Р Е Ш Е
Н И Е
№194
10.07.2020г., град
Добрич
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд - Добрич, в публично
заседание на шестнадесети юни, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Нели Каменска
при участието на секретаря Стойка
Колева разгледа докладваното от председателя адм. дело № 184 по описа на съда за
2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс във вр. с чл.118 от
Кодекса за социално осигуряване (КСО) и е образувано по жалба на Д.А.Д. ***,
подадена чрез адвокати М.Т. и С.Б., срещу Решение № 28 от 08.11.2019 г. на директора
на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) -
Добрич, с което е отхвърлена жалбата му срещу Разпореждане № 241-00-1100-1/09.10.2019
г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ-Добрич.
Жалбоподателят
счита, че решението на директора на ТП на НОИ гр.Добрич е незаконосъобразно,
като твърди, че с него е оставено в сила незаконосъобразно разпореждане,
постановено в противоречие с чл.54а от КСО. Твърди, че е бил осигуряван
най-малко 12 месеца през последните 18 преди прекратяване на осигуряването му и
че към датата на подаване на искането 22.07.2019 г. не е бил в трудово правоотношение
за поискания период и отказът за изплащане на обезщетение за безработица,
поради неиздаване на удостоверение А1 за предходен период, е неоснователен.
Оспорва приложимостта на чл.11, §3, т.4а от Регламен (ЕО) 883/2004 г. счита, че
са налце всички предпоставки по чл.54а, ал.1 от КСО за възникване на правото на парично
обезщетение за безработица.
Ответната
страна - Директорът на ТП на НОИ гр.Добрич, чрез процесуалния си представител
главен юрисконсулт Л.Цонева, оспорва жалбата и изразява становище, че решението
на директора на ТП на НОИ Добрич и потвърденото с него разпореждане са правилни
и законосъобразни. Моли жалбата да бъде отхвърлена и в полза на ответника да се
присъди юрисконсултско възнаграждение.
Добричкият
административен съд, като прецени доказателствата по делото, доводите и
възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
С Разпореждане
№ 241-00-1100-1/09.10.2019 г. ръководителят на осигуряването за безработица при
ТП на НОИ-Добрич
Жалбоподателят
е поискал отпускане на парично обезщетение за безработица на основание чл.54а
от Кодекса за социално осигуряване (КСО) със заявление от 22.07.2019 г., в което
е посочил, че трудовото му правоотношение с „***“ ЕООД е прекратено на
основание чл.325, ал.1, т.4 от Кодекса на труда, считано от 19.07.2019 г. и че
е упражнявал трудовата си дейност в друга държава- Германия. Към заявлението е
представена Заповед № 43/19.07.2019 г., с която
осигурителят „***“ ЕООД и прекратил считано от 19.07.2019 г. трудовия
договор с Д.А.Д..
В
административното производство е установено, че осигурителят „***“ ЕООД е в
списъка на предприятията, осигуряващи временна работа.
На
25.07.2019 г. ТП на НОИ Добрич е направило запитване до ТП на НОИ Варна отдел
КПК, с искане за проверка на осигурителя „***“ ЕООД за изясняване на
осигурителния статус на жалбоподателя.
Резултатите
от проверката са обективирани в Констативен протокол №
КП-5-03-00645180/04.09.2019 г., съставен от старши инспектор по осигуряването
при ТП на НОИ –Варна. В протокола е отбелязано, че от м.януари 2018 г. до м.ли
2019 г. за Д.А.Д. в регистъра по чл.5, ал.4, т.1 от КСО са подавани основни
данни за осигурителния стаж и доход и че осигурителят, „***“ ЕООД, е подал
искане до ТД на НАП –Варна за издаване на удостоверение А1 за Д.А.Д.. По
искането е постановен отказ, който е бил оспорен по административенред и е бил
потвърден с Решение № 129/12.07.2018 г. на директора на ТД на НАП-Варна. Това
решение е било оспорено пред Варненския административен съд, който с влязло в
сила Решение № 667 от 01.04.2019 г. по адм.дело № 2568/2018 г. е отхвърлила
жалбата на „***“ ЕООД срещу отказа на директора на на ТД на НАП Варна зда
издаде удостоверение А1 за работника Д.А.Д..
Въз основа
на гореустановените факти, на 09.10.2019 г. ръководителят на осигуряването за
безработица при ТП на НОИ Добрич е издал Разпореждане № 241-00-1100-1, с което
е отказал отпускане на парично обезщетение за безработица. Разпореждането е
мотивирано с наличето на влязъл в сила отказ на ТД на НАП Варна за издаване на
удостоверение А1.
Жалбоподателят
е подал жалба по административен ред, по който Директорът на ТП на НОИ Добрич е постановил
Решение № 28/08.11.2019 г., с което е отхвърлил жалбата срещу разпореждането като
неоснователна. Решението е съобщено на оспорващия на 09.03.2020 г. и е
обжалвано на 19.03.2020 г.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е
допустима. Подадена е в 14-дневния срок за обжалване, от легитимирана страна и
е насочена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Оспореното
Решение № 28/08.11.2019 г. на директора на ТП на НОИ - Добрич е издадено в
рамките на неговата материална и териториална компетентност.
Потвърденото
с решението Разпореждане № 241-00-1100-1 от 09.10.2019 г. е акт, който подлежи
на обжалване по административен ред, тъй като е от категорията на актовете по
чл.117, ал.1, б.“б“ от КСО.
Разпореждането
и решението са издадени от компетентни органи, на валидно правно основание.
Спазено е изискването за форма на акта. Директорът на ТП на НОИ –Добрич
е изложил изчерпателни мотиви в решението си, в които е посочил ясно всички
фактически основания за постановения отказ, а именно отказът на ТД на НАП-Варна,
потвърден с влязло в сила съдебно решение по адм.дело 2563/2018 г.
Решението е потвърденото с него
разпореждане са в съответствие с материалния закон.
Възражението на оспорващия , че отговаря
на условията на чл.54а, от КСО за възникване на правото му да получи
обезщетение за безработица, би било основателно, ако преди това се установи, че
трудовото правоотношение, по което е осигуряван, е подчинено на българското
законодателство, тъй като макар и нает от българско дружество в Република
България, жалбоподателят е упражнявал трудовата си дейност на територията на
друга държава-членка.
Нормата на чл.1 от Регламент № 883/2004,
предвижда: „За целите на настоящия регламент: „осигурено лице“, във връзка с
клоновете на социалната сигурност, обхванати от дял III, глави 1 и 3, означава
всяко лице, което отговаря на условията, изисквани от законодателството на
компетентната по дял II държава членка, за придобиване на право на обезщетения,
отчитайки разпоредбите на настоящия регламент.
Съгласно Препоръка № А1 от 18 октомври
2017 г. относно издаването на атестацията, посочена в член 19, параграф 2 от
Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета (текст от значение
за ЕИП и за Швейцария) (2018/C183/06), принципът на лоялното сътрудничество,
установен в член 4, параграф 3 от Договора за Европейския съюз и уреден в член
76 от Регламент (ЕО) № 883/2004, изисква от институциите да провеждат правилна
оценка на фактите, които са от значение за определяне на приложимото
законодателство в областта на социалната сигурност и да потвърдят истинността
на информацията, съдържаща се в преносим документ А1.
Разпоредбата на чл.19, параграф 2 от
Регламент (ЕО) № 987/2009 предвижда, че по искане на съответното лице или на
работодателя компетентната институция на държавата членка, чието
законодателство е приложимо по силата на дял II от Регламент (ЕО) № 883/2004,
предоставя атестация, че такова законодателство е приложимо, и, където е
уместно, посочва до коя дата и при какви условия.
Основното правило при определяне на
приложимото право, визирано в чл. 11, т. 3, б. "а" от Регламент (ЕО)
№ 883/2004 е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата-членка,
на чиято територия полагат труда си. С други думи, лицата, осъществяващи
дейност като заети или като самостоятелно заети в една държава-членка, са
подчинени на законодателството на тази държава. С цел избягване на
неблагоприятни последици, които биха настъпили за работниците, работодателите и
институциите за социална сигурност, при прилагане на основното правило са
предвидени изключения, едно от което е въведено с разпоредбата на чл. 12, § 1
от Регламент № 883/2004. Съгласно цитираната норма: " Лице, което осъществява
дейност като наето лице в държава-членка от името на работодател, който
обичайно осъществява дейността си в нея и което е командировано от този
работодател в друга държава-членка, за да осъществява там дейност от името на
същия работодател, продължава да е подчинено на законодателството на първата
държава-членка, при условие че предвидената продължителност на тази работа не
превишава 24 месеца и че не е изпратено да замества друго командировано
лице.". Същевременно, разпоредбата на чл. 14, параграф 1 от Регламент №
987/2009 въвежда уточнението, че за целите на член 12, параграф 1 от Регламент
№ 883/2004 лице, което осъществява дейност като наето лице в държава-членка от
името на работодател, който обичайно осъществява дейността си в нея и което е
командировано от този работодател в друга държава-членка, "включва лице,
което е наето с цел да бъде командировано в друга държава членка, при условие
че непосредствено преди да започне работа спрямо съответното лице вече се е
прилагало законодателството на държавата членка, в която е установен неговият
работодател.".
Съгласно уреденото в чл. 12 от Регламент №
883/2004 правило, командированите работници остават подчинени на
законодателството на държавата-членка, в която обичайно упражняват дейността
си, като последната предоставя на посочените работници удостоверение A1,
предметът на което е да се удостовери статутът им на осигурени лица в тази
държава-членка. За прилагането на изключението по чл. 12 от
Регламент № 883/2004 от общото правило за приложимото право се изисква да бъде
издадено удостоверение А1 от съответната компетентна институция на изпращащата
държава. Компетентната институция за Република България е съответната
териториална дирекция на НАП, като процедурата за издаването на цитираното
удостоверение е уредена в глава XII на ДОПК - чл. 88 и сл. Съгласно
разпоредбата на чл. 88, ал. 2 от ДОПК, по реда на тази глава се издават и
удостоверения съгласно правилата за координация на системите за социална
сигурност, като документът по чл. 88 от ДОПК се издава по искане на
заинтересованото лице, отправено до компетентната териториална дирекция,
съгласно чл. 89, ал. 1 от ДОПК. Изложеното аргументира извода, че единствено от
компетенцията на съответната ТД на НАП е да прецени, кое законодателство в
областта на социалната сигурност е приложимо, респ. това на изпращащата държава
или това на държавата-членка, където лицето е упражнявало дейност
командированото лице.
В настоящия
случай, компетентната на ТД на НАП Варна е постановила отказ да издаде
удостоверение А1 за жалбоподателя по повод, сключен между него и “***“
ЕООД трудов договор по силата на който, жалбоподателят е полагал труд на
територията на друга държава членка, ФРГ.
С влязло в
сила съдебно решение е прието, че за жалбоподателя, в качеството му на нает по
трудов договор с “***“ ЕООД работник, не
са били изпълнени условията, при които, на основание чл. 12, § 1 от Регламент №
883/2004 г., може да остане подчинен на българското осигурително
законодателство.
В
настоящото съдебно производство не може да се преразглежда спора, правилно ли е
приложен чл. 12, § 1 от Регламент № 883/2004 г., поради наличието
на горепосоченото влязло в сила съдебно решение.
При
положение, че компетентната ТД на НАП е
отказала да издаде удостоверение А1 за приложимо законодателство, единствената възможност за административния
орган е също да постанови отказ за предоставяне на парично обезщетение за
безработица по реда на чл.54а от КСО.
По тези
съображения съдът намира, че оспореното решение и потвърденото с него
разпореждане са издадени при правилно прилагане на материалния закон, при липса
на допуснати процесуални нарушения или нарушения към изискванията за форма на
административните актове. Поради липса на основания за отмяна на оспорения
административен акт, жалбата като неоснователна следва да се отхвърли като
незаконосъобразни.
Така
мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд гр.Добрич,
ІІІ състав
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Д.А.Д. срещу Решение № 28 от 08.11.2019 г. на директора на
Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Добрич.
Решението е
окончателно.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: