Р
Е Ш Е Н И Е
№
125/24.2.2020г.
гр.
Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик, ІV-ти
състав,
в открито съдебно заседание на двадесет и осми януари, две хиляди и двадесета
година в състав:
СЪДИЯ: ВАСКО НАНЕВ
при секретаря Димитрина Георгиева и с
участието на прокурор Стефан Янев, като разгледа докладваното от съдия Нанев
административно дело № 1403 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 и следващите от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Делото
е образувано по искова молба на С.Г.А. ***, подадена чрез адв. Р.А., против Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“, гр. София.
Искът
е с правно основание чл. 203 и следващите от АПК и е в размер на 120 лева.
Било
е издадено наказателно постановление срещу ищеца от началника на ОО АА гр.
Пазарджик. Същото е било обжалвано пред Районен съд – Велинград, като със свое
решение № 150, постановено по АНД № 262/2019
г., Районен съд – Велинград е отменил НП, като това решение е влязло в законна
сила на 26.11.2019 год.
Ищецът
твърди, че за защита по това дело е ползвал адвокатски услуги, като е заплатил
възнаграждение в размер на 120 лева, което представлява, според него,
имуществена вреда.
Иска
се от съда да осъди Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ да заплати
на ищеца сумата от 120 лева, представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди – платено адвокатско възнаграждение за защита по обжалване на
отменено от съда НП, ведно със законната лихва от датата на завеждане на
исковата молба до окончателното изплащане. Претендират се и разноските по
настоящото производство.
В
съдебно заседание ищецът поддържа иска чрез процесуалния си представител адв. А..
Ответникът, ОД
на МВР - Пазарджик, редовно призован, не
се явява представител, не заявява становище по исковата молба.
Прокурорът при Окръжна прокуратура – Пазарджик дава
заключение за основателност на исковата молба. Счита иска за имуществени вреди,
породени от разноски за адвокатско възнаграждение за основателен и доказан по
размер. Предлага съдът да уважи исковата молба.
Административен съд – Пазарджик, след като взе предвид
събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за
установено следното:
С Наказателно постановление № 33-0000057/20.05.2019 год., издадено
от началник група към Началника на ОО АА - Пазарджик, на С.Г.А. за нарушение на чл. 45, т.2, предложение първо от
Наредба № 34 от 06.12.1999 г. за таксиметров превоз на пътници на МТТ е
наложено административно наказание „ глоба“ в размер на 200 лева.
Против издаденото НП
е подадена жалба до Районен съд – Велинград, като по същата е образувано АНД № 262/2019
год. По делото е приложен договор за
правна защита и съдействие от 19.03.2019 г., в който е посочено, че на адвокат А.
е платено в брой договореното възнаграждение в размер на 120 лева за
процесуално представителство в производството пред районния съд.
С Решение № 150, постановено по АНД № 262/2019 г., Районен
съд – Велинград е отменил като незаконосъобразно НП № 33-0000057/20.05.2019
год., издадено от началник
ОО АА - Пазарджик. Решението на първата
контролна съдебна инстанция е влязло в сила на 26.11. 2019 год.
Настоящият иск е предявен на 09.12. 2019 г.
При така установеното от фактическа страна, настоящият
съдебен състав прави следните правни изводи:
Искът е допустим. Изпълнено е условието на чл. 204, ал. 1 от АПК – искът е подаден от лице с надлежна процесуална
легитимация и е насочен против надлежния ответник.
Съгласно чл. 204, ал. 1 от АПК, за да бъде допустим искът по чл. 203 от АПК, във връзка с чл. 1 от ЗОДОВ, е необходимо да е предявен след отмяна на административния
акт по съответния ред. Претендират се имуществени вреди от отменено наказателно
постановление, издадено от началника на ОО АА – Пазарджик.
Дейността по административното наказване, съгласно
Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. на ОСГК на ВКС и I и II
колегия на ВАС, независимо от правораздавателния й характер, е административна
дейност, тъй като се осъществява от административни по своя вид органи,
извършва се по административен ред и чрез упражняване на властнически метод,
като определящо в случая е обстоятелството, че това е властнически акт, издаван
от административен орган по повод възложени му от закона правомощия и по своето
съдържание представлява изпълнение на административна дейност. В случая се
установява, че наказателното постановление е отменено от районния съд с
влязло в сила съдебно решение, тоест предявеният иск се явява допустим за
разглеждане от настоящия административен съд по реда на чл. 203 и следващите от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Административен съд – Пазарджик счита иска за основателен,
поради следното:
Предявеният иск за обезщетение е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, която разпоредба въвежда отговорност за държавата и
общините за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица, при или по повод изпълнение на административна дейност, като предвижда
исковете да се разглеждат по реда на АПК. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от длъжностното лице.
За да възникне право на обезщетение в настоящото производство
е необходимо да са налице едновременно няколко предпоставки: 1)
незаконосъобразен акт, действие или бездействие на администрацията, отменен по
съответния ред; 2) вреда от този акт, действие или бездействие на
администрацията; 3) причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или
бездействие и настъпилия вредоносен резултат.
Доказателствената тежест за установяване наличието на
всичките три предпоставки се носи от ищеца, търсещ обезщетение за претърпените
имуществени вреди. Имуществената вреда е разликата между имуществото на ищеца
след засягане на благото му и това, което би имал, ако нямаше такова засягане,
като претърпените загуби се изразяват в намаляване стойността на неговото
имущество.
Съобразно мотивите на т. 1 от Тълкувателно постановление №
2/19.05.2015 г. на ОСГК на ВКС и I и II колегия на ВАС, Административен съд – Пазарджик
приема, че издаването на Наказателно постановление № 33-0000057/20.05.2019 год., от началник ОО АА - Пазарджик
е властнически акт, издаден от административен орган и въпреки че поражда
наказателноправни последици, то е правен резултат от санкционираща
административна дейност.
По делото безспорно се установи, че наказателното
постановление е отменено по съдебен ред с влязло в сила решение. Тоест съдът
намира за доказана първата от кумулативно изискуемите предпоставки по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ – незаконосъобразен акт, издаден от административен орган,
отменен с влязло в сила съдебно решение. Съдът намира, че е налице доказаност
на причинена на ищеца имуществена вреда от отменения акт, както и причинна
връзка между причинената имуществена вреда и незаконосъобразното наказателно
постановление. В случая ищецът претендира имуществени вреди в размер на 120 /сто
и двадесет/ лева, представляващи платен адвокатски хонорар за процесуално
представителство и защита при обжалване на издаденото срещу него наказателно
постановление. Установено е по делото, че именно във връзка с оспорване на
издаденото против него наказателно постановление с.Г.А. е упълномощил адвокат А.,
като е договорил със същия заплащане на възнаграждение в размер на 120 лева. В договора
за правна помощ е удостоверено, че същото е изплатено от клиента, тоест
ищцовото имущество е намалено, поради заплащане на адвокатско възнаграждение, което
пък безспорно е резултат и следствие на издаденото наказателно постановление.
Съдът счита, че направените разходи за адвокатската защита са
свързани и присъщи за обезпечаване на защитата на личните права и интереси,
поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения
незаконосъобразен акт – отмененото наказателно постановление.
Законът за
административните нарушения и наказания
и субсидиарно приложимите правила на НПК не предвиждат към датата на постановяване на решението възможност
за присъждане на направените в хода на производството разноски. Направените в
тези производства разноски представляват имуществена вреда по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Административен съд – Пазарджик счита, че се доказва наличието
на всички предпоставки за ангажиране отговорността на ответника на
основание чл. 1 от ЗОДОВ за обезщетяване на претърпените от ищеца имуществени вреди в
размер на 120 лева, представляващи платените от него разноски за адвокат по АНД
№ 262/2019 год. по описа на Районен съд – Велинград, от което следва, че
предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен изцяло, предвид отмяната
на НП.
С оглед изложеното, съдът намира, че исковата претенция
следва да се уважи, като ответникът се осъди да заплати на ищеца обезщетение за
имуществени вреди в размер на 120 (сто и двадесет) лева, представляващи
направени разноски за адвокатско възнаграждение в резултат на отменено като
незаконосъобразно, с влязло в сила съдебно решение, Наказателно постановление №
33-0000057/20.05.2019 год.,
издадено от началник ОО АА – Пазарджик.
На основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, следва ответникът да заплати на ищеца и направените в
настоящото производство разноски общо в размер на 410 лева, от които: 10 лева
за внесена от ищеца държавна такса и 400 лева за изплатеното адвокатско
възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 02.12.2019 г.
Водим от горното, Административен съд – Пазарджик, ІV-ти
състав,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ОД
на МВР гр. Пазарджик да заплати на С.Г.А. ***, сумата от 120 (сто
и двадесет) лева, представляваща разноски
по АНД № 262/2019 год. на Районен съд – Велинград, във връзка с обжалване на Наказателно постановление № 33-0000057/20.05.2019 год., издадено от началника на ОО АА – Пазарджик, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 09.12.2019 г. до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, гр.
София да заплати на С.Г.А. ***,
направените по настоящото дело разноски в размер на 410 (четиристотин
и десет) лева.
Решението ПОДЛЕЖИ на обжалване с касационна жалба пред
Върховен административен съд на Република България, в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
Съдия:/П/