РЕШЕНИЕ
№ 242
гр. Благоевград, 29.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА
при участието на секретаря Величка Н. Оркова
като разгледа докладваното от РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА Гражданско дело №
20241210101880 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано е по искова молба, подадена от „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „България“ № 81В,
ап. 3, представлявано от законните представители Хр. М. М. и П.р В.против Ю. А. К., ЕГН
**********, с настоящ адрес: гр. ****
С исковата молба се иска от съда да постанови решение, с което се признае за
установено, че Ю. А. К., ЕГН **********, с адрес гр. ***** дължи на „АПС Бета България“
ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес: гр. С., п.к. 1404, р-н Триадица, бул. “България”
№ 81 В, представлявано от управителите П-В. и Х. М. чрез юрк. Б. Т. - пълномощник на
управителите, сумите, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 974/2024 г., а именно сумата в общ размер от 938,86 лв., формирана
както следва: главница в размер на 300,00 лв.; възнаграждение по договор за предоставяне
на поръчителство в размер на 376,92 лв., договорна възнаградителна лихва върху главницата
в размер на 41,22 лв. за периода от 02.01.2019 г до 18.02.2021 г.; законна лихва за забава
върху главницата в размер на 101,47 лв. за период от 18.02.2021 г. до 15.04.2024 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до
окончателно изплащане на вземанията; законна лихва за забава върху възнаграждението по
Договора за предоставяне на поръчителство в размер на 118,45 лв. за период от 18.02.2021 г.
до 15.04.2024 г., ведно със законната лихва върху възнаграждението по договора за
поръчителство от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на
вземанията.
Сочи се, че във връзка с подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК е образувано ч.гр.д. № 974/2024г. по описа на Районен
съд - Благоевград, по което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от Гражданския процесуален кодекс. Твърди се, че между „Кредисимо“ ЕАД, в
качеството си на кредитодател, и Ю. А. К., ЕГН **********, в качеството си на
кредитополучател е сключен Договор за потребителски кредит № 1207713 на 02.01.2019 г.
по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние
/ЗПФУР/, като договорът е сключен като част от системата за предоставяне на финансови
услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне на
1
предложението до сключване на договора страните са използвали средства за комуникация
от разстояние. Сочи се, че при сключването на процесния договор на ответника е
предоставена цялата информация, изискуема по закон, като договорът е сключен при
спазване на изискванията на Закона за потребителския кредит, Закона за електронния
документ и електронните удостоверителни услуги /предишно наименование: Закон за
електронния документ и електронния подпис/, Закона за предоставяне на финансови услуги
от разстояние и приложимото законодателство. В исковата молба подробно се описва от
ищеца начина на отпускане на кредита на ответника. Посочва се, че по реда на ЗЕДЕУУ
между "Кредисимо" ЕАД като кредитор и длъжника като кредитополучател бил сключен
договора, при лихва и условия, подробно уговорени в цитираните по-горе документи, като
при кандидатстването за кредита ответницата сама избрала да обезпечи изпълнението на
задълженията си чрез поръчителството на Ай тръст, като договорът за предоставяне на
поръчителство не бил задължителен за сключване, и също бил сключен по реда на ЗЕДЕУУ
чрез размяна на електронни изявления. Навежда се, че дори и съдът да не приеме, че
договорите не са сключени по електронен път, то се иска да се приеме, че Договора за
паричен заем по своето естество е реален договор и същият се счита за сключен, считано от
датата на получаване на паричната сума. Твърди се, че на 02.01.2019 година Ю. А. К., ЕГН
**********, е сключил Договор за кредит № 1207713 с Кредисимо, по силата на който е
получил сумата от 300,00 лева, срещу което се съгласил да върне 1 броя вноски по 306,87
лева, съгласно Приложение 1, съдържащ Погасителен план, неразделна част към Договора за
кредит, с уговорен фиксиран лихвен процент в размер на 41.24 %, както и годишен процент
на разходите в размер на 50 %. Сочи се, че в Раздел Х, чл. 2 от Общите условия за
предоставяне на кредити на Заемодателя /“ОУ“/, неразделна част от Договора за кредит
страните се съгласили, че ответникът ще дължи обезщетение за забава в размер на
действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска, а в Раздел VI, чл. 7 от
ОУ, неразделна част от Договора за кредит страните постигнали съгласие ответникът да
заплаща всички разноски свързани с неизпълнението му. В Раздел VIII, чл. 2.6 от ОУ било
уговорено правомощие на Кредисимо да уведомява ответникът за забавата му чрез водене на
кореспонденция, изпращане на съобщения, писма и стикери. Твърди се, че ответникът Ю. А.
К., ЕГН ********** е сключил на 02.01.2019 година Договор за предоставяне на
поръчителство с дружеството Ай Тръст, по силата на който дружеството се е задължило да
сключи договор с трето за процеса лице - Кредисимо и да отговаря пред Кредисимо
солидарно с Ю. А. К., ЕГН ********** за всички задължения по Договора за кредит с
Кредисимо така, както те са установени в Договора за кредит и приложенията към него.
Сочи се, че съгласно чл. 3 от Договора за предоставяне поръчителство дружеството се е
задължило да плати всички изискуеми задължения при поискване от Кредисимо. Твърди се,
че на 02.01.2019 година Ай Тръст и Кредисимо са сключили договор за поръчителство, по
силата на който Ай Тръст се е задължило спрямо Кредисимо за всички задължения на Ю. А.
К., ЕГН ********** по Договора за кредит, като Ай Тръст е изпълнило задълженията си към
Ю. А. К., ЕГН ********** по Договора за предоставяне поръчителство. Твърди се, че
ответникът Ю. А. К., ЕГН ********** не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за
кредит, като Кредисимо е поканило Ай Тръст да плати всички изискуеми задължения на Ю.
А. К., ЕГН ********** по Договора за кредит на 18.02.2021 г. сочи се, че за това
обстоятелство и в изпълнение на уговореното в чл. 3, ал. 2 от Договора за предоставяне на
поръчителство Ай Тръст е изпратило уведомление до Длъжника на 18.02.2021г., в което е
посочило всички дължими суми и предстоящо плащане от Ай Тръст. Твърди се, че на
23.02.2021 г. Ай Тръст е погасило дължимите от Ю. А. К., ЕГН ********** на Кредисимо
суми, както следва: 300,00 лева /главница/ по Договор за кредит; 41,22 лева /договорна
лихва/ за период 02.01.2019 година до 18.02.2021 година. Сочи се, че на 23.02.2021 г. Ай
Тръст е уведомило по електронна поща ответника за извършеното плащане съобразно
уговореното в чл. 3, ал. 4 от Договора за предоставяне на поръчителство, за встъпването на
2
Ай Тръст в правата на кредитора Кредисимо, както и за задължението му за заплащане на
възнаграждение по Договора за предоставяне на поръчителство в размер на 376,92 лева.
Навежда се, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 02.03.2021 г.
„КРЕДИСИМО“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД като цедент е прехвърлило своите вземания към
Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС БЕТА
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., п.к. 1404,
бул. „България“ № 81В, ап. 3. Сочи се, че с Приложение № 1 към описания по-горе договор,
„Кредисимо“ ЕАД е прехвърлил на цесионера „АПС Бета България“ ЕООД вземанията от
настоящия ответник. Видно от представената извадка от Приложение № 1 вземането на
„Кредисимо“ ЕАД към ответника по гореописания Договор за паричен заем № 1207713
/02.01.2019 г. е прехвърлено на „АПС Бета България“ ЕООД. Навежда се, че връчването на
съобщението за сключения договор за цесия от цедента - на длъжника, има за цел длъжникът
да бъде уведомен за кредитора, на който следва да изпълни надлежно и съответно да бъде
предотвратено изпълнението на лице, което не е титуляр на вземането. С цел да бъде
гарантирана сигурността на длъжника да изпълни именно на овластения. Отправено е
искане ако съда приеме, че уведомяването на длъжника - ответник на посочения от него
имейл адрес не е извършено надлежно, то надлежно връчването на уведомлението да бъде
извършено с исковата молба. Твърди се, че ответникът Ю. А. К., ЕГН ********** не е
изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит до изтичането на крайния срок за
погасяване на кредита, като към настоящия момент задължението все още не е погасено.
Изпълнена е процедурата по чл. 131 от ГПК. Препис от исковата молба и
доказателствата към нея са връчени на ответника чрез адвокат С. П.. В указания от съда
едномесечен срок ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявените
искове като неоснователни.
Твърди се, че Договорът за потребителски кредит не е сключен при спазване на
изискванията на Закона за потребителски кредит и Закона за електронния документ и
електронния подпис. Твърди се, че ответникът не е бил запознат, че подписва договор за
кредит и ОУ и приложения към него, различни от тези с „КРЕДИСИМО“ ЕАД. Сочи се, че
същият не е надлежно уведомен за промяна на условията по кредита, както е предвидено в
договора и не следва да заплаща възнаграждение по договор за поръчителство между
„Кредисимо“ ЕАД и „АПС Бета България“ ЕООД. Навежда се, че липсва и уведомление
относно сключването на договор за Цесия от 02.02.2021 г. Твърди се, че ответникът не е
уведомен за извършеното прехвърляне на вземането. Сочи се, че начислените лихви и
възнаграждения са неправомерни и прекомерни, а претенциите за лихва върху
възнаграждение са незаконосъобразни.
В съдебно заседание ищцовото дружество, не се явява, не се представлява. В
депозирано становище преди провеждане на съдебното заседание юрисконсулт Тихалов
поддържа депозираната искова молба и изразява становище по същество на делото.
Претендират се и сторените по делото разноски.
Ответникът редовно призован, чрез назначения му особен представител не се явява,
представлява се от адвокат П., която оспорва предявения иск и поддържа депозирания
писмен отговор. По същество моли за отхвърляне на предявените искове, като
неоснователни.
След съвкупен анализ на събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено от фактическа страна следното :
Видно от приложеното ч.гр.д. № 974/2024г. по описа на Районен съд - гр. Благоевград,
ищецът е подал Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, като
съдът е издал Заповед № 471/19.04.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК, по силата на която длъжникът Ю. А. К., ЕГН **********, с адрес : гр. ****да
заплати на кредитора „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
3
адрес на управление гр. С., п.к. 1404, бул. „България“ №81В, ап. 3, представлявано от
законните представители Хр. М. Маринов и П. В., чрез пълномощника юрисконсулт Б. Д.
Т.в, следните суми: - 300,00 лв. (триста лева) - представляваща неизплатена главница по
Договор за потребителски кредит № 1207713, сключен на 02.01.2019 година между
„Кредисимо“ ЕАД и Ю. А. К., като впоследствие вземанията по този договор са били
прехвърлени от „Кредисимо“ ЕАД на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, съгласно Договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 02.03.2021 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 17.04.2024г. до
окончателното изплащане на вземането; - 376,92 лв. (триста седемдесет и шест лева и
деветдесет и две стотинки) - представляваща главница по Договор за предоставяне на
поръчителство, сключен между Ю. А. К. и „Ай Тръст“ ЕООД във връзка с договор за
потребителски кредит № 1207713 от 02.01.2019 г., сключени между длъжника Ю. А. К. с
"Кредисимо“ ЕАД /кредитодател/ и „Ай Тръст“ ЕООД /поръчител/, като впоследствие
вземанията по този договор са били прехвърлени от „Ай Тръст“ ЕООД на „АПС БЕТА
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, съгласно Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
02.03.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда - 17.04.2024г. до окончателното изплащане на вземането; - 41,22 лв.
(четиридесет и един лева и двадесет и две стотинки) - представляваща дължима се
договорна /възнаградителна/ лихва върху главницата по Договора за кредит за периода от
02.01.2019 година до 18.02.2021 година; - 101,47 лв. (сто и един лева и четиридесет и седем
стотинки) - представляваща дължима се законна лихва за забава по Договора за кредит за
периода от 02.01.2019 година до 15.04.2024 година; - 118,45 лв. (сто и осемнадесет лева и
четиридесет и пет стотинки) - представляваща дължима се законна лихва за забава по
Договора за предоставяне на поръчителство за периода от 02.01.2019 година до 15.04.2024
година; - 25,00 лв. (двадесет и пет лева) - разноски за заплатена държавна такса; - 50,00 лв.
(петдесет лева) - юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК
(изм. ДВ бр. 8/24.01.2017 г.). Заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК е връчена на
длъжника по реда на чл. 47 ГПК, като с Разпореждане от 14.06.2024 година съдът е указал на
заявителя, че може да предяви иск срещу длъжника за установяване на вземането си по
издадената Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, в едномесечен срок от съобщаването,
като довнесе дължимата държавна такса и представи доказателства, че е предявил иска си в
посочения срок. Видно е, че в законоустановеният едномесечен срок за предявяване на
установителен иск, от връчване на съобщението по чл. 415 от ГПК на 24.06.2024г., ищецът е
депозирал на 10.07.2024г. настоящата искова молба, с която иска да се признае за установено
по отношение на ответника, че дължи сумите, присъдени с издадената Заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 974/2024г. по описа на Районен съд - гр.
Благоевград. Ето защо и въз основа на изложеното съдът намира, че предявеният иск е
допустим и за ищеца е налице правен интерес от търсената защита с предявения по чл. 422
от ГПК иск.
От приетите като писмени доказателства по делото преписи от Договор за
потребителски кредит № 1207713, сключен на 02.01.2019 г., Приложение № 1 към него,
Стандартен европейски формуляр към него и Общи условия (ОУ) към него, е видно, че
същият е бил сключен между „Кредисимо“ ЕАД (като заемодател) и ответника Ю. А. К.
(като кредитополучател). По силата на Приложение № 1 към този договор за заем
заемодателят предал на кредитополучателя сумата от 300,00 лв., като последният се
задължил с една погасителна вноска, която е в размер на 306,87 лв., т.е. до 22.01.2019 г. да
върне заемната сума ведно с уговорената възнаградителна лихва. Кредитополучателят е
получил заемната сума по процесния договор за потребителски кредит на 02.01.2019 г. чрез
получаването й чрез системата за електронни плащания Изи Пей. Получаването на заемната
сума се установява от представената от ищеца разписка за извършено плащане от 02.01.2019
г. (неоспорена от страните). С оглед изложеното се доказва сключването на процесния
4
договор за потребителски кредит между „Кредисимо“ ЕАД (като заемодател) и ответника
Ю. А. К. (като заемополучател). От съдържанието на договора се изясняват основните
параметри, при които е бил сключен, а именно: главница в размер на 300,00 лв.; бил е
посочен годишен процент на разходите /ГПР/ от 50 %; лихвен процент от 41,24 %; общата
стойност на плащанията, включваща главницата и договорната лихва – 306,87 лв. На същата
дата 02.01.2019 г. е сключен Договор за предоставяне на поръчителство между „Ай тръст”
ЕООД, като поръчител, и ответника Ю. А. К., като потребител. По силата на сключения
договор за поръчителство, „Ай тръст” ЕООД се е задължило да поръчителства на
потребителя по Договор за потребителски кредит от 02.01.2019 г., сключен между
„Кредисимо“ ЕАД и Ю. А. К. за сумата от 300,00 лв. В чл. 2 от договора за поръчителство е
предвидено поръчителят да отговаря пред „Кредисимо“ ЕАД за изпълнението на всички
задължения на потребителя, произтичащи от Договора за потребителски кредит и/или
възникнали в резултат на неизпълнение на Потребителя по Договора за потребителски
кредит. Съгласно чл. 8, ал. 1 от договора за поръчителство потребителят дължи на
поръчителя възнаграждение за обезпечаване на изпълнението на задълженията на
потребителя по Договора за потребителски кредит в размер и при условията на Приложение
№ 1 към договора за предоставяне на поръчителство. В приложение № 1 е посочено, че
възнаграждението по договора за поръчителство за 20 дни е в размер на 62,82 лв. , което
представлява дължимо възнаграждение за предоставяне на поръчителство за периода от
02.01.2019 г. До 22.01.2019г., като възнаграждението за всеки нов период на револвиране е в
размер на 62,82 лв. Общата, дължима месечна вноска от кредитополучателя е в размер на
362,82 лева, от които: по Договор за потребителски кредит от 02.01.2019 г. – 300,00 лева и
по Договор за предоставяне на поръчителство от същата дата /02.01.2019 г./ - 62,82 лева. На
същата дата 02.01.2019 г. е сключен Договор за поръчителство между „Кредисимо“ ЕАД,
като заемодател и „Ай тръст” ЕООД, като поръчител, по силата на който поръчителят се е
задължил да отговаря солидарно с потребителя за всички негови задължения, възникнали
съгласно процесния договор за кредит.
От приетите като писмени доказателства по делото Договор за продажба на вземания
(цесия) от 02.03.2021г. и Приложение № 1 към него се установява, че Кредисимо“ ЕАД и „Ай
тръст” ЕООД (цеденти) са прехвърлили на ищеца „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД
(цесионер) вземанията си към ответника, произтичащи от процесния договор за
потребителски кредит и договор за предоставяне на поръчителство.
На базата на така установената фактическа обстановка съдът намира следното от
правна страна :
Предявени са искове с правно основание :
- с правно основание чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК, във връзка с
чл. 410 от ГПК, във връзка с чл. 99, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 240, ал.
1 ЗЗД чл. 6 от ЗПФУР, вр. с чл. 9 ЗПК - относно вземането за главница по договор за кредит
и възнаграждението за предоставяне на поръчителство.
- с правно основание чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл.
410 от ГПК, във връзка с чл. 99, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД - за вземането за
договорна лихва.
- с правно основание чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК, във връзка с
чл. 410 от ГПК, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 86 ЗЗД - за вземането за лихва за забава.
Установителните исковете са допустими, тъй като е налице правен интерес от
предявяването им, което се доказа от приложеното ч.гр.д. № 974/2023г. по описа на Районен
съд - гр. Благоевград, по което срещу ответника е издадена Заповед № 799/11.09.2023г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, за посочените в заповедта суми.
Същата е връчена на ответника при условията на чл. 47 ГПК, като с Разпореждане №
2727/29.11.2023 година, съдът указал на ищеца в едномесечен срок да предяви иск за
5
установяване на вземането, предмет на заповедта. Исковата молба е подадена в рамките на
преклузивния едномесечен срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК за спазването, на който съдът следи
служебно, съгласно т. 5а от Тълкувателно решение № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС.
Разгледани по същество, исковете са частично основателни.
За вземанията по така предявените установителни искове е била издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № 471/19.04.2024 г. по ч. гр. д. №
974/2024г. на Районен съд - гр. Благоевград. Заповедта за изпълнение е била връчена на
длъжника чрез залепване на уведомление по чл. 47, ал. 5 ГПК.
- По иска с правна квалификация чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК,
във връзка с чл. 410 от ГПК, във връзка с чл. 99, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр.
с чл. 240, ал. 1 ЗЗД чл. 6 от ЗПФУР, вр. с чл. 9 ЗПК: възникнало валидно правоотношение по
договор за потребителски кредит с твърдяното съдържание, сключен между ответната
страна и „Кредисимо“ ЕАД, като ответникът е получил претендираната сума и се е задължил
да я върне, ведно с възнаградителна лихва в претендирания размер; наличието на валидни
правоотношения по договор за предоставяне на поръчителство и договор за поръчителство,
по силата на който ищецът е поел задължение срещу възнаграждение да обезпечи
вземанията на кредитора срещу длъжника, че е уведомил ответника за отправено към него
от кредитора искане за плащане и за самото плащане; изискуемост на задълженията на
ответника; наличието на валиден договор за цесия, по силата на който ищецът е придобил
процесните вземания; съобщаването на цесията на ответника от първоначалния кредитор
или негов пълномощник.
В тежест на ответника е да докаже, че е платил задължението си на кредитора преди да
бъде уведомен от поръчителя, респ. че надлежно е погасил регресното вземане на
поръчителя.
- По иска с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК във вр.
с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД:
- Ищецът следва да установи наличието на уговорка, постигната между цедента и
ответника, в качеството им на страни по твърдения договор за паричен заем, за дължимост
от страна на ответника на договорна лихва; размер на претендираната договорна лихва и
настъпване на падежа на задължението на кредитополучателя за заплащането на последната.
- Ответникът - погасяване на задължението, касаещо претендираната договорна лихва
по договора за паричен заем, както и своите възражения.
- По иска с правна квалификация чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК във вр. с чл.
86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД : - Ищецът следва да докаже наличието на главен дълг, произтичащ от
процесния заемен договор и наличието на уговорка, според която задължението за главница
става изискуемо на определена дата, или наличието на отправена покана до длъжника,
периода и размера на претендираната лихва.
- Ответникът - погасяване на задължението за лихва за забава, както и своите
възражения.
По отношение уведомяването на ответника за извършената цесия, съдът намира, че
ответникът е бил уведомен за извършената цесия по имейл, както е предвидено в чл.3 ал.5
от Договора за предоставяне на поръчителство между „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД и Ю. К. и в
рамките на настоящото исково производство. Това се е случило с получаване на препис от
исковата молба, ведно с приложенията към нея, включващи договорите за цесии, писмените
потвърждения по чл. 99, ал. 3, предл. последно ЗЗД и самите уведомления. Без значение в
тази насока е обстоятелството, че ответната страна се представлява от особен представител
по чл. 47, ал. 6 ГПК, защото връчването на представител се смята за лично връчване,
съгласно чл. 45, изр. 2 ГПК, която разпоредба не прави разлика между договорен
(доброволен) и особен представител. Следователно ответникът Ю. А. К. е бил известен за
6
прехвърлянето на процесните вземания в хода на сегашното исково дело, поради което и на
основание чл. 235, ал. 3 ГПК посоченото фактическо обстоятелство няма как да не бъде
отчетено от съда (вж. Решение № 123 от 24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г., II т. о. на ВКС,
Решение № 3 от 16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г., I т. о. на ВКС и Решение № 78 от
09.07.2014 г. по т. д. № 2352/2013 г., II т. о. на ВКС). Възможността уведомяването на
длъжника за цесията да се случи посредством депозирането на искова молба от цесионера,
придружена с документите, които обективират прехвърляне на вземането, се допуска и в
облигационноправната доктрина (вж. Ал. Кожухаров „Облигационно право. Общо учение за
облигационното отношение“, нова редакция и допълнение от П. Попов, С., 2002 г., стр. 487).
Извън гореизложеното, е необходимо да се отчете, че поначало длъжникът може да
възразява успешно за липсата на уведомление за цесията, само ако едновременно с това
твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от него лице. В случая
липсват както възражения, така и доказателства от такъв порядък. Ето защо, след като бъде
известен за цесията (дори и чрез връчване на препис от исковата молба) длъжникът не може
да възразява на претенцията на цесионера за реално изпълнение поради липсата на
уведомяване, след като не е изпълнил на предишния кредитор (вж. Решение № 40 от
13.05.2010 г. по т. д. № 566/2009 г., I т. о. на ВКС и Определение № 987 от 18.07.2011 г. по гр.
д. № 867/2011 г., IV г. о. на ВКС).
Настоящият съдебен състав смята, че договорът за потребителски кредит и договорът
за предоставяне на поръчителство, страна по които е ответникът, са нищожни поради
противоречие със закона, накърняване на добрите нрави и неравноправност. Налага се
изводът, че Договорът за потребителски кредит е сключен в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК. Това е така, защото по силата на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК договорът за потребителски
кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл.19,
ал.1 ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита
за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В
приложение № 1 към процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР
50 %,
т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК. Този размер обаче не
отразява действителният такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно
възнаграждението по договора за
предоставяне на поръчителство, сключен от потребителя ответник Ю. К. с "Ай Тръст"
ЕООД, което се включва в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.
По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски
кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по
кредита за потребителя не включва нотариалните такси. Възнаграждението в полза на
поръчителя е разход, свързан с предмета на договора за потребителски кредит, доколкото
касае обезпечение на вземанията по договора.
От служебно извършена справка в Търговския регистър се установява, че "Кредисимо"
ЕАД е едноличен собственик на капитала на "АЙ ТРЪСТ" ЕООД, като двете дружества са с
7
един адрес на управление. В същото време, съгласно чл. 8, ал. 5 от договора за предоставяне
на поръчителство, "Кредисимо" ЕАД е овластено да приема вместо поръчителя
възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство. Тази свързаност обуславя
извод, че разходът за възнаграждение в полза на поръчителя е известен на заемодателя,
което се потвърждава и от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства. От
клаузите в договора за потребителски кредит - чл. 4, ал. 1-3 е видно, че ако поръчителят е
заявил обезпечение чрез поръчителство с одобрено от заемодателя "Кредисимо" юридическо
лице поръчител, то заявлението му за сключване на договора за кредит се разглежда в
рамките на 48 часа от подаване на заявлението, като срокът за одобрение на заявлението за
отпускане на кредит в този случай е 24 часа. При непосочване обаче на посоченото
обезпечение, заявлението на лицето, кандидатстващо за кредит, се разглежда в 14-дневен
срок от подаването му.
В случая в договора за потребителски кредит е посочена единствено абсолютна
стойност на ГПР – 50 %, но липсва ясно разписана методика на формиране на ГПР по
кредита, кои компоненти точно са включени в него и как се формира конкретният ГПР.
Също така в размера на ГПР не е включено дължимото от потребителя възнаграждение по
договора за предоставяне на поръчителство, чийто размер е 62,82 лв. Това възнаграждение
представлява разход за потребителя, който е овързан с договора за кредит и е бил
предварително известен на кредитора „Кредисимо“ ЕАД, тъй като същият е едноличен
собственик на капитала на дружеството - поръчител „Ай Тръст“ ЕООД, съгласно
вписванията в ТРРЮЛНЦ. Поради това стойността на дължимото възнаграждение за
предоставяне на поръчителство е следвало да бъде включена при изчисляване на размера на
ГПР по кредита съгласно чл. 19, ал.1 от ЗПК. В този смисъл посоченият в договора размер
на ГПР не отговаря на действителния такъв, въвежда в заблуждение потребителя за
дължимите от него суми по кредита и поставя потребителя в невъзможност да разбере какво
е реалното оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. Целта на разпоредбата на чл.
11, т.10 ЗПК е потребителят да получи пълна, точна и максимално ясна информация за
разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и
икономически обоснован избор дали да го сключи. Поради това, следва се приеме, че е
налице нарушение на ЗПК по отношение на съществен елемент на договора за кредит, което
съгласно чл. 22 ЗПК прави договора за кредит недействителен поради противоречие със
закона. Предвид обстоятелството, че се касае за отпускане на т. нар. "бързи кредити", при
които потребителят разчита да получи заявената сума в кратък срок, то разликата от почти
две седмици в срока на одобрение за кредит на практика превръща сключването на договора
за предоставяне на поръчителство в задължително условие за получаването на кредита.
Горното съставлява и неравноправно третиране на потребителите с оглед срока на
разглеждане на заявлението в полза на тези, които са посочили, че ще обезпечат вземането с
поръчителство на юридическо лице поръчител, което освен това и следва да е одобрено от
кредитодателя. От анализа на клаузите относно обезпечението на кредита следва, че
потребителят, за да ускори разглеждане на заявлението си за кредит на парична сума, от
която се нуждае, следва да сключи "договор за предоставяне на поръчителство", с посочено
от кредитора юридическо лице - поръчител.
Гореизложеното води и до извода, че в конкретния случай договорът за поръчителство
има за цел да обезщети кредитора за вредите от възможна фактическа неплатежоспособност
на длъжника, което влиза в противоречие с предвиденото в чл. 116 ЗПК изискване към
доставчика на финансова услуга да оцени сам платежоспособността на потребителя и да
предложи цена за ползването на заетите средства, съответна на получените гаранции.
Въпреки, че всеки един от представените договори - този за кредит и този за предоставяне
на поръчителство, формално представляват самостоятелни договори, двата договора следва
да се разглеждат като едно цяло. Тази обвързаност се установява от уговорката за
приоритетно разглеждане на искането за предоставяне на кредит при сключване на договор
8
за поръчителство на кредитополучателя с одобрено от кредитодателя юридическо лице -
поръчител, сключването на договора за поръчителство в същия ден, в който е сключен
договорът за кредит, както и с изричната уговорка за приоритетно изплащане на
възнаграждението по поръчителството пред това по основното задължение по кредита,
изрично посочено в чл. 8, ал. 5 от Договор за предоставяне на поръчителство. С оглед
изложеното съдът намира, че разходът за възнаграждение на поръчителя за обезпечаване
вземанията на "Кредисимо" ЕАД по процесния договор за потребителски кредит, отговаря
на поставените от ЗПК изисквания, за да се включи в общия разход по кредита.
При това положение и въз основа на съвкупната преценка на всяка от уговорките съда
счита, че макар формално процесният договор за потребителски кредит да покрива
изискуеми реквизити по чл. 11, ал.1 ЗПК, вписаните параметри не кореспондират на
изискуемото съдържание по т. 10 - годишния процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя. Тази част от сделката е особено съществена за интересите на
потребителите, тъй като целта на уредбата на годишния процент на разходите по кредита е
чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това
да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на
потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите от него задължения. Затова и
неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо
съдържание законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва
валидността на договарянето – чл. 22 ЗПК. В този смисъл като не е оповестил действителен
ГПР в договора за кредит кредитодателят е нарушил изискванията на закона и не може да се
ползва от уговорената сделка, което обосновава извод за недействителност на договора за
кредит на основание чл. 22 от ЗПК, поради неспазването на изискванията на чл. 11, т. 10 от
ЗПК. Невключването на възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство в
общите разходи по кредита от страна на „Кредисимо“ ЕАД представлява заобикаляне на
забраната на чл. 19, ал.2 от ЗПК. При включването на този допълнителен разход в общия
размер на разходите, ГПР по сключения договор за кредит, който по договора е определен на
50 %, значително ще надхвърли законово определения максимален размер на ГПР. Следва да
се отбележи още, че договорът, сключен между потребителя и "Кредисимо“ ЕАД, и
договорът, сключен между потребителя и "Ай Тръст" ЕООД, се намират във взаимовръзка
помежду си и като система от правоотношения между страните, поради което последиците
от прогласяване недействителността на договора за потребителски кредит неминуемо
рефлектират и по отношение на договора за предоставяне на поръчителство, поради
естеството на правоотношенията. Също така следва да се посочи, че доколкото договорът за
поръчителство е акцесорен на този за предоставяне на потребителски кредит, то действието
на поръчителството е предпоставено от валидното съществуване на главното
правоотношение. Също така уговореният в договора за кредит ГЛП от 41.22 % противоречи
на установените в гражданския и търговски оборот разбирания и неписани правила за
добросъвестност, справедливост и равнопоставеност. Съгласно установената съдебна
практика клаузата за заплащане на възнаградителна лихва противоречи на добрите нрави,
когато надвишава три пъти размера на законната лихва за забава, а по обезпечените кредити
– два пъти. Към момента на сключване на договора за потребителски кредит размерът на
законната лихва по просрочени парични задължения, определена по реда на чл. 1, ал. 1 от
ПМС № 426 от 18.12.2014 г., е 10 %. Кредитът е обезпечен с поръчителство. Следователно
максималният размер, до който може да бъде уговаряна възнаградителна лихва е 20 %.
Уговореният в случая ГПР надхвърля допустимия съгласно морала размер, противоречи на
добрите нрави, на принципа за справедливост и добросъвестност в гражданския и
търговския оборот и за еквивалентност на насрещните престации. Възнаградителната лихва
е съществен елемент от съдържанието на договора за потребителски кредит, предоставен от
кредитна институция, предоставяща заеми по занятие, което изключва възможността да бъде
сключен без уговорката за заплащане на възнаградителна лихва. Липсват и повелителни
9
правила на закона, които да заместят нищожната клауза на договора,поради което договорът
за потребителски кредит е нищожен съгласно чл. 26, ал. 4 от ЗЗД.
На следващо място договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен, тъй като
не съществува главно задължение, което да обезпечава. Той има акцесорен характер спрямо
договора за кредит и не може да съществува самостоятелно, тъй като служи за обезпечаване
на задълженията по договора за кредит. В този смисъл разпоредбата на чл. 138, ал.2 от ЗЗД
предвижда, че поръчителство може да съществува само за действително задължение. В
случая липсват задължения, които да бъдат обезпечени, което прави договорът за
поръчителство нищожен. Договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен и поради
липса на основание. Основанието е типичната и непосредствената правна цел, която се
преследва със сключване на правната сделка. Договорът за поръчителство съгласно чл. 138,
ал.1 от ЗЗД е акцесорен договор, по силата на който едно лице се задължава спрямо
кредитора на трето лице да отговаря за изпълнението на задължението на това трето лице.
Основанието на договора за поръчителство е учредяване на лично обезпечение в полза на
кредитора. Длъжникът не е страна по този договор, тъй като за него не съществува защитен
от закона интерес от лично обезпечаване на дълга. Поради това сключването на договор за
поръчителство от длъжника е лишено от правно основание, което води до нищожност на
договора съгласно чл. 26, ал. 2, пр. 4 от ЗЗД. От своя страна поемането на задължение от
потребителя да заплати възнаграждение на поръчителя е уговорено единствено в интерес на
кредитора. То увеличава неимоверно тежестта на задължението на потребителя, тъй като се
кумулира към задълженията му по договора за кредит. Налице е явна нееквивалентност на
насрещните престации, тъй като срещу задължението за заплащането на възнаграждение на
поръчителя потребителят не получава никаква насрещна престация. В този смисъл клаузата
е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 20 във връзка с чл.143, ал. 1 от ЗЗП, тъй като
внася значително неравноправие в правоотношението. Дружеството-поръчител е поело
задължение да отговаря за задълженията на кредитополучателя в общ размер на 300,00 лв.,
срещу което потребителят дължи възнаграждение в размер на 62,82 лв., при това
отговорността на поръчителя може изобщо да не бъде реализирана, ако потребителят
добросъвестно изпълни задълженията си по договора за кредит, но въпреки това ще следва
да заплати възнаграждение на поръчителя. Освен това ангажирането на отговорността на
поръчителя зависи изцяло от преценката на кредитора, който е свързано лице по смисъла на
§ 1, ал. 2 от ДР на ТЗ с дружеството-поръчител, което означава, че дори и да не получи
изпълнение по договора за кредит, имуществената отговорност на поръчителя може и да не
бъде реализирана. По този начин клаузата на практика прехвърля риска от неизпълнение на
задълженията на кредитора за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника
върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията му.
Защитата на потребителя като икономически по - слаб субект е принцип проведен в редица
правни норми на националното законодателство, както и в специалния Закон за защита на
потребителите. Тъй като в чл. 145, ал. 2 от ЗЗП законодателят е възприел разрешението, че
съответствието между цената и предоставената стока или услуга не може да бъде предмет на
преценка за неравноправност, съдът счита, че приложение следва да намерят общите
правила, установени в ЗЗД. Съгласно постоянната практика на ВКС противоречие с добрите
нрави е налице, когато сделката противоречи на общо установените нравствено етични
правила на морала, когато се нарушава правен принцип, който макар и да не е изрично
формулиран законодателно, спазването му е проведено чрез създаване на други разпоредби,
част от действащото право. Понятието "добри нрави" предполага известна еквивалентност
на насрещните престации и при тяхното явно несъответствие се прави извод за нарушение,
водещо до нищожност на сделката. Преценката за нищожност поради накърняване на
добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на
договора. Вярно е, че чл. 9 от ЗЗД предвижда свобода на договарянето, позволяваща на
двете страни да направят конкретна преценка относно необходимостта от насрещните
10
престации и тяхната взаимна еквивалентност, но все пак тази свобода се рамкира от
приложимите към правоотношението законови разпоредби и от "добрите нрави".
Нарушаването на императивно поставените корективи води до нищожност на сделката. В
случая кредитоискателят е икономически по - слабият субект на правоотношението, за
когото практически липсва каквато и да било свобода да договаря условията, при които „Ай
Тръст“ ЕООД да му предостави поръчителство. В същото време поръчителят по договора,
който е и икономически по - силният субект, разполага и със защитата на чл. 143, ал. 1 от
ЗЗД, която му дава възможност да иска от длъжника главницата, лихвите и разноските, които
е платил, както и законна лихва върху платените суми от датата на плащането. Т.е. поетия от
поръчителя риск при предоставянето на поръчителство е напълно покрит от предвидената
законова защита, а размерът на уговореното възнаграждение за предоставянето на
поръчителство, е абсолютно необоснован и несъответен на този риск. Съгласно чл. 23 от
ЗПК, когато договорът за потребителски кредит бъде обявен за недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи по кредита. По делото не се спори, а и се установява от представените писмени
доказателства, че сумата от 300,00 лв. е усвоена от ответника. Ответникът не твърди да е
извършил плащания по кредита, нито сочи доказателства в тази насока, поради което на
основание чл. 23 от ЗПК следва да се приеме, че дължи връщане на претендираната от
ищеца сума от 300,00 лв., чистата сума по кредита, по отношение на която договорът за
цесия е породил правни последици. Останалите искови претенции следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни, тъй като въз основа на недействителен договор за
потребителски кредит не се дължат лихви и други разходи, в т.ч. по договора за
предоставяне на поръчителство.
При този изход от делото и двете страни имат право на разноски, като в заповедното
производство ищецът е направил разноски в размер общо на 75,00 лева – от които ДТ в
размер на 25,00 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лв., а в исковото
производство ищецът е направил разноски в размер на 225,00 лева - заплатена държавна
такса и 400,00 лева, възнаграждение за особен представител. Искане за присъждане на
разноски е направено само от ищеца. Право на разноски има и ответникът, но той е бил
представляван от особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК, поради което няма и
направено искане в тази насока, като и няма доказателства за реално сторени съдебно -
деловодни разходи. Следва да се има предвид, че съобразно възприетото в т. 12 от
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС е
необходимо да бъде извършено диференцирано произнасяне както по отношение на
разноските в заповедното производство, така и досежно тези, касаещи настоящото исково
дело. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца съразмерно с уважената част на предявените
искове, се дължат разноски в заповедното производство в размер на 23,99 лв. и в исковото
производство в общ размер на 199,88 лв.
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд - гр. Благоевград,
Гражданско отделение, четвърти състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Ю. А. К., ЕГН
**********, с настоящ адрес: гр. *****, че дължи на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „България“ № 81В, ап. 3,
представлявано от законните представители Хр. М. М. и П.В., следната сума, която е била
предмет на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с № 471 от 19.04.2024 г., издадена по ч. гр.
д. № 974/2024 г. на Районен съд - гр. Благоевград, а именно :
- 300,00 лв. /триста лева/ - главница, произтичаща от Договор за кредит № 1207713,
11
сключен на 02.01.2019 г. между „Кредисимо“ ЕАД, от една страна и Ю. А. К., като на
02.03.2021 година е сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ между
„Кредисимо“ ЕАД и „АПС Бета България“ ЕООД, по силата на който вземането е
прехвърлено в полза на „АПС Бета България“ ЕООД, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на подаване на заявлението в съда /17.04.2024 г./ до окончателното
погасяване.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „България“ № 81В, ап. 3,
представлявано от законните представители Хр. М.М. и Петр В. против Ю. А. К., ЕГН
**********, с настоящ адрес: гр. *******, с които се претендира да бъде признато за
установено по реда на чл. 422 ГПК, че ответникът Ю. А. К., ЕГН **********, с настоящ
адрес: гр. *****, дължи на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. С., бул. „България“ № 81В, ап. 3, представлявано от законните
представители Х М М и П Ва, следните суми, които са били предмет на Заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК с № 471 от 19.04.2024 г., издадена по ч. гр. д. № 974/2024 г. на
Районен съд - гр. Благоевград, а именно :
- 376,92 лв. /триста седемдесет и шест лева и деветдесет и две стотинки/ -
възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство сключен на 02.01.2019 година
между „Ай Тръст“ ЕООД /поръчител/ и Ю. А. К. /потребител/, като на 02.03.2021 година е
сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ между „Ай Тръст“ ЕООД и
„АПС Бета България“ ЕООД, по силата, на който вземането е прехвърлено в полза на „АПС
Бета България“ ЕООД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
подаване на заявлението в съда /17.04.2024г./ до окончателното погасяване.
- 41,22 лв. /четиридесет и един лева и двадесет и две стотинки/ - договорна лихва върху
главницата по Договор за кредит, за периода от 02.01.2019 година до 15.04.2024 година;
- 101,47 лв. /сто и един лева и четиридесет и седем стотинки/ - законна лихва за забава
по Договора за кредит за периода от 02.01.2019 година до 15.04.2024 година.
- 118,45 лв. / сто и осемнадесет и четиридесет и пет лева/ - законна лихва за забава
върху възнаграждението по Договора за предоставяне на поръчителство в размер на 118.45
лв. за период от 18.02.2021 г. до 15.04.2024г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Ю. А. К., ЕГН **********, с настоящ
адрес: гр. **** ДА ЗАПЛАТИ на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „България“ № 81В, ап. 3, представлявано от
законните представители Х М Мв и П В, разноски, сторени в заповедното производство и в
настоящото исково производство, съобразно уважената част на предявените искове, както
следва - сумата от 23,99 лв. /двадесет и три лева и деветдесет и девет стотинки/ -
представляваща разноските, дължими за заповедното производство съобразно уважената
част на предявените искове (ч.гр.д. № 974/2024г. на РС - гр. Благоевград), и сумата от
199,88 лв. /сто деветдесет и девет лева и осемдесет и осем стотинки/ - представляваща общ
размер на разноските, дължими за исковото производство съобразно уважената част на
предявените искове.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - гр. Благоевград в двуседмичен
срок, считано от връчването на препис на страните по делото. Като въззивната жалба се
подава чрез Районен съд - гр. Благоевград.
12
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
13