Р Е Ш
Е Н И Е №
І-70
град Бургас
, 26.06. 2019 година
Бургаският
окръжен съд , гражданска колегия ,
в публично заседание
на
............деветнадесети юни …..през
две
хиляди и деветнадесета година
, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ :Пламена Върбанова
мл.с.
Марина Мавродиева
при секретаря А.Цветанова
като разгледа
докладваното
от.съдията М.Карастанчева.в.гр.д. № 646 по описа
за
2019 год.,за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод на въззивната жалба на процесуалния представител на „Уни инвест мениджънт“ЕООД-гр. Бургас -ищец по гр.д. № 5498 /2018 год. по описа на Бургаския районен съд против решение № 463/28.02.2019 год. постановено по същото дело ,с което е отхвърлен предявения от въззивника иск против В.Л.В. за установяване дължимостта на сумите по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 11.06.2018 г. по ч.гр.д. № 4399/2018 г. на БРС ,а именно -сумата от 420 лв. ,представляваща дължима главница-задължение по договор за поддръжка на апр. 30 и пм.114,находящи се в Б. ,ж.к. „И.“,бл. 1** ,за които са издадени описаните в решението фактури .
Въззивникът
изразява недоволство от решението , като
счита същото за незаконосъобразно , неправилно
и необосновано,постановено при
съществени процесуални нарушения
Сочи
се на първо място ,че решаващият съд неправилно е тълкувал правната природа на сключения
договор за поддръжка ,като се счита ,че
не съществува пречка при спазване
принципа за свобода на договарянето да се сключи договор за поддръжка и
управление ,който да не се влияе от правилата на ЗУЕС.Представените по делото
договори според въззивната страна по своята правна същност са договори за поръчка по смисъла на чл. 280 ЗЗД
и не е необходимо да бъдат сключвани в специална форма.В тях са уредени взаимни права и задължения на страните и
същият е двустранен ,консенсуален ,комулативен и възмезден .При правилно
тълкуване на клаузите на договорите във
връзка една с друга /в светлината на чл. 20 ЗЗД/става ясно ,че действията по управление на процесния
комплекс представляват правни действия и
попадат в обхвата на чл. 280 ЗЗД.Прави се подробно тълкуване на клаузите
на договора в подкрепа на горния извод и се заявява ,че в случая договорите за поддръжка имат всички характеристики на договор за
поръчка по чл. 280 ЗЗД и са насочени към
извършване на всякакви правни действия
от страна на ищеца ,които да осигурят поддръжката ,организационното , техническо и административно управление на процесната сграда .И след като тези договори не попадат в обхвата на ЗУЕС,не
е необходимо и спазването на
разпоредбата на чл.51 ЗУЕС.Това обстоятелство не се променя от
факта, че част от клаузите на договора касаят поддържането на
общите части на сградата в режим на етажна собственост . Страните могат да наименоват договора по свое
усмотрение ,а задължение на съда е да квалифицира и обсъди действителната обща
воля на страните ,което в случая не е сторено .Нещо повече – съдът не
изследвал и не е обсъдил многобройните
писмени доказателства за действително
предоставените услуги на ответника и
ако такива действително са получени ,то
тогава е налице неоснователно обогатяване
на ответника и ще е налице
непрестационна кондикция по смисъла на чл. 59 ЗЗД .Отххвърлянето на иска при действително предоставената услуга в случая е приравнено на допускане на
неоснователно обогатяване.
Според
районния съд не е налице договор по чл. 2 ЗУЕС ,но не е обсъден въпросът
дали е налице договор за поръчка ,услуга
или др.Дори и да се приеме ,че не е налице договор по ЗУЕС ,не е обсъдено дали
не е налице друг договор , обвързващ
страните..Престирането и получаването
обикновено почиват на облигационно отношение между страните
,получаването по друг начин означава обогатяване посредством действия на обогатилия си ,които
представляват вмешателство в чужда правна сфера.
