗДвП. Този извод не се променя от обстоятелството, че на 60 метра
е имало означена пешеходна пътека. Също така първоинстанционния съд не е
отчел и че законът предвижда засилена защита по отношение на определени
категории пешеходци. Те са посочени в разпоредбата на чл. 116 ЗДвП – деца,
хората с трайни увреждания, в частност слепи, които се движат с бял бастун,
слепо-глухи, които се движат с червено-бял бастун и престарелите хора.
Ищцата спада към последната група лица, тъй като към момента на инцидента
е на 95 години. Закрилата на тези категории пешеходци при пресичане на
пешеходна пътека (а за децата и в чл. 117 ЗДвП) е всеобхватна и не се влияе от
спецификата на правилата за пресичане по пешеходна пътека, валидни за
останалите пешеходци. В тази насока са мотивите към т. 6 от Тълкувателно
решение №2/22.12.2016 г. по т. д. №2/2016 г. на ОСНК на ВКС. В тези случаи
водачът не може да повдига възражение за съпричиняване, дори такива лица
да не са съобразили приближаването му и да са пресекли внезапно
пешеходната пътека. С оглед изложените съображения обосновано може да се
заключи, че в разглеждания случай не е налице основание за приложение на
чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Не е налице поведение на пострадалата, посредством което е
9
създала предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на
вредите. Ето защо неправилен е изводът на първоинстанционния съд, че е
налице основание за приложение на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Ищцата не е нарушила
ЗДвП като пешеходец, а нейните придружаващи заболявания не са от
естеството да доведат до обективен принос.
Въззивният съд приема, че заместващото обезщетение на ищцата за
причинените й неимуществени вреди в резултат от процесното ПТП, възлиза
на сумата от 60 000 лв., а размерът на имуществените вреди е доказан за
сумата от 4 358,22 лева. От друга страна възражението за съпричиняване е
неоснователно. Ето защо предявените осъдителни искове следва да бъде
уважени изцяло, а първоинстанционното решение отменено в
отхвърлителните части.
По разноските:
При този изход на спора в полза на процесуалния представител на
въззивниците (конституирани наследници на ищцата) трябва да се присъдят
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК и чл. 38, ал. 2 ЗА -
внесената държавна такса за въззивно обжалване и адвокатско
възнаграждение за предоставената безплатна правна защита. В полза на
въззивника - ответник не следва да се присъждат сторени разноски, тъй като
жалбата е изцяло основателна. Въззивният съд определя дължимите разноски
за адвокатско възнаграждение за указаната безплатна правна помощ в размер
на 1000 лева. Този размер действително е под минималния размер съгласно
Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
вземайки предвид не високата правна и фактическа сложност на въззивното
производство, обстоятелството че не са събирани доказателства и Решението
по дело С-438/22 от 25.01.2024 г.
Воден от изложеното, Апелативен съд – София
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №1717/22.03.2024 г. по гр. д. № 9456/2022 г. по
описа на Софийски градски съд в частта, в която са отхвърлени предявените
от В. Б. Д., ЕГН:**********, срещу ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, искпве
с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 52 ЗЗД над
сумата от 52 250 лева до сумата от 60 000 лв. и над сумата от 3 268,50 лева до
сумата от 4 358,22 лева, представляващи застрахователно обезщетение за
причинени неимуществени и имуществени вреди от настъпило на 24.05.2022
г. пътно-транспортно произшествие, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 31.05.2022 г. до окончателното заплащане на
обезщетенията, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, да заплати на Б. Д. С. с
ЕГН:********** и М. Д. Г. с ЕГН:********** (конституирани
правоприемници на починалата след постановяване на първоинстанционното
10
решение ищца В. Б. Д.), сумата от още 7750 лв. или общо 60 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, както и сумата от още
1089,72 лв. или общо 4 358,22 лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди, причинени по повод възникналото на 24.05.2022 г.
застрахователно събитие по договор за застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от
31.05.2022 г. до окончателното им изплащане.
Решението на първата инстанция в останалата част не е обжалвано и е
влязло в сила.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗА вр. с чл. 78, ал. 1 ГПК и чл. 273
ГПК ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, да заплати на адв. М. Н. – Т. от САК,
сумата от 1000 лв. – адвокатско възнаграждение за осъщественото безплатно
процесуално представителство на въззивниците пред Апелативен съд –
София.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. с чл. 273 ГПК ЗД „Бул
Инс“ АД, ЕИК *********, да заплати на Б. Д. С. с ЕГН:********** и М. Д. Г. с
ЕГН:**********, сумата от 176.72 лв. – заплатена държавна такса пред
Апелативен съд – София.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от връчването
му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11