Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 131/10.03.2023 г.
гр. Монтана
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, втори съдебен състав в
публично съдебно заседание на седми март през две хиляди двадесет и трета
година в състав:
Административен съдия: Соня Камарашка
при секретаря Александрина Александрова, като разгледа
докладваното от съдията административно дело № 38 по описа за 2023г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във
връзка с чл. 15, ал.3, т.3 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11
"Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони
за периода 2014 – 2020г. във вр. чл.27, ал.3, ал.5 и ал.7 от Закон за
подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ във вр. чл. 162, ал. 2, т.8 и
т.9 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба подадена от Ц.М.Ц. ***, чрез пълномощника адвокат Я.И.Т. *** против Акт за установяване на публично държавно вземане №01-6500/389 #6 от 15.11.2022год., издаден от заместник изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“ – РА, с които на жалбоподателя е установено публично държавно вземане, представляващо изплатена субсидия по направление „Биологично растениевъдство“ за кампания 2015, 2016, 2017 и 2018 години във връзка с подадени от него заявления за подпомагане с УИН 12/100715/69883; УИН 12/070716/73333; УИН 12/200617/77661 и УИН 12/130618/81614 в размер на 14067,01лева /четиринадесет хиляди шестдесет и седем лева и една стотинка/, на основание чл.15, ал.3, т.3 и ал.4, т.1 и чл.33, ал.1, т.2, т.3 и т.5 от Наредба №4 от 24.02.2015г. за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР за периода 2014-2020г. във вр. чл.165 и чл.166 от ДОПК и чл.20а, ал.1 от ЗПЗП.
В жалбата са изложени доводи за
незаконосъобразност и нищожност на АУПДВ, издаването му при съществени
нарушения на административно производствените правила, в нарушение на
материалния закон, в противоречие с целта на закона и принципите на административното право и
процес в разрез с европейската правна рамка – Регламент на Комисията /ЕО/
№889/2008 за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент /ЕО/
№834/2007 на Съвета относно биологичното производство и етикирането на
биологичните продукти по отношение на биологичното производство, етикирането и
контрола. Твърди се, че с писмо вх.№01-6500/389 от 07.09.2022г. жалбоподателя е
възразил срещу откритото производство по издаване на АУПДВ, като е изложил
обстоятелства свързани с характер на непреодолима сила, което попада в
хипотезата за настъпили форсмажоржи обстоятелства и непреодолима сила дефинирани
и в Наредбата. Излагат се доводи за издаване на оспорения АУПДВ при липса на
мотиви, като непосочване на фактически и правни основания за издаване на акта,
както и произнасяне по депозираните възражения от жалбоподателя. По тези
съображения се моли съда да отмени оспорения акт.
В съдебно заседание жалбоподателят чрез
надлежно упълномощения процесуален представител адвокат Я.И.Т. *** в писмено
становище и приложени към него писмени бележки поддържа жалбата си, като излага
доводи за незаканосъобразност и нищожност на оспорения АУПДВ. Моли за отмяна на
издадения акт, като претендира разноски по представен списък по чл.80 от ГПК.
Ответникът Заместник Изпълнителният директор
на ДФ"Земеделие", чрез процесуалните си представители старши
юрисконсулт Н.Й. оспорва жалбата и молят същата да бъде отхвърлена. По
съществото на делото се излагат доводи, че оспорения акт е издаден от
компетентен орган, при спазване на процесуалните правила и разпоредбите на
материалния закон. По отношение на твърдените форсмажорни обстоятелства сочи,
че не са представени доказателства и същите не са заявени в указания в
Наредбата срок, поради което се явяват неоснователни. Моли съда да отхвърли
като неоснователна подадената жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е допустима, като подадена от
надлежна страна, срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол, и в
законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, тъй като оспорения
АУПДВ е връчен на жалбоподателя на 05.12.2022г., видно от известие за доставка
на л.32 по делото, а жалбата е депозирана чрез административния орган е и
заведена с вх.№01-6500/389#7 от 19.12.2022г. по описа на ДФ
„Земеделие“.
Административен съд Монтана, като съобрази
становищата на страните и събраните по делото писмени доказателства, които
обсъди поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа
страна следното:
Ц.М.Ц. *** е регистриран с Уникален регистрационен
номер (УРН) 606442 в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК).
Одобрен е за участие по мярка 11 „Биологично земеделие" от ПРСР 2014-2020
г. с направление "Биологично растениевъдство" през кампания 2015 с
уведомително писмо изх.№02-120-6500/123 от 24.02.2016г. на заместник
изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" по подадено заявление за
подпомагане с УИН 12/100715/69883, видно от л.75 и сл. по делото.
С поемане на 5-годишeн ангажимент за
извършване на биологични дейности по това направление жалбоподателя бил
задължен всяка година да подава "Заявление за подпомагане/плащане",
както и да представя определен набор документи, изискуеми съгласно Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11
"Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони
за периода 2014 – 2020 г. (Наредбата).
С уведомителното писмо изх.№ 01-6500/2408 от
12.05.2021 г. Ц.М.Ц.
*** бил уведомен, че съгласно чл.33, ал.1, т.2 от Наредбата най-късно до 30
октомври на петата година от поемане на ангажимента, който започва да тече от
подаването на първото одобрено заявление за подпомагане по съответното
направление, подпомаганите лица са длъжни най-малко веднъж да са получили
сертификат или писмено доказателство за съответствие на произведените от тях
продукти с правилата на биологичното производство - сертификат или писмено
доказателство за съответствие на произведените от него продукти с правилата на
биологичното производство. Посочено е, че предоставените от жалбоподателя
документи, удостоверяващи произведените растителни продукти с правилата на
биологичното производство не отговарят на изискванията на чл.33, ал.1,т.3 от
Наредба №4/24.02.2015г. Същият бил уведомен, че ако не предприеме действия по
отстраняване на посочените нередности, биологичният ангажимент може да бъде
прекратен.
В изпълнение на поетия ангажимент
жалбоподателя подал за периода от пет последователни години заявление за
подпомагане с УИН 12/100715/69883
за кампания 2015г. ; УИН 12/070716/73333 за кампания 2016г.; УИН
12/200617/77661 за кампания 2017г. и УИН 12/130618/81614 за кампания 2018г.
Въз основа на така подадените от жалбоподателя
заявления ДФ Земеделие – Разплащателна агенция изплатила на Ц.М.Ц. *** суми по заявената за
подпомагане мярка в общ размер 14067,01лева /четиринадесет хиляди шестдесет и седем лева
и една стотинка/, от които: 2497,79 лв. за кампания 2015 г., 3921,77 лв - за кампания 2016
г., 3660,32 лв. - за кампания 2017 г. и 3987,13лева за кампания 2018 г.
На 31.01.2022 г. заместник изпълнителният
директор на ДФ "Земеделие" издал Акт за прекратяване на биологичен
ангажимент изх. № 01-6500/389/31.01.2022 г. по мярка 11 "Биологично
земеделие" от Програмата за развитие на селските райони за периода
2014-2020 за кампания 2019 (л. 62,63 по делото). В мотивите на акта било
прието, че представеният от жалбоподателя документ не изпълнявал изискванията
всички одобрени земеделски площи да са преминали период на преход и да е
произведена продукция от земеделската култура, формираща размера на подпомагане
за всички площи, респ. декларирани по мярката парцели, в годината на издаването
на документа. Направен бил извод за противоречие с разпоредбите на 15, ал. 3, т. 3, вр. с чл. 33, ал. 1, т. 2, т.3 и т.5 от
Наредба № 4 от 24.02.2015 г. (ред. ДВ, бр. 76 от 2019 г., в сила от
27.09.2019 г.), чл. 48, ал. 9 от Наредба № 5 от
3.09.2018 г. за прилагане на правилата на биологично производство и на чл. 29 от Регламент (ЕО) №
834/2007 на Съвета от 28 юни 2007 година относно биологичното производство и
етикетирането на биологични продукти, с оглед на което ДФЗ-РА е отказала финансова
помощ и е прекратила поетия от жалбоподателя ангажимент.
