№ 2498
гр. София, 16.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
ПредС.ел:ИВЕТА В. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20241110140623 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 130 ГПК
Производството по делото е образувано е по искова молба, уточнена с молба от
20.08.2024 г., подадена от С. А. и С. С. А. (предвид депозираната уточнителна молба от
20.08.2024 г.), чрез пълномощника им адв. П. Б. срещу Г. Г. П. с предявено искане за
осъждане на ответника да преустанови действията си, с които нарушава владението на
ищците върху следния недвижим имот – апартамент № 2, находящ се на адрес: град /адрес/.,
изразяващи се в искане за отстраняване на фактическата власт и лишаване от възможността
на владелците сами да упражняват такава върху спорната вещ.
В исковата молба ищците твърдят, че са съсобственици по силата на договор за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка със запазване
правото на ползване от 19.06.2018 г. на 5/8 идеални части от следния недвижим имот –
апартамент № 2, находящ се в град /адрес/, представляващ имот с идентификатор
68134.103.42.1.2 по КККР на град София, със застроена площ от 90 кв.м., ведно с
прилежащите към него избено помещение № 10 с площ от 8,58 кв.м. и 2/26 ид. части от
общите части на сградата и от дворното място, върху което е построена. Излагат, че са във
фактическа власт върху имота от 10 години, в т.ч. към момента на предявяване на исковата
претенция, като са го владели спокойно, явно и несмущавано от никого, като ищцата живее в
имота от 1999 г., а ищецът и неин съпруг С. А. от 2012 г., от която година е адресната му
регистрация на този адрес. Посочват, че ответникът Г. Г. П. се легитимира като собственик
на целия имот по силата на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за
гледане и издръжка от 18.07.2018 г. с праводатели родителите на съпругата му. Поддържа се,
че в полза и на ответника по гр. дело № 2499/2022 г. по описа на Софийски апелативен съд е
издаден изпълнителен лист № 565/13.12.2023 г. въз основа на влязло в сила съдебно
решение, по което ищците не са били страни. Твърди се, че въз основа на изпълнителния
лист е образувано изпълнително дело № 954/2023 г. по описа на ЧСИ М.К. с рег. № 788 на
КЧСИ и с район на действие Софийски градски съд, по силата на който на ответника и
праводателите му следва да бъде предадено владението върху процесния имот от лицата
Даниела П.а и Светослав П. – родители на ищцата С. А.. Посочва се, че в хода на
изпълнителния процес е насрочен въвод във владение на имота, насрочен за 17.01.2024 г. С
молба от 19.01.2024 г. ищецът С. А. поискал спиране на изпълнението по изпълнителния
1
лист, като с определение от 05.03.2024 г. по ч. гр. дело № 3530/2024 г. по описа на СРС, 39-
ти състав молбата за спиране била оставена без разглеждане с указания към страната за
възможността да защити правата си на основание чл. 75 и чл. 76 ГПК. Ищците твърдят, че
по отношение на тях правата на взискателя върху имота не са не са установени с надлежно
изпълнително основание, същите не са обвързани и от постановеното решение, въз основа
на което е издаден изпълнителният лист, като въводът във владение не може да бъде
извършен срещу тях, тъй като същите са придобили владението върху имота преди
завеждане на делото, по което е постановено изпълняемото решение – арг. чл. 435, ал. 5
ГПК. Излагат също, че с действията си ответникът накърнява непрекъснато упражняването
от тях владение и иска да отстрани фактическото им господство като владелци и
собственици, в частност с насрочения въвод. С тези съображения ищците отправят искане за
защита на владението си по реда на чл. 75 ЗС и за осъждане на ответника да преустанови
действията си, с които нарушава владението на ищците върху имота. Считат, че исковата
претенция е предявена при наличие на правен интерес и в шестмесечен срок от датата на
нарушаване на владението – в случая с насрочения въвод във владение по изпълнително
дело № 954/2023 г. за 17.01.2024 г.
С разпореждане от 19.12.2024 г. съдът, съобразявайки изложените твърдения от ищците и
данните по делото относно депозирана частна жалба срещу постановен от съдебния
изпълнител отказ за въвод във владение на ответника в процесния имот и за извършване на
преценка относно допустимостта на исковата претенция с искане за преустановяване на
действия на ответника, насочени към този въвод, е постановил да се изиска от ЧСИ М.К. с
рег. № 788 на КЧСИ и с район на действие Софийски градски съд представяне на
информация дали постановения от него отказ за извършване на въвод във владение на
недвижими имот с разпореждане от 18.06.2024 г. по изп. дело № 20237880400954/2023 г. на
основание изпълнителен лист от 13.12.2023 г., издаден по в. гр. дело № 2499/2022 г. по описа
на САС, 14 гр. състав е влязъл сила или е отменен, респ. извършен ли е въводът във
владение на имота в полза на взискателя по изпълнителното дело, като се изпрати и препис
от постановеното съдебно решение (при наличието на постановен акт) във връзка с
оспорения отказ за въвод.
В отговор с писмо от 10.01.2025 г. ЧСИ Колев посочва, че след като с решение от
12.08.2023 г. на СГС по в.гр. дело № 8546/2024 г. е отменено разпореждане на съдебния
изпълнител от 18.06.2024 г., постановено по изп. дело № 954/2023 г., на 29.10.2024 г. е
извършен въводът във владение. Посочено е, че на 12.11.2024 г. срещу въвода във владение,
обективиран в протокол от 29.10.2024 г., е постъпила частна жалба от С. А. и С. А., която
жалба, заедно с прилежащите документи, е изпратена на Софийски градски съд, като към
момента на отговора няма постъпило решение по същата. От приложените към отговора на
съдебния изпълнител писмени материали следва, че с Решение от 12.08.2024 г. по в. ч. гр.
дело № 8546/2024 г. по описа на СГС, влязло в сила, по жалба на ответника по настоящото
дело Г. Г. П. е отменено разпореждане на съдебния изпълнител от 18.06.2024 г. по
процесното изпълнително дело, с което е отказано да се приложи искания изпълнителен
способ – въвод във владение на недвижим имот – ап. 2, находящ се в град /адрес/. Приложен
е протокол за извършване на въвод във владение на недвижим имот след решение на съда с
правно основание чл. 108 ЗС, от 29.10.2024 г. на помощник ЧСИ при ЧСИ Колев, съгласно
който на основание чл. 522, ал. 1 ГПК, вр. чл. 108 ЗС е постановено отнемане от длъжниците
и предаване на взискателя владението върху недвижими имот – апартамент № 2, находящ се
в /адрес/, заедно с избено помещение № 5, таванско помещение № 10 и с 2/26 ид. части от
общите части на сградата. Представена е и (в заверено копие) частна жалба от 12.11.2024 г.
от настоящите ищци С. А. и С. А. срещу въвода във владение на имота, обективиран в
2
протокола от 29.10.2024 г. Представени са и мотиви по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК на ЧСИ, в
които е отразено, че частната жалба с правно основание чл. 435, ал. 5 ГПК е в срок и е
подадена от процесуално легитимирана страна.
Съдът, като съобрази изложените от ищците твърдения в сезиращата съда искова молба и
в депозираната уточнителна такава, като взе предвид материалите по делото и в частност
представената информация от ЧСИ и данните, следващи от приложените към писмото
писмени материали, намира, че предявената искова претенция се явява процесуално
недопустима, предвид следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 5 ГПК въвод във владение на недвижим имот може
да се обжалва само от трето лице, което е било във владение на имота преди предявяване на
иска, решението по който се изпълнява. В случай, че това лице пропусне срока за
обжалване, то може да предяви владелчески иск. С разпоредбата законодателят е предвидил
правна възможност за трето на изпълнението лице, което упражнява фактическата власт
върху имота, предмет на допуснатото до принудително изпълнение непарично притезание
чрез въвод във владение, да защити владението си, разбирано като фактическо състояние,
което упражнява върху недвижимата вещ. Нормата на чл. 435, ал. 2, изр. 2 ГПК предписва,
че ако третото лице пропусне срока за обжалване, то може да защити своето владение като
фактическо отношение именно чрез предявяване на посесорен, владелчески иск
Правото да обжалва въвода по реда на чл. 435, ал. 5 ГПК е предоставено само на третото
лице, което е било във владение на имота преди предявяването на иска, решението, по който
се изпълнява. Пропускането на срока за обжалване на извършения въвод не води до
санирането му, тъй като в този случай третото лице може да предяви владелчески иск по чл.
75 или по чл. 76 ЗС срещу взискателя.
В настоящия случай, от данните в писмото на ЧСИ във връзка със служебно изисканата
информация и от анализа на представените писмени материали следва, че настоящите
ищците С. А. и С. А. са упражнили правото си по чл. 435, ал. 5 ГПК като трети за
изпълнителното дело лица и са обжалвали извършения въвод във владение на процесния
недвижим имот от 29.10.2024 г.
Предвид това, съдът намира процесната искова претенция, насочена към защита на
владението, като фактическо състояние върху същия този имот поради допуснато нарушение
на последното от ответната страна, чрез предприетите действия в хода на изпълнителния
процес, за процесуално недопустима, тъй като посесорният иск е предявен преди изтичане
на срока за обжалване на въвода във владение на имота по реда на чл. 435, ал. 5 ГПК и наред
с последното. Изясни се, че съгласно изр. 2 на посочената разпоредба третите лица,
установили владение върху имота, обект на принудително изпълнение, преди предявяване на
иска, решението по който се изпълнява, могат да предявят иск за защита на владението си по
чл. 75 ЗС, но при пропускане на срока за оспорване законосъобразността на изпълнителното
действие, каквото в случая не е налице, предвид депозираната от ищците частна жалба
срещу осъществения въвод. При тълкуване на законовата разпоредба съдът приема, че
условие за допустимостта на претенцията по чл. 75 ЗС на тези трети за изпълнението лица, е
именно преклудиране на възможността за оспорване на въвода във владение, като действие
по принудително изпълнение, по реда на чл. 435 ГПК с пропускане на срока по чл. 436, ал. 1
ГПК, каквото в случая не се твърди и не се установява.
Изложеното обосновава извод за прекратяване на производството по настоящото дело
като процесуално недопустимо.
С оглед изхода на делото, съдът не следва да се произнася по същество и по направеното
от ищците искане за допускане на обезпечение на предявения иск чрез спиране на въвода
3
във владение в имота на ответника, произнасянето по което е обусловено от висящ процес.
Така мотивиран и на основание чл. 130, вр. чл. 435, ал. 5, изр. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по настоящото гр. дело № 40623/2024 г. по описа на
Софийски районен съд, I ГО, 51-ви състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба, пред Софийски градски съд,
в едноседмичен срок от съобщаването му на ищците.
ПРЕПИС от определението да се връчи на ищците.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4