Счита
се,че фактът ,че за обитаваната от ответника сграда е
проведено общо събрание на ЕС,което е взело решение по въпроси ,свързани с
управлението и поддръжката на общите части ,не е пречка да бъде сключен
самостоятелен договор за поддръжка на
тези части .
Сочи
се ,че първоинстанционният съд не е обсъдил
дали са изпълнени всички задължения
от ищеца по договора ,за което според въззивната страна са представени
множество доказателства .С подписването на договора ответникът се е
задължил с посочения в него обем
дейности ,които ще осъществява ищцовото дружество и се е съгласил срещу осъществяване на тези
дейности да заплаща определена цена ,каквато не е заплатена .Излагат се и
подробни аргументи относно възраженията на ответника по валидността на
договора ,който е с 5-годишен давностен срок
и клауза за автоматично подновяване ,ако 2 месеца преди изтичането на
срока никоя от страните по него не заяви
писмено искане за прекратяване .Не е следвало според въззивника и да се
кредитират показанията на свидетеля на ответната страна ,че етажните
собственици не са знаели размера на
дължимите от тях месечни вноски ,като се сочи ,че всеки от етажните собственици
,подписвайки договора ,се е задължил да
заплаща месечна такса в определен
размер за всеки обект поотделно.Като
изплавна страна по договора ЕС е
правоимаща да търси отговорност за неизпълнението или некачественото
изпълнение на договора .Цитира се
съдебна практика относно правните характеристики на договора и как да
се прекрати неоснователно обогатяване ,ако не намира приложение чл. 2 ЗУЕС.Сочи
се ,че са допуснати и процесуални нарушения – като съдът не е допуснал исканата
техническа експертиза ,както и не е кредитирал показанията на свидетелите на
ищцовата страна .
Моли
се да бъде допусната исканата техническа
експертиза ,както и отмяна на решението
и постановяване на ново ,с което се уважи изцяло исковата претенция.
Въззивната жалба е допустима,подадена от процесуално
легитимирано лице против подлежащ на
обжалване акт .
Въззимаемият ответник по делото в писмения
си отговор по чл. 263 от ГПК оспорва въззивната
жалба и счита ,че при постановяване на атакуваното решение не са допуснати
визираните нарушения.Счита ,че е правилен изводът ,че въпросният имот не
отговаря на изискванията на чл. 2 ЗУЕС
вр.пар.1 т. 3 ЗУЕС и не представлява „комплекс от затворен тип“.Останалите доводи във въззивната жалба не визират отменителни основания и навеждат
нови претенции ,което е процесуално недопустимо.В исковата молба и в хода на
първоинстанционното производство не са наведени
възражения за неоснователно обогатяване на собствениците /ищецът
претендира за договорна отговорност /;нито се твърди ,че е налице друг договор
/поръчка ,услуга/.Освен това без значение
за казуса е дали ищецът е извършил редица услуги,тъй като претенцията е
дали ищецът има вземане произтичащо от
валиден договор между тях.Ищцовото дружество не е договорно свързано с
ответника ,то нито е било собственик на сградата,нито е прехвърлило собственост
на ответника ,поради което не може да се счита ,че е „инвеститор „по смисъла на
ЗУЕС
Моли
се за потвърждаване на решението и присъждане на разноски в настоящото
производство .Възразява се против
искането за експертиза.
Настоящият
съдебен състав също счита искането за назначаване на съдебно-техническа
експертиза за неоснователно. От една страна
не е налице хипотезата на чл. 266 ал. 3 ГПК – не са допуснати процесуални
нарушения от първоинстанционния съд при отказа да бъде назначена експертизата
.От друга страна въпросите ,на които се
иска отговор от експертизата не се нуждаят от специални знания –такива са напр.
тези по т. 2,3,5 ,6 и 8 .Тези твърдения се доказват с писмени
доказателства и не е необходимо отговор
от експерт .За някои от твърденията пък
липсва спор между страните /въпросите по т. 3 и т. 6/.Затова искането следва да
бъде отхвърлено .
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, по вътрешно убеждение, намира за установено
от фактическа страна следното:
На 08.06.2018г. „Уни Инвест
Мениджъмънт“ ЕООД е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК срещу длъжника В.Л.В. за сумата в размер на 420 лева като е
посочено, че вземането е за неизпълнение на задължение за заплащане на
възнаграждение по вписан договор за поддръжка на ап. 3** и пм. 114, находящи се
в гр. Б., ж.к. И., бл. 1** за месеците от 11.2017г. до 05.2018г.,
за което били издадени фактури, всяка на стойност 60 лева, общо 420 лева. На 11.06.2018г. е издадена заповед № 2234 за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК като на длъжника е разпоредено
да заплати сумата от 420 лева, представляваща неплатени такси за предоставени
услуги по почистване, поддържане и охрана на общите части на блок 1** в ж.к. И., гр. Б. за периода от месец ноември 2017г. до месец май 2018г. – по 60 лева месечно за
ап. 3** и пм. 114 по силата на договор за управление и поддръжка, сключен на
04.01.2017г. от праводателя му „Уни Инвест“ ЕООД с дружеството с нотариална
заверка на подписите.
Заповедта е вречена на
длъжника на 18.06.2018г. като в срока по чл. 414 ГПК е постъпило писмено възражение, че не дължи
сумите по заповедта.
В законоустановения
едномесечен срок ищецът е предявил иск за установяване на вземанията по
заповедта и са представени доказателства в срок съгласно чл. 61 (ДВ бр. 86 от
2017г.) пред заповедния съд за предявения иск. РС Бургас е сезиран с искова
молба по реда на чл. 422 ГПК за установяване на вземанията по заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 4399/2018г.
по описа на РС Бургас. Твърди, че „Уни Инвест Мениджъмънт“ ЕООД е кредитор на В. В., която е придобила собствеността от „Уни инвест „ЕООД на
самостоятелни обекти в сграда в затворен жилищен комплекс с административен
адрес: гр. Б., ж.к. И., бл. 1**. Ищцовото
дружество извършвало поддръжка на сградата и общите части с грижа на добър
стопанин като подробно изброява извършваните дейности. Договори за поддръжка
били сключени между „Уни Инвест“ ЕООД и „Уни Инвест Мениджъмънт“ ЕООД на
04.01.2016г. и 04.01.2017г., вписани в СВ Бургас и на основание чл. 2 ЗУЕС
обвързвали последващи приобретатели на обектите. Ответникът бил собственик на самостоятелен
обект – ап. 3** на ет. 3 и гараж 114 от 11.10.2017г.
съгласно документ за собственост. При покупката същият извършил справка в
Служба по вписванията и било установено, че са вписани договори за управление и
поддръжка на общи части. Услугите били предоставяни и били издавани фактури,
изпращани на ответника, но той не заплатил дължимото възнаграждение в срок.
Сочи, че са налице неизплатени задължения за период от 11.2017г. до 05.2018г.,
за което били издадени фактури, общо за сума в размер на 420 лева (60 лева
месечно). Моли да се приеме за установено, че ответникът дължи сумата в размер
на 420 лева, представляваща неизпълнение на задължение за заплащане на
възнаграждение по вписан договор за управление и поддръжка по реда на чл. 2,
ал. 2 ЗУЕС за месеците 11.2017г. до 05.2018г., както и лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 4399/2018г.
по описа на РС Бургас. Ангажира доказателства и моли да се допусне
съдебно-техническа експертиза.
В срок е
депозиран отговор на исковата молба, с който ответницата счита иска за
допустим, но неоснователен. Сочи, че не е представен договор между ищцовото
дружество и нея. Твърди, че не се
въвеждат твърдения ищецът да е инвеститор по смисъла на закона и не било
посочено кой е инвеститор на процесната сграда. Оспорва, че договорите са
такива по смисъла на чл. 2 ЗУЕС. На първо място сочи, че договорите не са
сключени между инвеститор и собственик на самостоятелни обект, а между
собственик на самостоятелни обекти и изпълнител на уговорените в договора
дейности. Посоченият собственик всъщност бил само един от собствениците на
обекти в сградата. Оспорва договора от 04.01.2016г. като антидатиран, тъй като
към датата на подписването дружеството – изпълнител все още не било учредено.
Сочи, че при покупката на имотите не е бил уведомен за наличието на такива
договори. Оспорва, че е налице комплекс от затворен тип като излага подробни
съображения. Оспорва, че ищцовото дружество е предоставяло услуги, за които да
е налице задължение за заплащане на възнаграждение. Счита, че не дължи сумите
по представените фактури, а договорите
за нищожни като заобикалящи закона. Представя писмени доказателства.
Постъпила е молба-уточнение л. 58, с която
ищецът поддържа, че нормата на чл. 2 ЗУЕС е специална и че процесните договори
уреждат управлението на общи части в комплекс от затворен тип и че са
действителни и обвързват ответника.
Представя писмени доказателства в подкрепа на твърденията за извършвани
услуги - трудови договори, договор за производство, доставка и монтаж на
цялостна система за пречистване и
отвеждане на дъждовни и отпадни води, договор за доставка и монтаж на техника,
договор за доставка и монтаж на пожарозащитни завеси, договор и протокол за
озеленяване, договор за абонаментно и сервизно обслужване на асансьори, фактури
л. 73-232. Представено е становище от ответника л. 69, с което оспорва
договорите и представените доказателства ,считайки че са неотносими , като поддържа становището
си, че не е налице комплекс от затворен тип и възраженията в отговора на
исковата молба.
Не е спорно между
страните, а и се установява от нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти
№ 129, дело № 507/2017г. на нотариус с рег. № 491 на НК, че на 11.10.2017г.
„Уни Инвест“ ЕООД продава на В.Л.В. самостоятелен обект в сграда с идентификатор
07079.501.217.2.42 с адрес: гр. Б., ж.к. „И.“,
бл. 1**, ет. *, ап. 3**, както и самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 07079.501.217.2.245 с адрес: гр. Б., ж.к. И., бл. 1**,
гараж 114. Документът за собственост е вписан в СВ на 11.10.2017г.
Видно от разрешение за
строеж л. 201 се разрешава на „ТИ ВИ Хотел“ ООД да построи смесена
многофункционална сграда с жилище, офиси, ателиета, обществено обслужване и
подземен паркинг; сградно ВиК и ел.отклонение в имот с идентификатор
07079.501.217 по КК на гр. Б., ж.к. И..
Представен е констативен акт л. 97,
съгласно който за възложител на строежа на сграда, разположена в имот с
идентификатор 07079.501.217 по КК на гр. Б. е посочен „Уни Инвест“ ЕООД, заедно
с още осем лица.
Представено е
разрешение за ползване л. 199, с посочени тридесет възложители като само един
от тях е „Уни Инвест“ ЕООД.
Представени са
извлечения от ТР, ведно с Учредителен акт на дружество „Уни Инвест Мениджмънт“
ЕООД, съгласно които дружеството е учредено от „Уни Инвест“ ЕООД, което е
едноличен собственик на капитала. От учредителния акт се установява, че „Уни
Инвест Мениджмънт“ ЕООД е учредено на 17.08.2016г. и съгласно справка
–извлечение от ТР е вписано в ТР на 26.08.2016г.
С договор за управление и поддръжка от
04.01.2016г., „Уни Инвест“ ЕООД като собственик на самостоятелни обекти в
сграда възлага на „Уни Инвест Мениджъмънт“ ЕООД да извършва организационно,
техническо и административно управление и поддръжка на общите части и
съоръжения на обекти, сред които е самостоятелен обект в сграда с идентификатор
07079.501.217.2.42 с адрес: гр. Б., ж.к. И., бл. 1**,ет.*,
гараж 114, върху който договор е отбелязано вписване в СВ на 06.01.2017г.
С договор за управление и поддръжка от
04.01.2017г. „Уни Инвест“ ЕООД като собственик на самостоятелни обекти в сграда
възлага на „Уни Инвест Мениджъмънт“ ЕООД да извършва организационно, техническо
и административно управление и поддръжка на общите части и съоръжения на
обекти, сред които е самостоятелен обект в сграда с идентификатор
07079.501.217.2.42 с адрес: гр. Б., ж.к. „И.“,
бл. 1**, ет. *, ап. 3** като е отбелязвано
вписване на договора в СВ на 04.01.2017г.
Представени са
фактури с № 287/03.11.2017г. за поддръжка м.октомври 2017г. за ап. 3** и такса
поддръжка м. 10.2017г. за пм 114; № 306/01.12.2017г. за поддръжка м.11 2017г.
за ап. 3** и такса поддръжка м. 11.2017г. за пм 114; № 392/03.01.2018г. за
поддръжка м.12. 2017г. ; № 487/01.02.2018г. за поддръжка м.01. 2018г. ; № 585/01.03.2018г.
за поддръжка м.02.2018г. за ап. 3** и такса поддръжка м. 02.2018г. за пм 114; №
682/02.04.2018г. за поддръжка м.03.2018г. ; № 789/03.05.2018г. за поддръжка
м.04.2018г.
Представен е
констативен протокол на нотариус Емилия Бакалова за проведено ОС на ЕС на бл. 1**
в ж.к. И. гр. Б. на 29.09.2017г. за избор на членове на управителния съвет на
етажната собственост, контролен съвет, обсъждане на въпроса за управление на
общите части.
Съгласно протокол № 2 на 30.11.2017г. е проведено ОС
на ЕС за приемане на правилник за вътрешния ред на етажната собственост. По
делото от ищеца са представени длъжностна характеристика на портиер, съгласно
трудов договор, сключен с ищцовото дружество. Представени са договори за
услуги, сключвани между „Уни Инвест“ ЕООД и трети лица, както и фактури,
издавани от трети –лица доставчици на услуги и „Уни Инвест“ ЕООД – получател ,
които са префактурирани от „Уни Инвест“ ЕООД с получател „Уни инвест
Мениджмънт“ ЕООД.
По делото страните
са ангажирали гласни доказателства като от разпита на свидетелите се
установява, че парцелът е ограден с ограда като е ограничен достъпа на външни
лица и е разположена сграда, която има официален вход с фоайе и допълнителни
входове като се състои от апартаменти и два магазина, разположени на партер, а
паркингът е подземен.
Съдът намира, че
други относими към спора доказателства не са събрани.
С постановеното
решение РС Бургас е приел, че процесните
договори не са сключени между надлежни страни по смисъла на чл. 2 ЗУЕС и са
отхвърлени предявените искове.
Съгласно чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от релевираните въззивни основания в жалбата. Решението на първа инстанция е
валидно и допустимо.
Предявени
са искове с правното основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 вр. чл. 422 ГПК.
За да е налице
основателност на предявения иск следва да се установи валидно възникнало между
страните облигационно отношение, изпълнение на задължението на ищеца по него и
приемане на резултата от възложителя.
Следва да се
посочи, че не могат да се споделят изложените във въззивната жалба възражения,
че районен съд неправилно е квалифицирал предявения иск. Съгласно посочените от
ищеца факти съдът е постановил правилна правна квалификация. Трябва да се има
предвид и естеството на производство по чл. 422 ГПК като същото има за цел да
установи съществуването на вземането по заповедта за изпълнение. За допустимостта на установителния иск по чл.
422 ГПК е необходимо да е налице пълен идентитет на претенциите,
заявени в двете производства – по основание, размер и период, доколкото в
исковото производство се установява дължимостта именно на тези вземания, за
които е образувано заповедното такова и за които е издадена заповед за
изпълнение. В заявлението е посочено, че вземането произтича от неизпълнено
задължение за заплащане на възнаграждение по вписан договор за поддръжка на ап.
3** и пм.114. С доклада по делото искът е квалифициран с правно основание чл.
79, ал. 1, предл. 1 вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 422 ГПК като в съдебно
заседание представителят на ищцовото дружество не е възразил срещу правната
квалификация на спора. Ето защо този състав на съда счита възраженията, че
договорните отношения между страните следва да се квалифицират като договор за
поръчка, са недопустими от една страна – с оглед характера на производството по
чл. 422 ГПК, а от друга страна с оглед обстоятелството, че страната не е въвела
своевременни възражения относно правната квалификация на иска. Поради същите
тези съображения не могат да се споделят и доводите за това, че искът би могъл
да се квалифицира като такъв с правно основание чл. 55 ЗЗД. От ищцовото
дружество липсват въведени пред първа инстанция твърдения за факти, които да
дават основание искът да се квалифицира по чл. 55 ЗЗД, като такива се въвеждат
едва пред въззивна инстанция, което по същество съставлява предявяване на нов
иск и е недопустимо на този етап от производството. Предвид посоченото този
състав на съда счита, че не са допуснати съществени процесуални нарушения от
първа инстанция по доклада на делото, поради което и възраженията във
въззивната жалба са неоснователни.
Ищцовото
дружество основава претенцията си на това, че процесните договори обвързват
ответника на основание чл. 2 ЗУЕС, който предвижда, че управлението на общите
части на сгради в режим на етажна собственост, построени в жилищен комплекс от
затворен тип, се урежда с писмен договор с нотариална заверка на подписите
между инвеститора и собствениците на самостоятелни обекти, а договорът се
вписва от инвеститора в Агенцията по вписванията по партидата на всеки
самостоятелен обект и е противопоставим на неговите последващи приобретатели.
Счита, че представените договори за управление и поддръжка обвързват последващи
приобретатели на самостоятелни обекти в сградата като такъв се явява и
ответникът. Не е спорно от доказателствата по делото, че ответникът е
собственик на апартамент и паркомясто в сграда в гр. Б., ж.к. И., бл. 1** в поземлен имот с идентификатор
07079.501.217, както и че процесните договори за поддръжка и управление са
сключени с нотариална заверка на подписите на представителите на „Уни Инвест“
ЕООД и „Уни Инвест Мениджмънт“ ЕООД и са вписани в СВ Бургас. Спорно между
страните е дали процесните договори обвързват ответника и съответно дължи ли
заплащане на претендираните за поддръжка и управление на общите части суми.
Разпоредбата на
чл. 2 от ЗУЕС
предвижда особена форма на управление на общите части на т. н. комплекси от
затворен тип и е специална по отношение на останалите норми на закона, касаещи
управлението на етажната собственост, като се отнася единствено до комплекси от
затворен тип, както и само до управлението на общите части на същия.
За да е налице
валидно обвързване на ответника от договор по чл. 2 ЗУЕС, следва да се
установят следните процесуални предпоставки: 1. да е налице комплекс от
затворен тип; 2. договорът да е сключен между инвеститора и собствениците на
самостоятелни обекти; 3. подписите на инвеститора и на собствениците да са
удостоверени пред нотариус и 4. договорът да е вписан от инвеститора в
Агенцията по вписванията по партидата на всеки самостоятелен обект. Ето защо на
първо място следва да се установи налице ли е жилищен комплекс от затворен тип.
Съгласно пар. 1, т. 3 от ДР на ЗУЕС 3. "жилищен комплекс от затворен
тип" е комплекс, обособен като отделен урегулиран поземлен имот, в който
са построени сгради в режим на етажна собственост и други обекти, обслужващи
собствениците и обитателите, при спазване на изисквания на контролиран достъп
за външни лица. За да се приеме, че е налице жилищен комплекс от затворен тип,
комплексът трябва да отговаря на следните изисквания: първо, да съществува един
поземлен урегулиран имот, в който на второ място да са изпълнени две или повече
жилищни сгради в режим на етажна собственост,
трето - други обекти, които са предназначени да обслужват собствениците
и обитателите на жилища – сгради, съоръжения, площадки, градини, развлекателни
кътове, басейни и други и четвърти да са въведени изисквания за контролиран
достъп на външни лица. В случая се установява, че поземленият имот, върху който
е построена сградата е един и в сградата са въведени изисквания за контролиран
достъп, съгласно показанията на
разпитаните свидетели. От представеното разрешение за ползване л. 95 е видно,
че в имота е изградена „смесена многофункционална сграда с жилища, офиси,
ателиета, обществено обслужване и подземен паркинг, сградни ВиК и ел.
отклонения”. От строителните книжа и от разпитаните свидетели не се установи да
са изградени други сгради и други обекти, които да обслужват собствениците и
обитателите на сградата. Ето защо липсват втората и третата предпоставка, за да
се приеме, че е налице жилищен комплекс от затворен тип, поради което и не може
да се приеме, че представените договори за поддръжка и управление следва да се
квалифицират като такива по чл. 2, ал.1 от ЗУЕС и че те валидно обвързват
ответника по иска.
Следва обаче да
се посочи, че се споделят и изложените от РС Бургас съображения относно това,
че договорите не са сключени от надлежни страни, поради което на основание чл.
272 ГПК ОС препраща към мотивите на първа инстанция. Задължително изискване на
закона е едната страна по договора да е инвеститора. От представените по делото
обаче писмени доказателства не може да се направи извод, че именно „Уни Инвест“
ЕООД е инвеститор. ЗУЕС не дава определение на използваното в закона понятие за
инвеститор. Законът за насърчаване на инвестициите относно понятието
„инвестиция“ препраща към РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 651/2014 на Комисията, но по делото
липсват доказателства за извод, че „Уни Инвест“ ЕООД е инвеститор. Съгласно чл.
160 от ЗУТ участници в процеса на строителството са възложителят, строителят,
проектантът, консултантът, физическото лице, упражняващо технически контрол за
част "Конструктивна", техническият ръководител и доставчикът на
машини, съоръжения и технологично оборудване. Разпоредбата на чл. 161 ЗУТ
определя, че възложител е собственикът на имота, лицето, на което е учредено
право на строеж в чужд имот, и лицето, което има право да строи в чужд имот по
силата на закон. Възложителят или упълномощено от него лице осигурява всичко
необходимо за започване на строителството. В конкретния случай от представеното
по делото разрешение за строеж е видно, че възложител на строежа е „Ти Ви
Хотел” ООД. Разрешението за ползване на сградата е издадено на възложителите -
„Уни инвест” ЕООД и други 29 физически и юридически лица. Договорите за
управление и поддръжка обаче са сключени от „Уни инвест” ЕООД в качеството му
на собственик на самостоятелни обекти, а не в качеството му на инвеститор. „Уни
Инвест Мениджмънт“ ЕООД от своя страна е изпълнител на договора, а не
собственик на самостоятелен обект с сградата. Ето защо, изводът на районния съд,
че договорите не са сключени между надлежни страни и не са произвели действие
спрямо ответника, е правилен.
С оглед на
изложеното ответникът не е обвързан от договора съгласно чл. 2 от ЗУЕС и не
може да му се противопостави. Ответникът не е страна по валидно облигационно
отношение по представените договори с ищцовото дружество. В този смисъл
аргументите във въззивната жалба, че трябва да се коментира наличието на друго
договорно облигационно отношение не могат да се споделят, между страните по
спора изобщо липсва договорна обвързаност. Възраженията, че е налице
неоснователно обогатяване, както се посочи по-горе, касае факти, които се
излагат пред въззивна инстанция и по същество се предявява нов иск, което е
недопустимо в това производство.
Липсата на
облигационно отношение по представените договори между страните по спора
означава, че липсва първата процесуална предпоставка за уважаване на иска и
затова като неоснователен, той следва да бъде отхвърлен. Изводът на настоящия
състав на съда съвпада с този на РС Бургас и по
изложените съображения въззивната жалба е неоснователна, а решението на РС
Бургас като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.
На
основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК решението не подлежи на обжалване.
Воден от горното,
Окръжен съд Бургас
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 463/28.02.2019г. постановено гр.д. № 5498/2018г.
по описа на Районен съд Бургас.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.мл.с.