О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Гр. София, 18.03.2019 г.
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, в открито съдебно заседание на седми март две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Мария РА.кинска
При участието на секретаря Антоанета Стефанова, като разгледа
докладваното от съдия РА.кинска т.д. № 3409/2017
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 64 и сл. ГПК
В допълнителния отговор на исковата
молба ответникът „П.Е.А.“ АД е направил
искане за възстановяване срока за депозиране на отговор на исковата молба, с
твърдения, че са налице основания за това, тъй като исковата молба е връчена на
лицето П.Д., а това лице не е съдебен адресат на дружеството, нито е отбелязал
в съобщението свое задължение да предаде исковата молба на представител на
дружеството, каквото е изискването на закона
Ищецът е депозирал становище, в
което излага доводи за неоснователност на искането на ответника.
В проведеното открито съдебно
заседание на 07.03.2019 г. процесуалният представител на ответника „П.Е.А.“ Ад
е поддържал молбата по чл. 64 ГПК и не е правил доказателствени искания.
Ищецът е поддържал становището си за неоснователност на молбата.
Софийският
градски съд, след като взе предвид
представените доказателства и ги разгледа във връзка с направените от страните
твърдения и възражения, намира следното от фактическа и правна страна:
Делото е образувано по искова молба
на синдика на „КИК Д.“ ООД (н) против „КИК Д.“ ООД и „П.Е.А.“ АД, като с нея са
предявени искове по чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ и чл. 108 ЗС.
Исковата молба е връчена на ответника „П.Е.А.“ АД на 19.11.2018 г. чрез П.Д. – дизайнер
на адрес гр. София, ул. „******, видно от съобщението, находящо се на л. 115 от
делото. До 03.12.2018 г. по делото не е постъпил отговор на исковата молба от
посочения ответник. На 18.01.2019 г. на ответника е връчена допълнителна искова
молба чрез адв. А.М., като по делото е приложено пълномощно за същия от
30.01.2019 г.
Съдът намира, че ответникът е узнал за
пропускането на срока най-рано на 30.01.2019 г., когато е упълномощил адвокат
по делото, а тъй като молбата по чл. 64 ГПК, инкорпорирана в допълнителния
отговор на исковата молба, е депозирана на 01.02.2019 г., то същата е
депозирана в законоустановения едноседмичен срок.
Разгледана по същество, молбата е
неоснователна, предвид следното:
Разпоредбата на чл. 64, ал. 2 ГПК
предвижда възможност, когато е пропуснат установен от закона или определен от
съда срок той да може да бъде възстановен, ако пропускането му се дължи на
особени непредвидени обстоятелства, които страната не е могла да преодолее и
същите са основание за възобновяването му по реда на чл. 66, ал. 1 ГПК.
Съобразно утвърдената съдебна практика като особени и непредвидени
обстоятелства се определят само такива, които имат изключителен и изненадващ
характер, настъпили са в течение на срока, който е пропуснат и обективно са
попречили на страната да предприеме дължимото процесуално действие. Това са
такива обстоятелства като например природно бедствие, прекъсване на пътища
поради наводнение или други природни стихии, военно положение, внезапно тежко
заболяване, изгубване на делото от съда и други събития, които нито са могли да
бъдат предвидени, нито да бъдат преодолени по волята на страната.
В конкретния случай ответникът
твърди, че е пропуснал срока за депозиране на искова молба, тъй като исковата
молба е връчена на лице, което не е съдебен адресат, нито изрично е поело
задължение да предаде исковата молба на представляващия дружеството, поради
което и представляващият не е имало как своевременно да узнае за връчването й и
да депозира отговор своевременно. Съгласно чл. 50, ал. 3 ГПК, връчването на
търговци и на юридически лица става в канцелариите им и може да се извърши на
всеки служител или работник, който е съгласен да ги приеме, като при
удостоверяване на връчването връчителят посочва имената и длъжността на
получателя. В случая съобщението с исковата молба е връчено на адреса на
управление на ответника „П.Е.А.“ АД, вписан в търговския регистър към момента
на връчването, на лице от адреса, което очевидно се е съгласило да ги приеме, а
връчителят е посочил имената и длъжността на получателя. Ответникът не твърди,
че получателят не е негов служител, а само че не е съдебен адресат. Законът
обаче не изисква получателят изрично да е определен от дружеството за лице,
което да получава съдебни книжа, а само да е работник или служител, който е
съгласен да получи.
Обстоятелството, че получателят не е
поел изрично задължение да предаде също не представлява особено непредвидено
обстоятелство по смисъла на чл. 64, ал. 2 ГПК, а и такова изискване законът не
поставя. Ответникът може да търси някаква дисциплинарна или друг вид
отговорност за това, че не е предал своевременно получената от него искова
молба, но това обстоятелство е относимо само в техните вътрешни отношения.
Предвид липсата на особени
непредвидени обстоятелства, попречили на ответника „П.Е.А.“ АД да депозира
отговор на исковата молба в срок, молбата по чл. 64 ГПК за възстановяване на
този срок е неоснователна.
Воден от изложеното,
Софийският градски съд,
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ответника „П.Е.А.“АД
с правно основание чл. 64 и сл. ГПК - за възстановяване на срока за подаване
отговор на исковата молба, инкорпорирана в допълнителния отговор на исковата
молба, депозиран на 01.02.2019 г.
Определението подлежи на обжалване
пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: