№ 1567
гр. Пловдив, 20.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Таня Яв. Букова
при участието на секретаря Радка Ст. Цекова
като разгледа докладваното от Таня Яв. Букова Гражданско дело №
20225300101892 по описа за 2022 година
Ищцата С. П. Н. с ЕГН **********, от гр. ******, пл. „******“ №*,
представлявана от пълномощника й адвокат А. М., твърди, че на ******* г., около
**** часа, пресичайки пешеходната пътека на ул. „******“ в гр. ******, в посока от
ул. „*****“ към ул. „*****“, била блъсната от лек автомобил марка „Ситроен“, модел
„ЦЗ“, peг. № ******, управляван от Р. А. М., вследствие на което по нея произтекли
следните травматични увреждания : счупване на долния край на лявата лъчева кост;
счупване на лявото колянно капаче; счупване на горното и долното рамо на срамната
кост в ляво с леко разместване; контузия на гръден кош; контузия на коремната стена и
множество охлузвания по тялото. Във връзка с пътния инцидент било образувано
наказателно производство, приключило с одобрено от Районен съд – ****** по нохд №
673/2023 г. споразумение, постигнато между Районна прокуратура – ****** и
обвиняемия Р. А. М., съобразно което последният е признат за виновен в това, че е
извършил престъпление по чл. 343, ал. 3, предложение последно, буква „а“,
предложение 1-во, ал. 2 във връзка с ал. 1 вв връзка с чл. 342, ал. 1 НК, а именно, че на
******* г., в гр. ******, област *****, при управление на моторно превозно средство –
лек автомобил марка и модел “Ситроен 3“, рег. № ******, е нарушил правилата за
движение : чл. 5, ал. 2, т. 1 Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ - Водачът на
пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите
участници в движението, каквито са пешеходците и ...“; чл. 6, т. 1 ЗДвП – Участниците
в движението : 1. Съобразяват своето поведение със ... пътните знаци и пътната
маркировка ...“; чл. 21, ал. 2 ЗДвП – Когато стойността на скоростта, която не трябва
1
да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак –
при наличие на пътен знак „В 26“ - „Забранено е движението със скорост по-висока от
означената“ – 30 км/час – движейки се с 59,33 км/час преди настъпване на
произшествието и с 37,76 км/час в момента на удара; чл. 116 ЗДвП – Водачът на пътно
превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците,
особено към децата, към инвалидите, в частност към слепите, които се движат с бял
бастун и към престарелите хора.“ и чл. 119, ал. 1 ЗДвП – При приближаване към
пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да
пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци,
като намали скоростта или спре.“, като деянието е извършено на пешеходна пътека и
по непредпазливост е причинил на С. П. Н. от гр. ****** три средни телесни повреди,
всяка от тях по смисъла на чл. 129 НК, изразяващи се в : 1. Счупване на долния край
на лявата лъчева кост /на типично място/, довело до трайно затрудняване движенията
на ляв горен крайник за повече от 30 дни; 2. Счупване на лявото колянно капаче,
неразместено, довело до трайно затрудняване движенията на ляв долен крайник за
повече от 30 дни и 3. Счупване на горно и долно рамо на срамната кост с леко
разместване, което само по себе си е довело до трайно затрудняване движенията на
долните крайници за повече от 30 дни.
Непосредствено след инцидента ищцата била откарана в УМБАЛ „*****“ ЕАД -
гр. *****, където й били поставени имобилизация на лява предмишница за период от
30 дни и ортеза за ляв крак за 40 дни, като тя била изписана от лечебното заведение на
25.09.2021 г., след което лечението й продължило при домашни условия. Поради
фрактурата на пубисната кост трябвало да спазва леглови режим за 45 дни, което
довело до необходимост от чужда помощ.
След направена консултация с ортопед няколко месеца след катастрофата поради
нестихващите болки в дясното ходило се установило, че има давностна фрактура на 2-
ри пръст на дясното ходило, която е зараснала накриво. Това наложило на ***** г.
ищцата да постъпи в Клиниката по ортопедия и травматология на УМБАЛ „*****“
ЕАД - гр. *****, където й била извършена оперативна интервенция и на пръста й била
поставена ******. След изписването й от болницата на 31.03.2022 г. лечението
продължило при домашни условия, като десният й крак бил имобилизиран със
специална обувка за период от 50 дни.
От получените при ПТП телесни увреждания ищцата търпи неимуществени
вреди, изразяващи се в болки, страдания както от самите увреждания, така и от
проведеното лечение. Непосредствено след катастрофата тя изпитвала много силни
болки, които не й позволявали дори да заспи. Цялото тяло я боляло предвид
множеството фрактури, натъртвания и охлузвания. Била много изтощена и поС.но на
легло през първите няколко месеца след инцидента. Не можела да се храни, да ходи до
тоалетна, нито да ползва банята. Налагало се за нея да се грижи снаха й, която й
помагала с ежедневния тоалет, готвела й и я хранела в устата.
Инцидентът разклатил силно и психиката на ищцата, която преди това била
здрава и работоспособна, независима от близките си. В първите дни след катастрофата
се страхувала за живота си предвид възрастта й, а и поради обстоятелството, че в
2
болницата се разболяла от КОВИД19. Фактът, че изпаднала в такова безпомощно
съС.ие силно я стресирал и тя се затворила в себе си. Не можела да се примири, че
някой друг трябва да се грижи за нея. Чувства се потисната, безполезна, в тежест на
своите близки.
Около четири месеца след инцидента започнала да се изправя и да се опитва да
ходи, но само с проходилка. Тогава усетила и силните болки в дясното ходило, но
решила, че след като кракът се раздвижи болките ще отшумят. След като не отшумели
се стигнало и до операцията, възстановяването от която било не по-малко мъчително.
След операцията болките били изключително силни и тя първоначално изобщо не
можела да стъпва на крака си, а отделно поставената обувка затруднявала ходенето.
Отново изкарала един месец предимно на легло. Специалната обувка била свалена на
50-тия ден от операцията - около 20-ти май 2022 г., но това не подобрило съС.ието на
крака й.
Към датата на подаване на исковата молба в съда ищцата все още изпитва силни
болки и дискомфорт. Вече ходи, но не повече от 2 часа на ден, след което трябва да
почива.
От деня на произшествието до края на месец май 2022 г. ищцата не е напускала
дома си, като единствените й излизания са, за да отиде на поредния преглед или
манипулация. Към месец юли 2022 г. е започнала да излиза, но е принудена да се
придвижва навсякъде с такси или да ангажира някой от близките да я кара.
Освен от физическите травми тя не е възстановена напълно и от емоционалните
травми, като изобщо не вярва, че ще бъде излекувана напълно, но благодари всеки ден,
че е жива.
Тъй като към ******* г. за лек автомобил марка „Ситроен“, модел „ЦЗ“, peг. №
******, не е имало сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, на основание чл. 557, ал. 1, т. 2 Кодекс за
застраховането ищцата предявила извънсъдебна претенция за заплащане на
обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди пред Гаранционен фонд,
заведена с вх. No ****** г., по която плащане не е извършено, поради което с
настоящата искова молба тя моли съда да осъди ответника да й заплати обезщетение в
размер на 110 000 лв. ведно със законната лихва върху тази сума от 19.02.2022 г. –
датата, на която е изтекъл 3-месечният срок за произнасяне, до окончателното й
изплащане. Пълномощникът й адвокат А. М. моли съда да му определи адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 Закон за адвокатурата.
Иск с правно основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ Кодекс за застраховането.
Ответникът Гаранционен фонд, ЕИК *********, със седалище в гр. София и
адрес на управление – ул. „Граф Игнатиев“ № 2, представляван от ***** Б.М., а също
и от пълномощника му ***** К. О. Я., не се оспорва твърдението, че фондът вече е
бил сезиран с искане за заплащане на обезщетение за претърпените от ищцата
неимуществени вреди във връзка с процесното пътнотранспортно произшествие, по
което е образувана щета № ***** г., по която е отказано плащане, като изразява
становище за неоснователност на предявения иск, евентуално моли съда да определи
3
по-нисък размер на претендираното обезщетение, тъй като : недоказани са твърденията
на ищцата да е претърпяла описаните в исковата молба неимуществени вреди; не се
установява причинно-следствена връзка между пътния инцидент и описаната в
исковата молба фрактура на втори пръст на дясно ходило, която травма не е включена
и в одобреното от наказателния съд споразумение; ищцата е допринесла за настъпване
на вредоносния резултат, тъй като в нарушение на чл. 113, ал. 1, т. 1 ЗДвП е
предприела пресичане на платното за движение на пешеходна пътека, без да съобрази
разстоятението до приближаващите се пътни превозни средства и тяхната скорост на
движение; исковата претенция не кореспондира на задължителната съдебна практика
относно начина на определяне на размера на обезщетението.
Трето лице-помагач на страната на ответника - Р. А. М. с ЕГН **********, от гр.
******, ул. „*****“ №**, не взе становище по предявения иск.
Съдът като обсъди твърденията, доводите на страните и признанието на
ответника във връзка със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност намира следното :
Основанията за изплащане от Гаранционен фонд на обезщетения на увредени
лица за незастраховани МПС са изчерпателно изброени в чл. 557, ал. 1, т. 1 и т. 2, б. от
„а“ до „г“ Кодекс за застраховането, като предпоставките за уважаване на исковите
претенции по чл. 558, ал. 5 КЗ за изплащане обезщетения за имуществени и
неимуществени вреди в хипотезата на чл. 557, ал. 1, т. 2, б.”а” КЗ са следните :
имуществени и/или неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни
увреждания, съответно вреди на чуждо имущество; вредите да са причинени на
територията на Република България, на територията на друга държава членка или на
територията на трета държава, чието национално бюро на застрахователите е страна по
Многостранното споразумение от моторно превозно средство, което обичайно се
намира на територията на Република България и за което няма сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите; причинно-следствена
връзка между увреждането и вредоносния резултат; отправяне на претенция от
увреденото лице за изплащане на обезщетение по реда на чл. 558, ал. 3 КЗ; липса на
плащане на обезщетение в срока по чл. 496 КЗ/съответно отказ за плащане на такова
или несъгласие на увреденото лице с размера на определеното обезщетение.
Понятието „Територия, на която обичайно се намира моторното превозно
средство“ е определено в разпоредбата на чл. 482, ал. 1 КЗ, по смисъла на която това е
територията на държавата: „1. където е издаден регистрационният номер на моторното
превозно средство, независимо дали е поС.ен, или временен; 2. където е издаден
застрахователният или друг отличителен знак на моторното превозно средство, който е
аналогичен на регистрационен номер по т. 1 – в случаите, в които не се изисква
регистрация за определени видове моторни превозни средства; 3. в която държателят
4
на моторното превозно средство има поС.но пребиваване – в случаите, в които за
определени видове моторни превозни средства не се изисква нито регистрационен
номер, нито застрахователен или друг отличителен знак.
Не е налице спор, а и се установява от приетия като доказателство заверен
препис на Щета № ****** г., че ищцата е сезирала Гаранционен фонд с искане за
плащане на обезщетение за репариране на описаните в исковата молба вреди,
обективирано в частен документ, наименуван : „Претенция“, заведен с вх. № ***** г.,
по която е образувана горната щета и че по нея ответникът е отказал плащане, поради
което претенция си срещу него тя е предявила по съдебен ред с исковата молба, по
която е образувано настоящото дело.
По време на висящността му, видно от приложеното за послужване нохд №
20235310200673 по описа на Районен съд – ****** за 2023 г., на 08.11.2023 г., по
последното е одобрено на основание чл. 382, ал. 7 НПК споразумение за решаване на
делото и производството по него е прекратено с окончателно, неподлежащо на
обжалване и протест определение на основание чл. 24, ал. 2 НПК, като посредством
това споразумение обвиняемият Р. А. М., конституиран като трето лице-помагач на
страната на ответника, се е признал за виновен в това, че е извършил престъпление по
чл. 343, ал. 3, предложение последно, буква „а“, предложение 1-во, ал. 2 във връзка с
ал. 1 във връзка с чл. 342, ал. 1 НК, а именно, че на ******* г., в гр. ******, област
*****, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка и модел
“Ситроен 3“, рег. № ******, е нарушил правилата за движение : чл. 5, ал. 2, т. 1 Закон
за движението по пътищата /ЗДвП/ - Водачът на пътно превозно средство е длъжен да
бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са
пешеходците и ...“; чл. 6, т. 1 ЗДвП – Участниците в движението : 1. Съобразяват
своето поведение със ... пътните знаци и пътната маркировка ...“; чл. 21, ал. 2 ЗДвП –
Когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от
посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак – при наличие на пътен знак „В
26“ - „Забранено е движението със скорост по-висока от означената“ – 30 км/час –
движейки се с 59,33 км/час преди настъпване на произшествието и с 37,76 км/час в
момента на удара; чл. 116 ЗДвП – Водачът на пътно превозно средство е длъжен да
бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата, към инвалидите,
в частност към слепите, които се движат с бял бастун и към престарелите хора.“ и чл.
119, ал. 1 ЗДвП – При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово
пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или
преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре.“, като деянието е
извършено на пешеходна пътека и по непредпазливост е причинил на С. П. Н. от гр.
****** три средни телесни повреди, всяка от тях по смисъла на чл. 129 НК,
изразяващи се в : 1. Счупване на долния край на лявата лъчева кост /на типично
място/, довело до трайно затрудняване движенията на ляв горен крайник за повече от
5
30 дни; 2. Счупване на лявото колянно капаче, неразместено, довело до трайно
затрудняване движенията на ляв долен крайник за повече от 30 дни и 3. Счупване на
горно и долно рамо на срамната кост с леко разместванае, което само по себе си е
довело до трайно затрудняване движенията на долните крайници за повече от 30 дни.
Така квалифицираното престъпно деяние е резултатно, поради което както
вредата, така и причинно-следствената връзка между увреждането и вредоносния
резултат са елементи от фактическия му състав. Елемент от последния е и мястото, на
което е извършено престъплението съгласно чл. 343, ал. 3, предложение последно НПК
– на пешеходна пътека.
Одобреното от съда споразумение за решаване на делото има последиците на
влязла в сила присъда съобразно чл. 383, ал. 1 ГПК, а съгласно чл. 300 ГПК влязлата в
сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца. Ето защо по силата на закона и на
одобреното от Районен съд – ****** по нохд № 20235310200673 по описа за 2023 г. на
08.11.2023 г. споразумение за решаване на делото, производството по което е
прекратено с неподлежащо на обжалване и протест определение, съдът приема за
установено, че е налице противоправно деяние – престъпление по транспорта,
извършено виновно от третото лице-помагач на страната на ответника, в причинно-
следствена връзка с което са произтекли и следните травматични увреждания по
ищцата : счупване на долния край на лявата лъчева кост /на типично място/ ,
довело до трайно затрудняване движенията на ляв горен крайник за повече от 30 дни;
счупване на лявото колянно капаче, неразместено, довело до трайно затрудняване
движенията на ляв долен крайник за повече от 30 дни; счупване на горно и долно
рамо на срамната кост с леко разместване, което само по себе си е довело до трайно
затрудняване движенията на долните крайници за повече от 30 дни.
По делото е приет като доказателство и заверен препис на Епикриза, издадена от
третото лице „УМБАЛ „*****““ ЕАД, видно от който на ******* г. Н. е
транспортирана от екип на Център за спешна медицинска помощ в посоченото
лечебно, където е обработена в Противошокова зала, след което е хоспитализирана в І-
ва хирургична клиника с диагноза : „Торако-абдоминална контузия“, за проследяване,
а на следващия ден – 17.09.2021 г., след като е дала положителна проба на бърз
антигенен тест Covid19, е приведена в КАИЛ – Инфекции, като след проведени й
изследвания, консултативни прегледи и лечение, на 25.09.2021 г. е изписана от
болницата : „с подобрение“, с окончателна диагноза : Ковид-19, Счупване на долния
край на лъчевата кост. Счупване на пателата. Счупване на пубиса /срамната кост/.
Контузия на гръден кош. Контузия на коремната стена.“ и със следните препоръки и
назначения : по препоръка на ортопед – гипсова имобилизация за лява предмишница
6
да престои 30 дни; ортеза за ляв крак – 40 дни; леглови режим за фрактурата на
пубисна кост – 45 дни. Позволява се седнало положение в леглото. Дадени препоръки
за дихателна и обща рехабилитация. Fraxiparin 0,4 ml s.c. за 45 дни, след това преценка
според степен на възстановяване и раздвижване. Aspirin protect 100 mg x 1 tab дневно;
Fluditec сутрин и обед по 10 мл. пер ос; Собствена терапия : Prestsrium Co 5mg/5mg x 1
сутрин след измерване на AKH, Diasepam 5 mg x 1 tab вечер.“
Според неоспореното заключение на вещото лице д-р З. Н. по допуснатата по
делото съдебно-медицинска експертиза на ******* г. на Н. са били причинени и
множество охлузвания и контузии по тяло и крайници.
„УМБАЛ „*****““ ЕАД - гр. *****, в което ищцата е приета за лечение
непосредствено след инцидента на ******* г., е лечебно заведение създадено от
държавата съгласно чл. 5, ал. 1 от Закон за лечебните заведения, поради което по
отношение на него е приложима Наредба № 16 от 21.08.1996 г. за организацията на
болничната медицинска помощ в държавните болнични заведения, която макар и
приета на основание отменения Закон за здравето е запазила действието си по силата
на § 39 от Преходните и заключителни разпоредби на действащия Закон за здравето,
като в чл. 36, ал. 1 от посочената наредба изрично е предвидено, че на изписан болен в
деня на изписването се издава епикриза в три екземпляра, единият от които се предава
на него, другият се изпраща на лекаря, който го лекува или наблюдава в
извънболнични условия, а третият остава в историята на заболяването. Следователно,
тъй като епикризата се издава от длъжностно лице и по определен в закона ред, то
същата съставлява официален документ съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК, поради което се
ползва с доказателствена сила както относно изявленията направени пред лекаря,
който я е изготвил, така и за извършените от и пред него действия, в това число и за
дадената от лекуващия лекар окончателна диагноза. Ето защо въз основа на
епикризата, а също и на заключението на д-р Н., съдът приема, че в причинно-
следствена връзка с извършеното от третото лице–помагач на страната на ответника на
******* г. противоправно деяние, изразяващо се в нарушение на правилата за
движение по пътищата – чл. 5, ал. 2, т. 1, чл. 21, ал. 2, чл. 116 и чл. 119, ал. 1 ЗДвП, при
управление на лек автомобил марка и модел “Ситроен 3“, рег. № ******, освен
описаните в одобреното от Районен съд – ****** по нохд № 673/23 г. споразумение за
решаване на делото три средни телесни повреди – счупване на долния край на лявата
лъчева кост /на типично място/, счупване на лявото колянно капаче, неразместено и
счупване на горно и долно рамо на срамната кост с леко разместване, на ищцата са
причинени и следните травматични увреждания : контузия на гръден кош, контузия
на коремна стена и множество охлузвания по тялото.
Като доказателство по делото е приет и още един заверен препис на Епикриза,
издадена от УМБАЛ „*****“ ЕАД, от който в унисон с твърденията на ищцата се
7
установява, че на ***** г. тя е постъпила в Клиника по ортопедия и травматология на
лечебното заведение за операция поради следното : „Преди известно време понесла
травма на дясно ходило. Оплаква се от болки, ограничен обем движения на пръсти на
ходило. Постъпва в КОТ за оперативно лечение.“, като след извършени й изследвания,
в това число и рентгенография на ходило, при която е установено : „остеопоротична
костна структура, деформирана проксимална фаланга на 2-ри пръст на дясно ходило –
давностна фрактура“, а на 29.03.2022 г. и операция, при която е осъществено разделяне
на ставна капсула, лигамент или хрущял – стъпало и пръст, на 31.03.2022 г. тя е
изписана от болницата „с подобрение“ с окончателна диагноза : „Последици от други
счупвания на долен крайник /Статус пост. опер. про фрак. фаланги проксималис дигит
2 пед. декстра.“ – фрактура на горната фаланга на 2-ри пръст на дясно ходило и с
препоръка за сваляне на конците на 07.04.2022 г.
Налице е спор дали диагностицираното в коментираната в предходния абзац
епикриза увреждане е причинено при пътния инцидент на ******* г.
Този въпрос е изследван и в хода на дп № 595 по описа на РУ – ****** за 2021 г.,
но категоричен отговор на същия не е даден доколкото от експерта по допуснатата
допълнителна медицинска експертиза е прието, че това увреждане се поглъща от
другата произтекла у ищцата травма, изразяваща се в счупване на горно и долно рамо
на срамната кост в ляво с леко разместване, което е довело до трайно затрудняване на
движенията и на двата долни крайника, а не само на десния крайник на ищцата, за
повече от 30 дни.
За установяване на този спорен факт в настоящото производство освен, че
преписът на горецитираната епикриза се прие като доказателство, се разпита като
свидетел А. Н. – снаха на ищцата, според чиито показания : болките в дясното ходило
на свекърва й започнали в края на месец ноември 2021 г., когато наченала да се
раздвижва с помощта на проходилка; тъй като било видимо, че вторият пръст на крака
наранява първия, свекърва й слагала памуци, за да облекчава болките на стъпалото на
десния крак; прегледът при ортопед бил отложен, тъй като Н. не можела да се качи в
кола поради невъзможност да свива левия си крак и заради болките в десния крак в
областта на ходилото; когато в началото на март 2022 г. посетили ортопед, той казал,
че видимо пръстът е счупен и зараснал на криво, като по негова препоръка закупили
ортопедични стелки със силиконови пръстени; тъй като те не решили проблема на Н.,
била осъществена консултация с друг ортопед, при което след снимка се потвърдило,
че пръстът на ходилото е счупен и зараснал на криво, поради което била извършена и
операция.
Бяха зададени и въпроси на д-р Н. при изслушването й в открито съдебно
заседание на 19.03.2024 г., според чиито изявления : възможно е фрактурата на втори
пръст на дясно ходило да е получена при процесното ПТП, но подобно увреждане не е
8
отбелязано в първата епикриза, в която не са отразени и подобни оплаквания от страна
на ищцата.
Допусна се извършване и на комплексна съдебна автотехническа и медицинска
експертиза от инж. В. С. и от д-р Н., според чието заключение фрактурата на втория
пръст на дясно ходило не причинява затрудняване на основната функция на крайника –
ходенето, като същата е възможно да е настъпила както от изследваното
пътнотранспортно произшествие, така и при обстоятелства след него.
Така коментираните доказателства са в пълен синхрон и взаимно се допълват,
като въз основа на тях може да се направи категоричен извод, че когато към края на
месец ноември 2021 г. ищцата предприела раздвижване започнала да се оплаква от
болка в ходилото на десен долен крайник, причина за която е установената през месец
март 2022 г. стара фрактура на втория пръст на дясното ходило. С оглед на дадената от
лекуващия лекар при изписването на ищцата от УМБАЛ „*****“ ЕАД на 25.09.2021 г.
препоръка да спазва 45 дни леглови режим, т. е. до 10.11.2021 г., показанията на
свидетелката А. Н., че чак в края на месец ноември 2021 г. свекърва й започнала да се
раздвижва /които съдът кредитира, тъй като са в пълно съответствие със заключението
на експерта лекар в частта му, че винаги е възможно отклонение от
продължителността на възстановителния период/ и че веднага след като
раздвижването започнало се появила и болката в дясно ходило, категоричния извод на
вещите лица по комплексната съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, че
при процесното ПТП е напълно възможно да се получи фрактура на втория пръст на
дясно ходило, както и предвид липсата на данни по делото в периода от 25.09.2021 г.
до края на месец ноември 2021 г. ищцата да е претърпявала нараняване на ходилото на
десен долен крайник, то съдът приема, че диагностицираната й в края на месец март
2022 г. давностна фрактура на втория пръст на дясното ходило е произтекла
именно при произшествието на ******* г.
Установи се вече по-горе в настоящото изложение от одобреното от Районен съд -
****** споразумение за решаване на нохд № 673/2023 г., че престъпното деяние е
извършено от третото лице-помагач на страната на ответника в гр. ******, което
селище се намира на територията на Република България, при управление на лек
автомобил марка марка и модел “Ситроен 3“, рег. № ******, т. е. последният е с
регистрационни номера издадени в Република България, поради което това е и
територията, на която този лек автомобил обичайно се намира по смисъла на чл. 482,
ал. 1, т. 1 КЗ.
Според показанията на св. А. Н., също така, поради инцидента на свекърва й са
причинени множество болки, неудобства, тъй като разчитала изцяло на нейната помощ
до края на декември, както и била емоционално много зле. Същевременно констатира
се още и от заключението на д-р Н., че получените от травмите болки и страдания са
9
били силни, интензивни в първите 10 – 15 дни и постепенно са отслабвали, като
въпреки, че към месец март 2024 г. ищцата е възстановена напълно доколкото
позволява напредналата й възраст, тя е възможно да продължи да получава
инцидентни болки в травмираните области още 1 – 2 години.
Базирайки се заключението на медицинския експерт и на свидетелските
показания в посочените части, че от настъпилите от пътнотранспортното
произшествие травми ищцата е търпяла болки и неудобства, както и ще продължава да
търпи болки, то съдът приема, че е налице и причинно-следствена връзка между този
вредоносен резултат и противоправното деяние на третото лице-помагач на страната
на ответника.
В обобщение въз основа на анализа на събраните по делото и коментирани в
предходното изложение доказателства решаващият състав намира, че са налице
визираните в закона – чл. 557, ал. 1, т. 2, б.”а”, чл. 558, ал. 3 и ал. 5 КЗ, предпоставки
за ангажиране на отговорността на Гаранционен фонд за заплащане на обезщетение за
вреди от незастраховано МПС – на ищцата са причинени травматични увреждания на
територията на Република България при пътно-транспортно произшествие, вина за
настъпването на което има третото лица-помагач на страната на ответника, при
управление на моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията
на Република България и за което към датата на произшествието не е имало сключен
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
като от тези травматични увреждания ищцата е претърпяла неимуществени вреди и за
репарирането им Гаранционен фонд е отказал плащане на обезщетение, след като е
бил поканен от нея. Ето защо следва да се пристъпи към изясняване и на другия
спорен по делото въпрос за размера на претендираното обезщетение през призмата на
наведените в отговора възражение за наличие на принос на пострадалата за настъпване
на вредоносния резултат и твърдение за прекомерност на обезщетението за
неимуществени вреди.
Съпричиняване ще е налице тогава, когато вредоносният резултат е в причинна
връзка както с виновните действия на този, който се държи отговорен за причинените
вреди, така и с действията на самия увреден, като в тези случаи вината на пострадалия
няма отношение при определяне на размера на обезщетението /в този смисъл
Тълкувателно решение № 88 от 12.09.1962 г., ОСГК на ВС/.
В настоящия случай възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалата се основава на твърдението, че Н. е предприела пресичане на
платното за движение на пешеходна пътека, без да съобрази разстоятението до
приближаващите се пътни превозни средства и тяхната скорост на движение, с което е
нарушила чл. 113, ал. 1, т. 1 ЗДвП, вменяващ задължение на всеки пешеходец при
пресичане, преди да навлезе на платното за движение, да се съобрази с
10
приближаващите се пътни превозни средства, като за установяването му по искане на
ответника бе допуснато извършване на съдебна автотехническа експертиза от вещото
лице инж. В. С., според чието заключение : на ******* г. водачът М. е управлявал лек
автомобил „Ситроен Ц3“ с рег. № ****** по платното за движение на ул. „******“ в
гр. ******, като в същото време пешеходката Н. е предприела пресичане на платното
за движение по пешеходната пътека на ул. „******“ – от дясно наляво пред
автомобила, като е била извън опасната зона за спиране на автомобила, но в резултат
на скорости и пресичане на траектории е настъпил удар в предната дясна част на
автомобила и лявата страна на пешеходката; произшествието е настъпило на
хоризонтален, равен и прав участък от пътя, през светлата част на денонощието, при
добра видимост на дневна светлина; платното за движение в мястото на
произшествието е съставено от две пътни ленти, има настилка от асфалт, която по
време на произшествието е била суха; в зоната на местопроизшествието е установена
следната надлъжна и напречна пътна маркировка – М1 – „единична непрекъсната
линия“, М8.1 – „пешеходна пътека“, Д17 – „пешеходна пътека“ и В26 – „забранено
движение със скорост по-висока от означената“ – 30 км/ч; в материалите по делото
няма данни за препятствия, ограничаващи видимостта, от значение за
предотвратимостта на ПТП, както от пешеходеца, така и за водача; в материалите по
делото няма обективни данни, от които да се определи начинът на движение на
пешеходката по платното за движение; от графоаналитичното представяне на пътната
ситуация се установява, че от момента на тръгване – движение на пешеходката по
платното за движение с най-къса дистанция до мястото на удар, водачът на автомобила
с екстрено задействане на спирачната система е имал техническа възможност да спре
преди мястото на удар и по този начин да предотврати нстъпване на удара, т. е.
пешеходката е била извън опасната зона за спиране на автомобила; при вариант, че
пешеходката бе възприела и изчакала приближаващия лек авотомобил „Ситроен Ц3“,
без да се пресече траекторията му, удар не би настъпил, но от друга страна
определянето на възможността за предотвратимост на произшествието от пешеходката
е пряко свързано и с възможността за възприятие на пострадалата на обстановката на
пътното платно и конкретно на движението на автомобила, като въпросът е силно
субективен и зависи от много неща – дали пострадалата има нормално зрение или не,
използвала ли е очила или не, какво е било психоемоционалното й съС.ие в този
момент, дали по пътното платно са се движили други мотори средства и/или други
участници в движението, какви са били техните скорости, разположения и
направления, дали между процесния автомобил и пешеходката преди произшествието
е имало спрели и или са преминали други ППС, ограничаващи видимостта за
пешеходката за възприятие, дали нейните внимание и възприятия са били насочени
именно към конкретното ППС и можела ли е тя да определи спирачен път на
автомобила, след което да го сравни с отС.ието й до мястото на създаващата се
11
конфликтна точа и/или място за спиране.
До датата на приключване на съдебното дирене по делото не са ангажираха
никакви доказателства за установяване на поведението на ищцата непосредствено
преди и в момента на пътния инцидент, с оглед на което и въз основа на заключението
на автоексперта, което съдът кредитира, тъй като е обосновано и съобразено със
съдържащите се в приложеното за послужване нохд 67320 по описа на Районен съд –
****** за 2023 г. и изготвени в хода на дп № 595 по описа на РУ – ****** за 2021 г.
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 67/******* г. и Протокол за оглед
на местопроизшествие от ******* г., съставляващи официални документи, поради
което и сигурни източници на информация за причините и обстоятелствата, при които
е произтекъл процесният пътен инцидент, че водачът на увреждащия автомобил е имал
техническа възможност да го спре при екстрено задействане на спирачната система
преди мястото на удара, обстоятелството, че произшествието е произтекло на
пешеходна пътека, при приближаването на която законът – чл. 119, ал. 1 ЗДвП, вменява
задължение на водача на нерелсово пътно превозно средство да пропусне стъпилите на
пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или
спре, а също и разпоредбата на чл. 5, ал. 2, т. 1 ЗДвП, предявяваща по-завишени
изисквания към водача на превозно средство за внимание и предпазливост към
уязвимите участници в движението, каквото качество съобразно нормата дефиниция
на § 5, т. 75 от ДР на ЗДвП, разясняваща, че „уязвими участници в движението“ са
немоторизираните участници в движението, пешеходци и лица, работещи на пътя, и
по-специално деца, възрастни хора и хора с увреждания, както и водачите на
двуколесни пътни превозни средства, е имала ищцата към момента на инцидента като
пешеходец и предвид възрастта й, съдът приема, че тя няма принос за настъпването на
вредоносния резултат, поради което възражението за съпричиняване като
неоснователно следва да бъде отхвърлено.
При това положение съгласно чл. 52 ЗЗД размерът на претендираното
обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде определено от съда по
справедливост след анализа на събраните по делото доказателства относно вида и
степента на уврежданията, продължителността на болките и страданията, прогнозите и
др. релевантни обстоятелства.
По смисъла на цитираната разпоредба според дадените задължителни
разрешение в т. ІІ от Постановление на Пленума на ВС № 4/23.12.1968 г. :
„…Понятието „справедливост“ … не е абстрактно … То е свързано с преценката на
редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат
предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива обективни
обстоятелства при телесни увреждания могат да бъдат характерът на увреждането,
начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено,
12
допълнителното влошаване съС.ието на здравето, причинените морални страдания,
осакатявания, загрозявания и др. … От значение са и редица други обстоятелства,
които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер
обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. …“ Според
трайната съдебна практика при определяне на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди следва да се отчитат и конкретните обществено-икономически
условия към момента на настъпване на произшествието /решение № 83 от 6.07.2009 г.
по т. д. № 795/2008 г., II т. о., решение № 1 от 26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г., II т.
о., решение № 66 от 3.07.2012 г. по т. д. № 619/2011 г., II т. о., решение № 23 от
25.03.2014 г. по т. д. № 1154/2013 г., II т. о, решение № 157/28.11.2014 г. по т. д. №
3040/2013 г., II т. о, решение № 242 от 12.01.2017 г. по т. д. № 3319/2015 г., II т. о./
Констатира се още от показанията на св. А. Н., че : в продължение на 45 дни
свекърва й била изцяло на легло, от които 20 дни ползвала катетър и в продължение на
15 дни свидетелката я хранела; на 01.11.2021 г. тя трябвало да стане, но не могла, како
към края на месец ноември 2021 г. с помощта на снаха си започнала да ходи до
тоалетна, да мие зъбите и едва в края на месец декември започнала да се обслужва
сама; от края на месец ноември започнала да използва проходилка; след операцията
през месец март 2022 г. снаха й продължила да полага грижи за ищцата – да я
превързва два пъти седмично, да чисти, да сменя чаршафи, да й помага за тоалет;
преди инцидента свекърва й била жизнена, енергична, всеки ден посещавала *****,
стремяла се да прави 12 000 – 15 000 крачки, тъй като имала проблеми със сърцето,
които лекувала изцяло с движение и здравословен начин на живот, отбягвайки много
храни, но инцидента я сринал емоционално - отказвала да се среща с приятелки, била
станала 48 килограма, депресирала се и много трудно излезла от това съС.ие;
започнала да излиза в края на юли, началото на месец август 2022 г., когато махнали
иглата, но на по-кратки разС.ия, предполагащи ходене 15 – 20 минути, но пазарувала
по-дребни стоки, а по-големите снаха й купувала, защото не можела да носи; през
месец ноември 2022 г., когато застудяло, свекърва й се оплакала, че има болки
навсякъде, болят я коляното, ставите и па се затворила вкъщи до месец април 2023 г.;
към месец март 2023 г. тя все още изпитва болки, когато е влажно, има страх от
пресичане, търси светофар; изцяло се е променил начинът й на живот.
Видно още и от заключението по СМЕ средните периоди за пълно
възстановяване от травмите са както следва : за спучването на ръката – 1,5 – 2 месеца;
за коляното – 3 – 3,5 месеца и за счупването на таза – 1,5 – 2 месеца, като са възможни
изключения.
Показанията на свидетеля са в унисон с изводите на вещото лице д-р Н., поради
което съдът ги кредитира като истинни и безпристрастни. Освен, че са в пълен
синхрон, обсъдените доказателства и взаимно се допълват, като въз основа на тях
13
могат да се направят и следните изводи за релевантните за определяне на размера на
обезщетението обстоятелства :
- в продължение на 15 дни след произшествието ищцата е търпяла силни болки,
които са намалявали с времето, но такива тя все още търпи и е възможно да се
появяват още 1 – 2 години, въпреки че се е възстановила от травмите доколкото
позволява възрастта й;
възстановителният период е приключил към края на месец юли 2022 г. или
същият е с продължителност около 10 месеца поради късното диагностициране на
травмата на 2-ри пръст на дясно ходило;
- в рамките на същия период на ищцата са причинени неудобства – в
продължение на 45 дни след инцидента е била на легло, като около 3 месеца изцяло е
била зависима от чжуди грижи, след което в продължение на още 7 месеца
необходимостта й от чужда помощ се е ограничила само до чистенето и пазаренето;
- спрямо ищцата е приложено закъсняло оперативно лечение, в резултат на
което е удължен възстановителният период и е търпяла допълнителни болки,
страдания и неудобства.
- причинените травматични увреждания са се отразили и на
психоемоционалното съС.ие на ищцата, като вследствие на произшествието тя се е
сринала емоционално, затворила се е, променил се е начинът й на живот, като повече
от три години след инцидента изпитва страх от пресичане
Предвид гореизложеното, отчитайки : кратковременната продължителност на
интензивните болки; среднодългия оздравителен процес и възстановяването на
ищцата, доколкото позволява възрастта й, съпроводени със страдания и неудобства;
наличието на болки и към датата на приключване на съдебното дирене – или повече от
три години след инцидента, както и прогнозата за появата на такива в идните 1 – 2
години, то в съответствие с критерия за справедливост предявеният иск по чл. 558, ал.
5 във връзка с чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди следва да бъде уважен до размера на сумата от 80 000 лв., а за
разликата до пълния предявен такъв от 110 000 лв. същият като неоснователен следва
да бъде отхвърлен.
И тъй като се касае за парично задължение, то по общо правило – чл. 86, ал. 1,
изр. ЗЗД, при неизпълнение му длъжникът дължи обезщетение в размер на законната
лихва от деня на забавата, като по отношение на начина за изчисляване и изплащане
на лихвите за забава на Гаранционния фонд е налице специална уредба в чл. 558, ал. 1,
изр. 2 КЗ, постановяващ, че лихвите за забава на ГФ се изчисляват и изплащат при
спазване на чл. 497 КЗ, според алинея първа, т. 1 и т. 2 на който застрахователят дължи
законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е
определил и изплатил в срок считано от по-ранната от двете дати: изтичането на срока
14
от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3,
съответно изтичането на 3-месечния срок по чл. 496, ал. 1 КЗ, освен в случаите, когато
увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда
на чл. 106, ал. 3 КЗ.
В процесния случай видно от приетия като доказателство заверен препис на
Щета № ****** г., след датата на предявяване на претенцията за изплащане на
застрахователно обезщетение – ***** г., с писмо изх. № ***** г., за връчването на
което на ищцата не са ангажирани доказателства, ответникът допълнително е поискал
доказателства от нея - за хода и резултата от образуваното дп № 595/******* г. на РУ –
******, протокол за оглед на местопроизшествието, фотоалбум и скица на ПТП, копие
от автотехническа и съдебномедицинска експертиза, изготвени по досъдебното
производство, влязъл в сила акт на компетентен орган срещу сочения за виновен
водач, удостоверение за банкова сметка или нотариално заверено пълномощно,
съобразено с изискването на чл. 558, ал. 6 КЗ. Или касае се за доказателства, с част от
които Фондът е могъл и сам да се снабди на основание чл. 107, ал. 1 КЗ, а именно с
информацията за хода на досъдебното производство, с протокола за оглед, фотоалбума
и скицата на ПТП, макар че дори и да бяха представени сами по себе си същите не
биха имали решаващо значение за произнасяне по претенцията предвид висящността
на наказателното производство, както и за такива, които не са съществували към
датата на изготвяне на писмото – 23.11.2021 г., към която по дп № 595/******* г. на РУ
– ****** все още не са били изготвени нито медицинска експертиза, нито
автотехническа експертиза, а още по-малко е имало и влязъл в сила акт на
компетентия орган срещу сочения за виновен водач. Или от писмото ясно личи
позицията на ответника, че той поставя произнасянето по претенцията в зависимост от
развитието на наказателното производство, което както вече се установи по-горе в
настоящото изложение, е приключило на 08.11.2023 г. Ето защо съдът намира, че с
изтичане на регламентирания в чл. 496, ал. 1 КЗ 3-месечен срок за окончателно
произнасяне по претенцията на 21.02.2022 г. /тъй като последният ден от 3-месечния
срок - 19.02.2022 г., е неприсъствен, то по силата на чл. 72, ал. 2 ЗЗД срокът свършва в
първия следващ присъствен ден – 21.02.2022 г./, ответникът е изпаднал в забава,
поради което съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД дължи обезщетение в размер на законната
лихва от деня на забавата - 22.02.2022 г.
Ето защо върху присъдената главница следва да се присъди и лихва за забава от
22.02.2022 г., а искането за периода 19.02.2022 г. – 21.02.2022 г. като неоснователно
следва да бъде отхвърлено.
На основание чл. 38, ал. 2 Закон за адвокатурата на адвокат А. М. следва да бъде
определено адвокатско възнаграждение за оказаната на ищцата безплатна правна
помощ и съдействие по настоящото дело в съответствие с чл. 7, ал 2, т. 5 от Наредба за
15
минималните размери на адвокатските възнаграждения съразмерно на уважената част
от иска, възлизащо на 6 582.07 лв. /8 650 лв. + 4 % върху горницата над 100 000 лв.,
равняваща се на 10 000 лв. = 9 050 лв. х 72.73%/, за заплащането на което на адвокат
М. ответникът следва да бъде осъден.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищцата следва да бъде осъдена да заплати на
ответника сумата от 163.62 лева разноски по производството съразмерно на
отхвърления иск /600 лв. депозит за възнаграждения на вещите лица по допуснатите
СМЕ и САТЕ х 27.27%/.
На основание чл. 78, ал. 8 ГПК ищцата следва да бъде осъдена да заплати на
ответника възнаграждение за защита от юрисконсулт в размер на 147.26 лв.,
определено на база максималния дължим размер на възнаграждението, увеличен с 50%
съобразно чл. 38 Закон за правната помощ във връзка с чл. 25, ал. 2 във връзка с чл. 25,
ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ /360 лв. + 180 лв. х 27.27%/
съразмерно на отхвърления иск.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на съда държавна такса по производството в размер на 3 200 лв., а също и
сумата от 597.84 лв. депозитни разноски по допуснатите СМЕ и комплексна САТСМЕ
съразмерно на уважения иск /822 лв. изплатени суми от бюджета на съда х 72.73%/.
По изложените мотиви съдът :
РЕШИ:
ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, ЕИК *********, със седалище в гр. София и
адрес – ул. „Граф Игнатиев“ № 2, да заплати на С. П. Н. с ЕГН **********, от гр.
******, пл. „******“ №*, сумата от 80 000 лв. /осемдесет хиляди лева/ като
обезщетение за неимуществени вреди вследствие на следните телесни увреждания -
счупване на долния край на лявата лъчева кост /на типично място/; счупване на
лявото колянно капаче, неразместено; счупване на горно и долно рамо на
срамната кост с леко разместване; фрактура на втория пръст на дясното ходило;
контузия на гръден кош, контузия на коремна стена и множество охлузвания по
тялото, причинени при управление на лек автомобил марка и модел „Ситроен Ц3“,
рег. № ******, за който не е имало сключен договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, на територията на Република България
– в гр. ******, на ******* г., от престъпление по чл. 343, ал. 3, предложение последно,
буква „а“, предложение 1-во, ал. 2 във връзка с ал. 1 във връзка с чл. 342, ал. 1 НК, в
извършването на което Р. А. М. с ЕГН **********, е признат за виновен с одобрено от
Районен съд – ****** споразумение за решаване на нохд № 673/2023 г., ведно със
законната лихва от 22.02.2022 г. до окончателното й изплащане, като над уважения до
16
пълния предявен размер от 110 000 лв. – отхвърля предявения иск с правно основание
чл. 558, ал. 5 във връзка с чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ като неоснователен, както и
отхвърля като неоснователно и искането за присъждане на законната лихва за времето
от 19.02.2022 г. до 21.02.2022 г.
ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, ЕИК *********, със седалище в гр. София и
адрес – ул. „Граф Игнатиев“ № 2, да заплати на адвокат А. Г. М. от Адвоатска колегия
– София, с адрес на кантората – гр. София, ул. „*****“ №**, сумата от 6 582.07 лв.
/шест хиляди петстотин осемдесет и два лева и седем стотинки/ адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ и съдействие на ищеца по гр. д. №
20225300101892 по описа на Окръжен съд – Пловдив за 2022 г. - С. П. Н. с ЕГН
**********, съразмерно на уважения иск.
ОСЪЖДА С. П. Н. с ЕГН **********, от гр. ******, пл. „******“ №*, да
заплати на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, ЕИК *********, със седалище в гр. София и адрес
– ул. „Граф Игнатиев“ № 2 : сумата от 163.62 лв. /сто шестдесет и три лева и
шестдесет и две стотинки/ разноски по производството и сумата от 147.26 лв. /сто
четиридесет и седем лева и двадесет и шест стотинки/ възнаграждение за защита от
юрисконсулт съразмерно на отхвърления иск.
ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, ЕИК *********, със седалище в гр. София и
адрес – ул. „Граф Игнатиев“ № 2, да заплати в полза на Окръжен съд – Пловдив :
сумата от 3 200 лв. /три хиляди и двеста лева/ държавна такса по производството и
сумата от 597.84 лв. /петстотин деветдесет и седем лева и осемдесет и четири
стотинки/ бюджетни разноски по производството съразмерно на уважения иск.
Решението е постановено при участието на Р. А. М. с ЕГН **********, от гр.
******, ул. „*****“ №**, като трето лице-помагач на страната на ответника
ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, ЕИК *********, със седалище в гр. София и адрес – ул.
„Граф Игнатиев“ № 2.
Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд – Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страната.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
17