№ 60
гр. София, 27.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО I ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на шести юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Петя Г. Крънчева Тропчева
Членове:Николай Николов
Бетина Б. Бошнакова
при участието на секретаря Рени Ив. Атанасова
в присъствието на прокурора К. Д. Д.
като разгледа докладваното от Петя Г. Крънчева Тропчева Въззивно
административно наказателно дело № 20221100601373 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.
С решение № 469 от 13.09.2021 г., постановено от Софийския районен съд (СРС),
Наказателно отделение (НО), 121-ви състав по НАХД № 9501/2021 г. по описа на същия
съд, обвиняемият М. Н. Й. е признат за виновен в това, че на 07.06.2019 г., около 01,10 часа,
в гр. София, на кръстовището на бул. „Симеоновско шосе“ и бул. „Пейо Яворов“, без
надлежно разрешително по Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите
(ЗКНВП), държал високорискови наркотични вещества, а именно: обект № 1 – амфетамин, с
нето тегло 0,62 грама и процентно съдържание на активно действащ наркотичен компонент
– амфетамин – 18,0 %, на стойност 18,60 лева, при цена за един грам 30 лева; обект № 2 –
амфетамин, с нето тегло 0,96 грама и процентно съдържание на активно действащ
наркотичен компонент – амфетамин – 18,0 %, на стойност 28,80 лева, при цена за един грам
30 лева; обект № 3 – амфетамин, с нето тегло 0,95 грама и процентно съдържание на
активно действащ наркотичен компонент – амфетамин – 24,1 %, на стойност 28,50 лева, при
цена за един грам 30 лева, всичко на обща стойност 75,90 лева, като амфетаминът е поставен
под контрол, съгласно ЗКНВП, обн., ДВ, бр. 30/1999 г. и Закон за изменение и допълнение
на ЗКНВП (ЗИД на ЗКНВП), обн., ДВ, бр. 56/2003 г., и е включен в Списък I, включващ
„Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект
от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“,
съгласно Приложение № 1 към чл. 3, т. 1 на Наредба за реда за класифициране на растенията
и веществата като наркотични, приета с ПМС № 293 от 27.10.2011 г. (обн., ДВ, бр.
87/04.11.2011 г.), на основание изменението на чл. 3 ал. 2 от ЗКНВП, като случаят е
маловажен (предвид сравнително малкото количество и сравнително ниската левова
равностойност на наркотичните вещества, държани от Й.) – престъпление по чл. 354а, ал. 5,
1
вр. ал. 3, пр. 2, т. 1, пр. 1 от НК, като на основание чл. 78а, ал. 5, вр. ал. 1 от НК, обв. Й. е
освободен от наказателна отговорност, като му е наложено административно
наказание „ГЛОБА“ в размер на 600,00 (шестстотин) лева, платима в полза на държавата и
по сметка на СРС.
С решението, съдът е отнел в полза на Държавата, на основание чл. 354а, ал. 6 от НК,
вр. чл. 53, ал. 2, б. „а“, пр. 1 от НК, предмета на престъплението – наркотично вещество,
описано в приемо – предавателен протокол № 77803/07.04.2021 г., като е постановил същото
да бъде унищожено по надлежния ред, а на основание чл. 53, ал. 2, б. „а“ от НК, е отнел в
полза на държавата и първоначалните опаковки от наркотичното вещество, като е
постановил тяхното унищожаване, като вещи без стойност.
С решението, обв. М. Н. Й. е осъден да заплати по сметка на СДВР, сумата от 376,38
лв. – разноски за физикохимична експертиза.
Срещу така постановения съдебен акт е постъпил протест от Л. Чобанска – прокурор
при СРП. С така депозирания протест срещу първоинстанционното решение, се излагат
твърдения за неговата незаконосъобразност, поради допуснато нарушение на материалния
закон при определяне на размера на административното наказание „Глоба“. Обосновават се
аргументи, че при наличие на предпоставки за освобождаване на обвиняемия от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание, по реда на чл. 78а, ал. 5, вр. ал. 1 от
НК, за престъпление по чл. 354а, ал. 5 от НК, санкцията е абсолютно определена и тя е в
размер на 1000 лева, под който размер не би могло да се определи следващото се на дееца
административно наказание. Сочи се, че налагането на административно наказание „Глоба“
в размер под минималния, предвиден в закона, би довело до незаконосъобразно двойно
привилегироване на обвиняемия, който веднъж бива освободен от наказателна отговорност,
а наред с това му се определя административно наказание „Глоба“ под предвидения от
закона минимален размер, което е неправилно. Отправя се предложение до въззивният съд
да измени атакуваното решение на СРС досежно размер на наложеното на обв. Й.
административно наказание „Глоба“ в размер на 600 лева, като му определи
административно наказание „Глоба“ в размер на 1000 лева, а в останалата част да потвърди
атакуваното първоинстанционно решение.
В съдебно заседание, представителят на СГП поддържа така депозирания протест по
съображенията, изложени в него. Пледира решението на СРС, НО, 121-ви състав да бъде
изменено, като бъде увеличен размерът на наложеното на обв. Й. административно
наказание „Глоба“ от 600 лева на 1000 лева.
Обвиняемият М. Н. Й., редовно призован, не се явява, не взема участие в хода на
съдебното производство пред въззивния съд и не ангажира становище по фактите и
обстоятелствата, включени в предмета на доказване и по основателността на депозирания
въззивен протест.
Упълномощеният защитник на обвиняемия – адв. Л. К. – от САК, редовно призована,
не се явява, не взема участие в хода на съдебното производство пред въззивния съд и не
ангажира становище по фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване и по
основателността на депозирания въззивен протест.
ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД, като прецени наведените от страните доводи и след като
провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, в съответствие с изискванията на
чл. 313 от НПК, намира за установено следното:
2
За да постанови решението си, първоинстанционният съдебен състав е обсъдил
детайлно и задълбочено, в качеството им на гласни и писмени доказателствени средства,
показанията на свидетелите Ю.Х.И. (л. 44 и л. 86 от досъдебното производство); Б.И.М. (л.
45 и л. 87 от досъдебното производство); М.В.З. (л. 46 от досъдебното производство) и
И.И.Я. (л. 47 и л. 49 – 50 от досъдебното производство – последните депозирани пред съдия,
по реда на чл. 223 от НПК); протокол за доброволно предаване от 07.06.2019 г. (л. 43 от
досъдебното производство); приемателно – предавателен протокол № 77803/07.04.2021 г. (л.
64 от досъдебното производство);
протокол за оценка на наркотични вещества (л. 65 от досъдебното производство);
заключенията на назначените и изготвени Физикохимична експертиза № 20/НАР – 1257 (л.
58 – 59 от досъдебното производство) и Комплексна съдебно – психиатрична и
психологична експертиза по отношение на обв. Й. (л. 67 – 71 от досъдебното производство);
взел е предвид вещественото доказателство по делото – инкриминираното количество
наркотично вещество, описано в приемо – предавателен протокол № 77803/07.04.2021 г.,
както и веществените доказателствени средства – първоначални опаковки на
наркотични вещества (л. 53 и л. 62 от досъдебното производство) – приобщени към
доказателствената съвкупност по реда на чл. 378, ал. 2 от НПК,
а така също и приобщените към доказателствената съвкупност, по реда на чл. 283 от
НПК, справка за съдимост на обвиняемото лице (л. 11 от съдебното производство) и
удостоверение от „Б.Т.“ ЕООД за изплатените на обв. Й. трудови възнаграждения и ползван
отпуск за периода от 01.08.2020 г. до 01.07.2021 г. (л. 13 от съдебното производство пред
СРС), които изцяло е кредитирал, като е приел, че са единни и непротиворечиви помежду
си, поради което и ги е ползвал при формиране на изводите си по фактите.
Пред настоящата инстанция не са събрани нови гласни или писмени доказателствени
източници. Въззивният съд изгради своите фактически и правни изводи изцяло на база на
доказателствата, събрани и проверени в хода на съдебното следствие пред първата съдебна
инстанция, които намери за достатъчни по своя обем и категоричност, за да позволят
формиране на еднозначни изводи по фактите.
Въз основа на анализа на така събрания доказателствен материал, СРС е приел за
установено, от фактическа страна, че на 07.06.2019 г., около 01,10 часа, в гр. София, на
кръстовището на бул. „Симеоновско шосе“ и бул. „Пейо Яворов“, полицейските служители
при 01 РУ – СДВР – св. Ю.Х.Й. и Б.И.М., били АП 81 – 83, като спрели за проверка водач на
таксиметров автомобил марка „Фолксваген“, модел „Кадди“, с рег. № СА **** ХМ,
управляван от св. М.В.З.. Заедно със З. в автомобила пътували обв. Й. и св. И.И.Я.. На
въпрос на полицейските служители, дали имат в себе си вещества или предмети, държането
на които е забранено от закона, обв. Й. заявил, че има в себе си 3 броя полиетиленови
пликчета, съдържащи бяло прахообразно вещество, по негови данни – амфетамин, които той
предал с протокол за доброволно предаване от същата дата.
Било образувано досъдебно производство № 225 ЗМК – 1310/2019 г. по описа на 01
РУ – СДВР, пр. пр. № 21980/2019 г. по описа на СРП.
В хода на разследването била назначена Физикохимична експертиза – протокол №
20/НАР – 1257/20.10.2020 г., видно от заключението на която в представените за анализ
обекти № 1, № 2 и № 3 се установява наличие на амфетамин, като нетното тегло на обект №
1 е 0,62 грама, а процентното съдържание на активно действия наркотичен компонент е 18
%; нетното тегло на обект № 2 е 0,96 грама, а процентното съдържание на активно действия
наркотичен компонент е 18 %; нетното тегло на обект № 3 е 0,95 грама, а процентното
3
съдържание на активно действия наркотичен компонент е 24,1 %.
Въз основа на заключението на назначената в хода на досъдебното производство
Комплексна съдебно – психиатрична и психологична експертиза по отношение на обв. Й.,
Съдът е приел за установено, че същият е психично здрав и при него липсва синдром на
зависимост към наркотични вещества; по време на инкриминираното деяние обв. Й. е могъл
да разбира свойството и значението на извършеното, и да ръководи постъпките си.
Обвиняемият М. Н. Й. – ЕГН **********, е роден на **** г. в гр. Бургас, българин,
български гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан, живущ в гр. София, ж.к.
„****, вх. единствен, ап. 29. Същият работи в „Б.Т.“ ЕООД и получава брутно трудово
възнаграждение в размер на 678,04 лева.
При така установената фактическа обстановка, СРС, НО, 121-ви състав е приел, от
правна страна, че с деянието си обв. М. Н. Й. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, пр. 2, т. 1, пр. 1 от НК, като на
07.06.2019 г., около 01,10 часа, в гр. София, на кръстовището на бул. „Симеоновско шосе“ и
бул. „Пейо Яворов“, без надлежно разрешително по Закона за контрол върху наркотичните
вещества и прекурсорите (ЗКНВП), държал високорискови наркотични вещества, а именно:
обект № 1 – амфетамин, с нето тегло 0,62 грама и процентно съдържание на активно
действащ наркотичен компонент – амфетамин – 18,0 %, на стойност 18,60 лева, при цена за
един грам 30 лева; обект № 2 – амфетамин, с нето тегло 0,96 грама и процентно съдържание
на активно действащ наркотичен компонент – амфетамин – 18,0 %, на стойност 28,80 лева,
при цена за един грам 30 лева; обект № 3 – амфетамин, с нето тегло 0,95 грама и процентно
съдържание на активно действащ наркотичен компонент – амфетамин – 24,1 %, на стойност
28,50 лева, при цена за един грам 30 лева, всичко на обща стойност 75,90 лева, като
амфетаминът е поставен под контрол, съгласно ЗКНВП, обн., ДВ, бр. 30/1999 г. и ЗИД
ЗКНВП, обн., ДВ, бр. 56/2003 г. и е включен в Списък I, включващ „Растения и вещества с
висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотреба с тях,
забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“, съгласно Приложение №
1 към чл. 3, т. 1 на Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като
наркотични, приета с ПМС № 293 от 27.10.2011 г. (обн., ДВ, бр. 87/04.11.2011 г.), на
основание изменението на чл. 3 ал. 2 от ЗКНВП, като случаят е маловажен (предвид
сравнително малкото количество и сравнително ниската левова равностойност на
наркотичните вещества, държани от Й.). Приел е, че обвиняемия е осъществил деянието
виновно, с форма на вината пряк умисъл, по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК.
Ето защо е признал обв. М. Н. Й. за виновен по така повдигнатото му обвинение и на
основание чл. 78а, ал. 5, вр. ал. 1 от НК, го е освободил от наказателна отговорност и му е
наложил административно наказание „Глоба“ в размер на 600 (шестстотин) лева, платима в
полза на държавата и по сметка на СРС.
Съдът е отнел в полза на Държавата, на основание чл. 354а, ал. 6 от НК, вр. чл. 53, ал.
2, б. „а“, пр. 1 от НК, предмета на престъплението – наркотично вещество, описано в приемо
– предавателен протокол № 77803/07.04.2021 г., като е постановил същото да бъде
унищожено по надлежния ред.
На основание чл. 53, ал. 2, б. „а“ от НК, Съдът е отнел в полза на държавата и
първоначалните опаковки от наркотичното вещество, като е постановил тяхното
унищожаване като вещи без стойност.
Осъдил е обвиняемия да заплати и направените по делото разноски.
Настоящият въззивен състав, след цялостна проверка на доказателствената
съвкупност по делото, споделя изцяло както фактическите констатации, така и правните
4
изводи на решаващия първоинстанционен съд. Правилно СРС е приел, че събраните по
делото гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени средства са
непротиворечиви, логични и обсъдени в своята взаимовръзка, установяват по несъмнен и
категоричен начин авторството на обвиняемия по отношение на инкриминираното деяние,
неговият предмет и механизма на извършването му.
Така, изцяло следва да бъдат споделени изводите на СРС досежно личността на обв.
М. Н. Й. – неговата възраст, семейно положение, трудова заетост и съдебно минало.
Същите са формирани въз основа на правилен и задълбочен анализ на събраните по делото
писмени доказателствени средства – и в частност въз основа на проверка на самоличността
на обвиняемото лице, извършена от решаващия първоинстанционен съд, отразеното в
справката за съдимост на обвиняемото лице (л. 11 от съдебното производство пред СРС) и
удостоверение от „Б.Т.“ ЕООД за изплатените на обв. Й. трудови възнаграждения и ползван
отпуск за периода от 01.08.2020 г. до 01.07.2021 г. (л. 13 от съдебното производство), поради
което са безпротиворечиво установени.
Настоящата инстанция не намира основания да ревизира и изводите на решаващия
първоинстанционен съд досежно пълната кредитируемост на заключението на
назначената и изготвена Комплексна съдебно – психиатрична и психологична експертиза
по отношение на обв. Й., като обективно, компетентно, всестранно и пълно и относимо към
предмета на доказване. Въз основа на същото инстанциите по същество установяват, че обв.
Й. е психично здрав; същият е без наследствена обремененост с психични заболявания и е
без вродени или придобити интелектуални разстройства; при Й. не е налице синдром на
зависимост към наркотични вещества; към датата на извършване на инкриминираното
деяние, обвиняемият е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си.
По отношение на тези факти и обстоятелства между така събраните по делото
доказателствени средства не се констатират каквито и да било противоречия или
несъответствия, които да налагат подробното им и задълбочено обсъждане, по реда на чл.
305, ал. 3, изр. 2 от НПК.
Също така, безпротиворечиво са установени фактите и обстоятелствата, свързани
с извършената полицейска проверка на автомобила, управляван от св. З., в който към
инкриминираните дата и час пътувал и обв. Й. – от показанията на полицейските
служители Й. и М. и тези на св. З. и Я..
По-конкретно, настоящата инстанция изцяло се солидаризира с изводите на
решаващия първоинстанционен съд относно пълната кредитируемост на показанията на
полицейските служители Й. и М., депозирани в хода на досъдебното производство, пред
водещия разследването и приобщени към доказателствената съвкупност по надлежния
процесуален ред, като прецени, че същите са напълно единни, еднопосочни, кореспондират с
показанията на св. З. и Я., и със събраните по делото писмени доказателствени източници и
в частност – с отразеното в протокола за доброволно предаване от 07.06.2019 г., поради
което и следва да се приеме, че са депозирани обективно, безпристрастно и добросъвестно.
Несъщественото разминаване в първоначално депозираните от Й. и М. показания и тези на
св. З. и Я. относно наименованието на един от булевардите, на кръстовището на който е
предприета полицейската проверка, е отстранено от водещия разследването посредством
допълнителния разпит на свидетелите, чиито показания отново следва да бъдат кредитирани
с доверие.
По делото не се установяват каквито и да било данни, от които да може да се направи
извод за предубеденост или заинтересованост на тези свидетели от изхода на делото. Вярно
е, че същите са установили признаците на осъществен състав на престъпление и в следствие
на тяхната активност са извършени следващи действия по разследването, довели до
приобщаване на веществените доказателства по делото, но това им поведение, явяващо се
5
стриктно законосъобразно, по никакъв начин не обуславя извод за заинтересоваността им от
изхода на делото. Такава не следва да се предполага, най-малкото поради служебното
качество на свидетелите – полицейски служители и съпричастността им към поведение по
служба, насочено към разкриване на престъпления и установяване на извършителите им, а
да се докаже във всеки конкретен случай.
Въззивният съд изцяло се солидаризира с изводите на СРС по отношение на пълната
кредитируемост на показанията на св. З. и Я.. Същите са освен единни и вътрешно
непротиворечиви, още и кореспондират по небудещ съмнение начин с показанията на св. Й.
и М., обсъдени по-горе, поради което и за Съда е несъмнено, че са депозирани обективно,
безпристрастно и добросъвестно и няма пречка да бъдат поставени в основата на изводите
на съда по фактите. Съдът се довери на съобщеното от св. Я. и по отношение на липсата на
знание у същата, че придружаващото я лице – обв. Й., е държал в себе си високорисково
наркотично вещество, като прецени, че показанията й и в тази им част не се оборват от
останалите, събрани по делото, доказателствени средства.
Показанията на св. Й., М., З. и Я. послужиха на съда да формира изводите си по
отношение на местонахождението на обв. Й. и св. Я. към началото на извършване на
полицейската проверка – в гр. София, на кръстовището на бул. „Симеоновско шосе“ и бул.
„Пейо Яворов“, и по отношение на предприетата полицейска проверка спрямо тях и
поведението на обвиняемия в хода на проверката. По отношение на тези факти и
обстоятелства, измежду така събраните гласни и писмени доказателствени средства не се
констатира каквото и да било съществено противоречие или несъответствие, което, от една
страна, да разколебава извода за пълната им кредитируемост, а от друга – да налага
подробното им и задълбочено обсъждане, по реда на чл. 305, ал. 3, изр. 2 от НПК.
Предвид изложеното, настоящата инстанция намира, че анализът на гласните
доказателствени източници, направен от първия съд, е обоснован, съответен на събраните
доказателствени средства по отделно и в тяхната съвкупност, като въз основа на него Съдът
е достигнал до верни изводи по фактите, които изцяло се споделят и от настоящата
инстанция.
Предметът на престъпно посегателство от страна на обв. Й. се установява въз
основа на отразеното в протокола за доброволно предаване от 07.06.2019 г., заключението на
назначената и изготвена Физикохимична експертиза и вещественото доказателство по
делото – инкриминираното количество високорисково наркотично вещество.
По-конкретно, настоящият състав прецени, че изготвеният и приобщен към
доказателствената съвкупност протокол за доброволно предаване, е изготвен от компетентен
орган и обективира вярно и точно извършеното действие по разследването и резултатите от
него.
СГС в този си състав, изцяло кредитира с доверие и заключението на
Физикохимичната експертиза, като прецени, че същото е обективно, компетентно,
обосновано, пълно и ясно, и относимо към предмета на доказване по делото. Въз основа на
същото, Съдът установи видът на инкриминираното количество наркотични вещества,
неговото тегло и съдържанието на активно наркотично действащ компонент, а въз основа на
протокола за оценка на наркотични вещества се установи стойността на инкриминираното
количество високорискови наркотични вещества.
Настоящата инстанция кредитира с доверие и веществените доказателства по
делото – инкриминираното количество високорисково наркотично вещество, като прецени,
че същото е приобщено към доказателствената съвкупност по надлежния процесуален ред и
е годно веществено доказателство, по смисъла на чл. 109 от НПК, и веществените
доказателствени средства – опаковки. Въз основа на така събраните писмени
доказателствени средства – протокол за доброволно предаване, и веществени доказателства,
Съдът установи по нужния несъмнен и категоричен начин предмета на посегателство и
6
констатира, че е налице пълна идентичност между доброволно предадените от обв. Й.
вещества и тези – предмет на експертното изследване от вещото лице, изготвило
Физикохимичната експертиза.
СГС се солидаризира с изводите на решаващия първоинстанционен съд за пълна
кредитируемост на останалите, събрани по делото, писмени доказателствени средства,
като единни, непротиворечиви, взаимно допълващи се, кореспондиращи със събраните по
делото гласни доказателствени средства и относими към основния факт, включен в предмета
на доказване по делото.
Като цяло, въззивният съд намира, че за установяването на обективната фактическа
обстановка първоинстанционният съд е положил всички възможни и необходими
процесуални усилия, като фактическата обстановка по делото е установена по несъмнен и
категоричен начин въз основа на събраните по надлежния процесуален ред и обсъдени
правилно и задълбочено доказателствени източници.
Събраните на двете фази на процеса писмени и гласни доказателствени средства, и
заключенията на приетите експертизи очертават една константна логична верига от факти и
обстоятелства, от които безспорно и по несъмнен начин се установява както самото деяние,
неговия механизъм, предмет и начин на извършване, така и съпричастността на обв. Й. към
същото.
В заключение следва да се посочи, че въззивната инстанция изцяло споделя изводите
на решаващия първоинстанционен съд по фактите и обстоятелствата, обсъдени по-горе,
като не намира за нужно да ги ревизира. СРС е направил задълбочен анализ на събраните по
делото гласни и писмени доказателствени източници, като е достигнал до правилни и
обосновани изводи от фактическа страна.
При така установената фактическа обстановка, въз основа на наличната
доказателствена съвкупност, се налага несъмнения извод, че с деянието си, осъществено на
инкриминираните дата и място, обв. М. Н. Й. е осъществил всички признаци от обективна и
субективна страна на престъплението по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, пр. 2, т. 1, пр. 1 от НК, за
което е ангажирана отговорността му в настоящото производство.
От обективна страна, безспорно се установява, че на 07.06.2019 г., около 01,10 часа,
в гр. София, на кръстовището на бул. „Симеоновско шосе“ и бул. „Пейо Яворов“, обв. Й. е
упражнявал трайна фактическа власт върху високорискови наркотични вещества, обекти на
изследване от в.л., изготвило ФХЕ, а именно: обект № 1 – амфетамин, с нето тегло 0,62
грама и процентно съдържание на активно действащ наркотичен компонент – амфетамин –
18,0 %, на стойност 18,60 лева, при цена за един грам 30 лева; обект № 2 – амфетамин, с нето
тегло 0,96 грама и процентно съдържание на активно действащ наркотичен компонент –
амфетамин – 18,0 %, на стойност 28,80 лева, при цена за един грам 30 лева; обект № 3 –
амфетамин, с нето тегло 0,95 грама и процентно съдържание на активно действащ
наркотичен компонент – амфетамин – 24,1 %, на стойност 28,50 лева, при цена за един грам
30 лева, всичко на обща стойност 75,90 лева.
Изпълнителното деяние – държане, по отношение на инкриминираното количество
високорисково наркотично вещество – амфетамин, е осъществено от обвиняемия чрез
съхранението на 3 броя полиетиленови пликчета, в които наркотичното вещество е било
пакетирано, в себе си, с което същият е обективирал намерението си да упражнява
фактическа власт върху същите. Действително, в хода на съдебното следствие не е
установено през какъв период от време обвиняемият е упражнявал посоченото въздействие
върху предмета на посегателство. Това обстоятелство, обаче, не разколебава извода на
настоящия съдебен състав относно обективната съставомерност на деянието му по този
законов текст, доколкото периодът от време, в който деецът е осъществявал изпълнителното
7
деяние по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, пр. 2, т. 1, пр. 1 от НК, не е съставомерен признак, а
следва да се преценява единствено на плоскостта на индивидуализацията на наказателната
отговорност на престъпния деец.
Предметът на престъпно посегателство от страна на обвиняемия – посоченото по-
горе количество високорисково наркотично вещество, е безспорно установен от
заключенията на назначените и изготвени Физикохимична експертиза № 20/НАР – 1257 (л.
58 – 59 от досъдебното производство), а неговата стойност – от протокола за оценка на
наркотични вещества (л. 65 от досъдебното производство). Оценката на инкриминираното
количество наркотично вещество е направена от водещия разследването в съответствие с
Приложение № 2 „Цени на наркотичните вещества, пласирани на улицата, за нуждите на
съдопроизводството“ към чл. 1 от ПМС № 23 от 29.01.1998 г. за определяне на цени на
наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството (обн., ДВ, бр. 15 от 06.02.1998 г.).
Амфетаминът е поставен под международен и вътрешен контрол, като наркотично
средство, съгласно Списък ІІ на Конвенцията за психотропните вещества на ООН от 1971 г.,
ратифицирана от Р България и е включен в Приложение № 1 към чл. 3, т. 1 от Наредба за
реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични – Списък I „Растения и
вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от
злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина”,
приета на основание чл. 3, ал. 2, т. 1 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и
прекурсорите.
Липсата на надлежно разрешение за държането от обвиняемия на процесното
количество високорисково наркотично вещество също се явява безспорно доказано, с оглед
изначалната невъзможност, съгласно действащото в Р. България законодателство, да бъде
получено разрешение за държане на инкриминираното високорисково наркотично вещество,
тъй като същото е включено в Приложение № 1 към чл. 3, т. 1 от Наредба за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични – Списък I „Растения и
вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от
злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина”,
приета на основание чл. 3, ал. 2, т. 1 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и
прекурсорите.
С това следва да се приеме, че обв. Й. е осъществил от обективна страна всички
признаци от състава на престъплението по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, пр. 2, т. 1, пр. 1 от
НК.
С деянието обв. Й. е осъществил състава на престъплението с посочената правна
квалификация и от субективна страна. Престъплението по този законов текст се
осъществява само с форма на вина пряк умисъл, по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК. В
конкретния по делото случай, Й. е действал именно с форма на вината пряк умисъл, като е
съзнавал обществено-опасния характер на деянието си, предвиждал е обществено-опасните
му последици и пряко е целял настъпването им. Обвиняемият е съзнавал естеството на
извършваното от него и законовата забрана за същото, за което не е било необходимо да
познава в детайли наказателния закон, с оглед ноторния забранителен режим на държане на
наркотични вещества, но въпреки това, имайки ясно изградена представа за обществено-
опасния му характер и предвиждайки обществено-опасните последици, пряко е целял
настъпването им – държане на процесното количество високорисково наркотично вещество.
Интелектуалният момент при обвиняемия е включвал представи относно обстоятелството,
че държи без надлежно разрешително високорисково наркотично вещество, а волевият –
целта да упражнява трайна и необезпокоява фактическа власт върху същото.
Верни са и изводите на решаващия първоинстанционен съд, че деянието,
8
осъществено от обв. Й., представлява маловажен случай, по смисъла на чл. 93, т. 9 от
НК. Съгласно посочения законов текст, „маловажен случай“ е този, при който извършеното
престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици, или с оглед
на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. В конкретния по
делото случай деянието, осъществено от обв. Й., действително разкрива по-ниска степен на
обществена опасност, в сравнение с типичната такава, визирана от законодателя при
очертаване на диспозицията на наказателно-правната норма по чл. 354а, ал. 3 от НК. За да
формира изводите си в този смисъл, настоящият възивен състав съобрази, от една страна,
неголямото количество наркотично вещество, държано от обвиняемия, а от друга –
невисоката стойност на същото. Личността на обв. Й. също разкрива невисока степен на
обществена опасност – същият е на млада възраст, с чисто съдебно минало, трудово зает и е
съдействал на органите на реда за разкриване на престъплението, като е предал доброволно
инкриминираното количество наркотични вещества.
Правилно СРС е приел, че не са налице предпоставките да се приеме, че деянието,
осъществено от обв. Й., е явно малозначително, по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК. Преценката за
малозначителност се съдържа в относимостта на фактическата
тежест на конкретното деяние към критериите на закона (вж. р № 676/2005 г.,
I н. о.); в този смисъл вж. и ТР № 113/1982 г. на ОСНК, ТР № 3/1971 г. на ОСНК, р. №
15/1976 г. на ОСНК, р. № 676/2005 г., І-во н. о. на ВКС, р. № 430/1970 г., І-во н. о. на ВС,
р. № 202/1981 г., І-во н. о на ВС, р. № 706/1974 г., ІІ-ро н. о. на ВС, р. № 409/1973 г., І-во н.
о. на ВС, р. № 546/1988 г., ІІ-ро н. о. на ВС, р. № 557/2009 г., ІІІ-то н. о. на ВКС, р. №
413/2009 г., ІІ-по н. о. на ВКС, р. № 85/2012 г., І-во н. о. на ВКС, р. № 324/2013 г., ІІ-ро н. о.
на ВКС р. № 276/2014 г., ІІІ-то н. о. на ВКС и други). Основният критерии, за да се приеме
явна малозначителност на деянието, следователно, е липсата или изключително
пренебрежимата степен на обществена опасност на извършеното деяние. Действително,
обвиняемият не разкрива висока степен на обществена опасност – същият е на млада
възраст, с чисто съдебно минало, трудово зает е и има безупречно процесуално поведение.
Същевременно, инкриминираното количество високорисково наркотично вещество,
установено у обвиняемия, е било разпределено в три полиетиленови свивки, което сочи, че
не е било предназначено за еднократен прием и не е било пренебрежимо малко като
количество. Изложеното изключва възможността да се приеме, че обществената опасност на
деянието, осъществено от обвиняемия, е явно малозначителна.
По изложените съображения, правилно и в съответствие с разпоредбата на чл. 303,
ал. 2 от НПК, обв. М. Н. Й. е бил признат за виновен в това, че на 07.06.2019 г., около 01,10
часа, в гр. София, на кръстовището на бул. „Симеоновско шосе“ и бул. „Пейо Яворов“, без
надлежно разрешително по Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите
(ЗКНВП), държал високорискови наркотични вещества, а именно: обект № 1 – амфетамин, с
нето тегло 0,62 грама и процентно съдържание на активно действащ наркотичен компонент
– амфетамин – 18,0 %, на стойност 18,60 лева, при цена за един грам 30 лева; обект № 2 –
амфетамин, с нето тегло 0,96 грама и процентно съдържание на активно действащ
наркотичен компонент – амфетамин – 18,0 %, на стойност 28,80 лева, при цена за един грам
30 лева; обект № 3 – амфетамин, с нето тегло 0,95 грама и процентно съдържание на
активно действащ наркотичен компонент – амфетамин – 24,1 %, на стойност 28,50 лева, при
цена за един грам 30 лева, всичко на обща стойност 75,90 лева, като амфетаминът е поставен
под контрол, съгласно ЗКНВП, обн., ДВ, бр. 30/1999 г. и ЗИД ЗКНВП, обн., ДВ, бр. 56/2003
г. и е включен в Списък I, включващ „Растения и вещества с висока степен на риск за
общественото здраве поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в
9
хуманната и ветеринарната медицина“, съгласно Приложение № 1 към чл. 3, т. 1 на Наредба
за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, приета с ПМС № 293
от 27.10.2011 г. (обн., ДВ, бр. 87/04.11.2011 г.), на основание изменението на чл. 3 ал. 2 от
ЗКНВП, като случаят е маловажен (предвид сравнително малкото количество и сравнително
ниската левова равностойност на наркотичните вещества, държани от Й.) – престъпление по
чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, пр. 2, т. 1, пр. 1 от НК.
При правилна правна оценка на събрания доказателствен материал и на установената
по делото фактическа обстановка, първоинстанционният съд законосъобразно е приел, че по
отношение на обв. Й. са налице материално – правните предпоставки, предвидени в нормата
на чл. 78а, ал. 1 от НК, за освобождаването му от наказателна отговорност и налагане на
административно наказание, като в същото време отсъстват отрицателните,
възпрепятстващи възможността за приложение на чл. 78а, ал. 1 от НК, предпоставки на ал. 7
на същата норма. Обвиняемото лице не е било осъждано за престъпление от общ характер и
не е било освобождавано от наказателна отговорност, по реда на глава VIII, раздел IV от НК
към момента на извършване на деянието; признато е за виновно за умишлено престъпление,
за което се предвижда наказание до три години „лишаване от свобода“; от деянието не са
настъпили имуществени вреди, като в същото време то не е било извършено в пияно
състояние; от деянието не е причинена тежка телесна повреда или смърт; престъплението не
е извършено срещу орган на властта, при или по повод изпълнение на службата му и не са
налице множество престъпления.
Настоящата инстанция не може да сподели доводите на решаващия
първоинстанционен съд, че по делото не се констатират смекчаващи отговорността на обв.
Й. обстоятелства, тъй като фактите, сочещи на по-ниска степен на обществена опасност на
дееца са отчетени при приложение на привилегирования състав на престъплението по чл.
354а, ал. 5 от НК. Като смекчаващи отговорността обстоятелства безспорно следва да се
отчетат младата възраст на обвиняемия, трудовата му заетост, тежкото му материално
положение, предвид невисокия размер на получаваното от него трудово възнаграждение и
това, че е съдействал на органите на реда за разкриване на престъплението, посредством
доброволното предаване на държаното от него количество високорисково наркотично
вещество.
Същевременно, въпреки категорично установените смекчаващите отговорността на
обвиняемия обстоятелства, настоящата инстанция намира, че първият съд неправилно е
определил следващото се на обв. Й. административно наказание в размер, под
законоустановения минимум от 1000 лева. В този смисъл, въззивният съдебен състав
намира депозирания протест срещу решението на СРС, за основателен. Съображенията в
тази насока са следните.
За извършеното престъпление по чл. 354а, ал. 5 от НК, се предвижда наказание
„Глоба“ в размер до 1000 лева. Санкцията е от типа относително определена, като
минимумът на този вид наказание е определен в чл. 47, ал. 1 от НК, а специалният максимум
– в санкционната част на осъществената наказателно-правна норма от Особената част на
НК.
Императивната законова разпоредба на чл. 78а, ал. 1 от НК постановява на
пълнолетно наказателно-отговорно лице, по отношение на което са налице предпоставки за
освобождаване от наказателна отговорност, да се наложи административно наказание
„Глоба“ от 1000 до 5000 лева, като, когато за извършеното престъпление е предвидено само
„Глоба“ (какъвто е настоящият случай) или „Глоба“ и друго по-леко наказание,
административното наказание, не може да надвишава размера на тази глоба (чл. 78а, ал. 5 от
НК).
Систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 78а, ал. 1 и ал. 5 от НК и тази по
10
чл. 354а, ал. 5 от НК обуславя извод, че административното наказание „Глоба“, което следва
да се определи на престъпния деец, едновременно не може да надвишава максималния,
предвиден в санкционната част на осъществената наказателно-правна норма от Особената
част на НК размер от 1000 лева, и не може да се определи под минималния, предвиден в чл.
78а от НК размер, доколкото максималният размер на този вид наказание, предвиден за
извършеното престъпление, не е по-нисък от специалния минимум на административното
наказание „Глоба“, визиран в чл. 78а, ал. 1 от НК. Оттук и изводът, че в тази хипотеза
санкцията се явява абсолютно определена по размер, а именно – 1000 лева. Ето защо и като
е определил следващото се на обв. Й. административно наказание „Глоба“ в размер на 600
лева, решаващият първоинстанционен съд е допуснал нарушение на материалния закон.
Предвид изложеното и с оглед наличието на съответен протест, по смисъла на чл.
337, ал. 2 от НПК, Съдът прецени, че следва да упражни правомощието си по чл. 337, ал. 2,
т. 1 от НПК и да измени атакувания първоинстанционен съдебен акт, като увеличи размера
на наложеното на обв. М. Н. Й. административно наказание „Глоба“ до размер от 1000
(хиляда) лева.
Вън от горното, настоящата инстанция изцяло се съгласява с изводите на решаващия
първоинстанционен съд, че са налице предпоставките, визирани в чл. 354а, ал. 6 от НК за
отнемане в полза на държавата на предмета на посегателство – инкриминираното
количество високорисково наркотично вещество, както следва: обект № 1 – амфетамин, с
нето тегло 0,62 грама и процентно съдържание на активно действащ наркотичен компонент
– амфетамин – 18,0 %, на стойност 18,60 лева; обект № 2 – амфетамин, с нето тегло 0,96
грама и процентно съдържание на активно действащ наркотичен компонент – амфетамин –
18,0 %, на стойност 28,80 лева и обект № 3 – амфетамин, с нето тегло 0,95 грама и
процентно съдържание на активно действащ наркотичен компонент – амфетамин – 24,1 %,
на стойност 28,50 лева, предадени на съхранение в ЦМУ с приемо – предавателен протокол
№ 77803 от 07.04.2021 г., и предаването му за унищожаване по надлежния ред. Изводите на
СРС – НО, 121-ви състав в този смисъл са правилни и законосъобразни и настоящата
инстанция не намира основания да ги ревизира.
Правилно и законосъобразно решаващият първоинстанционен съд е отнел в полза на
държавата, на основание чл. 53, ал. 2, б. „а“ от НК, и първоначалните опаковки от
наркотичното вещество, като е постановил тяхното унищожаване като вещи без стойност.
Настоящата инстанция изцяло се солидаризира с изводите на СРС в посочения смисъл.
Въззивният съдебен състав споделя и обосновката на СРС в частта относно
направените по делото разноски, като намира, че правилно обв. Й. е осъден да заплати
разноските по водене на делото в упоменатия в атакувания съдебен акт размер.
Правилно и законосъобразно, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, обв. Й. е осъден да
заплати сума в размер на 376,38 лв., представляваща направените разноски за експертизи в
хода на досъдебното производство, в полза на бюджета на МВР и по сметка на СДВР.
Действително, това са разноски, направени не само за изготвяне на ФХЕ, както е посочил
първият съд, но и за изготвянето на назначената КСППЕ по отношение на обв. Й., но
изложеното е несъществено и не обуславя изменение или отмяна на атакувания съдебен акт.
Иначе разноските са правилно изчислени.
СГС в този си състав констатира, че първият съд е пропуснал да се произнесе
единствено по следващата се държавна такса за издаване на изпълнителен лист за
11
присъдената „Глоба“, при липса на доброволно изпълнение на същата, но прецени, че не
може да се произнесе в този смисъл, тъй като с това би ограничил правото на обвиняемия за
двуинстанционен контрол върху актовете на съда. Първият съд следва да отстрани
констатирания пропуск по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК.
Тъй като при цялостната служебна проверка на първоинстационното решение,
въззивният съд не констатира допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила, неправилно приложение на материалния закон, необоснованост или непълнота на
доказателствата, които да налагат отмяната на атакувания съдебен акт, то съдът счете, че
същият следва да бъде изменен, в посочения по-горе смисъл.
Така мотивиран и на основание чл. чл. 337, ал. 2, т. 1, вр. чл. 334, т. 3 от НПК,
СЪДЪТ
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ решение № 469 от 13.09.2021 г., постановено от Софийския районен съд,
Наказателно отделение, 121-ви състав по НАХД № 9501/2021 г. по описа на СРС, НО, като
УВЕЛИЧАВА размера на наложеното на обвиняемия М. Н. Й. – ЕГН **********,
административно наказание „ГЛОБА“ – до размер от 1000 (хиляда) лева.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 469 от 13.09.2021 г., постановено от Софийския
районен съд, Наказателно отделение, 121-ви състав по НАХД № 9501/2021 г. по описа на
СРС, НО – в останалата му част.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12