Решение по дело №3367/2018 на Административен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

№ 753

Гр. Пловдив, 04.04.2019 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Пловдив, XVI състав, в публично съдебно заседание на двадесет и първи март две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ

 

С участието на секретаря РУМЯНА АГАЛАРЕВА, като разгледа доклад­ва­ното от съдия Митрев адм. дело номер 3367 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производство пред първа инстанция.

Образувано е по повод на жалба, подадена от „Луми“ ЕООД, ЕИК по булстат *********, със седалище и адрес на управление: - гр. Пловдив, ул. „Кръстьо Пастухов“ № 28-30, представлявано от А.А.– управител, против Акт за установяване на задължения по чл.107 ал.3 от ДОПК  № 575 от 19.03.2018 г. на главен инспектор „Ревизии и контрол“, отдел „Финансова политика“, сектор „МДТ - Събиране“ при община „Родо­пи“, в частта му, потвърдена в хода на административното обжалване с Ре­шение № 162 от 19.10.2018 г. на началника на отдел „Финансова политика“ при община „Родопи“ относно установените на дружеството публични задъл­жения, както следва: 1. Данък върху недвижими имоти за периода 01.01.2013 – 31.12.2017 г. в размер общо на 8 454.59 лв. и лихви в размер на 2 051.55 лв. и 2. ТБО – чистота на териториите и депо за периода 01.01.2013 – 31.12.2017 г общо в размер на 15 775.67 лв. и лихви – 4 621.32 лв.

Твърди се незаконосъобразност на акта, като мотивите за това могат да бъдат систематизирани по следния начин: 1. Липса на материална компетентност на издателя на акта; 2. Неправилно потвърдени задължения от решаващия орган по чл.107 ал.4 от ДОПК; 3. Общината реално не предоставя, както услугата по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване за никой от процесните периоди по отношение на собствения й имот, така и по отношение на компонента обезвреждане на бито­вите отпадъци в депа. Настоява се за отмяна на акта, в потвърдената му с решението на горес­тоящият административен орган част по доводи, подробно изложени в представената писмена защита. Претендират се сторените разноски.

Ответникът по жалбата – началник отдел „Финансова политика“ при об­щина Родопи, чрез процесуалния си представител адв. М. оспорва жалбата по мотиви, подробно изложени в представените по делото писмени бележки.

Пловдивският административен съд – шестнадесети състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производ­ст­во доказателства, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в рамките на предвидения за това процесуален срок и от лице имащо правен ин­терес от оспорването, в посочените й части е насо­чена срещу подлежащ на съдебен контрол административен акт, след надлежно изчерпан ред за оспорването му пред горестоящия административен орган, ко­ето налага извод за нейната допустимост.

За яснота на оспорващия и предвид поддържа­ните възражения следва да се посочи, следното:

В чл.4 ал.1 ЗМДТ е предвидено, че установяването, обезпечаването и събирането на местни данъци се извършват от служителите на общинската ад­министрация по реда на ДОПК; обжалването на свързаните с тях актове се из­вършва по същия ред; според ал.3 в производствата по ал.1 служителите на об­щинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите; според ал.5 кметът на общината упражнява правомощията на решаващ орган по чл.152 ал.2 от ДОПК, а ръководителят на звеното за местни приходи в съответ­ната община на териториален директор на Националната агенция за приходите.

Съответно чл.9б от ЗМДТ изцяло препраща относно реда за установява­нето, обезпечаването и събирането на местните такси по този закон към този по чл.4 ал. 1 – 5, както и, такова препращане е сторено и относно обжалването на свързаните с тях актове.

С процесния АУЗД са установени, както задължения за данък върху недвижимите имоти, така и за такса битови отпа­дъци /ТБО, в конкретно посочени нейни компоненти/ и лихви за несвоевременно­то разчитане на тези задължения, всички те за конкретно цитирани периоди, подробно посочени в АУЗД и в решението.

В глава четиринадесета от ДОПК са регламентирани способите за устано­вяване на данъци и задължителните осигурителни вноски, като от тях, за местни­те данъци и такси са приложими два способа: предварително установяване, кое­то се осъществява с акт за установяване на задължение по данни от декларация по чл.107 ал.3 ДОПК, и установяване, което се осъществява с ревизионен акт по чл.108 ДОПК.

В чл.144 ал.1 ДОПК е предвидено, че по реда за обжалване на ревизио­нен акт се обжалват и другите актове, издавани от органите по приходите, до­колкото в този кодекс не е предвидено друго, а според ал.2, разпоредбите на та­зи глава (глава седемнадесета, озаглавена „Общи разпоредби“ от дял трети, озаглавен „Обжалване“) се прилагат в производствата по обжалване, уредени в другите дялове на този кодекс, ако не е предвидено друго.

Въз основа на цитираните законови разпоредби, които намират субсиди­ар­но приложение при установяването на задължения за данък върху недвижи­мите имоти и таксата битови отпадъци, предвид препращащите разпореди на чл.4 ал.1-5 и чл.9б от ЗМДТ и чл.144 ал.1 ДОПК, се налагат следните изводи: за­дълженията за данък върху недвижимите имоти и ТБО могат да се установяват или чрез акт за установяване на задължение по декларация по чл.107 ал.3 от ДОПК, или чрез ревизионен акт по чл.108 от ДОПК; и в двата случая актът под­лежи на задължителен административен контрол, като за случаите, при които задължението е установено с акт по чл.107 ал.3 ДОПК, компетентният горесто­ящ орган (в ДОПК наречен „решаващ орган“) е ръководителят на звеното за ме­стни приходи в съответната община (според чл.4 ал.5 предл. второ от ЗМДТ), а в случаите, при които задължението е установено с ревизионен акт, решаващ орган е кметът на общината (според чл.4 ал.5 предл. първо от ЗМДТ). На об­жалване пред съда подлежи първоначалният административен акт само в част­та, която е обжалвана по административен ред, разбира се, в предвидения за то­ва преклузивен срок, и е потвърдена при това обжалване (чл.156 ал.1, 2 и 3 ДОПК).

Издаденият по реда на чл.107 ал.3 ДОПК акт, какъвто е настоящият случай, може да се обжалва в 14-дневен срок от получаването му пред ръково­дителя на звеното за местни приходи в общината, а при евентуално потвържда­ване на акта – същият може да бъде обжалван пред съответния администрати­вен съд в 14-дневен срок от получаване на решението за потвърждаването му или в срока по чл.156 ал.5 ДОПК при мълчаливо потвърждаване по смисъла на чл.156 ал.4 ДОПК.

В конкретния случай се установи, че АУЗД № 575 от 19.03.2018 г. (л.11) на главен инспектор „Ревизии и контрол“ при община „Родопи“ е оспорен от „Луми“ ЕООД с жалба вх. № 53-974-1 от 20.08.2018 г. пред горестоящия в йерархията административен орган – началник отдел „Финансова политика“ при община Родопи, който, от своя страна, в срока по чл.155 ал.1 от ДОПК /същият е 60-дневен и се брои от изтичане на срока по чл.146 от ДОПК, при липсата на твърдения, а и на доказателства за хипотеза било то на чл.145 от ДОПК или на чл.156 от ДОПК, т.е. е следвало да изтече на 19.10.2018 г., датата на която е издадено потвърждаващото решение.

Същото е връчено на оспорващия на 29.10.2018 г., който факт има значение единствено за началото на срока за оспорването на АУЗД, в частта в която е потвърден в хода на административното му обжалване по съдебен ред, а този преклузивен срок съдът приема, че е спазен.

По делото е приложена и Заповед № 506/19.05.2016 г. (л.29) на кмета на общ. Родопи – Пловдив, с която на основание чл.4 ал.4 от ЗМДТ във връзка с чл.4 ал.1, ал.3 и чл.9б от ЗМДТ във връзка с чл.128 ал.1 и ал.3 от ЗМДТ и чл.279 ал.1 и ал.3 от ДОПК във връзка с чл.44 ал.2 във връзка с чл.44 ал.1 от ЗМСМА, лицето Теодора Димитрова Първанова – на длъжност главен инспектор „Ревизии о контрол“, сектор „МДТ – събиране и контрол“, отдел „Финансова политика“ и определено да има правата и задълженията на орган по приходите по смисъла на ДОПК за времето на заемане на длъжността.

Предвид изложеното, съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя за липса на материална компетентност на издателя на акта.

            От фактическа страна съдът намира за установено следното:

 

От Т.Д.П.-Г., на длъжност главен инспектор „Ревизии и контрол“ в сектор „МДТ – събиране и контрол“, към отдел “Финан­сова политика” при община Родопи, е извършена проверка по подадени декларации по чл.17 от ЗМДТ, във връзка с уста­новяване на задълже­нията за местен данък и такса битови отпадъци /ТБО/ на „Луми“ ЕООД във връзка с декларирани от дружеството с 10 бр. декларация по чл.14 и по чл.17 от ЗМДТ, подробно описани в АУЗД, недвижими имоти, при която е установено, че лицето не е внасяло в цялост дължимите в тази връзка суми за периодите на проверката – от 01.01.2011 г. до 31.12.217 г.

При проверката е установено, че с декларация по чл.14 ЗМДТ са декларирани три имота извън строителните граници на с. Кадиево, представляващи земя с различна площ, за които има открити партиди; с декларация по чл.14 от ЗМДТ е деклариран един имот извън строителните граници на с. Оризаре, с декларация по чл.17 от с.з. са декларирани 5 имота извън строителните граници на с. Оризаре, състоящи се от земя, като за всички тях също има открити партидни номера.

С така подадените декларации „Луми“ ЕООД декларира, че едноличен собственик на описаните имоти, намиращи се в с. Кадиево и в с. Оризаре, общ. Родопи, обл. Пловдив. 

Установено е, че лицето не е внесло своевременно дължимия за имота данък недвижими имот, респ. че не е внасяло дължима сума за ТБО, поради кое­то и са установени следните публични задължения: 1. Данък върху недвижими имоти за периода 01.01.2013 – 31.12.2017 г. общо в размер на 8 454.59 лв. и лихви за забава за несвоевременното разчитане с бюджета на задълже­нията за данък недвижими имоти за същия период общо в размер на 2 051.55 лв.; 2. Задължението за такса за битови отпадъци за компонен­та поддържане чистотата на териториите за обществено ползване и за компонентите й обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения за периода 01.01.2011 г. – 31.12.2017 г. общо в размер на 16 225.25 лв. и лихва за несвоевременно внасяне на таксата за същия период общо в размер на 8 076.51 лв.

В резултат на административно обжалване, с Решение № 162/19.10.2018 г. (л.228) са потвърдени задълженията на данък върху недвижимите имоти за периода 01.01.2013 – 31.12.2017 г. в размер общо на 8 454.59 лв. и лихви – 2 051.55 лв. и ТБО – чистота на териториите и депо за периода 01.01.2013 г. – 31.12.2017 г. общо в размер на 15 755.67 лв. и лихви – 4 621.32 лв.

 По преписката са налични заповеди № 644/12.10.2012 г. (л.160), № 790/25.10.2013 г. (л.163), № 799/27.10.2014 г. (л.163), № 1047/09.10.2015х г. (л.174) и № 1105/18.10.2015 г. (л.180), с които  в изпълнение на чл.63 ал.2 от ЗМДТ, кметът на об­щина "Родопи" определя границите на районите, видът на предлаганите услуги и честотата на сметоизвозването по населени места.

Във всички заповеди (л.160 –л.180) е посо­чено, че общината предоставя услугите смето­събиране и сметоизвозване, под­държане на чистотата на териториите за обще­ствено ползване (от 2013 г. насетне изрично са индивидуализирани и вида на ус­лугата извън и в границите на населените места) и обезвреждане на битови от­падъци в депо (от 2014 г. изрично е посочен,о че обезвреждането се извършва в Регионално ДТБО Цалапица) във всички населени места на територията на Об­щина „Родопи“ – обл.Пловдив, целогодишно, като границите на районите, в ко­ито се предоставят тези услуги конкретно по отношение на населените места с. Кадиево и с. Оризаре са определени, както следва: за 2013 г. за с. Кадиево и с. Оризаре -  извършват се всички услуги за имоти в регулацията на населеното място, имоти извън регулация и на обекти по смисъла на чл.12 от ЗУО; за 2014 г. за с. Кадиево - извършват се всички услуги за имоти в регулацията на населеното място, имоти извън регулация и на обекти по смисъла на чл.12 от ЗУО, а за с. Оризаре - извършват се всички услуги за имоти в регулацията на населеното място, имоти на фирми: Евро трейд консулт“ ЕООД, „Перфект 2004“ ЕООД и „Холсим кариерни материали“ АД и на обекти по смисъла на чл.12 от ЗУО; за 2015 г. за с. Кадиево - извършва всички услуги за имоти в регулация на населеното място и на обекти по смисъла на чл.12 от ЗУО, а за с. Оризаре - извършват се всички услуги за имоти в регулацията на населеното място, имоти на фирми: Евро трейд консулт“ ЕООД, „Перфект 2004“ ЕООД и „Холсим кариерни материали“ АД и на обекти по смисъла на чл.12 от ЗУО; за 2016 г. за с. Кадиево - извършва всички услуги за имоти в регулация на населеното място и на обекти по смисъла на чл.12 от ЗУО, а за с. Оризаре - извършват се всички услуги за имоти в регулацията на населеното място, имоти на фирми: Евро трейд консулт“ ЕООД, „Перфект 2004“ ЕООД и „Холсим кариерни материали“ АД и на обекти по смисъла на чл.12 от ЗУО; за 2017 г. за с. Кадиево - из­вършва всички услуги за имоти в регулация на населеното място и местността „гьола“ в землището на с. Кадиево, а за с. Оризаре - извършват се всички услуги за имоти в регулацията на населеното място, имоти на фирми: Евро трейд консулт“ ЕООД, „Перфект 2004“ ЕООД, „Холсим кариерни материали“ АД, „Хелиос 2002“ ООД и „Поли болканс“ ООД в землището на с. Оризаре.  

Представени са също и решения на Общински съвет-Родопи (л.186 - л.214) за приемане на план-сметките за приходите и разходите за дейностите по сметосъбирането и сметоизвозването, депонирането и обезвреждането на битовите отпадъци и чис­тотата на териториите за обществено ползване и определяне на промилите за облагане с такса битови отпадъци.

Представено е и заверено копие на Наредба № 7 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги в община Родопи – Пловдив (л.253).

Представени са и доказателства за декларации по чл.14 и по чл.17 от ЗМДТ, както и данъчни оценки на имотите (л.30 – л.159).

С цел доказване фактическото предоставяне на услугите и в изпълнение разпореждането съда за разпределяне на доказателствената тежест в процеса, ответната страна предостави и съответно бяха приети писмени доказателства.

Представени са сключени трудови договори, респ. заповеди за прекратя­ване на трудово правоотношение, от които безспорно се установява, че през процесните периоди конкретно в с. Кадиево и в с. Оризаре,  община Родопи, са били наети по трудови правоотношения лица на длъжност „общ работник чистота“ (с приложена длъжностна характеристика за общ работник, дейност „чистота“, съобразно която трудовите му функции са свързани с осъществява почистване на общинските улици, терени и градини, сортиране и товарене на отпадъците до определените места, почистване на улици, стълби и терени от сняг и лед през зимния период и прочие, л.251 – л.322)

От посочените писмени доказателства съдът приема, че община Родопи реално е предоставяла услугата по поддържане на териториите за обществено ползване в с.Кадиево и с. Оризаре. Безспорно е, от друга страна, че липсват доказателства за предоставянето й конкретно в местността, където се намира имотът на оспор­ващата.

При така установеното от фактическа страна съдът формира следните правни изводи:

При така установеното и в изпълнение на задълженията си по чл.168 ал.1 във връзка с чл.146 от Административнопроцесуалния кодекс, за служебна про­вер­­ка на обстоятелствата, съдът констатира, че административният акт е изда­ден от компетентен орган и в съответната форма, при спазване на процесуално­правните разпоредби по издаването му, но неправилно е приложен материалния закон.

Посоченото по-горе относно приложимостта на разпоредбите на ДОПК, съотнесено към конкретиката на настоящия казус нала­га да се приеме,че произ­водството по установяване на задълженията за данък недвижим имоти и ТБО по отношения на жал­­боподателя за притежаваните от него имоти, е по реда за ус­тановяването им предвиден в чл.107 ал.1 - 4. Посоченият норма­тивен текст в своите алинеи предвижда, че, когато органът по приходите устано­вява раз­ме­ра на дължимия данък или осигурителната вноска въз основа на по­дадена от за­дълженото лице декларация, задължението подлежи на внасяне в срока, пред­ви­ден в съответния закон като неговият размер се съобщава на за­дълженото ли­це. По искане на последното органът по приходите издава акт за установява­не на за­дължението в 30-дневен срок от искането. Акт може да се издаде и слу­жебно при установяване на несъответствие между декларираните данни и дан­ните, по­лу­чени от трети лица и организации, след като е изчерпан редът по чл.103 от ДОПК, както и, когато не е подадена декларация или задълже­нието не е платено в срок и не е извършена ревизия. 

Доколкото в случая от доказателствата по делото безспорно се устано­вява, че за процесните периоди „Луми“ ЕООД е декларирало, с подадените от него декларации, че е едноличен собственик на процесните имоти, всички с партиден номер, находящи се в с. Кадиево и в с. Оризаре. С оспорения акт е установено, че дружеството има непогасени задължения за данък върху недвижимите имоти за периода 01.01.2013 – 31.12.2017 г. По делото няма данни задълженията да са погасени. Отделно от това, конкретни възражения в тази насока не се излагат.

Няма спор и, че „Луми“ ЕООД е данъчно задължено лице за данък върху недвижимите имоти.

Съгласно чл.10 ал.1 от ЗМДТ (действаща редакция,ДВ, бр.98 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) с данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените места и селищните образувания, както и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 от Закона за устройство на територията и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон.

Съгласно чл.11 ал.1 от с. з. данъчно задължени лица са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти, а от своя страна, чл.64 от ЗМДТ (действаща редакиця, ДВ, бр.95 от 2009 г., в сила от 1.01.2010 г.) гласи, че таксата се заплаща от лицата по чл.11.

Или иначе казано, при условие, че „Луми“ ЕООД е данъчна задължено лице за данък върху недвижимите имоти и липсата на данни за заплатен данък върху тези имоти, правилен е изводът на проверяващия за дължимост на ДНИ за периода 01.01.2013 – 31.12.2017 г.

            На следващо място, ДНИ е заплатен не в предвидените за това срокове, поради което и са били на лице пред­поставките за служебно издаване на акта по чл.107 от ДОПК, предвид на което и правилно са определени лихви за тези задължения.

            На следващо място, няма спор и, че дружеството-жалбоподател не е заплащало ТБО – чистота на териториите и депо за периода 2013 – 2017 г. Спорът тук се концентрира върху въпросът – дължи ли се ТБО за тези услуги.

            По отношение на приложимия материален закон, на първо място, следва да се посочи, че в новелата на чл.141 ал.3 от Конс­ти­туцията на Република Бъл­гария е предвидено правомощие на Общинските съвети да определят размера на местните такси, по ред установен със закон.

В разпоредбата на чл.8 ал.1 ЗМДТ е регламентирано правото на тази съ­ве­ти да издават наредби, с които да уреждат, съобразно нормативните актове от по–висока степен, неуредени от тях обществени отношения с местно значе­ние.

Същевременно, съгласно чл.62 ЗМДТ такса за битови отпадъци се запла­ща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на те­риториите за обществено ползване в населените места, като размерът на так­са­та се определя по реда на чл.66 ЗМДТ за всяка услуга поотделно – сметосъ­би­ране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или дру­ги съоръ­жения; чистотата на териториите за обществено ползване.

Съгласно чл.63 ал.1 и ал.2 от ЗМДТ (действаща редакция, ДВ, бр.153 от 1998 г.) за имоти, намиращи се извън районите, в които общината е орга­низирала събиране и извозване на битови отпадъци, се събира такса за ползва­не на депо за битови отпадъци и/или за поддържането на чистотата на терито­риите за обществено ползване. Границите на районите и видът на предла­ганите услуги в съответния район, както и честотата на сметоизвозване се опре­делят със заповед на кмета на общината и се обявяват публично до 30 /респ.31/ октом­ври на предходната година.

Съгласно чл.67 ал.4 във връзка с ал.1 и ал.2 от ЗМДТ таксата се определя в левове според количеството на битовите отпадъци, когато не може да се устано­ви количеството на битовите отпадъци, размерът на таксата се определя в лево­ве на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет; таксата за поддържане чистотата на териториите за обществено ползва­не в населените места се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет.

От съдържанието на цитираните текстове на чл.67 ал.1 и ал.2 ЗМДТ се налага изводът, че е установена поредност при прилагането на двата способа за определяне на размера на таксата битови отпадъци. Първият способ, който е рег­ламентиран в ал.1, е определяне на размера според количеството на бито­ви­те отпадъци и само при невъзможност за прилагането му, следва да намери приложение ал.2, според която размерът на таксата се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от Общинския съвет.

Способите по ал.1 и ал.2 за определяне размера на таксата за битови отпадъци не се прилагат алтернативно, а се прилагат при условията на евент­уал­ност – в посочената в закона последователност.

Определянето и администрирането на местните такси и в частност на так­сата за битови отпадъци е предоставено на Общинския съвет съгласно раз­по­редбите на чл.9 ЗМДТ и чл.66 ал.1 ЗМДТ, който орган приема Наредба за оп­ределянето и администрирането на местните такси и цени на услуги. Таксата за битови отпадъци се определя в годишен размер за всяко населено място, въз основа на одобрена план-cметка за разходите за всяка дейност, включваща раз­ходите, посочени в чл.66 ал.1 т.1 – 4 ЗМДТ.

По делото е представена Наредба №7 за определянето и администрира­нето на местните такси и цени на услуги (Наредбата),  в редакцията й към мо­мента на издаване на АУЗД.  Според чл.10 ал.9 от Наредбата, размерът на так­сата за битови отпадъци се определя според количеството генерирани битови отпадъци, като в случай на обективна невъзможност, таксата се определя на ба­за на данъчната оценка/отчетна стойност и се заплаща заедно с данъка върху недвижими имоти. При определяне размерът на таксата стриктно се спазва Методиката за определяне на количеството битов отпадък, генериран от едно лице, утвърдена  от МОСВ, при съблюдаване особеностите на района, а именно – множество жители, които пребивават временно и не могат да бъдат обхванати, традиционното зеленчукопроизводство в урбанизираните територии, генериращо растителен отпадък, което дава възможност за прилагане на двата подхода. Според ал.6 на същата разпоредба таксата се определя според количе­ството на битовите отпадъци, задължените лица подават декларация с указания вид и брой на съдовете за събиране на битови отпадъци за съответната година. Според изр.трето на същата разпоредба, физическите и юридическите лица, регистрирани по смисъла на ТЗ, прилагат към настоящата декларация копие от фирмена програма за управление на отпадъците. Т.е. ясно е разпи­сано как се определя таксата за битовите отпадъци.

От представената по делото административна преписка се установява, че в изпълнение изискванията на наредбата размерът на таксата за битови отпадъ­ци е определян за всяка услуга поотделно с решения на Общински съвет – Родопи за всяка от процес­ните години.

Спорът между страните, в частта относно вменените задължения за ТБО е свързан и с преценка относно значението на заповедта на кмета по чл.63 ал.2 ЗМДТ и реалното предоставяне на съответния компонент на услугата.

ТБО е съвкупност от три различни услуги - сметосъбиране и сметоизвоз­ване /за тази услуга не е вменено задължение/; поддържане на чистотата на те­риториите за обществено ползване; обезвреждане на битови отпадъци. Трите услуги са с различно предназначение, съответно задължението за заплащане на такса за тяхното ползване възниква при различни предпоставки.

Съгласно съдебната практика услугата "поддържане на чистотата на тери­ториите за обществено полз­ване" се предоставя от общината, за да гарантира приети от държавата и обществото стандарти на поддържане на териториите за обществено ползване, необходими за съвместното съжителство в рамките на съответната територия. Тя включва поддържане на чистотата на уличните плат­на, площадите, алеите, парковите и другите територии от населените места и селищните образувания в общината, предназначени за обществено ползване. Предпоставките, при наличието на които възниква задължението за такса за то­зи вид услуга са: правният субект да притежава качеството на лице по чл.64 ал.1 ЗМДТ; Общинският съвет да е определил размера на таксата за услугата; услугата фактически да е предоставяна от общината. Следователно, във връзка с дължимостта на таксата за поддържане на чистотата на териториите за об­ществено ползване, законодателят не е предвидил сред предпоставките, включ­ване на тази услуга в заповедта на кмета по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ и попадане на имота в границите на районите, в които общината е декларирала, че ще предос­тавя услугата. Този извод следва от изричната разпоредба на чл.63 ал.1 ЗМДТ (действаща редакция, ДВ, бр.153 от 1998 г.), според който, за имоти, намиращи се

извън районите, в които общината е организирала събиране и извозване на битови

отпадъци, се събира такса за ползване на депо за битови отпадъци и/или за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване. Или иначе казано, таксата за услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване е дължима и, когато имотът попада извън районите, в кои­то общината е организирала събиране и извозване на битови отпадъци. Таксата се дължи за извършени дейности на териториите за обществено ползване в населеното място, а не конкретно на територията на имота или в непосредствена близост до него. Разбира се, за да е дължима так­сата е необходимо също така общината фактически да е предоставяла услугата - чл.71 т.2 ЗМДТ – такова фактическо положение ответникът установи чрез представените писмени доказателства.

Услуга "обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депа или на други съоръжения за обезвреждане" е необходима по отношение на битовите отпадъци, получени от сметосъбирането и сметоизвозването, така също за бито­вите отпадъци, получени от поддържането на чистотата на териториите за об­ществено ползване, както и за осигуряване на общото задължение на общината по обезвреждане на битовите отпадъци. Именно с оглед на това, в Закона за управление на отпадъците са определени задълженията на общините по тре­тиране на отпадъците, както и правните форми, чрез които това може да става. Предпоставките за дължимост на таксата за тази услуга са: правният субект да има качеството на лице по чл.64 ал.1 ЗМДТ; Общинският съвет да е опреде­лил размера на таксата за услугата; общината да ползва депо за обезвреждане на битови отпадъци или друго съоръжение за тяхното обезвреждане. Следова­телно, за дължимостта на таксата за обезвреждане и на таксата за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, законодателят не е пред­видил предпоставките включване на услугата в заповедта на кмета по чл.63 ал.2 ЗМДТ, съответно попадане на имота в границите на районите, в които общината е декларирала, че ще предоставя услугата. Този извод произтича от изричната разпоредба на чл.63 ал.1 ЗМДТ /в приложимата ревдакция/, съгласно която так­сата за услугата обезвреждане на битови отпадъци е дължима и, когато имотът попада извън районите, в които общината е организирала събиране и извозване на битови отпадъци. Нейната дължимост, за разлика от другите две услуги, зако­нодателят не обвързва с доказването на фактическото предоставяне на услуга­та, а се приема, че услугата се предоставя винаги, когато общината ползва депо за обезвреждане на битови отпадъци. Поради това, единствената хипотеза, при която лицата могат да бъдат освободени от заплащане на такса за този компо­нент на ТБО, е когато липсва изградено депо, обслужващо района на общината. В случая обаче съобразно представените доказателства такова е на лице – общината ползва депо за обезвреждане на битови отпадъци – регионално ДТБО - с. Цалапица. Наличието на де­по, обслужващо района на общината, налага извод за липса на условието и на чл.71 т.3 ЗМДТ (действаща редакция, ДВ, бр.101 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г.) за недължимост на такса за услугата "обезвреждане на битови отпадъци в депа".

Съобразно изложеното, настоящият състав на съда намира, че оспореният административен акт в частта му относно вменените задължения за съответните периоди за такса битови отпадъци за компонентите "поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване" и "обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депа или на други съоръжения за обезвреждане" за правилен и законосъобразен.

Що се касае до акцесорните задължения за лихви за забава – съгласно чл.162 ал.2 т.1 и т.3 от ДОПК, вземанията за ДНИ и за ТБО са публични об­щински вземания. За неплатените в законоустановените срокове публични за­дължения се дължи лихва в размер, определен в съответния закон (чл.175 от ДОПК). Сроковете за заплащане на ДНИ и ТБО са изрично регламентирани. При неплащането им в срок задълженото лице изпада в забава и дължи лихва. Пред­вид посоченото правилно с АУЗД е установено, че невнесените в срок местен данък и ТБО по силата на чл.4 ал.2 от ЗМДТ във връзка с чл.9б от ЗМДТ се съби­рат заедно с лихвите по Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания. От жалбоподателя не е оспорено, че посочените в АУЗД лихви върху главниците са правилно изчислени.

Предвид изложеното жалбата се явява изцяло неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

            При този изход на спора и предвид липсата на претенции от страна на ответника за присъждане на разноски, съдът не дължи произнасяне по този въпрос.

Водим от горното, Административен съд – Пловдив, XVI състав,

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Луми“ ЕООД, ЕИК по булстат *********, със седалище и адрес на управление: - гр. Пловдив, ул. „Кръстьо Пастухов“ № 28-30, представлявано от А.А.– управител, против Акт за установяване на задължения по чл.107 ал.3 от ДОПК  № 575 от 19.03.2018 г. на главен инспектор „Ревизии и контрол“, отдел „Финансова политика“, сектор „МДТ - Събиране“ при община „Родо­пи“, в частта му, потвърдена в хода на административното обжалване с Ре­шение № 162 от 19.10.2018 г. на началника на отдел „Финансова политика“ при община „Родопи“ относно установените на дружеството публични задъл­жения, както следва: 1. Данък върху недвижими имоти за периода 01.01.2013 – 31.12.2017 г. в размер общо на 8 454.59 лв. и лихви в размер на 2 051.55 лв. и 2. ТБО – чистота на териториите и депо за периода 01.01.2013 – 31.12.2017 г общо в размер на 15 775.67 лв. и лихви – 4 621.32 лв.

            РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                             СЪДИЯ: