№ 555
гр. Благоевград, 19.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Георги Янев
при участието на секретаря Герасим Ангушев
като разгледа докладваното от Георги Янев Въззивно гражданско дело №
20231200500855 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано въззивна жалба от „Юробанк България“ АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., район В., ул. „О.п.“ ***, чрез
юрисконсулт К.З., срещу Решение № 370 от 05.06.2023 г. на Районен съд – Благоевград,
постановено по гр. д. № 20221210100412.
В жалбата се твърди, че на 31.05.2023 г. е извършено прехвърляне на търговското
предприятие на „БНП Париба Пърсънъл Файненс — Клон България“ КЧТ, ЕИК *********
по реда на чл. 15 от Търговския закон (обявено за вписване е вх. № 20230531142217 по
партидите на „Юробанк България“ АД и на „БНП Париба Пърсънъл Файненс - Клон
България“ КЧТ в Търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ като вписването има само
оповестителен характер за третите лица).
Сочи се, че на 14.06.2023 г. на ищеца е връчено Решение № 370 от 05.06.2023 г. на Районен
съд - Благоевград, постановено по гр. д. № 20221210100412, III състав, с което е изцяло
отхвърлен предявеният срещу Н. М. установителен иск.
Твърди се, че съдебното решение на Районен съд – Благоевград е необосновано и
неправилно като излага следните съображения в тази насока, а именно:
По отношение на мотивите на съда, че процесният договор е в разрез с разпоредбата на чл.
10, ал. 1 ЗКП, поради размера на шрифта, с който е изготвен се твърди следното – считат за
неправилни доводите на първоинстанционния съд, твърди, че за да се установи безспорно
размера на шрифта е необходимо компетентно мнение на специализирано лице в тази
област, който да извърши необходимите изследвания.
Излага, че процесният договор не нарушава чл. 10, ал. 1 ЗПК, поради факта, че видът на
шрифта, с който е изготвен е „Garamond“, а размерът му е 12 pt. Изискването за изготвяне на
договора с шрифт изискуем от процесната разпоредба е въведено с цел охраняване
интересите на икономически по-слабата страна - кредитополучателят от недобросъвестни
1
практики, при които сключените договори съдържат твърде малки букви, което затруднява
кредитополучателя да осъзнае съдържанието на отделните клаузи. В конкретния случай
правата и интересите на кредитополучателя по никакъв начин не са нарушени, тъй като
представените по делото документи, вкл. и процесния договор са читаеми, съществува
яснота относно съществени елементи на договора, които са ясно и недвусмислено
формулирани. Договорът е сключен в писмена форма, по разбираем и ясен начин, в два
екземпляра - по един за всяка от страните.
Въззивникът посочва разпоредбата на чл. 10. § 1 от Директива 2008/48., която предвижда, че
договорите за кредит се изготвят на хартиен или друг траен носител, а § 2 предвижда кои са
данните, които следва да бъдат посочени по ясен и кратък начин. Видно от член 10.
параграф 2 от Директива 2008/48. тълкуван във връзка със съображение 31 от тази
директива, изискването в договора за кредит, изготвен на хартиен или друг траен носител,
да се посочат ясно и кратко данните, изброени в тази разпоредба, е нужно, за да може
потребителят да се запознае с правата и задълженията си (§ 31 от Решението).
В жалбата е цитирана нормативна уредба, а именно: чл. 22, параграф 1 от Директивата,
озаглавен „Хармонизация и императивен характер на настоящата директива“, предвижда, че
„доколкото настоящата директива съдържа хармонизирани разпоредби, държавите членки
[не] могат да [... ] запазят или въвеждат разпоредби, различни от предвидените в настоящата
директива“ (§ 8 от Решението). В този смисъл е и съображение 9 от Директивата: „Пълната
хармонизация е необходима, за да се осигури на всички потребители в Общността високо и
равностойно ниво на защита на техните интереси и за да се създаде реален вътрешен пазар.
Ето защо на държавите членки не следва да се позволява да запазят или въвеждат
национални разпоредби, различни от предвидените в настоящата директива. Това
ограничение обаче следва да се прилага само тогава, когато са налице разпоредби,
хармонизирани чрез настоящата директива. Когато не съществуват такива хармонизирани
разпоредби, държавите членки следва да са свободни да запазят или въвеждат национално
законодателство“.
Излага, че видно от съпоставката между европейското и националното право, българският
законодател е предвидил допълнително изискване към договора за потребителски кредит -
всички елементи на договора да се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт, не
по-малък от 12, като по този начин е въвел изискване, различно от предвиденото в
Директива 2008/48/EQ. която съдържа хармонизирани разпоредби в тази област. По тази
причина считат, че разпоредбата на чл. 10, an. 1 от ЗПК в частта й относно изискването
всички елементи на договора да се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт, не
по-малък от 12, не следва да бъде прилагана от националния съд, доколкото не е в
съответствие е Директива 2008/48/EQ. Изхождайки от принципа на примата на правото на
ЕС, още през 1978 г. в решението по делото Simmenthal Съдът приема, че с оглед
гарантирането на пълното действие на нормите на съюзното право, националните
юрисдикции, натоварени с тяхното прилагане в рамките на държавите-членки, при
необходимост трябва (и то по собствена инициатива) да оставят неприложена всяка
противоречаща процесуална или материална разпоредба на вътрешното право, без да е
необходимо да изискват или да изчакват отмяната на такава разпоредба по законодателен
или друг конституционен ред (§ 24 от решението по дело С-106/77).
В жалбата се сочи, че следва да се има предвид и обстоятелството, че българският
законодател е предвидил сериозна санкция за кредитодателя, който не е спазил изискването
всички елементи на договора да се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт, не
по- малък от 12. На основание чл. 23 вр. чл. 22 вр. чл. 10, ал. 1 ЗПК в този случай
кредитодателят губи правото да получи лихви и разноски по кредита. Член 23 от
Директивата, озаглавен „Санкции“, предвижда: ,.Държавите членки установяват система от
санкции за нарушаване на националните разпоредби, приети съгласно настоящата
2
директива, и вземат всички необходими мерки за гарантирано прилагане на тези санкции.
Предвидените санкции следва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи“. От
съображение 47 от посочената директива се прави извод, че докато изборът на санкции е по
усмотрение на държавите членки, то предвидените санкции следва да бъдат ефективни,
пропорционални и възпиращи. Съдът вече е приел, че строгостта на санкциите трябва да
бъде в съответствие с тежестта на наказваните с тях нарушения, като се гарантира реално
възпиращ ефект и същевременно се съблюдава основният принцип на пропорционалност (§
63 от Решението и цитираната там съдебна практика). Сочи се, че прилагането в
съответствие с тази правна уредба на подобна санкция, имаща сериозни последствия за
кредитодателя, не би могло да се смята за пропорционално, когато липсващите данни по
член 10, параграф 2 от Директива 2008/48 са от такова естество, че не могат да засегнат
способността на потребителя да прецени обхвата на своето задължение (§ 72 от Решението).
Посочена е съдебна практика, а именно Решението по дело С 42/15 Съдът на ЕС приема, че
член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска държавата членка
да предвиди в националната си правна уредба, че когато не съдържа всички изисквани
данни по член 10, параграф 2 от тази директива, договорът за кредит се счита за сключен
без лихви и без разноски само ако става въпрос за данни, чиято липса би могла да попречи
на потребителя да прецени обхвата на своето задължение.
Изразява становище, че неправилно първоинстанционният съд е направил извод, че
процесния договор е недействителен на основание 22 ЗПК, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
За да стигне до това заключение съдебният състав неправилно е приел, че посочения в
договора за кредит ГПР — 23.81 %, не отговаря на действителността, поради факта, че
според съда дължимите от кредитополучателя суми по застрахователна премия следва да
бъдат отнесени към ГПР. Сочи се, че въпросният договор за застраховка е отделно
съглашение, сключено между двете страни. Считат, че годишният процент на разходите
(ГПР) не следва да включва застраховката по кредита поради факта, че застраховката не е
задължителна и сключването на договора за кредит не зависи от нейното наличие, в този
смисъл и § 1, т. 1 вр. с чл. 19, ал. 1 ЗПК. Твърди се, че сключването на договор за
застраховка не е задължително условие за отпускане на кредита и не е свързано с
получаването на заема при определени условия. Съгласно пар. 1, т. 1 от ЗПК „Общ разход
по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия. Сочи че, законодателят изрично е подчертал хипотезата, при която
застраховката следва да се включва в ГПР, като безспорно настоящия случай не е такъв,
видно от посоченото по-горе обстоятелство. Твърди се, че в процесния договор са посочени
годишният процент на разходите (23.81%) и общата сума, дължима от потребителя (1 618.38
лева), като в чл. 2 от договора са обективирани и взетите предвид допускания - началната
дата на изчисляване на ГПР е датата на подписване на договора, като се приема, че годината
има 365 дни, независимо дали е високосна и договорът е валиден за целия срок като
страните изпълняват точно задълженията си по него, с което всички изисквания на чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК са изпълнени. /Практика: Решение № 106 от г. по гр. дело № 3253/2021 г. на
ВКС, 3 Г.О./
Моли да бъде взето предвид, че както националният закон, така и Директива 2008/48/ЕО не
поставят като изискване към съдържанието на договора посочване на компонентите на
годишния процент на разходите. Посочва съдебна практика в подкрепа на горепосочените
твърдения, а именно чл. 19, ал. 1 ЗПК, респ. Приложение № 1 към ЗПК (в този смисъл е и
3
Решение № 651 от 30.06.2020 г. по в. гр. д. № 611/2020 г. на Окръжен съд — Пловдив,
Решение № 298 от 04.03.2020 г. по в. гр. д. № 2736/2019 г. на Окръжен съд - Пловдив, -
Определение № 1067 от 07.07.2020 г. по в. ч. гр. д. № 1284/2020 г. на Окръжен съд -
Пловдив и други).
Относно мотивите на първоинстанционния съд, че процесният договор е недействителен на
основание 22 ЗПК. във вр. с чл. 11. ал. 1. т. 12 ЗПК въззивникът изразява следното
становище – сочи, съгласно чл.22 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен
и когато не са спазени изискванията на чл.11 ал.1т.12 ЗПК. Нормата установява изискване,
договорът за потребителски кредит да съдържа подробно условията за издължаване на
кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера,
броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на
разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни
лихвени проценти за целите на погасяването. Твърди, че в процесния случая погасителният
план към процесния договор, в съответствие с чл. 11 ал. 1 т. 11 ЗПК, съдържа информация за
размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. Изискване за
посочване отделно на главницата и лихвата в рамките на отделната погасителна вноска е
въведено с разпоредбата на чл.11 ал.1 т.12 ЗПК, която касае ситуация, в която потребителят
погаси предсрочно главницата по срочен договор за кредит и при която за него се поражда
право да получи нов погасителен план, и в този само случай планът трябва да съдържа
разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата и лихвата,
изчислена на базата на лихвения процент. В тази връзка е и разпоредбата на чл.11 ал.З ЗПК,
според която когато се прилага чл.11 ал.1 т.12 ЗПК, кредиторът предоставя на потребителя
при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент на договора извлечение по сметка под
формата на погасителен план за извършените и предстоящи плащания. Прави извод, че
хипотезата на чл.11, ал.1, т.12 ЗПК не следва да се смесва с тази, предвидена в т.11, която е
приложимата в настоящия случай и съобразно която не е предвидено такова завишено по
съдържание изискване към погасителния план. (Решение №106 от г. по гр. д. № 3253/2021 г.
по описа на ВКС, Решение на СЕС по дело С-42/15 от 09.11.16 година).
Отправя искане към възиввният съд да отмени Решение № 370 от 05.06.2023 г. на Районен
съд – Благоевград, постановено по гр. д. № 20221210100412, III състав и да постанови друго,
с което да бъде уважен изцяло предявения по реда на чл. 422 ГПК установителен иск срещу
Н. М.. Също така, моли в полза на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение по делото на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл.
37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на
правната помощ в размер на 100.00 лева.
Прави доказателствени искания, а именно на основание чл. 266, ал. 3 ГПК да бъде назначена
съдебно компютърно-техническа експертиза, като вещото лице-експерт компютърна
обработка на данни, да даде отговор на поставения от страната въпрос, а именно: „На какъв
по вид и размер шрифт е изготвен договор за кредит № CREX- 17236126/19.08.2019 г.?“.
Прилага към жалбата Препис от въззивната жалба за въззиваемата страна, Удостоверение от
Търговски регистър за извършено правоприемство и Пълномощно.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ответната страна е подала отговор по въззивната жалба чрез
адв. С. К. - особен представител на Н. М., ответник по гр.дело № 412/2022 год. на Районен
съд-Благоевград.
В отговора е посочено, че ответникът оспорва всички оплаквания, възражения и доводи,
съдържащи се във въззивната жалба, подадена от „Юробанк България“ АД срещу решение
№ 370/05.06.2023 год. по гр.дело № 412/2022 год. на Районен съд Благоевград и се изразява
становище, че въззивната жалба е неоснователна.
Твърди се, че оплакването срещу извода на Районен съд-Благоевград за недействителност на
договора за кредит поради противоречие с чл. на чл.10,ал.1 ЗПК е неоснователно по
4
посочени съображения. Сочи, че Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и съвета
от 23.04.2008 год. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на директива
87/102 ЕИО на Съвета съдържа хармонизирани разпоредби „в редица ключови области“ от
правната уредба на потребителския договор. По силата на съображение 9 от преамбюла на
директивата, за държавите - членки възниква ограничение да запазят или въвеждат различни
/от разпоредбите на директивата/ национални разпоредби. Това ограничение се прилага само
доколкото съществуват хармонизирани с директивата разпоредби. Такава е разпоредбата на
член 10, параграф 1 от директивата, която изисква договорите за потребителски кредит да се
изготвят на хартиен или друг траен носител. Съгласно втората алинея на същата разпоредба
посоченото изискване не засяга националните правила, отнасящи се до действителността на
сключването на договорите за кредит. Предвид горепосоченото, ответникът прави извод, че
извън въведеното с директивата изискване за форма „на хартиен или друг траен носител“,
държавите - членки не са ограничени да поставят допълнителни условия за действителност
на договора. Правилото на член 10, ал.1 от ЗПК, в сила от 23.07.2014 г., предвижда
изискване за размер на шрифта, което директивата допуска и което е задължавало страните
да сключат договора в съответствие с него.
Посочва се и съдебна практика, а именно с Определение на Съда на Европейските общности
/шести състав/ от 14.04.2021г. по дело С- 535/2020
С определението е дадено следното тълкуване: Член 10,параграф 2 и член 22,
параграф 1 от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008
година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО
на Съвета трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, която
налага всички елементи на договор за потребителски кредит да бъдат представени с еднакъв
по вид. формат и размер шрифт - не по-малък от 12. Следователно, изискването на чл.10,
ал.1 ЗПК всички елементи на договора да се представят с еднакъв по вид, формат и размер
шрифт - не по-малък от 12, не противоречи на Директивата, тъй като с него законодателят е
въвел по-висок стандарт на защита на потребителя, постигайки целите й.
Предвид изложеното, ответната страна твърди, че не може да се сподели тезата на
жалбоподателя за неприложимост на изискването на чл.10, ал.1 ЗПК вр. чл. 22 ЗПК при
преценка действителността на процесния договор за кредит и за приоритет на общностното
право.
Твърди се, че независимо от горното, освен размерът на шрифта,основно значение за
четливостта на текста има и цялостният стил на текста на договора и в конкретния случай,
освен, че договора е изписан на шрифт под 12 пункта, цялостният стил на текста, в т.ч.
неговият кегел, разстоянието между отделните букви, думи и редове го е направил труден
за четене, възприемане и разбиране, поради което и наложената от съда санкция за
недействителност е пропорционална на съществеността на нарушението.
Ответникът твърди, че е неоснователно и оплакването, че за установяване размера на
шрифта съдът не е назначил съдебно-техническа експертиза.
Сочи, че съдебната практика е противоречива, но преобладаващо е схващането, че за
изследването на вида и размера на шрифта не е необходимо назначаването на експертиза,
тъй като не се изискват специални знания от областта на науката по смисъла на чл. 195, ал. 1
ГПК. Техническите познания, които притежава всеки магистрат с оглед характера на своята
работа, по правило позволяват извършването на визуална съпоставка, даваща възможност за
формиране на извод в нужната посока, а това става чрез използване на програмата ABBYY
Fine Reader. Постановени са и съдебни актове в този смисъл: Опр. № 50706/04.10.2022 г. на
ВКС по гр.дело № 851/2022 г., IV г. о., ; Опр. № 418/ 5.07.2022 г. на ВКС по т. д. № 550/2022
г., II т. о.,; Решение № 72/06.04.2021 г. на ОС - Смолян по в. гр. д. № 46/2021 г.; Решение №
61830 от 3.06.2021 г. на PC - Варна по гр. д. № 8859/2020 год.
В отговора се твърди, че е неоснователно оплакването във въззивната жалба за
5
незаконосъобразно приложение на чл.22 ЗПК във вр. с чл.11, ал.1. т.10 ЗПК.
Кредиторът е включил в ГПР само възнаградителната лихва, но не и застрахователната
премия, която е финансирал по собствено усмотрение и впоследствие е включил във
месечните погасителни вноски.
Застрахователните премии са изрично предвидени като част от разходите по кредита
в § 1 от ДР на ЗПК. „ Следователно застрахователната премия представлява разход, който е
следвало да бъде включен в ГПР и липсата на този разход в договора при изчисляването на I
IIP е в противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, водещо до
недействителност на договора на основание чл. 22 от ЗПК “ / Определение № 50685 от
30.09.2022 г. на ВКС по гр. д. №578/2022 г.,Шг.о./
Твърди се, че в договора няма нито една клауза по отношение на договора за
застраховка, нито за възможността кредитът да бъде предоставен и без сключването му,
както и за възможността кредитополучателят да прекрати този договор.
В отговора се навеждат твърдения за това, че в случая, кредитната институция,
отпуснала потребителския кредит е заобиколила изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК, като е
посочила определен процент на ГПР, но без да включи в него част от разходите по кредита,
каквато е застрахователната премия. Това от своя страна води до заблуждение на
потребителите, когато съпоставят наличните пазарни предложения и правят своя
икономически обоснован избор дали да сключат договора. В чл. 21, ал. 1 ЗПК е предвидено,
че всяка клауза на договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне
изискванията на този закон, е нищожна.
Практиката на Съда на ЕС по този въпрос е застъпена в Решение от 21 април 2016 г.
по дело С-377/14, а именно: „Член 3, буква л) и член 10, параграф 2 от Директива 2008/48,
както и точка I от приложение I към Директивата трябва да се тълкуват в смисъл, че общият
размер на кредита и размерът на усвояването включват всички предоставени на
разположение на потребителя суми и поради това не включват тези, които заемодателят
използва за покриване на свързаните със съответния кредит разходи и които на практика не
се изплашат на потребителя.“
Споделя становище, че в договора за потребителски кредит следва да е ясно
посочена методиката за изчисляване на ГПР и данните въз основа на които е направено това
изчисляване. Неспазването на тези изисквания и посочването на неверен ГПР засяга два от
съществените принципа, на които се гради правото на ЕС — лоялна конкуренция и защитата
на потребителите, поради което това нарушение е съществено и следва да води до
недействителност на целия договор по смисъла на чл. 22 ЗПК.
Ответникът твърди в отговора, че съдът е посочил, че в договора липсва подробна
информация, предвидена като задължително негово съдържание в чл.11,ал.1,т.12 ЗПК,
досежно погасителния план. По делото не е представен погасителен план подписан от
доверителната, а такъв, подписан от юрисконсулт /л.6 и 7 от делото/. Погасителен план с
няколко вноски, /1-ва,4-та,7-ма, 10-та, 13-та и 16-та/, се съдържа на първа и началото на
втора страница от договора за кредит,който носи подписа на Н. М., но липсват
доказателства тя да е подписала целият погасителен план за срока на договора.
В отговора си, ответникът се противопоставя се на доказателственото искане за
назначаване на съдебно компютърно-техническа експертиза за установяване размера на
шрифта, на който е изготвен договорът за кредит.
Иска от съда да бъде потвърдено решението на РC-Благоевград като правилно и
законосъобразно.
Благоевградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и становища на
страните и след проверка на обжалвания съдебен акт, констатира следното:
Въз основа на заявление, подадено от настоящия ищец е издадена Заповед за
6
изпълнение на парично задължение № 640/27.09.2021г., с която е разпоредено длъжникът Н.
М., ЕГН **********, от гр. Благоевград, ул.С. *** да заплати на кредитора „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ С.А Франция, per. № *********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс
СА", клон България, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. М.,
Бизнес Парк С., Сгр. 14, представлявано от Д.Д. - заместник- управител, чрез юрисконсулт
Н.М., следните суми:474,91 лв. /четиристотин седемдесет и четири лева и деветдесет и една
стотинки/ - представляваща главница по Договор за кредит за покупка на стоки или услуги с
номер CREX-17236126 от 19.08.2019г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
датата на подаване на заявлението /27.09.2021г./ до окончателното погасяване;13,91 лв.
/тринадесет лева и деветдесет и една стотинки/ - представляваща мораторна лихва върху
главницата за периода от 20.07.2020г. до 16.09.2021г.; 25 лв. /двадесет и пет лева/ -
представляваща разноски за заплатена държавна такса по делото, и 50 лв. /петдесет лева/ -
представляваща юрисконсултско възнаграждение. Заповедта е връчена на длъжника при
условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, като на осн. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК е разпоредено на
заявителя да предяви претенциите си чрез подаване на искова молба по реда на чл. 422 ГПК
и такава искова молба е предявена в срок. Видно от приетия като писмено доказателство по
делото Договор за потребителски кредит CREX-17236126 на 19.08.2019 г. между „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, ЕИК ********* като Кредитор и Н. М., като
кредитополучател е сключен Договор за потребителски кредит CREX-17236126 за покупка
на стоки и услуги, а именно смартфон марка „Huawei”, модел „Р30“ на стойност 1 199,00
лева, като във финансирани стоки и услуги е отбелязано и тип на услугата „Сигурност на
плащанията“ на стойност (застрахователна премия) 172,66 лева (раздел „Финансирани стоки
и услуги“ от процесния договор за кредит). Общият размер на кредита е в размер на 1 371,66
лева (размер на кредита, раздел „Параметри и условия“), формиран от общата стойност на
финансираните с предоставения заем стоки и услуги (1 199,00 лева + 172,66 лева). Кредитът
е сключен за срок от 18 месеца, обхващащ периода от 20.09.2019 г. до 20.02.2021 г., като е
договорено същият да бъде изплатен на 18 броя равни месечни вноски, всяка в размер на
89,91 лева, при годишен лихвен процент (ГЛП) в размер на 21,54% и годишен процент на
разходите (ГПР) в размер на 23,81%, като не е начислена „Такса ангажимент“ (раздел
„Параметри и условия“). В договора е инкорпориран погасителен план, видно от който
първата погасителна вноска е с падежна дата 20.09.2019г., а последната 18-та погасителна
вноска е с падежна дата 20.02.2021г. В погасителния план е посочен падеж на всяка
погасителна вноска, размер на вноската, оставаща главница след всяка вноска.
По делото е представено писмо от 07.12.2020 година от БНБ Париба Пърсънъл
Файненс адресирано до Н. М. с отразяване /последна покана/, в което е посочено, че във
връзка с преустановено плащане на вноски по договора от 20.06.2020 година, БНБ Париба
Пърсънъл Файненс е обявило за предсрочно изискуемо вземането, тъй като са просрочени
две или повече месечни вноски, като липсват представени доказателства за връчване на това
писмо на Н. М..
По делото пред районния съд е назначена съдебно- счетоводна експертиза, вещото
лице по която е дало заключение, че: задължението на Н. М. по процесния договор за кредит
са: 417,33 лева - главница; 57,58 лева - застрахователна премия и 78,43 лева - обезщетение за
забава за периода от 04.06.2021г. до 29.03.2023г., начислено върху непогасената главница от
417,33 лева, което е остатъка след погасената мораторна лихва от 65,72 лева върху главница
от 741,09 лева начислена за периода на забавата - от 20.07.2020 г. до 03.06.2021 г. (датата, на
която е постъпило плащане от Н. М. в размер на 400,00 лева). В съдебно заседание вещото
лице поддържа депозираното заключение, като по отношение на посочения период на
обезщетението за забава /04.06.2021г. до 27.09.2021г./ посочва, че е дала този период, тъй
като такъв е бил поставен въпроса, но е изчислила и по искова молба мораторната лихва.
Сочи, че е изчислила мораторната лихва от 04.06.2021 година, от когато според вещото лице
се дължи същата до 16.09.2021 година, която е в размер на 12,17 лева. Обезщетението е
7
изчислено върху главницата от 417,33 лв.
Във въвззивната инстанция, след сканиране на Договор за кредит за покупка на стоки или
услуги с номер CREX-17236126 от 19.08.2019г., сключен между длъжникът Н. М., ЕГН
**********, от гр. Благоевград, ул.С. *** и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А Франция,
per. № *********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс СА", клон България, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. М., Бизнес Парк С., Сгр. 14,
представлявано от Д.Д. - заместник- управител, представен по делото, чрез използване на
програма ABBYY Fine Reader и конвентиране на документа в „word“, настоящия съдебен
състав установи, че текста в договора е с размер на шрифта 9,5.
Настоящия състав на въззивната инстанция изцяло споделя правните изводи в
първоинстанционното решение и на осн чл.272 ГПК препраща към тях.
Разпоредбата на чл.22 ЗПК предвижда, че когато не са спазени изискванията на
чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2 ЗПК договорът за потребителски кредит е
недействителен. Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски
кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и
разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат
и размер шрифт-не по-малък от 12, в два екземпляра по един за всяка от страните по
договора. При извършената служебна проверка се установи, че договора е с размер на
шрифта 9,5. В Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008 г.
относно договорите за потребителски кредити се съдържа хармонизирани разпоредби от
правната уредба на потребителския договор. По силата на съображение 9 от преамбюла й за
държавите-членки възниква ограничение да запазят или въвеждат различни от разпоредбата
на Директивата национални разпоредби. Изрично е посочено, че това ограничение се
прилага само доколкото съществуват хармонизирани с Директивата разпоредби. Такава е
разпоредбата на чл. 10 § 1 от Директивата, която изисква договорите за потребителски
кредит да се изготвят на хартиен или друг траен носител. Съгласно § 2 на горната
разпоредба посоченото изискване не засяга националните правила, отнасящи се до
действителността на сключването на договори за кредит, които са в съответствие с правото
на Общността. Държавите-членки следователно не са ограничени да поставят допълнителни
условия за действителност на договора за кредит, стига последните да не противоречат на
общностното право. По конкретния въпрос относно въведеното от българския законодател
изискване относно размера на шрифта на текста на договора има и практика на Съда на
Европейските общности и то по дело, по което страна е било именно
дружеството[1]въззивник по настоящото дело. Съгласно определение на Съда /шести състав/
от 14.04.2021 г. по дело С-535/20 /"БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А. Париж срещу Т. Г.
М. /, образувано по преюдициално запитване, отправено от Окръжен съд-Разград с акт от
02.10.2020 г., доколкото в Директива 2008/48/ЕО не се определят подробно форматът и
размерът на шрифта, с които необходимата информация трябва да бъде предоставена на
длъжника при сключване на договора за потребителски кредит, държавите членки остават
по принцип компетентни да установят правила както относно формата на представяне на
тази информация, така и относно последиците от неспазването й от страна на търговците,
при условие, че тези правила допринасят за представянето на посочената в чл. 10 § 2 от
Директивата информация по ясен и кратък начин. Приемането на изискване за шрифт не по-
малък от 12 изглежда в състояние да гарантира, че информацията ще бъде предоставена
прозрачно и четливо, както и да възпрепятства използването на дребен шрифт, който би
могъл да породи опасността информацията при сключване на договора и при изпълнението
му да бъде пропусната от потребителя. В заключение е прието, че чл. 10 § 2 и чл. 22 § 1 от
Директивата трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, която
налага всички елементи на договор за потребителски кредит да бъдат представени с еднакъв
по вид, формат и размер шрифт-не по-малък от 12. Отделно от това от доказателствата по
делото се установява, че застрахователната премия, която макар и заплатена със сума
8
отпусната от кредитора със задължение за връщане и включена във вноските, също е разход
по кредита /разноска по кредита с разсрочено плащане, а не кредитна сума/ и следва да бъде
взета предвид при изчисляване на ГПР съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК. Невключването на
застрахователната премия в ГПР води до скрито оскъпяване на кредита и до нарушаване
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Застрахователните премии са изрично
предвидени като част от разходите по кредита в § 1 от ДР на ЗПР и същите представляват
разход, който е следвало да бъде включен в ГПР, невключването им е в противоречие с
разпоредбата на чл.11, ал.1, т. 10 от ЗПК. В тази насока е практиката на Съда на ЕС
застъпена в Решение от 21 април 2016 г. по дело С-377/14, а именно: „Член 3, буква л) и
член 10, параграф 2 от Директива 2008/48, както и точка I от приложение I към Директивата
трябва да се тълкуват в смисъл, че общият размер на кредита и размерът на усвояването
включват всички предоставени на разположение на потребителя суми и поради това не
включват тези, които заемодателят използва за покриване на свързаните със съответния
кредит разходи и които на практика не се изплашат на потребителя.“
Тъй като не са спазени горепосочените изисквания, според чл.22 ЗПК договорът е
недействителен и заемополучателя дължи чистата стойност, но не дължи връщане на
лихвата и другите разходи по кредита /чл.23 ЗПК/.
С оглед изхода на делото на въззивникът не се следват претендираните по далото
разноски.
По изложените съображения обжалваното решение се явява правилно и
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, БОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 370 от 05.06.2023 г. на Районен съд – Благоевград,
постановено по гр. д. № 20221210100412.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9