Решение по дело №673/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Х. Ю. О., чрез процесуален представител адв. А. Д. против Решение № 12/24.02.2025г., постановено по НАХД № 459/2024г. по опис на Районен съд гр. Айтос в частта, в която е потвърдено наказателно постановление № 24-0335-000304/12.09.2024г., издадено от началник група в ОДМВР Бургас, РУ Р..

С решението, в обжалваната му част, е потвърдено Наказателно постановление № 24-0335-000304, издадено на 12.09.2024 г. от Н. А. М. – Началник група в Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Бургас, Районно управление – Руен, в частта, с която на Х. Ю. О., [ЕГН], на основание чл. 175, ал.1, т. 1 от ЗДвП е наложено наказание парична глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от един месец за извършено административно нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП.

Касаторът иска отмяна на съдебното решение и отмяна на наказателното постановление. Счита, че първоинстанционният съд неправилно е приложил материалния закон. Прави следните възражения: по административнонаказателната преписка първоначално не са събрани годни доказателства; фактическата обстановка е установена само въз основа на показанията на жалбоподателя и собственика на ударения автомобил, които лица са заинтересовани; актосъставителят и свидетелят при съставянето на акта не са очевидци на нарушението. Те не били заварили двата автомобила на местопроизшествието, за да ги изследват; АУАН е следвало да бъде съставен в присъствието на двама свидетели, а не само един; актът бил дописван след връчването му на жалбоподателя; нарушен е чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН; щетите от пътнотранспортното произшествие (ПТП) били минимални; по делото не ставало ясно кой и кога е съобщил за процесното ПТП на полицията; има разминаване между твърденията на полицаите, че на снимките по делото се виждат охлузвания или кал по автомобила на жалбоподателя и докладната записка, в която са записали, че е налице прясно боядисан участък по предната броня от дясната страна; дори да се приемат за верни твърденията на полицаите, липсва нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, защото жалбоподателя е установил последиците на ПТП и дори е предприел мерки за поправянето им; не са налице достатъчно убедителни доказателства за нарушаването на чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП от жалбоподателя от субективна страна, защото същият не е имал знание за настъпване на удара; неясно откъде се е появил видеозапис на инцидента, при положение, че наказващият орган е заявил, че не са налични виедозаписи; това веществено доказателство е прието по делото в разрез със съответните процесуални норми по НПК.

В съдебно заседание касаторът не се явява и не изпраща представител. По делото са постъпили писмени бележки на пълномощникът му, в които се повтарят част от възраженията, изложени в касационната жалба. Заявява се претенция за присъждане на разноски за две съдебни инстанции.

Ответникът началник група в ОДМВР Бургас, РУ Руен не се явява и не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас счита, че първоинстанционният съдебен акт е правилен и законосъобразен и следва да бъде оставен в сила.

Касационната жалба е допустима.

Подадена е в срока по чл.211 от АПК, от страна, с право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество е неоснователна.

С наказателното постановление, в потвърдената му част, касаторът е наказан за това, че на 17.08.2024г., около 14,49ч. в [населено място], на улица без име пред дома на Е. Я. Е., с посока на движение към центъра на [населено място] управлява собствения си автомобил О. А. с рег.№ [рег. номер], като предприема маневра да излезе от реда на паркираните превозни средства не се съобразява с паркирания пред него лек автомобил Ф. Б., с рег.№ [рег. номер] блъска го странично и причинява ПТП с материални щети по автомобила и като участник в ПТП не спира да установи какви са последиците от произшествието.

Деянието е квалифицирано като нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП и е приложена санкционната разпоредба на чл.175,, ал.1, т.5 от ЗДвП.

Въз основа на подробен анализ на събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд е приел за доказани обективните и субективния елементи от състава на административното нарушение.

Преценил е, че при издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и че материалния закон е приложен правилно.

Настоящият състав на съда споделя изложените в обжалваното решение, съображения по приложението на закона и на осн. чл.221, ал.2 от АПК препраща към тях. Отбелязва, че първоинстанционният съд се е произнесъл по всички, наведени пред него възражения, които са идентични с тези по касационната жалба.

Възраженията на касатора са неоснователни.

При съставяне на АУАН не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Същият е съставен въз основа на обяснения, предоставени от извършителя и собственика на ударения автомобил и изследване на мястото на вредите, настъпили при двата автомобила в резултат на удара. С оглед тези обстоятелства е съставен и протокол за ПТП, с който са установени участниците в произшествието и настъпилите вреди по автомобилите. Протоколът за ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, съставлява официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК. Официалният свидетелстващ документ има материална доказателствена сила и установява, че фактите са се осъществили така, както е отразено в този документ.

При това положение не може да се приеме, че административнонаказателното производство е започнало при липса на годни доказателства.

Не е съществено нарушение на процесуалните правила и подписването на акта от един свидетел, съставен в хипотезата на чл.40, ал.3 от ЗАНН.

В тази връзка правилно първоинстанционният съд се е позовал на разпоредбите на чл.43, ал.1 и чл.53, ал.2 от ЗАНН.

Не е налице твърдяното „дописване“ на акта след връчването му на нарушителя. Върху същия е поставена резолюция, съдържаща посочване на приложимата санкционна норма, което няма никакво отражение върху установените с акта, факти.

Неоснователно е възражението, че наказателното постановление е издадено в нарушение на разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. В същото са посочени достатъчно факти срещу които следва да бъде упражнено правото на защита и въз основа на които да е възможно да бъде направена преценка за съставомерност на деянието.

Без значение за преценка на тази съставомерност са размерите на причинените от транспортното произшествие вреди.

Абсолютно ирелевантни за случая са фактите кой и кога е съобщил на полицията за настъпилото произшествие, макар че това е установено по делото.

Сигнал е бил получен в дежурната част на полицейското управление, подаден от собственика на лек автомобил Ф. Б., с рег.№ [рег. номер], въз основа на който на място е изпратен екип от полицейски служители.

Не е налице твърдяното разминаване между твърденията на полицаите, че на снимките по делото се виждат охлузвания или кал по автомобила на жалбоподателя и докладната записка, в която са записали, че е налице прясно боядисан участък по предната броня от дясната страна.

На представените по делото снимки ясно се вижда охлузване на боята в задната лява част на автомобила Ф. Б.. Същевременно, разпитаните в хода на съдебното производство свидетели- полицейски служители категорично посочват, че при оглед на автомобила на касатора са установили в дясната му предна част предни следи от боя, съвпадащи със страната на удара с другия автомобил.

В тази връзка следва да се посочи и твърдението на касатора, че е установил последиците на ПТП и дори е предприел мерки за поправянето им, поради което не е налице нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

От една страна, това заявление е индиректно признание за участието му в ПТП с причинени имуществени вреди, факт, който е удостоверен със съставени протокол за ПТП и показанията на св. А. Е..

От друга, разпоредбата на посочената норма изисква водачът, без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието. Това действие следва да бъде предприето веднага след настъпване на транспортното произшествие, а не в по- късен момент. По делото категорично е доказано, че след настъпване на произшествието Х. Ю. О. не е спрял, а е продължил движението си.

Неоснователно е възражението, че не е доказан субективния елемент от състава на нарушението, предвид твърдението на О., че е усетил, че колата му се разтресла, но помислил, че преминава през бордюр.

Дори от доказателствата да се изключи представения диск, съдържащ информация за настъпването на транспортното произшествие, са налице достатъчно доказателства, изключващи твърдението на касатора, че не е възприел сблъсъка между двата автомобила, а е помислил, че преминава през бордюр.

Посоката на движение на автомобила, собственост на касатора, мястото му на разположение върху пътното платно категорично изключват възможността да се приеме наличието на възприятие за преминаване през бордюр, който няма как да е разположен в близост до осевата линия.

Наред с това следва да се отчете и мястото на удара, който за автомобила на касатора е в предната му дясна част, не само върху нея, но и върху задната лява част на паркирания пред него автомобил водачът има визуален достъп.

При това положение съдът намира за доказан субективния елемент от състава на нарушението.

С оглед изложеното съдът намира, че обжалваното решение не страда от пороци, предпоставящи извод за отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила.

Затова и на основание чл.221 и чл. 222 от АПК във вр. чл.63в от ЗАНН, Административен съд гр. Бургас,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В С. Решение № 12/24.02.2025г., постановено по НАХД № 459/2024г. по опис на Районен съд гр. Айтос, в обжалваната му част.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.