Определение по дело №402/2025 на Окръжен съд - Сливен

МОТИВИ
Към Определение рег.№ 361 от 09.09.2025г. по ЧНД№ 402/2025г. на
Окръжен съд-С..
Производството се движи по реда на чл. 433 и сл. от НПК.
Образувано е по молба на И. М. И. от гр.С., чрез пълномощника му
адв. С. Р. от АК - С. за реабилитация на основание чл. 87, ал.1 от НК.
В с.з. молбата се поддържа лично и чрез пълномощник.
В с.з. представителят на ОП предлага на съда да не уважава молбата
на И. М. И., тъй като не е показал добро поведение. Липсата на добро
поведение представителя на прокуратурата обосновава с липсата на вноски за
погосяване на наложената на молителя глоба и обстоятелството, че същия
след влизане на присъдата в сила преди получаване на поканата за доброволно
плащане на глобата и образуването на изпълнително производство е продал
свой недвижим имот и е имал възможност за плащане на глобата.
Съдът след като се запозна с приложените по делото доказателства,
прие за установено следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
С влязла в сила на 04.02.2004г. Присъда № 744 от 17.09.2001г. по
НОХД № 828/2001г. по описа на Районен съд-С., потвърдена с Решение № 104
от 14.01.2002г. по ВНОХД № 646/01г. на Окръжен съд-С. И. М. И. е признат за
виновен за извършено от него престъпление по мл.339 ал.1 от НК и му е
наложено наказание глоба в размер на 500 лева. Реабилитиран е по право.
С влязла в сила на18.07.2016 г. Присъда № 13 от 21.05.2015 г. по
НОХД № 122/2014г. по описа на Окръжен съд – С., изменена с Решение № 161
от22.01.2016г. по ВНОХД № 146/2015г. по описа на Апелативен съд-Бургас,
потвърдено с Решение №102 от 18.07.2016г. по КНОХД №315/2016г., И. М. И.
е признат за виновен за извършени от него престъпления по чл.234, ал.2, т.2 и
т.3, вр. ал.1 от НК и по чл.253 ал.4, вр. ал.2, предл. 3 от НК и му е наложено
едно общо най-тежко наказание на основание чл. 23 ал.1 от НК, а именно
лишаване от свобода за срок от 3 /три/години, изпълнението на което на
основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от 5/пет/години и
глоба в размер на 20 000/двадесет хиляди/лева.
Видно от представеното писмено доказателство от ОП-С. по
отношение на молителя няма образувани досъдебни производства и
повдигнати обвинения.
От постъпилото писмо от 21. 07.2025г. на ТД на НАП-Бургас, офис С.
е видно, че в информационната система на НАП няма данни по НОХД №
122/2014г.
От завереното копие на материалите по изпълнително дело №
754/2016г. по описа на ЧСИ ПП.Г. с рег. №837 се установява, че същото е било
образувано по издаден изпълнителни лист по НОХД № 122/2014 г. по описа на
ОС-С. относно наказанието глоба в размер на 20 000 лв.
По отношение изпълнително дело № 754/2016г. по описа на ЧСИ
ПП.Г. с рег. №837 не е издадено разпореждане за прекратяване на публично
вземане от глоба по НОХД№ 122/2014 г. по описа на ОС-С..
От представените доказателства - характеристична справка, издадена
от „ЗЕМИНВЕСТ“ ООД- с. С., общ. С., в която молителя работи като агроном
се установява, че лицето се ползва с положителни характеристични данни в
предприятието, където работи повече от 18 години.
Въз основа на приетата за установена фактическа обстановка съдът
1

направи следните правни изводи:
Молбата за допускане на съдебна реабилитация по чл. 87 от НК е
основателна и следва да бъде уважена.
Съгласно цитираната законова разпоредба, извън случаите на чл. 86 от
НК, регламентиращ реабилитацията по право, всеки осъден може да бъде
реабилитиран от съда, издал последната присъда като първа инстанция, ако в
течение на три години от изтичане на срока на наложеното с присъдата или
намалено с работа или помилване наказание не е извършил друго
престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или с по-тежко наказание, ако
е имал добро поведение и е възстановил причинените вреди при умишлените
престъпления.
Съдът намира за безспорно, че относно наказанието лишаване от
свобода от осъждането по НОХД № 122/2014 г. по описа на С.ския окръжен
съд, е изтекъл 3-годишния срок по чл. 87, ал.1 от НК, считано от датата на
изтичане на изпитателния срок. Към 18.07.2021 г. молителят е изтърпял
определеното му по НОХД № 122/2014 г. по описа на ОС-С. общо най тежко
наказание, лишаване от свобода за срок от 3 /три/години, изпълнението на
което на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от
5/пет/години. Изпитателният срок е изтекъл на 18.07.2021 г., а срокът по чл.
87, ал.1 от НК - на 18.07.2024г. До настоящия момент не е извършвал
престъпления, представени са доказателства относно доброто му поведение.
По отношенията на наложеното му наказание глоба съдът съобрази
следното:
След влизане на присъдата в сила Окръжен съд- С. е изпратил
уведомление за доброволно изпълнение на наказанието глоба в размер на
20 000 лева на молителя И. М. И.. Това уведомление е било връчено на И.,
чрез неговия защитник адв. Начков на 15.08.2016г. Не е последвало
доброволно изпълнение и на 08.09.2016г. е бил издаден изпълнителен лист
№106 срещу И. М. И. за сумата от 20 000 лева. С възлагателно писмо на
председателя на ОС-С. от 09.09.2016г. изпълнителния лист е бил изпратен на
ЧСИ ПП.Г. в гр. С. и образувано изпълнително дело № 754/2016г. по описа на
ЧСИ ПП.Г. с рег. №837, по което предмет е била глобата от 20 000 лв. По това
изпълнително дело на 20.09.2016г. е било получена информация от НАП-
Бургас, офис С. за декларираните от И. недвижими имоти, осигуряването му
от местоработата и декларираните от него пътни превозни средства. По
изпълнителното дело е налично съобщение за доброволно изпълнение
изпратено на длъжника И. от ЧСИ ПП.Г., което е било връчено на длъжника на
28.09.2016г. Не е последвало доброволно изпълнение, поради което на
21.09.2016г. ЧСИ ПП.Г. е изпратил запорно съобщение до касиер управителя
на „ЗЕМИНВЕСТ“ ЕООД - С., с което е наложен запор на трудовото
задължение на длъжника И. М. И.. Запорното съобщение е било получено в
дружеството с препоръчена поща на 13.10. 2016г., след което на следващия
ден 14.10.2016г. управителя на дружеството Д.Д. е подала молба по
изпълнителното дело до ЧСИ, с която уведомява ЧСИ че дружеството
признава за основателно вземането, но към настоящия момент не може да
извърши плащане, тъй като И. М. И. с ЕГН ********** получава под
минималната работна заплата за страната и получавания от него доход е
несеквмистируем съгласно тълкователно решение №2/2013г. от 26.06.2015г.
постановено по търговско дело №2 по описа на 2-13г. на ОСГК на ВКС и
2

чл.445 ал.1 от ГПК. След този отговор по делото е налично запорно
съобщение с наложен запор върху трудовото възнаграждение на И. връчено на
управителката на „ЗЕМИНВЕСТ“ ЕООД – С. - Д.Д. на 17.10.2016г., като няма
данни за удържани суми.
От горното е видно, че последното действие, извършено по
изпълнителното дело за събиране на глобата, наложена по НОХД № 122/2014
г. по описа на ОС-С. е на 17.10.2016г.и към настоящия момент производството
не е прекратено.
Основният въпрос е изтекла ли е давността по отношение на
коментираното наказание "глоба" в размер на 20 00 лева.
Основните въпроси, които са от определящо значение за правилното
приложение на материалния закон са: възможна ли е реабилитация при
условие, че глобата не е платена и е имало образувано изпълнително
производство за събирането й, както и от кой момент започва да тече
давностният срок относно наложеното наказание "глоба", след краят на който
следва да изтече и този за реабилитация на осъдения.
Отговори са дадени в ТР № 2/2018 г. на ОСНК на ВКС. Съгласно т. 4
от тълкувателното решение: "Реабилитацията е допустима и при неизпълнено
наказание глоба, когато за събирането й е образувано изпълнително
производство, след последователното изтичане на давностните срокове по чл.
82, ал. 1, т. 5 или чл. 82, ал. 4, вр., ал. 1, т. 5 от НК и сроковете по чл. 86 - 88а
от НК. В тези случаи през времето от образуването до прекратяването на
изпълнителното производство абсолютна давност не тече“.
Изпълнителен лист, касаещ глобата от 20 000 лв. е издаден на
08.09.2016 г. и на 09.09.2016г., след като е получено от ЧСИ-ПП.Г. е
образувано срещу осъдения изпълнително дело № 754/2016 г. Всички тези
действия безспорно са осъществени в период от време, когато вземането е
било изискуемо, преди изтичане на двегодишния срок по чл. 82, ал. 1, т. 5 НК.
След това, на 17.10.2016г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение
на осъдения, като действие в хода на принудителното изпълнение. От тогава
до настоящия момент не са предприемани никакви действия за събиране на
вземането.
Изложеното до тук налага извода, че наказанието "глоба" не е
изпълнено, но вземането е погасено по давност, въпреки образуваното
изпълнително производство за събирането му. Разпоредбата на чл. 82, ал. 5 НК
касае изключването на абсолютната давност, която не се прилага по
отношение на глобата, ако за събирането й е образувано изпълнително дело.
Това не означава, че разпоредбата е приложима и по отношение на
обикновената давност по чл. 82, ал. 1, т. 5 НК. След последното валидно
действие по изпълнението, извършено през 2016 г. не са предприемани други
подобни действия до настоящия момент, следователно двугодишният срок по
чл. 82, ал. 1, т. 5 НК е изтекъл.
Макар частния съдебен изпълнител да не е констатира изтичане на
давността, тя е изтекла още през 2018 г.
След изтичане на давностния срок по чл. 82, ал. 1, т. 5 трябва да
изтече и кумулативно изискуемият реабилитационен срок по чл. 86 - 88а от
НК, който в случая съгласно чл. 87, ал. 1 от НК е три години / т. 4 от
Тълкувателно решение 2/2018 г. на ОСНК на ВКС/. Това означава, че за да
бъде реабилитирано едно лице, е необходимо последователно да изтекат двата
3

законови срока - давностният и срокът за реабилитация. След изтичането на
давностния срок по чл. 82, ал. 1, т. 1 - 5 от НК или по чл. 82, ал. 4, вр., ал. 1 от
НК, започва да тече срокът за реабилитация по чл. 86, чл. 87 или чл. 88а от
НК. В настоящия казус са изтекли и двата срока - и давностния двугодишен
срок по чл. 82, ал. 1, т. 5 НК на 17.10.2018 г. /, тъй като запорното съобщение е
връчено на 17.10.2016г./ и тригодишният срок за реабилитация по чл. 87 НК -
на 17.10.2021 г.
Към датата на подаване на молбата за реабилитация срещу осъдения
не се водят наказателни производства, а от приложените доказателства се
установяват положителни обстоятелства за поведението му, с което е
изпълнено и условието на чл. 87, ал. 1, т. 1 НК.
Предпоставките на чл. 87, ал. 1, т. 2 НК не са разисквани предвид
липсата на доказателства за причинени вреди, за които И. М. И. да е осъден.
При положение, че са налице условията на чл. 87 от НК съдът прие, че
молителят следва да бъде реабилитиран.
Ръководен от гореизложеното съдът прие, че осъденото лице М.К.
следва да бъде реабилитирано на основание чл. 87, ал.1 от НК.

СЪДИЯ ДОКЛАДЧИК :
4

Номер на акта:	361
Дата:	9 септември 2025 г. (в сила от 17 септември 2025 г.)
Съдия:	Пламен Димитров Стефанов

Дело:	20252200200402
Тип на делото:	Частно наказателно дело
Дата на образуване:	9 юли 2025 г.

Определение по дело №402/2025 на Окръжен съд - Сливен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите