РЕШЕНИЕ
№ 333
гр. Бургас, 23.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на тринадесети септември, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Даниела Д. Михова
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно гражданско дело
№ 20212100501134 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК и е образувано по въззивната жалба на
Е. Н. А. от ***, чрез адв.Надежда Ватева от АК Бургас, против Решение № 260855 от
14.06.2021 г. по гр.д.8146/2020 г. по описа на РС Бургас, с което е отхвърлен искът на
въззивницата за осъждане на ответника Н. Х. А. да й заплаща месечна издръжка в размер на
250 лв, считано от предявяването на иска до навършване на 25-годишна възраст или до
завършване на висшето й образование. Твърди се, че решението на БРС е неправилно,
постановено в нарушение на материалния закон и на процесуалните правила. По-конкретно
се твърди, че са неправилни изводите на първоинстанционния съд, че първоинстанционният
съд не е спазил процесуалните правила, като не е изградил вътрешното си убеждение въз
основа на приобщения доказателствен материал, твърденията и възраженията на страните в
процеса, като е допуснал противоречие в преценката на доказателствата по делото и
неправилен анализ, което е попречило за правилната съвкупни преценка на доказателствата.
Твърди се, че са неправилни констатациите на съда. че не е налице третото условие за
присъждане на издръжка на навършили пълнолетие лица - родителят да може да дава такава
без особени затруднения. В тази връзка се твърди, че ответникът има добро имуществено
състояние и финансовата възможност да заплаща дължимата издръжка без да се създаде
затруднение за самият него. Сочи се, че по делото е установено, че ответникът има собствен
недвижим имот в ***, като се твърди, че той може да бъде отдаван под наем и да се
получават доходи от него, предвид отсъствието на ответника от страната. Твърди се още, че
по делото е доказано, че ответникът притежава и идеални част от наследствени имоти от
починалия му баща в ***, представляващи поземлени имоти - с площ от 13446.00 кв.м. в
м.Башлийски сърт и с площ от 5146.00 кв.м. в м.Калето. На следващо място се твърди, че по
делото е установено /от показанията на св.Г./, че ответникът има парични средства от
1
продажбата на свое имущество. Сочи се, че макар свидетелски показания да са недопустими
за установяване на договори на стойност над 5000 лв, съдът е могъл да установи
притежанието на парични средства от ответника, от представените по делото справки за
движението па паричните средства по банковите сметки на ответника в ПИБ и Алианц Банк
България, от които се установява, че от завеждане на настоящото производство - 5.12.2020 г
до 24.03.2021 г., ответникът се е разпоредил с близо 7 830 лв. Сочи се, че разпореждането с
такава сума за толкова кратък период от време опровергава показанията на свидетеля Р., че
ответникът няма пари за ядене, не води луксозен начин на живот и не разполага с
достатъчни средства за собствената си издръжка и издръжката на семейството си. Сочи се,
че след завеждането на настоящото дело средствата по банковите сметки в ПИБ и ДСК са
изразходвани и сметките са закрити, за да се демонстрира лошо имуществено състояние на
ответника. Твърди се също, че неправилно и необосновано първоинстанционният съд е
приел, че липсват доказателства ответникът да има постоянни доходи от трудово или
гражданско правоотношение. Сочи се, че обстоятелството, че ответникът работи извън
страната, се установява от посоченото основание за превод на парични средства в евро от
британска фирма AEOLIAN LTD по банковата сметка на ответника в Алианц Банк
България, където като основание на превода е посочено „SALARY" („ЗАПЛАТА"), както и
от показанията на свидетелките И. и Г.. С твърдението, че от събраните доказателства се
установява, че са налице всички условия за присъждане на издръжка съгласно разпоредбата
на чл.144 СК, се претендира отмяна на обжалваното решение и вместо него постановяване
на решение, с което искът се уважава изцяло. Претендират се разноски. Ангажирани са нови
доказателствата.
Въззиваемият Н. Х. А., чрез адв.Л.Луизова, представя писмен отговор в
законовия срок, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Твърди се, че
обжалваното решение е правилно, а оплакванията на въззивницата-ищец - неоснователни.
Твърди се, че оплакванията на въззивницата, че първоинстанционният съд не е съобразил
обстоятелството, че ответникът получава доходи, че притежава имущество и за това, че
съдът не е обсъждал в мотивите си извършени от ответника продажби на притежавано от
него имущество, са неоснователни. Сочи се, че по делото е доказано твърдението на
ответника, че за продължителен период от време той няма доходи, като няма доказателства
за приходи на ответника. На второ място се твърди, че първоинстанционният съд изрично е
разгледал въпроса за притежаването от ответника имущество и е обсъдил събраните по
делото доказателства в тяхната съвкупност, като правилно е преценил, че тежест на
доказване в процеса носи ищцата, която следваше да докаже с какво имущество и какви
доходи разполага ответника. След като такова доказване не е проведено, то тогава
отрицателното фактическо твърдение на ответната страна, за това, че не разполага със
средства следва да се приеме за доказано. Излагат се твърдения, че ответникът не може да
реализира каквито и да било доходи от притежавания от него недвижим имот в
кв.Сарафово, след като той живее в него. На последно място се сочи, че ищцата не учи
редовно във висше учебно заведение. Претендира се потвърждаване на обжалваното
решение. Не са ангажирани нови доказателства.
Въззивната жалба е подадена от легитимирано лице, против акт на съда,
подлежащ на обжалване, в законовия срок, поради което съдът я намира за допустима.
С оглед твърденията на страните и ангажираните по делото доказателства, съдът
намира за установено от фактическа и правна страна, следното:
Производството пред първоинстанционния БРС е образувано по исковата молба
на въззивницата Е.А. за осъждане на въззиваемия Н.А., на основание чл.144 СК, да й
изплаща месечна издръжка в размер на 250 лв до навършване на 25 годишна възраст или до
завършване на висшето й образование. Ищцата твърди, че ответникът е неин баща, който й
2
дължи претендираната издръжка поради обстоятелството, че тя учи във висше учебно
заведение, редовна форма на обучение, и не може да се издържа от доходите си или от
използван на имуществото си.
Искът е с правно основание чл.144 СК.
Ответникът е оспорил иска като неоснователен с представен в законовия срок
отговор на исковата молба, по съображения, че ответникът не разполага със средства, които
да му дадат възможност да предоставя на дъщеря си издръжка без особени затруднения за
самия него. Заявено е, че ответникът не упражнява трудова дейност и не реализира доходи
от такава, както и, че не притежава такова имущество, от което да може да се издържа.
С обжалваното решение БРС е отхвърлил иска на въззивницата, като е приел, че
макар да е налице първите предпоставки за присъждане на издръжката – ищцата, на 20
години, е записана за студент в НБУ, първи курс, редовна форма, платено обучение; тя не
разполага с доходи или имущество, от което да може да се издържа; но не е налице
последното изискуемо условие – ответникът да може да дава издръжката без особено
затруднение за него.
При извършената проверка по реда на чл.269 ГПК съдът констатира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо.
По наведените във въззивната жалба оплаквания за неправилност на решението,
по които въззивният съд дължи произнасяне, съдът намира следното:
Между страните не е спорно, че въззивницата Е. Н. А., родена на *** г., е дъщеря
на въззиваемия Н. Х. А. от брака му с М. Н. И., прекратен с решение от 09.09.2020 г. по
гр.д.2865/2020 г. на БРС.
В първоинстационното производство не е било спорно, че въззивницата-ищец,
пълнолетна към момента на завеждане на исковата молба, към същия момент, е записана за
редовно обучение във висше учебно заведение. С отговора на въззивната жалба ответникът
за първи път е заявил, че „ищцата не учи редовно във висше учебно заведение“, но не е
изложил съображения по каква причина счита така.
Видно от представеното по делото Уверение № 1-21352/2020-11-26, издадено от
Икономически университет – Варна, Стопански факултет, ищцата е записана за учебната
2020/2021 г. във висше учебно заведение, редовно обучение, специалност „Бизнес
икономика“. Това обстоятелство не е оспорено от ответника с отговора на исковата молба.
Установява се от представеното пред първоинстанционния съд Уверение №
63729/27.05.2021 г., издадено от Нов български университет, Факултет за базово
образование, че за есенния семестър на учебната 2021/2022 г., ищцата е записана в НБУ
степен Бакалавър, първи курс, редовна форма на обучение, платено, специалност „Графичен
дизайн“, като учебната година започна на 01.10.2021 г.
С оглед така представените доказателства, съдът приема, че и към момента на
завеждане на иска, и към настоящия момент, ищцата учи редовно във висше учебно
заведение. С оглед представените доказателства, съдът приема, че ищцата има нужда от
претендираната издръжка, предвид обстоятелството, че учи редовно, което я препятства да
реализира доходи от трудово правоотношение, както и предвид здравословното й състояние,
изискващо периодично лечение с кортикостероидни мазила и емолиенти, както и ежедневно
ползване на специална козметика за чувствителна кожа.
По делото не е спорно (ответникът не е оспорил твърденията на ищцата в тази
3
насока), че ищцата не разполага с доходи или собствено имущество, от което да може сама
да се издържа.
Спорно по делото е, разполага ли ответникът с доходи или със собствено
имущество, което да му даде възможност да предоставя на ищцата исканата от нея
издръжка, без това да представлява особено затруднение за самия ответник.
При изследването на този въпрос първоинстанционният съд е обсъдил подробно
и в тяхната връзка, събраните по делото доказателства и е приел, че доколкото ответникът
няма регистриран действащ към момента трудов договор, няма данни за изплатени доходи,
различни от трудови правоотношения за периода 2019-2020 г., не му е плащано парично
обезщетение при безработица, няма постоянни доходи от трудово или гражданско
правоотношение, няма налични парични средства или имущество, което да му позволява да
дава издръжка на ищцата без затруднения за самия него, ответникът не би могъл да дава
издръжка на ищцата без особени затруднения за самия него.
Видно от събраните във въззивното производство писмени доказателства –
извлечение от банковата сметка на ответника в „Алианц Банк България“ АД, считано от
08.04.2021 г., по банковата сметка на ответника е превеждана веднъж месечно (съответно –
на 08.04.2021 г., на 07.05.2021 г., на 14.06.2021 г., на 08.07.2021 г. и на 10.08.2021 г.) превод
на сумата от 4500 EUR (последен превод - 4490 EUR) от AEOLIAN LIMITED с посочено
основание „SALARY“ (заплата). Предвид еднаквия размер на преводите, приблизително
еднаквото число от месеца, на което се извършват преводите, както и предвид посоченото
основание за преводите, съдът приема, че най-късно от м.април 2021 г., ответникът е
започнал да получава доходи от трудово или гражданско правоотношение с AEOLIAN
LIMITED, в размер на 4500 EUR месечно.
При така установените постъпления по банковата сметка на ответника, които
съдът съобразява при условията на чл.235, ал.3 ГПК, съдът приема, че ответникът реализира
доходи от трудово или гражданско правоотношение, които биха му дали възможност, без
особени затруднения за него, да предоставя на ищцата претендираната от нея издръжка в
размер на 250 лв месечно.
По отношение на възражението на въззиваемия, че правото на издръжка на
студент възниква след започване на редовни учебни занятия, а по делото имало данни само,
че ищцата е записана като студент, но няма данни дали ще посещава учебни занятия, следва
да се отбележи, че академичната учебна година започва от първи октомври на съответната
календарна година, а искът е предявен на 16.12.2020 г., т.е.ищцата вече е била студент
редовно обучение, в каквато форма на обучение е записана и към настоящия момент.
Ето защо съдът намира, че искът е основателен и доказан в пълния си размер –
250 лв месечно, считано от датата на предявяване на иска до навършване на 25 годишна
възраст от ищцата или до завършване на висшето й образование.
Поради несъвпадането на изводите на двете инстанции, макар – поради
представени във въззивното производство нови доказателства, обжалваното решение следва
да бъде отменено и вместо него следва да се постанови осъждане на ответника да заплаща на
ищцата претендираната от нея издръжка по чл.144 СК.
Предвид постановения резултат, на основание чл.78, ал.1 ГПК, въззиваемият-
ответник следва да заплати на въззивницата-ищец сторените от нея съдебни разноски в
двете инстанции – 300 лв за заплатено адв.възнаграждение за първоинстанционното
производство и 300 лв за заплатено адв.възнаграждение за въззивното производство.
4
Тъй като делото е решено в полза на лице, освободено от държавна такса, то
следва да бъде постановено осъденото лице да заплати всички дължащи се такси и разноски
в полза на съда съгласно чл.78, ал.6 от ГПК, които са в размер на 540 лв - държавна такса за
разглеждане на делото пред двете инстанции.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Решение № 260855 от 14.06.2021 г. по гр.д.8146/2020 г. по описа на
РС Бургас, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Н. Х. А. от ***, ЕГН **********, на основание чл.144 СК да заплаща
на Е. Н. А. от ***, ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 250 лв (двеста и петдесет
лева), считано от предявяването на иска – 15.12.2020 г. до навършване на 25-годишна
възраст или до завършване на висшето й образование.
ОСЪЖДА Н. Х. А. от ***, ЕГН **********, да заплати на Е. Н. А. от ***, ЕГН
**********, сумата от общо 600 лв (шестстотин лева), представляваща съдебни разноски
пред двете инстанции.
ОСЪЖДА Н. Х. А. от ***, ЕГН **********, да заплати в полза на Държавата по
сметката на Бургаски окръжен съд сумата от 540 лв (петстотин и четиридесет лева)
представляваща дължими държавни такси за производството пред двете инстанции, на
основание чл.78, ал.6 от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5