МОТИВИ ПО ПРИСЪДА ПО
НОХД № 105/2015г. НА ДРС
Районна прокуратура гр.Дупница е предявила
обвинение срещу Д.Л.М., за престъпление по чл.1961ал.1 НК във вр. с
чл.194,ал. НК и във вр. с
чл.26,ал.1 НК .
В обвинителния акт се сочи,че в
това, че в периода от 22.09.2014 г. до 18.11.2014 г. в условията на
продължавано престъпление през непродължителен период от време при една и съща
обстановка и при еднородност на вината в гр. Бобошево, с. Усойка, общ.
Бобошево, с. Мурсалево, общ. Кочериново и в с. Драгодан, общ. Кочериново, е
отнел чужди движими вещи, а именно: в центъра на гр. Бобошево от автомобил
„Мазда” с рег. № КН 6853 ВВ е отнел кожен портфейл, естествена кожа, на
стойност 45,00 лв., 45 щ. д. с левова
равностойност 64,48 лв. и сумата от 30,00 лв. , или общо вещи на стойност
139,48 лв. от владението на Г.Д.С. ***, общ. Бобошево, ул. „Свобода” № 15 от
незаключен автомобил марка „Пежо 406”
с рег. № КН 1241 АТ, е отнел телефон „Самсунг”, ведно със СИМ карта на стойност
24,90 лв., 1 бр. бинокъл марка „Таско” 10х25 на стойност 35,00 лв., дигитално
фотоапаратче „Сони”, ведно с кабел на стойност 160,00 лв. и 1 бр. черно фенерче
на стойност 7,00 лв., или общо вещи на стойност 226,90 лв. от владението на В.М.В.;***,
от незаключен автомобил „Опел Омега” с рег. № КН 8497 ВВ, е отнел 2 бр. флаш
памет на стойност 20,00 лв. и 2 бр. дебитни карти от „Банка ДСК” на името на Х.Й.Ш.
и Йордан Ш.,*** от незаключен автомобил „Опел Фронтера” с рег. № КН 0923 АК е отнел 10 лв. на монети и
2 бр. СД (компактдискове) на стойност 12,00 лв. от владението на М.Н.М. ***, в с. Мурсалево на ул. „Вела Пеева” до дом № 2
от незаключен автомобил „Сеат Толедо” с рег. № СТ 5093 СР е отнел една банкнота
с номинал 10 лв. и 1 бр. мъжки слънчеви очила с оранжев платов калъф на
стойност 12,00 лв. от владението на С.И.М. *** от магазин в центъра на селото е отнел сумата от
60,00 лв. на монети от владението на В.Р.В. ***, или вещи на обща стойност
496,38 лв., без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като
деянията е извършил при условията на чл. 29, б. „а” от НК – опасен рецидив
(след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на „лишаване от
свобода” не по-малко от 1 година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66
от НК и от изтърпяване на наказанието, не е изтекъл предвидения в закона пет
годишен срок.
Представителят на прокуратурата
поддържа обвинението ,като предлага съда да признае подсъдимия за виновен и му
наложи наказание „лишаване от свобода“ в предвидения от закона минимум, което
да изтърпи ефективно при строг режим в затвор.
Подсъдимият не се признава за
виновен.Същият дава обяснения,че е намерил вещите,предмет на престъплението,
ровейки в кофите за боклук на съответните населени места. . Защитата излага
доводи за недоказаност на обвинението и
предлага подсъдимия да бъде оправдан.
Съдът, като взе предвид събраните по
делото доказателства – обясненията на подсъдимия,показанията на разпитаните свидетели, съдебно -оценителната експертиза, веществените доказателства , и
писмените такива, преценени по отделно и в съвкупност, прие за установено следното
от фактическа и правна страна:
С влязло в сила в сила на
09.09.2011г. споразумение, по НОХД №335/2011г. по описа на РС гр.Кюстендил, на
подсъдимия М. е наложено наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 6 месеца, чието изтърпяване не е
отложено по реда на чл.66,ал.1 НК.Наказанието е изтърпяно на 16.01.2013г.
През есента на 2014г.подсъдимият М., който
няма постоянно местожителство, се установил да живее в изоставена постройка на
гарата в гр.Бобошево.Същият нямал работа и средства за препитание и обикалял
околните населени места, извършвайки кражби на вещи и пари.
На 22.09.2014г., същият седял на
пейка в центъра на гр.Бобошево и видял ,че пред магазина спира лек автомобил.
От него слязъл свид.С. и отишъл до магазина, като оставил автомобила
незаключен. Подсъдимият ,забелязал това обстоятелство, проникнал в автомобила
през предната незаключена врата от джоба на самата врата,взел портфейла на С.,
в който имало 30лв. и 45 щатски долара, както и личната му карта и незабавно се
отдалечил от мястото. Няколко минути след това, С. си тръгнал с автомобила за
гр.Дупница, като на следващия ден установил,че портфейла липсва.
На 20.10.2014г., подсъдимият отишъл
в с.Драгодан,и след като магазина за хранителни стоки в селото, собственост на
свид.В. бил затворен, счупил едно от малките витринни стъкла, влязъл в магазина
и взел сумата от 60лв. на монети, държани в магазина. На следващия ден В.
установил кражбата и сигнализирал служителите на полицията.
На 07.11.2014г. подсъдимият отишъл в
с.Усойка .Вървейки по улиците на селото, видял автомобила на свид.Валидолски,
паркиран пред дома му.Същия пробвал дали е незаключен, дърпайки една от вратите
и след като вратата се отворила, взел от автомобила телефон, бинокъл, дигитален
фотоапарат и фенерче. На следващия ден, валидолски, тръгвайки с автомобила на
работа ,установил кражбата и подал заявление в РУ на МВР гр.Дупница.
На 16.11.2014г. в гр.Бобошево,
подсъдимият обикаляйки улиците
забелязал,че свид.Ш. паркира лекия автомобил пред дома си,без да го заключи.
След като последния влязъл в къщата си, М. проникнал в автомобила, взел 2 бр.
флаш памет и 2 бр. дебитни карти от банка „ДСК“.Ш. установил кражбата няколко
дни по-късно.
На 17.11.2014г., подсъдимият отишъл
в с.Мурсалево и опитвал да проникне в незаключени автомобили, паркирани в
селото. Пред дома на св.М., установил,че лекия автомобил,собственост на
последния е незаключен и взел от там
2бр- компакт дискове и банкнота от 10лв.
На следващата улица, установил,че автомобила на свид.М. също е незаключен,
проникнал в него и взел 10лв. и слънчеви очила.
Във връзка с получените жалби в РУ
на МВР гр.Рила и ПУ гр.Бобошево за множество кражби,извършени от автомобили,
свид.И. и Й. –служители на МВР,работели по установяване на извършителите. В
края на септември 2014г., свид.И. видял
подсъдимия,че седи на пейка в центъра на гр.Бобошево и тъй като го познавал
като криминално проявен,поискал да провери документите му за самоличност.При
изваждане на личната си карта,извадил и тази на свид.С., която откраднал,заедно
с портфейла му.И. му поискал обяснение, тъй като личната карта била заявена
като открадната и подсъдимия обяснил,че извършил кражба на портфейла на С. от
лекия му автомобил. В края на м.ноември, свид.Йорданин-служител на РУ на МВР
гр.Рила, получил информация, във връзка с извършените кражби на вещи от
автомобили в с.Мурсалево, че лице,живеещо в
гр.Бобошево е евентуалния извършител. Същият,заедно със свид.И. намерили подсъдимия в едно кафене в гр.Бобошево и след проведен разговор, същият им казал,че
той е автора на кражбите и ги завел в постройката,където обитавал в района на
жп гарата в гр.Бобошево.Там имал множество различни вещи-дрехи,парфюми,дискове
и др,между които и вещите, отнети от посочените по-горе свидетели/мобилен
телефон,фотоапарат, бинокъл, слънчеви очила, компакт дискове т.е. посочените
по-горе вещи,отнети от пострадалите/ ., които подсъдимия предал доброволно.
От изготвената на досъдебното
производство оценителна експертиза,приета от съда и неоспорена от страните, се
установи,че равностойността на отнетите от М. вещи ,подробно посочени по-горе, е общ размер на 423,28лв.
Съдът прие за установена горната
фактическа обстановка като даде вяра на обясненията на подсъдимия,показанията на
разпитаните свидетели.Същите не си противоречат, установяват събитията в
тяхната последователност и се подкрепят от писмените и веществени
доказателства, и съдебно оценителната експертиза. Същата е изцяло съобразена с
писмените доказателства по делото.Съдът не даде вяра на обясненията на
подсъдимия,че тъй като нямал средства за препитание, се изхранвал като клошар,
ровейки в кофите за боклук, където е и намерил вещите,предмет на
престъплението.Същите противоречат на показанията на останалите свидетели и
писмени доказателства, а и на нормалната житейска логика,предвид вида на вещите
/ мобилен телефон, фотоапарат и др./ и ниския стандарт на живот,изключваща
такива вещи и то действащи, да бъдат
изхвърлени.
С оглед на така установеното, съдът
прие, че подсъдимият М. е осъществил от
обективна и субективна страна следното:
ОБЕКТИВНА СТРАНА
Обект на престъплението са
обществени отношения, свързани със собствеността. Подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние на престъплението
чрез действия- като е установил своя
фактическа власт върху вещите и пари , предмет на престъплението.Отнемането е
извършено противозаконно-без знанието и съгласието на собствениците. Престъплението
е осъществено с пет отделни деяния, осъществяващи състава на едно и също
престъпление- по чл.194,ал. НК- през непродължителен период от време и при една
и съща фактическа обстановка и при еднородност на вината. Подсъдимият М. е
извършил престъплението при условията на опасен рецидив-чл.29,ал.1б.“а НК- след
като е бил осъден с влязла в сила присъда на лишаване от свобода повече от една
година, чието изтърпяване не е отложено
по рида на чл.66,ал.1 НК и от изтърпяването на това наказание-16.01.2013г. не е
изтекъл предвидения в закона пет годишен срок.
СУБЕКТИВНА СТРАНА
От субективна страна
престъплението е извършено умишлено-като
всяко от деянията е извършено при еднородност на вината-при пряк умисъл.
Подсъдимият е съзнавал обществено-опасния характер на
деянието, предвиждал е настъпването на
обществено-опасните последици и е искал тяхното настъпване.
С оглед изложеното, съдът прие,че
подсъдимият М. е осъществил състава на
престъплението по чл.196,ал.1,т.1 НК във
вр. с чл.194,ал.1 НК и във вр. с чл.26ал.1 НК,
както от обективна, така и от субективна страна, призна го за
виновен и му наложи наказание.
ОПРЕДЕЛЯНЕ
НА НАКАЗАНИЕТО
Съдът определи наказанието,
съобразно изискванията на чл.54 НК, като взе предвид вида и пределите, визирани
в чл.196, ал.1,т.1 НК , степента на обществена опасност на деянието и
дееца, подбудите за извършване на
престъплението и останалите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.
Степента на обществена опасност и деянието е по-ниска от характерната такава
за този вид престъпления. Съдът направи този извод, като взе предвид
времето,мястото ,начина на извършване на деянията и ниската стойност на вещите,предмет на отделните деяния.
Степента на обществена и на подсъдимия е висока. Същият е осъждан многократно на
лишаване от свобода и то ефективно, но въпреки това,целите на наказанието явно
не са постигнати.
Смекчаващо вината обстоятелство –доброволно
връщане на вещите.
Отегчаващо вината обстоятелство –миналите осъждания.
С оглед изложеното,съдът определи
наказанието малко над законовия минимум независимо,че смекчаващите вината
обстоятелства нямат превес, имайки предвид по-ниската степен на обществена опасност на
деянието и подбудите за извършване на престъплението-липса на средства за
елементарни житейски нужди, като наложи три години „лишаване от свобода” .Предвид ,че подсъдимият
е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ ефективно, съдът определи
първоначален „строг“ режим на изтърпяване на наказанието, в затворническо
общежитие от закрит тип.Съдът счете,че така наложеното наказание ще постигне
целите на същото, визирани в чл.36 НК, да се поправи и превъзпита подсъдимия, като му се отнеме възможността да извършат и други
престъпления, както и да се въздейства предупредително и възпитателно и на
останалите членове на обществото.
На осн.чл.189, ал.3 НПК съдът
осъди подсъдимия да заплати деловодни
разноски от 110лв.
По
горните съображения, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: