РЕШЕНИЕ
№ 4161
04.12.2018г.
Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пловдивски районен съд ХV граждански
състав
На четвърти декември две хиляди и осемнадесета
година
В
открито заседание на седми
ноември 2018 г. в следния състав:
Председател:
ДЕСИСЛАВА КАЦАРОВА
Секретар: Катя Янева
Като разгледа докладваното
от СЪДИЯТА гражданско дело № 9856 по
описа за 2018 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Обективно съединени искове с правно основание чл.124,
ал.1 от ГПК вр. с чл.22 от Закона за потребителски кредит, съединен при
условията на евентуалност с искове по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД вр. с чл.86,
ал.1 от ЗЗД.
Ищецът
Т.А.Д., ЕГН **********,*** заявява, че между нея и ответника „Сити кеш“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Славянска“ №
29, ет.7 е сключен договор за паричен заем № ******* г. Заявява, че договорът
бил недействителен на основание чл.22 от ЗПК, тъй като противоречи на
разпоредбите на чл.10, ал.1 и чл.5, ал.4 от ЗПК, тъй като шрифтът на текста на
договора е по – малък от 12. Налице било и противоречие с чл.11, ал.2 от ЗПК,
тъй като кредитополучателят не е подписал общите условия на всяка страница. В
съдебно заседание не се поддържат тези възражения, като ищецът заявява, че тези
изисквания са въведени след подписване на договора за заем. Договорът бил
недействителен и поради липса на посочване на общата сума, дължима от
потребителя съгласно чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. В ГПР се включва
възнаградителната лихва и всички други разходи / такси, комисионни и т.н./,
свързани с кредита. В чл.3 от договора не се съдържат конкретните параметри на
общата дължима сума, поради което договорът е недействителен на основание чл.22
от ЗПК. Договорът бил сключен и в нарушение на чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК, тъй
като липсват условията за прилагане на договорения лихвен процент от 17,27%
месечно и по - конкретно не е ясно по
какъв начин се изчислява възнаградителната лихва, нито е ясен лихвеният процент
за целия период на договора. С обявяването на договора за недействителен,
съобразно чл.23 от ЗПК, се дължи връщане само на получената в заем сума. Сумата
от 442,24лв. била платена без основание, тъй като договорът е недействителен и
тази сума подлежи на връщане в хипотезата на чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД.
С
оглед изложеното, от съда се иска да признае за установено в отношенията между
страните, че договорът е изцяло недействителен. При условията на евентуалност,
ако съдът уважи първия иск, се иска да осъди ответника да заплати на ищеца
сумата от 442,24лв., представляваща получена от дружеството без основание сума
поради недействителност на договора за потребителски кредит, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане. Претендира направените разноски.
Ответникът
е депозирал отговор на исковата молба в предоставения му едномесечен срок.
Признава обстоятелствата, че между страните е сключен договор за паричен заем №
****** г., който обаче не е предмет на настоящото производство, като
дружеството предоставило на ищцата сумата от 1400 лв. Оспорва предявените
искове, като заявява, че размерът на шрифта на договора и на общите условия е
еднакъв и е не по – малък от 12, а дори да не съответства – отклонението е незначително и минимално. Заявява, че
ищцата е подписала общите условия. Твърди, че в договора е посочена и общата
сума, дължима от потребителя. Заявява, че искът за връщане на сумата от
дружеството е неоснователен, тъй като договорът не страда от релевираните
пороци. Оспорва и твърдението за нищожност на договорената лихва поради
противоречие с добрите нрави. Страните свободно са определили съдържанието на
договора, вкл. и относно лихвата. Оспорва и възражението за нищожност на
договорената неустойка. Заявява, че се касае за високорисков заем, поради което
неизпълнението на задължението на потребителя за предоставяне на обезпечение е
съществено за интереса на кредитора, тъй като на практика го лишава от
възможността да събере вземането си. Ищцата не е отправяла искане за определяне
на нов срок за изпълнение на това задължение и не е предприела никакви действия
за предоставяне на договореното обезпечение. Оспорва и възражението на ищцата,
че неустойката е недействителна на основание чл.21, ал.1 от ЗПК, както и че
същата противоречи на чл.71 от ЗЗД и на чл.33 от ЗПК. Заявява, че са
неоснователни възраженията на ищцата за недействителност на неустойката, както
и за прекомерност. Моли исковете да се отхвърлят. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност и като взе предвид доводите и съображенията на страните, намира за
установено следното:
Не се спори между страните, а и от
приложения по делото договор, се установява, че на ***** г. е сключен договор за потребителски кредит
/заем/ № **** г. между ищеца в качеството на кредитополучател и ответника в качеството на кредитор за сумата от 1400лв., като липсва спор и
относно обстоятелството, че същата е усвоена от ищеца. Ответникът оспорва
обстоятелството, че шрифтът на договора е под 12 пункта, както и че общите
условия за сключване на договори за заем не са подписани от ищцата на всяка
страница. Сочените съображения не се поддържат от ищеца предвид сключване на
договора преди изменението на чл.22 от ЗПК, а по същество съдът ги намира за
неоснователни, тъй като подобни изисквания за действителността на договорите не
са били предвидени към момента на сключване на договора, поради което същите се
явяват неотносими към процесния договор за заем.
В исковата
молба е наведено съображение за недействителност на договора и поради нарушение
на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в договора не била посочена
общата сума, дължима от потребителя, като не били посочени нейните конкретни
параметри. Съгласно разпоредбата на параграф 1,
т. 2 ДР на ЗПК, общата сума, дължима от потребителя, е сборът от
общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя, а общ
разход по кредита, според т. 1 ДР на ЗПК са всички разходи по кредита, включително
лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други
видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. В случая в чл.
2, т. 6 от договора е посочен фиксиран лихвен процент по заема – 17,27 %, а
годишният процент на разходите на заема е 668,102 %, посочен в чл. 3 от
договора. Общата сума, дължима от заемателя, е 2943,56 лв. Липсва
обаче яснота относно конкретните параметри на общо дължимата сума. Не е ясен размерът
на възнаградителната лихва, дължима по договора, както и годишният процент на
разходите. Не става ясно разликата от 650,832 % между ГПР и лихвения процент по
заема какви разходи на кредитора покрива.
Възражението
на ищеца за непосочване на условията за прилагане на лихвения процент и
противоречието с чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, съдът намира същото за основателно.
Съгласно чл. 22 ЗПК
вр. чл. 11, ал.
1, т. 9 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, ако
не са посочени приложимият лихвен процент и условията за прилагането му. В
случая в договора е посочено, че лихвеният процент е фиксиран – 17,27 %. Липсва
обаче уговорка за условията за прилагането му. Липсва уточнение на базата,
върху основа на която се начислява лихвеният процент – дали върху целия размер
на кредита или върху остатъчната главница. Т. е. не става ясно как е
разпределен лихвеният процент във времето - върху цялата дължима главница или е
съобразно поетапното й намаляване. Оттук не става ясно как е формирана
възнаградителната лихва и защо възлиза на претендирания размер. Съдът възприема
възражението на ответника, че при фиксирана лихва не се прилага изискването за
предоставяне информация за последователността на разпределяне на вноските между
различните неизплатени суми, но това изискване е относимо към чл. 11, ал.
1, т. 11 ЗПК, а не към чл. 11, ал.
1, т. 9 ЗПК, която разпоредба ищецът твърди, че е нарушена.
Ирелевантно е дали лихвеният процент е фиксиран или променлив, следва в
договора за кредит да са посочени условията /начините/ за прилагането му или
поне от цялостното съдържание на договора и погасителния план към него да може
непротиворечиво и без съмнение да се изведе какъв е начинът на начисляване на
лихвения процент съобразно главницата по договора. Това изискване не е
изпълнено от ищеца. В договора е посочен единствено размерът на лихвения
процент. Нито в договора, нито в погасителния план към него, има отбелязване
какъв е общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителната лихва
и съотношението й с главницата по кредита, за да може да се установи при какви
условия /начини/ е приложен лихвеният процент и дали същият отговаря на
посочения от кредитодателя фиксиран размер от 17,37 %. В този смисъл съдът
намира, че е налице нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал.
1, т. 9 ЗПК, която е императивна.
При посочените данни и на основание чл. 22 ЗПК
съдът намира, че процесният договор за кредит е недействителен на две основания
– поради неспазване на изискванията на чл. 11, ал.
1, т. 9 и т. 10 ЗПК. Съгласно разпоредбата на чл. 22 от Закона за потребителския кредит
(в редакцията му в ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.), когато не
са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Съгласно разпоредбата на чл.23 от ЗПК,
когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
други разходи по кредита.
От заключението на съдебно - счетоводната експертиза, чието заключение съдът кредитира като компетентно, обосновано изготвено и неоспорено от
страните, се установява, че отпуснатият кредит на ищеца бил в размер на
1400лв., като той се задължил да върне същата сума, ведно с дължимите лихви,
като общата стойност на плащанията по кредита е в размер на 1844,24лв. Сумата
от 1400лв. – главница, била изплатена изцяло от ищеца. Направените от ищеца
погасителни вноски били в общ размер от 1844,24лв., като включвали 1400лв. –
главница и 444,24лв. – платена лихва.
При така установените факти, се налага изводът
, че ищецът е изплатил по процесния договор в полза
на дружеството – кредитодател сума в общ размер от 1844,24лв. Ето защо на
възстановяване подлежи именно сумата от 444,24лв.
Ето защо съдът намира, че и вторият иск се явява основателен и следва да
се уважи до пълния претендиран размер от 442,24лв. Макар в. л. да е установило
по – голям размер на вземането, то предвид диспозитивното начало в процеса на
ищеца ще се присъди търсената сума. Главницата следва да се присъди наред със законната лихва от
датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.
Досежно претенцията на ищеца за
присъждане на адвокатско възнаграждение на адв.***, съдът намира същата за
основателна, като на същия ще се присъди сумата от 659,10 лв., на основание
чл.38, ал.2 от ЗА.
Ответникът претендира разноски, но
предвид изхода на делото, такива не следва да му бъдат присъдени.
Предвид освобождаване на ищеца от
държавни такси и разноски, на основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт сумата от
123,77лв. – държавна такса и 40лв. – разноски за ССЕ.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е
Ш
И :
ОБЯВЯВА за недействителен Договор за паричен заем № *** г., сключен на **** г. между „Сити кеш“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, ул.“Славянска“ № 29, ет.7 и Т.А.Д., ЕГН **********,***, на основание чл. 22 вр. с
чл.11, ал.1, т.9 и т.10 от Закона за потребителския кредит.
ОСЪЖДА
„Сити кеш“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
ул.“Славянска“ № 29, ет.7, да заплати на Т.А.Д., ЕГН **********,*** сумата 442,24лв. /четиристотин четиридесет и два лева и 24ст./,
представляваща получена от дружеството без основание сума по обявения за
недействителен Договор
за паричен заем № ***** г., сключен на ***** г., ведно със законната лихва от
датата на предявяване на иска – 13.06.2018 г., до окончателното изплащане на
сумата.
ОСЪЖДА
„Сити кеш“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
ул.“Славянска“ № 29, ет.7, да заплати на адв. *****, с личен № ********,
с адрес ********, сумата 659,10 лв.
/шестстотин петдесет и девет лева и 10 ст./ - адвокатско възнаграждение, на
основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА
„Сити кеш“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
ул.“Славянска“ № 29, ет.7, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на Районен съд – Пловдив, сумата от 123,77лв./сто двадесет и три лева и 77ст./ –
държавна такса и 40лв./четиридесет
лева/ – разноски за ССЕ
Решението подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Десислава Кацарова
Вярно
с оригинала!
КЯ