Р Е Ш Е Н И Е №
№
гр.Стара Загора, 20.11.2023 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Старозагорският
административен съд в публичното
заседание на двадесет
и пети октомври през две хиляди двадесет
и трета година в състав:
Председател: БОЙКА
ТАБАКОВА
Членове: КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА
ЗЛАТКО МАЗНИКОВ
при
секретаря Пенка Маринова
и в присъствието на прокурора Маргарита Д.а, като разгледа докладваното от БОЙКА ТАБАКОВА адм. дело
№ 585 по описа за 2023 год, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е с
правно основание чл.111, ал.7 във връзка с чл. 122, ал.3 от Закона за
изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.
Образувано
е по касационна жалба от А.Т.С.,
изтърпяващ наказание в Затвора Стара Загора, чрез адвокат К.К. против Решение №
260 от 14.07.2023г по адм. д. № 25/ 2023г по описа на Административен съд Стара
Загора, с което е потвърдена Заповед № Л-6391/ 29.12.2022г на Началника на Затвора Стара Загора за
отнемане в полза на Фонд „Затворно дело“ на предмети, иззети от лишения от
свобода, който ги е държал при себе си неправомерно, а именно 47 бр фонокарти. Жалбоподателят твърди, че решението и заповедта
са незаконосъобразни, постановени при съществени процесуални нарушения и
неправилно приложение на материалния закон.
Според него липсва протокол за изземване на вещите, а издаденият е само
за претърсване и обиск с неправилно посочен адресат. Обосновава, че иззетите
вещи не са индивидуализирани, но и не са забранени за притежаване, негова
собственост са и не са придобити в резултат на неправомерно поведение. Счита
мотивите на съдебния акт за неразбираеми и непълни, особено в частта за
кредитиране на свидетелските показания. Моли за отмяна на решението и решаване
на спора по същество като се приеме, че първоначалната му жалба е основателна.
Ответникът - Началник на Затвора Стара Загора, чрез
процесуалния си представител юрисконсулт С. оспорва жалбата като неоснователна.
По съображения за съответствие на решението и заповедта с материалния закон
моли оспорването им да бъде отхвърлено. Излага доводи, че е допусната
техническа грешка в съдържанието на протокола за претърсване и обиск относно адресата
на извършеното действие, което не представлява съществено процесуално нарушение. Намира за неустановена собствеността на
иззетите вещи поради липса на съответни документи за закупуване или внасяне в
затвора. Поради това счита, че оспорената заповед е издадена в условията на
обвързана компетентност и в съответствие с чл.122, ал.1 от ЗИНЗС и чл.103 от
ППЗИНЗС.
Въз основа
на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
На
28.12.2022г е извършено претърсване и обиск на лишен от свобода, за което от
мл. инспектор Р.Д. в Затвора Стара Загора е съставен протокол № 03336/
28.12.2022г, в който като лице, на което се провежда действието е посочен Т.А.А.,
а касаторът А. С. е посочен като присъствало лице. Отразено е намиране на телефонни
карти Vivacom, 100 импулса, 47 броя. По делото няма спор, че
протоколът е подписан от А. С. като обискирано лице.
От приложената
по преписката Докладна записка вх.№ ИЗ-2588/ 29.12.2022г, изготвена на
28.12.2022г от мл.инспектор в Затвора Стара Загора С.С., се установява, че при
извършено претърсване на 28.12.2022г килия № 10 съвместно с Р.Д. в шкафчето на
лишения от свобода А. С. са открити телефонни
карти Vivacom, 100 импулса, 47 броя. С. дал обяснения, че придобил 50 бр
фонокарти от лишения от свобода М. Д. на по-ниска цена от продажната в лавката
на затвора, за което баща му превел пари на Д.. Към докладната записка е
съставен опис на иззетите 47 бр фонокарти с посочени номера. Приложени са
писмените обяснения на С., на Т.А. и още осем лишени от свобода. Разпитан в
качеството на свидетел, М. Д. заявява, че в деня на освобождаването му от
затвора е предал на А.С. 50 бр телефонни карти /фонокарти/. Д. е предсрочно
условно освободен на 21.12.2022г в 15:02ч, видно от представена справка от
Затвора Стара Загора.
С
оспорената пред първоинстанционния съд Заповед № Л-6391/ 29.12.2022 г на
основание чл.122, ал.2 от ЗИНЗС и протокол за обиск и претърсване № 03336
Началникът на Затвора Стара Загора е разпоредил отнемане в полза на Фонд
„Затворно дело“ на телефонни карти
Vivacom, 100 импулса, 47 броя, държани без право на това от А.С.. По преписката
е представена справка за разходите за фонокарти на касатора за периода
01.01.2022г-31.12.2022г, от която е видно, че е закупил 6 броя.
С
обжалваното решение жалбата на А.С.
против Заповед № Л-6391/ 29.12.2022 г на Началника на Затвора Стара Загора е отхвърлена.
Изложени са съображения, че оспореният административен акт е законосъобразен.
Разгледани са и са отхвърлени като неоснователни оплакванията за допуснато
процесуално нарушение на чл.103 от ППЗИНЗС като е прието, че протоколът за
изземване не е задължително да бъде
отделен документ от протокола за претърсване и обиск. В случая е подписан от С.,
а допуснатата техническа грешка при съставянето му не е самостоятелно основание
за отмяна на заповедта. Съдът приема, че иззетите вещи са индивидуализирани в
достатъчна степен чрез посочване на брой и импулси, както и че са придобити в
нарушение на чл.97, ал.1, т.2 от ЗИНЗС като не дава вяра на показанията на
свидетеля за предаването им на касатора от свободно лице.
В
касационното производство се представи Заповед № Л-302/ 20.01.2023г, с която
Началникът на Затвора Стара Загора на основание чл.101, т.2 от ЗИНЗС налага
дисциплинарно наказание на А.С. за откритите 47 бр фонокарти, индивидуализирани
с уникални номера, за които е прието, че са придобити чрез възмездна сделка с
друг лишен от свобода.
Съдът като обсъди
събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата
оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка
на законосъобразността на обжалвания съдебен акт, направи следните правни
изводи:
Жалбата като подадена в законоустановения
срок по чл.122, ал.3 от ЗИНЗС и от лице, за което оспореният съдебен акт е
неблагоприятен, е процесуално допустима.
Разгледана по същество, се явява
неоснователна.
При внимателен прочит на мотивите на
обжалвания съдебен акт се извлича становището на първоинстанционния съд за
законосъобразност на Заповед № Л-6391/
29.12.2022 г на Началника на Затвора Стара Загора, какъвто краен правен извод
се споделя от касационния съдебен
състав.
Оспорената заповед е
постановена от материално и териториално компетентния административен орган по
смисъла на чл.122, ал.2 от ЗИНЗС – Началникът
на Затвора Стара Загора, който разполага с правомощие да издава заповеди за изземване
на вещи, чието държане не е разрешено на лишените от свобода или не е
установено чия собственост са. Постановена е в предвидената от закона писмена
форма, посочено е правно основание и препращане към Докладна записка вх.№
ИЗ-2586/ 29.12.2022г, изготвена от мл. инспектор в Затвора Стара Загора, в
която се съдържат мотивите от фактическо естество. В съответствие с указанията,
дадени в ТР № 16 от 31.03.1975 г., на ОСГК на ВС, че мотивите могат да бъдат изложени отделно от административния акт и не е
необходимо да съвпадат по време с издаването му, следва да се приеме, че обжалваната
заповед съдържа фактически и правни основания за постановяването й. В
докладната записка се съдържат ясни и пълни конкретни факти, чието посочване обезпечава правото на
задържаното лице да разбере основанията за задържане и да упражни в пълен обем
правото си на защита.
Изцяло
правилни и законосъобразни са правните доводи на първоинстанционният съд, че
законът въвежда задължение да се състави протокол за обиск и претърсване /чл. 87, ал. 1 от
ППЗИНЗС/, който може да инкорпорира и данни за извършени действия по
изземване на неразрешени вещи, ако такива бъдат открити, какъвто е и конкретният
случай, стига те да бъдат надлежно описани. Такива писмени данни са налице в
преписката и това са Докладна записка вх.№ ИЗ-2586/ 29.12.2022г /съставена на
28.12.2022г/ и описът към нея. В този смисъл е неоснователно оплакването, че
вещите са иззети при липса на протокол за това. Не съставлява съществено
процесуално нарушение, т.е. ограничаващо правото на защита на адресата на акта,
направената размяна в посочването на имената на обискираното лице и на присъствалия
свидетел. Касаторът С. не оспорва нито подписа си в протокола, нито неговото
съдържание, с оглед на което не е оборена материалната доказателствена сила на
този официален документ, а именно, че е държал без да има право на това 47 бр
телефонни карти /фонокарти/.
Съгласно чл. 97, ал. 1,
т. 1 и т. 2 от ЗИНЗС, лишените от свобода не могат да внасят и държат при себе
си неразрешени предмети, както и да вземат, заемат, продават, купуват, даряват
и заменят помежду си вещите, с които разполагат. В разпоредбата на чл. 122, ал.
1 от ЗИНЗС е предвидено Министърът на правосъдието да утвърждава списък на
разрешените вещи и предмети, които осъдените и задържаните по реда на НПК лица,
настанени в затворите, поправителните домове и затворническите общежития, могат
да държат при себе си и да ползват. На основание чл. 122, ал. 2 от ЗИНЗС
предметите и парите, държането на които не е разрешено или не е установено чия
собственост са, се изземват. В случая събраните в хода на административното
производство доказателства сочат непротиворечиво, че разпоредените за изземване вещи са закупени
от друг лишен от свобода, както обосновано е прието на стр.2, абз.4 от
обжалваното решение. В този смисъл те са неразрешени за притежаване, а за
изземването на забранени вещи е без правно значение чия е собствеността върху тях.
Действително в мотивите на обжалвания съдебен акт се съдържа становище на съда,
че не дава вяра на свидетелските показания на М. Д. относно продажбата от
негова страна на процесните фонокарти като свободно лице. Настоящият съдебен
състав счита, че се касае за непрецизна формулировка, която е без значение за
крайния резултат от спора. Свидетелят заявява, че ги е предал в деня на
освобождаването си, но това действие обективно не би могло да бъде извършено
преди освобождаването. От друга страна, такъв факт не се сочи в дадените обяснения от
касатора на 28.12.2022г и очевидно е негова защитна теза, която не е надлежно
доказана.
По тези съображения съдебният състав
намира, че не са налице твърдените в жалбата на А.С. касационни основания,
поради което обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в
съответствие и при правилно приложение на закона следва да бъде оставено в
сила.
Водим
от гореизложеното и на основание чл.122, ал.3 във връзка с чл.111, ал.7 от ЗИНЗС, Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260 от 14.07.2023г,
постановено по адм. д. № 25/ 2023г по
описа на Административен съд Стара Загора.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.