Решение по дело №2398/2019 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                                                   

№.....

 

10.02.2020 г., гр. София

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-11 състав, в закрито заседание на десети февруари  две хиляди и двадесета година, в състав:

                                                                                                                  

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ВРАНЕСКУ

            

като разгледа докладваното от съдия Вранеску т. дело №2398 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 25, ал. 4 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел.

Образувано е по жалба на С.Д., в качеството на изпълнителен директор на  „Ю.“ АД, ЕИК********,  срещу отказ № 20190705124411/31.10.2019 г. на Агенция по вписванията, постановен по заявление образец Б7 с вх. № 20190705124411/05.07.2019 г. за вписване на обстоятелства по чл. 63, ал. 1 и ал. 4 от Закона за мерките срещу изпиране на пари.

В жалбата са изложени твърдения, че постановеният от АВ – ТР отказ е неправилен и незаконосъобразен. Твърди, че с подадената декларация са изпълнени всички изисквания на Закона за мерките срещу изпиране на пари /ЗМИП/ и са представени всички данни за подлежащите на вписване обстоятелства,  съгласно чл. 63, ал. 4 ЗМИП. Независимо, че в декларацията е посочено, че същата е такава по чл. 59, ал. 1, т. 3 от ЗМИП, доколкото същата е изготвена в установената в закона форма и съдържание, то следва да се приеме, че целта на закона е спазена. Твърди, че с настоящата жалба са отстранени останалите констатирани пропуски на заявлението. Моли, отказът да бъде отменен и да бъдат дадени указания за вписване на заявените обстоятелства по партидата на дружеството.

Съдът, като взе предвид доводите в жалбата и приложените писмени доказателства, приема от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, срещу подлежащ на съдебен контрол акт и в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима.

За да постанови обжалвания отказ № 20190705124411/31.10.2019 г., длъжностното лице е приело, че не е представена декларация по чл. 63, ал. 4 ЗМИП, а е представена декларация по чл. 59, ал. 1, т. 3 ЗМИП, към заявлението не е приложена декларация по чл. 13, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ, към заявлението не е представена внесена по сметка държавна такса, а и не са представени документи установяващи съществуването на юридическите лица, чрез които пряко или непряко се упражнява контрол и удостоверяващи лицата, които ги представляват.

Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

В конкретния случай от АВ-ТР е поискано вписване по партидата на „Ю.“ АД, ЕИК******** на обстоятелства, съгласно изискванията на чл. 63, ал. 1 и ал. 4 ЗМИП.

Съгласно чл. 22, ал. 5 от ЗТРРЮЛНЦ, когато към заявлението на търговеца не са приложени всички документи, които се изискват по закон, длъжностното лице по регистрацията дава указания на заявителя за отстраняване на нередовността, като указанията се оповестяват по електронната партида на търговеца не по-късно от следващия работен ден от постъпването на заявлението в търговския регистър.

В случая действително не се установява длъжностното лице по регистрацията да е дало по реда на чл. 22, ал. 5 от ЗТРРЮЛНЦ указания, въпреки, че е следвало да бъдат дадени такива. Към настоящата жалба обаче, са представени документите, които длъжностното лице по регистрацията е констатирало, че не са представени. В настоящото производство доколкото е приложим реда на глава двадесет и първа "Обжалване на определенията" от Гражданския процесуален кодекс, то е напълно допустимо представянето на доказателства, които не са били представени своевременно към процесното заявление, предвид препращанията на чл.275,ал.2 ГПК. В настоящия случай към жалбата са представени както декларацията по чл. 13, ал.4 ЗТРРЮЛНЦ, така и дължимата държавна такса, като е представено и удостоверение за актуално състояние на чуждестранното юридическо лице „К.Б.М.“. В този смисъл настоящият състав счита, че заявителят е представил така посочените в жалбата документи, които не са били представени към заявлението.

Съгласно чл. 61, ал. 1 ЗМИП, учредените на територията на Република България юридически лица и други правни образувания и физическите лица за контакт по чл. 63, ал. 4, т. 3 са длъжни да получават, да разполагат и да предоставят в определените по закон случаи подходяща, точна и актуална информация относно физическите лица, които са техни действителни собственици, включително с подробни данни относно притежаваните от тях права. Информацията и данните по чл. 61, ал. 1 се вписват по партидите на учредените на територията на Република България юридически лица и други правни образувания в търговския регистър, в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел и в регистър БУЛСТАТ – арг. от чл. 63, ал. 1 от ЗМИП. В разпоредбата на ал. 4 на чл. 63 от ЗМИП са изброени данните, които следва да бъдат вписани в съответния регистър. Посочено е, че тези данни следва да бъдат заявени с декларация, чиято форма и съдържание се определят с правилника за прилагане на закона.

Видно с процесното заявление заявителят е представил декларация по чл. 59, ал. 1, т. 3 от ЗМИП. Последната се представя, когато идентифицирането на физическото лице, което е действителен собственик  не може да стане въз основа на вписванията в съответния регистър и документите по чл.64 ЗМИП. Сравнени двете декларации – Приложение № 2 и № 3 от Правилника за прилагане на Закона за мерките срещу изпирането на пари имат изключително сходно съдържание, което е еднакво по отношение на важните факти идентифициращи физическите лица и лицата упражняващ пряк и косвен контрол. Съобразно разпоредбата на чл. 38 от ППЗМИП, при заявяване на обстоятелствата по чл. 63, ал. 4 от ЗМИП лицата подават декларация с нотариална заверка на подписа, съдържаща реквизитите, съгл. Приложение № 3. Видно от установения в правилника формуляр на това приложение, представената от „Ю.“ АД към процесното заявление декларация съдържа информация относно всички установени в приложението данни, изложени в посочения във формуляра ред, като същата е и с нотариална заверка на подписите. Затова съдът приема, че след като приложената  към първоначалното заявление декларация съдържа всички относими факти и е в нужната форма, с нотариална заверка на подписите, то тя е годно основание тези факти да се впишат в регистъра. Обстоятелството, че в титулната част на декларацията е допусната грешка като е посочено, че същата е по чл. 59, ал. 1, т. 3 от ЗМИП не води до извод в друг смисъл, тъй като от самото съдържание на декларацията е видно, че същата отговаря и е съответна на формуляра по приложение № 3 по чл. 38 на ППЗМИП, а заявлението е водещо, касателно искането и съответно лицето носи съответното отговорност за верността на тези факти. Самия характер и целта на двете декларации, а и тяхното бланково съдържание не предполага те да са с различно съдържание, а би следвало при съответна истинност на декларирането със същите да се заявяват еднакви факти.

Предвид изложеното, Съдът намира, че в случая са налице всички предпоставки за вписване на заявените обстоятелства в ТРРЮЛНЦ, поради което отказът на АВ-ТРРЮЛНЦ следва да бъде отменен.

Мотивиран от горното, Съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

ОТМЕНЯ отказ № 20190705124411/31.10.2019 г. на Агенция по вписванията, постановен по заявление образец Б7 с вх. № 20190705124411/05.07.2019 г. за вписване по партидата на „Ю.“ АД, ЕИК******** на обстоятелства по чл. 63, ал. 1 и ал. 4 от Закона за мерките срещу изпиране на пари.

УКАЗВА на Агенцията по вписванията да впише заявените обстоятелства по подаденото заявление образец Б7 с вх. № 20190705124411/05.07.2019 г. по партидата на „Ю.“ АД, ЕИК********.

Решението  не подлежи на обжалване.

Препис от решението да се изпрати на АВ-ТР за сведение и изпълнение.

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ :