Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Димитринка Гайнова | |
за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по искова молба на С. Й. чрез неговата майка и законен представител Й. Д. Й.- М. против „ЗД Б.” – С.. В исковата молба се твърди, че на 17.01.2013 г. в гр. В. Т., при управление на собствения си лек автомобил марка „П.” с рег. № .. лицето Г. В. В. нарушила правилата за движение по пътищата, при което не пропуснала стъпил и движещ се по пешеходна пътека пешеходец - ищецът С. Й., като намали и спре, вследствие на което нарушение правилата за движение Г. В. блъснала ищеца в границите на пешеходната пътека и на 5,5 м от десния ръб на платното за движение по посока на движението, и му причинила средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затруднение в движението на ляв долен крайник поради открито счупване на лявата голямо и малкопищялна кост на подбедрицата на левия долен крайник, като е управлявала МПС на пешеходна пътека и избягала от местопроизшествието. Твърди се, че е образувано досъдебно производство, като с присъда № 74 от 08.07.2013 г. по НОХД 956/2013 г. на ВТРС лицето Г. В. е призната за виновна за извършеното от нея престъпление, освободена е от наказателна отговорност и й е наложено административно наказание глоба 2500 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 година. Твърди се, че след катастрофата ищецът е транспортиран до Спешното отделение на болницата в гр. В. Т., където му е оказана спешна медицинска помощ, направени са му необходимите изследвания, приет е за лечение в отделÕнието по ортопедия и травматология, като на 18.01.2013 г. е извършена сложна операция по фиксирането на счупените кости с 3 бр. К. игли. Твърди се, че лечението е било тежко и продължително, като е продължило впоследствие в домашни условия, където ищецът е бил продължително време на легло и е било необходимо да бъде обгрижван постоянно от своите близки. Сочи се, че след време поставените игли за фиксация на счупените кости са били отстранени отново чрез оперативна намеса, като се е наложило една от тези игли, с които е бил фиксиран кракът да бъде отстранена преждевременно, поради усложнения. Твърди се, че ищецът през цялото време е изпитвал силни болки в областта на увредения крак и е бил в невъзможност да се придвижва дори и на кратки разстояния без чужда помощ, както и че понастоящем продължава да изпитва болки и нестабилност в крака, тъй като увреденото място не е зараснало добре, ограничен е обемът на движенията му и е налице значително отслабване на увредения крак. Сочи се, че ищецът е развил страх към МПС, винаги когато е извън дома си е придружаван от свой близък и се чувства подтиснат емоционално. Твърди се, че и понастоящем, с оглед предписанията на лекарите и вероятността от усложнения на по-късен етап продължава да пие лекарства и да ходи периодично на медицински прегледи и изследвания. Твърди се, че автомобилът, с който е настъпило ПТП, е собственост на Г. Велкова и за него има сключена задължителна застраховка "гражданска отговорност на автомобилистите" с полица на ЗК „Булинс” и датата на инцидента попада в периода на действие на сключения договор на застраховка „Гражданска отговорност”. Моли съда да постанови решение, с което да бъде осъден ответникът на осн. чл. 226, ал. 1 КЗ да заплати на ищеца сумата 30 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, в резултат на настъпило в гр. В. Т. на 17.01.2013 г. изцяло по вина на Г. В..ПТП, ведно със законната лихва върху главницата считана от датата на увредата до окончателно изплащане на сумата и направените по делото разноски. В законоустановения срок е постъпил отговор на искова молба от „ЗД Б.” -С.. Оспорен е искът по основание и размер, като се сочи, че не е налице деликт, не е налице валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” за процесния автомобил, и при условията на евентуалност е направено възражение за наличие за съпричиняване от страна на пострадалия, който е пресичал неправилно и в нарушение на правилата за движение по пътищата и без да е положил необходимата грижа за безопасността си. По делото е конституирано трето лице-помагач на ответника ЗД "Б. И." -гр.С. Г. В. с постоянен адрес в гр.В.Т.. Не заема становище по иска. Като обсъди и прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните, съдът намира за установено следното: Безспорно се установява от събраните по делото доказателства-приложената влязла в сила присъда № 74 от 08.07.2013г. по НОХД № 956/ 2013г. по описа на ВТРС, че Г. В. В. с постоянен адрес в гр.В.Т. е призната за виновна в това, че на 17.01.2013 г. в гр.В.Т., на ул."Б." до сграда № ..., при управление на МПС-собствения си л.а. "П...." с рег.№ ..., движейки се на прав участък в посока изток-запад, нарушила правилата за движение-чл.20 ал.1 от ЗДвП, като не контролирала непрекъснато превозното средство, което управлявала; чл. 20 ал.2 от ЗДвП като не намалила скоростта и не спряла при възникнало препятствие за движението-пресичащият отдясно наляво платното за движение по пешеходна пътека С. Й. Й. от гр.В.Т.; чл.119 ал.1 от ЗДвП като при приближаване на пешеходна пътека, сигнализирана и с пътен знак Д 17 "Пешеходна пътека" не пропуснала стъпилия и движещ се по нея пешеходец С. Й. като намали скоростта и спре, в резултат на което в границите на пешеходната пътека и на 5,5 м. от десния ръб на платното за движение по посока движението й блъснала С. Й. и по непредпазливост му причинила средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затруднение движението на ляв долен крайник поради откритото счупване на лявата голямо и малкопищялна кост на подбедрицата на ляв долен крайник, като е управлявала на пешеходна пътека и е избягала от местопроизшествието, поради което и на основание чл. 343, ал. 3 пр.3 и 4 алт.2 б."а" пр.1 алт.2 вр. ал.1 б."б" пр.2 вр.чл.342 ал.1 пр.3 от НК и на осн.чл.78А от НК й е наложено наказание глоба в размер на 2500 лв. и е лишена от право да управлява МПС за срок от една година. От приложената електронна справка от Гаранционен фонд е видно, че за лек автомобил с рег. № ВТ 6641 ВР има сключена застраховка "Гражданска отговорност" с дата на сключването 20.08.2012г., със срок на действие до 19.08.2013г., по полица № *6109. От приложената сметка за вноска по полица № *6109 е видно, че на 23.01.2013г. е платена от Г. В. третата вноска по застраховката "ГО". Предвид на това, следва да се приеме, че е налице договор за задължителна застраховка „гражданска отговорност” между собственика на автомобила марка „П." с рег.№ ..-Г. В.от гр.В.Т., управлявала автомобила, и ответното застрахователно дружество ЗД "Б. И." -гр.С.. Предвид изложеното, договорът ангажира отговорността на застрахователя съгласно чл.257 ал.1 и 2 от КЗ, тъй като е налице валиден договор по застраховка "гражданска отговорност" между застрахователното дружество и собственика на лекия автомобил, управлявал същия. С оглед на това, са неоснователни възраженията на ответника, че не е налице валидно застрахователно правоотношение по застраховка "ГО", тъй като от доказателствата се установява, че е налице такава застраховка и че е заплатена и третата вноска по нея. По делото са разпитани св. И. А., семейна приятелка и св.Б.. М., съпруг на майката на ищеца. Св.А. излага, че е в приятелски отношения със семейството на ищеца от десет години, а него познава от четиригодишната му възраст, като е помагала на родителите му в неговото отглеждане. Сочи, че след катастрофата ходила в болницата при него и видяла, че е в много лошо състояние и психически разстроено. След изписването му от болницата го гледала вкъщи, защото родителите му били на работа. Сочи, че С. бил на легло, кракът му бил много зле-с гипс, с шина, някой трябвало да го води до тоалетна, да го храни. Не можел да става от леглото близо два месеца. Посочва, че от 8 до 19 часа била с него, след това-родителите му били до него. Излага, че в този период от два месеца ищецът бил постоянно на легло, не можел да става, само с нейна помощ се придвижвал вкъщи, хранел се в леглото. След това започнал да ходи с патерици. Отначало не можел да се обслужва сам и затова бил много притеснен и нервен. Много го болял кракът, затова нямал сила да тръгне с патериците. Пиел лекарства за болките, учителите му преподавали вкъщи, бил в седми клас и му предстояла матура. Притеснявал се и че не ходи на училище. Знаел, че повече няма да играе по физическо възпитание, а преди това спортувал футбол и лека атлетика. Много тежко приел това, че няма да може да спортува, и сега го тревожела тази мисъл. При промяна на времето, при преумора, го болял кракът. До м.май бил с патерици, но бавно напредвал, тъй като изпитвал болки. Сочи и че страхът, който изпитал от катастрофата му се отразил много зле на психиката и не може да го преодолее. Не искал и колело да кара, тъй като го боляло и го било страх. Било му вече забранено да спортува. И сега кракът му още не бил стабилен. Св. М...излага, че С. стоял около седмица в болницата, като майка му била с него. След изписването не можел да се движи самостоятелно, бил с обездвижен крак, имал патерици, но не можел да ги ползва отначало. Бил с придружител до тоалетна, за изправяне и други действия-св.А. се грижела за него докато били през деня на работа. Сочи, че през първите два месеца постоянно го болял кракът и вземал болкоуспокояващи лекарства. Учебните му занимания се изпълнявали вкъщи като учителите идвали по график. Тежало му, че не може да ходи на училище, изпитвал нужда да бъде там сред приятели и съученици. Към м.май С. започнал да прохожда с патериците, бавно зараствали счупените кости, едната игла, която му фиксирала костта, предизвикала възпаление и се наложило да я вадят преждевременно. Винаги излизал от къщи с придружител, тъй като имал страх от движещи се автомобили и не можел да се придвижва достатъчно бързо. Към момента се движел нормално, но когато има физическо натоварване, получавал болки в увредения крак. Спортувал лека атлетика, но вече се отказал, тъй като когато бягал, имал болки в крака. Много тежко приел факта, че няма да може вече да спортува. Останал в същото училище понеже нямал добра подготовка, защото от м.януари до м.май бил като частен ученик. При промяна на времето също го болял кракът. По делото е назначена, изслушана и приета съдебно-медицинска експертиза експертиза. Вещото лице, изготвило съдебно-медицинската експертиза, излага, че при претърпяното ПТП С. Й. е получил следните травматични увреждания: открито счупване на големия и малък пищял на лявата подбедрица. Оказана е спешна медицинска помощ и е извършена кръвна репозиция с метална фиксация на костните фрагменти-поставени две Киршнерови игли на големия пищял и една Кершнерова игла на малкия пищял, с гладък следоперативен период на възстановяване. Вещото лице сочи, че причинените травми и последващото оперативно лечение са довели до затрудняване на опорнодвигателната функция на долния ляв крайник да извършва активни движения за срок от около 7-8 месеца, при правилен възстановителен период, като след този период се очаква пълно клинично възстановяване. Експертът е посочил, че болката ще остане дълго време поради тежката травма, която е засегнала двете кости, нарушила е съдовата инервация на мускулите в областта на фрактурата и винаги при промяна на времето ще има оплакване от дискомфорт и болка в областта на лявата подбедрица и това ще е за неопределено дълго време, дори завинаги. Вещото лице сочи, че на мястото на травмата завинаги е нарушено нормалното състояние на крака, има анатомични изменения въпреки проведената медицинска интервенция. При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи: Предявен е иск по чл.226 ал.1 от КЗ. Искът е допустим и основателен. За да се ангажира отговорността на застрахователя по посочения текст от закона е необходимо да се установят законовите предпоставки за това, а именно: сключен договор за застраховка „гражданска отговорност” със застрахования, както и причинени от застрахования на трети лица имуществени и неимуществени вреди, като установяването на отношенията по извършения деликт има преюдициално значение по отношение на иска по чл.226 ал.1 от КЗ. Безспорно се установи по делото, че е налице валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка „гражданска отговорност” между собственика и управлявал лекия автомобил марка „Пежо 307" с рег.№ ...-Г. В... от гр.В.Т., в резултат на чиито действия е настъпило ПТП, и ответното застрахователно дружество ЗД "Б. И." -гр.С.. Налице е валидно сключен застрахователен договор, видно от справката от Гаранционния фонд за полицата и приложения по делото платежен документ от 23.01.2013г., от които се установява, че уговорените вноски са платени. Съгласно чл.223 ал.1 от КЗ с договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Предвид на това, и на осн.чл.257 ал.2 от КЗ застраховката по цитираната застрахователна полица покрива отговорността на управлявалия МПС за причинените от него вреди. С оглед на изложеното следва да се приеме, че сключеният застрахователен договор „гражданска отговорност” за посочения лек автомобил обвързва ответника ЗД "Б. И." -гр.С. по отношение отговорността на Г. Велкова и ангажира отговорността на застрахователя по чл.226 ал.1 от КЗ. несъстоятелно е възражението на ответника, че не е налице валидно застрахователно правоотношение по застраховка "ГО" за процесния автомобил. От приложените по делото справка от Гаранционен фонд и платежен документ за внесена трета вноска по полицата, се установява наличието на такова застрахователно правоотношение между ответника и третото лице-помагач за процесния автомобил. Възражението на ответника е твърде бланкетно и не съдържа конкретизация на какво основание счита договора за застраховка за недействителен. От ответника е изискан оригинала на застрахователната полица за процесния лек автомобил № *6109, с предупреждение за приложението на чл.161 от ГПК при непредставянето й, като същата не е представена от него. Предвид на това и на осн.чл.161 от ГПК, и предвид на приложените по делото електронна справка от Гаранционен фонд и сметка за вноска по полицата от Г. Велкова, съдът приема за установено наличието на договор за застраховка "ГО" между ответника и В. за процесния автомобил, респективно-наличието на валидно застрахователно правоотношение. По отношение установяване на деликтната отговорност на водача В. съдът счита, че са налице елементите на фактическия състав на чл.45 ал.1 от ЗЗД, а именно-противоправно, виновно поведение на В., в резултат на което е настъпило описаното ПТП, което поведение е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат-получените телесни увреждания на С. Й.. Срещу В. е образувано НОХД № 956/ 2013г. по описа на ВТРС, приключило с влязла в сила присъда, с която е призната В. за виновна за извършено от нея престъпление по чл.343 ал.3 вр.чл.342 ал.1 от НК. Наказателният съд е установил от правна страна деянието на В. и формата на вината-в нарушение на правилата за движение по пътищата по непредпазливост същата е причинила средна телесна повреда на С. Й.. Съгласно чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.При това настъпилата средна телесна повреда на Й. е в пряка причинна връзка с поведението на водача В.. Настъпилият вредоносен резултат-причинената на Й. средна телесна повреда, в резултат на деянието на ответника В., изразяваща открито счупване на лявата голямо и малкопищялна кост на подбедрицата на ляв долен крайник, довела до трайно затрудняване движението на долния ляв крайник, се установява от приложената присъда и съдебно-медицинската експертиза. Наличието на болки и страдания, страхове, безпокойство и тревожност, и негативни емоционални преживявания, настъпили след инцидента, се установяват от свидетелските показания. Предвид изложеното, съдът счита, че следва в случая да се ангажира отговорността на застрахователя на осн. чл.226 ал.1 от КЗ, обезпечаващ гражданската отговорност на виновния водач В.. По делото е направено от ответника ЗД "Б. И." възражение за наличието на съпричиняване на вредоносния резултат. Това възражението на ответника е неоснователно, тъй като от събраните по делото доказателства не се установи такова съпричиняване. Ответникът не ангажира доказателства в подкрепа на тези си твърдения, а нему принадлежи доказателствената тежест за това. Съгласно чл.51 ал.1 от ЗЗД и чл.223 ал.2 от КЗ обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Разпоредбата на чл.52 от ЗЗД сочи, че обезщетението за неимуществени вреди, каквото е претендирано, се определя от съда по справедливоС. Размерът на обезщетението трябва да съответства на обществения критерий за справедливост и да бъде съобразено с икономическата конюнктура и инфлационните процеси в страната, като по справедливост се определя не само размерът на следващото се обезщетение, но и естеството и характера на страданията, които подлежат на обезщетяване. В случая от събраните по делото доказателства-свидетелските показания, обсъдени по-горе, се установява, че ищецът е преживял тежко настъпилата катастрофа, като и до момента изпитва страх от автомобили, мотори и велосипеди. Й. е изпитал много силни болки и страдания от счупването на крайника си и неизбежното оперативно лечение и търпи и към момента болки. Оздравителният период е дълъг, дълго време ищецът не е можел да се обслужва сам, не ходил на училище в период, важен за него-предстояло му кандидатстване след седми клас, трудно започнал да се движи и с патерици заради болките, което за един млад и енергичен човек, какъвто е бил ищецът преди катастрофата, е лична трагедия. Момчето е спортувало активно и изживява тежко невъзможността да води нормален живот и да спортува заради болките в крайника и необходимостта да не го натоварва-не може да бяга, при натоварване кракът го боли. Този факт се отразява на емоционалния мир на ищеца, като го кара да се чувства непълноценен. Болките в крака му при промяна на времето или при натоварване продължават и към момента и ще продължат и за в бъдеще за неопределено дълго време, дори завинаги, както е посочило вещото лице. Тези негативни емоционални и физически болки и страдания, които ищецът е преживял и продължава да преживява, аргументират съда да определи обезщетение в пълния претендиран размер от 30000лв., което обезщетение съдът счита, че ще възмезди понесените и понасяните и занапред във времето страдания на ищеца, свързани с получените емоционални и телесни увреждания. Сумата ще следва да се присъди ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането-17.01.2013г. Съдът счита, че лихвата за забава върху обезщетението за неимуществени вреди се дължи от датата на увредата, тъй като длъжникът при непозволено увреждане се счита в забава и без наличието на покана, считано от деня на увреждането, а съгласно разпоредбата на чл.86 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Лихвата за забава се дължи от датата на увредата и предвид разпоредбата на чл.223 ал.2 изр. първо от КЗ. При този изход на делото следва ответникът ЗД "Б. И." -гр.С. да заплати по сметка на ВТОС държавна такса върху уважения размер на иска-1200 лв. и 160 лв. за експертиза. На осн.чл.78 ал.1 ГПК вр.чл.38 ал.2 вр.ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата ответникът "Б. И." следва да заплати на адв.М. Н. адв.възнаграждение съобразно уважения размер на иска в размер на 1430 лв., което съдът определя съобразно Наредба № 1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното, съдът Р Е Ш И : ОСЪЖДА ЗД "Б. И.” със седалище и адрес на управление: гр.С., ул."Л." № 19, ЕИК №...., да заплати на С. Й. Й., ЕГН *, със съгласието на неговата майка и законен представител Й. Д. Й.-М., ЕГН *, двамата от гр. В.Т., ул."В. .. сумата 30000 лв. /тридесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, представляващи емоционални и физически болки и страдания от претърпяната средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затруднение движението на ляв долен крайник поради открито счупване на лявата голямо и малкопищялна кост на подбедрицата на левия долен крайник, причинена в резултат на допуснатото по непредпазливост от Г. В. В. с постоянен адрес в гр.Г.О. ПТП на 17.01.2013г., в гр.В.Т.,на Б.."Б." № ... дължимо по застраховка „гражданска отговорност” за лек автомобил „П. .." с рег.№ ... полица № .... от 20.08.2012г., ведно със законната лихва от датата на увредата-17.01.2013г. до окончателното изплащане. ОСЪЖДА ЗД "Б. И.” със седалище и адрес на управление: гр.С., ул."Л.".., ЕИК № ..., да заплати по сметка на ВТОС държавна такса върху уважения размер на иска-1200 лв. и 160 лв. разноски за експертиза. ОСЪЖДА ЗД "Б. И.” със седалище и адрес на управление: гр.С., ул."Л." № .. ЕИК № ..., да заплати на адв.М. В. Н., от ВТАК, ЕГН *, с адрес-гр.В. Т., ул."Ц. Ц." № ... адв.възнаграждение в размер на 1430 лв. Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на ответника ЗД "Б. И." -гр.С. Г. В. В., ЕГН *, с постоянен адрес в гр.Г.О.. Решението подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновския Апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните. Окръжен съдия: |