Р Е Ш Е Н И Е
№ 413 07.11.2019г. гр.Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД Първо гражданско отделение
Седми октомври две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния състав :
Председател: Дарина Костова
Секретар: Ани Цветанова
като разгледа
докладваното от съдията Костова
т.д. № 459 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова
молба от ,,ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Витоша, ул. „Околовръстен път“ №260,
представлявано от Димитър Шумаров и Петя Димитрова – изпълнителни директори,
чрез пълномощника си Адвокатско дружество „Манчев и Рътков“, представлявано от
адв. Делян Манчев, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Хан Аспарух“ № 54, ет. 4,
офис 9, против З.И.З., ЕГН **********, с адрес: ***, с която се иска да бъде осъден
ответникът да заплати на ищеца сумата от 36 364,32 швейцарски франка и
897,84 лв., от които: 35 058,20 швейцарски франка -
част от цялата дължима главница в общ размер на 86 103,27 швейцарски франка -
главница за периода от 10.03.2015 г. до 27.08.2018 г.; 1 192,85 швейцарски
франка - неизтеклите по давност такси за периода от 25.03.2016 г. до 27.08.2018
г.; 113,27 швейцарски франка - неизтеклите по давност застраховки за периода от
25.03.2016 г. до 27.08.2018 г.; 897,84 лв. - разноски за периода от 16.03.2018 г.
до 27.08.2018 г., ведно със законовите последици от това, както и законна лихва
върху главницата от датата на подаване на исковата молба, дължими по Договор
за кредит за покупка на недвижим имот № HL 33854/17.03.2008 г., ведно с
прилежащите към него Приложение №1 от 25.03.2008 г., Допълнително споразумение
от 24.11.2009 г., Допълнително споразумение от 30.03.2010 г., Допълнително
споразумение от 31.03.2010 г., Допълнително споразумение от 13.04.2011 г.,
Допълнително споразумение от 27.03.2012 г., Допълнително споразумение от
30.03.2012 г., Допълнително споразумение от 27.03.2013 г. и Допълнително
споразумение от 26.11.2013 г., сключени с „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ“ АД
(сегашно „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД) и извлечение от счетоводните книги на „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ“ АД по кредитна сделка № 870421 от 27.08.2018 г. Претендира се и заплащане на направените по делото съдебни
и деловодни разноски.
Твърди се, че
на 17.03.2007 г. между „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ“ АД
(сегашно „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД) - кредитодател, и З.И.З. - кредитополучател,
е сключен договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 33854/17.03.2007
г., по силата на който банката предоставила на кредитополучателя кредитен лимит
в швейцарски франкове, в размер на равностойността в швейцарски франкове на 97
830 лв. по курс „купува“ за швейцарския франк на банката в деня на усвояване на
кредита, както следва: равностойността в швейцарски франкове на 44 195 лв. - за
покупка на недвижим имот; равностойността в швейцарски франкове на 53 635 лв. -
за други разплащания, а кредитополучателят се задължил да върне ползвания
кредит, заедно с дължимите лихви, в сроковете и при условията на договора. За
усвоения кредит кредитополучателят дължал на банката годишна лихва в размер на
сбора на базовия лихвен процент на банката за жилищни кредити в швейцарски
франкове /БЛП/, валиден за съответния период на начисляване на лихвата, плюс
договорна лихвена надбавка от 1,65 пункта. Към момента на сключване на договора
БЛП на банката за жилищни кредити в швейцарски франкове е в размер на 4,5%. Дължимите
лихви се начислявали от датата на първото усвояване на суми по кредита. При
просрочие на дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост
на кредита, кредитополучателят дължал лихва в размер на сбора от лихвата за
редовна главница, договорена за съответния период на издължаване на кредита,
плюс наказателна надбавка от 10 пункта. Кредитополучателят дължи на банката
следните такси: 1/ Такса за управление в размер на 0,5% върху размера на
непогасената главница, 2/ Административна такса за обработка на документи в
размер на 20 лв. - еднократно при подаване на молба за кредит. Крайният срок за
погасяване на кредита, включително дължимите лихви е 240 месеца, считано от
датата на усвояване на кредита – 25.03.2008г. Кредитът се погасява на месечни
вноски, включващи главница и лихва. Погасяването на кредита се извършва във
валутата, в която е разрешен - швейцарски франкове. Съгласно чл. 15 от
договора, кредитополучателят се задължава да направи застраховка на
предоставения като обезпечение недвижим имот. Застраховката следва да бъде
подновявана от кредитополучателя всяка година до окончателното издължаване на
кредита. С подписването на договора кредитополучателят дал съгласие, банката да
приема и да заплаща от негово име и за негова сметка необходимата премия за
сключване, както и за ежегодното подновяване на застрахователната полица, като
събира необходимите средства служебно от сметката му. Страните се съгласяват, в
случай че към датата на плащането на съответната застрахователна премия по
сметката на кредитополучателя не е осигурена необходимата сума за плащането ѝ,
банката да преведе дължимата сума за
плащане на съответната застрахователна премия, като със същата сума увеличи
задължението на кредитополучателя по договора за кредит. Съгласно чл. 19, ал. 1
от договора, при непогасяване на която и да е вноска по кредита, както и при
неизпълнение от страна на кредитополучателя на което и да е задължение по
договора, банката има право да направи кредита изцяло или частично предсрочно
изискуем. По смисъла на чл. 19, ал. 2 от договора при неиздължаване на три
последователни месечни погасителни вноски, изцяло или частично, целият остатък
по кредита се превръща в предсрочно и изцяло изискуем, считано от датата на
падежа на последната вноска. Изискуемостта настъпва, без да е необходимо
каквото и да е волеизявление на страните.
С Допълнително споразумение от 24.11.2009 г. страните се
споразумяват кредитополучателят да ползва кредитна ваканция за срок от 1 , като
отложи плащането на вноската, дължима на 25.12.2009 г., в размер на 653,99
швейцарски франка. Натрупаната през кредитната ваканция лихва служебно се
преоформя чрез натрупване към редовната главница по кредита. За разглеждането
на тази молба се дължи еднократна такса в размер на 40 лв.
С Допълнително споразумение от 30.03.2010 г. страните
констатират дължимите по договора суми и е въведен облекчен ред за погасяване
на съществуващите вземания на банката по договора за кредит. Общият сбор на
сумата по т. 1.1 и т. 1.2 от споразумението е преоформен чрез натрупване към основната
главница по т. 1.3, като след извършване на операциите по т. ІІІ общият размер
на задълженията се обозначава като „общ дълг“. Кредитополучателят упълномощил
банката да извърши служебно всички действия по преоформяне на задълженията.
През 12-месечния период на облекчено погасяване кредитополучателят погасява
дълга на равни месечни вноски, съгласно двустранно подписан погасителен план.
След изтичане на периода на облекчено погасяване на общия дълг,
кредитополучателят погасява дълга на равни месечни анюитетни вноски, съгласно
погасителния план. При неплащане на две последователни дължими месечни вноски
кредитополучателят губи право да погасява дълга при условията на облекчено
погасяване. В този случай банката служебно променя условията за погасяване на
общия дълг, включително като подготви нов погасителен план, в който определя
размера на дължимите месечни погасителни вноски. Кредитополучателят заплаща и
месечна такса за администриране на просрочен кредит, дължима при забава на
плащането на една или две месечни вноски в размер, съгласно тарифата на
банката.
Идентични са уговорките и на допълнително споразумение
от 31.03.2010 г.
С Допълнително споразумение от 13.04.2011 г.
страните констатират, че към датата на сключване на споразумението задълженията
на кредитополучателя са, както следва: 584,55 швейцарски франка - просрочена
лихва; 264,79 швейцарски франка - просрочени такси; 79 796,21 швейцарски
франка - редовна главница. Освен посочените по-горе задължения,
кредитополучателят дължи и редовна лихва. Страните се съгласили, че всички
плащания във връзка с кредита по чл. 2, ал. 1, т. 1-4 се преоформят служебно от
кредитора на датата на допълнителното споразумение чрез натрупване към
редовната усвоена и непогасена част от главницата по първоначално предоставения
кредит. Въвежда се 12-месечен период на облекчено погасяване на дълга. През
този период върху дълга се начислявала фиксирана годишна лихва в размер на 5,22%,
като кредитополучателят погасявал дълга на равни месечни вноски в размер на 351
швейцарски франка. След изтичане на периода на облекчено погасяване върху общия
дълг се натрупва начислената, но непогасена лихва, както и се начислявала
годишна лихва, равна на сбора на действащия към същата дата БЛП на банката за
жилищни кредити в съответната валута, плюс договорна лихвена надбавка в размер
на 0,84 пункта, като след изтичане на периода на облекчено погасяване до
окончателното погасяване на дълга и всички други разноски свързани с него,
кредитополучателят погасява дълга на равни месечни погасителни вноски, съгласно
погасителния план, неразделна част от допълнителното споразумение. Към датата
на подписване на споразумението БЛП на банката за жилищни кредити в швейцарски
франкове е в размер на 6,95% процента. Плащането на падеж на всяка от вноските
било задължително условие за начисляване на намалената фиксирана лихва върху
дълга. При неплащане на две последователни дължими месечни вноски
кредитополучателят губи право да погасява дълга при намалена фиксирана лихва, а
банката има право едностранно и незабавно, без съгласието на кредитополучателя,
да преоформи служебно дълга. Кредитополучателят се задължава да получава всички
погасителни планове. Неполучаването на екземпляр не освобождава
кредитополучателя от задължение за плащане на погасителните вноски.
Кредитополучателят заплаща и месечна такса за администриране на просрочен
кредит, дължима при забава на плащането на една или повече месечни погасителни
вноски, в размер определен съгласно действащата към момента на настъпване на
забавата тарифа на кредитора.
С Допълнително споразумение от 27.03.2012 г.
страните прекратили действието на облекченото погасяване на общия дълг. Върху
дълга била натрупана начислената, но непогасена през периода на облекчено
погасяване лихва. Считано от деня на подписване на споразумението, върху общия
размер на дълга се начислява годишна лихва, равна на договорената между страните
за периода след изтичане на действащия към момента период за облекчено
погасяване на дълга.
С Допълнително споразумение от 30.03.2012 г.
страните констатират дължимите по договора суми и се съгласяват, че всички
плащания във връзка с кредита по чл. 2, ал. 1, т. 1-4 се преоформят служебно от
кредитора на датата на допълнителното споразумение чрез натрупване към
редовната усвоена и непогасена част от главницата по първоначално предоставения
кредит. Въвежда се 6-месечен период на облекчено погасяване на дълга. През този
период върху дълга се начислява фиксирана годишна лихва в размер на 3,27%, като
кредитът се погасява на равни месечни вноски от по 225 швейцарски франка. След
изтичане на периода на облекчено погасяване върху общия дълг след натрупване на
начислената, но непогасена лихва, се начислява годишна лихва, равна на сбора на
действащия към същата дата БЛП на банката за жилищни кредити в съответната
валута, плюс договорна лихвена надбавка в размер на 1,23 пункта, като след
изтичане на периода на облекчено погасяване до окончателното погасяване на
дълга и всички други разноски, свързани с него, кредитополучателят погасява
дълга на равни месечни погасителни вноски, съгласно погасителния план,
неразделна част от допълнителното споразумение. Към датата на подписване на
споразумението БЛП на банката за жилищни кредити в швейцарски франкове е в
размер на 6,95%. Плащането на падеж на всяка от вноските е задължително условие
за начисляване на намалената фиксирана лихва върху дълга. При неплащане на две
последователни дължими месечни вноски кредитополучателят губи правото да
погасява дълга при намалена фиксирана лихва, а банката има право едностранно и
незабавно, без съгласието на кредитополучателя, да преоформи служебно дълга.
Кредитополучателят се задължава да получава всички погасителни планове.
Неполучаването на екземпляр не освобождава кредитополучателя от задължение за
плащане на погасителните вноски. Кредитополучателят заплаща на кредитора
месечна такса за администриране на просрочен кредит, дължима при забава на
плащането на една или повече месечни погасителни вноски, в размер определен
съгласно действащата към момента на настъпване на забавата тарифа на кредитора.
С Допълнително споразумение от 27.03.2013 г.
страните констатират дължимите по договора суми и се съгласяват, че всички
плащания във връзка с кредита по чл. 2, ал. 1, т. 1-4 се преоформят служебно от
кредитора на датата на допълнителното споразумение чрез натрупване към
редовната усвоена и непогасена част от главницата по първоначално предоставения
кредит. Въвежда се 3-месечен период на облекчено погасяване на дълга. През този
период върху дълга се начислява годишна лихва в размер, равен на действащия към
същата дата БЛП на банката за жилищни кредити в съответната валута, намален с 3,58
пункта, като кредитът се погасява на равни месечни вноски от по 236 швейцарски
франка. След изтичане на периода на облекчено погасяване върху общия дълг след
натрупване на начислената, но непогасена лихва, се начислявала годишна лихва,
равна на сбора на действащия към същата дата БЛП на банката за жилищни кредити
в съответната валута, плюс договорна лихвена надбавка в размер на 1,43 пункта,
като след изтичане на периода на облекчено погасяване до окончателното
погасяване на дълга и всички други разноски, свързани с него,
кредитополучателят погасява дълга на равни месечни погасителни вноски, съгласно
погасителния план, неразделна част от допълнителното споразумение. Към датата
на подписване на споразумението БЛП за жилищни кредити в швейцарски франкове е
в размер на 6,95%. Плащането на падеж на всяка от вноските е задължително
условие за начисляване на намалената фиксирана лихва върху дълга. При неплащане
на две последователни дължими месечни вноски кредитополучателят губи правото да
погасява дълга при намалена фиксирана лихва, а банката има право едностранно и
незабавно, без съгласието на кредитополучателя, да преоформи служебно дълга.
Кредитополучателят се задължава да получава всички погасителни планове.
Неполучаването на екземпляр не освобождава кредитополучателя от задължение за
плащане на погасителните вноски. Кредитополучателят заплаща отново месечна
такса за администриране.
С Допълнително споразумение от 26.11.2013 г.
страните констатират дължимите по договора суми и се съгласяват всички плащания
във връзка с кредита по чл. 2, ал. 1, т. 1-4 да се преоформят служебно от банката
на датата на допълнителното споразумение чрез натрупване към редовната усвоена
и непогасена част от главницата по първоначално предоставения кредит. Въвежда
се 12-месечен период на облекчено погасяване на дълга. През този период върху
дълга се начислява годишна лихва в размер, равен на действащия към същата дата
БЛП на банката за жилищни кредити в съответната валута, намален с 1,17 пункта,
като кредитът се погасява на равни месечни вноски от по 418 швейцарски франка.
След изтичане на периода на облекчено погасяване върху общия дълг след
натрупване на начислената, но непогасена лихва, се начислявала годишна лихва,
равна на сбора на действащия към същата дата БЛП на банката за жилищни кредити
в съответната валута, плюс договорна надбавка в размер на 1,92 пункта, като
след изтичане на периода на облекчено погасяване до окончателното погасяване на
дълга и всички други разноски, свързани с него, кредитополучателят погасява
дълга на равни месечни погасителни вноски. Към датата на подписване на
споразумението БЛП за жилищни кредити в швейцарски франкове е в размер на 6,95%
процента. Плащането на падеж на всяка от вноските е задължително условие за
начисляване на намалената фиксирана лихва върху дълга. При неплащане на две
последователни дължими месечни вноски кредитополучателят губи право да погасява
дълга при намалена фиксирана лихва, а банката има право едностранно и
незабавно, без съгласието на кредитополучателя да преоформи служебно дълга.
Кредитополучателят заплаща и месечна такса за администриране на просрочен кредит.
Твърди се още, че с договор за прехвърляне на
вземания по договори за кредит от 15.07.2008 г. „Юробанк И Еф Джи България“ АД
в качеството си на кредитор, прехвърлил на „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ“ АД
вземанията си по договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL
33854/17.03.2008г., ведно с прилежащите му споразумения, с
кредитополучател/длъжник ответника.
С договор за прехвърляне на вземания по
договори за кредит от 25.10.2017 г., „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ“ АД, в
качеството си на кредитор, прехвърля обратно на „Юробанк България“ АД,
цедираните преди това от банката вземания по договор за кредит за покупка на
недвижим имот № HL 33854/17.03.2008г., ведно с прилежащите му споразумения, с
кредитополучател/длъжник ответника.
С нотариална покана с рег.№ 2098/30.04.2018 г.,
акт № 137, том 1, на нотариус Мария Бакърджиева, с рег. №110 в регистъра на
Нотариалната камара и район на действие РС - Несебър, връчена на длъжника на
18.07.2018 г. по реда на чл. 47 от ГПК, същият бил уведомен, че вземанията по
договора за кредит, прехвърлени на „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ“ АД, били
прехвърлени обратно на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД.
С нотариална покана с рег.№ 2096/30.04.2018 г.,
акт 136, том 1, на нотариус Мария Бакърджиева, с рег. №110 в Регистъра на
Нотариалната камара и Район на действие РС - Несебър, връчена на длъжника на
18.07.2018 г. по реда на чл. 47 от ГПК, „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД уведомила
ответника, че поради неплащане на дължимите вноски по кредита обявява същия за
изцяло и предсрочно изискуем. С поканата „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД дала на длъжника
седемдневен срок от получаването ѝ, да погаси изцяло задълженията си към
банката и го уведомила, че в противен случай ще предприеме действия и ще
упражни правата си по договора.
Твърди се, че към настоящия момент не били постъпили
никакви плащания, както и не бил осъществен контакт от страна на длъжника. Непогасените
вноски били както следва: 42 непогасени вноски за главница, считано от
10.03.2015 г. и 41 непогасени вноски за лихва, считано от 10.04.2015 г. Към
настоящия момент общото задължение на длъжника възлизало на 117122,70
швейцарски франка и 897,84 лв. съгласно извлечение от счетоводните книги на
банката към 27.08.2018 г., от които: 86 103,27 швейцарски франка - главница за
периода от 10.03.2015 г. до 27.08.2018 г.; 23 731,10 швейцарски франка -
договорна възнаградителна лихва за периода от 10.04.2015 г. до 18.07.2018 г.; 5392,00
швейцарски франка - наказателна лихва за просрочие за периода от 10.04.2015 г.
до 27.08.2018 г.; 1 694,50 швейцарски франка - банкови такси за периода от
12.03.2015 г. до 27.08.2018 г.; 195,83 швейцарски франка - застраховки за
периода от 22.04.2015г. до 27.08.2018 г.; 897,84 лева - разноски за периода от
16.03.2018 г. до 27.08.2018 г.
Посочва се, че поради изтичане на предвидената
в чл. 111 от ЗЗД тригодишна давност по отношение на част от дължимите по
договора за кредит банкови такси и застрахователни такси към дата на подаване
на иска, от общото вземане на банката по приложеното извлечение от счетоводните
книги, погасени поради изтичане на давността суми били както следва: 501,65
швейцарски франка - банкови такси за периода от 12.03.2015 г. до 25.03.2016 г.;
82,56 швейцарски франка - застраховки за периода от 22.04.2015 г. до 25.03.2016
г., които суми не са част от претендираните с исковата молба.
С отговора на исковата молба особеният представител на ответника адв. С. оспорва иска по основание и размер. На първо място посочва, че липсват доказателства, че ответникът - кредитополучател е надлежно уведомен за упражненото от банката право за извършената цесия от 15.07.2008 г., сключените след това допълнителни споразумения с „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ” АД, за обратната цесия от 25.10.2017 г. и настъпилите от това правни последици.
С нотариална покана с рег. № 2098, Мария
Бакърджиева, Нотариус с район на действие РС Несебър с рег. №110 на НК
удостоверява връчването на 18.07.2018 г. по реда на чл. 47 от ГПК, на отправено
писмено изявление от „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ“ АД до ответника за прехвърляне
на всички вземания - първо от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД към „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ
СЪРВИСИЗ“ АД по договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL
33854/17.03.2008год., както и за това, че с договор за цесия /обратната цесия/
„БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ“ АД е прехвърлило обратно на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД
всички свои вземания към ответника.
Сочи, че в обстоятелствената част на исковата
молба, както и в петитума на същата като правопораждащ вземането на Банката
юридически факт бил посочен освен Договора за кредит за покупка на недвижим
имот № HL 33854/17.03.2008 год. двете цесии от 15.07.2008год. и от
25.10.2017год. и осемте допълнителни споразумения, сключени между
кредитополучателя и „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ“ АД. Съгласно нормата на чл. 99,
ал. 4 от ЗЗД прехвърлянето на вземането има действие спрямо длъжника от деня на
съобщаването му от предишния кредитор.
Заявява, че щом двете цесии имат действие по
отношение на ответника едва от 18.07.2018 г., когато е уведомен длъжникът за
двете цесии, то в такъв случай осемте допълнителни споразумения към основния
договор, сключени преди тази дата - от 24.11.2009г., 30.03.2010 г.,
31.03.2010г., 13.04.2011 г., 27.03.2012 г., 30.03.2012 г., 27.03.2013 г. и от
26.11.2013 г. с „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ“ АД са нищожни като противоречащи на
закона - подписани със страна, която не се явява надлежен кредитор към датата
на подписването им. Поради това и процесните осем допълнителни споразумения не
представляват неразделна част от договора за кредит и не са довели до изменение
на облигационното отношение между страните по делото, съответно, не са възникнали
предвидените в тях задължения за ответника.
В тази връзка и отделно от горното, твърди, че исковете
са неоснователни поради липса на активна материално - правна легитимация на
ищеца. Излага подробни мотиви в тази връзка.
На следващо място изразява становище, че ответникът не е уведомен надлежно за настъпилата предсрочна изискуемост на договора за банков кредит. В случай, че ищецът се позовава на факта, че длъжникът е уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост с получаване на исковата молба връчена му чрез особения представител, отново не са налице визираните предпоставки, тъй като уведомлението следва да е достигнало лично до длъжника-кредитополучател, което се явява задължение съгласно Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г., постановено по тълк. дело № 4/2013 год. на ВКС. В първото съдебно заседание заявява, че не поддържа възражението си, тъй като става въпрос за осъдителен иск, а не за установителен.
Счита, че липсва идентичност на вземането по
Приложение №1 към първата цесия и Приложение №1 от втората цесия, като ищецът
претендирал суми които не били предмет на първоначалния договор за цесия.
Банката получила дълг с различен размер от този който e цедирала. Излага подробни
аргументи в тази връзка.
Посочва, че „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ“ АД
извършила служебно преоформяне на дълга, изразяващо се в капитализация, видно
от описаните в т. ІІІ във връзка с т. 1 от допълнителни споразумения от
30.03.2010 год. и 31.03.2010 г., както и чл. 3, във връзка с чл. 2, ал. 1 от
сключените допълнителните споразумения от 13.04.2011 г., 30.03.2012 г.,
27.03.2013 г. и 26.11.2013 г. В идентичните текстове на описаните по горе
споразумения „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ“ АД взима решение „начислените и
неплатени към датата на подписване на допълнителните споразумения лихви, такси
и просрочена главница да се натрупат към редовната главница. Видно било от
цитираните разпоредби на шестте допълнителни споразумения, че „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ
СЪРВИСИЗ“ АД „капитализирало“ пера от твърдяното от него общо задължение, които
били изрично изключени от приложното поле на понятието капитализация. Всъщност
извършената операция не била „капитализация“, а била „анатоцизъм“. В тази
връзка ответникът счита, че разпоредбите на т. ІІІ във връзка с т. 1 от допълнителните
споразумения на 30.03.2010 г. и 31.03.2010 г., както и чл. 3, във връзка с чл.
2, ал. 1 от допълнителните споразумения от 13.04.2011 г., 30.03.2012 г.,
27.03.2013 г. и 26.11.2013 г. са нищожни.
Посочва се, че небанкова финансова институция
/каквато е „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ“ АД/ придобила вземането на банката от
ответника в състоянието, в което се е намирало към момента на прехвърлянето
заедно с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, вкл. изтекли
лихви. Това било прехвърляне обаче не на права, а прехвърляне само на вземане,
поради което и преобразуващите права не били предмет на цесията. Преобразуващите
права зависели от страните по договора, от който произтича вземането, тъй като
цесионерът не става страна в правоотношенията цедент - длъжник. Поради това
цесионерът няма право да сключва съглашения с длъжника и да променя характера
на задълженията. Следователно за ответника не възникнало задължение по
подписаните допълнителни споразумения между него и „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ“
АД към договора за кредит. и не бил валидно обвързан от извършеното
капитализиране на задължението и корекция в главницата, от допълнителните
вноски и облекчен режим на плащане. Отношенията останали и след цедиране на
вземането такива, каквито са възникнали между банката и кредитополучателя по
сключения договор за кредит.
Ответникът заявява, че разпоредбите на чл. 3,
ал.1. ал. 3 и ал.5, чл.6, ал. 3, чл.13, ал.1 от договор за кредит за покупка,
на недвижим имот № HL 33854/17.03.2008 г. са нищожни на осн. чл.143, във вр. с
чл.146 ЗЗП и поради противоречие с Директива 93/13/ЕИО.
С допълнителната искова молба ищецът заявява,
че по време на периода, в който вземането по кредита е прехвърлено на „БЪЛГЕРИЪН
РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ“ АД, кредитополучателят продължил да погасява по първоначално
разкритата сметка при ищеца, който служебно прехвърлял сумите на цесионера.
Кредитополучателят подавал молбите си в офисите на ищеца, които служебно се
предавали на „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ“ АД и се подписвали от последното
дружество, като носител на вземането. Информацията, че „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ
СЪРВИСИЗ“ АД е дъщерна фирма на „Юробанк България“АД е публична и кредитополучателят
бил предварително и изрично уведомен за това.
Посочва се, че всички допълнителни споразумения
са сключени по изрично искане на кредитополучателя ответник. В този смисъл
искането от страна на процесуалния представител тези споразумения да бъдат
обявени за нищожни са против волята и интереса на кредитополучателя. Също така,
видно от текста на споразуменията, всички те въвеждат облекчен период на
погасяване с намалени месечни вноски, такива, каквито кредитополучателят е
заявил, че има възможност да плаща. Обявяването на нищожност на тези
споразумения, означавало, всички облекчени периоди на погасяване да станат
невалидни и съответно невалидни са споразуменията с банката да се плащат
намалени вноски.
На следващо място се посочва, че в Тълкувателно
решение № 4/2014 г. никъде не се поставя изискване за лично връчване на
уведомлението за предсрочна изискуемост. Приложими се общите разпоредби за
връчването, а именно, че нотариусът посещава адреса три пъти в рамките на
месец, след което залепва уведомление. Също така, отбелязва, че Тълкувателно
решение №4/2014 г. разглежда хипотезите на заповедното производство.
Твърди, че възражението, че „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ
СЪРВИСИЗ“ АД служебно е капитализирал просрочията по кредита не отговаря на
истината. За всяка капитализация е подписвано нарочно споразумение, в което
кредитополучателят дава изрично съгласие за тази капитализация, тъй като това е
в негов интерес. Сочи, че сключването на договори за кредит при променлива
лихва е допустимо от закона. Позовава се на чл. 58 и 59 от ЗКИ.
Счита възраженията, че с оспорените клаузи
ищецът се опитва да прехвърли едностранно на кредитополучателя целия риск за
необосновани. Банката като кредитна институция извършва дейността си за своя
сметка и на собствен риск, но това съвсем не означавало, че в договорните си
отношения по повод извършваната банкова дейност, банката трябва да поема изцяло
всички рискове, свързани с влошаване на икономическата конюнктура, конкретни
пазарни сътресения и промени, и други.
Сочи, че включването на право за едностранно
изменение на лихвения процент и упражняването му са трайна практика в банковия
сектор. Следва да се отчете и поведението на ищеца, който не реагирал години
наред по никакъв начин по отношение на твърдените от него увеличения по
договора. Ответникът дал съгласие за правото на ищеца да извърши промяна в
размера на месечните вноски, отчитайки настъпилите промени по отношение на
приложимия БЛП, без да е необходимо допълнително споразумение, както и да
извърши промяна в размера на погасителните вноски съобразно настъпването на
обективни обстоятелства, каквито са промяната на курса и извършването на
превалутиране по кредита и последиците от това.
Счита, че сочените от процесуалния представител
на ответника клаузи от договора не са неравноправни. Ответникът имал достатъчно
време да се запознае с предложения текст на договор, да вземе становище, да
предложи текстове и включително да откаже сключването на договор, който според
него е неясен и/или неизгоден. Също така е имал достатъчно време да се
консултира с независими финансови и юридически експерти. Не било налице и твърдяното
неравновесие между правата и задълженията на страните по кредитното
правоотношение. Рисковете от влошаване на икономическата обстановка и неблагоприятните
последици се поемали и от двете страни.
С допълнителния отговор особеният представител
на ответника взима отношение по депозираната допълнителна искова молба, допълва
и пояснява първоначалния си отговор, като не въвежда нови факти и обстоятелства
по делото.
Бургаският окръжен съд, като съобрази, че са
налице процесуалните предпоставки за допустимост на исковата молба и липсват
процесуални пречки за разглеждането на спора, намира, че предявените искове са
допустими.
Бургаският окръжен съд, след съвкупна преценка
на доказателства по делото, с оглед изразените становища и съобразно закона,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание
чл.79 и чл.86 от ЗЗД във връзка с чл.430 и сл. от ТЗ от ,,ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД (предишно
наименование „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ“ АД), ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район Витоша, ул. ,,Околовръстен път“ №260, представлявано
от изпълнителните директори Димитър Шумаров и Петя Димитрова, чрез пълномощника
си Адвокатско дружество „Манчев и Рътков“, представлявано от адв. Делян Манчев,
със съдебен адрес: гр. София, ул. „Хан
Аспарух“ № 54, ет.4, офис 9, против З.И.З., ЕГН **********, с адрес: ***, с
която се иска да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от
36 364,32 швейцарски франка и 897,84лева, дължими по Договор за кредит за
покупка на недвижим имот № HL 33854/17.03.2008г., ведно с прилежащите към него
Приложение №1 от 25.03.2008г., Допълнително споразумение от 24.11.2009г.,
Допълнително споразумение от 30.03.2010г., Допълнително споразумение от
31.03.2010г., Допълнително споразумение от 13.04.2011г., Допълнително
споразумение от 27.03.2012г., Допълнително споразумение от 30.03.2012г.,
Допълнително споразумение от 27.03.2013г. и Допълнително споразумение от
26.11.2013г., сключени с „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ“ АД (сегашно „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ“ АД) и извлечение от счетоводните книги на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД
по кредитна сделка № 870421 от 27.08.2018г., от които: частичен иск в размер на
35 058,20 швейцарски франка от общо 86 103,27
швейцарски франка, представляващи главница за периода от 10.03.2015г. до
27.08.2018г; 1 192,85 швейцарски франка, представляващи неизтеклите по давност
такси за периода от 25.03.2016г. до 27.08.2018г.; 113,27 швейцарски франка, представляващи неизтеклите по давност
застраховки за периода от 25.03.2016г. до 27.08.2018г.; 897,84 лева - разноски
за периода от 16.03.2018г. до 27.08.2018г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба (28.08.2018г.), както и
направените по делото разноски.
Твърди се и от представените писмени
доказателства се установява, че на 17.03.2008 г., между страните е сключен договор
за кредит за покупка на недвижим имот № HL 33854/17.03.2008 г. По силата на
чл.1 от договора, банката е предоставила на ответника кредитен лимит в
швейцарски франкове в размер на равностойността в швейцарски франкове на 97 830
лева по курс „купува“ за швейцарския франк към лева на банката-ищец в деня на
усвояване на кредита. Разрешеният кредит се усвоява по блокирана сметка на
кредитополучателя в швейцарски франкове при банката-ищец и се ползва от
кредитополучателя-ответник при следните условия: усвоеният кредит в швейцарски
франкове се превалутира служебно от банката в лева по курс „купува“ в деня на
усвояването, като се превежда по открита сметка в лева на кредитополучателя при
банката-ищец, за което такси и комисионни не се дължат. Кредитополучателят се
задължил да върне кредита във валутата, в която е разрешен, а именно –
швейцарски франкове, заедно с уговорените лихви в срок от 240 месеца (чл. 5, ал.
1), считано от датата на откриване на заемната сметка, т.е. считано от 25.03.2008г.
В деня на усвояване на кредита съгласно чл. 1, ал. 3 страните подписали
приложение №1 към договора, в което са посочени приложимият към същата дата
курс „купува“ за швейцарския франк на банката ищец - 1,217100 и определеният
съобразно този курс размер на предоставения и усвоен кредитен лимит в
швейцарски франкове е 80 380.
С оглед прехвърляне на вземането на банката-ищец в полза на „Бългериън ритейл сървисиз“ АД на 15.07.2008г., съгласно предвидената изрично такава възможност в договора (чл. 28), „Бългериън ритейл сървисиз“ АД придобило вземанията на банката, след което към договора за кредит за покупка на недвижим имот с „Бългериън ритейл сървисиз“ АД били сключени допълнителни споразумения съответно на 24.11.2009 г., 30.03.2010 г., 31.03.2010г., 13.04.2011 г. и 27.03.2012 г., 30.03.2012 г., 27.03.2013 г. и 26.11.2013 г. Не се оспорва и твърдението за забава и спиране на плащанията по договора от април 2015 г., довело в един по-късен момент до обявяване на кредита за предсрочно изискуем. В последствие с договор за цесия от 25.10.2017 г. вземането било прехвърлено обратно на банката-ищец.
Ищецът твърди и от представените 8 броя
допълнителни споразумения към договора за кредит, се установява, че отпуснатият
кредит е преструктуриран многократно. Съгласно уговорките между страните,
обективирани в допълнителните споразумения съществуващите и непогасени просрочени
задължения за главници, лихви, такси и застраховки, и начислените за периодите
на облекчение договорни лихви са преструктурирани към размера на редовната и
непогасена главница. Вследствие на така извършените капитализации размерът на
задължението за плащане по договора в това число - главница и лихви е определен
/коригиран/ с всяко едно от споразуменията, в които се уговаря наново
включително начина на заплащане на лихвата, през периода на действие на същото.
От последното подписано от страните допълнително
споразумение от 26.11.2013 г. и включения нов погасителен план, неразделна част
от него се установява, че главницата по кредита е преоформена от първоначално
отпуснатата сума в размер на 80380 швейцарски франка на сума в размер на 90
588,73 (от последния погасителен план – л.95) швейцарски франка.
За установяване на горните обстоятелства по
делото са приобщени множество писмени доказателства - процесният договор и
споразумения към него, погасителни планове, справки и извлечения, допусната е и
съдебно-счетоводна експертиза.
В заключението си вещото лице е
изчислило размера на неизплатените задължения за главница, лихви и такси, към датата на предявяване на иска. Посочило
е размера на капитализираните просрочени месечни вноски за главница, лихва и
такси. Изчислило е и размера на неизплатените задължения съгласно първоначалния
погасителен план.
На обсъждане подлежи и основателността на
изложените в становището на ответника аргументи, че текстове на чл.3 ал.1, 3 и 5, чл.6, ал.3, чл.13, ал.1 от договора
за кредит са нищожни на основание чл. 143 вр. чл. 146 ЗЗП и Директива
93/13/ЕИО, и като неиндивидуално договорени следва да се третират като нищожни.
За наличие на неравноправни клаузи в
договора съдът следва да следи не само по направено възражение от страните, но
и служебно.
Съгласно чл.143 ЗЗП неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител е всяка уговорка в негова вреда, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца и потребителя, между които- т.9
налагане на потребителя приемането на клаузи, с които той не е имал възможност
да се запознае преди сключването на договора, т.10- при предвидена възможност
за търговеца да променя едностранно условията по договора, въз основа на
непредвидено в него основание, т.11- при възможност на търговеца да променя
едностранно характеристиките на стоката или услугата и т.12- при предвиждане
цената да се определя при получаването на стоката или услугата или при предоставено
право на търговеца или доставчика да увеличава цената, без потребителят да има
право в тези случаи да се откаже от договора, ако окончателно определената цена
е значително завишена в сравнение с тази, уговорена при сключването на
договора. Съгласно чл.145 ал.1 ЗЗП неравноправната клауза в договор с
потребител се преценява като се вземат предвид видът на стоката или услугата и
всички обстоятелства, свързани с неговото сключване към датата на сключването,
както и всички останали клаузи на договора или друг договор, от който той
зависи.
В конкретния случай анализът на текста на чл.3,
ал.1 от договора не разкрива конкретни признаци на неравновесие или
неравнопоставеност на уговорките, доколкото в същия член се определя принципно
начина на формиране на годишната лихва, представляваща сбора между базовия
лихвен процент и договорна надбавка.
Не така стоят нещата с клаузите на чл.3, ал.5, чл.6,
ал.3, чл.13, ал. 1, чл. 21 и чл. 23 от договора. В тези текстове категорично
липсва яснота относно начина на формиране на базовия лихвен процент, нито са
описани условията, които биха довели до промяна в тарифата за лихвите, като не
е налице каквато и да е препратка към правила или методология за тяхното
определяне. От друга страна в договора не е посочено, че изменението на базовия
лихвен процент зависи от фактори, които са извън контрола на търговеца или
доставчика на финансови услуги, нито се изброяват условията и предпоставките,
които биха довели до промяна на този
процент. За сметка на това е записано, че същият не подлежи на
договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за страните, както
и че в случай на такава настъпила корекция, въведена на практика едностранно от
кредитната институция, размерът на погасителните вноски се променя автоматично,
за което следва да се счита, че кредитополучателят е дал своето неотменимо и
безусловно съгласие. От прочита на тези клаузи следователно не става ясно как
банката променя своя БЛП, съответно размера на лихвата по кредита и най-накрая
размера на месечната вноска, дължима от ответниците. Дали за това са въведени
обективни критерии или би се случило в резултат на субективното желание на
кредитора, липсват договорки в процесния договор. Съдът счита, че процесните
клаузи не са индивидуално уговорени и изводът за това се следва от прочита и
тълкуването на същите, доколкото в тях, както вече се посочи липсва въведен
алгоритъм, начин на определяне или изчисление на БЛП. Тези текстове са част от
съдържанието на договора, така както е изготвено от банката и предложено на
потребителя и по отношение именно на тях ответникът не е имал каквато и да е
възможност да търси предоговаряне. Непосочването на конкретни условия в
договора, предвиждащи правото на банката едностранно да промени лихвата прави
невъзможно извършване на проверка включително дали такава промяна се дължи на
обективни причини. Клаузите на чл.3 ал.5, чл.6, ал.3 и чл.13 от договора по
мнение на настоящия състав са неравноправни и следва да се считат за нищожни,
тъй като са изготвени предварително от банката и ответникът не е имал
възможност да влияе върху съдържанието им. Тези текстове не са индивидуално
уговорени между страните, а същевременно ищецът си е запазил правото да променя
едностранно условията на договора, на непосочени в същия основания. Касае се за
уговорки сключени във вреда на потребителя, тъй като дават неконтролируеми
права на другата страна, не отговарят на изискванията на добросъвестността, а
банката не е положила грижата на добрия съконрахент при сключване на договора в
резултат, на което се е стигнало до неравновесие на правата на двете страни,
даваща изключителни възможности на кредитната институция безконтролно да
променя съдържанието на договорните отношения. Тежестта за доказване, че
отделна клауза е индивидуално уговорена е върху банката, която не е ангажирала
достатъчно убедителни доказателства за осъществяването на този, благоприятен за
нея факт. Твърдението, че сключването на договора и предоговарянето на
условията по кредита, се е случило в резултат на проявена инициатива от страна на
ответника, няма как да опровергае направения по-горе извод. Касае се за
бланкетно попълнени молби и искания на формуляри, предоставени от кредитната
институция, от съдържанието на които категорично не може да се изведе извод за
добра информираност и знание на длъжника за подробностите, начина и реда за
определяне на лихвата и базовия лихвен процент.
Следва да бъде отчетено и обстоятелството, че в
чл.6 ал.2 от договора е предвидено погасяването на кредита да се извършва във
валутата, в която същият е разрешен и усвоен – швейцарски франкове. От клаузите
на договора се установява, че кредитът е усвоен в различна от
договорената валута- швейцарски франкове, а именно - в лева. Сумата е усвоена
не от разкритата блокирана сметка в швейцарски франкове, а от друга, открита
сметка в лева, като в договора изобщо не е посочена договорена сума в
швейцарски франкове, а получената в лева сума е резултат от превалутиране на
неизвестната сума в швейцарски франкове, по курс на франка към лева за деня на
усвояването, последващ датата на договарянето. Независимо,
че е предвидено, че кредитът се усвоява в швейцарски франкове, достъп до тази
сметка кредитополучателят няма в момента на усвояването на заема, тъй като
същата е блокирана. Швейцарските
франкове от блокираната сметка служебно се превалутират от банката в лева преди
усвояването им, като реалното усвояване на кредита от потребителя става именно
в лева по негова сметка в лева. Съгласно чл.23 ал.1 от договора,
кредитополучателят поема за своя сметка риска и всички вреди от промяната на
обявения от банката курс купува и/или продава на швейцарския франк към
българския лев, които могат да имат за последица повишаване на дължимите
погасителни вноски по кредита, изразени в лева, като в следващата алинея на
разпоредбата декларира, че разбира икономическия смисъл и правните последици на
клаузите на договора и е съгласен с настъпването им. Съгласно решение № 295 от
22.02.2019 г. по т. д. № 3539/2015 г. на ВКС, „Неравноправна е неиндивидуално договорена клауза от кредитен договор в
чуждестранна валута, последиците от която са цялостно прехвърляне на валутния
риск върху потребителя и която не е съставена по прозрачен начин, така че
кредитополучателят не може да прецени на основание ясни и разбираеми критерии
икономическите последици от сключването на договора и когато при проверката й
за неравноправния характер бъде констатирано, че въпреки изискванията за
добросъвестност, тя създава във вреда на потребителя значително неравновесие
между правата и задълженията на страните, произтичащи от договора, като в този
случай за валутните разлики приложение не намират изключенията на чл.144 ал.3
ЗЗП.” В тази връзка съдът се е позовал на дело С-119/17 на СЕС, дело
С-186/16 и дело C-26/13 на СЕС, като даденото в посочените решения тълкуване на
Директива 93/13 е задължително за националните юрисдикции на държавите- членки
на Европейския съюз. От изложеното се установява, че клаузата на чл.23 ал.1 от
договора не отговаря на изискването за яснота и разбираемост, тъй като към
момента на сключване на договора банката не е предоставила на потребителя
цялата относима информация, която би му позволила да прецени икономическите
последици от клаузата за валутния риск за финансовите му задължения.
Посочването единствено на възможността за промяна в курс купува и / или продава
на швейцарския франк, което ще се отрази на размера на дълга, не може да
обоснове наличието на достатъчна информираност у потребителя, въз основа на
която да вземе решение дали и какъв договор за кредит да сключи – да получи
кредит с по-нисък лихвен процент и да носи валутния риск от това, или да получи
кредит при по-висока лихва, но да не носи валутен риск. На потребителя като
по-слабата страна в правоотношението, следва да бъде предоставена притежаваната
от банката информация, за това какви са очакваните прогнози относно промяната
на швейцарския франк, спрямо който националната валута няма фиксиран курс при
сключване на договор за жилищен кредит със срок на издължаване от 20 години.
Настоящия съд споделя становището, че в случая кредитополучателят не е защитен
и от клаузата в договора/чл. 21 ал. 1/, която му предоставя възможността да
превалутира кредита, тъй като упражняването на това право е предпоставено от
съгласието на банката, която има противоположни на кредитополучателя икономически
интереси и би се съгласила на превалутиране единствено при неизгоден валутен
курс за последния. Предвид изложеното, клаузата на чл.23 ал.1 е неравноправна,
тъй като не е индивидуално договорена такава, а последиците от валутния риск са
прехвърлени изцяло върху потребителя, без да може последния да прецени тяхното
възможно настъпване при сключването на договора и в нарушение на принципа за
добросъвестност. Посочената клауза създава неравновесие между правата и
задълженията на страните, произтичащи от договора, поради което е във вреда на
кредитополучателя. С оглед
неравноправния си характер, клаузата се явява нищожна на основание
чл.143 т.19 вр. чл.146 ал.1 ЗЗП. Поради нищожността на клаузата за поемане на
валутния риск от потребителя и на вредите, свързаните с този риск,
кредитополучателят следва да погасява сумите по договора по курс „купува“
за швейцарския франк към лева определен
в договора при усвояването на сумата - 1,2171.
Направената констатация за нищожност на горните
клаузи в настоящия казус не води до извод за нищожност на целия договор, тъй
като няма пречка същият да бъде приложен и изпълнен и без тях. Самата
първоначално уговорена лихва следва да остане действаща между страните,
доколкото уговорката към момента на сключване на договора не противоречи на
разпоредбите на ЗЗП.
При обсъждане и коментар на анексите към
договора трябва да се установи дали вземанията на кредитора по тях се
основават на приложението на нищожните уговорки от договора за кредит. Съгласно
разпоредбата на чл.366 ЗЗД сключената спогодба върху непозволен договор е
нищожна, дори и страните да са се спогодили относно неговата нищожност /в този
смисъл решение № 146 от 1.11.2017 г. по т.д. № 2615/2016 г. на ВКС/. В конкретния
казус и при действието на договора, съдържащ посочените вече неравноправни
клаузи страните са се спогодили /в допълнителните споразумения/ относно
дължимата главница в резултат на нейното капитализиране и дължимите помежду им
лихви, като тези клаузи, дори да се счете, че са индивидуално уговорени,
несъмнено произтичат и са свързани с приетите за неравноправни такива, част от
първоначалния договор, даващи възможност на банката да определя и променя
едностранно размера на лихвата. Доколкото клаузите на тези споразумения следват
в голямата си част от приложението на неравноправните клаузи на договора за
кредит, то същите трябва да се считат за нищожни. Определянето на размера на
задължението едностранно от търговеца чрез прилагане на неравноправна клауза от
първоначалния договор и сключването на спогодба, при която взаимните отстъпки
са определени от така формирания размер на дълга безспорно представлява
спогодба върху непозволен договор по смисъла на чл.366 ЗЗД, независимо, че
основният договор не е обявен за нищожен в неговата цялост.
Със сключването на процесните споразумения се е целяло задължението,
формирано по неравноправните клаузи, да се приеме от ответника и да се счита за
индивидуално уговорено. След като размерът на задълженията, включително този на
дължимата лихва е определян на база на нищожни договорни клаузи, независимо от
приемането му от кредитополучателите, то споразумението представлява спогодба
по непозволен договор, която както вече се изтъкна е нищожна. Нищожността на
посочените допълнителни споразумения, произтича от нарушаването на забраната на
чл.10 ал.3 33Д. В решение № 66 от 29.07.2019 г. по т. д. № 1504/2018 г.
на ВКС е прието, че уговорката в допълнителни споразумения към договор
за кредит за прибавяне към размера на редовната главница на просрочени
задължения за лихви, върху които се начислява възнаградителна лихва,
представлява анатоцизъм по смисъла на чл.10 ал.3 33Д. Нищожността на споразуменията има за последица прилагане в
отношенията между страните на първоначалния договор, който може да се изпълнява
без неравноправните му клаузи, включително относно размера на възнаградителната
лихва и падежите на отделните погасителни вноски.
С посочените споразумения, цесионерът е преуредил съществени условия по
договора, а именно: размера на дълга чрез капитализиране на просрочени
задължения, гратисен период и размер на лихвата, която ще се начислява по време
на и след изтичането на периода, включително са изготвени и подписани нови
погасителни планове с ответниците. С договора за цесия новият кредитор
придобива само вземанията, които цедентът е имал към длъжника, но не встъпва в
същото правоотношение като нов кредитор на мястото на стария, доколкото това може
да бъде осъществено единствено чрез активна субективна новация, за чието
сключване е необходимо и съгласието на длъжника. Смисълът на цесията е
вземането да бъде отделено от правоотношението, а новият кредитор да придобие
единствено притезанието, т.е. правото да иска нему да се изпълни по същия
начин, по който длъжникът се е задължил към стария си кредитор. Поради това
доктрината приема, че придобивайки вземането, новият кредитор не придобива и
останалите права на стария кредитор, например правото да се развали договора,
от който произтича прехвърленото вземане. От изложеното следва, че придобивайки
вземането, цесионерът не може да влияе върху договорно-правната връзка,
сключена между цедента и длъжника, включително не може да променя уговорките
между тях като увеличава размера на дълга, променя размера на лихвата и т.н. За
него е налице възможност само да договори нови условия за погасяване на
придобитото вземане, но във вида, в който го е придобил, без оглед на това дали
то е изискуемо или не е изискуемо. Поради изложеното се налага изводът, че
допълнителните споразумения не са произвели действие по отношение на ответника
поради липса на основание за сключването им. Дори да се приеме, че придобивайки
вземането, цесионерът придобива и правото да преурежда отношенията между
длъжника и стария кредитор, то безспорно посоченото по-горе дружество не е
имало качеството на банка по смисъла на ЗКИ, даващо му право да намесва в една
банкова сделка. Според чл.3 ал.1 от ЗКИ, обн.ДВ бр.105/2006 год., в сила към
момента на подписване на първия договор за цесия, финансовата институция е
лице, което е различно от кредитна институция, но може да извършва дейностите
по чл.2 ал.2 т.5 - 14 от ЗКИ, както и може да отпуска заеми със средства, които
не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими
средства, т.е. не може да извършва същинска банкова дейност по чл.2 ал.2 от
с.з. Със сключването на допълнителното споразумение се е стигнало до нарушение
на чл.3 ал.1 от ЗКИ, тъй като всъщност предоговаряйки условията по договора за
банков кредит, финансовата институция е предоговорила условията по заем,
отпуснат със средства, които са набрани
чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства от банка,
т.е. извършила е банкова дейност по определяне размера на дълга и лихвата. Това
нарушение на императивната норма на чл.3 ал.1 от ЗКИ води до нищожност на
уговорките по допълнителното споразумение, включително не задължава ответника
по начина, посочен от ищеца в исковата молба. Тук следва да се посочи, че
според съда неосъбщаването на цесията към датата на подписване на
допълнителните споразумения не е релевантно към въпроса за обвързващия ефект на
същите. Съобщението има за цел единствено да предпази длъжника да плати на
некредитор, като до съобщаването на цесията тя нито го ползва, нито му вреди.
По отношение на настъпване на предсрочната
изискуемост на вземането на банката по договора за кредит, съдът намира за
установено следното: Страните не спорят, а от приложените таблици за
изчисляване на задълженията на ответниците по заплащане на месечни вноски за
главница и лихва и погасяване на същите, направени от вещото лице и приложени
към заключението се установява, че кредитът е изпаднал в трайно просрочие от
началото на 2013 г. В договора страните са предоставили на кредитора да направи
волеизявление за предсрочна изискуемост на заема, в случай на забава, от което
право кредиторът се е възползвал. Уведомяването на кредитополучателя е
направено под формата на отправена нотариална покана, която е връчена на
18.07.2018 г. по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, видно от отбелязването,
направено от нотариуса. Действително двете покани са отправени до посочения от
ответника в договора адрес в уговорената писмена форма. С решение № 198 от
18.01.2019 г. на ВКС по т. д. № 193/2018 г., I т. о., ВКС приема, че в
хипотезата на осъдителен иск за заплащане на суми по договор за кредит, в
исковата молба по който е обективирано изявление на банката-ищец, че упражнява
правото си да направи целия дълг по кредита предсрочно изискуем, поради
осъществяване на предвидените в договора или закона предпоставки, връчването на
особения представител представлява надлежно уведомяване на длъжника-ответник. В
същото се посочва и, че последователно в практиката на ВКС с решение № 148/02.12.2016
г. по т. д. № 2072/2015 г. на ВКС, I т. о. и решение № 25/03.05.2017 г. по гр.
д. № 60208/2016 г. на ВКС, II г. о. и др. се застъпва становище, че ако не е
уговорено друго, банката може да избере начин за връчване на горепосоченото
изявление на длъжника, вкл. и чрез нотариална покана и той ще е редовно
осъществен, ако е била проведена процедура по чл. 50 ЗННД вр. чл. 47, ал. 1-5 ГПК - отсъствието от адреса по чл. 47 ГПК се удостовери от длъжностното лице, а
съобщенията се считат за връчени, т.е. и без да е необходимо назначаване на
особен представител в нотариалното производство. Предвид горното съдът приема,
че уведомлението, с което банката уведомява кредитополучателя за обявената
предсрочна изискуемост, е редовно връчено, тъй като в договора не е уговорено
друго. Предвидените в чл. 30 методи за връчване съдът намира за посочени във
връзка с предвидената там фикция за получаване.
При тези
данни съдът намира, че размерът на задължението на ответника следва да бъде
изчислен при съобразяване единствено и само клаузите на първоначалния договор,
съгласно които кредитът се погасява на месечни вноски, включващи главница и
лихва, с размер на всяка вноска, съгласно погасителен план, неразделна част от
договора. Анализът на всички, събрани по делото писмени доказателства и
обсъждането на информацията, съдържаща се в представеното заключение на вещото
лице, при съобразяване на изложените по-горе доводи позволява на настоящия
състав да възприеме позиция, че размерът
на задължението на ответника за неиздължена главница, съгласно заключението на
вещото лице на л.217 от делото, възлиза на 69 100,07 швейцарски франка, като
първата непогасена вноска е с падеж 10.01.2013 г. С исковата молба ищецът
претендира главница за по-къс период, а именно: в частичен размер на 35 058,20 швейцарски франка от общо 86 103,27 швейцарски
франка, представляващи главница за периода от 10.03.2015 г. до 27.08.2018 г.
Предвид претендирания по-къс период от така формираната сума за главница от
69 100,07 швейцарски франка, следва да бъдат извадени вноските за главница
с падежи от 10.01.2013 г. до 10.02.2015 г. включително в размер на 6 343,39
швейцарски франка, изчислени съгласно колона номер 4 от Приложение 12 от
заключението на вещото лице (л. 230 и сл. от делото). Следователно дължима
главница за претендирания период от 10.03.2015 г. до 27.08.2018 г. е в размер
на 62 756,68 швейцарски франка по
курс „купува“ швейцарски франк към лева – 1,2171.
С оглед заявяването на претенцията като частична в размер на 35058,20
швейцарски франка, същата следва да се уважи изцяло в този размер по курс „купува“ швейцарски франк към лева –
1,2171.
По горните съображения следва да бъде редуцирана
и установената от вещото лице сума за такси в размер на 1557,56 швейцарски
франка (л. 217 и л.231), намалена с таксите за 2013, 2014 и 2015г. в общ размер
на 982,25 швейцарски франка или дължимите такси за претендирания период от
25.03.2016 г. до 27.08.2018 г. са в размер на 575,31 швейцарски франка по курс „купува“ швейцарски франк към лева –
1,2171, до който размер следва да се уважи
претенцията, като се отхвърли за разликата до претендираните 1 192,85
швейцарски франка.
Претенцията за застраховки за периода от
25.03.2016 г. до 27.08.2018 г. в размер на 113,27 швейцарски франка съдът
намира за неоснователна и недоказана. От договора не се установява задължение
за заплащане на застрахователни суми в посочената валута. Действително в чл.
15, ал. 3, 4 и 5 от договора е предвидено задължение за кредитополучателя да
застрахова имота, като е дадено изрично съгласие банката да стори това от
негово име, както и да заплаща разходите за това, в случай на липса на средства
по сметките на длъжника, като увеличава задължението по кредита с тази сума.
Липсва уговорка обаче за превалутиране на тези задължения във валутата по
кредита. Също така по делото липсват данни по какъв курс банката е
превалутирала тези задължения. Липсват и доказателства за сключването на
договор за застраховка за периода на претенцията. От заключението на вещото
лице се установява, че същото не е констатирало наличие на счетоводни
записвания за направени плащания в лева по застрахователни полици, които
плащания да са били превалутирани в швейцарски франка. При липса на представени
доказателства за сключени застрахователни договори за имуществени застраховки
на имот, находящ се в страната, с уговорена валута на плащане на
застрахователните вноски – в швейцарски франкове или на други първични
счетоводни документи, удостоверяващи наличието на такива договори, съдът
намира, че не са представени достатъчно убедителни доказателства за
съществуването на тези вземания на банката.
Претенцията за разноски за периода от
16.03.2018 г. до 27.08.2018г. в размер на 897,84 лв. съдът намира частично
неоснователна. Съгласно чл. 14, ал. 2 от договора разходите за подновяване
вписването на ипотеката са възложени в тежест на ответника, предвид което
претенцията се явява основателна до размера на констатираните от вещото лице
571,84 лв., като се отхвърли иска за горницата над тази сума. Разноските за нотариални такси доколкото по
делото не се установява да са във връзка с подновяване вписването на ипотеката,
нито други разноски по чл. 11, т. 3 от договора, не се следва да се възлагат в
тежест на ответника.
Мотивиран от гореизложеното, съдът намира иска
за частично доказан и основателен в посочените размери. Като последица
ответникът следва да заплати законната лихва и направените разноски по делото
съобразно уважената
част от иска, в общ размер на 8051,88 лв.
Мотивиран от изложените съображения, Бургаският
окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА З.И.З., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на ,,ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД (предишно
наименование „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ“ АД), ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район Витоша, ул. ,,Околовръстен път“ №260, представлявано
от изпълнителните директори Димитър Шумаров и Петя Димитрова, чрез пълномощника
си Адвокатско дружество „Манчев и Рътков“, представлявано от адв. Делян Манчев,
със съдебен адрес: гр. София, ул. „Хан
Аспарух“ № 54, ет.4, офис 9, както следва: сумата от 35 058,20 швейцарски
франка, изчислена по курс „купува“ швейцарски франк към лева –
1,2171лв., представляваща част от дължимата главница
по Договор за кредит за покупка на недвижим
имот № HL 33854/17.03.2008 г., ведно с прилежащото към него Приложение №1 от
25.03.2008 г., за периода от 10.03.2015г.
до 27.08.2018г., частично от 62 756,68 швейцарски франка, ведно със законната
лихва върху присъдената част от главницата от датата на подаване на исковата
молба (28.08.2018 г.) до окончателното ѝ изплащане; сумата от 575,31
швейцарски франка, изчислена по
курс „купува“ швейцарски франк към лева – 1,2171лв., представляващи такси по същите договор и споразумение, за
периода от 25.03.2016 г. до 27.08.2018 г., като отхвърля, като неоснователен,
иска до размера на претендираните 1 192,85 швейцарски франка; сумата от 571,84 лева,
представляващи разноски по същите договор и споразумение за периода от
16.03.2018г. до 27.08.2018г., като отхвърля, като неоснователен, иска за
горницата до размера на претендираните 897,84 лв.; както и направените по
делото разноски 8051,88 лв. съобразно уважената част от
иска.
ОТХВЪРЛЯ ИСКА на ,,ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД
(предишно наименование „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ“ АД), ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша, ул. ,,Околовръстен
път“ №260, против З.И.З., ЕГН **********, с адрес: ***, с който се иска
осъждане на ответника за сумата от 113,27 швейцарски
франка, представляващи дължими суми за застраховки по същите договор и
споразумение за периода от 25.03.2016г. до 27.08.2018г., като неоснователен.
ПРИСЪЖДА на адв. Александър Костадинов Събев от АК-Бургас,
с адрес на кантората гр. Бургас, ул. „Пиротска“ № 26, възнаграждение в размер
на 2 424 лв., което възнаграждение да му
бъде изплатено от внесения депозит.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба
в двуседмичен срок от връчването му пред Апелативен съд - Бургас.
СЪДИЯ: