Решение по дело №232/2023 на Административен съд - Ямбол

Производството е образувано на основание чл. 211 ЗМВР във връзка с чл.145 АПК по жалба на П. М. М., [населено място], [ж.к.], бл. № 4, вх. А, ап. 17, чрез адвокат адв.Н. П., сл.адрес [населено място], ул.Г.[населено място]” №13, ет.1, оф.5, [тел. номер], ел.поща - [електронна поща] – пълномощник против Заповед № 467/ 03. 08. 2023 г. на Началника на Затвора- [населено място], с която на оспорващия П. М.-надзирател І степен в Затвора в [населено място] е наложено дисциплинарно наказание „Порицание” за срок от 6 месеца за нарушения на чл. 194, ал.2, т. 2, чл., 197, ал. 1, т. 3 във вр. с ал. 3, т. 1, чл. 200, ал. 1, т. 11 предл. първо от ЗМВР и чл. 19, ал.2 и чл. 15, ал. 1, т.3 от ЗИНС във връзка с чл. 204, т. 4 от ЗМВР и при спазване на изискванията на чл. 195 и чл. 196, ал. 1, ал. 2 и ал. 4 от ЗМВР, считано от датата на връчване на заповедта.

В жалбата се излагат доводи, че оспорената заповед е незаконосъобразна, тъй като е постановена при съществени нарушения на административно производствените правила, при противоречие с материално правните разпоредби и несъответствие с целта на закона. Акцентува се още, че същата не отразява действителната фактическа обстановка. Счита, че е нарушен реда предвиден в чл. 206, ал. 1 от ЗМВР, довел и до нарушаване на правото на защита на наказаното лице. В този смисъл сочи и за нарушение на чл. 206, ал. 4 от ЗМВР. Прави извод, че в случая, ДРО не е провел пълно, обективно и всестранно разследване, а ДНО не е събрал и оценил посочени от оспорващия доказателства. Направен е извод за немотивираност на обжалвания адм. акт - самостоятелно основание за отмяна на обжалвания административен акт. Сочи, че не става ясно по несъмнен начин за колко нарушения - две или повече на брой, е привлечен към дисциплинарна отговорност П. М.. Счита още, че нарушението на закона при определяне на наказанието води до незаконосъобразност на обжалваната заповед и е основание за отмяната й като такава по смисъла на чл. 146,т.4 от АПК. В конкретния случай, органът е наложил наказанието " порицание", без изобщо да се съобрази с императивната норма чл. 197, ал.3, т.2 от ЗМВР и съответно след провеждане на процедура по определяне на отделно наказание за всяко отделно деяние. Така възприетият от органа подход е довел до издаване на процесния акт в нарушение с материалния закон и по специално с нормата на чл. 197, ал.3, т. 2 от ЗМВР, което нарушение също съставлява самостоятелно основание за отмяна на оспорения акт.

На следващо място, никъде в заповедта ДНО не се мотивира в коя от проявените форми на вината органът претендира да е извършено деянието или деянията от оспорващия. Иска се отмяна на оспорената заповед и присъждане на разноски.

В съдебно заседание оспорващия, редовно призован явява се лично и с адвокат Попов, редовно упълномощен, който изцяло поддържа депозираната жалба по изложените в нея съображения. Акцентува, че е нарушено правото на защита на оспорващия, като не му е било предоставено правото да бъде изслушан преди налагане на дисциплинарното наказание. На второ място е допуснато друго съществено нарушение като дисциплинарно-разследващият орган е трябвало да събере и оцени всички доказателства, в това число и сочените от държавния служител. В заповедта за наказание, на трето място, са изброени четири нарушения, всяко отделно нарушение е трябвало несъмнено да се докаже, че е извършено и съответно да се наложи наказание. Подчертава, че в заповедта е посочено, че „ задържаното лице протяга навътре ръката си с чаша, извън обсега на видеокамерите, в която най-вероятно, младшия инспектор М. отлива от течността“. На следващо място намира, че заповедта е бланкетна. Няма доказани дали има настъпили вредни последици. Освен това М. не е бил на поста, на който е служил към него момент. Той е подпомагал друг негов колега. Няма доказателства по преписката на кой пост е бил, кого е подпомагал, къде е бил колегата му при извършването на нарушението и защо не му е помогнал. В заповедта се твърди за дезинфектант - синя течност, но колко алкохол е съдържал този дезинфектант, било ли е дезинфектант, никъде няма установено по надлежния ред. Дисциплинарно наказващият орган е бил длъжен да събере всички доказателства и по несъмнен начин да докаже на съда, на жалбоподателя, че той е наказан правилно. Иска отмяна на Заповед № 467 от 03.08.2023 г. на Началника на Затвора – [област] като неправилна и незаконосъобразна, с присъждане на направените по делото разноски, за което прилага списък.

Оспорващият П. М.: Придържа се към казаното от адвоката. Заявява, че действително не е извършил това, което се твърди, а именно, че е викал екип на спешна помощ. Твърди, че не е вярно. Твърди, че фишовете лично ги e гледал, запознал се е с докладната на колегата си, който ги е повикал, но никъде не ставало дума за дезинфектант или алкохол. В единия фиш пишело „лицето се оплаква от обща отпадналост“, а в другия като анамнеза „не се е хранил от два дни“.

Ответната страна, редовно призована, в съдебно заседание се представлява от старши юрисконсулт П. С., която моли да бъде отхвърлена жабата като неоснователна и недоказана.

Намира, че по несъмнен начин е доказано, че от младши инспектор М. е допуснато нарушение на служебната дисциплина. Заповедта е издадена при спазване на материалния закон и не са нарушени административнопроизводствените правила. Отбелязва, че снабдяването на местата за лишаване от свобода с дезинфекциращи средства е вследствие на изпълнение на разпоредбите на ЗИНС в частта „Здравен контрол и хигиена в затворите“, с оглед опазване живота и здравето на служителите. Действително не са настъпили съществени последици от извършените нарушения, което е отразено и в заповедта за наказания, но е факт, че в късните часове на същата дата е викан екип на спешна помощ точно за тези задържани лица, които най-вероятно са употребили дезинфектант, видно от приложените по делото амбулаторни листи. Иска отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение и също така счита, че адвокатския хонорар е завишен.

След цялостна преценка на събраните по делото доказателства в тяхното единство и поотделно, съдът приема за установена следната фактическа обстановка: Обжалвана е Заповед № 467/ 03. 08. 2023 г. на Началника на Затвора- [населено място], с която на оспорващия П. М.-надзирател І степен в Затвора в [населено място] е наложено дисциплинарно наказание „Порицание” за срок от 6 месеца за нарушения на чл. 194, ал.2, т. 2, чл., 197, ал. 1, т. 3 във вр. с ал. 3, т. 1, чл. 200, ал. 1, т. 11 предл. първо от ЗМВР и чл. 19, ал.2 и чл. 15, ал. 1, т.3 от ЗИНС във връзка с чл. 204, т. 4 от ЗМВР и при спазване на изискванията на чл. 195 и чл. 196, ал. 1, ал. 2 и ал. 4 от ЗМВР, считано от датата на връчване на заповедта.

Според изложеното в заповедта, съгласно утвърдената ежедневна нарядна ведомост на 25.03.2023 г., мл.инсп. П. М., надзирател в Затвора в [област] застъпва на пост №21 (дежурен по арест) в 08.00 ч. и отстъпва на същата дата в 20.30 ч. В интервала от време 15:04:02 ч. до 15:04:32 ч. оспорващият е допуснал задържано лице в ареста към затвора [населено място] да употреби (не по предназначение) течност (синя) съдържаща алкохол, а именно дезинфектант за ръце и позволява в 15.06.16ч. на задържано лице да подаде през ревизионния отвор на друго задържано лице настанено в стая № 16 шише със синя течност (дезинфектант), което е изнесено видимо пълно наполовина извън стая № 16 в 15.12.58ч. от мл. инсп. Е. М., като в последствие в 15.13.33ч. мл. инсп.М. развива и сваля пулверизатора от шишето и пристъпва в стая № 16 като задържаното лице протяга навътре ръката си с чашата (извън обсега на видеокамерите), в която най- вероятно мл. инсп. М. отлива от течността, след което и в коридора в 15.13.51ч. отлива малко течност в чашата на задържаното лице, поставя пулверизатора на шишето и го оставя на земята до решетката на стълбите.

Направен е извод, че с това си поведение, мл. инспектор П. М. - надзирател в затвора [област] е проявил небрежност при изпълнение на служебните си задължения на 25.03.2023 г., в качеството си на дежурен по арест на пост № 21 и е нарушил преките си задължения от длъжностната характеристика в частта функционални задължения като дежурен по арест предл. шесто във връзка с предл. четвърто - следи за спазването на вътрешния ред в арестните помещения и периодично проверява арестните помещения и своевременно отстранява предметите, които могат да се използват за нападение, бягство и самоубийство, а именно:

- в интервала от време от 15.04.02ч. до 15.04.32ч. на 25.03.2023г. в ареста към затвор [област] става свидетел на отливане на глътка от бутилка със синя течност (дезинфектант съдържащ алкохол) от страна на задържаното лице и не отстранява своевременно бутилката с дезинфектант съдържащ алкохол на недостъпно място за задържаните лица, с оглед избягване ползването му от същите не по предназначение.

Извършеното представлява дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194 ал. 2 т. 2 от ЗМВР, за което е предвидено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за срок от три до шест месеца.

На основание чл. 199 ал. 1 т. 3 предл. първо във вр. с ал. 2 от ЗМВР за извършеното нарушение определя дисциплинарно наказание „писмено предупреждение” за срок от 3 /три/ месеца на мл. инспектор П. М. М. - надзирател I ст. в затвор в [населено място].

На второ място в заповедта се сочи, че мл. инспектор П. М. М. - надзирател в затвора в [населено място], в качеството си на дежурен по арест на пост № 21 на 25.03.2023г. виновно е нарушил разпоредбата на чл. 312 т. 10 от ППЗИНЗС - не позволява внасянето и държането на неразрешени предмети и вещи в килията, а именно:

На 25.03.2023г. в 15.06.16ч. в ареста към затвор [област] позволява на задържано лице да подаде през ревизионния отвор на друго задържано лице настанено в стая № 16 бутилка със синя течност (дезинфектант съдържащ алкохол), което е изнесено видимо пълно наполовина извън стая № 16 в 15.12.58ч. от мл. инсп. Е. М., като в последствие в 15.13.33ч. мл. инсп. М. развива и сваля пулверизатора от шишето, пристъпва в стая № 16 като задържаното лице протяга навътре ръката си с чашата (извън обсега на видеокамерите), в която най- вероятно мл. инсп. М. отлива от течността, след което и в коридора в 15.13.51ч. отново отлива малко течност в чашата на задържаното лице.

Извършеното представлява дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194 ал. 2 т. 2 от ЗМВР, за което е предвидено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от шест месеца до една година.

На основание чл. 200 ал. 1 т. 11 предл. първо във вр. с ал. 2 от ЗМВР е определено дисциплинарно наказание „порицание” за срок от 6 шест/ месеца на мл. инспектор П. М. М. - надзирател в затвора [област]. Направен е извод, че предвид извършване на две едновременно установени нарушения на служебната дисциплина, за които са предвидени различни по вид дисциплинарни наказания, на основание чл. 197 ал. 3 т. 1 е наложено най-тежкото.

За извършените нарушения на служебната дисциплина в интервала от време 15:04:02 ч. до 15:13:51 ч. на 25.03.2023г. в ареста към затвора [населено място], установени от проверка, назначена със заповед № 256 / 21.04.2023г. на началника на затвора [населено място], изменена със заповед № 295 / 12.05.2023г. и заповед № 371/16.06.2023г. също на началника на затвора и изготвена писмена справка по случая с вх. № 3743 / 29.06.2023г. ведно с приложените към нея доказателства, след като адм.орган е оценил събраните доказателства, взел предвид тежестта на нарушенията, липсата на настъпили от него съществени последици, обстоятелствата, при които е извършено (не е взел мерки по предотвратяване употребата на дезинфектант от задържаното лице, като не го е отстранил на безопасно място и в последствие е позволил внасянето неразрешената вещ в килията (дезинфектант на алкохолна основа, не е съобразил рисковото поведение на задържаните лица и въпреки, че вече е видял същите да го използват не по предназначение), формата на вината (не е отстранил своевременно бутилката с дезинфектант съдържащ алкохол на за задържаните лица и в последствие е позволил внасянето неразрешени предмети и вещи - дезинфектант на алкохолна основа в килията) и цялостното поведение на държавния служител по време териториалните поделения на ГДИН като „мл. инспектор“ (липса на наложени наказания до момента, две награди „писмена похвала“ през 2014г. и 2016г., което не е основание за отпадане на отговорността) и приел писмените обяснения на служителя с вх. № 4289 / 27.07.2023г. по описа на затвор основание чл. 194 ал. 2 т. 2, чл. 197 ал. 1 т. 3 във вр. с ал. 3 т. 1, предл. първо от ЗМВР и чл. 19 ал. 2 и чл. 15 ал. 1 т. 3 от ЗИНЗС във връзка с чл. 204 т. 4 от ЗМВР и при спазване изискванията на чл. 195 и чл. 206 ал. 1, ал. 2 и ал. 4 от ЗМВР е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 месеца, считано от датата на връчване на заповедта.

Установените факти и обстоятелства са подробно изложени и обобщени в представените протокол от 28.06.2023г. съставен от комисия, назначена със заповед № 256 от 21.04.2023г. на Началника на Затвора в [област], изгледала записите от системата за виодеонаблюдение за периода от 15.03. до 17.10ч на 25.03.2023г. Следва да се посочи, че в протокола е посочено, че „ЗЛ Д. взема прозрачно шише с пулвелизатор/, най-вероятно дезинфектант“ , пълно почти до горе със синя течност и чете етикета докато говори“. Също така се сочи, че“вероятно“ П. М. е отсипал от тази синя течност в чашата на ЗЛ Р..В последствие е изготвена писмена справка с вх. № 3743 от 29.06.2023г., в изпълнение на заповед № 256 от 21.04.2023г. изменена със заповед № 295 от 12.05.2023г. и заповед № 371 от 16.06.2023г. Съгласно утвърдената и подписана от мл. инспектор П. М. длъжностна характеристика за длъжност „Надзирател II -1 степен“, преките задължения като дежурен по арест включват: да следи за спазването на вътрешния ред в арестните помещения.

В писмена справка вх. № 3743 от 29.06.2023г.назначената комисия се позовава на разпоредбите на чл. 312 т. 7 предл. 7 и т. 10 от ППЗИНЗС, а именно надзирателите независимо от поста, на който изпълняват служебните си задължения, са длъжни да вземат мерки за предотвратяване употребата на спиртни напитки от задържаните под стража и не позволяват внасянето и държането на неразрешени премети и вещи. Цитиран е чл. 94 от Етичния кодекс, държавният служител носи отговорност за живота, здравето и спазването на правата на всяко задържано лице. Направен е извод, че оспорващият изпълняващ функциите си като дежурен по арест на 25.03.2023г. в интервала от 15.04.02ч до 15.13ч. на 25.03. 23г. е допуснал задържани под стража лица в ареста в негово присъствие да употребяват течност съдържаща алкохол/дезинфектант за ръце/, като на едно от задържаните лица позволява да внесе от същата течност в жилищното помещение на друго ЗЛ-нарушение на чл. 312 т. 7, предл. 7, т. 10 от ППЗИНЗС и раздел Функционални задължения която дежурен по арест от длъжностната характеристика на длъжността „Надзирател -Іст.“, предл.6 и чл. 94 от Етичния кодекс. В писмена справка вх. № 3743 от 29.06.2023г.е цитирано изложението с вх. № 2672 от 12.05.2023г. на П. М., който посочва, че едно от задържаните лице е взело отнякъде дезинфектант, констатирано е препредаване на дезинфектанта между други задържани лица, отливане в чаша. От записите за видеонаблюдение се сочи, че вероятно М. отлива от течността, но е с гръб към камерите. От подробното описание в протокола и писмената справка действително се създава възприятие за напрежение и хаотичност, нарушение на реда на втори етаж в ареста на Затвор в [област] на 25.03.2023., описано по часове.

По време на съдебното дирене се изискаха и представиха писмени доказателства, а именно ответната страна да представи по делото заверено копие на протокола, с който са иззети дезинфектантите, с оглед посоченото в изложение вх. № 2672 от 12.05.23г., дадено от оспорващия П. М.. Освен това адм. орган следваше да отговори на какво основание се поддържат дезинфектанти с алкохол в местата за задържане на лицата. Да се отговори изрично продават ли се на лавката в Затвора, [област] дезинфектанти с алкохол на задържаните лица. В отговор постъпи молба с вх. № 2385 от 25.10.2023г. от процесуалния представител на ответната страна, с приложение Справка за закупените стоки от затворническа лавка от лицето И. С. Р. за периода му на задържането под стража ведно с примерна заявка на стоки от лавка [населено място] от 02.02.2023г. ; Справка за закупените стоки от затворническа лавка от П. С. Д. за периода му на задържането под стража ведно с примерна заявка на стоки от лавка [населено място] от 14.02.2023г. ; Справка за всички продадени артикули за след бръснене, несъдържащи алкохол за периода 01.01.2023г. до 23.10.2023г. от затворническа лавка към затвор [област]. Докладна записка от 25.03.2023г. на мл. инсп. П. М.; Докладна записка от 25.03.2023г. на мл. инсп. Т. Б..

При така изяснената фактическа обстановка и след проверка на оспорвания административен акт, съгласно разпоредбата на чл.168, ал.1 АПК, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна с правен интерес от обжалването и в преклузивния срок по чл.149, ал.1 АПК.

Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

Предмет на оспорване пред Административен съд Ямбол е Заповед № 467/ 03. 08. 2023 г. на Началника на Затвора- [населено място], с която на оспорващия е наложено дисциплинарно наказание „Порицание” за срок от 6 месеца считано от датата на връчване на заповедта.

В съответствие с чл.168 АПК във връзка с чл.142 АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички основания по чл.146 АПК, без да се ограничава само с тези посочени от оспорващия.

Необходимо е да са налице в тяхната съвкупност всички изисквания за валидност на административния акт, а именно да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административно-производствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства с целта на закона.

Оспорената заповед е постановена от надлежен орган в кръга на неговата компетентност по чл.204, т.4 ЗМВР, но е незаконосъобразна, т.к. е издадена при съществено нарушение на адм.производствените правила, нарушение на материалния закон и не съответства на целта на закона.

На първо място следва да се посочи, че въпреки многобройните факти и обстоятелства изложени в оспорената заповед, както и в представената справка, протокол, докладни записки не може да се направи обоснован извод за извършено конкретно нарушение, за което да се ангажира отговорността на оспорващия с налагане на дисциплинарно наказание“порицание.“

На следващо място следва да се посочи, че от прочита на оспорената заповед не се установява категоричност, а е изложена вероятност за извършено нарушение, което води до съществено нарушение на административно производствените правила и съответно до нарушение на правото на защита на наказаното лице, което от една страна е достатъчно основание за отмяна на процесната заповед.

В допълнение на изложеното, след представяне на писмените обяснения от служителя не са били събрани нови доказателства за изясняване на фактическата обстановка по случая и е изготвена обобщената справка на комисията, в която са формирани изводите за осъщественото дисциплинарно нарушение, възприети от ДНО(дисциплинарнонаказващия орган).

В обжалваната заповед няма определено дисциплинарно наказание за всяко от изложените нарушения, а те са обобщени до две, поради което изводът на съда е, че с това е нарушена разпоредбата на чл. 197, ал. 3 от ЗМВР. Съгласно чл. 197, ал. 3 от ЗМВР на държавен служител, който е извършил две едновременно установени нарушения на служебната дисциплина, наказващият орган, след като определи наказание за всяко, може да наложи: 1. по-тежкото от определените наказания, когато за санкционирането на нарушенията са предвидени различни по вид дисциплинарни наказания; 2. едно общо наказание за максимално предвидения от закона срок, когато за санкционирането на нарушенията са предвидени еднакви по вид наказания. Посочената норма е диспозитивна в частта си, с което дава възможност на наказващия орган да постъпи в зависимост от посочените в т. 1 и т. 2 хипотези и това изцяло е в рамките на неговата оперативна самостоятелност. Същевременно разпоредбата е императивна в частта си, с която задължава наказващият орган да определи наказание за всяко едно нарушение на служебната дисциплина на държавен служител, който е извършил няколко едновременно установени нарушения.

По силата на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед, в която задължително се посочват: извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. Въведената с чл. 197, ал. 3 от ЗМВР процедура предвижда задължение на дисциплинарно наказващият орган да прецени всяко от нарушенията поотделно и да определи отделни наказания. В конкретния случай са описани 4 нарушения на 25.03.2023г. а е определил наказания за две. Поради това административният орган е допуснал нарушение на изискването на чл. 197, ал. 3 от ЗМВР, тъй като посоченото в заповедта не може да се приеме по какъвто и да било начин за надлежно индивидуализиране на наказание по смисъла и начина вложен от законодателя във въпросната норма.

На следващо място оспорената заповед не е мотивирана в частта й относно определянето вида и размера на наложеното наказание, поради което е постановена в нарушение на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР. Последният изисква при определяне на вида и размера на дисциплинарните наказания да се вземат предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. Задължение на дисциплинарно наказващия орган е да изложи мотиви, които да обективират волята му относно избора на съответното дисциплинарно наказание и неговия размер, но в настоящия случай такива мотиви не са посочени. Посоченото обуславя извода за неизпълнение и на задължението по чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, което е императивно и влече необоснованост както по отношение въпроса за извършване на нарушението, така и за вида и размера на наложеното наказание. А това не е извършено, тъй като адм. орган не е оценил всички факти и обстоятелства от значение за случая. Следва да се посочи, че оспорената заповед няма нито ред за формата на вината на описаните деяния и по точно в какво се изразява тя . Освен това няма цитирани нарушения на Етичния кодекс, въпреки че се споменава в справката за това. И в раздел І и в раздел ІІ от заповедта се сочи, че е налице нарушение на чл. 194 ал. 2 т. 2 от ЗМВР., т.е. неизпълнение на служебните задължения. Следователно посочени са едни и същи нарушения, а са определени за две нарушения за всяко по отделно различни наказания и впоследствие най-тежкото. Следва да се има предвид, че в случая се създава объркване у наказаното лице, какви конкретни норми е нарушил и в какво се изразява нарушението на служебната дисциплина. Остава неясен въпроса, защо е приел адм. орган че следва да се наложи писмено предупреждение за 3 месеца. Следва да се посочи, че в заповедта няма нито ред за нарушение на Етичния кодекс, въпреки, че в справките на комисията се твърди за такова. Следователно адм. орган е преценил, че не следва да се ангажира отговорност по този ред.

Съдът с оглед изясняване на фактическата обстановка по делото е изискал ответната страна да представи по делото заверено копие на протокола, с който са иззети дезинфектантите, с оглед посоченото в изложение вх. № 2672 от 12.05.23г., дадено от оспорващия П. М.. Освен това адм. орган е следвало да провери и изясни на какво основание се поддържат дезинфектанти с алкохол в помещенията за задържане на лицата. Да се отговори изрично продават ли се на лавката в Затвора, [област] дезинфектанти с алкохол на задържаните лица. С молба вх. № 285 от 25.10.2023г. са представени Справка от адм. орган за закупените стоки от затворническа лавка от лицето И. С. Р. за периода на задържането му под стража, ведно с примерна заявка на стоки от лавка [населено място] от 02.02.2023г., а именно Справка за закупените стоки от затворническа лавка от П. С. Д. за периода му на задържането му под стража ведно с примерна заявка на стоки от лавка [населено място] от 14.02.2023г. Справка за всички продадени артикули за след несъдържащи алкохол за периода 01.01.2023г. до 23.10.2023г. затворническа лавка към затвор [област]. Докладна записка от 25.03.2023г. на мл. инсп. П. М.; Докладна записка от 25.03.2023г. на мл. инсп. Т. Б. . Адм. орган е направил извод, че от същите е видно, че посочените задържани лица по време на ареста не са си закупували артикули, като одеколон и дезинфектант съдържащ алкохол. ЯАС намира, че адм. орган не е изяснил всички факти и обстоятелства от значение за случая и не е обсъдил възраженията и обяснения на наказаното лице, което е нарушение на чл. 35 от АПК и е допуснал издаване на адм. акт в нарушение на основен принцип в адм. правораздаване, а именно принципа за съразмерност. Административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Административните органи трябва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел.

Следва да се посочи, че адм. орган на първо място не установява как е попаднал дезинфектант с алкохол в местата за задържане на лицата, не е ясно как е направен извод, че се съдържа алкохол. Но дори и да се приеме, че съдържа алкохол, остава неизяснен въпросът как е попаднал там, след като от една страна не се съдържат в номенклатурата на лавката на затвора. От друга страна е недопустимо да се продават на задържаните лица. Видно от отговор от Началника на Затвора с изх.№ 780 от 14.11.2023г. изрично е посочено, препарата за дезинфекция е само за служебно ползване с оглед защита и здравето на всички служители предвид високата степен на риск от заразяване при работа със задържаните и лишените от свобода. Изрично е посочено, че на лавката в затвора не се продават продукти на алкохолна основа. Отделно от това посочва, че доставките на препаратите за дезинфекция са след проведена обществена поръчка за хигиенизиращи продукти и спечелил търговец за доставката им, като препаратът за дезинфекция на ръце е на алкохолна основа.

Не на последно място има протокол, според който дезинфектанти с алкохол били иззети и от други помещения с протокол. Остава неизяснен въпросът от адм. орган, как са попаднали в помещенията на задържаните лица. В този смисъл следва да се посочи протокол № 5257 от 25.03.2023г. от 16.10.23г., посочено е „от арест“ иззети: хигиенен спрей за ръце -2бр., препарат за ИНОКС -2бр, хигиенен спрей за ръце-3/4, 2бр, дезинфектант за повърхности-3/4-1бр. А в молба № 724 от 23.10.2023г. изготвена от процесуалния представител на ответната страна е посочено категорично, че задържаните лица И. Р. и П. Д. не са си закупували артикули като одеколон и дезинфектант съдържащ алкохол. Видно от докладна записка А-46-4от 25.03.2023г. на 25.03.2023г. 15.04ч, арест етаж 2,мл.инспектор пост 10 е забелязал, че задържано лице под стража в присъствието на оспорващия отваря дезинфектант намиращ се до телефон и отпива глътки от него. Минути по късно дезинфектанта се е озовал в едно от жилищните помещения за известен период от време, като от същата стая, се подавали чаши със синя течност на други задържани лица. Докладна записка от 25.03.2023г. е изготвена и от М. с изх. № А-46-1/25.03.2023г., като е констатирал, че при извършване на сутрешна проверка му направило впечатление, че задържаното лице П. Д. има странно поведение, с агресивен поглед и забавени реакции.Около 15 часа инсп. П. му разпоредила да обходи всички помещения и да провери в кои стаи има дезинфектанти за ръце, като всички били иззети с протокол. Съдът изиска този протокол във връзка с изложение вх. № 2672 от мл.инспектор М. относно действията му по време на дежурството му като постови на пост 21 на 25.03.2023г., дневна смяна за времето от 15 до 17.40часа., като видно от последната е посочено“с ДГН обходихме всички служебни помещения в ареста и там където имаше опаковки с дезинфектанти бяха събрани и иззети с протокол“. Представен е само цитирания по горе протокол № 5257 от 25.03.2023г. от 16.10ч, в който се посочва единствено иззети вещи от арест и са описани 4 препарата, но е неясно от кое точно помещение са иззети.

В този смисъл е и изготвеното възражение с вх. № 3878 от 07.07.2023г. от мл.инспектор М., във връзка с изготвената справка с вх. № 3743 от 29.06.2023г., в която посочва, че не е съгласен с изложените факти и обстоятелства в справката, като акцентува, че от справката не става ясно кой внася опаковката с дезинфектант на въпросното място, и поради това настоява да бъдат прегледани записите от системите за видеоконтрол от предходния момент на случилото се на 25.03.2023г. преди 15.00 часа, за да се установи кой внася опаковката с дезинфектант и къде я поставя.

На 07.07.2023г. видно от становище с вх. № 3899 от 07.07.2023г. от назначената комисия до началника на Затвора не приема възражението на М. и Началника на Затвора с резолюция върху становището изисква писмено обяснение от него.Изпратена е покана с рег. № 517 от 24.07.2023г. до оспорващия.С обяснение от 27.07.2023г. посочва, че не е извършил нарушението за което се извършва проверката. Върху обяснението има резолюция с предложение за наказание“порицание 6 месеца“.

Тук следва да се посочи, че вместо да обсъди възраженията от значения за случая адм.орган е издал процесната заповед. По този начин съществено се нарушава правото на защита на наказаното лице, също достатъчно основание за отмяна на процесната заповед.

Съдебният контрол за материална законосъобразност на обжалваната заповед обхваща преценката дали са налице установените от дисциплинарнонаказващия орган релевантни юридически факти и доколко същите са елементи от състава на посоченото в заповедта нарушение на служебната дисциплина, както и правилното определяне на вида и размера на наложената дисциплинарна санкция. В случая нарушението на служебната дисциплина, за което е наложено дисциплинарно наказание на М. е на основание на чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР неизпълнение на служебни задължения.

Въпреки многословието в мотивите на оспорената заповед, справката и протокола не става ясно за какво точно неизпълнение на служебни задължения е ангажирана дисциплинарната отговорност на служителя. От една страна е посочено че е извършил небрежност в служебната дейност, за което се предвижда писмено предупреждение, т.е. по леко по тежест наказание. Остава неизяснен въпроса защо след констатираната небрежност не е наложил адм. наказание „предупреждение“, а е наложил дисциплинарно наказание - порицание за 6 месеца.

От представените писмени доказателства, няма как да се направи извод за това, че оспорващия е извършил виновно неизпълнение на служебните задължения. Вменяването във вина на това точно адм.нарушение е необосновано. В съдържанието на оспорената заповед е посочено, че твърдяното нарушение не е тежко, от него не са настъпили вредни последици, а като обстоятелства при които е извършено същото е записано, може да се изведе извод, че липсва умисъл и не е целял настъпване на вредни последици“. Такива вредни последици не се доказват и от представените два фиша за спешна медицинска помощ след пристигане на екип от Спешна помощ на процесната дата.

Съдът намира, че това също е друго основание за отмяна на процесната заповед. Не е изпълнено задължението, визирано в чл. 206 ал. 2 от ЗМВР, при определяне на вида и размера на дисциплинарните наказания органът да вземе предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата, тъй като в заповедта по същество липсва обоснованост защо е наложено наказанието порицание, а не например писмено предупреждение или мъмрене, което съдът преценя като допуснато съществено нарушение на административно производствените правила, препятстващо възможността за осъществяване на ефективен съдебен контрол относно съответствието на акта със законовите разпоредби. При издаването на акта за дисциплинарно наказание органът формално е приложил чл. 206, ал. 2 ЗМВР при определяне вида и размера на наказанието, което е самостоятелно основание за отмяна на оспорената заповед. В случая дисциплинарно наказващият орган е наложил процесното наказание "порицание", без да е направен анализ на предпоставките за вида и размера на наказанието, като липсват и съответните изводи в заповедта. При липсата на мотиви в тази посока, изводът на решаващия съд, че е налице несъразмерност на наложеното наказание, като вид санкция от предвидените в чл. 197, ал. 1, т. 1-6 от ЗМВР.

На следващо място, безспорно е наличието на писмена справка №3743 от 29.06.2023г., протокол вх. № 3707 от 28.06.2023г., но в преписката се съдържат и възражения и обяснения от наказаното лице, но никъде не са мотивирано обсъдени.

Безспорни са задълженията на оспорващия възложени му с длъжностната характеристика, но за да бъдат безупречно изпълнени, се изисква всички служители да изпълняват стриктно задълженията в арестните помещения. А именно да не се допускат стоки и предмети, забранени за тези места, а ако са допуснати да се изясни причината. Затова подсказва самата длъжност“надзирава“, но няма как да отговаря и за внесени стоки, без негово знание и съгласие, още повече, че в оспорената заповед се изказва вероятност за извършено нарушение.

В заключение, относно констатациите и възраженията на оспорващия изложени в докладна записка от 25.03.2023г., възражение № 3878 от 07.07.23г., и изложение № 2672 от 12.05.23г., органа не се е мотивирал защо не ги приема, т.е. не е обсъдил фактите и обстоятелствата от значение за случая.

Съдът преценя законосъобразността на оспорения адм. акт към момента на издаването му. По същество липсват мотиви в заповедта обосноваващи налагане на конкретното дисциплинарно наказание. С оглед принципите заложени в АПК, адм. акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Когато с адм. акт се засягат права или се създават задължения за граждани или организации, прилагат се онези мерки, които са по-благоприятни за тях, ако и по този начин се постига целта на закона. Безспорно на процесната дата и в часовете описани в заповедта е доказано, че се е създало напрежение в ареста, хаотичност, нарушение на реда в ареста, но на преценка подлежат всички факти и доводи от значение за случая, подробни мотиви за което съдът изложи по-горе.

С оглед изложеното, установените в хода на проверката фактически обстоятелства не обосновават основания за налагане на дисциплинарно наказание "порицание" на оспорващия. В тази връзка ангажираното от органа правно основание за налагане на наказанието не кореспондира с фактическите констатации в заповедта, респ. сочи на недоказаност на вменените нарушения от оспорващия, което от своя страна обосновава извод за издаване на заповедта и в несъответствие с материалния закон.

По изложените съображения съдът счита, че оспорената заповед е незаконосъобразна, поради което същата следва да бъде отменена. С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на направените по делото разноски, следва ГДИН, София-ЮЛ, в чиято структура се намира издателя на адм. акт да заплати на оспорващия такива в размер на 810лв, от които 10 лева внесена държавна такса и 800 лева адвокатско възнаграждение, чийто размер е съобразен с минималния размер в чл. 8, ал. 2 , т. 3 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради възражението за прекомерност на същото е неоснователно.

Водим от горното, Я А С, втори административен състав

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ по жалба на П. М. М., [населено място], [жк], бл. № 4, вх. А, ап. 17, чрез адвокат адв.Н. П., сл.адрес [населено място], ул.Г.[населено място]” №13, ет.1, оф.5, Заповед № 467/ 03. 08. 2023 г. на Началника на Затвора- [населено място].

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, София да заплати на П. М. М. , [населено място], [жк], бл. № 4, вх. А, ап. 17сумата от 810/осемстотин и десет/ лева, представляваща направените по делото разноски.

 

Решението на основание чл.211 ЗМВР не подлежи на касационно оспорване.

Препис от решението да се изпрати на страните.