№ 230
гр. Перник, 07.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Борислава П. Борисова-Здравкова
при участието на секретаря Роза М. Ризова
като разгледа докладваното от Борислава П. Борисова-Здравкова Гражданско
дело № 20211720104017 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „България“ 49, бл. 53 Е, вх. В, чрез пълномощника
юрк. Кехайов, срещу Р. СТ. ИВ., ЕГН **********, с адрес: гр. ****** „***“, *****, по реда
на чл. 422 ГПК установителни искове с правно основание чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 79, ал. 1
ЗЗД да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 680,75 лв. -
главница по Договор за потребителски кредит № *** г., ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението в съда – 24.03.2021 г., до изплащане на вземането, сумата 237,66
лв. – договорна възнаградителна лихва за периода 10.09.2018 г. – 28.08.2019 г., и сумата
215,42 лв. – законна лихва за забава за периода 28.08.2019 г. – 23.03.2021 г., и сумата 63,32
лв. – законна лихва за забава за периода 11.09.2018 г. – 28.08.2019 г., за които вземания е
издадена Заповед № 260873/29.03.2021 г. за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №
1415/2021 г. по описа на Районен съд - Перник, съединен с осъдителен иск с правно
основание чл. 10а, ал. 1 ЗПК да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата 804,75
лв. - възнаграждение за пакет от допълнителни услуги.
В исковата молба се излага, че на 18.06.2018 г. между страните е сключен Договор за
потребителски кредит № *** г., въз основа на който ищецът предоставил на ответника
сумата 700,00 лв., със задължение за връщането й в срок от 24 месеца с месечна вноска по
43,27 лв. при ГПР 49,87%, заедно с възнаграждение за закупен пакет от допълнителни
услуги в размер на 840,48 лв., с размер на вноската от по 35,02 лв. ипадежна дата 10-то
число на месеца. Твърди се, че съгласно чл. 4 от ОУ към договора ответникът дължи
възнаграждение за изтегления кредит, възлизащо в случая на 338,48 лв., от което след
частично погасяване останала дължима сумата 237,66 лв. за периода 10.09.2018 г. –
1
28.08.2019 г. Съгласно сключеното между страните споразумение за предоставяне на пакет
от допълнителни услуги и чл. 15 от ОУ ответникът дължал сумата 840,48 лв., от която след
частично погасяване останала дължима сумата 804,75 лв. Тъй като длъжникът не погасил
задълженията си, ищецът депозирал заявление, въз основа на което била издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. Предвид постъпилото възражение от
длъжника в срока по чл. 414 ГПК, в законоустановения срок ищецът предявил искова молба
за вземанията си.
В срока по чл. 131 ГПК не е депозиран писмен отговор от ответника. В депозираното в
срока по чл. 414 ГПК възражение срещу заповедта за изпълнение същият е направил
възражение за погасяване на вземанията по давност.
Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено следното:
От приложеното за полсужване ч.гр.д. № 1415/2021 г. на РС-Перник се установява, че
по заявление на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, е издадена Заповед №
260873/29.03.2021 г. за изпълнение на парично задължение срещу Р. СТ. ИВ., ЕГН
**********, за сумата 680,75 лв. - главница по Договор за потребителски кредит с № *** г.,
сумата 237,66 лв. – договорна лихва за периода 10.09.2018 г. – 28.08.2019 г., сумата 63,32
лв. – лихва за забава за перидоа 11.09.2018 г. – 28.08.2019 г., и сумата 215,42 лв. –
обезщетение за забава за периода 28.09.2019 г. – 23.03.2021 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаванае на заповед за
изпълнение – 24.03.2021 г. до изплащане на вземането.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника на 07.06.2021 г., който е депозирал
възражение на 21.06.2021 г.
С разпореждане от 22.06.2021 г. на заявителя е указано да предяви иск за установяване
на вземането си. Съобщението с указанията на съда е връчено на заявителя на 30.06.2021 г.,
който е представил доказателства за депозирана искова молба на 29.07.2021 г.
От представения по делото договор за потребителски кредит ПРОФИ КРЕДИТ
Стандарт № *** се установява, че на 18.06.2018 г. между ищеца и ответника е сключен
договор за кредит, по силата на който ищецът се е съгласил да предостави на ответника
сумата 700,00 лв. за срок от 24 месеца със задължение за връщането при годишен процент на
разходите 49,87 %, годишен лихвен процент 41,17 % и възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги 840,48 лв.
По делото са приети споразумение за предоставяне на допълнителен пакет от услуги и
общи условия на „Профи кредит България“ ЕООД към договор за потребителски кредит,
подписани на всяка страница от ответника.
Видно от погасителния план, подписан при сключване на договора, че в същия са
посочени броят на месечните вноски, общият размер на месечната вноска, както и размерът
на включените във всяка месечна вноска главница, лихва и вноска по пакет от допълнителни
услуги.
2
По делото са приети искане за отпускане на потребителски кредит Профи кредит
Стандарт от ответника, стандартен европесйки формуляр за предоставяне на информация за
потребителски кредит и допълнителна преддоговорна информация, представляваща
приложение към стандартен европейски формуляр за предоставяне на инфорамация за
потребителските кредити.
Видно от приетото по делото преводно нареждане, че на 18.06.2018 г е платена сумата
700,00 лв. от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД в полза на Р. СТ. ИВ. с основание ***.
Съгласно представеното по делото извлечение по сметка към договор за потребителсли
кредит № *** общата платена сума е 149,80 лв.
По делото е представено писмо за уведомяване на предсрочна изикуемост по ДПК ***,
без данни за получаването му.
По делото е прието заключение на вещото лице по извършена съдебно-счетоводна
експертиза, съгласно което в системата на „Профи Кредит България“ ЕООД са отразени
вноски от ответника в размер на 149,80 лв., като непогасеният остатък по договора е, както
следва: 674,11 лв. – главница, сумата 214,30 лв. – договорна лихва за периода 10.09.2018 г. –
28.08.2019 г., сумата 79,79 лв. – законна лихва за забава за периода 28.08.2019 г. – 23.03.2021
г., сумата 804,75 лв. – възнаграждение за допълнителен пакет услуги. Според експерта, в
случай, че с направените плащания са погасени само лихва за забава, възнаградителна лихва
и главница по договора за кредит, непогасеният остатък по договора би бил, както следва:
668,38 лв. – главница, 169,80 лв. – договорна лихва за периода 10.09.2018 г. – 28.08.2019 г.,
сумата 91,16 лв. – законна лихва за забава за периода 28.08.2019 г. – 23.03.2021 г.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав прави следните правни изводи:
Предявени са искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 240, ал. 2 ЗЗД за установяване съществуването на
вземанията на ищеца към ответника, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д. № 1415/2021 г. на РС-Перник, обективно кумулативно съединени с
осъдителен иск с правно основание чл. 10а, ал. 1 ЗПК.
По установителните искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 240, ал. 2 ЗЗД:
Исковете са предявени за установяване на вземания по заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, срещу която е подадено възражение в срок от
длъжника, поради което на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК за ищеца е налице правен
интерес от предявяването им.
При така предявените искове в тежест на ищеца е да установи, че между страните е
сключен договор за заем с твърдяното съдържание, по който е изправна страна и по силата
на който за ответника е възникнало задължение за връщане на заетата сума заедно с
възнаграждение за ползването й в посочения размер.
Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на
3
който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки
от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща
стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през
целия период на тяхното предоставяне.
Предвид правата и задълженията на страните по сключения договор, следва, че
вземанията произтичат от договор за потребителски кредит, поради което съдът е длъжен
служебно да извърши проверка за съответствие на неговите клаузи с императивните
разпоредби на Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите, като с
доклада по делото изрично е указано на ищеца, че следва да установи съответствието на
клаузите на договора с императивните разпоредби на закона.
От съдържанието на сключения договор съдът прави извод, че същият отговаря на
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 от ЗПК,
поради което приема, че между ищеца и ответника е възникнало валидно облигационно
правоотношение по договор за потребителски кредит, по силата на който ищецът се е
задължил в качеството на заемодател да предостави на ответника в качеството на
заемополучател сумата 700,00 лв. със задължение за връщането й заедно с възнаграждение
за ползването за срок от 24 месеца при годишен процент на разходите 49,87 %.
От представеното по делото преводно нареждане за извършена транзакция се
установява, че заетата сума е предоставена на ответника.
С оглед изложеното, съдът приема, че ищецът е изпълнил задължението си по
договора за предоставяне на ответника на заетата сума в размер на 700,00 лв., поради което
за ответника е възникнало задължение за връщането й, заедно с уговорената
възнаградителна лихва за срока на ползването й, възлизаща според погасителния план на
338,48 лв.
Според изходящото от ищеца извлечение, представено по делото, ответникът е платил по
договора сума в общ размер 149,80 лв., като според заключението по съдебно-счетоводната
експертиза в случай, че извършените плащания бъдат отнесени за погасяване само на
главницата, възнаградителната лихва и законната лихва за забава задълженията по договора
биха били: сумата 668,38 лв. – главница, 169,80 лв. – договорна лихва за периода 10.09.2018
г. – 28.08.2019 г., и сумата 91,16 лв. – законна лихва за забава за периода 28.08.2019 г. –
23.03.2021 г.
По горните съображения съдът приема, че в полза на ищеца са възникнали вземания за
сумата 668,38 лв. – главница, 169,80 лв. – договорна лихва за периода 10.09.2018 г. –
28.08.2019 г., и сумата 91,16 лв. – законна лихва за забава за периода 28.08.2019 г. –
23.03.2021 г.
С оглед изложеното, следва да бъде обсъдено възражението за погасяване на
вземанията по давност, направено в срока по чл. 414 ГПК по ч.гр.д. № 1415/2021 г. на РС-
4
Перник.
В случая вземането за главница се погасява с общата 5-годишна давност, на основание
чл. 110 ЗЗД, а вземанията за лихви – с 3-годишна давност, на основание чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
Съгласно постановената по реда на чл. 290 ГПК съдебна практика /Решение №
118/12.12.2019 г. т.д. № 2288/2018 г. на ВКС/ видно от указанията, дадени с ТР № 4 от
18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т.9, с разпоредбата на чл. 422, ал.
1 ГПК /според която искът за установяване съществуването на вземането се смята за
предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение/, е
създадено изключение от общото правило на чл. 125 ГПК относно момента на предявяване
на иска и възникване на съответните правни последици /вкл. прекъсване и спиране на
давността/. В т. 14 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС се
правят разяснения, че сега действащият ГПК урежда заповедното производство като част от
изпълнителния процес и затова заявлението за издаване на заповед за изпълнение не
прекъсва давността. Тя се прекъсва с предявяването на иска за съществуване на вземането
по чл. 422, ал. 1 ГПК, като предявяването му има обратно действие, само ако е спазен срокът
по чл. 415 ал.1 ГПК. С оглед горното, липсва бездействие на кредитора в заповедното
производство при издаване на обикновена заповед за изпълнение, т.к. препис от нея се
връчва на длъжника за възражение от заповедния съд и изпълнителен лист може да се
издаде едва след влизането й в сила /чл. 416 ГПК/. Преди този момент кредиторът няма
правна възможност да действа по изпълнението й. Ето защо е прието, че правилото, че
погасителната давност се прекъсва с предявяване на иска за съществуване на вземането, но
към минал момент - този на подаване на заявлението, ако искът е предявен в срока по чл.
415 ГПК, съгласно прогласеното в чл. 422, ал.1 ГПК обратно действие на исковата молба,
важи безусловно за заповедите, издадени по чл. 411, ал. 3 ГПК.
От падежа на най-старата погасителна вноска по договора – 10.08.2018 г., до подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 24.03.2021 г., към който момент се
счита предявен искът и давността за вземанията е прекъсната, не е изтекъл предвиденият в
закона давностен срок.
С оглед изложеното, съдът приема, че предявените искове следва да бъдат уважени за
сумата 668,38 лв. – главница, сумата 169,80 лв. – договорна лихва за периода 10.09.2018 г. –
28.08.2019 г., и сумата 91,16 лв. – законна лихва за забава за периода 28.08.2019 г. –
23.03.2021 г., и отхвърлени за разликата над 668,38 лв. до сумата 680,75 лв. – главница,
сумата над 169,80 лв. до 237,66 лв. – договорна лихва за периода 10.09.2018 г. – 28.08.2019
г., и сумата над 91,16 лв. до 215,42 лв. – законна лихва за забава за периода 28.08.2019 г. –
23.03.2021 г.
Като законна последица от уважаване на иска следва да бъде уважено и искането за
присъждане на законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 24.03.2021 г., до окончателното плащане.
По осъдителния иск с правно оснивание чл. 10а, ал. 1 ЗПК:
5
Според чл. 21, ал. 1 от Закона за потребителския кредит всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е
нищожна. В чл. 10а, ал. 2 от ЗПК изрично е регламентирана забраната да се изисква
заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на
кредита.
С уговореното възнаграждение за допълнителен пакет се заобикаля разпоредбата на
чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като начисляването и събирането на възнаграждение по пакета за
допълнителни услуги не представлява плащане за услуга, а реално представлява прикрити
разходи по кредита, с които би се довело до надхвърляне на ограниченията на закона за
максимален размер на ГПР. Същевременно следва да се отбележи, че се твърди
предварително заплащане на възнаграждението от потребителя, т. е., то е дължимо само за
„възможността за предоставянето“ на услуги за отлагане и без значение е дали тази услуга
ще бъде използвана от потребителя. Принципите на добросъвестност и справедливост при
договарянето изискват потребителят да заплати такса за реалното ползване на определена
услуга, а не при хипотетично ползване на такава. Също така, следва да се има предвид и
факта, че с оглед на естеството на част от посочените допълнителни услуги, на практика се
въвежда задължение за потребителя да заплати за нещо, което страната има по силата на
закона (правото на страните да инициират предоговаряне на срока на падежа на договора
или плащане на вноските, свободата да договорят отлагане на една или повече погасителни
вноски), което води до значителна неравнопоставеност на страните в облигационното
правоотношение, тъй като на практика излиза, че едната страна - потребителят, заплаща за
правото си да договоря с другата страна - кредитор за изменение на параметрите на
сключения договор, като на потребителя не му е гарантиран определен резултат, а той
зависи от волята на другата страна - кредитора. Всичко това води до извод, че подобна
клауза е нищожна на основание чл. 21, ал. 1 от ЗПК, поради заобикаляне на установено
законово изискване, регламентирано в разпоредбата на чл. 10а, ал.2 ЗПК. В този смисъл
съдът прави извод, че клаузата за заплащане на възнаграждение за пакет от допълнителни
услуги е нищожна.
Предвид изложеното, искът за осъжане на ответника да заплати възнаграждение за
допълнителен пакет от услуги следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
С оглед отправеното искане и съгласно задължителните указания, дадени с т.12 на
Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по т.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва
да се произнесе по сторените от страните разноски в заповедното и исковото производство.
Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право да му бъдат присъдени направените
разноски, съразмерно на уважената част от исковите претенции. В заповедното
производство ищцовото дружество е направило следните разноски: 40,04 лв. – държавна
такса, и 180,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение, а в исковото: 40,04 лв. – държавна
такса, 300,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение, и 200,00 лв. – депозит за вещо лице.
Съдът намира, че предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото
6
юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определено в минимален размер на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 25 и 26 от НЗПП, а именно 100,00 лв. за исковото и 50,00
лв. за заповедното производство, поради което приема, че сторените разноски от ищеца са в
общ размер 90,04 лв. – за заповедното, и 340,04 лв. за исковото производство.
От така сторените разноски, съразмерно на уважената част на исковете на ищеца
следва да се присъди сумата 41,80 лв. – разноски за заповедното производство, и сумата
157,86 лв. – разноски за исковото производство.
Ответникът не е направил искане за присъждане на разноски съобразно отхвърлената
част на исковете и не е представил доказателства за сторени разноски, поради което такива
не следва да му бъдат присъдени.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Р. СТ. ИВ., ЕГН **********, с адрес: гр. ******
„***“, *****, ДЪЛЖИ на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ 49, бл. 53 Е, вх. В, сумата
668,38 лв. /шестстотин шестдесет и осем лева и тридесет и осем стотинки/ – главница по
Договор за потребителски кредит № *** г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението в съда – 24.03.2021 г., до изплащане на вземането, сумата 169,80
лв. /сто шестдесет и девет лева и осемдесет стотинки/ – договорна лихва за периода
10.09.2018 г. – 28.08.2019 г., и сумата 91,16 лв. /деветдесет и един лева и шестнадесет
стотинки/ – законна лихва за забава за периода 28.08.2019 г. – 23.03.2021 г., за които
вземания е издадена Заповед № 260873/29.03.2021 г. за изпълнение на парично задължение
по ч.гр.д. № 1415/2021 г. по описа на Районен съд – Перник, КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете
за сумата над 668,38 лв. до 680,75 лв. – главница, сумата над 169,80 лв. до 237,66 лв. –
договорна лихва за периода 10.09.2018 г. – 28.08.2019 г., и сумата над 91,16 лв. до 215,42
лв. – законна лихва за забава за периода 28.08.2019 г. – 23.03.2021 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ 49, бл. 53 Е, вх. В, срещу Р. СТ.
ИВ., ЕГН **********, с адрес: гр. ****** „***“, *****, иск за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата 804,75 лв. /осемстотин и четири лева и седемдесет и пет стотинки/
- възнаграждение за пакет от допълнителни услуги.
ОСЪЖДА Р. СТ. ИВ., ЕГН **********, с адрес: гр. ****** „***“, *****, ДА
ЗАПЛАТИ на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „България“ 49, бл. 53 Е, вх. В, сумата 41,80 лв. /четиридесет
и един лева и осемдесет стотинки/ – разноски за заповедното производство, и сумата 157,86
лв. /сто петдесет и седем лева и осемдесет и шест стотинки/ – разноски за исковото
производство.
7
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Перник в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
След влизане на решението в сила изисканото ч.гр.д. № 1415 по описа за 2021 г. на
Районен съд – Перник да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и
препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
8