Р Е Ш Е
Н И Е №338
гр. Стара Загора, 19.08.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, VIII
състав, в открито заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
СЪДИЯ:
СТИЛИЯН МАНОЛОВ
при
секретар Николина Николова
като разгледа докладваното от съдия
СТИЛИЯН МАНОЛОВ административно дело №212 по описа за 2021г., за да се
произнесе съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във
връзка с чл.19, ал.2 от Закон за административното регулиране на
икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход
(ЗАРИДСНПНП).
Образувано е по жалба на „Брикел“ ЕАД – Гълъбово срещу Заповед
№РД-16-320/01.03.2021г., издадена от Заместник-министър на
икономиката на Република България, с която на дружеството е отказано вписване в
регистъра на лицата осъществяващи икономически дейности, свързани с нефт и
продукти от нефтен произход. В жалбата се сочи, че заповедта е немотивирана и е
издадена в противоречие с процесуалните и материално – правните разпоредби на
закона. Жалбоподателят сочи, че е подал заявление за вписване в регистъра на
лицата, осъществяващи икономически дейности, свързани с нефт и продукти от
нефтен произход, като е заявено вписване на зарядна станция, представляваща
вътрешен обект, находящ се в землището на с.Обручище, кв.513, УПИ LVIII-43 по
ПУП на „Брикел“ ЕАД. Зарядната станция била необходима за улесняване на основната
дейност на дружеството, която е свързана с производството на топлинна и
електрическа енергия, производство на продукти от обогатени лигнитни въглища
/обогатено енергийно гориво - ОЕГ и брикети/, топлоснабдяване на град Гълъбово.
За извършване на тази дейност дружеството използвало десетки специализирани
машини, в това число локомотиви за вътрешен транспорт на въглища и маневриране,
булдозери, челни товарачи и повдигачи, товарни и лекотоварни автомобили, пожарни
автомобили, на специализирана противопожарна служба на „Брикел“ ЕАД – Гълъбово,
която освен на площадките на дружеството при необходимост извършвала
пожарогасителни дейности и на територията на ТЕЦ „Ей и Ес Марица Изток 1“ ЕАД,
както и в гр.Гълъбово. Самото предприятие, заедно с прилежащите му сгуроотвали било
разположено на площадки с общи размери 6 на 3 километра и придвижването на
тежка и специализирана техника до горивозарядна станция извън територията на
дружеството било свързано както със съществени допълнителни разходи за
горивото, необходимо за транспорта, така и с пропуснати ползи от спирането на
работата на машините. Отделно от това по-голямата част от тези машини не били
предвидени да се движат по републиканската пътна мрежа и били или с габарити,
надхвърлящи далеч тези на стандартно МПС, или с гъсенични вериги, а
локомотивите се движели по железен път, при което било невъзможно да се
транспортират до външна бензиностанция. Спирането на работата на тези машини било
в състояние да блокира частично или изцяло подаването на въглища към централата
и съществено да затрудни работата на предприятието като цяло, при което се
застрашавало сигурността при доставката на електрическа енергия към енергийната
система на страната. Придвижването на пожарните коли за зареждане извън „Брикел“
ЕАД – Гълъбово, повишавало риска при евентуално възникнал пожар както на
площадките на дружеството, така и в ТЕЦ „Ей и Ес Марица Изток 1“ ЕАД, които
съставляват силно пожароопасни обекти. И не на последно място – „Брикел“ ЕАД – Гълъбово било включено под №2.4
в сектор VI „Енергетика“ на Списъка на стратегическите обекти и дейности от
значение за националната сигурност, Приложение към чл.1.1 от Постановление №
181 на МС от 20.07.2009г. за определяне на стратегическите обекти и дейности,
които са от значение за националната сигурност и дружеството съставлявало
„критична инфраструктура“ в енергетиката по смисъла на §1 от Наредбата за реда,
начина и компетентните органи за установяване на критичните инфраструктури и
обектите им и оценка на риска за тях, т.е. е от основно значение за
поддържането на жизненоважни обществени функции, здравето, безопасността,
сигурността, икономическото или социалното благосъстояние на населението и
чието нарушаване или унищожаване би имало значителни негативни последици за
Република България в резултат на невъзможността да се запазят тези функции. В
жалбата се обосновава също, че при издаване на административният акт решаващият
орган не е взел предвид всички обстоятелства от значение за случая и не е
извършил преценка на всички ползи и вреди, които ще настъпят от последиците на
оспорената заповед, с което е нарушил изискванията на чл.35 от АПК, а оттам е
налице грубо нарушение на принципа на съразмерност, прокламиран в чл.6 от АПК,
без да е избрана най-благоприятната за дружеството, държавата и обществото
възможност. Излагат се съображения, че административният орган не е изпълнил
задължението си да мотивира издадената заповед. Сочи се също, че не са изложени
доказателства за твърдяното несъответствие с изискването на чл.7, ал.1, т.5 от
3АРИДСНПНП. Дори и да имало публични задължения, според визираната разпоредба,
една от отрицателните предпоставки, която следва да е налице, за да бъде
извършена регистрация на лицето, е същото да няма ликвидни и изискуеми публични
задължения, като тези задължения не могат да бъдат по невлезли в сила актове,
както и разсрочени, отсрочени или обезпечени задължения. В конкретния случай от
текста на обжалваната Заповед по никакъв начин не може да се определи какъв е
точният размер на ликвидните и изискуеми данъчни задължения и на задълженията
за задължителни осигурителни вноски, послужили като основание за отказа. Целта
на регламентираното в закона изискване за регистрираното лице да няма публични
задължения, с изключение на задължения по невлезли в сила актове, както и
разсрочени, отсрочени или обезпечени задължения, е защита на интересите на
фиска и преследва дисциплиниращ ефект. При съпоставяне на целта, към която е
насочен административният акт, с вредите, които биха настъпили за неговия
адресат и евентуално - за обществото от изпълнението на акта, се налага извод
за несъразмерност, доколкото ще бъдат засегнати права и законни интереси в
по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. С
процесната Заповед съществено се нарушавало правото на защита на жалбоподателя,
тъй като административния акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и
законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която
актът се издава, съгласно чл.6, ал.2 от АПК.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез
процесуалния си представител, подържа жалбата. В представено по делото писмено
становище обосновава, че обжалваната
заповед е издадена и в нарушение на материалния закон. Счита се, че следва да се
кредитира с доверие приетото по делото експертното
заключение по назначената комплексна СТИЕ и да се приемат за установени
изложените в него обстоятелства, като се приеме, че вредите, които биха
настъпили вследствие изпълнението на Заповедта щели да засегнат права и
интереси на дружеството в степен, много по-висока от необходимото за целта, за
която е издаден акта. Счита се, че администрацията при Министерство на
икономиката не е отчела спецификата на случая и не е съобразила издадената
заповед с принципа на съразмерност и с целта на закона. Въпреки, че дружеството
имало публични задължения, то съгласно заключението на СТИЕ, реално ликвидните
и изискуеми публични задължения съставляват една пренебрежително малка част от
всички публични задължения. По изложените съображения се моли съда да отмени
оспорената заповед.
Ответникът
по делото, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. В съдебно
заседание излага съображения, че заповедта е издадена от компетентен орган при
спазване на процесуалноправните разпоредби на АПК, Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс и ЗАРИДСНПНП – в посока изискване и събиране на всички
изискуеми документи и справки по чл.17, ал.2 и ал.4 от ЗАРИДСНПНП, които са
необходими за вписване на лицето в регистъра на лицата, осъществяващи
икономически дейности свързани с нефт и продукти от нефтен произход. Сочи, че на
основание чл.17, ал.4 от ЗАРИДСНПНП, по реда на чл.87, ал.11 от ДОПК, служебно
е изискана и установена информацията по чл.7, ал.1, т.5 от ЗАРИДСНПНП, чрез извършване
на справки (17.08.2020г. и 25.02.2021г.) в Средата за междурегистров обмен
(RegiX) за наличие или липса на задължения на „Брикел“ ЕАД – Гълъбово с
изключение на задължения по невлезли в сила актове, както и разсрочени,
отсрочени или обезпечени задължения. Административният орган е обсъдил и
проверил посочените по-горе документи и справки в хода на производството, като
по този начин е изпълнил вмененото му задължение да събере и оцени всички
доказателства в хода на административното производство по издаване на
административния акт. Твърди, че при издаване на Заповед № РД-16-320 от
01.03.2021г. са спазени изцяло материалноправните разпоредби на ЗАРИДСНПНП.
