Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
година |
23.09.2020 |
град |
Кърджали |
|||||||
|
В ИМЕТО НА
НАРОДА |
||||||||||||
|
Кърджалийският |
административен съд |
състав |
|
|||||||||
|
|
||||||||||||
|
На |
16.09.2020 |
година |
|
|||||||||
|
|
||||||||||||
|
В публично заседание
и следния състав: |
||||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Председател: |
ВИКТОР АТАНАСОВ |
|||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Членове: |
АЙГЮЛ ШЕФКИ
МАРИЯ БОЖКОВА |
|||||||||||
|
|
||||||||||||
|
|
и при участието
на |
|||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Секретар |
Павлина Петрова
|
|
||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Прокурор |
Росица Георгиева от
Окръжна прокуратура -
Кърджали |
|
|
|||||||||
|
|
||||||||||||
|
като разгледа докладваното от |
съдията Виктор Атанасов |
|
||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Кас. Адм. Нак. Дело |
номер |
69 |
по описа за |
2020 |
година |
|||||||
|
|
||||||||||||
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.63,
ал.1,
предл.ІІ/второ/ от ЗАНН, във вр. с чл.208 и следв. от Административнопроцесуалния
кодекс/АПК/.
Образувано е по
касационна жалба от
П.Й.Г. от ***, подадена чрез пълномощник – адв.В.К.
от АК-***, против
Решение №79 от 02.03.2020 год., постановено по АНД №1313/2020 год. по описа на Кърджалийския районен съд, с което е
потвърдено
наказателно постановление №17-1300-001116 от 29.10.2019 год., издадено от началник
група в сектор „Пътна полиция” – Кърджали към ОДМВР - Кърджали.
В жалбата е
заявено, че касаторката не е доволна от решението,
постановено по АНД №1313/2019 год. по описа на Районен съд – Кърджали, поради
което моли съда да го отмени, както и да отмени обжалваното наказателно
постановление, като с това цялото съдържание на касационната жалба се изчерпва.
Касаторът П.Й.Г. от ***,
редовно призован за съдебното заседание, не се явява и не се представлява.
Ответникът по касация - началник
група в сектор „Пътна полиция” към ОДМВР – Кърджали, редовно призован, не
се явява в съдебно заседание, не изпраща процесуален представител и не взема
становище по жалбата.
Представителят на
Окръжна прокуратура - Кърджали дава заключение, че касационната жалба е неоснователна
и моли
да бъде оставено в сила обжалваното
решение на Районен съд
– Кърджали, като правилно и законосъобразно. Счита, че нарушението, за което
е била санкционирана касаторката, се подкрепя от всички
доказателства, събрани пред първата инстанция и че правилно същото е квалифицирано като нарушена и като санкционна норма, поради което
правилно Районен съд
– Кърджали е потвърдил процесното наказателно постановление, с което е била санкционирана
касаторката, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Счита също, че не са налице
процесуални нарушения, които да налагат
отмяна на обжалваното решение и в този смисъл,
същото е правилно и законосъобразно, поради което предлага настоящата инстанция да го
остави в сила.
Кърджалийският
административен
съд, в настоящия съдебен състав, като извърши
проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността
на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания,
приема за установено следното:
Касационната жалба е
подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна по делото, за която то е
неблагоприятно
и като такава е процесуално допустима.
От
така подадената касационна жалба не става по никакъв начин ясно, какво е,
всъщност, релевираното
от касатора касационно основание.
Разгледана по същество, касационната
жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваното
Решение №79
от 02.03.2020 год., постановено
по АНД
№1313/2019 год., Кърджалийският районен съд е потвърдил наказателно
постановление №17-1300-001116 от 29.10.2019 год., издадено от началник група в сектор „Пътна полиция” – Кърджали към
ОДМВР – Кърджали, с което, на основание чл.182, ал.1, т.6 от Закона за движение
по пътищата/ЗДвП/, на П.Й.Г. от ***, с ЕГН **********, е наложено наказание
„глоба”, в размер на 700/седемстотин/ лева и „лишаване от право да управлява
МПС”, за срок от 3/три/ месеца, за извършено виновно нарушение на чл.21, ал.1
от ЗДвП.
За да постанови решението
си, районният съд е приел от фактическа страна, че на
24.10.2019 год., свидетелят Т. У. - *** към ОДМВР - Кърджали, съставил АУАН
против касаторката П.Г., за това, че на 25.06.2019
год., в *** часа, на ул.„***”, до *** в ***, управлявала лек автомобил „Пежо”,
с рег.№***, собственост на Б. Д. Д. от ***, движейки се от *** в посока на ***,
със скорост от 104 км/час, при ограничение за такава в рамките на града от 50
км/час, като нарушението било установено с АТСС. След справка в регионална база
„КАТ” - Кърджали било установено, че описаният автомобил е собственост на Б. Д.
Д. от ***, а на 24.10.2019 год. Д. попълнила декларация, в която посочила, че
на 25.06.2019 год., в 10:07 часа, автомобилът й е бил управляван от П.Й.Г. от ***.
Актът за установяване на административно нарушение бил връчен на касаторката Г. и подписан от нея без възражение. Въз основа
на така съставения АУАН, на 29.10.2019 год. било издадено и обжалваното
наказателно постановление, с което, на касаторката Г.
били наложени административни наказания „глоба”, в размер на 700 лева, както и
„3 месеца лишаване от право да управлява МПС”, на основание чл.182, ал.1, т.6
от ЗДвП,
като административнонаказващият орган, базирайки се на методическите указания
за работа с АТСС, според които системата може да допусне грешка при
фиксиране на скоростта до + или –3 км/час, е възприел допустимата
грешка в по-благоприятния за
нарушителя размер и в наказателното постановление отразил наказуема скорост от
101 км/час.
Тази
фактическа обстановка районният съд е установил и приел след събиране в съдебно
заседание на наличните гласни и писмени доказателства, за които е посочил, че се
характеризират със своята еднопосочност и непротиворечивост, поради което и не
следва да се обсъждат.
При така приетата за
установена фактическа обстановка, от правна страна съдът е
приел най-напред, че жалбата
е депозирана в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежно легитимирано лице,
спрямо което е издадено атакуваното наказателно постановление, пред надлежния съд -
по местоизвършване на твърдяното нарушение, поради това е допустима и следва да
бъде разгледана по същество.
Районният
съд е приел, че АУАН
и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН,
като се е обосновал, че нарушителят
е открит на 24.10.2019 год., когато същият е бил посочен в декларацията
от собственика на автомобила. На следващо място е посочил, че НП е издадено от
компетентен орган - началник група в сектор „Пътна полиция” към ОДМВР - Кърджали, съгласно
приложената Заповед №292з-1685/03.11.2017 год. на директора на ОДМВР - Кърджали, както и
че АУАН
също е съставен от компетентно лице - младши автоконтрольор и е съставен в присъствието
на нарушителя, като надлежно му е и връчен.
Районният
съд не е констатирал нарушение на
разпоредбите на чл.42 от ЗАНН относно описанието на нарушението,
като е посочил, че в
акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на
извършване, както и на обстоятелствата, при които е извършено,
както и че са посочени
и законовите разпоредби, които са били нарушени, а
освен това, са отразени
всички данни относно индивидуализацията на нарушителя - имена, адрес и ЕГН.
Приел е, че е спазено
от страна на административнонаказващия орган изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН,
а именно - в
издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на
нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено и на доказателствата,
които потвърждават извършеното административно нарушение.
Районният
съд е посочил, на следващо място, че текстът на чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП е
санкционна норма за превишаване на разрешената скорост в населено място и че според
него, „… Водач,
който превиши разрешената максимална скорост в населено място, се
наказва, както следва: за превишаване над 50 км/час - с глоба 700 лева и 3
месеца лишаване от право да управлява МПС, като за всеки следващи 5 км/час
превишаване над 50 км/час, глобата се увеличава с 50 лева.”. Съдът е приел за безспорно
установено от разпита на свидетеля Узунов, от Акта за установяване на
административно нарушение, както и от клип №*** на радар №***, че обжалваното
наказателно постановление е издадено по повод извършено на 25.06.2019 год.
деяние, което осъществява състава на посочения по-горе текст. Съдът е посочил,
че според разпоредбата на чл.165, ал.3 от ЗДвП, условията и
редът за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол
на правилата за движение се определят с наредба на министъра на вътрешните
работи, каквато в случая се явява Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 год.
за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Въз основа на изложеното районният съд е приел, че
цялата процедура по установяване на нарушението е била спазена, поради което
правилно и законосъобразно нарушителят е бил санкциониран.
Първоинстанционният съд не е споделил
довода на жалбодателя, за допуснати съществени
процесуални нарушения в производството по установяване на административно
наказание и налагане на административно наказание, като е посочил, че такива не
са били установени, както и че са били спазени са всички законоустановени
изисквания в административно-наказателното производство, по отношесие
ковнкветното нарушесие, което
е било заснето с мобилна камера, но същото в съдебна фаза е било доказано с
всички допустими от закона средства, а не само с клипа от мобилното устройство,
за което съдът е посочил, че също е допустимо, съгласно чл.189, ал.15 от ЗДвП,
доказателство, което, разбира се, подлежи на проверка, която е била извършена с
другите писмени и гласни доказателства. При този изход на делото и на основание чл.143, ал.1 от АПК, във вр. с
чл.63 от ЗАНН, във вр. с чл.8, ал.1, т.1 от Наредба
№1/09.07.2004 год.,
съдът е приел, че жалбодателят
следва да бъде осъден да заплати по сметка ОД на МВР - Кърджали следващото се и
своевременно поискано юрисконсултско възнаграждение, в размер на 80 лева.
При извършената служебна проверка, в съответствие с
разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК и с оглед правомощията на касационната инстанция,
съгласно цитираната разпоредба, настоящият състав намира най-напред, че
оспореният съдебен акт е валиден, като постановен от надлежния районен съд,
съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, в надлежен съдебен
състав и в рамките на правораздавателната власт на този съд. Решението на
Кърджалийския районен съд, също така, е допустимо, като постановено по подадена
от надлежно легитимирано лице и в законоустановения
срок жалба, т.е. не са налице процесуални пречки, изключващи допустимостта на
проведеното пред този съд производство и не са налице основания за неговата
ревизия в този смисъл.
Касационният състав
напълно споделя възприетата от въззивния съд
фактическа обстановка, както и споделя напълно изводите на същия съд, обусловили
и окончателния му извод за законосъобразност на атакуваното наказателно
постановление и съответно, потвърждаването му с обжалваното съдебно решение. В
случая, в касационната жалба не са посочени абсолютно никакви конкретни
оплаквания за неправилност, а оттам и за незакосъобразност
на атакуваното решение, поради което и настоящата инстанция не може да изведе и
основанията, поради което се обжалва това решение, за да изложи съответни
мотиви.
Независимо от горното
следдва да се посочи, че в случая, нарушението е установено с АТСС – ARH CAM S1 C №***, като за използването на това АТСС на посочената дата и място
е налице надлежно попълнен и подписан Протокол с Рег.№*** от *** год. на ОДМВР –
Кърджали, за използване на АТСС, съдържащ всички изискуеми се реквизити, като
за използаваното АТС е налице представено Удостоверение за одобрен тип средство
за измерване №***,
издадено на ***
год. от Български институт по метрология, валидно до 07.09.2027 год., както и
Протокол от проверка №***
от ***
год. на отдел „Изпитване на средства за измерване” при Дирекция „ИСИУС” към
Български институт по метрология, със срок до 11.10.2019 год., от което следва,
че към датата на използване и установяване на конкретното нарушение –
25.06.2019 год., АТС е било в срока на посочения прототол
за изправност и годност. На следващо място, след установяването му,
собственикът на заснетото на виедоклипа МПС – лек
автомобил, марка „Пежо 508”, с Рег.№***, а именно – Б. Д. М. от ***, е
представило в ОДМВР – Кърджали писмена декларация по чл.189, ал.5, предл.ІІ/второ/ от ЗДвП, от датата 24.10.2019 год., в която,
ясно и недвусмислено е посочила данни за лицето, извършило нарушението – касаторката П.Й.Г., вкл. неин точен адрес, както и копие на
свидетелството й за управление на моторно превозно средство, категория В. Така,
още на същата дата – 24.10.2019 год., от *** към ОДМВР – Кърджали е бил
съставен АУАН №***/серия *** бл.№***/ от *** год., за извършеното на 25.06.2019
год., на посоченото място и в посоченото време, нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, като актът е връчен още същия ден на соченото за нарушител лице – касаторката П.Г., която го е подписала без възражение и е получила
и препис от същия. Въз основа на така съставения и връчен АУАН, от административнонаказващия орган – началник група в сектор
„Пътна полиция” – Кърджали към ОДМВР – Кърджали, е издадено и обжалваното
наказателно постановление №19-1300-001116 от 29.10.2019 год., с което, на касаторката Г., за извършеното нарушение на чл.21, ал.1 от
ЗДВП, на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП, са наложени кумулативно
предвидените в тази норма наказания „глоба”, в размер на 700 лева и „лишаване
от право да управлява МПС”, за срок от 3/три/ месеца. Следва да се добави,
както правилно е възпрел и районния съд, че както
съставения АУАН, така и издаденато въз основа на него
наказателно постановление, съдържат всички изискуеми се реквизити, съгласно
разпоредбите на чл.42 и на чл.57 от ЗАНН, като освен това, същите са издадени и
от териториално и материално комптетенти органи –
както актосъставител, така и административнонаказващ
орган, предвид представената по преписката и приета като доказателство по делето от районния съд Заповед Рег.№8121з-515 от 14.05.2018
год., издадена от министъра на вътрешните работи. От изложеното следва, че не е
налице каквото и да е основание за отмяна на обжалваното решение на Районен съд
– Кърджали и съответно, на атакуваното наказателно постановление.
Ето защо, с оглед на
всичко изложено по-горе, касационната инстанция в настоящия съдебен състав намира
жалбата на П.Й.Г. от н ***, подадена чрез пълномощник – адв.В.К. от АК-***, за неоснователна
и недоказана, като всички изложени по-горе съображения водят до извода,
че решението на Кърджалийския районен съд, като
правилно, обосновано и законосъобразно, постановено при правилно приложение
на материалния закон и без допуснати
нарушения на съдопроизводствените правила, следва с решението по настоящото дело
да бъде оставено в сила.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.І/първо/,
във вр. с чл.217,
ал.3, предл.ІV от Административнопроцесуалния
кодекс/АПК/ и във вр. с чл.63, ал.1, предл.ІІ/второ/ от ЗАНН, Административният съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №79 от 02.03.2020 год., постановено по АНД №1313/2020 год. по описа на Районен
съд - Кърджали.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.