Посоченият акт бил връчен на Ц.М.Ц. *** на 08.03.2022 г., който
е положил саморъчно подпис върху екземпляр от акта (л. 63 по делото). По делото
няма данни, нито твърдения актът да е бил оспорен по административен и/или по
съдебен ред.
С писмо от 18.08.2022 г. (л. 52-54 по
делото), на основание чл. 26, ал. 1 АПК, ответникът уведомил
жалбоподателя, че въз основа на влезлия в сила акт за прекратяване на
биологичния ангажимент открива производство по издаване на акт за установяване
на публично държавно вземане. С писмото
било указано на Ц.М.Ц., че разполага с
възможност доброволно да възстанови недължимо платената сума в размер на 14067,01лева
/четиринадесет хиляди шестдесет и седем лева и една стотинка/, както и да представи
възражения и допълнителни доказателства по случая. Писмото било връчено на
адресата и същият подал възражение с вх.№ 01-6500/389 #5 от 07.09.2022год., по описа на ДФЗ на л.42, 43 по
делото. Във възражението жалбоподателя посочил, че по отношение на засадените
от него орехи поради заболяване на фиданките са причинени 100% загуби, което
наложило тяхното пресаждане, като първата реколта добил през 2020г. от 105кг.
На 15.11.2022 г. въз основа на влезлия в
сила акт за прекратяване на биологичен ангажимент от 31.01.2022 г. заместник
изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" – Разплащателна агенция
определил по отношение на Ц.М.Ц. *** публично
държавно вземане, представляващо 100% от изплатената субсидия по направление
"Биологично растениевъдство" за кампании 2015, 2016, 2017 и 2018 г.
във връзка с подадените от Ц.Ц. заявления за подпомагане в размер на 14067,01лева
/четиринадесет хиляди шестдесет и седем лева и една стотинка/, ведно с лихва от
датата, следваща изтичането на срока за доброволно плащане.
При така установената фактическа обстановка
се налагат следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК, във връзка с чл. 146 от АПК, при извършване на служебната проверка за законосъобразност на
оспорвания административен акт, съдът следва да провери дали същият е издаден
от компетентен орган, в законосъобразна форма, при спазване на материалния и
процесуалния закон и в съответствие с целта на закона.
Съдът счита, че оспореният АУПДВ е издаден
от компетентен орган, с оглед изменението в ДВ бр. 51/2019 г. на чл. 20а, ал. 5 от ЗПЗП, според който
Изпълнителният директор издава актове за установяване на публични държавни
вземания по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. А съгласно чл. 20а, ал. 6 от ЗПЗП, изпълнителният директор
може да делегира със заповед правомощията си по ал. 5 на заместник
изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда.
Посочената разпоредба изрично допуска възможност за делегиране на правомощия за
издаването на АУПДВ от страна на изпълнителния директор на ДФ
"Земеделие". В тази връзка от приложената по делото Заповед №
03-РД/3088 от 22.08.2022 г. на Изпълнителния директор на ДФ
"Земеделие" се установи, че на заместник изпълнителния директор на ДФ
"Земеделие" – В*** И*** К*** са делегирани
правомощия в т. 3 да издава и подписва актовете за установяване на публични
държавни вземания по всички схеми и мерки по директните плащания, за които реда
за подаване на заявления за подпомагане е уреден или е бил уреден в Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за
подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, като в чл. 1, т. 28.
от наредбата е именно мярка 11 "Биологично земеделие".
Обжалваният Акт за установяване на публично държавно вземане е постановен в
изискуемата писмена форма, съгласно изискването на чл. 59, ал. 2 от АПК и съдържа посочване на
фактическите и правни основания за издаването му.
Не се установява в производството по
издаването му да са допуснати съществени нарушения на административно производствените
правила. Противно на твърдяното от жалбоподателя, при издаване на процесният
административен акт са спазени изискванията на чл. 35, чл. 36 и чл. 37 от АПК актът да се издаде,
след като се съберат и анализират всички факти и обстоятелства, които са от
значение за случая. Жалбоподателят е уведомен за започване на административно
производство в съответствие с изискването на чл. 26, ал. 1 от АПК, като му е дадена
възможност да направи възражение и да представи доказателства.
Обжалваният акт е издаден в съответствие с
относимите материалноправни разпоредби и целта на закона.
Съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 3 от ЗПЗП (ред. ДВ, бр. 18 от
2006 г., в сила от 1.01.2007 г.) Разплащателната агенция е длъжна да предприеме
необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатените суми
по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния
бюджет, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в
законодателството на Европейския съюз. Ал. 5 на същия текст предвижда, че
вземанията, които възникват въз основа на административен договор или
административен акт, са публични държавни вземания и се събират по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
В случая вземането, предмет на
установяване с оспорения акт, се сочи като недължимо платено, възникнало въз
основа на влязъл в сила административен акт за прекратяване на биологичен
ангажимент по мярка 11 "Биологично земеделие" и с оглед произхода на
средствата за подпомагане по тази мярка има характер на публично държавно вземане по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК.
В нормата на чл. 15, ал. 3 от Наредба № 4 от
24.02.2015 г. са посочени условията, при които ДФЗ прекратява биологичния ангажимент и
предприема действия по възстановяване на получената финансова помощ, като в т.
3 е посочено основание за прекратяване - неспазване изискванията на чл. 33, ал.
1, т. 2, 3 и 5 от Наредбата. При неизпълнение на тези изисквания, ал. 4, т. 1
на текста предвижда задължение за подпомаганите земеделски стопани да
възстановят получената до момента финансова помощ по съответното направление.
Посочената нормативна регламентация налага
извод, че фактите, релевантни за проверка законосъобразността на оспорения
АУПДВ, се свеждат до две кумулативни предпоставки – извършване на плащане в
полза на земеделския стопанин по мярка 11 "Биологично земеделие" и
прекратяване на биологичния ангажимент с влязъл в сила административен акт.
Данните по делото сочат наличие и на двете
материалноправни предпоставки.
Жалбоподателя не оспорва, че е получил
финансово подпомагане по мярка 11 "Биологично земеделие" за кампании
2015, 2016, 2017 и 2018г. в размер на 14067,01 лв., което се установява и от
доказателствата по делото.
Не се спори и за наличието на втората
предпоставка за възникване на задължението за възстановяване на получената като
финансово подпомагане сума – а именно многогодишният ангажимент да е бил
прекратен.
Издаденият акт за прекратяване на
биологичен ангажимент по мярка 11 "Биологично земеделие" от 31.01.2022
г. е влязъл в законна сила. Същият е бил редовно връчен на жалбоподателя, като
няма данни да е бил оспорен от него пред по - горестоящ административен орган
или съд. Актът е породил съответните правни последици, поради което
правилността на изложените в него фактически и правни констатации и процедурата
по издаването му не са предмет на обсъждане в настоящото решение.
Производството по прекратяване на ангажимента е отделно административно
производство, което приключва с индивидуален административен акт, който е
различен от процесния и подлежи на отделно оспорване.
С факта на влизане в сила на
административния акт по прекратяването на биологичния ангажимент, по който е
реализирано плащане, административният орган в условията на обвързана
компетентност е длъжен да проведе производство за събиране на изплатените суми,
а за земеделския стопанин възниква задължението за възстановяване на получената
финансова помощ.
Ето защо съдът приема, че влезлият в сила
акт е достатъчна предпоставка за търсене на изплатените на жалбоподателя суми
във връзка с ангажимента му по мярка 11, поради което правилно
административният орган е пристъпил към издаване на АУПДВ.
Съдът намира за неоснователно възражението
на жалбоподателя за липса на мотиви в обжалвания акт.
Макар и пестеливо, органът е изложил
фактически и правни основания за издаване на акта, посочвайки в
обстоятелствената част на същия, че с влезлия в сила акт изх.№01-6500/389 от
31.01.2022г. на основание чл. 15, ал. 3, т. 3 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г.
ДФЗ – РА е прекратила биологичния ангажимент на жалбоподателя по мярка 11
„Биологично земеделие“ по ПРСР 2014-2020г. за кампания 2019г.
Съгласно постановките на Тълкувателно
решение № 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК мотивите могат да се съдържат в отделен
документ, предхождащ постановяването на акта. В случая, фактическите
констатации, обосноваващи наличието на предпоставките за възстановяване на
финансовата помощ могат да бъдат изведени както от влезлия в сила акт за
прекратяване на биологичния ангажимент, така и от уведомителните писма за
откриване на административните производства по издаване на АУПДВ и по
прекратяване на ангажимента.
Съдът отбелязва, че в случая липсата на
подробни съображения в акта не би могло да бъде преценено като съществено
нарушение, тъй като обективно не води до друг правен резултат, нито ограничава
правото на защита на жалбоподателя.
Съдът приема, че публичното държавно
вземане е правилно определено в акта по основание и размер.
При систематично тълкуване разпоредбите на
чл. 15 и сл. от Наредба № 4/2015 г. съдът намира, че
подпомаганите лица се задължават да възстановят получената финансова помощ,
когато ДФЗ е прекратил поетият ангажимент. т. е. установяването на публичното
държавно вземане е последваш факт от влизане в сила на акта за прекратяването
на ангажимента. Следователно юридическите факти, представляващи фактически
основания за издаване на АУПДВ, са осъществени при действието на сочените в
акта за прекратяване разпоредби. При това положение жалбоподателя дължи връщане
на цялата получена финансова помощ, за която няма спор, че е в размер на 14067,01
лв.
Отделно от това, не се установява да е
налице някое от изрично регламентираните обстоятелства, които да обосноват
частична или пълна липса на задължение за възстановяване. Наличието на форсмажорни
или изключителни обстоятелства по смисъла на чл. 15, ал. 5 от Наредбата, в
които случаи при прекратяване на ангажимента не се изисква частично или пълно
възстановяване на получената финансова помощ, жалбоподателя твърди за първи път
във възражението си по настоящият АУПДВ. Съгласно § 2 от ДР на
Наредба № 4/24.02.2015 г. тази наредба се издава за прилагане на чл. 29 от
Регламент (ЕС) № 1305/2013 г., озаглавен "Биологично
земеделие". Според пряко приложимия пар. 4 от чл. 74
на Регламент (ЕС) № 1305/2013 г., възстановяване на получената помощ
не се изисква в случаите на форсмажорни и извънредни обстоятелства, както са
определени в чл. 2 от Регламент
(ЕС) № 1306/2013. Сходен като съдържание е и пар. 3 на чл. 74,
според който в регламентираната с него хипотеза ангажиментът отпада и не се
изисква възстановяване на средства по отношение на периода, през който
ангажиментът се е изпълнявал. В съответствие с цитираните разпоредби от
общностното право е чл.
15, ал. 5 от Наредба № 4/24.02.2015 г., който предвижда, че в
случаите на форсмажорни или изключителни обстоятелства поетият ангажимент се
прекратява и не се изисква частично или пълно възстановяване на получената от
земеделския стопанин финансова помощ. По принцип въпросът за наличието на
форсмажорни или изключителни обстоятелства е относим към възстановяването на
получената финансова помощ, като легално определение на "Форсмажорни
или изключителни обстоятелства" е дадено в § 1, т. 9 от ДР на
Наредба № 4 от 24.02.2015 г. Съгласно обаче чл.15, ал.6 от Наредбата
„Случаите
на форсмажорни или изключителни
обстоятелства заедно със съответните доказателства (документи, издадени от
компетентен административен орган) се съобщават в писмена форма на ДФЗ – РА, от
земеделския стопанин или от друго упълномощено от него лице или от неговите
правоприемници в рамките на 15 работни дни от датата, на която земеделският
стопанин или упълномощеното от него лице или неговите правоприемници са в
състояние да направят това“. Както се посочи, по-горе наличието на форсмажорни или изключителни обстоятелства са
заявени единствено във възражението по настоящия акт, като към него липсват
приложени каквито и да са писмени доказателства за наличие както на документи
издадени от компетентен орган, така и да е спазен разписания в Наредбата срок
за уведомяване на ответника от настъпване на твърдените обстоятелства. Поради
което съдът намира наведените в жалбата твърдения за наличие на изключителни
обстоятелства, освобождаващи оспорващият от задължението му за възстановяване
на сумите, за неоснователни. За неоснователни намира и доводите на
жалбоподателя за нищожност на оспорения АУПДВ, тъй като не е установена некомпетентност
на издателя на акта, съществен порок във формата на акта и липса на законово
основание за неговото издаване.
Предвид изложеното оспореният Акт за
установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ №01-6500/389 #6 от 15.11.2022 год., издаден от зам.
изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“ – РА е издаден от компетентен орган
съобразно неговите правомощия, в установената от закона форма и без да са
допуснати съществени нарушения на административно производствените правила.
Издадена е при наличие на материалноправните предпоставки за това и е
съобразена с целта на закона. По изложените съображения съдът намира, че същият
е законосъобразен и не страда от пороци водещи до неговата нищожност, поради
което жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора и своевременно
направеното искане за присъждане на разноски от процесуалния представител на
ответника на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, такива следва да се присъдят. Същите са доказани по делото,
доколкото юрисконсултско възнаграждение се дължи на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 37 от ЗПП,
вр. чл. 24 от
Наредбата за заплащане на правната помощ. Предвид правната и
фактическа сложност на делото съдът намира, че жалбоподателя следва да заплати
на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00 лв. /сто и петдесет/.
Мотивиран от гореизложеното и на основание
чл.172, ал.2, предл. последно от АПК, Административен съд Монтана, ІІ-ри
състав,
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ц.М.Ц. ***, против Акт за установяване на публично държавно вземане №01-6500/389 #6 от 15.11.2022 год., издаден от зам. изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“ – РА, с които е установено публично държавно вземане, представляващо изплатена субсидия по направление „Биологично растениевъдство“ за кампания 2015, 2016, 2017 и 2018 години във връзка с подадени от Ц.М.Ц. заявления за подпомагане с УИН 12/100715/69883; УИН 12/070716/73333; УИН 12/200617/77661 и УИН 12/130618/81614 в размер на 14067,01лева /четиринадесет хиляди шестдесет и седем лева и една стотинка/.
ОСЪЖДА Ц.М.Ц. с ЕГН * *** да
заплати на Държавен фонд "Земеделие“ гр.С***,
бул.“Ц*** Б*** III“, сумата от 150,00 лева /сто и
петдесет/, представляващи юрисконсултско възнаграждение за процесуално
представителство, както и 5.00лева /пет/ лева държавна такса при служебно издаване
на изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба чрез Административен съд - Монтана пред Върховен административен съд в 14
- дневен срок от съобщението до страните.
На основание чл.138, ал.3 от АПК препис от
решението да се изпрати на страните по реда на чл.137 от АПК.
Административен
съдия: