Р
Е Ш Е Н И Е
№1800/1.10.2019г.
01.10.2019
г., гр.
Пловдив,
Административен
съд Пловдив, ІХ състав в публично
съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ; ВЕЛИЗАР РУСИНОВ
При секретаря В.К. сложи за разглеждане докладваното от
ПРЕДСЕДАТЕЛ административно дело № 2366 по описа за 2019 г.,
Производството е по
реда на чл. 145-178 от Административно-процесуалния кодекс, във вр. чл. 27, ал. 1 от
Закона за общинската собственост /ЗОС/.
Образувано е по съединени жалби на С.Р.Ю. и Д.Ю.Ю., двамата със съд. адрес: ***, против Заповед № 561 от
23.07.2019 г. на Кмета на Община Куклен, относно отчуждаване на имоти и частни имоти – частна
собственост, осигуряващи достъп/връзка на засегнати имоти до/от реконструиращо
трасе на обект „Път ІІ-86“ Пловдив- Асеновград“, от км 14+860 до км. 25+150, на
територията на Община Пловдив“,В ЧАСТТА на определеното обезщетение .В процесната заповед е посочено ,че от оспорващите от ПИ№011160,трайно предназначение на
територията :земеделска,с НТП-посевна площ,категорина
земята при неполивни условия: четвърта ,местност „Капсида“
, землището на гр.Куклен с ЕККАТЕ40467 се отчуждават0.219дка с оценка169,51лв.
По доводи в жалбата , о.с. з. и писм. защита се оспорва заповедта в частта по
оценката на отчуждаваните земи и размера на определеното обезщетение. Твърди се, че същото е занижено, твърдят се
стойности на имоти около процесния, иска се допускане
на СОцЕ, която да отговори на въпросите, които са поставени.Иска се да се осмени заповедта в
частта за размера на определеното обезщетение, да се определи нов, по-висок
такъв, съгласно исканията им, както и да бъдат присъдени направените по делото
разноски. С възлагателно
писмо изх.№934/26.02.2019г.,съгласно
чл.22,ал.3 от Закона за общинската собственост/ЗОС/,е възложено на оценител
,член на Камарата на независимите оценители в БЪЛГАРИЯ,притежаващ сертификат
********** от 08.04.2015г. “***“ ЕИК***,изготвяне на оценка за определяне на равностоъно парично обезщетение за имотите,предвидени за
отчуждаване,като е прието, че на
оспорващите за ПИ№011160,трайно предназначение на
територията :земеделска,с НТП-посевна площ,категорина
земята при неполивни условия: четвърта ,местност „Капсида“
, землището на гр.Куклен с ЕККАТЕ40467 за отчуждаваните 0.219дка -оценка е169,51лв.От жалбоподателите се твърди, че заповедта противоречи на материалноправните разпоредби, тъй като неправилно според
тях било определено паричното обезщетение. В тази връзка оспорващите искат
изменение на заповедта, в частта касаеща
обезщетението и определянето на справедливо такова. Ответникът – кметът на Община Куклен, чрез процесуалните си представители, оспорва жалбата и моли съда
да се произнесе с решение, с което да я отхвърли. Според него правилно е
определено обезщетението. Претендират се разноски. Окръжна прокуратура Пловдив, редовно призована, не
изпраща представител, не изразява заключение по жалбите. Съдът,
след прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства,
доводите и становищата на страните, намира за установено от фактическа страна
следното: Оспорващите се
легитимират като собственици на процесния имот,
съгласно Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот с № 66, том 3,
рег.№ 4930, дело № 344/2018 г.. Нотариус Неделка Хаджиставрева-Стойкова,
рег.№ 229, с район на действие ПРС, вписан в Служба по вписванията гр. Пловдив
с вх. № 35731/26.10.2018 г.. Акт №31, том 99, дело № 19997/18 г.Производството
по отчуждаване на процесния имот е започнало по повод
влязъл в сила ПУП-ПП, съгласно Заповед№ДС-12-1 от 08.01.2019г. на Областен
управител на Област Пловдив,влязла в сила на 04.02.2019г.в тази насока е
прието Решение №766,взето с Протокол №70
от 25.01.2019г. на Общински съвет Куклен,с което е приета годишна програма за управление и разпореждане с имоти,
общинска собственост за 2019г.видно от която в т.5 и т.6 –приложение №4 ,е
предвидено отчуждаване на частни имоти,които ще бъдат трайно засегнати при
реализация на обект;Локални платна на
път II-86 „Пловдив-Асеновград“ от км 20+000 до км21+060/ляво/,от км17+000 до
21+060/дясно на територията на община Куклен,като с процесната
заповед Кмета на община Куклен е упражнил правомощието по чл25,ал.2 от ЗОС,да
издаде същата.Изготвено е обявление за предстоящото отчуждаване по чл. 25, ал. 1 ЗОС е публикувано на
18.06.2019г. в три вестника,както и на интернет страницата на община Куклен и на
табло за обявления в сградата на община
Куклен . С възлагателно писмо изх.№934/26.02.2019г.,съгласно чл.22,ал.3 от
Закона за общинската собственост/ЗОС/,е възложено на оценител ,член на камарата
на независимите оценители България,притежаващ сертификат ********** от
08.04.2015г.“***“ ЕИК***,изготвяне на оценка за определяне на равностоъно парично обезщетение за имотите,предвидени за
отчуждаване,като е прието, че на
оспорващите за ПИ№011160,трайно предназначение на
територията :земеделска,с НТП-посевна площ,категорина
земята при неполивни условия: четвърта ,местност „Капсида“
, землището на гр.Куклен с ЕККАТЕ40467 за отчуждаваните 0.219дка -оценка е 169,51лв.В хода на събиране на
доказателства пред настоящата инстанция е изслушано заключение по съдебно-оценителна експертиза/СОЦЕ/. От
заключението на експерта и дадените в съдебното заседание пояснения от вещото
лице, се установи че за процесния имот
е следвало вещото лице при спазване изискванията на §1, т.1-3 от
Допълнителните разпоредби на ЗОС да определи равностойното парично обезщетение
за имота на жалбоподателите, предмет на оспорената заповед, предвиден за
отчуждаване съобразно правилата на чл. 22 от ЗОС, като вземе предвид сделки на
имоти със сходни характеристики и по възможност в близост до отчуждавания имот,
относими към периода, за който е изготвена
експертизата в административното производство.Вещото лице е приело в
заключението си,че равностойността на паричното обезщетение за219кв.м.,представляващи
част от ПИ №011160 е 37,23/тридесет и седем лева и двадесет и три стотинки/.В изчислената
стойност не е начислен ДДС.В О.С.З. вещото лице отбелязва ,че Разликата в оценката в процесната
заповед и заключението по СОЦЕ идва от това, че колегата й, който е извършил
тази оценка за общината не е открил пазарни свидетелства. В заключението си
в.л.инж. К.М. ,е открила три пазарни свидетелства /посочени в заключението
/,които отговарят на разпоредбата на чл.22 от ЗОС ,за който е приложим §1 от ДР
на ЗОС ,като е приела средната
аритметична цена на тях на базата, на която е
оценката на вещото лице. Относно
възражение на проц.представителя
на оспорващите, относно сделки от ЧСИ.Вещото лице в о.с.з. ,заяви,че такъв вид сделки са търсени, но за процесния период не
са намерени и не са използвани от вещото лице .В този смисъл представените от
пълномощника на оспорващите в о.с.з. предложения ,т.к. не представляват
реализирани сделки ,съставът намира за неотносими към
предмета на делото и оставя без разглеждане.Съдът кредитира заключението по
СОЦЕ,като компетентно и безпристрастно. При
така установените факти, като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна
проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания
по чл. 146 от АПК, Съдът достигна до
следните правни изводи: Жалбите са
процесуално допустими, като подадени в срок от активно легитимирани лица
с правен интерес от оспорване, насочени срещу индивидуален административен акт,
подлежащ на съдебен контрол. Разгледани по същество жалбите са неоснователни. Оспорената заповед е издадена
от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия. Същата е
съставена в предписаната от закона форма и притежава изискуемото съгласно чл.
25 ЗОС съдържание. При издаването на заповедта са спазени административнопроизводствените
правила , с което не е нарушено правото на защита на оспорващите и не е
преградена възможността им адекватно да я организира . Определянето на
справедливо равностойно обезщетение е възложено съобразно изискванията на чл.
22, ал. 3 ЗОС. Експертната оценка е изготвена съгласно правилата на чл. 22 ЗОС,
във вр. § 1 от ДР на ЗОС. Административният орган
правилно е приложил материалния закон. Административното производство е по реда
на Глава ІІІ от ЗОС. Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗОС имоти - собственост на
физически или на юридически лица, могат да бъдат отчуждавани принудително за
задоволяване на общински нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг
начин, въз основа на влязъл в сила подробен устройствен
план, предвиждащ изграждането на обекти - публична общинска собственост след
предварително и равностойно парично обезщетение. Следващата алинея уточнява кои
точно имоти могат да се отчуждават за изграждането и експлоатацията на обектите
по ал. 1 от чл. 21 от ЗОС - тези, които се засягат непосредствено от
предвиденото строителство или които стават негодни за застрояване или ползване
съобразно устройствените, санитарно-хигиенните и
противопожарните правила и нормативи и изискванията за сигурност и безопасност.
Идеята на законодателя е, че отчуждаване за общински нужди се допуска само ако
е налице влязъл в сила ПУП, който има предвиждане за изграждане на нов обект
публична общинска собственост и тази идея е доразвита в разпоредбите на чл. 22,
ал. 1 и чл. 25, ал. 1, т. 1 от ЗОС. Чл. 21, ал. 3 ЗОС определя, че части от
имоти могат да се отчуждават само когато остатъкът от имота отговаря на
изискванията, определени в закон, съобразно неговия вид, местонахождение и
предназначение. Безспорно е установено по делото, а не се и оспорва от
страните, че съгласно влязъл в сила ПУП площта на реалната част от поземлен
имот ПИ№011160,землището на гр.Куклен,ЕКАТТЕ40467, която се отчуждава за
реализиране на посоченото мероприятие, е219 кв. м., така както е определено и в
обжалваната заповед. Не се спори също, че тази част от процесния имот
попадащ в обхвата на обект „Довеждащи пътища (локали), осигуряващи
достъп/връзка на засегнати имоти от/до реконструиращото се трасе на път 11-86
„Пловдив-Асеновград" от 14+860 до км 25+150".Като по реда на чл. 22
от ЗОС и чрез прилагане на методиката на § 1 от ДР на ЗОС равностойно парично
обезщетение за 219 КВ.М. ОТ ПИ № 011160 е определено от вещото лице на37,23/тридесет
и седем лева и двадесет и три стотинки./Спорен по делото е въпросът, свързан с
размера на паричното обезщетение за отчуждената част от поземления имот. Според
чл. 22, ал. 5 от ЗОбС оценките на имотите, предмет на
отчуждаване, се извършват по пазарни цени на имоти със сходни характеристики,
намиращи се в близост до отчуждавания имот, като размерът на равностойното
парично обезщетение е обвързано с конкретното предназначение на имотите преди
влизането в сила на ПУП, предвиждащ изграждането на обекта – публична общинска
собственост.Целта на закона при принудително отчуждаване на недвижими имоти за
общински нужди е собствениците да бъдат компенсирани с равностойно парично
обезщетение. В тази връзка ЗОС установява начина на определяне на равностойното
парично обезщетение. Съгласно изричната разпоредба на чл. 22, ал. 5-14 ЗОС във
връзка с § 1 ДР ЗОС оценките се извършват по пазарни цени. Изключение се
допуска само когато пазарната оценка на имота е по-ниска от данъчната и когато
не могат да се определят пазарните цени на имоти със сходни характеристики,
поради липса на извършени сделки, вписани в съответната Служба по
вписвания,какъвто не е процесния случай.
Равностойното парично обезщетение се определя в съответствие с предназначението
на имотите, което са имали преди влизането в сила на ПУП във връзка, с който се
прави отчуждението и въз основа на пазарните цени на имоти със сходни
характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания имот . Съдът кредитира
заключението на вещото лице , така както е определено и в хода на
административното производство като счита, че оценката е обективна, обоснована
от ползваните критерии и съобразена с критериите, залегнали в закона. Счита, че
използваните аналогови сделки от това в. л. са съответни на критериите,
заложени в разпоредбата на чл. 22, ал. 5 от ЗУТ и т. 1,2, 3 от пар. 1 от ДР на ЗОС. Използвани са аналози съобразно реално
сключени сделки, в законоустановения срок, касаещ същата ценова зона, с еднакъв характер на
застрояване и със същите или близки показатели на устройство и застрояване,
като процесния имот. Съгласно чл. 22, ал. 5 от ЗОбС, размерът на равностойното парично обезщетение за
имотите, предвидени за отчуждаване, се определя съобразно конкретното им
предназначение, което са имали преди влизането в сила, съответно преди
одобряването на подробния устройствен план по чл. 21,
ал. 1 и въз основа на пазарните цени на имоти със сходни характеристики,
намиращи се в близост до отчуждавания имот. В разпоредбата на § 1, т. 2 от ДР
на ЗОС е дадено легално определение на понятието "пазарни цени на имоти с
подобни характеристики". Законодателят в цитираната норма определя, че
пазарни цени на имоти със сходни характеристики са осреднените цени от всички
сделки с имоти, намиращи се в близост до отчуждавания имот, които имат еднакво
конкретно или преобладаващо предназначение, притежават еднакъв характер на
застрояване със същите или близки показатели на устройство и застрояване и/или
установен начин на трайно ползване с отчуждавания имот, за: покупко-продажба,
замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу
задължение за строителство, ипотека, продажбите чрез търг от държавни и частни
съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни
сделки между физически и/или юридически лица, по които поне една от страните е
търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката
и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота. При
приложение и на разпоредбата на § 1, т. 3 от ДР на ЗОС, а именно използваните за
аналози имоти, намиращи се в близост до отчуждавания имот и намиращи се в една
и съща ценова зона с него – територия съдът приема, че пазарната стойност на
реално отчуждаваната площ от219кв.м. е37.23лв. Тази сума не съвпада с определения от органа размер на
обезщетение, която оценка също е определена от лицензирал оценител
от169.51лв./като вещото лице в О.С.З. посочи и причината за това
несъвпадение/.Към заключението на вещото лице по СОЦЕ са представени актовете, с които са
осъществени сделките и които отговарят напълно на изискванията на закона за
"пазарен аналог".За пълнота следва да бъде отбелязано ,че в процесната заповед размерът на определеното обезщетение е
няколко пъти по-висок от този приет от вещото лице в приетото заключение по
СОЦЕ. По изложените съображения жалбите
на С.Р.Ю. и Д.Ю.Ю., двамата със съдебен адрес: ***,
против Заповед № 561 от 23.07.2019 г. на Кмета на Община Куклен В ЧАСТТА на
определеното обезщетение , следва да
бъдат отхвърлени. Предвид изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, оспорващите следва да бъдат осъдени да заплатят солидарно на ответника
сторените по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на100/сто/лева, определени съгласно чл. 24 от Наредбата
за заплащането на правната помощ, своевременно поискани и доказани. Мотивиран
от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 27 от ЗОС, Административен
съд Пловдив,IХ състав,
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
по жалбите на С.Р.Ю. и Д.Ю.Ю., двамата със съд.
адрес: ***, против Заповед № 561 от 23.07.2019 г. на Кмета на Община Куклен В
ЧАСТТА на определеното обезщетение. ОСЪЖДА
С.Р.Ю. и Д.Ю.Ю., двамата със съд. адрес: *** да
заплатят солидарно на Община Куклен сумата от 100(сто) лева разноски по делото.
Препис от решението да се връчи на страните, на основание чл. 138 от АПКРешението е окончателно и не подлежи на обжалване на
основание чл. 27, ал. 6 ЗОС.
Съдия;