Сочи, че нормата на чл.7, ал.1, т.5 от ЗАРИДСНПНП е императивна, като не
предоставя на компетентния орган право на преценка, а последният действа изцяло
в условията на обвързана компетентност. Направените справки в Средата за
междурегистров обмен са легитимно доказателство за липсата/наличието на
задължения по чл.87, ал.6 от ДОПК, предвид изричната разпоредба на ал.11, посл.
изр. от същия член. В процеса на проверка на условията за регистрация са
направени неколкократно справки за липса/наличие на задължения в Средата за
междурегистров обмен на 17.08.2020г., 25.02.2021г., както и към момента на
постъпване на жалбата до съда, като от всички се констатирало наличие на
задължения за дружеството-жалбоподател. Горното се потвърждавало също така и от
събраните в хода на делото доказателства, представени от ТД на НАП „Големи
данъкоплатци и осигурители“, видно от същите публичните задължения са установени
с влязъл в сила ревизионен акт, декларации и влезли в сила актове на други
взискатели, присъединени към ИД 29100000519/2010г. Задълженията не били по
невлезли в сила актове и не били отсрочени или разсрочени, а наложените
обезпечителни мерки били в размер на 540 740 лв. Сочи, че е без значение
процентният размер на безспорно установените публични задължения спрямо общите
задължения на „Брикел“ ЕАД – Гълъбово, както без значение е и размерът на
установените задължения за данъци, задължителни осигурителни вноски и
имуществени санкции, тъй като съгласно изискването на чл.7, ал.1, т.5 от
ЗАРИДСНПНП лицето следва да няма задължения по чл.87, ал.6 от ДОПК. По тези
съображения ответникът счита, че издадената заповед е правилна и
законосъобразна, а подадената жалба от „Брикел“ ЕАД – Гълъбово следва да бъде
отхвърлена. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Въз
основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът
приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния
спор:
Не се спори по
делото, че на 14.08.2020г. в Министерство на икономиката е подадено заявление с
вх.№05-01-2132/14.08.2020г. за регистрация за осъществяване на икономическа
дейност по чл.2, ал.1, т.2 от ЗАРИДСНПНП от „Брикел“ ЕАД –
Гълъбово за вътрешен преместваем обект. Към заявлението са представени
съответните документи по чл.17, ал.2 от ЗАРИДСНПНП.
Не е спорно и обстоятелството, че в изпълнение на чл.18, ал. 1 от ЗАРИДСНПНП, в хода на
административното производство са извършени проверки на заявлението и подадените
към него документи, при които са констатирани непълноти и неточности в
представените документи, както и задължения по чл.87, ал.6 от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. На основание чл.18, ал.2 от ЗАРИДСНПНП, с писмо изх. №
05-01-2132/01.09.2020г., получено на 08.09.2020г., на дружеството е указано да
отстрани констатираните непълноти в определения срок и да погаси своите
задължения. Заявителят е отстранил несъответствията и е приложил изискуемите
документи с придружителни писма с вх. № № 05-01-2132/30.09.2020г.,
05-01-2132/15.10.2020г., 05-01-2132/26.01.2021г., 05-01-2132/18.02.2021г., но
не е погасил задълженията си по чл.87, ал.6 от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс.
С оспорената в
настоящото производство Заповед №РД-16-320/01.03.2021г.,
издадена
от Заместник-министър на икономиката на Република България, на основание чл.19,
ал.1, т.1, вр. чл.7, ал.1, т.5 от ЗАРИДСНПНП,
на „Брикел“ ЕАД – Гълъбово е отказано вписване в регистъра на лицата
осъществяващи икономически дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен
произход. Като мотиви за издаване на заповедта е посочено, че са налице
непогасени задължения по чл.87, ал.6 от Данъчно-осигурителния процесуален
кодекс, поради което дружеството не отговаря на общото условие за регистрация
на чл.7, ал.1, т.5 от ЗАРИДСНПНП.
По настоящото административно дело са
представени и приети писмените доказателства, съдържащи се в административната
преписка по постановяване на оспореното решение. Приложена е справка и
документи от Национална агенция за приходите – ТД на НАП ГДО
относно задълженията на Брикел ЕАД.
По делото е назначена, изготвена
и приета съдебна технико-икономическа експертиза, според чието заключение основната
дейност на Брикел е производство на електрическа и топлинна енергия и производство
на брикети, като от спирането на дейността му ще спрат вноските за фиска на
държавата, вноските за пенсионно и здравно осигуряване, и ще останат без работа
заетите около 1300 работници и служители. Вещите лица сочат, че няма да има никакви
икономически ползи от спирането или прекратяването на дейността на „Брикел“ ЕАД
нито за Министерството на икономиката, нито за страната, а напротив ще има само
отрицателен ефект както за региона, така и за страната. В експертизата се сочи
също, че установените публични задължения на дружеството общо са в размер на 41
738 445.36 лв. към 17.06.2021г., главниците са 28 667 054.46 лв. и лихви 13 063
190.60 лв. и нелихвоносно вземане 8 200 лв. По последният издаден
Ревизионен акт № Р-29002916002157-091-001/07.12.2016г., обхващащ периода
01.12.2010-31.12.2012г., определените главници са издължени, като оставали за
внасяне лихвите определени към 17.06.2021г. в размер на 209 740.99 лв. Безспорно
установените публични задължения (по РА, Актове на други държавни органи и глоби)
са 803 741 лв., а другите задължения произтичат от декларации на дружеството по
ЗКПО, ДДДС, КСО. Процентния размер на безспорно установените публични
задължения спрямо общите задължения е 1.92 %. За периода 01.03.2021г. – 17.06.2021г.
по сметка на ТД на НАП „ГДО“ са постъпили суми в размер на 162 521,12 лв.
и е извършено прихващане с Акт за прихващане и възстановяване в размер на 1 603
588.61 лв. За задълженията на дружеството са наложени обезпечителни мерки по
Изпълнително дело 29100000519/2010 година. Според експертизата средно годишното
количество за техниката на дружеството, което не може да се придвижва по
републиканската пътна мрежа и която дружеството ползва от дейността си възлиза
средно на 121 991,73 литра, а месечното такова - на 10 165,98 литра. От заключението на експертизата се
установява също, че придвижване на тежкотоварна верижна техника до
горивозарядна станция е хипотетично възможно на собствен ход или посредством
платформа, като в първия случай следва да се има предвид, че движението на
свободен ход на тази техника по републиканската пътна мрежа е забранено, тъй
като разбива пътната настилка; част от техниката представлява извънгабаритни
или тежки ПС и като такава се нуждаят от специално разрешително издадено от
администрацията, управляваща пътя; като се вземат предвид разстоянието до
най-близката бензиностанция и бавната скорост на придвижване на такъв вид
техника (с изключение на локомотива), при средна цена на дизела на
бензиностанцията 2,15лв/л, стойността на горивото би възлязла на 2 817,36 лв.,
или - ако горните машини (без
локомотива) се транспортират до бензиностанцията на собствен ход то
допълнителният разход на дружеството само за гориво, без таксите за
придвижването на тежката техника ще възлезе на около 2 972,86 лева; почти
всички машини са предназначени само и единствено за вътрешно-заводски цели и
поради тази причина не са регистрирани за движение по републиканската пътна
мрежа; невъзможно е ползваният локомотив за бъде зареждан на друга зарядна
станция. По отношение на възможността за придвижване с платформа се сочи, че
такова е осъществимо, но е достъпно на изключително висока цена, като за
транспорт от площадката на предприятието до бензиностанция и обратно стойността
на услугата вероятно ще надхвърля 1 000 лева. Вещите лица сочат, че ако не се
транспортират до бензиностанция зареждането на машините е възможно с мобилна
зарядна станция, инсталирана на камион с цистерна и оборудвана с нивомер и
постоянна връзка на фискалното устройство с НАП или с варели, от които да се
зареждат впоследствие машините с помпа, но в този случай следва да се има
предвид, че транспортът на продукти от нефтен произход също е под
регистрационен режим на ЗАРИДСНПНП и
дружеството ще се нуждае от същия вид разрешително. В заключението се сочи
също, че дейността на „Брикел“ ЕАД – Гълъбово е невъзможна без
ползването на локомотивите, както и на другата посочена по-горе техника, отделно
от това без работата на булдозерите и другите специализирани машини ще се
попречи както на производствената дейност, така и на дейностите по депониране
на сгуроотвалите, което би застрашило околната среда. При спиране на дейността
на „Брикел“ ЕАД за неговите контрагенти ще настъпят негативни последици,
изразяващи се основно в повишаване на разходите за гориво, което ще рефлектира
и върху цената на произвежданите от тях електро и топлоенергия. За НЕК ще
намалеят доставките на електроенергия за над 95 милиона лева, за Мини „Марица
изток“ ще намалеят продажбите на въглища за 22-23 милиона лева. В други
предприятия в България не се извършва обогатяване на лигнитни въглища и за да
продължат дейността си горепосочените дружества трябва да се насочат за
доставки от външни пазари. След спирането на предприятието, сумите за въглищно
гориво, които ще бъдат пренасочени от Мини „Марица изток“ към вносителите на
горива и съответно - в чужди икономики са както следва: от ТЕЦ „Бобов дол“
около 8,2 мил.лв.; от ТЕЦ „Перник“ приблизително - 4 мил.лв.; от други топлоцентрали, които
ползват ОЕГ приблизително -10 мил.лв. В заключение вещите лица сочат, че имуществените
вреди, които ще настъпят следствие спиране дейността на предприятието, биха
били значителни по-размер. Последните се изразяват както в допълнителни разходи
за разпалване на котли при възобновяване работата на предприятието, така и
пропуснати ползи - невзети приходи от производствения цикъл. Приблизителният
разход за разпалване на котлите при пълно спиране на централата е около 88 000
лв. От своя страна, пропуснатите ползи, изразяващи се в лишаване от приходи за
периода на спиране на предприятието, са многократно повече от разхода за
възобновяване на дейността, като изчисленията им в общ размер се равняват на 12
979 440лв.
В
съдебно заседание вещите лица поясняват, че от месец януари 2021г. до
17.06.2021г. задълженията на „Брикел“ ЕАД като цяло са намалели с около 2
милиона лева за този период. Сочат, че към момента машините се зареждат от
собствена зарядна станция, като жп състава си има собствена зарядна станция,
която не е мобилна.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства и приетата за установена въз
основа на тях фактическа обстановка, направените в жалбата оплаквания, доводите
и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на
законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл.168, ал.1
във връзка с чл.146 от АПК, направи следните правни изводи:
Жалбата е
допустима за разглеждане по същество като подадена от легитимирано лице с
правен интерес, в законово установения срок и против административен акт,
подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
Заповед
№РД-16-320 от 01.03.2021 г., издадена от Заместник-министъра на икономиката е
издадена от компетентен орган – заместник-министър, при хипотеза на делегирана
компетентност по чл.19, ал.1 от ЗАРИДСНПНП, което е удостоверено с представяне
на Заповед №РД-16-699/11.08.2020г. на министъра на икономиката, с която заместник-министъра
на икономиката, е оправомощен да издава мотивирани заповеди за отказ за
вписване в регистъра на лицата, осъществяващи икономически дейности, свързани с
нефт и продукти от нефтен произход (т. 3 от заповедта).
Обжалваната
заповед е обективирана в писмена форма, с излагане на мотиви от фактическа и
правна страна, описани са всички факти и обстоятелства, които са били предмет
на преценка, както и дадените указания с писмо за отстраняване на непълноти в
заявлението. С оглед на това съдът счита, че е спазено изискването за форма на
административния акт – писмена, с излагане на мотиви, разпоредителна част,
която е съответстваща на разпоредбата на чл.19, ал.1, т.2 от ЗАРИДСНПНП. Не са допуснати и
съществени процесуални нарушения в хода на административното производство, които
да са ограничили правото на защита на адресата на акта – същият е бил уведомен
за констатирани непълноти в заявлението, даден му е 14-дневен срок за
отстраняването им, каквото е изискването по чл.18, ал.2 от ЗАРИДСНПНП.
Издадената заповед е съответстваща и на
материалноправните разпоредби на закона.
Съгласно чл.16,
ал.1 и ал.2 от ЗАРИДСНПНП, в
Министерството на икономиката се води регистър на лицата, осъществяващи
икономически дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, като за
всяка от дейностите по чл.2, ал.1 от закона се прави отделна регистрация на
лицето. В случая с подаденото заявление от „Брикел“ ЕАД – Гълъбово е направено
искане да бъде регистрирано за осъществяване на икономическа дейност по чл.2,
ал.1, т.2 от закона – търговия на дребно
с нефт и продукти от нефтен произход. Условията за регистрация, на които следва
да отговаря всяко лице, са посочени в чл.7 от ЗАРИДСНПНП, между които е и изискването за липса на задължения по чл.87,
ал.6 от ДОПК (чл.7, ал.1, т.5). Задълженията по този текст са свързани с
откритата на всяко регистрирано лице данъчно-осигурителна сметка (чл.87, ал.1
от ДОПК), за която органът по приходите, при постъпило искане, издава
удостоверение за наличието или липсата на задължения, като в удостоверението се
отбелязва и отговорността за чужди задължения, но не се отбелязват задължения
по невлезли в сила актове, както и разсрочени, отсрочени или обезпечени
задължения (ал.6). Съгласно чл.17, ал.4 от ЗАРИДСНПНП информацията по чл.7, ал.1, т.5 се изисква по реда на чл.87,
ал.11 от ДОПК, т.е. служебно.
В случая
след подаване на заявлението за
регистрация от „Брикел“ ЕАД – Гълъбово административния орган е
установил неточности в представените документи и наличие на задължения по
смисъла на чл.87, ал.6 от ДОПК, като е указал на заявителя да отстрани
констатираните непълноти и да погаси задълженията си. В хода на производството
„Брикел“ ЕАД – Гълъбово е отстранило несъответствията и е приложило изискуемите
документи, но не е погасило задълженията си. Последното е установено в хода на
административното производство с приложени към преписката справки (л.56-59). Това
обстоятелство се потвърждава и от изисканата и представена по делото справка от
ТД на НАП „Големи данъкоплатци и осигурители“, от която е видно, че
задълженията на „Брикел“ ЕАД по чл.87, ал.6 от ДОПК към 01.03.2021г. (датата на
издаване на оспорения в настоящото производство административен акт), са в
размер на 41 738 445,36 лева, в това число главница
28 667 054,76 лева, лихва 13 063 190,60 лева, нелихвоносно
вземане 8 200 лева. Тези публични задължения са установени с влязъл в сила
ревизионен акт, декларации и влезли в сила актове на други взискатели,
присъединени към образуваното през 2010г. изпълнително дело №29100000519, като
не са налице отсрочени и разсрочени публични задължения. За периода
01.03.2021г. – 17.06.2021г. по сметката за принудително събиране на ТД на НАП
ГДО са постъпили суми в размер на 162 531,12 лева, а чрез акт за
прихващане и възстановяване са прихванати суми в размер на
1 603 588,61 лева за публични задължения по образуваното изпълнително
дело. При тези данни се налага извод, че „Брикел“ ЕАД – Гълъбово не отговаря на
регламентираното в чл.7, ал.1, т.5 от ЗАРИДСНПНП
общо условие за регистрация за извършване на икономическа дейност, свързани с нефт
и продукти от нефтен произход, поради
наличието на задължения по смисъла на чл.87, ал.6 от ДОПК, с оглед на което
законосъобразно административният орган е отказал с мотивирана заповед
вписването му в регистъра на лицата, осъществяващи икономически дейности,
свързани с нефт и продукти от нефтен произход.
Настоящият
съдебен състав намира за неоснователни доводите на жалбоподателя за издаване на
заповедта на заместник-министъра на икономиката в нарушение на чл.6 от АПК. Принципът
на съразмерност, регламентиран в този текст, се отнася главно за случаите,
когато административният орган действа при оперативна самостоятелност. Отказът
за вписване в регистъра на лицата, осъществяващи икономически дейности,
свързани с нефт и продукти от нефтен произход по чл.19, ал.1, т.1 от ЗАРИДСНПНП, се осъществява при
условията на обвързана компетентност. В случая органът няма възможност за избор
измежду равностойни по закон варианти за упражняване на властнически
правомощия, поради което разпоредбите на чл.6, ал.1, ал.2 и ал.5 от АПК следва
да се тълкуват като изискване за спазване на целта на закона. В случая очевидно
целта на закона е да не се вписват в регистъра на лицата, осъществяващи
икономически дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, субекти,
които са задължени към държавата, а вписване на такъв субект би довело до
издаването на незаконосъобразен акт, т.е. в несъответствие с предписаното от
закона към административния орган действие при обвързана компетентност.
Съдът
кредитира частично с доверие заключението на назначената по делото експертиза и
възприема изводите й за големите размери на изразходването гориво от техниката,
която се използва от дружество – средномесечно 10 165,98 литра; големите
разходи при евентуално транспортиране на машините (без локомотива) до
най-близката до обекта бензиностанция; невъзможността ползваният локомотив да
бъде зареждан на друга зарядна станция, високият риск при зареждане на машините
„от варел“; невъзможността за продължаване на дейността на „Брикел“ ЕАД –
Гълъбово без ползване на локомотива и попречване на производствената дейности
без работата на булдозерите и другите специализирани машини, както и разхода за
разпалване на котлите при пълно спиране на централата е около 88 000 лв. и
приблизителния размер на пропуснатите ползи, изразяващи се в лишаване от
приходи за периода на спиране на предприятието в общ размер се равняват на 12
979 440лв. Не се възприема обаче посоченото от вещите лица, че процентният
размер на безспорно установените публични задължения, спрямо общите задължения
на дружеството, е 1,92 %. Посочените в чл.86, ал.7 от ДОПК задължения са такива
по откритата на „Брикел“ ЕАД –
Гълъбово данъчно-осигурителна сметка, а
издадената от органа по приходите справка за тези задължения не включва такива
по невлезли в сила актове, както и разсрочени, отсрочени или обезпечени
задължения. Видно от приложената в съдебното производство справка се
установява, че тези задължения са в размер на 41 738 445,36 лева, в
това число главница 28 667 054,76 лева, лихва 13 063 190,60
лева, нелихвоносно вземане 8 200 лева. Наличието на задължения по чл.86,
ал.7 от ДОПК е отрицателна предпоставка за вписване в регистъра и е въпрос,
който е решен на законодателно ниво. Оспорената в настоящото производство
заповед не причинява на дружеството вреди, явно несъизмерими с преследваната от
закона цел, тъй като ЗАРИДСНПНП не
съдържа забрана за подаване на ново заявление за регистиране на осъществяване
на икономическа дейност по чл.2, ал.1, т.2 от закона, ако дружеството отговаря
на законовите изисквания за това.
Погасяването
на публични задължения на дружеството след издаване на оспорения в настоящото
производство акт, както и твърдяната от процесуалния представител на
жалбоподателя процедура по разсрочване (или отсрочване) на публични задължения
по реда на ДОПК се явява ирелевантно обстоятелство по отношение на
законосъобразността на издадения административен акт. Това е така, защото
според текста на чл.142, ал.2 от АПК, установяването на нови факти от значение за делото след издаване на
акта се преценява към момента на приключване на устните състезания. По смисъла
на чл.142, ал.2 от АПК факти от значение за делото могат да бъдат само
тези, които са настъпили след издаването на акта и които с обратна сила
променят правното значение или отменят съществуването на фактите, въз основа на
които органът е взел решението си. Погасяването, отсрочването или разсрочването на
публичните задължения след датата на издаване на обжалвания административен акт
обаче не обосновава приложимост на чл.142, ал.2 от АПК, тъй като този нов
факт не променя с обратна сила фактическата обстановка при издаване на акта.
Тълкуването на въпросната разпоредба в съдебната практика е в смисъл, че под
нови факти от значение за делото следва да се разбират факти от действителността,
които имат спрямо спорното правоотношение значение на юридически или
доказателствени факти. Правно значение по делото имат само нови факти, които
може да променят съществувалото към момента на издаването на административния
акт правно положение и на които по силата на нормативен акт е придадено обратно
действие, или факти, които са съществували към момента на издаването на акта,
но не са били известни на административния орган или на адресата на акта.
Казано по друг начин, новите факти по смисъла на чл.142, ал.2 от АПК не следва
да са „новосъздадени“, т.е. да са възникнали след издаването на
административния акт, с изключение на хипотезата на такива факти, на които
законът придава обратно действие.
С оглед
всичко гореизложено съдът намира, че Заповед №РД-16-320/01.03.2021г. на
Заместник-министъра на икономиката е законосъобразна като постановена от
компетентен орган, в предвидената от закона форма, при правилно приложение на
материалния закон и при липса на съществени процесуални нарушения, както и в
съответствие с целта на закона. Подадената срещу нея жалба е неоснователна и
следва да бъде отхвърлена.
При
този изход на спора на ответника следва да бъдат присъдени разноски за
юрисконсултско възнаграждение в минималния размер от 100 лева при прилагане на чл.78,
ал.8 от ГПК във връзка с чл.144 от АПК и на чл.37 от Закона за правната помощ
във връзка с чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от
горните мотиви и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Старозагорският
административен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Брикел“
ЕАД – Гълъбово срещу Заповед
№РД-16-320/01.03.2021г., издадена от Заместник-министър на
икономиката на Република България, като
неоснователна.
ОСЪЖДА „Брикел“
ЕАД – Гълъбово, ЕИК: *********, да заплати на Министерство на икономиката, разноски
за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба чрез Административен съд Стара Загора
пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: