Решение по дело №2026/2014 на Районен съд - Габрово

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 20 ноември 2015 г.
Съдия: Христо Тотев Христов
Дело: 20144210102026
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 октомври 2014 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 238

Гр. Габрово, 20.11.2015 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Габровски районен съд в публично съдебно заседание на 04.06.2015 г., в състав:

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ХРИСТОВ

      

При секретаря Д.М., като разгледа докладваното от съдия Христов гр.д. № 2026 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано въз основа на искова молба подадена от П.Г.П., с ЕГН **********,***, с която са предявени три иска:

- срещу С.М.Г., с ЕГН ***********, с постоянен адрес:***, А.Г.Р., с ЕГН **********,*** и Г.Д.Д., с ЕГН **********,*** за обявяване на недействителност на дарение на недвижим имот;

- срещу С.М.Г. и А.Г.Р. за обявяване на недействителност на разпореждане с лек автомобил;

- срещу С.М.Г. за намаляване на завещателно разпореждане.

От страна на ищеца се твърди, че е единствен наследник по закон на Г.К.П., ЕГН **********, починал на 12.06.2014 г., за което е съставен Акт за смърт № 0013/12.06.2014 г., съставен в с. Гривица, Област Плевен и издадено Удостоверение за наследници изх. № 3000 от 11.08.2014 г. на Община Габрово.

Починалият му баща, Г.К.П. оставил следното имущество:

САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор № 14218.501.568.2.17, гр. Габрово, Община Габрово, Област Габрово, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД - 18 - 64 от 26.10.2007 г. на Изпълнителен Директор на АГКК, административен адрес на имота: гр. Габрово, п.к. 5300, ул. „******" № 3, вх. „Б", ет. 6, ап. 17, самостоятелният обект се намира в сграда № 2, разположена в поземлен имот с идентификатор № 14218.501.568, предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, представляващ АПАРТАМЕНТ № 17 на VI етаж в жилищната сграда - блок, вх. „Б", построена върху държавна земя, находящ се в град Габрово, ул. „******" № 3, с прилежащо ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 17 с полезна площ 2.44 кв. м., заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и 1.262 % - 6.36 кв.м идеални части от правото на строеж върху мястото, /имотът подробно описан в ИМ  / и ЛЕК АВТОМОБИЛ марка „РЕНО КЛИО" с рег. № ЕВ 0593 АС с № на рама VF1В57ТК511341137, който към настоящия момент бил с рег. № ЕН 7404 ВХ.

Със саморъчно завещание от 12.09.1995 г., оставено на съхранение в Районен съд - Габрово на 13.09.1995 г. с вх. № 205, Нот. Д. № 1713 от 1995 г. Г.К.П. завещал цялото си имущество на С.М.Г., ЕГН **********,***, която не била наследник по закон на починалия Г.К.П..

С Констативен Нотариален акт за собственост върху недвижим имот по завещание № 131 от 05.08.2014 г., том I, рег. № 3382, дело № 108 от 05.08.2014 г. на Д. Илиев, помощник - нотариус по заместване при И. Иванов - нотариус с район на действие РС - гр. Габрово, регистриран под № 095 в регистъра на Нотариалната камара на Република България, С.М.Г. била призната за собственик по завещание на описания подробно по - горе в т. 1 от настоящото изложение, недвижим имот.

С Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 132 от 07.08.2014 г., том 1, рег. № 3400, дело № 109 от 07.08.2014 г. на Д. Илиев, помощник - нотариус по заместване при И. Иванов - нотариус с район на действие РС - гр. Габрово, регистриран под № 095 в регистъра на Нотариалната камара на Република България, С.М.Г., дарила недвижимия имот на своята дъщеря. А.Г.Р., ЕГН **********,***, и на своята внучка, Г.Д.Д., ЕГН **********,***.

Описаният по - горе лек автомобил бил отчужден от ответницата в полза на нейната дъщеря А.Г.Р., ЕГН ********** и в момента бил регистриран в сектор „ПП", при ОД на МВР, град Плевен.

Прехвърлителните сделки по отношение на недвижимия имот и МПС били извършени с цел ищецът да бъде увреден и да бъде осуетена възможността му да реализира правата си по чл. 30 от ЗНасл.

