Р Е Ш Е Н И Е
№................................/..................................2021 г., гр. Варна
В
ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, VІ касационен състав в открито заседание на четиринадесети
октомври 2021 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР
КИПРОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ЕВЕЛИНА ПОПОВА
2. МАРИЯНА БАХЧЕВАН
при участието на секретаря Ангелина
Георгиева и на прокурор Силвиян Иванов
от Варненска окръжна прокуратура, изслуша докладваното от съдия–докладчик
МАРИЯНА БАХЧЕВАН касационно административно-наказателно дело №1960 по описа на съда за 2021 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда чл.208 и сл. от АПК вр.чл.63 ал.1 ЗАНН.
Образувано е
по касационна жалба на К.Р.Ш. срещу решение №260742/26.07.2021 г. на Варненския
районен съд по НАХД №427/2021 г., с което е потвърдено наказателно
постановление №20-0442-000932/14.12.2020г., издадено от началник сектор в РУ 04
към ОД на МВР-Варна, с което на основание чл.175 ал.3 пр.1 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/ на К.Ш. е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява моторно превозно
средство /МПС/ за срок от 6 месеца за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП.
В
касационната жалба се излагат доводи, че деянието е извършено при крайна
необходимост, като наказаното лице е оказало непосредствена медицинска помощ на
свой работник, който се е намирал на полето и мотоциклета не е бил управляван
по улица или път. Иска отмяна на решението и отмяна на наказателното
постановление.
Ответникът –
Областна Дирекция на МВР – Варна, по съображения, изложени в писмените бележки
с вх.№14982/13.10.2021г., оспорва касационната жалба като неоснователна и моли
решението на ВРС да бъде оставено в сила като правилно.
Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, на
основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН. В случай на уважаване на касационната жалба и
претендиране на разноски за адвокатско възнаграждение, моли за присъждането им
в минимален размер.
Представителят
на ВОП намира решението за правилно, а касационната жалба за неоснователна.
След
преценка на процесуалната допустимост и основателност на жалбата, извършена в
рамките на касационната проверка по чл. 218 АПК вр. чл. 63, ал. 1, изр. второ
от ЗАНН, съдът намира следното:
Касационната
жалба е предявена срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт съгласно
изричната разпоредба на чл. 63, ал. 1 изр. второ от ЗАНН, от процесуално
легитимирано лице съгл. чл. 210, ал. 1 от АПК и в преклузивния срок, визиран в
чл. 211, ал. 1 от АПК. Със спора е сезиран родово и местно компетентният съд. Наведените доводи в същата представляват касационни основания по чл. 348,
ал. 1, т. 1, т.2 и т.3 от НПК, приложим по препращане от
чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Съгласно чл.140 ал.1 от ЗДвП, по пътищата,
отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и
ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер. Констатацията
в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното
постановление относно управлението на нерегистрирания мотоциклет по улица
„Теменуга“ до №15 посока стопански двор в с.Горен близнак, която влиза в
понятието „пътища, отворени за обществено ползване“, не беше опровергана от наказаното лице.
Касаторът не спори, че на датата на
установяване на нарушението управлявания от него мотоциклет е бил без
регистрационни табели. На
основание чл.189 от ЗДвП, редовно съставените актове по този закон имат
доказателствена сила до доказване на противното, поради което в тежест на наказаното
лице е да установи наличието на крайна необходимост. Определение за нея е дадено в чл. 13, ал. 1 от Наказателния
кодекс на България: „Не е общественоопасно деянието, което е извършено от
някого при крайна необходимост – за да спаси държавни или обществени интереси,
както и свои или на другиго лични или имотни блага от непосредствена опасност,
която деецът не е могъл да избегне по друг начин, ако причинените от деянието
вреди са по-малко значителни от предотвратените.“.
Въззивният съд правилно не се е позовал на
свидетелските показания на В.Д., който работи и е подчинен на К.Ш., доколкото в АУАН липсва
възражение за крайна необходимост, такова не е направено и пред наказващия
орган. Свидетелските показания не я установяват, защото не е налице един от
нейните елементи: спасяване на лична облага на друго лице от непосредствена
опасност, която деецът не е могъл да избегне по друг начин. Съдът смята, че наказаното лице е можело се отзове на призива
на работника си и чрез използването на
МПС с надлежна регистрация.
Административен
съд-Варна, като разгледа делото по реда на чл.217 и сл. от АПК, прецени
събраните по делото доказателства и доводите на страните както и след
извършената на основание чл.218 от АПК
служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на атакувания
съдебен акт с материалния закон, и предвиди посочените в касационната жалба
пороци на решението, намира същата за НЕОСНОВАТЕЛНА. Липсват касационни основания за отмяна на въззивното решение, поради което
следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на делото, своевременно направеното искане и на основание
чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв., съгласно чл. 78,
ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 27е
от Наредбата за заплащането на правната помощ.
По
изложените съображения, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка
с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Административен
съд Варна, VI касационен състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА решение
№260742/26.07.2021 г. на Варненския районен съд по НАХД №427/2021 г.
ОСЪЖДА К.Р.Ш. с ЕГН ********** *** да заплати на ОД на МВР-Варна разноски по делото за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
