№ 691
гр. Варна, 27.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IVА СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ивелина М. Събева
Членове:Константин Д. Иванов
мл.с. Ивалена Орл. Д.а
при участието на секретаря Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от Ивелина М. Събева Въззивно гражданско
дело № 20213100502945 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.268-273 ГПК .
Образувано е по въззивна жалба на М. АТ. М., предявена от пълномощник-адвокат
Г.Н.. Оспорва решение № 262481/ 23.08.2021г. постановено по гр.д.№ 11601/ 2020г. на
Районен съд-Варна, с което е изменен режима на лични отношения на бащата В.М. Д. с
детето Л.В. Д.а, определен с решение по гр.д.№ 13724/ 2014г. на ВРС , на основание чл.59,
ал.9 СК, а предявеният насрещен иск на М. АТ. М. за увеличения размера на присъдената
издръжка в полза на детето, с решение № 1528/ 31.03.2015г. по гр.д.№ 13724/ 2014г. ВРС, от
200лв. на 350лв., е отхвърлен като неоснователен.
Възраженията са за неправилност и незаконосъобразност на решението в
обжалваните части, постановяването му в нарушение на процесуалните правила. Изложени
са съображения в подкрепа на становището, че бащата е дистанциран от детето си до
навършване на петгодишна възраст, не е участвал в отглеждането и възпитанието му, с
поведението си показва дефицит на родителска отговорност, поради които счита, че няма
промяна в обстоятелствата, които да налагат изменение на първоначалния режим,и
постановеният режим не е в интерес на детето.
Аргументи в подкрепа на претендираната издръжка се свеждат до доказано
основание за изменение на присъдената с решението от 2015г., и доказани в процеса
разходи за задоволяване на основни / битови/ и специфични нужди на детето, и всички
допълнителни за извънкласна дейност и здравеопазване. Оспорва изводите на съда за
възможностите на бащата да заплаща претендираната издръжка, с възражението, че той е в
трудоспособна възраст, няма финансови задължения за наем, заем и / или алиментни
задължения към други лица, реализира доходи от фитнес зала.
По същество поддържа искане за отмяна и постановяване на решение, с което да се
отхвърли искането за изменение на първоначалния режим на лични отношения на бащата с
детето, и да се уважи предявения иск за увеличение на присъдената издръжка от 200лв. на
350лв. , считано от датата на насрещната искова молба, със законната лихва при забава.
1
Въззиваемият В.М. Д., чрез процесуален представител, изразява становище за
неоснователност на жалбата. Според защитата решението е правилно в обжалваните части.
Режимът позволява самостоятелно общуване на детето с бащата в посочените два дни от
месеца, поради което не е разширен.
Дирекция „Социално подпомагане“- Варна, не изразява становище.
Съставът на Варненския окръжен съд, предвид становищата на страните и
доказателствата към делото, преценявани при условията на чл.269 от ГПК и чл.235, ал. 2
ГПК , констатира :
Страните по делото са родители на детето Л.В. Д.а, родено на 09.09.2013г.
С решение 1528/ 30.03.2015г. по гр.д.№ 3724/ 2014г. на Районен съд-Варна,
упражняването на родителските права е предоставено на майката М. АТ. М.. На бащата
В.М. Д. е определен режим на лични контакти с детето, който включва всяка първа и трета
събота от месеца, от 14.00ч. до 19.00ч. в присъствието на майката . Присъдена е издръжка в
размер на 200лв. с начална дата- 31.10.2014г. , и издръжка за минал период от 15.01.2014г.
до 31.01.2014г. в размер на 200лв.месечно.
Образуваното на 18.09.2020г. гр.д.№ 11601/ 2021г. Районен съд- Варна, е по иск на В.
Д. за изменение на първоначално определения режим на лични контакти, с определяне на
два периода- едногодишен от постановяване на решението, в който бащата да вижда и взема
детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца , без преспиване от 10.00ч.до 18.00ч.,
без присъствието на майката; - след този срок, всяка първа и трета събота и неделя от месеца
, от 10.00ч. в събота до 17.00ч. в неделя, с преспиване в дома на бащата, и един месец през
лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск; на коледните празници всяка
четна година , на великденските и новогодишни празници всяка нечетна година, на
рождения ден на бащата- 04.12.
Според обстоятелствата на исковата молба бащата не е осъществявал пълноценно
отреденото време с детето, поради наложените ограничения от майката. Срещите са
провеждани на място и по начин, избран от нея, за не повече от два часа. Твърди, че поради
намесата на майката не може да проведе разговор с дъщеря си и всяко предложение да бъде
сам с детето е отклонявано. Според ищеца настоящият режим не е подходящ и съобразен с
възрастта на детето, защото няма достатъчно време за общуване с баща си и роднините по
бащина линия.
В отговор на ИМ ответницата оспорва предявения иск и всички твърдения за
препятстване и ограничаване на личните контакти на ищеца с детето. Посочено е, че до
петгодишна възраст Л. не познава баща си, той е дезинтересиран , не плаща издръжка и не
полага грижи за детето. Първите срещи са започнали след образуване на съдебно
производство с основанието по чл.127а СК. Предвид обстоятелството, че бащата
фактически общува с детето от година и половина , счита, че провеждането на срещите на
публични места-паркове, детски площадки, кътове и пицарии, е плавен преход към
изграждане на връзката с бащата, и в интерес на детето. Описани са конкретни случаи за
дезинтересираност, неадекватна родителска реакция и пълна липса на родителски
капацитет. Предвид пола, възрастта, личностните характеристики на Л., намира за
неподходящ спрямо нейните интереси режим с преспиване при бащата. Според майката не
са налице условия за изменение на постановените мерки.
В условията на евентуалност, моли да бъде определен режим изцяло съобразен с
нужните на детето , който включва всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 14.00ч.
до 19.00ч. в присъствието на майката , през първия почивен ден, следващ рождения ден на
детето , от 16.00ч. до 18.00ч. в присъствието на майката, на 26.12.- от 14.00ч. до 18.00ч.,
02.01.- от 14.00ч. до 18.00ч., и през деня, следващ Великден , от 14.00ч. до 18.00ч., в
присъствието на майката. В случай, че детето празнува посочените празници извън града ,
срещите ще се провеждат при първа възможност след завръщането.През лятото, когато
майката не е в платен годишен отпуск,бащата да вижда детето всяка първа и трета събота и
неделя от месеца, от 14.00ч. до18.00ч. на всеки ден, в присъствието на майката.
2
Предявява насрещен иск за увеличение на присъдената издръжка, от 200лв. на 350
лв.
По отношение режима на лични отношения приема следното:
Обжалваното решение допуска изменение на определения първоначален режим,
разширявайки границите. Определени са два под-периода- до една година от влизане на
решението в сила, и след изтичане на едногодишния срок до навършване на
единадесетгодишна възраст, които дават възможност за общуване на детето с бащата без
присъствието на майката и с преспиване в дома на другия родител , и по-разширен след
навършване на единадесет години на детето, когато освен в посочените дни от месеца,
бащата ще може да го взема при себе си един месец през лятото и за по-кратни периоди на
коледните, новогодишни и великденски празници.
Необходимостта да бъде изменен определеният режим на лични отношения е
породена от редица обстоятелства, доказани в процеса. Към настоящия момент не е
съобразен с възрастта и личността на детето, и относно нуждата да има пълноценна
емоционална връзка с другия родител. Изпълнил е своята цел в първите години след
раждането му, когато ежедневната близост с майката е фундаментална за неговото развитие.
Детето е на седем години към датата на образуваното съдебно производство, в
начална форма на училищно обучение, неговото физическо и интелектуално развитие
отговаря на възрастта. Общуването с бащата е ограничено, само в определените два дни от
месеца и винаги в присъствието на майката. Срещите са провеждани извън дома, на
избрано от майката публично място, за кратко време, между 14.00ч. и 19.00ч., предимно в
последните две години.
Силната привързаност към майката и срещите в нейно присъствие са предпоставка
този режим да бъде променен. Детето не познава баща си до петгодишна възраст, а той не
познава в необходимата степен потребностите на дъщеря си, поради факта, че
продължително време не е участвал в нейния живот, чрез преки грижи и внимание.
Сближаването между тях е процес на преодоляване на отчуждението, за изграждане на
стабилна емоционална връзка „ родител-дете“.
Относно възможностите на бащата да се грижи за детето в условията на разширен
режим, преценява всички събрани по делото писмени и гласни доказателства.
Данните от социалното проучване, обобщени в социален доклад вх.№ 290878/
15.06.2021г. са, че ищецът ползва жилище под наем, с добри и хигиенични условия, заедно
със своята майка. Уточнено е от св.П., че се състои от две спални, дневна с кухненски тракт,
които позволяват да се устрои подходящ кът за дете.
Показанията на двете групи свидетели, преценявани самостоятелно и съпоставимо,
не формират извод за „ пълна липса на родителски капацитет“ на бащата Свидетелите- Н.П.,
майка на ищеца, и Т.А., без родство, нямат преки наблюдения за поведението му като
родител. Свидетелката П. не е виждала детето, и за срещите научава от сина си. Свидетелят
А. го описва като добър и спокоен човек, спортист .
Втората група свидетели- С.П., без родство, и А.Н.- баща на ответницата, не
контактуват с ищеца. За отношението му към детето са информирани от майката.
Свидетелката П. не споделя лични възприятия. Такива липсват и в показанията на св. Н.,
пред който детето споделило, че по време на срещите бил зает с телефона си, а когато
паднало в градината не се притекъл да му помогне. Според свидетеля детето не винаги отива
със желание на срещите с баща си, защото не получава родителско внимание.
С оглед на установените факти и обстоятелства предявеният иск е основателен.
Първоначалните граници на режима на лични контакти са определени от съда
според обстоятелствата в сила за този период, които с времето са изгубили своята
значимост. Детето е в друга възрастова група, има потребност от общуване с другия родител
на осъзнато ниво, за да се изгради като пълноценна личност. В тази насока и двамата
родители следва да положат усилия в комуникацията, показвайки взаимно уважение и
3
разбирателство по въпросите за детето. Бащата следва да приеме ролята на майката като
значима и основна фигура в живота му, която неотклонно е била до него, а майката да го
подкрепи в желанието му да бъде с дъщеря си като родители. Взаимодействието между
родителите с цел да бъде възстановен нормален диалог, прояви на толерантност и
търпимост, са изключително важни за неговото бъдеще като зряла личност.
В контекста на разглеждания въпрос няма основателна причина да се запази
дистанцията между родителят и детето. Липсата на практичен опит към неговите нужди в
ранната му възраст, е преодолима на този етап, ако в общуването бащата проявява грижата
и вниманието, от които детето се нуждае. В този смисъл изменението дава срок за адаптация
на детето към по-продължителни срещи при бащата, и на бащата, за да бъде подготвен за
тях в достатъчна степен със съдействието на майката.
Определеният с решението период- една година от влизане на решението в сила,
запазва статуквото на срещи, всяка първа събота и трета неделя от месеца, без преспиване в
дома на бащата, но дава възможност да бъдат провеждани в отсъствието на майката. По
този начин осигурява необходимия емоционален преход към режим, който включва първа
събота от месеца без преспиване, и трета събота и неделя от месеца с преспиване в дома на
бащата. След навършване на единадесет години детето и бащата ще могат да общуват в
посочените дни от месеца, един месец през лятото , за коледните, великденски и
новогодишни празници, т.е. в общоприетите обичайни граници на този режим.
С изложените мотиви решението в частта за режима на лични отношения следва да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
2. По насрещния иск за издръжка, на основание чл.150 СК: На основание чл. 143, ал.2
СК във връзка с чл.141,т.1 СК задължението към непълнолетно лице е безусловно и от
първи ред.
Искът е доказан, поради настъпила трайна промяна в обстоятелствата, при които е
определена първоначалната издръжка. Различни са потребностите на детето и разходите за
задоволяване на базови нужди /храна, облекло, консумативи, транспорт, здравна
профилактика/, за училищно обучение и спортна дейност, са значително по-високи, поради
промяната на икономическите условия в страната и стандарта на живот. Това определя и
доказано по-високия размер на общата издръжка, чиято цел е да подпомогне детето за
предстоящото му израстване, като благоприятства условията на живот, образование и
физическа активност най-добрия начин за него.
С решението по гр.д.№ 13724/ 2014г. на ВРС е присъдена първоначална издръжка в
размер на 200лв., считано от датата на предявяване на иска- 31.10.2014г.
Претенцията за изменение, чрез увеличаването й на 350лв. ищцата обосновава с
възрастта на детето, поетите еднолично разходи за неговото отглеждане, здравни и
образователни нужди, извънкласни занимания. Посочва, че бащата е собственик на
търговско дружество, от което реализира доходи, в трудоспособна възраст и без
заболявания, ограничаващи полагането на труд.
Ответникът по насрещния иск изразява становище за неоснователност. Твърди, че
към настоящия момент не реализира доходи, поради извънредната епидемиологична
обстановка в страната, от която пряко е засегната дейността на фитнес залата. Според него
присъдената издръжка не е занижена, а съобразена с нуждите на детето.
Искът е доказан, поради настъпила трайна промяна в обстоятелствата, при които е
определена първоначалната издръжка. Различни са потребностите на детето и разходите за
задоволяване на базови нужди /храна, облекло, консумативи, транспорт, здравна
профилактика/, за училищно обучение и спортна дейност, са значително по-високи, поради
промяната на икономическите условия в страната и стандарта на живот. Това определя и
доказано по-високия размер на общата издръжка, чиято цел е да подпомогне детето за
предстоящото му израстване, като благоприятства условията на живот, образование и
физическа активност най-добрия начин за него.
Няма данни за здравословни проблеми с продължителен характер, които изискват
4
съответно лечение. Неподкрепено с медицински документи е твърдението, че детето е
алергично към определени храни, доколкото за необходими при констатиране на болестта,
предписаното лечение и хранителен режим.
По делото е установено, че Л. Д.а е ангажирана със спортни занимания- плуване,
посещава школа по модерен балет „Танцова работилница“, реализирала участия на
международни фестивали и национални детско-юношески конкурси.
Относно възможностите на задължените лица приема, че и двамата родители са в
трудоспособна възраст и в добро здравословно състояние. Пред двете инстанции
ответникът по насрещния иск поддържа тезата, че е безработен и не притежава недвижимо
имущество, като източник на доходи. Същото изявление е направено в процес за издръжка
през 2014г.
Съдът счита за необходимо да посочи, че задължението за издръжка към
непълнолетен е безусловно. По силата на закона родителят участва в издръжката на
непълнолетно дете, независимо дали е работоспособен и дали може да се издържа от
имуществото си- чл.143, ал.1 и 2 от СК. Поради неотменимия характер на алиментното
задължение, в съдебния спор се преценяват освен данните за финансови и материални
възможности на задълженото лице, неговото образование, квалификация и възможности за
професионално развитие. Когато родителят не е трудово ангажиран и съответно не получава
доходи от законово регламентирана дейност, както в настоящия случай, той следва да
посочи поради какви обстоятелства, трайно и независимо от волята си не може да осигури
собствената и на детето си издръжка.
По писмени данни ответникът по насрещния иск е едноличен собственик и
управител на търговско дружество „Винченцо 4“ ЕООД / към 14.06.2021г./, с предмет-
търговска дейност, експлоатация на фитнес зала, заведения за обществено хранене,
туристическа, хотелиерска и ресторантьорска дейност. Управител е на фитнес салон, чрез
който е реализирал доходи, основно преди ограниченията наложени от пандемията, според
писмения отговор.
Също е установено по издадена справка № 6726505/ 14.06.2021г. на Служба по
вписвания, че през 2018г. е извършил дарение на идеална част недвижим имот – жилище в
гр.Варна, в полза на родственик, което впоследствие е било продадено.
Липсващите доказателства за трудова ангажираност и приходи от търговска дейност
в рамките на изследвания период след 2015г., не са показателни за неплатежоспособност.
Той може да реализира приходи от фирмената дейност, каквито обективно са възможни след
отмяната на рестриктивните мерки, или да бъде трудово ангажиран в друга професия.
Съдът съобразява също, че ответникът е отсъствал от страна за продължителен
период по неуточнени причини, фактически е поемал всички разходи при срещите с
детето,купувал е подаръци на значителна стойност, и в настоящия процес да ползва платена
адвокатска услуга по договор за правна защита и съдействие.
Установено е, че майката работи на длъжност старши юрисконсулт в
„Евроконсултинг- Варна“ ЕООД. Съгласно удостоверение № 11/ 02.02.2022г. , за периода
01.08.2021г.- 31.01.2022г. е получила брутен доход в размер 2459.00лв., нетно
възнаграждение- 1888.65лв., който определя месечно възнаграждение към минималната
работна заплата за този период.
Общата издръжка е предназначена за неотложните потребностите на детето от храна,
облекло, консумативи, транспорт, здравна профилактика, за училищно обучение и спорт, но
и за дейности, които благоприятстват развитие, разглеждани в проекция от няколко години.
Следва да се отчете промяната на икономическите условия в страната, високият
инфлационен индекс, поради който рязко бележат ръст всички разходи за базови нужди и
консумативи. Съпоставимо с промените в стандарта на живот е по-високият размер на
месечната издръжка, чрез която на детето да бъдат осигурени благоприятни условия на
живот по начин, ако родителите живеят заедно.
С оглед на всички обсъдени факти и обстоятелства приема, че необходима за
5
нуждите на детето е месечна издръжка от порядъка на 380-450лв., от която бащата следва да
заплаща 300лв., а останалата част следва да се поеме от майката, заедно с преките грижи по
отглеждане и възпитание. Издръжката в посочения размер е дължима от датата на
предявения насрещен иск -06.11.2020г., с падеж – първо число на месеца, със законната
лихва върху всяка закъсняла вноска, до настъпване на основание за нейното изменение или
прекратяване.
Предвид различния правен извод, решението следва да се отмени и да се постанови
изменение на присъдената издръжка, чрез увеличаването й от 200лв. на 300лв., считано от
датата на предявяване на насрещния иск- 06.11.2020г., със законните последици при забава
на месечната вноска. За разликата над 300лв. до претендирания размер от 350лв., искът
следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
С изложените мотиви , на основание чл. 270 ГПК и чл. 280, ал.2 ГПК
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 262481/ 23.08.2021г. постановено по гр.д.№ 11601/ 2020г. на
Районен съд-Варна, в частта, в която е отхвърлен насрещния иск на М. АТ. М., ЕГН-
**********, за увеличаване размера на присъдената издръжка в полза на детето Л. В.ова Д.а
с решение № 1528/ 31.03.2015г. по гр.д.№ 13724/ 2014г. ВРС, от 200лв. на 300лв., и вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ издръжката определена с решение № 1528/ 31.03.2015г. по гр.д.№ 13724/
2014г. на Районен съд-Варна, дължима от бащата В.М. Д., ЕГН- **********, в полза на
детето Л. В.ова Д.а, ЕГН- **********, чрез неговата майка и законен представител М. АТ.
М., ЕГН- **********, като я увеличава от 200лв. на 300лв./ триста лева/, с начална дата-
06.11.2020г., със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, до настъпване на законно
основание за нейното изменение или прекратяване, на основание чл. 150 СК.
ПОТВЪРЖДАВА решението в частта на определения режим на лични контакти на
детето Л. В.ова Д.а, ЕГН- **********, с бащата В.М. Д., ЕГН- **********, и в частта, в
която е отхвърлен иска за изменение на издръжката, за разликата над 300лв. до 350лв., на
основание чл. 150 от СК.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ само в частта за режима на лични
отношения, по реда и при условията на чл. 280 ,ал.1 ГПК.
В останалата част е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6