Р Е Ш Е Н И Е
№ 60
Гр. Перник, 05.03.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД
ПЕРНИК, II състав, в публичното заседание на пети февруари година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МЕТОДИ ВЕЛИЧКОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИМИТЪР КОВАЧЕВ
Мл. съдия: СИМОНА КИРИЛОВА
при секретаря Златка Стоянова, като разгледа докладваното
от мл. съдия Кирилова в. гр. д. № 25 по
описа за 2019 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение от 24.10.2018 г., постановено по гр.д. №
1250/2017 г. по описа на Районен съд Перник, XI състав, частично са уважени
предявените от Б.С.П. срещу П.С.П. и Т.Ф.П. субективно съединени осъдителни
претенции с правно основание чл. 108 ЗС, като съдът е признал за установено в
отношенията между страните, че Б.С.П. е собственик по силата на наследствено
правоприемство и завещание на 11/18 ид.ч. от поземлен имот с № 016027 с площ от
0,955 дка, находящ се в землището на село Л., общ. Перник, м. „Стубел“, като е
осъдил П.С.П. и Т.Ф.П. да му предадат владението върху 11/18 ид.ч. от имота.
Искът е отхвърлен като неоснователен за разликата от още 4/18 ид.ч. от
поземления имот. Страните са осъдени да заплатят разноски, съразмерно на
уважената и отхвърлената част от исковите претенции.
В частта от решението, с която исковете са уважени, е постъпила
въззивна жалба от ответниците П.С.П. и Т.Ф.П., с която се въвеждат доводи за
неправилност на обжалвания съдебен акт, поради необоснованост, постановяването
му в противоречие с материалния закон и при допуснати от първостепенния съд
съществени процесуални нарушения. Развиват се съображения, че изводите на съда,
че процесният имот не подлежал на земеделска реституция и е било възможно придобиването
му по давност, са формирани в противоречие с относимата вещноправна уредба, за
което се излагат подробни аргументи. Поддържа се, че имотът се е намирал в блок
на ТКЗС и дори наследодателят на ищеца и на ответника П.П. да е владял имота,
то не е изтекъл изискуемият срок за придобиване правото на собственост по
давност, независимо от констативния нотариален акт, с който общият им
наследодател се е снабдил. Иска се отмяна на обжалваното решение и
постановяване на ново, с което претенциите да бъдат изцяло отхвърлени.
В срока по чл. 263 ГПК не е постъпил писмен отговор от
въззивника, като в открито заседание и с писмени бележки жалбата се оспорва от
процесуалния му представител с подробни съображения по приложимия материален
закон.
В частта, в която исковете са отхвърлени като неоснователни за
разликата от 4/18 ид.ч. от имота,
решението като необжалвано е влязло в
сила.
Въззивната жалба е допустима, а разгледана по същество, е
неоснователна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо.
Окръжен съд Перник, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, приема следното от фактическа и правна страна:
Районен съд Перник е бил сезиран с пасивно субективно
съединени осъдителни претенции с правно основание чл. 108 ЗС. Притезателното
право да се иска установяване правото на собственост и предаване на
фактическата власт върху имота или на част от него, включва три юридически
факта – две положителни и една отрицателна материална предпоставка – че ищецът
е титуляр на правото на собственост върху спорната вещ, че ответниците я
владеят или държат при липса на вещноправно или облигаторно основание за това.
За да постанови обжалваното решение, районният съд е
приел, че ищецът Б.П. е собственик по наследство и по завещание на 11/18 ид.ч.
