№ 7863
гр. София, 11.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20221110110373 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на /фирма/ срещу ХР. М. С. и М.
М. АЛФ., с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове за установяване
разделната /поравно/ дължимост на вземанията, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 66690/2021г. на
СРС, 40 състав, а именно: 3202,16лв., представляваща цена на доставена топлинна
енергия за периода 01.05.2018г.-30.04.2020г., ведно със законната лихва от 23.11.2021г.
до окончателното плащане; 524,41лв., представляваща мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2019г.-12.11.2021г.; 29,84лв.,
представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода 01.10.2018г.-
30.04.2020г., ведно със законната лихва от 23.11.2021г. до окончателното плащане; и
5,97лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода 01.12.2018г.-12.11.2021г.
Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия при общи условия,
чиито клаузи са обвързали абонатите на топлопреносното предприятие без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил до процесния имот,
находящ се в /населено място/, аб. № *********, топлинна енергия на претендираната
стойност, която не е заплатена. Посочва, че ответникът дължи и заплащане на цената за
извършване на услугата дялово разпределение в етажната собственост, както и лихва за
забава върху главните вземания.
Съобразно изложеното, моли за уважаване на предявените искове.
Ответниците са подали отговор на исковата молба извън законоустановения
срок, с който оспорват исковете. Признават, че са законни наследници на С. С.,
починала на 08.10.2013г.
Третото лице – помагач – /фирма/ изразява становище за основателност на
исковете.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
1
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни
установителни искове с правно основание с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия“ са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.
Съгласно задължителните разяснения, дадени в т. 1 на ТР № 2/17.05.2018г. по тълк.
дело № 2/2017г. на ОСГК на ВКС, собствениците, респективно бившите съпрузи като
съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху
топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови
нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на
топлинна енергия за битови нужди дължи цената й. Предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право
на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към
които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те
са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на
доставената топлинна енергия. Писмената форма на договора не е форма за
действителност, а форма за доказване.
По делото не е спорно, а и от събраните писмени доказателства доказателства
/нот. акт за покупко-продажба (л. 18-20) и заявление за подновяване на ипотека (л. 21-
22)/се установява, че С. Х. С. е била собственик на процесния имот, находящ се в
/населено място/. Видно от представеното удостоверение за наследници на л. 17, С. С.
е починала като неомъжена на 08.10.2013г. и е оставила за свои законни наследници
двете си деца – М. С. /дъщеря/ и Х.С. /син/. В резултат от наследственото
правоприемство, двамата ответници са придобили равни части от процесния имот, а
именно по ½ идеална част.
От събраните писмени доказателства /заявление за откриване на партида,
протокол от проведено ОС на ЕС, протоколи за извършен отчет и изравнителни
сметки/, както и от изслушаното и прието заключение по съдебно-техническата
експертиза се установява, че процесният имот се намира в сграда, а която е
присъединена към топлофикационната мрежа, а самият имот е топлоснабден.
При горните обстоятелства и съобразно разясненията, дадени в горецитираното
ТР, ответниците се явяват клиенти /потребители/ на топлинна енергия за процесния
имот и като такива се намира в облигационно правоотношение с ищцовото дружество
и дължат заплащане на цената на доставените услуги.
От изслушаната съдебно-техническа експертиза, която не е оспорена от
страните и съдът кредитира като обективно и компетентно дадена, се установява, че
сградата е била без отопление, като в имота е имало 2 бр. водомери за топла вода.
Вещото лице разяснява, че сградата е била без отопление, поради което топлинна
енергия за отопление от радиатори и отдадена от сградната инсталация не е
начислявана. Начислявана е само топла вода, като показанията са резултат от реално
извършен отчет на измервателните уреди, което е видно и от представените от третото
лице – помагач протоколи за извършени отчети /л. 69/, които не са оспорени. С оглед
на това, вещото лице дава заключение, че потребеното количество топлоенергия в
2
имота за битово горещо водоснабдяване /БГВ/ за отоплителен сезон 2018/2019г.
възлиза на 1576,56лв., а за отоплителен сезон 2019/2020г. на 1539,02лв. Или общата
стойност на потребеното количество топлоенергия за процесния период възлиза на
3115,58лв. Ето защо, съдът намира, че предявеният иск за главница за топлинна
енергия се явява доказан и основателен до този размер, а за разликата до пълния
предявен размер от 3202,16лв. подлежи на отхвърляне.
През процесния период в отношенията между страните са действали общите
условия, одобрени с Решение на КЕВР от 27.06.2016г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.
32, ал. 1 и ал. 2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. От това
следва, че денят на изпълнение на задължението за плащане на цената на
топлоенергията е определен и с настъпването му задълженията стават изискуеми, а от
следващия ден длъжникът изпада в забава и дължи и законна лихва за забава съгласно
чл. 84, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Ответниците, чиято е доказателствената тежест, не
твърдят и установяват да са погасили горепосочените парични задължения на падежа,
поради което са изпаднали в забава и дължат законна лихва за тях. На основание чл.
162 ГПК съдът, с помощта на интернет калкулатор, намира, че мораторната лихва
върху дължимата главница от 3115,58лв. възлиза на сумата от 510,23лв. за периода
15.09.2019г.-12.11.2021г. Ето защо, искът за мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия следва се явява основателен до този размер, а за разликата до пълния
предявен размер от 524,41лв. подлежи на отхвърляне.
По отношение иска за заплащане на услугата дялово разпределение:
Съгласно задължителните за страните общи условия към договора за продажба
на топлинна енергия, дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва
възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от НТ или чрез възлагане на търговец,
избран от клиентите в СЕС. Клиентите заплащат на продавача (тоест на
топлофикационното дружество) стойността на услугата “дялово разпределение”,
извършвана от избрания от тях търговец.
По делото са представени протокол от проведено ОС на етажните собственици,
на което е взето решение за сключване на договор за извършване на услугата дялово
разпределение с третото лице - помагач. Представен е и договор за извършване на
услугата. Видно от представените отчети, съобщения и от експертното заключение по
СТЕ, това дружество е продължило да извършва услугата и към процесния период. Ето
защо, ответникът дължи на продавача - ищцовото дружество (съгласно изричната
клауза от общите условия) и цената на тази услуга, която възлиза на претендираната
сума от 29,84лв. за периода м.10.2018г.-м.04.2020г., видно от събраните писмени
доказателства. Ето защо, този иск следва да бъде уважен изцяло.
Тъй като ответникът не твърди и доказва да е платил и тези задължения на
падежа, то на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД дължи и за тях лихва за забава, чийто размер
възлиза на претендираната сума от 5,97лв. за периода 01.12.2018г.-12.11.2021г.,
изчислен на основание чл. 162 ГПК. Ето защо, този иск също се явява изцяло
основателен.
Ответниците имат равни права от собствеността върху процесния имот, поради
което и отговарят поравно /по ½ част/ за горепосочените задължения.
По разноските:
При този изход на спора, право на присъждане на сторените разноски имат и
двете страни съразмерно на уважената и отхвърлената част от исковете.
В заповедното производство ищецът е сторил разноски в размер на 125,25лв., от
които следва да му се присъдят 121,90лв.
3
В исковото производство ищецът е доказал разноски в размер на 104,03лв. за
платена държавна такса, 250лв. депозит за експертиза и претендира юрк.
възнаграждение, което съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК определя на 100лв. От
общия размер на разноските – 454,03лв., съразмерно на уважената част следва да му се
присъдят 441,87лв.
Ответниците не са доказали направата на разноски в производството.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД от /фирма/, ЕИК: ***********, със седалище и адрес на управление /населено
място/, срещу ХР. М. С., ЕГН: **********, и М. М. АЛФ., ЕГН: **********, и двамата
с адрес: /населено място/, че ответниците дължат разделно /поравно/ на ищеца
следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.
гр. д. № 66690/2021г. на СРС, 40 състав, а именно: 3115,58лв., представляваща цена на
доставена топлинна енергия за периода 01.05.2018г.-30.04.2020г., ведно със законната
лихва от 23.11.2021г. до окончателното плащане; 510,23лв., представляваща мораторна
лихва върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2019г.-12.11.2021г.;
29,84лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода
01.10.2018г.-30.04.2020г., ведно със законната лихва от 23.11.2021г. до окончателното
плащане; и 5,97лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода 01.12.2018г.-12.11.2021г., като ОТХВЪРЛЯ иска за
главницата за топлинна енергия за разликата над уважения размер от 3115,58лв. до
пълния предявен от 3202,16лв. и иска за мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия за разликата над уважения размер от 510,23лв. до пълния
предявен от 524,41лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ХР. М. С., ЕГН: **********, и М. М.
АЛФ., ЕГН: **********, и двамата с адрес: /населено място/, да заплатят на /фирма/,
ЕИК: ***********, със седалище и адрес на управление: /населено място/, сумата от
121,90лв. – разноски в заповедното производство и сумата от 441,87лв. – разноски в
исковото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на
ищеца - /фирма/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4