Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Перник, 25.03.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, Х-ти състав, в публичното съдебно заседание, проведено
на двадесет и шести февруари, две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ НЕНКОВА
при участието на секретаря Божура Антонова, като
разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 6011 по описа на съда за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба от С.Х.С., ЕГН **********,***, чрез
пълномощника си адв. К.П., с адрес ***, с която са предявени кумулативно обективно съединени отрицателни
установителни искове за признаване за установено в
отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от
1773.96 лева - главница, представляваща стойност на ползвана, но неплатена
топлинна енергия за периода от 01.05.2007г. до 30.04.2009г., сума в размер на
420.69 лева - законна лихва за забава от 01.07.2007г. до 21.05.2010г., ведно
със законната лихва върху главницата считано от 31.05.20Юг. до окончателното й
изплащане, както и сума в размер на 135.84 лева за юрисконсулстко
възнаграждение. Посочено е, е въз основа на молба с вх. № 2213 от 03.06.2011г.
на „Топлофикация-Перник” АД срещу ищеца е било образувано изпълнително дело №
477 по описа на ЧСИ С.Г.Д.за 2011 г. Горепосоченото изпълнително производство е
било образувано въз основа на изпълнителен лист издаден по гражданско дело № ****/****
г. по описа на Районен съд - Перник за сумата в размер на 1773.96 лева -
главница, представляваща стойност на ползвана, но неплатена топлинна енергия за
периода от 01.05.2007г. до 30.04.2009г., сума в размер на 420.69 лева - законна
лихва за забава от 01.07.2007г. до 21.05.2010 г., ведно със законната лихва
върху главницата считано от 31.05.2010г. до окончателното й изплащане, както и
сума в размер на 135.84 лева за юрисконсулстко възнаграждение. Сочи се, че
сумите не се дължат поради погасяването им по давност.
В
исковата молба се сочи, че когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се
прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. В доктрината и съдебната
практика е трайно установено разбирането, че прекратяването на изпълнителното
производство поради т. нар. „перемпция” настъпва по силата на закона, а
съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото
прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни
факти. В тази насока са и мотивите на тълкувателното решение от 26 юни 2015
год., постановено по тълкувателно дело № 2 по описа Върховният касационен съд
на Република България, Общо събрание на Гражданска и Търговска колегия за 2013
г. Описано е, че изрично в мотивите на горепосоченото решение се сочи, че
„ищецът няма нужда да поддържа висящността на исковия процес, но трябва да
поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес като внася
съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия,
изграждащи посочения от него изпълнителен способ (извършване на опис и оценка,
предаване на описаното имущество на пазач, отваряне на помещения и изнасяне на
вещите на длъжника и др.), както и като иска повтаряне на неуспешните
изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи В изпълнителния процес давността не спирала,
защото кредиторът може да избере дали да действа (да иска нови изпълнителни
способи, защото все още не е удовлетворен), или да не действа (да не иска нови
изпълнителни способи). Предвид изложеното Постановление на Пленума на Върховния
съд № 3/1980г. следва да счита изгубило сила”.
Предвид
гореизложеното и обстоятелството, че по изп. дело № 477 по описа на ЧСИ С.Г.Д.за
2011г. взискателят не е искал извършване на изпълнителни действия, респ. не е
внасял съответните такси и разноски за извършването им, в продължение на повече
от 3 години вземането се сочи, че е погасено по давност.
С
оглед горното се твърди, че е налице е правен интерес от установяване на
обстоятелството, че ищеца не дължи по отношение на ответника
„Топлофикация-Перник” АД сумите по изпълнителен лист, издаден по гражданско
дело № ****/****г. по описа на Районен съд - Перник, въз основа на който е
образувано изпълнително дело № ***/****г. по описа на ЧСИ С.Г.Д.. Моли се съдът да признае за установено по отношение на
ответното дружество, че ищеца не дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЕРНИК” АД, сумата в
размер на 1773.96 лева - главница, представляваща стойност на ползвана, но
неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2007г. до 30.04.2009г., сума в
размер на 420.69 лева - законна лихва за забава от 01.07.2007г. до
21.05.2010г., ведно със законната лихва върху главницата считано от
31.05.2010г. до окончателното й изплащане, както и сума в размер на 135.84 лева
за юрисконсулстко възнаграждение.
По
делото е било изискано в копие
изпълнително дело № ***/****г. по описа на ЧСИ С.Г.Д..
С исковата молба са представени
писмени доказателства за представителна власт и упълномощаване – пълномощно и
договор за правна защита и съдействие, впоследствие е депозиран и списък по чл.
80 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Топлофикация
–Перник“ АД, с ЕИК: *********,
е депозирал писмен отговор, в който се застъпва становище, че исковата
молба е неоснователна, като сумите не са погасени по давност. Изложени са
конкретни аргументи.
Съдът,
с доклада си е намерил, че исковата молба е редовна, а предявените с нея
искови претенции са процесуално
допустими.
Съобразно
разпоредбата на чл. 154 ГПК, съдът е
разпределил между страните доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти по предявените отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, както
следва:
В тежест на ищеца е да установи правния си
интерес от търсената защита – отричане на вземанията, като докаже наличието на
твърдяната форма на извънпроцесуално поведение на ответното дружество, свързана
с претендиране на процесните вземания, както и периода – начален и краен момент
на давността.
В
съдебно заседание, ищецът, чрез пълномощника му адв. П., поддържа
основателността на предявените искови е пледира за уважаването им.
Ответното дружество, представлявано от
процесуалния му представител, оспорва предявените отрицателни установителни
искове, като неоснователни и пледира за отхвърлянето им.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните
доводи, намира за установено от фактическа страна следното:
Не
се спори между страните, а и се установява от приетите по делото и неоспорени
доказателства, че по гр. д. № ****/**** г. по описа на Районен съд - Перник е била издазена Заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК, както впоследствие и изпълнителен лист от 22.11.2010 г. за сумата в размер на 1773.96
лева - главница, представляваща стойност на ползвана, но неплатена топлинна
енергия за периода от 01.05.2007г. до 30.04.2009г., сума в размер на 420.69
лева - законна лихва за забава от 01.07.2007г. до 21.05.2010 г., ведно със
законната лихва върху главницата считано от 31.05.2010г. до окончателното й
изплащане, както и сума в размер на 135.84 лева за юрисконсулстко
възнаграждение.
Установява
се, че въз основа на издадения изпълнителен лист е било образувано изпълнително
дело № изп. дело № 477 по описа на ЧСИ С.Г.Д.за 2011г., въз основа на молба на
взискателя от 03.06.2011 г. В молбата си, взискателят е поискал първо длъжникът
да бъде помолен да заплати доброволно посочените суми, като в случай, че не
стори това, да се предприемат изпълнителни действия от принудителен характер
спрямо него, като е посочил- налагане запор на пенсията на длъжника, спиране от
движение на МПС, ако има такива, както и налагане на възбрани върху притежавани
недвижими имоти.
Видно
от приетото по делото копие от изпълнителното дело, то ЧСИ е извършвал действия
по проучване имущественото състояние на длъжника, като е изпращам писма до НОИ,
НАП, както и ПДИ до длъжника, получена от последния на 22.11.2011 г.. Видно от гърба на изп. Лист, е посочено на печат от ЧСИ, че на основание
чл.488, ал.1, т.8 от ГПК, и.д. е прекратено на 20.08.2019 г., като по делото
преди това взискателят с молба от 07.06.2016 г. е поискал извършването на изп.
Действия, а именно-налагане на запор на трудовия доход на лицето, като
последват съобщения до длъжника и взискателя, че делото е прекратено.
Впоследствие с молба от 24.10.2019 г.,
взискателят е поискал да му бъде върнат оригинала на изп. Лист.
При
така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
По допустимостта:
Предявени са обективно съединени
отрицателни искове по чл. 124 ГПК, с които се иска да бъде признато за установено
по отношение на ответника, че ищецът не дължи процесните суми, обективирани в
изпълнителен лист от 22.11.2010 г., издаден по гр. д. № ****/**** г. по описа
на ПРС, поради погасяването на вземанията поради изтекла погасителна давност.
Съдът намира, че така предявения иск е
допустим, поради което и следва да се произнесе по същество.
Аргументи за допустимост на процесните
отрицателни установителни искове, ПРС извлича от Определение №513/24.11.2016 по
дело №1660/2016г. на ВКС, ТК, I т.о., Решение № 324/28.12.2015г. гр. д. №
6730/2013г. на ВКС, ІІІ г.о. и други несанкционирали с обезсилване обжалваните
пред тях въззивни актове, сочещи, че правната сфера на ищеца се явява накърнена
и само въз основа на съществуващия в полза на кредитора (бивш взискател)
изпълнителен титул, който материализира вземане, отричането на което, въз
основа на факти, настъпили след приключване на производството, в което е издадено
изпълнителното основание, ищецът има интерес да установи. Достатъчен е
безспорният интерес на ищеца от осуетяване възможността за иницииране на ново
изпълнително производство (в настоящия случай – предвид прекратяването по
„перемция“ на образуваното изп. дело), независимо че и в хода на същото би
могъл да предяви иска си, вече по реда на чл. 439 ГПК.
Относно основателността на предявения
отрицателен установителен иск, съдът намира следното:
Не се спори, а и
от писмените доказателства се установява, че в полза на „Топлофикация –Перник“ АД, с ЕИК: *********
е издаден изпълнителен лист от 22.11.2010 г.,
издаден по гр. д. № ****/**** г. по описа на ПРС за сумата от 1773.96 лева
- главница, представляваща стойност на ползвана, но неплатена топлинна енергия
за периода от 01.05.2007г. до 30.04.2009г., сума в размер на 420.69 лева -
законна лихва за забава от 01.07.2007г. до 21.05.2010г., ведно със законната
лихва върху главницата считано от 31.05.2010г. до окончателното й изплащане,
както и сума в размер на 135.84 лева за юрисконсулстко възнаграждение.
Въз основа на така издадения
изпълнителен лист и по молба на „Топлофикация –Перник“ АД, с ЕИК: *********, е образувано изп.
дело № 477 по описа на ЧСИ С.Г.Д.за 2011г.,
въз основа на молба на взискателя от 03.06.2011 г. В молбата си, взискателят е
поискал първо длъжникът да бъде помолен да заплати доброволно посочените суми,
като в случай, че не стори това, да се предприемат изпълнителни действия от
принудителен характер спрямо него, като е посочил- налагане запор на пенсията
на длъжника, спиране от движение на МПС, ако има такива, както и налагане на
възбрани върху притежавани недвижими имоти.
Видно
от приетото по делото копие от изпълнителното дело, то ЧСИ е извършвал действия
по проучване имущественото състояние на длъжника, като е изпращам писма до НОИ,
НАП, както и ПДИ до длъжника, получена от последния на 22.11.2011 г.. Видно от гърба на изп. Лист, е посочено на печат от ЧСИ, че на основание
чл.488, ал.1, т.8 от ГПК, и.д. е прекратено на 20.08.2019 г., като по делото
преди това взискателят с молба от 07.06.2016 г. е поискал извършването на изп.
Действия, а именно-налагане на запор на трудовия доход на лицето, като
последват съобщения до длъжника и взискателя, че делото е прекратено.
Впоследствие с молба от 24.10.2019 г.,
взискателят е поискал да му бъде върнат оригинала на изп. Лист.
Тъй
като след 03.06.2011 г., в продължение на две години от взискателя и от
съдебния изпълнител не са предприети действия по изпълнението, то, считано от
03.06.2013 г., изпълнителното производство е прекратено ex lege, макар и
на печата на ЧСИ тази дата да е 24.10.2019
г., като само констатира перемцията, настъпила по-рано.
Тук следва да се посочи, че с оглед
разрешаване на правния спор следва да се държи сметка и за друг съществен
елемент, а именно: дали спира да тече погасителната давност по време на висящо
изпълнително производство. Съгласно Решение № 170 от 17.09.2018 г. на ВКС по ч.
гр. д. № 2382/2017 г., IV г. о. с докладчик Д.Д.„съгласно даденото с ППВС №
3/18.11.1980 година тълкуване образуването на изпълнителното производство
прекъсва давността като по време на изпълнителното производство давност не
тече. С т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2013
година на ОСГТК на ВКС, обаче е дадено съвсем различно разрешение като е
прието, че в изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко действие
по принудително изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова
давност, но давността не се спира и във връзка с това е отменено цитираното
ППВС. Прилагането на даденото с посоченото ТР тълкуване за период преди
постановяването му би имало за последица погасяването по давност на дадени
вземания, които са били предмет на изпълнителни производства, но по тях не са
предприемани действия за период по-голям от този срок. С оглед на това
давността ще се счита изтекла със задна дата преди момента на постановяване на
тълкувателното решение, но въз основа на даденото с него тълкуване, което би
довело и до несъобразяване на действащото към онзи момент ППВС. Поради даденото
с отмененото тълкувателно ППВС и ТР тълкуване на правната норма следва да
намери приложение и след отмяната на същото, когато спорът се отнася до
последиците от нормата, които са били реализирани за периода преди отмяната на
тълкувателния акт, като новото ТР ще се прилага от този момент за в бъдеще. С
оглед на горното извършената с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 година, постановено
по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС отмяна на ППВС № 3/18.11.1980
година поражда действие от датата на обявяването на ТР, като даденото с т. 10
от ТР № 2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК
на ВКС разрешение се прилага от тази дата и то само по отношение на висящите
към този момент изпълнителни производства, но не и към тези, които са
приключили преди това.“ /какъвто е настоящият случай/.
По силата на т. 10 от ТР 2/2013 от 26.06.2015 г. на
ВКС, следва да се приеме, че новата давност е започнала да тече на 03.06.2011г., когато е извършено последното
релевантно изпълнително действие, като такива действие не са изпращането на ПДИ
и проучване имущественото състояние на длъжника. Предвид обстоятелството, че
към този момент, обаче, горепосоченото изпълнително дело все още е било висящо,
то давността от същата дата е и спряна, до прекратяването на изпълнителното
дело. Следователно, давността за принудителното удовлетворяване на изпълняемото
право е започнала да тече от датата на прекратяване на изпълнителното дело, а
именно: от 03.06.2013г.
На следващо място съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД,
ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е
всякога пет години.
Към
16.10.2019г.,
когато е образувано настоящото производство, давността е изтекла, тъй като са изтекли
необходимите 5 години от датата на прекратяване на предходното изпълнително
дело - 03.06.2013г., като пет години са изтекли към дата -03.06.2018 г.
Предвид
характера на делото, тежестта на доказване в процеса се носи от ответника, като
същият следва да докаже че за периода от настъпване на изискуемостта на
вземанията до изтичане на срока, с който законът свързва погасяването им по
давност поради бездействие на кредитора, са били налице основания за спиране
или прекъсване течението на давността. В този смисъл, по делото не са
ангажирани каквито и да било доказателства от страна на ответника.
Предвид гореизложеното, съдът
намира, че предявеният отрицателен установителен иск е основателен, поради което
и следва да бъде уважен, като се признае за установено в отношенията
между страните, че ищецът не длъжи процесните суми по изпълнителни лист, поради
погасяването им по давност.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото и на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, основателно се явява и искането на ищцовата страна за присъждане на разноски в размер на 512.00
лв., от които: 400.00 лева за адвокатско възнаграждение, 88.00лв. за държавна
такса, заплатена такса за изискване на копие от изпълнителното дело -24 лева.
При
този изход на спора ответникът няма право на разноски.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че С.Х.С., ЕГН **********,***, чрез пълномощника
си адв. К.П., с адрес *** не
дължи на ответното дружество сумата от 1773.96 лева -
главница, представляваща стойност на ползвана, но неплатена топлинна енергия за
периода от 01.05.2007г. до 30.04.2009г., сума в размер на 420.69 лева - законна
лихва за забава от 01.07.2007г. до 21.05.2010г., ведно със законната лихва
върху главницата считано от 31.05.2010г. до окончателното й изплащане, както и
сума в размер на 135.84 лева за юрисконсулстко възнаграждение, за които е бил изпълнителен
лист, издаден по гражданско дело № ****/**** г. по описа на Районен съд –
Перник, за които въз основа на молба с вх. № 2213 от 03.06.2011г. на
„Топлофикация-Перник” АД срещу ищеца е било образувано изпълнително дело № 477
по описа на ЧСИ С.Г.Д.за 2011 г., поради погасяването им по давност.
ОСЪЖДА „Топлофикация
–Перник“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник,
кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“ ДА ЗАПЛАТИ
на С.Х.С.,
ЕГН **********,***, сумата от 512,00лв., представляваща направени по делото
разноски.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд – Перник, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Вярно
с оригинала:С.Г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: