№ 5340
гр. София, 31.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА В. ПОПОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА Административно
наказателно дело № 20221110213810 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Б В“ ООД, представлявано от Е М П - управител, срещу
Наказателно постановление (НП) № 23-2200124 от 21.04.2022 г., издадено от инж. Е И А -
Директор на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ (ДИТ – София област), с
което на основание чл.416, ал. 5 във връзка с чл. 414, ал.3 от Кодекса на труда КТ/ на
дружеството е наложена „имуществена санкция” в размер на 2 000,00 /две хиляди/ лева за
нарушение на чл.61, ал. 1, вр.чл.1, ал.2 от КТ.
В жалбата се релевират доводи за иницииране на административнонаказателното
производство от некомпетентен орган. Предлага се тълкуване на нормите на пораждалия
действие към датата на нарушението Устройствен правилник на Изпълнителна агенция
„Главна инспекция по труда“, приет с ПМС №2 от 13.01.2014г., в сила от 29.01.2014г., като
се достига до извод, че инспекторите от ДИТ – София област към датата на съставяне на
АУАН са разполагали с правомощия да извършват проверки и да констатират нарушения
само на територията на София – област, но не и спрямо обекти на контрол в рамките на
София - град. В тази връзка се обсъжда и съществен порок, допуснат при издаването на
оспореното наказателно постановление. Формулирано е искане съдът изцяло да отмени
атакувания санкционен акт като незаконосъобразен.
В съдебното заседание жалбоподателят „Б В“ООД, редовно призован, се
представлява от адв. Ч., който поддържа жалбата с изложените в нея аргументи. Оспорва
приетата от наказващия орган фактология по нарушението, като настоява, че между
дружеството и П. С. е пораждал действие валидно сключен граждански договор за
изработка, по смисъла на чл.258 от ЗЗД. Счита, че законът предоставя възможност на
работодателите, преди да встъпят в трудови правоотношения с работници, да уговорят
отношенията си посредством граждански договори, така че да се гарантира възможност за
проверка способностите на лицата.
1
Въззиваемата страна - Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“, редовно
призована, представлява се от юрк. Х, с пълномощно по делото, която счита жалбата за
неоснователна и пледира за потвърждаване на НП. В доводите си приема, че безспорно е
установено поведение на работодателя, несъобразено с нормата на чл.61, ал.1 от КТ. Моли в
тази връзка да бъдат възприети хронологично подредените и поставени в синхрон помежду
си показания на инспекторите на ДИТ – СО, като бъдат игнорирани нелогичните и
вътрешнопротиворечиви сведения, предоставени от свид. С.. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след
като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок. В тази насока съдът намира, че
извършеното върху санкционния акт отбелязване относно връчване при условията на чл.58,
ал.2 от ЗАНН е необосновано и незаконосъобразно. Този извод се налага не само предвид
обстоятелството, че видно и от редовната процедура по призоваването на жалбоподателя в
настоящото съдебно производство адресът за получаване на кореспонденция, посочен от
него и пред административните органи, не е бил променян, а връчването не е било
възпрепятствано. Извършените лаконично отбелязвания върху приобщените по делото
известия за доставяне (още повече че част от тях дори не са изпратени на адреса по
седалище), че „пратката не е потърсена“, не са еднозначен белег за демонстрация на
поведение, насочено към възпрепятстване дейността на наказващия орган. Текстовото им
оформление и отсъствието на допълнително ангажирани в тях данни не дават основание за
извод, че е спазен законовият регламент на нормата на чл.58, ал.2 от ЗАНН. Не става ясно,
кога, колко пъти и дали въобще е търсен жалбоподателят, още повече че същият може да
бъде санкциониран само ако се установи категоричен отказ да получи постановлението,
което не разкрива аналогия с отбелязването за отсъствие на инициатива да „потърси“ своята
пратка, доколкото нему органите дължат „връчването“ й. При наличието на такива данни за
административнонаказващия орган е възникнало задължението да предприеме активни
действия по създаване на организация за установяване на жалбоподателя, включително
посредством задълбочена проверка относно данни за упълномощени да обслужват
кореспонденцията му лица, което очевидно не е извършено. Още повече че видно от
материалите по преписката нито проверяващите, нито актосъставителят са срещнали
затруднения в комуникацията и при призоваването на представляващи дружеството. Като не
е проявил активност, а прибързано е възприел приложимостта на нормата на чл.58, ал.2 от
ЗАНН, административнонаказващият орган е предпоставил допускането на съществено
процесуално нарушение, водещо до невъзможност да настъпят правните последици, които
законът свързва с проявлението на материалната законна сила на издадения санкционен акт.
По тези аргументи, съдът намира, че жалбата срещу наказателното постановление,
доколкото съществуването на последното като факт е узнато едва след постъпилото
електронно известие за публични задължения от страна на данъчните органи, което е и
единственият обективен белег за първия момент, в който издаването на санкционния акт е
станало известно на жалбоподателя, се явява подадена в законоустановения 7-дневен срок.
Същата изхожда от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити
обуславящи нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона
суспензивен и деволутивен ефект. Разгледана по същество, тя се явява ОСНОВАТЕЛНА.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Дружеството-жалбоподател „Б В“ООД е вписано в търговския регистър с ЕИК ХХХ,
със седалище и адрес на управление: ХХХ. Негов управител била Е М П. Дейността на
същото била свързана със строителни дейности - НКИД:43.39.
На 10.03.2022 г., в гр.София, инспектори при Дирекция „Инспекция по труда
2
Софийска област“ – А. П. Г. - на длъжност „главен инспектор“ и колегите му М. Д. К. и Б Т,
извършили проверка по спазване на трудовото законодателство по Кодекса на труда от
страна на „Б В“ООД. За целта посетили строителен обект, с административен адрес: ХХХ –
жилищни сгради, УПИ XVII-1956, кв.19, на който били извършвани строително-монтажни
работи от дружеството-жалбоподател. На мястото заварили множество наети лица, сред
които и П. Б. С., с ЕГН **********. Същият извършвал дейност като „кофражист”, като бил
облечен в работно облекло. Инспекторите предоставили на установените работници за
попълване декларации. В своята свид. С. вписал собственоръчно, че престира труда си в
дружеството на длъжност „кофражист“, с работно време - от 08:00 до 17:00 часа, почивки в
рамките на деня между 12:00 и 13:00 часа и междуседмични „събота и неделя“.
Първоначално отразил, че не знае дали има сключен трудов договор с работодателя, но
впоследствие задраскал своя отговор и посочил положителен такъв. С. положил подписа си
в съответната графа под така отразените данни.
Към момента на проверката на място проверяващите извършили справка със свои
колеги в офиса на инспекцията за наличието на отразена информация за подаден в
поддържания от институцията регистър трудов договор със С., но било установено, че такъв
няма вписан. При това положение контролните органи, с призовка по реда на чл.45 от АПК,
изискали от управителя на „Б В“ООД да представи до следващия етап от проверката редица
документи, сред които и екземпляри от договори, посредством които са уредени
отношенията със заварените на обекта работници.
Контролната дейност продължила и на 18.03.2022 г., когато в офиса на ДИТ-София
област, от представляващ дружеството наред с други писмени материали били представени
копие от граждански договор от 10.03.2022 г. за извършване на работа чрез личен труд,
сключен между дружеството-жалбоподател и П. С. за периода от 2 дни, извлечение от книга
от същата дата за проведен първоначален инструктаж по безопасност на работника, както и
копие от трудов договор, сключен на 12.03.2022 г. със С., с който същият бил назначен към
дружеството на длъжност „кофражист“.
Проверката органите на ДИТ – София област приключили на 18.03.2022 г., като
своите констатации те материализирали в протокол за извършена проверка (ПИП) с изх.
№ПР2207743 от 18.03.2022 г., с който били дадени и задължителни за изпълнение
предписания към работодателя. Изготвеният документ бил връчен на пълномощник на
управителя на дружеството на 18.03.2022 г.
При така установените факти свид. А. Г. приел, че е извършено административно
нарушение от страна на въззивника, поради което на 18.03.2022 г. той съставил против „Б
В“ООД, в качеството му на работодател, по смисъла на § 1, т.1 от ДР на КТ, акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) №23-2200124/18.03.2022 г., за това,
че на 10.03.2022 г. не е уредил като трудови отношенията при предоставяне на работна сила
от лицето П. Б. С., на строителен обект, с административен адрес: ХХХ, на който са
извършвани СМР от дружеството. За нарушена била посочена разпоредбата на чл.61, ал. 1,
вр.чл.1, ал.2 от КТ. Актът бил подписан от актосъставителя, свидетелите по него и
управителя на дружеството - въззивник, като на последния бил връчен екземпляр. В
съответната графа от бланката на АУАН не били вписани възражения Такива в писмена
форма не постъпили и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на съставения АУАН, на 21.04.2022 г. Директорът на ДИТ - София област
- инж. Е И А, издала и атакуваното НП №23-2200124/21.04.2022 г., с което на основание чл.
416, ал. 5, във връзка с чл.414, ал.3 от КТ, при цялостно възпроизвеждане на фактическите
констатации от акта, на „Б В“ООД била наложена „имуществена санкция“ в размер на
2 000,00 (две хиляди) лева за нарушение на чл.61, ал. 1, вр.чл.1, ал.2 от КТ. За санкционния
акт дружеството било уведомено едва при проведена с НАП кореспонденция, на 14.10.2022
г., поради което и жалбата срещу него била депозирана в рамките на преклузивния 14-
3
дневен срок, течащ от тази дата, чрез наказващия орган.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на
разпитаните от съда свидетели А. Г., М. К. и частично тези, изхождащи от П. С., както и
приобщените към доказателствения материал по надлежния ред на чл.283 от НПК писмени
доказателства: обратна разписка за доставяне на НП, декларация съгл.чл.402, ал.1, т.1 и 3 и
ал.2 от КТ и чл.44, ал.1 от АПК, подписана от П. С., копие от граждански договор от
10.03.2022 г., сключен между дружеството-жалбоподател и С., извлечение от книга за
първоначален инструктаж, протокол за извършена проверка, с изх. №ПР2207743/18.03.2022
г., идентификационна карта, призовка на основание чл.45, ал.1 от АПК, пълномощни за
процесуално представителство, копие от трудов договор №00745/12.03.2022 г., сключен с П.
С., договор за строителство от 28.09.2021г., сключен с „Б В“ООД, Заповед № З –
1431/15.08.2022 г., длъжностна характеристика за длъжността „Директор“ на Дирекция
„Инспекция по труда Софийска област“, Заповед №ЧР-1573/25.09.2019г. на изпълнителния
директор на ИАГИТ, Заповед №З-0025/08.01.2019г. на изпълнителния директор на ИАГИТ,
Заповед №З-0024/08.01.2019 г. на изпълнителния директор на ИАГИТ, Заповед №З-
0058/11.02.2014 г. на изпълнителния директор на ИАГИТ, Заповед № 0057/14.01.2022 г. на
изпълнителния директор на ИАГИТ, Заповед № ЧР-88/24.01.2014 г. на изпълнителния
директор на ИАГИТ.
При проведения непосредствен разпит на свидетелите Г. и К. съдът не констатира
противоречия с установените в акта фактически положения. Показанията на
актосъставителя и свидетеля по АУАН са подробни, задълбочени и вътрешно балансирани,
поради което следва да бъдат кредитирани без резерви. Те намират подкрепа еднопосочно и
в приобщените по надлежния ред писмени доказателства. В тях последователно са отразени
непосредствено формирани впечатления по време на извършената на място и по документи
проверка на дейността на дружеството – жалбоподател. Свидетелите убедително разказват
за завареното в проверявания строителен обект и престиращо труда си за „Б В”ООД лице П.
С., за неговите изявления, реда за попълване на декларация, представена от него и изрично
отразените в този документ сведения за характера на възложената му работа и условията,
при които следва да я изпълнява, недвусмислено очертаващи елементите на възникнало
между лицето и дружеството трудово правоотношение. Контролните органи споделят, че
свид. С. доброволно е попълнил и подписал предявената му декларация, в която са били
посочени уговорени между него и работодателя работно време, почивки, възнаграждение,
равняващо се на минималната работна заплата за страната и начален момент на престиране
на трудовата сила, като в тази насока върху него не е упражнявана недопустима форма на
въздействие. Категорични са свидетелите, че са установили още на място обстоятелството,
свързано с отсъствие на уредени като трудови правоотношения, което, впрочем,
недвусмислено се извежда и от колебанието на самия декларатор относно наличието на
трудов договор с работодателя, а впоследствие неговото потвърждението, при все че към
този момент такъв договор не е съществувал. Проверяващите допълват, че приложеният към
делото граждански договор е представен няколко дни по- късно от пълномощник на
жалбоподателя въз основа на нарочно отправено искане към него, заедно с копие от сключен
непосредствено след проверката на място и трудов договор със С.. Така обективирани
показанията на разпитваните лица отразяват присъщата на съхранен спомен логична
последователност, като липсват основания да се коментира тяхната изопаченост и
тенденциозност в услуга на обвинителната теза, независимо от принадлежността им към
структурата на административнонаказващия орган. Ето защо съдът кредитира така
инкорпорираните по делото гласни доказателствени средства в частта досежно очертаните
по- горе факти без резерви.
Не налагат противни изводи и сведенията, получени чрез разпита на свидетеля П. С..
Той споменава уговорена с работодателя си седмична надница, като потвърждава
4
регламентираното изискване да се спазва при работата на строителния обект работно време,
както и установените почивки в рамките на трудовия ден и седмица и да посещава всеки
работен ден обектът. Изрично заявява, че макар да е подписал приложения към материалите
по делото договор, той е знаел, че той се сключва докато бъде оформено трудовото му
правоотношение. Анализът на така представените показания също налага извод, че
разпитваното лице предлага отличителните белези на едно трудовото правоотношение, а не
на възникнала с работодателя му единствено облигационна обвързаност.
Писмените доказателства по делото, надлежно приобщени към доказателствената
съвкупност, спомагат за по-пълното и цялостно изясняване на фактическите обстоятелства.
В подкрепа на изведената по- горе фактология се явява приобщената и подписана от П. С.
декларация, в която се откриват елементи, описващи правоотношението, възникнало между
работника и дружеството, отговарящи на характеристиките на трудово такова. Видно от
представеното по делото копие на трудов договор същият е подписан едва два дни след
извършената на място проверка от контролните органи и след датата на гражданския
договор със С., което още веднъж опровергава твърденията на жалбоподателя, че между
него и завареното на обекта лице е бил оформен единствено договор за изработка.
Писмените доказателства по делото (протокол за извършена проверка, пълномощни),
надлежно приобщени към доказателствената съвкупност, спомагат за по-пълното и цялостно
изясняване на фактическите обстоятелства. Съдът ги кредитира и основава фактическите си
изводи въз основа на тях.
Този съд изключва от формираната съвкупност, върху която обосновава своите
изводи, представения от въззивника „граждански договор“ от 10.03.2022 г. Последният не
опровергава възприетите от съда като проявили се в действителността факти, доколкото
съдържанието му, разглеждано ведно с показанията на свид. Г., свид. К. и свид. С., както и
декларираните писмено от работника обстоятелства за същността на уговорките му с
жалбоподателя, указва поет ангажимент за престиране на работна сила в рамките на
предварително уговорено работно време, срещу заплащане, при съобразяване на дължимите
на работника почивки и при йерархичната му зависимост от работодателя, а не постигане на
съгласие за предоставяне на конкретен резултат. Дори работникът в своята декларация е
отбелязал, че между него и „Б В“ООД съществува трудов договор, очевидно воден от
обяснението, дадено му от работодателя за характера на техните отношения, независимо от
оформянето им. За същината на извършваната от С. дейност се съобразяват единствено
условията, при които тя ще се полага, които в случая недвусмислено сочат предоставяне на
работна сила, а не задължение за постигане на определен резултат. Същевременно,
съпоставяйки датата на приложения документ с изявленията на работника, че е започнал
работа известен период преди извършената проверка (удостоверено и в декларацията), ведно
с твърденията на проверяващите, че на място никой не им е представил договори в писмена
форма, се достига до извод, че конкретно обсъжданият такъв е съставен след приключване
на контролната дейност на място и единствено, за да обслужи защитната теза на въззивника.
По изложените съображения съдът възприема гражданския договор от 10.03.2022 г.
единствено като средство за прикриване действителния облик на възникналите и установени
отношения между „Б В“ООД и П. С..
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, доколкото
чрез него в значителна степен се засягат правата и интересите на физическите и юридически
лица. Последното обуславя и необходимостта съдебният контрол, установен с разпоредбите
на ЗАНН и предвиден за издадените от административните органи наказателни
постановления, да се съсредоточава върху тяхната законосъобразност. По аргумент от чл.84
от ЗАНН, вр. с чл.14, ал.2 от НПК съдът е длъжен служебно да издири обективната истина и
приложимия материален закон, като съобразява императива относно извършването на
5
обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, независимо
от наведените от жалбоподателя аргументи, респ. фактическите констатации, заложени в
АУАН или наказателното постановление.
За правилното извършване на тази дейност ръководно-решаващият в съдебното
производство орган следва да осъществи контрол върху съставения АУАН, съобразявайки
неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща, съответно да провери
издаденото въз основа него наказателно постановление.
Съдът констатира, че е налице пълно съвпадение между установените с АУАН
фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП.
Нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, са описани изчерпателно и ясно в
достатъчна степен, за да удовлетворят изискванията за пълнота на обвинителната теза и
адекватното упражняване на реципрочното й право на защита на лицето, срещу което се
насочва административнонаказателната принуда. Въведени са всички съставомерните
признаци на съответно приложимия състав на чл.61, ал.1, вр.чл.1, ал.2 от КТ - в качеството
на работодател „Б В“ООД не е уредил отношенията по предоставяне на работна сила от П.
С., като трудови, като не е сключил трудов договор с него, преди постъпването му на работа.
Надлежно отразени са елементите от фактическия състав - провереният обект, адресът, на
който се намира, както и адреса на дружеството - работодател, работата, изпълнявана от С. и
условията за нейното извършване, наличието на декларация, попълнена от същия относно
наличието или липсата на трудов договор с работодателя. Изрично ангажирана като време
на нарушението е датата 10.03.2022 г. В духа на изложените аргументи, според настоящия
съдебен състав, правото на жалбоподателя е охранено в степен, позволяваща му да
организира защитата си въз основа на ясно и пълно описано „административнонаказателно
обвинение”.
Административнонаказателното производство е образувано със съставянето на
АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя, респективно 1-
годишен срок от неизпълнението на правното задължение. Обжалваното наказателното
постановление е постановено в 6 – месечния давностен срок. Ето защо са спазени всички
срокове, визирани в разпоредбата на чл.34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране
на административнонаказателната отговорност на дружеството-жалбоподател от формална
страна.
Този съд обаче констатира допуснато формално нарушение на една от гаранциите за
законосъобразност, пораждащи действие в административнонаказателното производство,
пряко регламентирана в нормите на ЗАНН и свързана с изискването за териториална
компетентност, с което следва да се съобрази процесуалната активност на органите на
административнонаказателното производство при пристъпване към ангажиране на
административнонаказателната или имуществената отговорност на правните субекти.
Поради това и релевираното от жалбоподателя възражение в тази насока се явява
основателно.
Административнонаказателната отговорност на дружеството е ангажирана за
нарушение на чл.61, ал.1, вр.чл.1, ал.2 от КТ. С непредприемането на действия по сключване
на трудов договор в изискуемата писмена форма с конкретно лице, преди то да постъпи на
работа и след като то е било допуснато при тези обстоятелства да пристъпи към престиране
на трудовата си сила, бива изпълнен съставът на административната простъпка. С оглед
особеностите на изпълнителното деяние се определя и мястото на довършване на
нарушението, което в случая съвпада с територията, където задълженият субект е следвало
да има активно поведение, в случая в гр. София. Спрямо мястото на нарушението,
съобразно нормата на чл.48, ал.1 от ЗАНН, териториално компетентен наказващ орган се
явява директорът на Дирекция „Инспекция по труда – гр. София“ към Главна Дирекция
„Инспектиране на труда“ - ИАГИТ. В настоящия случай обаче производството е протекло
6
под надзора на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“, която обладава
правомощия да осъществява своите функции само на територията на София - област, но не и
на територията на София -град. Към момента на реализация на нарушението и издаване на
оспореното наказателно постановление е бил в сила Устройствен правилник на
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ (отменен 15.10.2022 г.). Този
подзаконов нормативен акт е уреждал дейността, състава, структурата, функциите и
организацията на работа на ИА „ГИТ“ и нейните структурни подразделения. Императивно в
чл.16, ал.2 от него е уредена териториалната компетентност на отделните дирекции, които са
28 на брой и са разположени в административните центрове на съответните области. Те
осъществяват дейността си именно на територията на съответната област.
Административнотериториалното деление в Република България също се разделя на 28
области, част от които са и Софийска област и Област София град /Столична община/, което
териториално деление съвпада и с броя на отделните териториални дирекции на наказващия
орган. Съгласно чл.6, ал.2, т.14 от посочения правилник, изпълнителният директор на ИА
„ГИТ“ определя обхватът на дейност и компетентност на инспекторите по труда. Така
формулирана нормата визира признатата от подзаконовия нормативен акт възможност на
изпълнителния директор да определя само материалната им компетентност – да издават
валидни актове само в кръга на материята, която им е предоставена като правомощия.
Разпоредбата обаче не засяга териториалната компетентност на административните органи,
т.е. пространствените граници, в които те могат да действат редовно. Такова правомощие не
произтича и от Кодекса на труда. По делото е приложена Заповед №3-0057/14.01.2022г.,
издадена на основание чл.6, ал.2, т.14 от УПИАГАТ от изпълнителния директор на ИА
„ГИТ“, с която същият е разширил териториалната компетентност на изрично изброени
инспектори от Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ да извършват контрол по
спазване на трудовото законодателство и на територията на Столична община. Със свое
решение №3624/15.04.2022 г., постановено по адм. д.№11698/2021 г., Върховен
административен съд, VI отделение, с докладчик съдията Десислава Стоева, се е занимал,
макар и по повод друга проверка, инцидентно със законосъобразността на Заповед №З-
0024/08.01.2019г., /идентична по съдържание и основание за издаване със заповед №З-
0057/14.01.2022 г., приложена към материалите по настоящото дело/, достигайки до извод,
че същата е нищожна, поради противоречие с разпоредбите на чл.6, ал.2, т.14 от УП и
приемайки, че със същия изпълнителният директор на ИАГИТ, без изрично да е бил
овластен, е разширил териториалната компетентност на инспекторите на ДИТ – София
област, въпреки че надлежно не са му били делегирани такива правомощия. В резултат на
така развилата се хронология, с Постановление №313 на МС от 5.10.2022г., се приема нов
Устройствен правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ /Oбн., ДВ,
бр. 81 от 11.10.2022 г./, като е отменен действащият до този момент. Така настъпилите
промени следва да бъдат тълкувани в светлината и на доклада, изготвен от министъра на
труда и социалната политика във връзка с проекта на постановление на Министерския съвет
за приемане на нов устройствен правилник, в който изрично е посочено, че чрез промените
се цели „постигане на по – добра ефективност при осъществяване на контролната дейността
на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ и оптимизиране на работните
процеси“, както и постигането на „оперативна самостоятелност“. Предишната редакция на
чл.6, ал.2, т.14, отнасяща се до компетентността на изпълнителния директор на агенцията,
която е гласяла, че същият „определя обхвата на дейност и компетентност на инспекторите
по труда“, е променена в сегашната точка т.10, в следния смисъл: „определя и променя
териториалната компетентност на териториалните дирекции "Инспекция по труда"“.
Последната формулировка на правилото вече съдържа надлежно оправомощаване на
изпълнителния директор да издава заповеди със съдържанието на процесната. Обсъжданата
промяна обаче е настъпила след съставянето на оспореното наказателно постановление и
доколкото не е установено друго, тя действа занапред. Предвид изложеното, посочените
7
актове (АУАН и НП) са съставени при допуснато съществено нарушение на процесуалния
закон – чл.48, ал.1 от ЗАНН, което обусловя отмяната на атакуваното наказателно
постановление на формално основание. По сходни на процесния случай производства,
редица касационни състави на Административен съд – София град се произнасят в същия
смисъл (Решение № 3881 от 10.06.2022 г. на АдмС - София по адм. д. № 665/2022 г.,
Решение № 4845 от 14.07.2022 г. на АдмС - София по адм. д. № 2979/2022 г., Решение №
7426 от 06.12.2022 г. на АдмС - София по адм. д. № 7990/2022 г., Решение № 7425 от
06.12.2022 г. на АдмС - София по адм. д. № 8055/2022 г., Решение № 7769 от 16.12.2022 г. на
АдмС - София по адм. д. № 9042/2022 г., Решение № 7424 от 06.12.2022 г. на АдмС - София
по адм. д. № 8048/2022 г., Решение № 6811 от 15.11.2022 г. на АдмС - София по адм. д. №
6826/2022 г., Решение № 7424 от 06.12.2022 г. на АдмС - София по адм. д. № 8048/2022 г.,
Решение №8000 от 23.12.2022 г. на АдмС – София, по адм. д.№7538/2022 г. и други).
Независимо от споделените изводи относно съществуващи процесуални нарушения,
обуславящи отмяна на издадения санкционен акт на формално основание, за пълнота на
изложението съдът намира за необходимо да изложи и кратки аргументи по съществото на
конкретния казус.
Административнонаказателната отговорност на въззивника „Б В“ООД е ангажирана
за неизпълнено правно задължение по чл. 61, ал. 1, вр.чл.1, ал.2 от КТ, като на основание чл.
416, ал. 5 във връзка с чл. 414, ал.3 от КТ му е наложена „имуществена санкция“ в размер на
2 000,00 /две хиляди/ лева.
По делото се установи по безспорен начин, че към датата на проверката от ДИТ –
София област, не е бил налице сключен писмен трудов договор между жалбоподателя и П.
С.. Категорично се налага извод, че работникът при посещението на контролните органи е
бил заварен да престира работната си сила в обекта на контрол. Полаганият труд е бил
обусловен от продължителност на отношенията между правните субекти – работник и
работодател. Уговорена е длъжността, която С. е следвало да изпълнява, респ. мястото на
работа и неговата продължителност. От показанията на разпитаните в качеството на
свидетели служители на ДИТ-София област, се установява, че на строителния обект С. е
изпълнявал задължения на „кофражист“, което се потвърждава не само от формално
извършваните от него действия, но и от първоначално вписаните твърдения в представената
по делото декларация. Така възникналите отношения между него и въззивника не са били
оформени съобразно изискванията на КТ, като отрицанието на този факт посредством
представения в по- късен етап граждански договор в писмена форма, очевидно е мотивирано
от желание да се прикрие истинската същност на възникналите отношения по престиране на
работна сила. Този извод се налага с особена сила, когато се проследят и показанията на С.,
анализирани ведно с тези на свидетелите Г. и К..
Към доказателствения материал е приложени граждански договор, сключен между
въззивника, в качеството му на възложител и П. С., в качеството на изпълнител. Същият
бил сключен за периода от 2 дни, считано от 10.03.2022 г. По силата на горепосочения
договор дружеството възлага, а С. приема: „да извърши: кофраж на стълбище на обект
Бистришко шосе“, срещу възнаграждение от 200,00 лв., което ще бъде изплатено в срок от 7
дни след приемане на работата. Същевременно, два дни по- късно със С. е подписан трудов
договор за длъжността „кофражист“, а видно от показанията на самия работник, тази
хронология била наложена, докато се оформи трудовото му правоотношение. При тази
фактология, представеният като доказателство от жалбоподателя граждански договор не
може да удостовери факта на съществуващо единствено облигационно отношение между
страните, посочени в него. На първо място, заявените от самия С. договорки с дружеството
– въззивник, с оглед своето съдържание категорично анонсират съществените елементи на
трудов договор. За основен разграничителен белег на договора за изработка от трудовия
договор служи фактът, че при изработката изпълнителят е самостоятелен, а при трудовия
8
договор, работникът е подчинен на изискванията и разпорежданията на работодателя –
трудовата дисциплина. Вписано е в декларацията, а е потвърдено и от свид. С., че е имал
работното време, предварително установени и регулярно ползвани почивки, договореното с
работодателя трудово възнаграждение. В този смисъл ясно се наблюдава зависимост на
изпълнителя от възложителя, типична за отношенията, развиващи се в йерархично
изградената структура на едно предприятие - работодател. На това указва и наличието на
отнапред установено трудово възнаграждение, уговорено да се изплаща периодично (всяка
седмица, според С.), което не съвпада с характеристиките на договора за изработка, при
който възнаграждението се дължи след предаване на резултата при това в предварително
уговорен срок. Впрочем, по този въпрос показанията, изхождащи от С. и представения от
въззивника документ- граждански договор, очевидно разкриват несъответствие. В случая
съдът отдава предпочитание на заявеното от свид. С., доколкото то намира отражение и в
показанията на проверяващите Г. и К., които описват заварената в обекта на контрол
обстановка, включително и устните изявления на работниците пред тях. Прави впечатление
и че в „гражданския договор“, приложен по делото, не е отразена с точност и степента, в
която следва да бъде извършена работата, за да бъде постигнат резултатът, характерен за
договора за изработка, респ., за да бъде приета работата от възложителя. Описаното в
горепосочения документ съдържание на дейността говори за отделни трудови функции, за
чието изпълнение се предоставя работна сила. Същевременно, изпълнението им е
ограничено със срок от 2 дни, като отсъства разумно обяснение поради какви причини с
лицето непосредствено след това е сключен и трудов договор за същата длъжност. На
лицето не е било възложено извършване на конкретна определена като обем и краен
резултат работа срещу заплащане с оглед този обем, а напротив - уговорено е, че той ще
престира труда си, за което ще получи възнаграждение. Определено е и място на работа,
което съответства на предоставяне на работна сила, а не на предаване на завършен продукт
в хипотезата на чл.258 и сл. от ЗЗД. Изложеното дотук, според съда, внася основателни
съмнения в документа и неговото съдържание, като единствената цел за неговото
представяне пред контролните органи е „да се докаже” съществуването на гражданско
правоотношение, което реално прикрива трудово такова. По всички тези аргументи съдът
счита за компрометирано посоченото писмено доказателство.
В случая е реализиран състав от обективна страна на нарушение на трудовото
законодателство. Категорично и безспорно е установено, че правилата на чл.61, ал.1,
вр.чл.1, ал.2 от КТ са били нарушени спрямо лицето С.. Извършеното не би могло да се
характеризира като маловажен случай, доколкото при липса на оформени в изискуемата
форма трудови правоотношения, дружеството се е освободило от задължението да изплаща
осигуровки, които се дължат на работника или служителя по трудово правоотношение. Била
е налице и невъзможността С. да се ползва и от другите привилегии и възможности по КТ
като работещ по трудово правоотношение.
Въпреки безспорната доказаност на нарушението обаче за съда не съществува правна
възможност да санира допуснатия процесуален порок свързан с липсата на компетентност за
участие в производството на актосъставителя и наказващия орган, поради което
наказателното постановление следва да бъде отменено на формално основание.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.2, т.1 и чл.63д, ал.1 от ЗАНН , Софийски
районен съд, НО, 2-ри състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление (НП) №23-2200124 от 21.04.2022 г. ,
издадено от издадено от инж. Е И А, Директор на Дирекция „Инспекция по труда Софийска
област“ (ДИТ – София област), с което на жалбоподателя „Б В“ООД, на основание чл. 416,
9
ал. 5 във връзка с чл. 414, ал.3 от Кодекса на труда КТ/ е наложена „имуществена санкция”
в размер на 2 000,00 /две хиляди/ лева за нарушение на чл.61, ал. 1, вр.чл.1, ал.2 от КТ, като
незаконосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
София град, на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава Дванадесета от
АПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10