от процесния имот с мотиви, че имотът не е бил отчуждаван в ТКЗС, а е останал
собственост на наследодателите на страните и не е била налице законова пречка
за придобиването му по давност. Поради недоказаност на факта имотът да е бил
включен в ТКЗС, съдът е приел, че не са били налице предпоставките по чл. 19,
ал. 1 ЗСПЗЗ за включването му в земите, незаявени за възстановяване от
собствениците им, респ. за актуването му като общински и извършването на сделка
с него, която да породи вещен ефект. Установил е, че ответниците владеят и
ползват самостоятелно имота, препятствайки достъпа до него. Изложени са
съображения относно процесуалното и материалното правоприемство, настъпило в
хода на процеса, с оглед оставеното от починалата ищца Д.С. саморъчно завещание
и размера на идеалната част от имота, която подлежи на ревандикация. Въззивният
съд напълно споделя фактическите и правните изводи на първоинстанционния съд,
обосноваващи основателност на материалните претенции, поради което по силата на
чл. 272 ГПК препраща към мотивите на ПРС, като по този начин в тази част те
стават част от правните съждения в настоящия съдебен акт.
Видно от удостоверение за наследници, изх. № ***, страните
по делото – Б.С.П., Д.Г.И. и П.С.П., са наследници по закон на С. П. И.,
починал на ***. В хода на производството пред районния съд ищцата Д.Г. е
починала, като със саморъчно завещание от 02.06.2017 г. се е разпоредила в
полза на ищеца Б.С.П. с разполагаемата част (т.е. 1/3 ид. ч. по арг. чл. 29, ал.1 ЗН) от притежаваните към
момента на смъртта й недвижими имоти.
Приживе наследодателят на страните С. П. И. се е снабдил
с нотариален акт № 87, т. IV, дело № 1452/1989 г. на ПРС, с който е признат за
собственик по силата на наследство и давностно владение на неурегулирано дворно място, находящо се в с. Л., общ. Перник, съставляващо
част от имот, пл. № 197а в кв. 5 по плана на с. Л., одобрен със Заповед № III-139 от
28.02.1963 г. с площ от 1100 кв. м., при граници: улица, път, Ц.В. и Н.В. и И.Н.Т..
В нотариалния акт е отбелязано, че
имотът е признат със запазени стари реални граници, съгласно удостоверение № ***
на АПК Струма-гр. Перник и удостоверение № *** на кметство на с. Л..
По делото е представено удостоверение на Общинския
Народен съвет на с. Л., без дата, подписано от техник и от кмета на кметството,
съгласно което процесният имот е бил извън регулационния план и по време на
образуването на ТКЗС през 1947 г. е влизал в застроената част на селището.
По делото е безспорно, че към този момент С. И. се е
намирал в брак с починалата в хода на производството ищца Д. И., поради което
на осн. § 4 ПЗР на СК от 1985 г. /отм./ двамата се легитимират като собственици
в режим на бездялова СИО върху имота, за който се сочи, че е придобит по силата
на давностно владение. Следователно след смъртта на С. П. през *** г. Д. И. е
станала собственик на 4/6 от процесния имот (1/2 лична собственост при прекратяването на бездяловата СИО след
смъртта на съпруга й С. П., както и 1/3 – като негов наследник по закон).
ТКЗС за селата *** и ***, впоследствие обединени и
именовани като село Л., е образувано през 1947
г., които обстоятелства са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване.
По делото не се спори, че в законоустановения срок за
имота не е било подавано заявление за земеделска реституция, като същият е бил
актуван като общински с АОС от 04.12.2006 г. и на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОС, вр. чл. 19 ЗСПЗЗ е бил включен в картата на възстановената
собственост под № 016027 с начин на
трайно ползване „ливада“. С протоколно решение от 04.07.2008 г. на ПК е включен
в списъка на имотите по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ и предоставен за стопанисване от
Община Перник. С решение № 165/23.07.2015 г. на Общинския съвет Перник имотът е
обявен и продаден на публичен търг на ответника П.П., с договор за продажба от
29.09.2015 г. Между страните не се спори, че ответниците П.П. и Т.П. към този
момент са се намирали в граждански брак, с оглед изискването за съвместна
процесуална легитимация, съгласно ТР № 3/2016 г. на ОСГК на ВКС. Понастоящем имотът
се владее изцяло единствено от двамата ответници, които са променили
съществуващата в имота ограда и не допускат ищците в него.
Гореизложените релевантни факти не са спорни между
страните, като същите са изводими и от представените писмени доказателства. Спорно
между страните е обстоятелството дали по време на масовизацията, която за с. Л.
е извършена през 1947 г., имотът е станал част от ТКЗС, както и бил ли е
придобит по давност от наследодателя на страните.
Съгласно заключението на вещото лице по първоначалната и
допълнителните СТЕ преди обединението на с. *** със с. *** в село Л. имотът се
е намирал в землището на с. ***. Към момента на образуване на ТКЗС през 1947 г.
селото не е имало регулационен план. Първият регулационен план на с. *** е
приет през 1963 г., като процесният имот не
е бил включен в него. Първият кадастрален план на с. *** е от 1963 г., като
имот, пл. № 197а в кв. 5 е включен в него, както и в следващия кадастрален и
регулационен план на с. Л. от 1975 г. /л. 283 на РС/. Части от имот, пл. № 197а
в кв. 5 са включени в регулационните планове от 1963 г. и 1975 г. и попадат в
урегулирани поземлени имоти. Извън регулацията е попаднала останалата част от
имот, пл. № 197а, с площ 1078 кв.м., върху която към настоящия момент попада ПИ
№ 106027 по КВС на с. Л.. При тези данни, установени и от настоящата инстанция,
районният съд е формирал извод за идентичност на процесния имот с имота,
предмет на оспорения нот. акт № 87, том IV, дело № 1453/1989 г. Съгласно заключението на в.л. имот
пл. № 197а, е записан на С. П. И. в
разписния лист на с. *** по регулационния план от 1975 г. /л. 253, л.
291-292 на РС/. Имотът е ограден с бетонови колове, метална мрежа и стара дървена
ограда /тараби/. Имотът, предмет на делото, е включен, влиза в строителните
граници на с. *** (впоследствие с. Л.), индивидуализиран е в кадастралния план
от 1963 г. като част от поземлен имот № 197а и в регулационния план от 1975 г.
/л. 345 на РС/, като около имота има изградени стари сгради в съседните имоти,
включително и масивна жилищна сграда.
Според данните в н.а. № 87, том IV, дело № 1452/1989 г. на ПРС и н.а. № 105, том I, дело № 178/1991 г. и графичните данни вещото лице е
направило извод, че процесният имот не е влизал в блок на АПК.
Съдът изцяло кредитира експертното заключение
като изготвено подробно, задълбочено и компетентно.
В подкрепа на посочените обстоятелства, наред с приобщените писмени
доказателства, се явяват и събраните гласни доказателствени средства. Разпитан
в съдебно заседание, свид. Т.З.Б., род. през *** г., сочи, че имотът
непосредствено е граничел с ТКЗС, но не е бил част от него и винаги е бил
ограден с колове, стоманена тел и тараби. Споделя, че дядото и бабата на Б.П.
са се грижели за имота до около 1960 година, а след тяхната смърт за имота
грижи полагали наследодателите на страните. Показанията му кореспондират с
изложеното от свид. Б. В.Л., род. през *** г., който също сочи, че имотът е граничел със създаденото ТКЗС, но е бил
ограден, имало е засадени плодни дръвчета и се ползвал „като дворно място“, „за
животинки, за тревата“. Разпитани пред първостепенния съд, свид. В.Д. и
свид. Б.З., също са посочили, че имотът се е косял от наследодателя на
страните. Съдът кредитира свидетелските показания като логични, последователни,
почиващи на непосредствени впечатления и спомени на свидетелите, датиращи от тяхното детство, като не се установяват основания за
възможната им заинтересованост и показанията се допълват от останалия събран по
делото доказателствен материал.
Съдът не споделя становището, че процесният имот ex lege
е станал част от ТКЗС. Правилно
районният съд е приел, че липсва норма или презумпция, че по време на
масовизацията всички земеделски земи са станали социалистическа собственост. Не
всички земи, които се намират извън
регулационния план на населеното място, имат земеделски характер.
Има случаи, при които части от едно
населено място, застроени с жилищни и селскостопански сгради, или пък ползвани
като дворни места, остават извън регулационния план или пък биват изключени от
него по силата на ПМС № 216/1961 г. Те могат да запазят селищния си характер,
да не бъдат включени в блок на ТКЗС, нито да бъдат причислени към ДПФ, както и
да не бъдат отнети юридически и фактически от лицата, които ги владеят като
дворни места. Ако тези лица са били членове на ТКЗС, те са могли да запазят в
реални граници собствеността върху тези имоти в размера и при условията,
посочени в ТР № 104/26.06.64 г. на ОСГК на ВС. Ако не са били членове на ТКЗС и
земите не са им били фактически отнети, те са запазили собствеността върху тях
изцяло. Такива земи не подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, а оттук
следва, че за тях не се прилага и разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗСПЗЗ, нито пък
те могат да бъдат включени във фонда по чл. 19 ЗСПЗЗ.
Не може само от факта, че имотът се намира извън
регулационния план на населеното място, да се прави извод, че той е подлежал на
реституция по реда на ЗСПЗЗ (съответно и че след като не е бил заявен за
възстановяване в законните срокове, попада във фонда по чл. 19 ЗСПЗЗ).
От събраните писмени и гласни доказателства се
установява, че имотът не е влизал
в ТКЗС и към момента на образуване на ТКЗС е попадал в застроената част на
селището, между застроени имоти със стари постройки и няма данни ТКЗС да го
е обработвало или предоставяло за ползване. Към момента на образуване на ТКЗС имотът
е влизал в застроената част на селището и е имал селищен характер. В случая не
се установява имотът да е бил част от кооперативното земеползване или е да е
бил одържавен или отнет по друг начин. Липсват твърдения и доказателства за
проведена процедура по отчуждаване, съгласно чл. 14 и 17 ЗТПС (обн. ДВ, бр. 81
от 9.04.1946 г.; отм.); страните не са твърдели наследодателят им да е бил член
на ТКЗС. По делото отсъстват доказателства имотът да е отчуждаван по реда на
ЗТПС и да е внасян в държавния поземлен фонд.
Няма данни имотът да е бил отнеман юридически или
фактически от С. П., следователно този имот не е съставлявал социалистическа
собственост и не е съществувала законова пречка за придобиването му по давност.
Съдът споделя даденото от контролираната инстанция тълкуване
на ЗРПВПВНИ и чл. 29 ЗСГ /ДВ, бр. 26/1973 г., отм. ДВ, бр. 21/1990 г./, както и
уредбата на Закона за давността /ДВ, бр. 23/1898 г., отм./ и ЗС /обн. ДВ 1951
г./ относно приложимия десетгодишен давностен срок, съгласно чл. 86 ЗС, вр. § 4
ЗС, вр. чл. 29 и чл. 34 от Закона за давността, като по силата на чл. 272 ГПК в
тази част констатациите на районния съд стават част от мотивите на настоящия
съдебен акт. Така съдът споделя правния извод на контролираната инстанция, че осъществяваното
от наследодателя на страните владение, започнало преди 1947 г., до 11.04.1969
г. – откогато ЗРПВПВНИ е приложим към населените места, присъединени към гр.
Перник, е довело до придобиването на имота по давност, констатирано с оспорения
нот.акт от 1989 г. Правните изводи на нотариуса не се опровергават по делото, а
намират опора в обсъдените по-горе свидетелски показания. Същите са еднопосочни
по отношение на фактите, че имотът е бил ограден като част от дворното място на
наследодателите на страните, владян е от тях още преди масовизацията и това е
продължило до смъртта на С. И. през *** г., а за починалата ищца Д.Г. – до 2015
г. Дори давността да е започнала да тече след отмяната на Глава I
и II
от ЗСГ, наследодателите на ищеца
отново са могли да придобият имота по давност, тъй като за него не се прилага
разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от ЗВСОНИ, доколкото не е подлежал на
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ.
При така установената фактология, че процесният имот не е
бил внасян в ТКЗС, не е съществувала пречка наследодателят на страните да го
придобие по давност. Имотът не е подлежал на реституция по реда на ЗСПЗЗ,
следователно не е било необходимо към него да се заявяват реституционни
претенции и не е съществувало основание за включването му в земите, незаявени
за възстановяване от собствениците им, съгласно чл. 19, ал.1 ЗСПЗЗ. Изложеното
мотивира извод, че имотът неправилно е бил актуван като общински и след като
общината не е била негов собственик, извършената продажба в полза на
ответниците не е произвела транслативен ефект и правата на ответниците не могат
да се противопоставят на ищеца.
Правилни са констатациите на районния съд, че ищецът е
собственик общо на 11/18 ид. ч. от процесния имот (на 1/6 ид. ч. (3/18 ид.ч.) от имота на основание наследствено
правоприемство от баща му С. П. И., на 4/18 ид.ч. от имота – по силата на
завещателното разпореждане в негова полза на разполагаемата от Д. И. част от
имота (1/3 от притежаваните от нея 4/6 върху целия имот) и на 4/18 ид.ч. – по
силата на наследствено правоприемство след смъртта на майка му Д. И.). Останалите
7/18 ид.ч. от имота са собственост на ответника П.П. (на 1/6 ид. ч. (3/18 ид.ч.), наследени от баща му С. П. и 4/18 ид.ч.,
наследени от майка му Д. И.).
По делото е установено правото на собственост на ищеца на
11/18 идеални части от процесния недвижим имот, обстоятелството, че последният
се владее и ползва изцяло от ответниците, които без правно основание препятстват
възможността на ищеца за достъп до него. При установяване на всички материални
предпоставки, елемент от претенцията по чл. 108 ЗС, предявеният иск следва да
бъде уважен за предаването на 11/18 ид.ч. от имота, както правилно е приел и
районният съд.
Предвид изложените съображения атакуваното съдебно
решение следва да бъде потвърдено като правилно в обжалваната част.
С оглед постановения правен резултат на основание чл. 78,
ал. 3, вр. чл. 273 ГПК въззивниците следва да понесат доказано извършените от
въззивника пред настоящата инстанция разноски в размер на 400 лв. – платен
адвокатски хонорар.
Мотивиран от изложеното, Окръжен съд Перник
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 24.10.2018 г., постановено по гр.д. №
1250/2017 г. по описа на Районен съд Перник, XI състав в частта, с която на основание чл. 108 ЗС е ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО,
че Б.С.П. е собственик по наследствено правоотношение, възникнало със смъртта
на С. П. И., починал на *** и на Д.Г.И., починала на ***, и саморъчно завещание
от 02.04.2017 г., оставено от Д.Г.И., на 11/18
ид.ч. от поземлен имот с № 016027 с площ от 0,955 дка, находящ се в
землището на село Л., общ. Перник, м. „Стубел“, като П.С.П. и Т.Ф.П. са ОСЪДЕНИ
да предадат на Б.С.П. владението върху 11/18 ид.ч. от имота.
РЕШЕНИЕТО в останалата част като необжалвано е влязло в сила.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3, вр. чл. 273 ГПК П.С.П., ЕГН ********** и Т.Ф.П., ЕГН ********** солидарно да заплатят на Б.С.П., ЕГН ********** сумата от 400,00 /четиристотин/ лева – разноски пред окръжен съд
Перник.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от
връчването му на страните при предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Препис от
настоящото Решение да се връчи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.