Решение по дело №218/2020 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 260392
Дата: 4 март 2021 г. (в сила от 30 март 2021 г.)
Съдия: Евгени Мирославов Узунов
Дело: 20202120100218
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 януари 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

Номер 260392                            04.03.2021г.                                        гр.Бургас

В   ИМЕТО НА НАРОДА

 

БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                          LIV     граждански състав

На единадесети януари                            две хиляди двадесет и първа година

В публично заседание в следния състав:

 

    Председател: Евгени Узунов 

Секретар:Недялка Димитрова  

като разгледа докладваното от съдия Е.Узунов гражданско дело № 218  по описа за  2020  година, и за да се произнесе, взе предвид следното:    

 

            Производството е образувано по повод исковата молба на „АКРИТОС ТТ” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Сливница” № 2А, ет. 2, действащо за Етажна собственост с адрес: гр. Б., *** по силата на договор за управление, чрез адвокат М.Т. - БАК, със съдебен адрес:*** против: Р.Г.Г., ЕГН: **********, с адрес: ***.

          От съда се иска постановяване на решение с което да се осъди Р.Г.Г., ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати на Етажната собственост на *** чрез управителя „АКРИТОС ТТ” ООД, ЕИК *********, сумата от 410,58 лева /четиристотин и десет лева и петдесет и осем ст./ представляваща неплатени такси и разноски за ежемесечни консумативи за входа - хигиенист, такса за ток за стълбище, ток асансьор, такса асансьор, вноска към фонд „Ремонт“, фонд „Техническа поддръжка”  и такса „Професионален Домоуправител“ за периода 04.2018г.-12.2019г.

    Твърди се, че сумите, които дружеството претендира, са възникнали както на основание нормативно предвидените в ЗУЕС задължения за всеки собственик, респ. ползвател или наемател, така и на основание поетото задължение съгласно договорите за заплащане на такса „професионален домоуправител“. По силата на тези договори, живущите на адреса са задължени да заплащат ежемесечни такси, представляващи такси на входа и такси за извършване на строително-ремонтни дейности.

     Ответника Р.Г.Г.  е собственик на самостоятелен обект в сградата, находящ се на ***, *** жилищен етаж, апартамент - № **. От момента на сключване на договора за управление, до настоящият момент, ответника е заплащала частично своите задължения към Етажната собственост на ищцовото дружество, касаещи суми за заплащане на ежемесечни консумативи за входа - за хигиенист, такса за ток за стълбище, такса за ток, такса за асансьор, вноска към фонд „Ремонт такса за фонд „Текуща поддръжка“ и такса „Домоуправител“ за периода от месец април 2018г./вкл./ до месец декември 2019г/вкл./.

        

            Представят се доказателства. Претендират се разноски.

            В срока за отговор е депозиран такъв от особения представител на ответника.

            Твърди се, че искът е недопустим.Оспорена е и процесуалната легитимация на ищцовото дружество, като се твърди, че Дружеството не разполага с такива права. Липсват и доказателства за дължимостта на сумите, тъй като не се представят счетоводни документи а справки

            След цялостна, поотделна и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът намери за установено от фактическа страна следното:

            Предявени са искове с правно основание чл. 38, ал. 1 ЗУЕС вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

            По делото е представено извлечение от имотния регистър, видно от който ответникът към процесния период е собственик на самостоятелен  обект в сградата, която се намира в режим на етажна собственост, а именно гр. Б., ***.

             За уважаването иска по чл. 422 ГПК вр. чл. 38, ал. 1 ЗУЕС е необходимо да се докаже, че е взето решение на ОС на процесната ЕС, което е обвързало ответника в производството. В случая по делото не са наведени твърдения решенията на общото събрание на датите 09.05.2018г.;18.06.2019г. и 29.09.2020г. да са атакувани по надлежния ред на чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС, поради което посочените решения следва да се приемат за стабилизирани, следователно задължителни за изпълнение.

 Така по т. 1от протокола от 09.05.2018г. е взето общо решение АКРИТОС ТТ” ООД, да се избере за управляваща компания. Ето защо съдът намира, че е постановено валидно решение на общото събрание на етажната собственост.

            В отговора на исковата молба и по същество се поддържа, че ответникът не е пасивно легитимиран да заплати тази сума на ищеца, тъй като той не е страна по договора за поддръжка и управление, поради което не следва да заплаща суми, дължими по него.

            Следва да се има предвид, че няма пречка общото събрание възоснова на правомощието си по чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗУЕС да приеме решение за възлагане на дейности по поддържането на общите части на сградата на юридическо или физическо лице срещу възнаграждение, като определя и конкретни правомощия на управителния съвет (управителя), които могат да бъдат възложени за изпълнение на тези лица. В чл. 19, ал. 8 ЗУЕС е предвидено, че договорът за възлагане се одобрява с решение на общото събрание, взето с мнозинство повече от 67 на сто идеални части от общите части на етажната собственост, и се сключва от упълномощено от общото събрание лице за срок до две години. В срока на договора избраното физическо или юридическо лице има правата, задълженията и отговорността на управителния съвет (управителя) по този закон. В практиката на ВКС е прието, че правомощията, които следва да се възложат на избраното от ОС на ЕС лице за сключване на договора, съобразно законовото изискване следва да са: 1. конкретни; 2. да са свързани с осъществяване на дейности по поддържане на общите части на сградата; 3. да са в кръга на правомощията на управителя.

В рамките на така очертаните от решението на ОС предели управителят следва да сключи с избраното лице съответния договор за възлагане, арг. и от чл. 19, ал. 8 ЗУЕС – Решение № 48 от 23.05.2017г. по търг. дело № 2541 от 2016г. по описа на I търг. отделение на ВКС.

             В случая общото събрание е взело решение да се избере конкретна управляваща компания при нарушение на чл.19 ал.8 от ЗУЕС, тъй като на въпросното ОС са участвали едва 46.15% от общите части. Съдът намира, че с решението на общото събрание на управителя не са възложени правомощия за сключването на договор по чл. 19, ал. 8 ЗУЕС. Решение за определяне на такса, фактически липсва приложено по делото.Налично е единствено такова за  избор на управляваща компания.

            За съда е неясно как и възоснова на каква методика са определените „таксите и разноските“ за ответницата, което обективно е липса на предпоставка за достатъчна конкретност на решението за сключване на такъв договор.

             С оглед цитираните по-горе характеристики на договора, съдът споделя възражението, че ответникът не е задължен по него. Действително, тя е собственик на самостоятелен обект в етажната собственост. Според чл. 6, ал. 1, т. 8 ЗУЕС собствениците в етажната собственост е длъжен да изпълняват решенията на органите на управление на етажната собственост. Но, макар общото събрание да е взело решение в рамките на своята компетентност (чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗУЕС) за избор на управляващо дружество, същото не е взело решение по параметрите на договора,.Въпреки това такъв договор е сключен и то в нарушение на реда на чл. 19, ал. 8 ЗУЕС.По делото не са налични доказателства и за това договорът за възлагане по чл.19 ал.8 от Закона да е одобрен с решение на общото събрание, взето с мнозинство повече от 67 на сто идеални части от общите части на етажната собственост. 

            Ето защо това решение и действие на органите на управление на етажната собственост  не са задължителни за ответника.

            Настоящият състав на съда приема, че договорът сключен от управителя е извън рамките на правомощията, дадени му от самите собственици. Не е налична изразена волята на общото събрание както по отношение размера на таксата, така и тя да се заплаща именно на избраната управляваща компания.

             С оглед всичко изложено до тук се налага извод, че ответникът не дължи плащане на сумите по договор по която не е страна.

            Водим от горното, съдът намира иска за неоснователен и недоказан.

             Съобразно изхода по делото в тежест на ищеца би могло да се присъдят сторените от ответника разноски, но по делото не са налични доказателства такива да са сторени.

            Мотивиран от горното, съдът

 

Р        Е        Ш        И:

 

            ОТХВЪРЛЯ иска на „„АКРИТОС ТТ” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Сливница” № 2А, ет. 2, действащо за Етажна собственост с адрес: гр. Б., *** по силата на договор за управление, чрез адвокат М.Т. - БАК, със съдебен адрес:*** за осъждането на  Р.Г.Г., ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати на Етажната собственост на *** чрез управителя „АКРИТОС ТТ” ООД, ЕИК *********, сумата от 410,58 лева /четиристотин и десет лева и петдесет и осем ст./ представляваща неплатени такси и разноски за ежемесечни консумативи за входа - хигиенист, такса за ток за стълбище, ток асансьор, такса асансьор, вноска към фонд „Ремонт“, фонд „Техническа поддръжка”  и такса „Професионален Домоуправител“ за периода 04.2018г.-12.2019г., като неоснователен и недоказан.

 

            Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Окръжен съд-гр.Бургас.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

 

Вярно с оригинала: НД