Р Е Ш Е Н И Е № 60
гр. Шумен, 18.07.2017 г.
Шуменският окръжен съд, търговско отделение в открито заседание на два- десети юни две хиляди и седемнадесета година в състав:
Окръжен съдия: Константин Моллов
при секретар Анелия Атанасова, като разгледа докладваното от окръжния съдия Константин Моллов т. д. № 592 по описа за 2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по депозирана искова молба на „Юробанк България” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „...”, № 260, представлявано от изпълнителните директори ...П.Н.Д. и Д.Б.Ш., чрез пълномощника си Адво- катско дружество „...”, представлявано от ад. Д.М.,***, офис 9 срещу „Бонев консулт” ЕООД, ЕИК *********, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Шумен, ул. „...”, № 31, представлявано от Е.И.Б., ЕГН ** 08218766. Ищецът твърди, че на 24.03.2008 г. между него и ответника е сключен договор за банков кредит продукт „Кредитна линия плюс за бизнес помещения” № BL 14708, по силата на който ищецът е предоставил на ответника банков кредит в размер на 70 000.00 евро, под формата на кредитна линия. Крайният срок за ползва- не и погасяване на кредита е 240 месеца, считано от датата, на която е открита заемната сметка по кредита – 31.03.2008 г., т. е. 31.03.2028 г. С Анекс № 1 към кредитния договор от 14.04.2014 г., страните са се споразумели, че от датата на подписването му се намалява размера на предоставения кредит до усвоените към същата дата суми по кредитния лимит, без възможност да се ползват отново пога- сените към този момент, но неусвоени суми. Усвоените по кредита суми следва да се погасят на равни месечни погасителни вноски в срок до 31.03.2028 г., като ответникът ползва гратисен период за погасяване на главницата от 12 месеца, считано от 14.04.2014 г., през който период заплаща само лихва, съгласно уговорения погасителен план. Поради трайно просрочие и спиране на плащанията по кредита, ищецът с нотариална покана, връчена на ответника, е обявил кредита за изцяло и предсрочно изискуем, след което е предприел действия за принудителното му събиране, като въз основа на издадената от Шуменския районен съд заповед за изпълнение се е снабдил с изпълнителен лист, издаден на 02.03.2016 г. Образувано е изп. д. № 793/2016 г. по описа на ЧСИ Д.З.. В срока посочен в чл. 414, ал. 2 от ГПК ответникът е направил възражение срещу заповедта за изпълнение, поради което в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК ищецът е предявил настоящия иск. С искова- та молба се претендира да се установи със сила на присъдено нещо съществуването на вземане на банката от ответника в общ размер на 75 094.67 евро, от които 69 529.37 евро – главница по договор за банков кредит продукт „Кредитна линия плюс за бизнес помещения” № BL14708 от 24.03.2008 г., 5 203.78 евро – договорна лихва за периода от 21.06.2015 г. до 29.02.2016 г. 361.52 евро – банкови такси за пе- риода от 10.07.2015 г. до 29.02.2016 г., ведно със законната лихва върху главница- та, считано от 02.03.2016 г. до окончателно изплащане на вземането. Ищецът претендира да му бъдат присъдени и направените разноски в заповедното производст- во.
Ответникът счита, че искът е допустим, но неоснователен. Кредитния дого- вор не съдържал съществени елементи, изискуеми от чл.58 от ЗКИ. Към креитния договор липсвал погасителен план. Банката на три пъти е повишавала лих- вения процент, но не е уведомила по договорения начин ответника за извършените от нея промени. Няма данни за основанията въз основа, на които е повишен лихвения процент. Напротив налице са основания за неговото намаляване, предвид стремителното намаляване на Euribor, в периода след сключването на кредитни дого- вор. Анексът към кредитния договор е бил изпразнен от съдържание. Липсвали данни за размера и има ли въобще неусвоена сума по кредита. Към анекса също нямало погасителен план и такъв бил връчен на ответника след негово изрично искане на 16.04.2014 г. Анекса също не съдържал информация за размера на лихвения процент, като съдържащата се в него клауза препращала към определения с договора базов лихвен процент – малки фирми. В приложената към исковата молба справка било посочено, че ответникът е усвоил сума в размер на 70 800.00 евро, при първоначално договорен размер от 70 000.00 евро. Ответникът твърди, че към м. септември 2015 г. не е било налице просрочие по кредита, а банката не е водила надлежно заемната сметка по кредита.
В допълнителната искова молба „Юробанк България” АД поддържа предявения иск и оспорва изложените в отговора на исковата молба твърдения и възражения на ответниците.
В допълнителния отговор ответникът поддържа изложеното в отговора на исковата молба, като подробно излагат аргументи в тази насока.
От събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в съвкупност съдът приема за установено следното:
На 24.03.2008 г. между ищеца и ответника е сключен договор за банков кредит продукт „Кредитна линия плюс за бизнес помещения” № BL 14708. Въз основа на договора, банката е предоставила на ответното дружество, в качеството му на кредитополучател, кредит във формата на кредитна линия в размер на 70 000.00 евро, а ответникът се е задължил да го ползва и върне, заедно с дължимите лихви, при условията на договора – чл.1, ал.1. Кредитът е предоставен с цел покупка на недвижим имот, подробно описан в договора, както и за извършване на други разплащания, свързани с покупката на имота, като след погасяване на каквато и да е част от сумата, усвоена за посочената цел, ответникът има право да ползва тази част като кредитна линия за посрещане на своите бизнес нужди - чл.1, ал.2. Крайният срок за ползване и погасяване на кредита е 240 месеца, считано от откриване на заемната сметка по кредита – чл.1, ал.3. Последващото усвояване на кредита под формата на кредитна линия се извършва в брой или чрез превод към друга сметка, през сметката на кредитополучателя в банката (чл.2, ал.2). Кредитополучателят има право да погасява изцяло или частично задълженията си по главницата, както и да ползва отново средства по кредита до максималния му разрешен от банката размер в рамките на уговорения с договора срок. – чл.2, ал.3. Дължимата от кредитополучателя годишна лихва за предоставения кредит включва сбора от действащия базов лихвен процент – малки фирми (БЛПМФ) за евро обявен от банката, намален с 0.55 пункта. Към датата на подписване на договора БЛПМФ е в размер на 8.3%. Действащият БЛПМФ не подлежи на договаряне и промените в него стават задължителни за страните, считано от първото 21-во число след промяната му. Дължима- та лихва се начислява ежемесечно и е платима на 21-во число на всеки месец, след месеца на откриване на заемната сметка – чл.3. При просрочие на дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита дължимата лихва се увеличава автоматично с наказателна надбавка (неустойка) за просрочие на главницата в размер на 10 пункта – чл.4. В чл.5 от договора са уговорени таксите, които кредитополучателят заплаща на банката.
Кредитът е обезпечен с учредяване на ипотека върху описания в чл.1, ал.2 и чл.6, ал.1от договора недвижим имот и издаден от ответника запис на заповед, авалиран от управителя на дружеството Е.И.Б. – чл.7. Съгласно чл. 25, б. „в” във вр. с чл.24, б. „г” от договора при неизпълнение от кредитополучателя, на което и да е от поетите договорни задължения, банката има право да на- прави кредита предсрочно и изцяло изискуем.
На 31.03.2008 г. между ищеца и ответника е сключено приложение към кре- дитния договор, с което удостоверяват, че заемната сметка по договора е открита на 31.03.2008 г.
На 14.04.2014 г. между ищеца и ответника е подписан Анекс № 1 към кредитния договор, с който страните постигат съгласие, считано от датата на подписване на анекса да бъде намален размера на предоставения кредит до размера на ус- воените на същата дата суми от кредитния лимит. Кредитът се погасява на равни месечни анюитетни вноски в срок до 31.03.2028 г., съгласно двустранно подписан погасителен план, представляващ неразделна част от анекса. Уговорен е гратисен период за погасяване на главницата от 12 месеца, през който кредитопо- лучателят заплаща само лихвата. Въз основа на анекса страните се споразумяват, че първоначално договорените и дължими по силата на кредитния договор такси за ангажимент и за подновяване няма да се събират от кредитополучателя, ако са възникнали след датата на сключване на анекса. Кредитополучателят заплаща на банката месечна такса за управление на кредита в размер на 0.05% върху остатъка от неиздължената главница. Към анекса е приложен подписан от страните по кредитния договор погасителен план с дата 16.04.2014 г. От погасителния план е видно, че размера на усвоената главница е 69 980.00 евро, като началото на издължаването й е 21.04.2015 г.
Ответникът, чрез изпратена до него нотариална покана от 24.11.2015 г. с рег. №14357, том 5, акт № 18 на нотариус Светлозар Стоилов, рег. № 024 на НК е уведомен, че поради непогасяване на формирани просрочия по кредитния договор възлизащи общо в размер на 4 055.40 евро и неизпъление на задълженията си по договора, ищецът обявява кредита за предсрочно и изцяло изискуем. Поканата е получена от ответника на 15.12.2015 г.
На 02.03.2016 г. по ч.г.д. № 438/2016 г. по описа а ШРС, въз основа на пода- дено от ищеца заявление за издаване на заповед за изпълнение от същата дата е из- дадена Заповед № 210 за изпълнение на парично задължение въз основа на доку- мент по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист № 633, с който ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата 69 529.37 лв. – главница, сумата 5 203.78 лв. – договорна лихва за периода от 21.06.2015 г. до 29.02.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 02.03.2016 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата 361.52 евро - такси за периода от 10.07.2015 г. до 29.02.2016 г., както и сумата 6 217.15 лв., от които 2 937.45 лв. – внесена държавна такса и 3 379.70 лв. – адвокатски хонорар. След образуване на изпълнителното дело, ответникът е получил заповедта за изпълнение на 07.09.2016 г. и в законоустановения срок на 21.09.2016 г. е депозирал възражение по чл.414 от ГПК, за което ищецът, видно от приложеното по делото на ШРС съобщение е уведомен на 17.10. 2016 г. На 10.11.2016 г., в едномесечния срок по чл.415, ал.1 от ГПК, банката е предявила иск за установяване на вземането си.
От заключението на назначените от съда съдебно-счетоводна и допълнителна съдебно-счетоводна експертизи, неоспорени от страните, както и от допълнителните разяснения на вещото лице дадени в съдебно заседание се установява, че търговските книги на страните и записванията по тях по отношение на предоставения с договора от 24.03.2008 г. кредита са водени редовно, с изключение на факта, че от разплащателната сметка на ответника е извършвано обслужване на два кредита.
Ответникът е използвал предоставения му с договора кредит, като отделни- те усвоявания са осъществени на 31.03.2008 г. – 33 523.00 евро, 35 427.00 евро и 1 050.00 евро – комисионна за отпускане на кредита, съгл. чл.5, ал.1 от кредитния договор и на 29.11.2010 г. – 800.00 евро, като общия размер на усвояванията по кредита е 70 800.00 евро.
До датата на подписване на Анекс № 1 към кредитния договор – 14.04.2014 г., за погасяване на задълженията по договора от 24.03.2008 г., ответникът е привел 49 629.74 евро. Към датата на подписване на анекса размерът на непогасените задължения на ответника по кредитния договор от 24.03.2008 г. е 70 254.87 евро, от които главница - 69 800.00 евро и договорна лихва – 454.87 евро. След подписване на анекса, месечните анюитетни вноски за погасяване на кредита за периода от 22.04.2014 г. до 21.01.2015 г. са извършвани редовно в размера и на падежа, съоб- разно погасителния план. Вноската с падеж 21.02.2015 г. е внесена на 21.03.2015 г., а вноската с падеж 21.03.2015 г. е весена на 21.04.2015 г. погасителната вноска с падеж 21.04.2015 г. е внесена на части на 21.04.2015 г. и на 21.08.2015 г. Погасителната вноска с падеж 21.05.2015 г. е внесена също на части на 21.08.2015 г. и на 30.09.2015 г. Погасителната вноска с падеж 21.06.2015 г. е внесена частично на 30.09.2015 г. Това е и последното, извършено от ответника плащане за погасява- не на задълженията му по кредитния договор от 23.03.2008 г. и анекса към него. Погасителните вноски с падежи 21.07.2015 г., 21.08.2015 г., 21.09.2015 г., 21.10.20 15 г. и 21.11.2015 г. не са внесени.
За периода от сключването на договора за кредит до обявяването му за пред- срочно изискуем лихвите по кредита са изчислявани в съответствие с чл.3 от дого- вора, като лихвата е изчислявана съобразно промените в БЛПМФ. Изменението на лихвения процент в периода е следното: 8.3% от 24.03.2008 г. до 21.05.2008 г.; 9.9% от 21.05.2008 г. до 21.10.2008 г., 10.9% от 21.10.2008 г. до 21.06.2011 г. и 11.15% от 21.06.2011 г. до 15.12.2015 г. Съобразно Методологията за определяне на базисни лихвени проценти на „Юробанк България” АД. БЛПМФ се определя като сбор от следните компоненти: 1) трансферна цена на ресурса, която се формира от разхо- дите, които банката прави при привличане на паричен ресурс, в това число пазарните лихвени мерители – Софибор, Юрибор и Либор в зависимост от валутата на кредита; рискова премия, приложима за банката при привличане на финансов ресурс и директните нелихвени разходи на банката по привличане на паричен ре- сурс – минимални задължителни резерви, фонд за гарантиране на влоговете в бан- ките и др. и 2) буферната надбавка включва оценката под форма на лихвена премия на нивото на риска при най-кредитоспособните клиенти и абсорбира временните парични сътресения в лихвените нива в размер до 0.50% на годишна база. При промяна на един или повече от изброените компоненти е налице основание за актуализация на БЛПМФ. Количествените мерители (подробно описани в констативно съ- образителната част от заключението на ССЕ (л.178 -л.184) които влияят върху рисковата премия и директните нелихвени разходи на банката, включващ стойността на минимални задължителни резерви и годишните премийни вноски за фонда за гарантиране на влоговете в банките се увеличават в срока на действие на кредитния договор.
Размерът на непогасените задължения на ответникът по договора за кредит към 02.03.2016 г. - датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е в общ размер на 75 100.10 евро, от които главница – 69 529.37 евро, лихви по кредита 5 203.78 евро и такси в общ размер на 366.95 евро. Няма извършени плащания между датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и датата на подаване на исковата молба, както и след датата на подаване на исковата молба.
С оглед така очертаната фактическа обстановка съдът приема, че налице е правен спор относно установяване съществуването на вземане, произтичащо от сключен между страните договор за банков кредит Продукт „Кредитна линия плюс за бизнес помещения” № BL 14708 с дата 24.03.2008 г. Предявеният иск е с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК във вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК.
Исковата молба е подадена в рамките на законоустановения едномесечен срок, считано от уведомяването на ищеца за подадено от ответника възражение по чл.414 от ГПК за недължимост на сумите по заповедта за изпълнение. Т.е. налице са особените процесуални предпоставки за допустимостта на иска.
Разгледан по същество искът е основателен, поради следните съображения:
Налице е валидно сключен договор за банков кредит от 24.03.2008 г. между ищеца и ответното търговско дружество, в предвидената от закона форма (чл.430, ал.3 от ТЗ), съдържащ съществените елементи за този вид договор, регламентирани с разпоредбата на чл.430, ал.1 от ТЗ. Вследствие на сключения договор между стра- ните възниква облигационно отношение, по силата на което ищецът е поел задължението да предостави на ответника парична сума в размер на 70 000.00 евро във формата на кредитна линия, а „Бонев консулт” ЕООД се е задължило да ползва сумата и да я върне съобразно уговореното – чл.430, ал.1 от ТЗ.
С договора изчерпателно е уреден размера на дължимата от ответника съгл. чл.430, ал.2 от ТЗ лихва, както и начините за нейната промяна и уведомяването на ответника за тях чрез обявяването им в банковите салони и на интернет страницата на банката. Размерът на лихвената надбавка е договорен между страните и е опре- делен с кредитния договор. Първоначалния размер на БЛПМФ е определен с чл.3, ал.2 от кредитния договор. Действително, той не е подлежал на договаряне (чл.3, ал.3), но размерът му зависи от специфични икономически критерии и обективно отразява промените свързани с пазарните условия относими към кредитната дейност, включително и осъществяваната от ищеца. Видно от заключението на вещото лице, размерът на лихвата е изчисляван в съответствие със съдържащата се в кредитния договор клауза – чл.3 и съобразно с промяната на БЛПМФ.
Първоначалната форма в която е предоставен кредита – кредитна линия изключва възможността да се уговори погасителен план, предвид възможността за многократно погасяване и усвояване на предоставената парична сума в рамките на уговорения с договора лимит и краен срок за погасяване. В момента в който страните са постигнали съгласие и е преустановена възможността за ползване отново на вече погасените суми е уговорен начинът и срокът за погасяване на съответните суми. Споразумението между страните е обективирано в сключения на 14.04.2014 г. анекс и двустранно подписания към него погасителен план. Анексът е едно допълнение съдържащо само уговорените изменения в клаузите на първоначално сключения кредитен договор, поради което не се изисква в него да се повтарят клаузите от договора, когато те не се променят, включително и текста, уреждащ начина, по който се променя договорната лихва. С оглед това тезата на ответника, че анекса е нищожен и не поражда последици е неоснователна.
Ищецът е изпълнил задължението си по договора за предоставяне на кредит с откриването на заемната сметка по договора на 31.03.2008 г., което е дало възможност на „Бонев консулт” ЕООД да усвоява суми в рамките лимита по кредитна- та линия. Но кредитополучателят не е изпълнил задължението си да погаси изцяло главницата, начислените върху нея лихви съгласно уговорения с анекса към кре- дитния договор погасителен план. Последното плащане за погасяване на задълже- нията по кредитния договор е извършена на 30.09.2015 г. С оглед на това за ищеца е възникнало правото да обяви кредита за предсрочно изискуем, съгл. чл.25, б.”в” във вр. с чл.24, б. „г” от кредитния договор и той го е упражнил, посредством изпратената до ответника нотариална покана, получена от него на 15.12.2015 г. Следователно на тази дата е настъпила предсрочната изискуемост на кредита. Към този момент са били налице обективните предпоставки за изгубване преимуществото на срока и волеизявлението на банката, че счита кредита за предсрочно изискуем е достигнало до кредитополучателя. От тази дата неиздълженият остатък от кредита е изискуем по отношение на ответника.
От заключението на извършената ССЕ се установява, че към датата на пода- ване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение общият размер на не- погасените задължения по кредитния договор е 75 100.10 евро, от които главница – 69 529.37 евро, лихви по кредита 5 203.78 евро и такси в общ размер на 366.95 евро. Следователно исковата претенция по отношение на ответника е основателна и следва да бъде уважена изцяло.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 3 409.17 лв., представляващи направените от него разноски по делото, а също така, предвид т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и направените в заповедното производство разноски в размер на 6 217.15 лв., от които 2 937.45 лв. заплатена държавна такса и 3 279.70 лв. – адвокатско възнаграждение или в общ размер на 9 626.32 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
Признава за установено, че „Бонев консулт” ЕООД, ЕИК *********, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Шумен, ул. „...”, № 31, представлявано от Е.И.Б., ЕГН ********** дължи на „Юробанк България” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „...”, № 260, представлявано от изпълнителните директори ...П.Н.Д. и Д.Б.Ш. сума в общ размер на 75 094.67 (седемдесет и пет хиляди и деветдесет и четири евро и шестдесет и седем евроцента) евро, от които главница в размер на 69 529.37 (шестдесет и девет хиляди петсто- тин двадесет и девет евро и тридесет и седем евроцента) евро, договорна лихва за периода 21.06.2015 г. до 29.02.2016 г. в размер на 5 203.78 (пет хиляди двеста и три евро и седемдесет и осем евроцента) евро и банкови такси за периода 10.07.2015 г. до 29.02.2016 г. в размер на 361.52 (триста шестдесет и едно евро и петдесет и два евроцента) евро, ведно със законната лихва върху главницата от 02.03.2016 г. до окончателното й изплащане дължими по договор за банков кредит продукт „Кредитна линия плюс за бизнес помещения” № BL 14708 от 24.03.2008 г., за което взе- мане е издадена Заповед № 210 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от 02.03.2016 г. по ч.г.д. № 438/2016 г. на Районен съд - Шумен.
Осъжда „Бонев консулт” ЕООД, ЕИК *********, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Шумен, ул. „...”, № 31, представлявано от Е.И.Б., ЕГН ********** да заплати „Юробанк България” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „...”, № 260, представлявано от изпълнителните директори ...П.Н.Д. и Д.Б.Ш. сумата от 9 626.32 (девет хиляди шестстотин двадесет и шест лева и тридесет и две стотинки) лв., от които 3 409.17 (три хиляди четиристотин и девет лева и седемнадесет стотинки) лв., представляващи направените разноски по делото и 6 217.15 (шест хиляди двеста и седемнадесет лева и петна- десет стотинки) лв., представляващи направените разноски по ч.г.д. № 438/2016 г. по описа на Районен съд – Шумен.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд град Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: