РЕШЕНИЕ
№ 2238
Пловдив, 07.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Пловдив - XVI Състав, в съдебно заседание на осми февруари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав:
|
Съдия: |
ХРИСТИНА ЮРУКОВА |
При секретар ТАНЯ ЗЛАТЕВА-ЗЕЙНЕЛОВА като разгледа докладваното от съдия ХРИСТИНА ЮРУКОВА административно дело № 2340 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Като
разгледа докладваното от съдия Юрукова административно дело № 2340, по описа на
съда за 2023 г., намери за установено следното:
Производството е по реда на чл. 197, ал. 2 от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба на Т.С.Т., ЕГН **********, чрез
адвокат В., против Решение № 232/05.09.2023г. на директор ТД на НАП Пловдив, с
което е потвърдено Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. №
С230016-022-0058771/17.08.2023г., издадено от Г.К., старши публичен изпълнител
в ТД на НАП Пловдив. С жалбата и допълнение към нея се излагат съображения, че
постановлението е неправилно и необосновано, както и решението, с което същото
е потвърдено. Иска се отмяна на решението, като незаконосъобразно и отмяна на
обезпечителните мерки. Претендира се присъждане на съдебни разноски. Представя
се писмена защита.
Ответникът по делото - Директора на ТД на НАП Пловдив,
чрез процесуалния си представител – юриск. Б., оспорва жалбата, претендира
присъждане на разноски, аргументира законосъобразност на оспореното решение.
Прилага писмени бележки.
След като съобрази становищата на страните, събраните
по делото доказателства и след служебна проверка за законосъобразността на
обжалвания административен акт и на основание § 2 от ДР на ДОПК, във вр. с чл.
168 от АПК, настоящият състав на съда приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок, от лице с правен интерес от
оспорването и срещу акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което е
процесуално допустима.
В ТД на НАП Пловдив е образувано изпълнително дело №
********* от 2021г., което включва задължения на „ТСТ СТРОЙ“ ЕООД с ЕИК *****,
представлявано от едноличния собственик на капитала Т.Т.. В хода на
производството са присъединени за събиране публични задължения на длъжника,
като към датата на налагане на запора размерът на задължението му е 143963,55
лева.
В хода на производството е възложена Проверка за
установяване на факти и обстоятелства (ПУФО), свързани с „ТСТ СТРОЙ“ ЕООД, за
резултатите от която е съставен Протокол П-16001623085026-73-001/04.07.2023г. В
хода проверката са установени данни за извършени доставки от „ТСТ СТРОЙ“ ЕООД
до дружества получатели – „Авто строй“ ООД, „Интелект кооп“ ЕООД и „Ипосис“
ООД. От същите са представени фактури за получените доставки с изпълнител „ТСТ
СТРОЙ“ ЕООД и доказателства за извършените плащания по фактурите. Установено е
по отношение на „Авто строй“ ООД, че банковата сметка, по която са разплатени
фактурите е с № BG ***** в ТБ „Юробанк България“ АД с титуляр Т.С.Т.. За
„Интелект кооп“ ЕООД е представена 1 бр. фактура за получена доставка с
изпълнител „ТСТ СТРОЙ“ ЕООД, за която е установено, че е разплатена по банкова
сметка № BG ***** в ТБ „Юробанк България“ АД със същия титуляр. По тази сметка
е установено да са разплатени и фактури за получени доставки със същия
изпълнител и получател „Ипосис“ ООД. Фактурите, ведно с данни за разплащането
им са представени към приетата, без възражения по делото, административна
преписка.
Констатирано е от органите по приходите, че за периода
01.01.2021г. – 31.05.2023г. „ТСТ СТРОЙ“ ЕООД не е било титуляр на посочените
банкови сметки, по които е установено разплащане от горните контрагенти.
Установено е при справка в „Юробанк България“ АД, че титуляр по банковите
сметки е Т.С.Т. в качеството му на физическо лице.
Издадено е Постановление за налагане обезпечителни
мерки изх. № С230016-022-0058771/17.08.2023г., с което е наложен запор върху
налични и постъпващи суми по: - сметка IBAN: ***, BIC: ***, находяща се в
ТБ/доставчик на платежни услуги Юробанк България АД в размер на 143963,55 лв.;
- сметка IBAN: ***, BIC: ***, находяща се в ТБ/доставчик на платежни услуги
Юробанк България АД в размер на 143963,55 лв.
Посочено е в постановлението, че запорът се налага
върху частта на наличните и постъпващи суми по посочените банкови с титуляр Т.С.Т.,
в частта на наличните и постъпващи суми по тях в полза на „ТСТ СТРОЙ“ ЕООД,
като длъжник по изп.д. *********/2021г. по описа на ТД на НАП – Пловдив,
съгласно получен отговор от трето лице, относно разплащане по фактури и
установеното и документирано, след извършване на ПУФО, постъпване на такива
суми по сметките.
Във връзка с така издаденото постановление публичният
изпълнител е изпратил Запорно съобщение с изх. № С
230016-146-0001649/17.08.2023г. до „Юробанк България“ АД, което е връчено по
електронен път на банката на 18.08.2023г.
Постановление с изх. изх. №
С230016-022-0058771/17.08.2023г., издадено от публичен изпълнител в ТД на НАП
Пловдив, е оспорено от Т.С.Т. пред директор на ТД на НАП Пловдив, който със
свое Решение № 232/05.09.2023г. е потвърдил постановлението.
От страна на оспорващия, на основание чл. 176, ал. 1
от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК са дадени обяснения по делото. Съгласно същите
„ТСТ СТРОЙ“ ЕООД извършвало строителна дейност в сферата на обществените
поръчки. След наложен от НАП запор на сметките на дружеството, договорите към
възложителите и работниците в дружеството нямало как да се изпълняват и това
наложило парите от възложителите му да постъпват по личната сметка на
управителя, за да продължи дружеството да изпълнява дейността си. Т.Т. твърди,
че не са му връчвани документи от проверка по ревизията, че адресът на фирмата,
където имало налични служители, не е посещаван никога от органите по приходите.
Посочва се, че освен плащанията от контрагентите, други пари по сметката му не
са постъпвали. Едната сметка (№ BG *****) била създадена за усвояване на
потребителски кредит от Т. и след изплащането му е закрита. Уточнява се, че
сметката, с която се оперира е № BG ***** и е разплащателна. Жалбоподателят
допълва, че сметките са на негово име и е получавал по тях пари на дружеството,
по принуда на НАП. Получил е на личната си поща документ за налагане на запор
на сметките. Запорът довел дружеството до прекратяване на дейност. Т.
представил пред НАП договори по обществени поръчки, които следвало да бъдат
започнати, но му било указано, че същите не са актуални и по сметката на
дружеството следва да постъпят пари.
При проверка за съответствие с материалноправните
разпоредби, съдът съобрази следното:
Съгласно чл. 195, ал. 1 от ДОПК на обезпечение
подлежат установените и изискуеми публични вземания. Обезпечение се извършва,
когато без него ще бъде невъзможно или ще се затрудни събирането на публичното
задължение, включително когато е разсрочено или отсрочено (чл. 195, ал. 2 от ДОПК). Обезпечението се налага с постановление на публичния изпълнител: 1) по
искане на органа, издал акта за установяване на публичното вземане; 2) когато
не е наложено обезпечение или наложеното обезпечение не е достатъчно, след
получаване на изпълнителното основание (чл. 195, ал. 3, т. 1-2 от ДОПК). Според
чл. 195, ал. 7 от ДОПК обезпеченията трябва да съответстват на вземанията на
държавата или общините, установени или установяеми по реда на чл. 195, ал. 5 от ДОПК.
В чл. 202, ал. 1 от ДОПК е посочен редът за налагане
на запор върху вземания на длъжника от банки, който се извършва чрез връчване
на запорно съобщение на банките, като запорът се смята наложен от часа в деня
на връчване на запорното съобщение на банката. Подлежат на запор всички видове
банкови сметки, депозити, както и вложени вещи в трезори, включително
съдържанието на касети и суми, предоставени за доверително управление от
длъжника.
От събраните по делото доказателства се установява, че
процесната обезпечителна мярка е наложена в предвидената от закона писмена
форма. Процесното постановление е издадено, съгласно чл. 200 от ДОПК, от
публичен изпълнител в ТД на НАП - Пловдив, съгласно чл. 8, ал. 1, т. 3 от ДОПК
и съгласно правомощията на този орган, определени в чл. 12, ал. 4, т. 1 и чл.
167, ал. 1 от ДОПК. Оспореното решение е издадено от компетентен орган,
съгласно чл. 197, ал. 1 от ДОПК – Директор на ТД на НАП-Пловдив. Не са налице основания
за нищожност на оспорения административен акт.
Съгласно чл. 195, ал. 1-3 от ДОПК подлежат на
обезпечение установените и изискуеми публични вземания. Публични са държавните
и общински вземания, посочени в разпоредбата на чл. 162, ал. 2 от ДОПК. Обезпечението
им се извършва, когато без него ще бъде невъзможно или ще се затрудни
събирането на публичното задължение, включително когато е разсрочено или
отсрочено.
Като мотиви в постановлението е посочено изрично, че
се касае за обезпечаване на задължения по изп.д. *********/2021г. по описа на
ТД на НАП Пловдив и запорът се налага в частта на наличните и постъпващи суми
по банковите сметки в полза на „ТСТ СТРОЙ“ ЕООД, като длъжник по посоченото
изпълнително дело, съгласно получен отговор от трето лице, относно разплащане
по фактури и установено от приходните органи постъпване на такива суми по
сметки на жалбоподателя.
Видно от доказателствата в процесния казус е налице
изискуемо публично вземане по изпълнително дело № *********/2021г. по описа на
ТД на НАП Пловдив, с размер на публичните вземания, към момента на налагане на
запора 143963.55 лева.
Публичният изпълнител при ТД на НАП Пловдив, е
съобразил, че събирането на вземането е затруднено, a в полза на длъжника са
постъпили суми по разплатени фактури по банковата сметка на физическото лице,
негов управител.
Възраженията в жалбата, че не са посочени и изяснени
тези факти от страна на публични изпълнител, съдът намира за неоснователни.
Противно на твърдението на жалбоподателя, в резултатите от извършената от
органите по приходите ПУФО се съдържат данни за контрагентите на дружеството
длъжник, за извършените от тях разплащания по конкретните банкови сметки, за
размера на постъпилите суми и основанието за изплащането им. От представените
от жалбоподателя по делото писмени доказателства се потвърждава установеното от
приходните органи, че клиенти на длъжника „ТСТ СТРОЙ“ ЕООД са плащали по
фактури, по които той е доставчик - по банкови сметки на физическото лице,
което е едноличен собственик на капитала му. По този начин е осуетено
постъпването на суми, реализирани в резултат на търговската дейност на
дружеството - длъжник, поради което е затруднено принудителното изпълнение
спрямо същото. В този смисъл са налични материалните предпоставки, посочени в
разпоредбата на чл. 195, ал. 2 от ДОПК, която поставя като изисквания за
допускане на обезпечението - наличието на обстоятелства, свързани с
невъзможност или затруднение за събирането на публичното задължение.
Преценката за затрудненото събиране на задълженията на
дружеството - длъжник в конкретния казус е направена на база установения размер
на задълженията му, като е изследван въпросът за разплащане от страна на негови
контрагенти на фактури, извършено чрез парични преводи по банкови сметки с
титуляр Т.Т. – едноличен собственик и управител на същото дружество. След
извършването на тази преценка въз основа на установените факти, с оглед
необходимостта от предприемане на действия с цел обезпечаване на вземането,
публичният изпълнител обосновано и законосъобразно е пристъпил към
постановяване на процесната обезпечителна мярка, чрез налагане на запор върху
постъпващи суми по двете сметки. По отношение на същите е прието за безспорно
между страните по делото, че са лични сметки на жалбоподателя. Установено е
също така от изявленията на страните и доказателствата за движение по сметките,
както в ревизионното, така и в съдебното производство, че управителят на
дружеството длъжник е използвал личните си сметки в банката, открити в
качеството му на физическото, именно за получаване на парични средства за
реализиране дейността на дружеството – длъжник. По отношение на същото не се
спори, че е имало публични задължения, които са установени по основание и
размер със съответните актове.
Запорът върху банковите сметки на жалбоподателя, в
частта на наличните и постъпващи суми по тези сметки в полза на
дружеството-длъжник, чийто управител е той, е допустима и подходяща
обезпечителна мярка. По същността си парите са със смесена правна природа, като
специфични движими вещи, които са платежно средство. Те могат да бъдат обект на
обезпечение, ако са индивидуализирани чрез местоположението и лицето, в което
се съхраняват, доколкото самите изпълнителни способи целят да трансформират
останалите вещи или вземания в пари за нуждите на изпълнителния процес, които
нужди се предохраняват именно с обезпечителния. Налагането на процесната
обезпечителна мярка би допринесла за гарантиране на публичното вземане, предвид
характера и размера на установените задължения, за да не бъде осуетен или застрашен
интересът на фиска. По този начин се гарантира, че държавата ще може да събере
установеното публично задължение с лихвите до окончателното му погасяване.
Предвид така изложеното съдът намира за неоснователни,
изложените в жалбата твърдения за допуснато от ответния орган противоречие с
материалния закон при налагането на процесната обезпечителната мярка.
Във връзка с възраженията, че наложеният запор ще
затрудни дейността на дружеството, следва да се има предвид, че съгласно чл.199
от ДОПК, за задълженото лице съществува възможност да иска от публичния
изпълнител и от съда заменянето на един вид обезпечение с друго равностойно
обезпечение. В конкретния случай няма данни да е правено искане за заменяне на
наложеното обезпечение пред публичния изпълнител. От друга страна,
обезпечителната мярка – запор е наложена върху конкретно определени по размер
парични средства, собственост, на длъжника - „ТСТ СТРОЙ“ ЕООД, за които
безспорно е установено, че се намират в банкови сметки на жалбоподателя, негов
управител. В случай, че по същите са налични, респ. постъпят суми в по-голям от
посочения в оспорваното постановление размер, няма пречка жалбоподателят да
оперира с тях. По този начин обезпечителната мярка не обременява прекомерно
интересите на жалбоподателя, каквито доводи се излагат от негова страна.
По изложените съображения, съдът намира оспореното
решение, с което е потвърдено постановление изх. №
С230016-022-0058771/17.08.2023г. на старши публичен изпълнител в ТД на НАП
Пловдив за правилно и законосъобразно, а жалбата за неоснователна.
При този изход на спора, предвид своевременно
направеното от ответника искане за присъждане на разноски, на същия следва да
се присъди юрисконсултско възнаграждение, съобразено с вида на производството
по чл. 197, ал. 2-4 от ДОПК, което е особено производство, и за него не е
приложима разпоредбата на чл. 161, ал. 1 от ДОПК. В тази връзка, дължимото
възнаграждение за юрисконсулт се определя в размер на 100 лв. по реда на чл.
78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащане
на правната помощ.
С оглед на гореизложеното Административен съд Пловдив,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т.С.Т., ЕГН **********, против
Решение № 232/05.09.2023г. на директор ТД на НАП Пловдив, с което е потвърдено
Постановление изх. № С230016-022-0058771/17.08.2023г., издадено от старши
публичен изпълнител в ТД на НАП Пловдив.
ОСЪЖДА Т.С.Т., ЕГН ********** да заплати на
Териториална дирекция на Национална агенция за приходите - град Пловдив
разноски по делото в размер на 100 /сто/ лева.
На основание чл. 197, ал. 4 от ДОПК, решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
|
Съдия: |
|