Р Е Ш Е Н И Е
№ 260817 07.12.2020г. град
Бургас
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаски районен съд ХХХVІ-ти граждански
състав
на пети ноември две хиляди и двадесета
година
в публично заседание в следния състав:
Районен съдия:
Дарина Йорданова
при секретаря Мирослава Енчева,
като разгледа докладваното от съдия Дарина Йорданова
гражданско дело № 10024 по описа за 2019 година,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по исковата молба на П.М.П., ЕГН **********,*** и П.М.П., ЕГН **********,***, Централен затвор чрез адв. М.Т.,*** против Р. Ж.. П., ЕГН **********, А.П.П., ЕГН ********** и М.П.П., ЕГН ********** ***, с която се иска 1/ осъждане на ответниците А.П.П., ЕГН ********** и М.П.П., ЕГН ********** да предадат на ищеца П.М.П., ЕГН **********, владението върху имот, находящ се в гр. Ч.., ул. …, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор … по КККР на гр. Ч.., който самостоятелен обект се намира на ет. 1 в сграда с идентификатор …, брой надземни етажи -3 , брой подземни етажи – 0 , с предназначение : жилищна сграда – еднофамилна , разположена в ПИ с идентификатор …., с предназначение – жилище, апартамент, с площ 60кв.м., както и 2/ осъждането на Р. Ж.. П., ЕГН **********, да предаде на П.М.П., ЕГН **********, владението на същия имот.
В молбата се сочи, с решение № 1533/ 18.07.2014г. по гр.д. № 1552/ 2014г. по описа на РС гр. Бургас е бил прекратен брака между П.П. и Р.П.. С решението семейното жилище находящо се в гр. Ч.., общ. Бургас, ул. „…. е било предоставено на ответницата Р.П. , за да живее заедно с двете им роден по време на брака деца – ответниците А.П. и М.П.. Със съдебното решение на осн. чл. 56, ал. 3 от СК е постановено ползването на посоченото жилище да бъде за срок от една година, считано от влизане на решението в сила – 13.08.2014г., поради факта, че имотът е собственост на другия ищец по настоящото дело П.П.. Сочи се, че с нотариален акт за дарение от 14.02.2014г. П.П. е дарил на своя брат П.П. процесния имот. Според ищцовата страна, срокът за ползване на жилището от страна на ответниците е изтекъл преди 4 години. Въпреки многократно отправените покани, вкл. и нотариална такава, ответниците не били освободили и предали имота на собственика. Твърди се, че след нотариалната покана да освободи имота в едноседмичен срок, ответницата Р.П. продължавала да живее в него, без да има правно основание за това. Сочи се, че срокът за ползване на имота бил изтекъл на 13.08.2015г., а децата А. и М. са навършили пълнолетие, т.е. ползват имота на отпаднало правно основание. Сочи се, че с Решение № 2242/ 24.11.2014г. по гр.д. № 1884/ 2014г. на РС гр. Бургас е прието за установено, че П.П. е собственик на процесния имот по отношение на Р. Ж.. П.. С Решение № 2312/ 02.12.2014г. по гр.д. № 1560/ 2014г. на РС гр. Бургас , договорът за дарение от 14.02.2014г. между П.П. и П.П. е обявен за относително недействителен по отношение на А. и М.. П... Претендира се постановяване на съдебно решение, с което да бъде осъдена ответницата Р. Ж.. П. да предаде владението на недвижимия имот находящ се на адрес : гр. Ч.., ул. „…, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор … по КККР на гр. Ч.., който самостоятелен обект се намира на ет. 1 в сграда с идентификатор …., брой надземни етажи -3 , брой подземни етажи – 0 , с предназначение : жилищна сграда – еднофамилна , разположена в ПИ с идентификатор …, с предназначение – жилище, апартамент, с площ 60кв.м., при описани съседи, на собственика П.М.П., поради отпаднало основание. Представени са доказателства.
В срока за отговор по исковата молба по чл. 131 от ГПК ответницата Р. Ж.. П., ЕГН **********, А.П.П., ЕГН ********** и М.П.П., ЕГН ********** ***, не депозират писмен отговор, не представят доказателства, не правят доказателствени искания.
В съдебно заседание всеки от ответниците, чрез упълномощени процесуални педставители, оспорват иска, като излагат съображения за това, че Р. и А. Полименови не владеят имота и молят за отхвърляне на иска. Не се оспорва, че ответникът М.П. живее в имота, но се сочи, че това е със съгласието на ищеца.
Предявени са два самостоятелни иска по чл. 108 ЗС – от П.П. срещу Р.П. и от П.П. срещу М. и А. П...
Съдът, като взе предвид исканията и
доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите
на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
За да бъде уважена претенцията на ищеца с правно основание чл.108 ЗС, следва да бъде установено правото на собственост на ищеца, както и кумулативните предпоставки - че имотът се намира във владение или държане на ответника и той владее или държи имота без основание.
По първия от предявените искове – от П.П. срещу Р.П., съдът намира следното:
По делото не се спори и се установява от представеното съдебно решение № 1533/18.07.2014г. по гр.д. № 1552/2014г. на БРС, че процесният имот е бил семейното жилище на П. и Р. П…., като след прекратяване на брака между тях, ползването на жилището е предоставено на Р.П. и двете им деца А. и М. П…., за срок от една година от влизане в сила на решението. Със съдебно решение от 24.11.2014 г. по гр.д. № 1884/2014 г. на БРС е прието за установено по отношение на Р.П., че П.П. е собственик на процесния имот с идентификатор 81178.501.67.1.1 по КККР на гр. Черноморец, като е отхвърлен искът в частта, с която се иска предаване на владението. Следователно между страните е установено със сила на пресъдено нещо, че собственик на имота е именно П.П.. Не се твърди и не се установява да е налице факт настъпил след постановяване на съдебното решение, който да води до промяна на вече установените права. Следователно по отношение на ответника Р.П. е установено правото на собственост на ищеца П.П., който се легитимира като собственик на процесния имот по силата на договор за дарение от 14.02.2014 г.
Не е налице обаче втората предпоставка за уважаване на иска по чл. 108 ЗС. Видно от ангажираните писмени доказателства Р.П. е с установено обичайно местопребиваване извън страната, с регистриран постоянен адрес в гр. Берлин, считано от 2017 г. Представен е договор за наем на жилище в гр. Берлин и медицински документ, относно наличието на осигурителни права в Германия. От тези доказателства може да се направи извод, че лицето не упражнява фактическо владение или държане върху процесния имот, по смисъла на чл. 108 ЗС. По делото е разпитан свидетелят К… Ч.., който посочва, че в имота живее М.П.. Фактът, че Р. е пътувала до РБългария и при краткия си престой в страната /видно от справката за пътувания/ е отседнала в жилището, обитавано понастоящем от нейния син М., не означава, че тя владее или държи имота. Ето защо искът следва да бъде отхвърлен като недоказан.
По отношение на втория предявен иск по чл. 108 ЗС - от П.П. срещу А. и М. П.., съдът съобрази следното:
Със съдебно решение от 02.14.2014 г. по гр.д. № 1560/2014г. на БРС е обявен за относително недействителен по отношение на А. и М. П.. договор за дарение от 14.02.2014 г., с който П.М.П. е дарил на своя брат П.М.П. имот с идентификатор … по КККР на гр. Ч.. и 1/3 идеална част от поземления имот, върху който е изградена постройката. Следователно по отношение на двамата ответници А. и М. П.. е признато правото да се удовлетворят при принудително изпълнение от стойността на недвижимия имот, предмет на отменената сделка. Уважаването на иска по чл. 135 ЗЗД обаче няма сочените от ищеца вещни последици. Наличието на влязло в сила съдебно решение по чл.135 ЗЗД води до пораждането на правото на кредитора да иска удовлетворяване от имуществото, като упражняването на това право се извършва чрез образуване на изпълнително производство и насочване на изпълнението срещу имота, предмет на сделката. Доколкото изпълнение по отношение на имуществото може и да не се осъществи /ако например длъжникът доброволно изпълни задължението/, то правото на собственост ще остане на третото лице – в случая дареният по сделката П.П.. В отношенията между кредиторите /А. и М. П…./ и третото лице по сделката /П.П./ обявената относителна недействителност е от значение в случай, че изпълнението е насочено срещу имота, предмет на договора за дарение и до размера на вземането на кредиторите. Именно поради липсата на вещен характер на иска по чл. 135 ЗЗД не може да се отрече правото на собственост на П.П. и да се признае, че собственик на имота е ответникът П.П., каквато е заявеното в исковата молба претенция. Това би означавало да се пренебрегне абсолютния характер на правото на собственост. В правната теория и практика се приема, че уважаването на иска по чл.135 ЗЗД не връща собствеността в патримониума на длъжника /в случая П.П./. Следователно той не разполага с възможността да предявява самостоятелни ревандикационни искове срещу лицата, в чиято фактическа власт се намира имота. Защитата, която относителната недействителност предоставя, касае правата на кредитора и цели удовлетворяване на съществуващото вземане, поради което е пряко свързана с възможността на кредитора да продаде вещта на публична продан и да се удовлетвори от получената продажна цена. Ето защо съдът намира, че по делото не е установена първата предпоставка за уважаване на иска, а именно доказване правото на собственост на ищеца П.П. по отношение на ответниците А. и М. П….. Затова искът за връщане на имота следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Предвид изхода от делото и съгласно нормата на чл. 78, ал. 3 ГПК всеки от ищците следва да заплати направените от ответниците разноски по делото, съгласно представения списък, а именно ищецът П.П. да заплати сумата от 600 лв. на Р.П., а ищецът П.П. да заплати на всеки от ответниците А.П. и М.П. сумата от по 600 лв. Неоснователно е направеното възражение за прекомерност на адвокатските възнаграждения, доколкото същите са съобразени с минимума установен в Наредба № № 1 от 9 юли 2004 Г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съдът констатира, че по делото не е внесен пълният размер на дължимата държавна такса, като представените две платежни нареждания касаят едно и също плащане на сумата от 53.70 лв. Доколкото обаче са предявени два иска, от всеки от ищците следва да бъде внесена сумата от 53.70 лв., или общо 107. 40 лв. Ето защо, следва ищците да бъдат задължени да довнесат разликата от още 53.70 лв. – държавна такса.
Мотивиран от горното, Бургаски районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р. Ж… П., ЕГН **********,***, че П.М.П., ЕГН **********,*** е собственик на недвижим имот находящ се в гр. Ч.., ул. „…, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор … по КККР на гр. Ч.., който самостоятелен обект се намира на ет. 1 в сграда с идентификатор …, брой надземни етажи -3 , брой подземни етажи – 0 , с предназначение : жилищна сграда – еднофамилна , разположена в ПИ с идентификатор … с предназначение – жилище, апартамент, с площ 60кв.м., като ОТХВЪРЛЯ иска на П.М.П., ЕГН **********,*** срещу Р. Ж.. П., ЕГН **********, за предаване на владението на имота.
ОТХВЪРЛЯ иска на П.М.П., ЕГН **********, за приемане за установено по отношение на А.П.П., ЕГН ********** и М.П.П., ЕГН **********,***, че П.М.П. е собственик на недвижим имот находящ се в гр. Ч.., ул. „Г…, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор … по КККР на гр. Ч.., който самостоятелен обект се намира на ет. 1 в сграда с идентификатор …, брой надземни етажи -3 , брой подземни етажи – 0 , с предназначение : жилищна сграда – еднофамилна , разположена в ПИ с идентификатор …, с предназначение – жилище, апартамент, с площ 60кв.м., както и за осъждане на А.П.П., ЕГН ********** и М.П.П., ЕГН **********, да предадат владението върху имота на П.М.П., ЕГН **********.
ОСЪЖДА П.М.П., ЕГН **********,*** да заплати на Р. Ж.. П., ЕГН **********,***, сумата от 600 лв. /шестстотин лева/ представляващи направените по делото разноски.
ОСЪЖДА П.М.П., ЕГН **********, с адрес ***,
да заплати на А.П.П., ЕГН **********,***, сумата от
600 лв. /шестстотин лева/ представляващи направените по делото разноски.
ОСЪЖДА П.М.П., ЕГН **********, с адрес ***,
да заплати на М.П.П., ЕГН **********,***, сумата от 600
лв. /шестстотин лева/ представляващи направените по делото разноски.
ОСЪЖДА П.М.П., ЕГН **********, с адрес *** и П.М.П., ЕГН **********,***, да заплатят по сметка на Бургаски районен съд сумата от 53.70 лв. /петдесет и три лева и седемдесет стотинки/ – държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в четиринадесет дневен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п./
Вярно с оригинала: ЕХ