ИСКАНЕТО от страна на ищеца с оглед направеното искане за увеличение размера на иска за възстановяване на запазена част в днешно съдебно заседание е съдът да постанови съдебно решение, с което:

1. ДА ОБЯВИ за недействителна по отношение на П.Г.П., ЕГН **********,*** на сделката дарение, извършена с Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 132 от 07.08.2014 г., том I, peг. № 3400, дело № 109 от 07.08.2014 г. на Д. Илиев, помощник -нотариус по заместване при И. Иванов - нотариус с район на действие РС - гр. Габрово, регистриран под № 095 в регистъра на Нотариалната камара на Република България, със страни С.М.Г., А.Г.Р. и Г.Д.Д., както и ДА ОБЯВИ за недействително по отношение на П.Г.П., ЕГН **********,***, на извършеното разпореждане на 06.08.2014 г. между С.М.Г. и А.Г.Р. с лек автомобил марка „РЕНО КЛИО" с peг. № ЕВ 0593 АС, с № на рама VF1B57TK511341137, към момента на съдебното дирене с peг. № ЕН 7404 ВХ към сектор „ПП" към ОД на МВР - Плевен, на основание чл. 135, ал. 3 във връзка с ал. 2 от ЗЗД.

2. ДА ВЪЗСТАНОВИ ЗАПАЗЕНАТА ЧАСТ на П.Г.П., ЕГН **********,***, в размер на една втора идеална част или 12125.00 лева, ЧРЕЗ НАМАЛЯВАНЕТО НА УНИВЕРСАЛНО ЗАВЕЩАТЕЛНО РАЗПОРЕЖДАНЕ, извършено от Г.К.П., ЕГН **********, починал на 12.06.2014 г., В ПОЛЗА НА С.М.Г., ЕГН **********,***, с универсално саморъчно завещание от 12.09.1995 г., оставено на съхранение в Районен съд - Габрово на 13.09.1995 г., с вх. № 205, Нот. Д. № 1713 от 1995 г., с една втора идеална част или 12125.00 лева, на основание чл. 30, ал. 1, във връзка с чл. 29, ал. 1, предл. 1 от ЗНасл.

Ответниците, чрез процесуалния им представител, оспорват предявените искове, като неоснователни и недоказани.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност от фактическа страна намира следното:

Видно от приетото по делото удостоверение за наследници изх. № 3000 от 11.08.2014 г., П.Г.П., ЕГН ********** е единствен син на Г.К.П., ЕГН **********, починал на 12.06.2014 г., за което е съставен Акт за смърт № 0013/12.06.2014 г., съставен в с. Гривица, Област Плевен.

Починалият баща на ищеца Г.К.П. оставил следното имущество:

1. САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор № 14218.501.568.2.17, гр. Габрово, Община Габрово, Област Габрово, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД - 18 - 64 от 26.10.2007 г. на Изпълнителен Директор на АГКК, административен адрес на имота: гр. Габрово, п.к. 5300, ул. „******" № 3, вх. „Б", ет. 6, ап. 17, самостоятелният обект се намира в сграда № 2, разположена в поземлен имот с идентификатор № 14218.501.568, предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, със застроена площ по документ: 55.96 кв м, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: имот № 14218.505.568.2.18 и имот № 14218.501.568.2.16, под обекта: имот № 14218.501.568.2.14 и над обекта: имот № 14218.501.568.2.20, заедно с прилежащите части: Избено помещение № 17 - 2.44 кв. м, 1.262 % - 6.36 кв м идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху поземления имот, съгласно Схема № 15 - 265944 от 31.07.2014 г., издадена от Служба по геодезия, картография и кадастър - гр. Габрово, а по Договор за продажба на държавен имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 30.07.1990 г, на Общински народен съвет гр.Габрово - АПАРТАМЕНТ № 17 на VI етаж в жилищната сграда - блок, вх. „Б", построена върху държавна земя, находящ се в град Габрово, ул. „******" № 3, състоящ се от две стаи, кухня, баня - тоалетна, коридор и две тераси със застроена площ 55.96 кв м, при съседи: отгоре - апартамент № 20 на Я. Я.. отдолу -апартамент № 14 И. Алексиев, изток - двор и запад - коридор, с прилежащо ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 17 с полезна площ 2.44 кв м, при съседи: отгоре - апартамент № 3, изток - двор, запад - маза апартамент № 21 В. К., север - коридор и юг - двор, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и 1.262 % - 6.36 кв м идеални части от правото на строеж върху мястото и

2. ЛЕК АВТОМОБИЛ марка „РЕНО КЛИО" с рег. № ЕВ 0593 АС с № на рама VF1В57ТК511341137 - към настоящия момент с рег. № ЕН 7404 ВХ. Цената на автомобила, видно от приложеното по делото удостоверение на ХДИ Застраховане е 800 лева.

Със саморъчно завещание от 12.09.1995 г., оставено на съхранение в Районен съд – Габрово на 13.09.1995 г. с вх. № 205, нот. дело № 1713 от 1995 г. Г.К.П. завещал цялото си имущество на С.М.Г., ЕГН **********,***, неявяваща се роднина или съпруга на починалия Г.К.П..

С Констативен Нотариален акт за собственост върху недвижим имот по завещание № 131 от 05.08.2014 г., том I, рег. № 3382, дело № 108 от 05.08.2014 г. на Д. Илиев, помощник - нотариус по заместване при И. Иванов - нотариус с район на действие РС - гр. Габрово, регистриран под № 095 в регистъра на Нотариалната камара на Република България, С.М.Г. била призната за собственик по завещание на описания подробно по - горе в т. 1 от настоящото изложение, недвижим имот.

С Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 132 от 07.08.2014 г., том 1, рег. № 3400, дело № 109 от 07.08.2014 г. на Д. Илиев, помощник - нотариус по заместване при И. Иванов - нотариус с район на действие РС - гр. Габрово, регистриран под № 095 в регистъра на Нотариалната камара на Република България, С.М.Г. дарила недвижимия имот на своята дъщеря А.Г.Р., ЕГН **********,***, и на своята внучка, Г.Д.Д., ЕГН **********,***.

Описаният по - горе лек автомобил бил отчужден от ответницата С.Г. в полза на нейната дъщеря А.Г.Р., ЕГН ********** с договор за покупко –продажба от 05.08.2014 г. и бил регистриран след продажбата в сектор „ПП", при ОД на МВР, град Плевен с рег. № ЕН 7404 ВХ.

Пазарната цена на посочения недвижим имот към датата на откриване на наследството 12.06.2014 г. и към датата на завеждане на исковата молба 09.10.2014 г. е 22850 лева, а тази на автомобила – 800 лева, видно от приложеното по делото удостоверение на ХДИ Застраховане.

Видно от Удостоверение изх. № 449 от 18.09.2014 г. по Частно Гр. Д. № 1870 по описа за 2014 година на Районен съд – Габрово, в Районен съд Габрово в специалния регистър на съда под № 76 от 18.09.2014 г. е вписано приемане по опис от ищеца на наследството на Г.К.П..

От страна на ответниците се признава, че ответницата Г.Д.Д., с ЕГН ********** е внучка на ответницата С.М.Г., с ЕГН **********.

Правни изводи:

Пред съда са предявени обективно съединени искове:

- с правна квалификация: чл. 135 ал. 3, във вр. с ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗЗД /Павлов иск/;

- с правна квалификация: чл. 30 ал. 1, във вр. с чл. 29 ал. 1 от ЗН,

при което искът по чл. 30, ал.1, във вр. с чл. 29 ал.1 от ЗН се явява главен, а искът по чл. 135 ал. 3, във вр. с ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗЗД се явява акцесорен -зависим от уважаването на  на главния иск.

1. Относно иска по чл. 30 ал. 1, във вр. с чл. 29 ал. 1 от ЗН:

От установните по делото факти е видно, че ищецът П.Г.П., ЕГН ********** е единствен наследник по права линия от първа степен /син/ на починалия Г.К.П., ЕГН **********. Следователно съгласно чл. 29 ал. 1 от Закона за наследството /ЗН/ разполага със запазена част от наследството на своя баща в размер на ½  идеална част. По делото няма данни и не е направено възражение ищецът да е недостоен да наследява съгласно чл. 3 от ЗН.

Съгласно посоченото саморъчно завещание, оставено на съхранение в ГРС на 13.09.1995 г. с вх. № 205, Нот. Д. № 1713 от 1995 г„ и обявено на 23.06.2014 г„ приживе починалият наследодател на ищеца е завещал на първата ответница „цялото си имущество - движимо и недвижимо, пари, ценности, вземане и друго, което ще остане след моята смърт...", представляващо универсално завещателно разпореждане от страна на починалият наследодател в полза на лице неявяващо се наследник по закон.

Съгласно чл. 30 ал. 2 от ЗН „когато наследникът, чиято запазена част е накърнена, упражнява това право спрямо лица, които не са наследници по закон, необходимо е той да е приел наследството по опис”. В същия смисъл е и т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 19.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2013 г., ОСГК, докладчик съдията Светлана Калинова, в която обаче подробно е описано правното значение на този правен акта именно, че „приемането на наследството по опис е съвършено различно по своето естество и правни последици правно действие, което има за цел да ограничи отговорността на приелия наследството по опис за задълженията на наследодателя,..., само до стойността, която се покрива от наследственото имущество и в този смисъл следва да бъде правено разграничение между самия опис на наследственото имущество и приемането на наследството по опис. Приемането на наследството по опис изисква всъщност два формални акта - да бъде съставен опис на наследството и да бъде направено заявление от призованото към наследяване лице, че приема наследството по опис, което заявление, за да породи действие, следва да бъде вписано в особената книга на съда по реда на чл. 49, ал. 1 ЗН. В производството по възстановяване на запазена част от наследството самият опис има доказателствено значение и всяка една от спорещите страни може да доказва различен обем на наследственото имущество от посочения в описа. Наличието на вписано по предвидения в закона ред заявление за приемане на наследството по опис е предпоставка за реализиране на правото да се иска възстановяване на запазена част от наследството в хипотезата на чл. 30, ал. 2 ЗН.”

Видно от Удостоверение изх. № 449 от 18.09.2014 г. по Частно Гр. Д. № 1870 по описа за 2014 година на Районен съд – Габрово, в Районен съд Габрово в специалния регистър на съда под № 76 от 18.09.2014 г. е вписано приемане по опис от ищеца на наследството на Г.К.П.. Самият опис съгласно посоченото ТР е само доказаталствено средство за имуществото в наследствената маса, което обаче не ограничава средствата за доказването й.

В конкретния случай безспорно доказано е, че към момента на откриване на наследството оставено от бащата на ищеца, то е включвало посочените недвижим имот и лек автомобил на обща стойност 12125  лева. Тъй като възстановяването на запазената част не е относно частни разпоредителни сделки /дарения или завети/ а относно универсално завещателно разпореждане,  то същото следва да се намали  с дробта, съставляваща запазена част на ищеца, а именно с ½. Ирелевантно е дали включените в наследството имоти са в собственост на наследницата по универсалното завещателно разпореждане. В стойностно изражение запазената част на ищеца към момента на откриване на наследството е в размер на 12125  лева.

2. Относно иска с правна квалификация: чл. 135 ал. 3, във вр. с ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗЗД.

Възстановяването на запазената част няма обратно действие, поради което съсобственост върху завещаното имущество ще възникне от влизането в сила на решението по чл. 30 от Закона за наследството, само и доколкото завещания недвижим имот и имущество се намира в патримониума на лицето, спрямо което е допуснато намаляване на завещателното разпореждане.

Тъй като намаленото завещателно разпореждане е универсално за възстановяване на правата на наследника по закон върху идеалната част съответстваща на запазената му такава е неприложима разпоредбата на чл. 37 от ЗН /касаеща завети и дарения/ .

 С Решение № 582 от 20.07.2004 г. по Гр. Д. № 168/2004 г., I ГО на ВКС е прието, че „при невъзможност да се върне разпореденият в полза на третото лице недвижим имот в наследството, то наследникът по закон следва да получи възстановената запазена част в паричната равностойност на имота, оценен към момента на възстановяване на запазената част”, т.е. ищецът има вземане по отношение на ответницата С.Г. в общ размер на 12125 лева /представляващи паричната равностойност на една втора идеална част от наследството на неговия баща, Г.К.П., ЕГН **********/, което го прави кредитор на наследника по закон и прехвърлител на посочените по горе вещи.

С Решение № 552/15.07.2010 г. по Гр. Д. № 171 по описа за 2009 г. на IV ГО на ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК се възприема, че „ако Павловият иск е съединен обективно с иска за вземането, предмет на делото, наред с потестативното право са и правоотношенията, които легитимират ищеца като кредитор. В този случай съдът ще съобрази в решението по Павловия иск дали вземането съществува.” С оглед посочената съдебна практика Павловият иск е допустим в настоящото производство и следва да бъде разгледан по същество. 

За да бъде уважена претенцията с посоченото правно основание  съдебната практика приема, че следва да е налице следният фактически състав: ищецът да има качеството на кредитор спрямо първия ответник, тоест да е налице негово вземане; правно действие на длъжника, което е причинило увреждане на кредитора, тоест то да е довело до намаляване на имуществото на длъжника; знание у длъжника, че с действията си уврежда своя кредитор; действието да е предназначено от длъжника и лицето, с което той е договарял, да увреди кредитора.

Както беше споменато по-горе при наличие на вземане от страна на ищеца към ответника в размер на 12125  лева, прехвърлителните сделки от страна на  собственика към момента на извършването им С.Г. относно недвижимия имот и автомобила са увреждащи по отношение на ищеца, тъй като намалява имуществото на ответника Г..

В чл. 135, ал. 2 от ЗЗД е налице оборима презумпция за знание, когато сделките са между низходящи и възходящи роднини, и то само ако са възмездни. Ако същите са безвъзмездни, обратно доказване на незнание за увреждането е недопустимо. По въпроса за родствените връзки между трите ответници не се спори, тъй като видно от справаката от НБД на лист 82 от делото, А.Р. е дъщеря на С.М., а ответниците не оспориха факта, че Г.Д. е внучка на С.М. и се прие, че не следва да се представят официални документи във връзка с това.

По отношение безвъзмездното прехвърляне на недвижимия имот е налице необорима презумпция за знание за увреждащия характер на сделките по отношение на ищеца, по отношение възмездното прехвърляне на лекия автомобил презумпцията е обрима  но не са налице доказателства оборващи я, поради което същата е в сила. Т.е. и в двата случая е налице знание за за увреждащия характер на сделките.

Тъй като вещите са прехвърлени преди възникване на вземането от значение за основателността на исковете е наличието на един специфичен елемент - че действието, извършено от длъжника и лицата, с които е договарял, е било предназначено да увреди кредитора.

За да отговори на посочения въпрос съдът анализира събраните по делото доказателства както следва:

 Съгласно ответницата С.М.Г., тя и другите две ответници, А.Р. и Г.Д. са знаели за съществуването на ищеца П.Г.П. и че той е син на починалия Г. П., т.е, че починалият има син, който има наследствени права от наследството на своя родител след смъртта му.

Наследодателят Г.К.П., почива на 12.06.2014 г. На 23.06.2014 г. (само единадесет дена след смъртта му), ответницата С.Г. иска обявяването на саморъчното завещание, на 05.08.2014 г. се снабдява с нотариален акт за собственост върху процесният апартамент и само два дни по - късно, на 07.08.2014 г., тя прехвърля на своята дъщеря А.Р. и на внучката си, Г.Д. апартамента, представляващ част от имуществото, включваща се в наследството на починалия Г. П.. На 06.08.2014 г. С.М. прехвърля с договор за покупко – продажба и посочения лек автомобил, представляващ другата част от имуществото, включващо се в наследството на Г. П..

Отчуждаването е извършено в изключително кратки срокове и в полза на роднини по права линия от първа и втора степен - дъщеря и внучка. Прехвърлителните сделки са извършени в рамките на изключително кратки срокове, обхващащи и периода от време, в който близките на починалия от уважение към паметта му обикновено не предприемат никакви правни действия по отношение на откритото наследство. Видно от представеното пълномощно по делото от ответниците Г.Д. и А.Р., те се намират в Испания. Нито постоянният нито настоящия адрес на която и да било от тях не съвпадва с този на апартамента – адресите им са в с. Гривица,  т.е. апартаментът от прехвърлянето му не се ползва от никоя от тях.

От хронологията от отваряне на завещанието, снабдяването с констативен нотариален акт за собственост, и извършената в изключително кратки срокове безвъзмездна прехвърлителна сделки, обхващащи и периодът от време, в който близките на починалия от уважение към паметта му обикновено не предприемат никакви правни действия по отношение на откритото наследство,  както и от обстоятелството, че след прехвърлянето му апартаментът не се полза от приобретателите, говорят за наличието на именно това специфично предназначение и цел с прехвърлянето с дарение на апартамента - ищецът като наследник на починалия, да бъде увреден, да се препятства удовлетворяването му под каквато и да било форма с процесното имущество в качеството му на наследник със запазена част.

Относно лекия автомобил няма данни дали същият не се ползва към настоящия момент от настоящите си собственици, поради което не може да се направи извод, че чрез прехвърлянето му е реализирано специфичното предназначение да се увреди ищеца.

С оглед изложеното следва да бъде обявена за недействителна спрямо ищеца покупко-продажбата на процесния апартамент.

Относно претенциите за разноски.

Такива от ищеца са направени в размер на 1830 лева, а от ответниците в размер на 680 лева.

Съгласно чл. 78 ал. 1 от ГПК  заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска, а съгласно ал. 3 на същия член ответникът също има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.

В конкретния случай не са указани адвокатските възнаграждения за всеки от исковете, поради което следва да се приме, че направените разходи са поравно за всеки от исковете, а именно по 610 лева от страна на ищеца и по 226,67 лева от страна на ответника.

С оглед уважаване на иска за възстановяване на запазена част ответникът С.М.Г. дължи на ищеца сумата 610 лева – разноски по делото.

С оглед уважаване на иска за обявяване на недействителността на договора за дарение на недвижимия имот ответниците С.М.Г., А.Г.Р. и Г.Д.Д. дължат на ищеца сумата 610 лева– разноски по делото.

С оглед отхвърлянето на иска за обявяване на недействителността на договора за покупко продажба на лекия автомобил ищецът дължи на ответниците С.М.Г. и А.Г.Р.  сумата  226,67 лева – разноски по делото.

По изложените съображения съдът

 

Р   Е   Ш   И  :

 

 ВЪЗСТАНОВЯВА запазената част на П.Г.П., с ЕГН **********,*** от наследството на баща му Г.К.П., ЕГН **********, починал на 12.06.2014 г., като НАМАЛЯВА с 1/2 ид. ч. универсално завещателно разпореждане на Г.К.П., извършено със саморъчно завещание от 12.09.1995 г. в полза на С.М.Г., ЕГН **********, оставено на съхранение в Районен съд – Габрово на 13.09.1995 г. с вх. № 205, нот. дело № 1713 от 1995 г., на основание  чл. 30, ал. 1, във връзка с чл. 29, ал. 1 от ЗН.

 ОБЯВЯВА сключения между С.М.Г., ЕГН **********  от една страна и от друга страна А.Г.Р., ЕГН **********,*** и Г.Д.Д., ЕГН **********,*** договор за дарение на недвижим имот, подробно описан в Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 132 от 07.08.2014 г., том І, рег. № 3400, дело № 109 от 07.08.2014 г. на Добрин Илиев, помощник - нотариус по заместване при Илия Иванов - нотариус с район на действие РС - гр. Габрово, регистриран под № 095 в регистъра на Нотариалната камара на Република България, за недействителен по отношение на П.Г.П., с ЕГН **********,***, на основание чл. 135 ал. 1 от ЗЗД.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането да бъде обявен за недействителен сключения между С.М.Г., ЕГН ********** и А.Г.Р., ЕГН ********** договор за покупко –продажба от 05.08.2014 г. на лек автомобил марка „РЕНО КЛИО" с рег. № ЕВ 0593 АС с № на рама VF1В57ТК511341137, регистриран след продажбата в сектор „ПП", при ОД на МВР, град Плевен с рег. № ЕН 7404 ВХ, като неоснователен и недоказан, на основание чл. 135 ал. 1 от ЗЗД.

ОСЪЖДА С.М.Г., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на П.Г.П., ЕГН **********,*** сумата 610,00 лева /шестстотин и десет лева и 00 ст./ - разноски по делото, на основание чл. 78 ал. 1 и ал. 3 от ГПК.

ОСЪЖДА С.М.Г., ЕГН **********, А.Г.Р., ЕГН ********** И Г.Д.Д., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТЯТ на П.Г.П., ЕГН **********,*** сумата 610,00 лева /шестстотин и десет лева и 00 ст./ - разноски по делото, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК.

ОСЪЖДА П.Г.П., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на С.М.Г., ЕГН ***********, с постоянен адрес:*** и А.Г.Р., ЕГН **********,*** сумата 226,67 лева /двеста двадесет и шест лева и 67 ст./ - разноски по делото, на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване от страните пред Окръжен съд-Габрово в двуседмичен срок от връчването му. 

 

                                                     

Районен съдия: