№ 202
гр. Горна Оряховица, 25.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VIII СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Трифон П. Славков
като разгледа докладваното от Трифон П. Славков Гражданско дело №
20224120100190 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава 25 от ГПК – бързо производство.
Предявени са обективно кумулативно съединени искови претенции с
правно основание: по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, осъдителен иск по чл. 344,
ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ, заедно с акцесорна претенция за присъждане на
законната лихва върху исковата сума от датата на предявяване на исковете до
окончателното ѝ изплащане.
Ищецът С.Л. П. твърди, че е сключил срочен трудов договор №
89/09.10.2020 г. с ответника по делото СУ „Св. Климент Охридски“ с. К., на
длъжност „учител теоретично обучение”. Със заповед № 300/07.12.2021 г. на
Директора на учебното заведение, считано от 08.12.2021 г. трудовото му
правоотношение било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ,
защото не притежавал необходимата професионална квалификация за
изпълняваната работа. Ответникът се мотивирал, че е налице основание за
прекратяване на трудовото правоотношение, т.к. ищецът не притежавал
допълнителна учителска правоспособност, регламентирана в чл. 10 от
Наредба № 15/22.07.2019 г., уреждаща статута и професионалното развитие
на учителите, директорите и другите педагогически специалисти. Счита, че
издадената заповед е незаконосъобразна, мотивирайки се с разпоредбите на
чл. 213, ал. 9 от Закона за предучилищното и училищното
1
образование/ЗПУО/. Счита, че на основание ал. 12 от същия законов текст
училището е следвало да изготви и реализира план за придобиване на
педагогическа компетентност. Счита, че в тази насока са и чл. 3, ал. 2 от
посочената по-горе наредба, както и чл. 219, ал. 3 от ЗПУО. С оглед
изложеното намира, че законът допуска да заема длъжността -учител
теоретично обучение, с притежаваната от него професионална квалификация
и без да има професионална квалификация „учител“, като задължение на
ответника било да изготви и реализира план за придобиване на педагогическа
компетентност в хода на изпълнение на служебните му задължения. Счита, че
не е налице основание за прекратяване на трудовия му договор на основание
чл. 328, ал. 1, т. 6, пр. 2 от КТ. Счита, че уволнението му е незаконосъобразно,
поради което иска да се признае за незаконно, да бъде възстановен на
заеманата до уволнението длъжност, както и на основание чл. 344, ал. 1, т. 3
от КТ във вр. с чл. 225 от КТ да му бъде заплатено от ответника на
обезщетение за времето, за което е останал без работа за период от 6 месеца,
в размер на брутното му трудово възнаграждение, обезщетение в общ размер
на 7560 лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.
В срока за отговор по чл.131 от ГПК ответникът е оспорил иска. Счита,
че законосъобразно е приложил процедурата по уволнението му, както и
специалното изискване на закона обективирано в ЗПУО. Твърди, че
изначално ищецът не е имал право да заема длъжността учител, което е било
видно и от подписаната от него длъжностна характеристика, част от трудовия
му договор. Намира, че за училището не е налице задължение да изготвя
план за придобиване на педагогическа компетентност, а предвиденото е чл.
213, ал. 11 от ЗПУО изискване било за заварените случаи и касае учители,
които при приемането на закона не са имали такава специализация. Намира,
че чл. 213, ал. 9 от ЗПУО не касае случаи с постъпили служители след
приемане на закона. Твърди, че уволнението е законосъобразно. Счита за
неоснователна претенцията по чл. 225, ал. 1 от КТ. В случай, че бъдат
уважени предявените искове, прави възражение за прихващане с изплатените
на ищеца суми, а именно обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ в размер на
2545,20 лв. и обезщетение по чл. 224 КТ в размер на 363,60 лв. Претендира
разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
2
тяхната взаимна връзка, приема за установено от фактическа страна следното:
Между Средно училище "Свети Климент Охридски" с. К.,
представлявано към 09.10.2020 г. от директора Татяна Капра и С. П., е
постигнато съгласие за сключване на договор, по силата на който първият
възлага на втория изпълнението на трудовите функции за длъжността „учител
– теоретично обучение“, за неопределен срок и срок на изпитване до 6
месеца в полза на работодателя, при 8-часов работен ден, с основно
възнаграждение от 1085 лв., без допълнително за придобит трудов стаж и
професионален опит. Това се установява от трудов договор № 89 от
09.10.2020 г. С допълнително споразумение основната работна заплата била
изменена считано от 01.01.2021 г. на 1260 лв. На 09.10.2020 г. на П. е връчена
длъжностна характеристика за длъжността „учител теоретично обучение“, с
код по НКПД 2320 5006, в която са разписани трудовите му функции. В
характеристиката е вписано, че изискуемото образование за заемане на
длъжността е висше и придобита професионална квалификация учител,
съгласно държавното образователно изискване за учителска правоспособност
и квалификация, вписани в т.9.1 от Приложение № 1, към чл. 10 от Наредба
№ 15 от 22.07.2019 г. за статута и професионалното развитие на учителите,
директорите и другите педагогически специалисти.
От представеното удостоверение № 369-205/01.10.2020 г. издадено от
Национален център за информация и документация се установява, че С. П.
има образователно – квалификационна степен – бакалавър, специалност –
селско стопанство, с професионална квалификация – агроинженер от
Университет в Баня Лука, в Република ***. Същото се установява и от превод
от сръбски език на диплома за висше образование № 481/2009 г., издадена от
Ректора на университета в Баня Лука, селскостопански факултет в Баня Лука,
на 09.10.2009 г.
На 07.12.2021 г. Директорът на Средно училище "Свети Климент
Охридски" с. К., общ. С. е издал заповед за прекратяване трудовото
правоотношение на С. П., назначен на длъжност учител теоретично обучение,
считано от 08.12.2021 г. Заповедта е издадена на основание чл. 328, ал. 1, т. 6
КТр. В нея като фактическо основание за прекратяване на договора е вписано
– не притежава изискуема допълнителна квалификация - учителска
правоспособност. На основание чл. 224 от КТ на ищеца е изплатено
3
обезщетение за 6 дни работни и на основание чл. 220, ал. 1 от КТ е изплатено
обезщетение в размер на БТВ за неспазения срок на предизвестието – два
месеца.
Между страните е отделено като безспорно обстоятелството, че за
последния пълен отработен месец възнаграждението на ищеца е било 1260 лв.
Към 24.02.2022 г. на името на С. П. не са регистрирани трудови договори,
което се установява от представена по делото справка, издадена от ТД на
НАП Велико Търново.
Останалите писмени доказателства, част от ангажираното трудово досие
на ищеца, като неотносими, не се обсъждат от съда при очертаване на
фактите.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
По предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ:
Съгласно чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ работодателят може да прекрати трудов
договор, като отправи писмено предизвестие до служителя, когато същият не
притежава необходимото образование /предл. 1/ или професионална
квалификация за изпълняваната работа /предл. 2/. Това уволнително
основание предполага безвиновно поведение на служителя и осъществила се
преди прекратяване на трудовото правоотношение промяна в изискванията за
образование и/или професионална квалификация, въведена с нормативен акт
или с акт на работодателя - длъжностна характеристика, щатно разписание,
заповед.
Искът за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна е
предявен от лице, страна по трудовото правоотношение, срещу работодателя,
т. е. от и против лица, които са активно и пасивно легитимирани да водят,
респективно да отговарят по такива искове.
Заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца е
издадена от директора на СУ "Свети Климент Охридски" С. К., общ. С.,
който, по аргумент от чл. 216, ал. 1 Закон за предучилищното и училищното
образование /ЗПУО/, е овластен с правото да прекратява трудовите договори,
сключени с педагогическите специалисти. Учителите са част от
педагогическите специалисти в училищата /арг. от чл. 211, ал. 1 ЗПУО/.
4
В титулната част на оспорената заповедта, като правно основание за
издаването й, е посочена разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТр, а в
текстовата й част е отразено като фактическо основание за нейното издаване –
съобразно Закон за предучилищното и училищното образование и Наредба №
15/22.07.2019 г. за статута и професионалното развитие на учителите,
директорите и другите педагогически специалисти, действала към момента на
сключване на трудов договор № 89/09.10.2020 г., между страните са въведени
изисквания за педагогическите специалисти. Тези изисквания съгласно
подзаконовия нормативен акт - чл. 10 са : длъжността учител в детска
градина, училище или център за подкрепа и личностно развитие се заема от
лица, придобили висше образование и професионална квалификация
„учител“, а съгласно приложение № 1 към Наредбата, т. 9 описва
изискванията касаещи „учител по професионална подготовка и
професионално образование. Според тях за заеманата от ищеца длъжност се
изисква „придобита допълнителна професионална квалификация – учител“.
Ответникът намира, че ищецът не притежава изискуемата учителска
правоспособност, че професионалната квалификация е абсолютна
предпоставка за заеманата длъжност, доколкото наредбата е действала преди
сключване на трудовото правоотношение, като липсата й е причина за
прекратяване на правоотношението.
Учителска длъжност се заема от лица с висше образование по
специалност от професионално направление съгласно Класификатора на
областите на висше образование и професионалните направления и
професионална квалификация "учител" /чл. 213, ал. 5 ЗПУО/. Законът
допуска учителска длъжност да се заеме от лице завършило висше
образование по съответна специалност и без професионална квалификация
"учител", като в този случай възлага на училището да изготви и реализира
план за придобиване на педагогическа компетентност от назначеното лице
/чл. 213, ал. 9 и 12 ЗПУО/. Целта на закона е да се преодолее дефицита на
педагогически кадри, като в хода на изпълнение на възложените им функции
те да придобият нужната квалификация. Това се установява и от
представеното от ответника и приложено по делото писмо, изготвено от
предишния директор на училището - Татяна Капра до Началника на РУО-гр.
В. Търново, с което се уведомява, че незаетото място за длъжност учител,
теоретично обучение по селскостопански науки е получено единствено
5
заявление за заемане на обявената позиция от сръбския гражданин С. П., като
е поискано съгласието на началника за РУО за назначаването му на
вакантната длъжност.
Към датата на сключване на трудовия договор между страните ищецът е
имал завършено висше образование с образователна степен бакалавър. След
това е работил като учител, но не притежава професионална квалификация
"учител". Придобиването й се удостоверява с документ /диплома за
завършено висше образование или свидетелство при придобиването й след
дипломирането – чл. 231, ал. 6, т. 1 и 2 ЗПУО/, какъвто в кориците на делото
не е ангажиран.
Правният спор по настоящото дело се съсредоточава дали в случая са
налице предпоставките на чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ, която съдържа две
основания за прекратяване на трудовото правоотношение: 1. липса на
необходимо образование; и 2. липса на необходима професионална
квалификация за изпълняваната работа – „учител“. В конкретния случай е
безспорно установено по делото, че изискването за заемане на длъжността на
ищеца след приемане на Закон за предучилищното и училищното
образование, обн., ДВ, бр. 79 от 13.10.2015 г., в сила от 1.08.2016 г., съгласно
чл. 213, ал. 5 – „Учителска или възпитателска длъжност се заема от лица с
висше образование по специалност от професионално направление съгласно
Класификатора на областите на висше образование и професионалните
направления и професионална квалификация "учител", а съгл. ал. 6 –
„Професионалната квалификация "учител" се придобива в системата на
висшето образование“.Това изискване за учителска правоспособност и
квалификация се съдържа не само в посочените по-горе нормативни актове, а
и в длъжностната характеристика, утвърдена от Директора на „СУ“Св.
Климент Охридски“ с. К.. С Тълкувателно решение № 4 от 01.02.2021 г. на
ВКС на Р България Общото събрание на гражданско колегия се произнесе, че
е налице основание за прекратяване на трудов договор по чл. 328, ал. 1, т. 6 от
КТ, когато при сключването му работникът или служителят не отговаря на
въведените с нормативен акт изисквания за образование или професионална
квалификация за изпълняваната работа. В конкретния случай съдът намира,
че ищецът не е отговарял на изискванията за квалификация за изпълняваната
работа, въведени с както със ЗПУО, Наредба № 15 от 22.07.2019 и
6
приложение 1 към нея, така и с длъжностна характеристика с код по НКПД
2320 5006, още при първоначалното сключване на трудовия договор.
Изискванията за образование или квалификация могат да бъдат предвидени в
закон или в други нормативни актове, в длъжностната характеристика и могат
да се променят и след сключване на трудовия договор. В случая изискването
за професионална квалификация е било налице още при сключване на
трудовия договор. Това изискване има формално установен характер и ако не
е налице, работодателят винаги може да прекрати трудовото правоотношение
на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, поради което и предявения иск е
неоснователен.
Съдът приема, че липсата на педагогическа квалификация, при недостига
на учители в страната и разписаната в закона възможност за наемане на
работа на лица, които не я притежават, съставлява обективна причина по
смисъла на чл. 213, ал. 9 от ЗПУО, при която ищецът е бил назначен, но това
не е основание впоследствие работодателят да не може да упражни правото
си да прекрати трудовото правоотношение между тях. Доводът изложен от
ищеца, че учителска длъжност по учебен предмет или модул от
професионалната подготовка, както и от специализираната подготовка може
да се заема и от лица със завършено висше образование по съответната
специалност и без професионална квалификация "учител", съгласно чл. 3, ал.
2 от Наредба № 15 от 22.07.2019 г. за статута и професионалното развитие на
учителите, директорите и другите педагогически специалисти, където е
посочено, че учителска длъжност може да се заема и от лице без висше
образование и без професионална квалификация "учител" в случаите по чл.
213, ал. 8 от Закона за предучилищното и училищното образование или от
лица със завършено висше образование, но без професионална квалификация
"учител" в случаите по чл. 213, ал. 9 – 11 от Закона за предучилищното и
училищното образование, за неотносим, защото това може да е основание да
се започне работа, но не и да препятства възможността на работодателя да
прекрати трудовото правоотношение, поради липса на професионална
квалификация- учител. Очевидно е, че в училището се е явил правоспособен
кандидат, като в интерес на работодателя е да прекрати правоотношението
със служителя не притежаващ професионална квалификация – учител. Това
право на работодателя не може да се приеме че е и недобросъвестно
упражняване на трудови права и задължения по чл. 8 от КТр., т .к. в интерес
7
на учениците, работодателя и обществото е в училището да преподават
учители с професионална квалификация – учител.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че безспорно е установено по
делото, че ищецът не притежава необходимата професионална квалификация-
учител. Ето защо, обжалваната заповед е правилна и законосъобразна, тъй
като работодателят е прекратил правилно трудовия договор с ищеца, защото
същият не притежава изискуемата професионална квалификация по силата на
нормативен акт за заемане на длъжността. Този извод съответства напълно с
приетото в ТР № 4 от 01.02.2021 г. на ВКС на РБ, който посочи, че е налице
основание за прекратяване на трудов договор по чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ,
когато при сключването му работникът или служителят не отговаря на
въведените с нормативен акт изисквания за образование или професионална
квалификация за изпълняваната работа.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото претенцията на ищеца за присъждане на
разноски е неоснователна. Претенцията на ответника за разноски е
основателна и съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК следва да му се присъдят
направените разноски в размер на 650 лв. за адвокатско възнаграждение.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от С. П., ЛНЧ ***, гражданин на ***,
временно пребиваващ в Република България, с адрес гр. В. Т., ул. *** срещу
Средно училище „Свети Климент Охридски“ с. К., общ. С., ЕИК *********,
представляван от Директора М.П.П., искове с правно основание чл. 344, ал. 1,
т. 1, т. 2 и т.3 КТ, за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението му,
извършено със заповед № 300/07.12.2021 г. на Директора на Средно училище
„Свети Климент Охридски“ с. К. на основание чл. 328, ал. 1, т. 6,
предложение второ от КТр., за възстановяване на заеманата до уволнението
длъжност "учител теоретично обучение" и за заплащане на обезщетение по
чл. 225, ал. 1 КТр. за оставане без работа поради незаконното уволнение за
периода от 08.12.2021 г. до 08.05.2022 г. в размер на 7560 лв., ведно със
законната лихва, считано от 04.02.2022 г. до окончателното изплащане, като
8
неоснователни и недоказани
ОСЪЖДА С. П., ЛНЧ ***, гражданин на ***, временно пребиваващ в
Република България, с адрес гр. В. Т., ул. *** да заплати на Средно училище
„Свети Климент Охридски“ с. К., общ. С., ЕИК *********, представляван от
Директора М.П.П., сумата от 650 лв. разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано от страните пред Окръжен съд -
Велико Търново в двуседмичен срок, считано от 25.03.2022 г.
Да се връчи препис на страните.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
9