Решение по дело №672/2021 на Районен съд - Добрич

Номер на акта: 167
Дата: 6 декември 2021 г. (в сила от 27 юли 2022 г.)
Съдия: Данчо Йорданов Димитров
Дело: 20213230200672
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 юни 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 167
гр. Добрич, 06.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на
шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Данчо Й. Димитров
при участието на секретаря Диана Б. Кирова
като разгледа докладваното от Данчо Й. Димитров Административно
наказателно дело № 20213230200672 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе следното предвид:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: *****, представлявано заедно
от всеки двама от членовете на управителния съвет: Р.Л., И. Г. и А.К., чрез
адвокат Н.М. Б. от Адвокатска колегия - Варна, редовно преупълномощен от
Адвокатско дружество „ВЕЛИЧКОВ, ЖЕЛЯЗКОВ И ПАРТНЬОРИ”, Булстат
***** представлявано от адвокат Г. В. В. от Адвокатска колегия-София,
срещу наказателно постановление № НП - 60 от 12.05.2021г., издадено от
Председателя на КОМИСИЯ ЗА ЕНЕРГИЙНО И ВОДНО РЕГУЛИРАНЕ, с
адрес: гр. София, бул. „Княз Дондуков” № 8-10, с което на
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес
на управление: *****, с издадена лицензия № Л-138-07 от 13.08.2004 г. за
дейността „разпределение на електрическа енергия“, представлявано от Р. Г.
Л., Георги Коршия и АТ. АНДР. К., в качеството им на членове на
управителния съвет на дружеството, за нарушение по чл. 206, ал. 1 от Закона
за енергетиката, на основание чл. 206, ал. 1 във вр. с чл. 206, ал. 3 от Закона за
енергетиката е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 60 000
/шестдесет хиляди/ лева.
С жалбата се иска наказателното постановление да бъде отменено, като
1
незаконосъобразно. Алтернативно се иска намаляване размера на наложената
имуществена санкция.
В съдебно заседание пълномощникът на жалбоподателя поддържа
жалбата.
Въззиваемата страна чрез процесуалните си представители счита
жалбата за неоснователна, а наказателното постановление – за правилно и
законосъобразно.
Добричкият районен съд, като прецени събраните доказателства и
становищата на страните, намира за установено следното:
Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения 7-дневен
срок и от лице, което има правен интерес.
Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът
подложи на цялостна преценка обжалваното наказателно постановление,
какъвто е обхватът на въззивната проверка и констатира следното:
В процесния случай административнонаказателното производство е
започнало с акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ №
Е-КРС-20 от 19.01.2021 г. АУАН е съставен от компетентното длъжностно
лице, съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ и
приложената по делото Заповед № З-0Х-59/21.12.2020 г. на Председателя на
Комисия за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, в присъствие на
упълномощен представител на търговеца, документирано с подписа му и в
присъствие на двама свидетели, връчен е на пълномощника и съдържа
необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН. При съставяне на акта
пълномощникът на юридическото лице не се е възползвал от правото си на
възражения и обяснения, като е изписал: „Запазваме си правото да внесем
писмени възражения в срок“ /цитат/. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не е
било депозирано писмено възражение по акта.
АУАН е съставен в определените от закона срокове. Тези срокове са
два и започват да текат от два различни момента – от откриване на
нарушителя и от извършването на нарушението. Сроковете по чл. 34 от
Закона за административните нарушения и наказания, съгласно Тълкувателно
постановление № 1 от 27.02.2015 г. на Върховния административен съд на
Република България – ОСС от НК на ВКС и ОСС от ІІ колегия на ВАК са
давностни, като тяхната продължителност зависи от вида на нарушението,
като в настоящия случай с оглед обстоятелството, че се касае за нарушение на
2
Закона за енергетиката, тя е шест месеца от откриване на нарушителя и пет
години от извършване на нарушението, съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 2
от ЗАНН, която норма изключва приложението на сроковете по чл. 34, ал. 1
от ЗАНН.
В процесния случай извършеното в периода 11.11.2020 г. до 18.11.2020
г. нарушение е било констатирано от длъжностните лица от КЕВР при
извършена документална проверка, резултатите от която са били
обективирани в Констативен протокол № Е-6 от 02.12.2020 г. В хода на
проверката и с обективирането на резултатите от нея в протокола от
02.12.2020 г. е открит и нарушителят.
При съпоставка на тези дати – датата на откриване на нарушителя -
02.12.2020 г., датата на извършване на нарушението – в периода от 11.11.2020
г. до 18.11.2020 г. и датата на образуване на административно наказателното
производство /съставянето на АУАН/ - 19.01.2021 г., се установява по
безспорен начин, че АУАН е съставен в сроковете по чл. 34, ал. 2 от ЗАНН,
която е и приложимата правна норма в случая.
Наказателното постановление е издадено в рамките на давностния срок
по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН от компетентния административнонаказващ орган,
съобразно разпоредбата на чл. 225, ал. 2 от ЗЕ, съдържа необходимите
реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено на нарушителя.
В разглеждания случай, въззивната инстанция приема, че както в
АУАН, така и в НП е налице описание на релевантни обстоятелства, които са
достатъчни да квалифицират извършеното, като нарушение на чл. 206, ал. 1
от Закона за енергетиката. И актосъставителят, и наказващият орган изрично
сочат обстоятелствата, при които е било извършено нарушението, поради
което оплакванията, наведени пред настоящата инстанция, за липса на
реквизити в АУАН и в НП, съобразно чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН не следва
да се споделят като основателни, по следните съображения:
На първо място, според настоящия съдебен състав, и съставения АУАН,
и издаденото въз основа на него наказателно постановление, съдържат всички
предписани от ЗАНН задължителни реквизити. В акта са описани всички
факти и обстоятелства, които са от значение за ангажиране на
административнонаказателната отговорност на търговското дружество в
съответствие с разпоредбата на чл. 83 от ЗАНН. Същите правилно са били
подведени като нарушение на нормата на 206, ал. 1 от ЗЕ, като същата
3
правилна правна квалификация на деянието е посочена и в процесното
наказателно постановление.
Съгласно т. 3.3.1 от лицензия № Л-138-07 от 13.08.2004 г., издадена на
дружеството за дейността „разпределение на електрическа енергия“,
лицензиантът осигурява непрекъснато разпределение на електрическа енергия
по мрежата с определено качество и предоставя услуги на потребителите в
съответствие с показателите за качество на електроснабдяването, определени
с решение на Комисията.
Посочената като нарушена разпоредба на чл. 206, ал. 1 от ЗЕ пределно
ясно регламентира, че на енергийно предприятие, което наруши разпоредбите
на ЗЕ, на подзаконовите нормативни актове по прилагането му, контролът за
изпълнението на които е възложен на комисията, на общи или индивидуални
административни актове на комисията, правнообвързващи решения на АСРЕ
или условията на издадената му лицензия, се налага имуществена санкция в
размер от 20 000 до 1 000 000 лв.
Видно от АУАН и от издаденото въз основа на него НП, като е
доставило електрическа енергия с качество, неотговарящо на определените в
т. 3.2.1.3.2. от приетата с решение по Протокол № 87 от 17.06.2010 г.
Методика показатели за периода от 11.11.2020 г. до 18.11.2020 г. на обекта на
клиента Д. И. Г., с абонатен № ****, на адрес: ***** „Електроразпределение
Север“ АД е нарушило т. 3.3.1 от лицензия № Л-138-07 от 13.08.2004 г., с
което е осъществило състава на чл. 206, ал. 1 от Закона за енергетиката.
Посочени са и резултатите от извършените измервания и в какво се изразяват
отклоненията, както и, че същите са отразени в Констативен протокол № 347
от 19.11.2020 г.
Така, според настоящия състав, както в АУАН, така и в НП,
нарушението е описано с всички негови съставомерни признаци и това
описание и съответно правна квалификация, не създават никаква неяснота, за
какво точно нарушение е санкционирано дружеството, както и кога и къде е
извършено то.
С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира, че както в
АУАН, така и в издаденото въз основа на него НП, е налице подробно и ясно
описание на нарушението, като описанието му кореспондира с посочената
като нарушена материалноправна норми.
Също така, преди да се произнесе по преписката, наказващият орган е
4
проверил акта с оглед неговата законосъобразност и обоснованост, като
поради липса на спорни обстоятелства, не е проведено и разследване. Тук е
мястото да се посочи, че в оперативната самостоятелност на наказващият
орган е да прецени достатъчни ли са събраните доказателства, респективно –
посочените в наказателното постановление документи имат ли
доказателствена сила, за да бъде ангажирана наказателната отговорност на
определено лице, явяващо се субект на нарушението.
В настоящия случай, имайки предвид обстоятелството, че
жалбоподателят се е възползвал в пълен обем от правото си на защита,
сезирайки съда с жалба срещу наказателното постановление, съдебният
състав намира, че за жалбоподателя не е настъпило объркване досежно това,
за какво нарушение му е бил съставен АУАН, респективно – за какво
нарушение е бил санкциониран с обжалваното наказателно постановление.
Наведените в жалбата доводи за неправилността и незаконосъобразността на
наказателното постановление сочат, че жалбоподателят е инициирал защита
именно против вмененото му с наказателното постановление нарушение.
Горните съображения на съда обосноваха извода, че за жалбоподателя
не е настъпило объркване досежно това какво нарушение и по кой текст му е
вменено, както и кога и къде е извършено същото, та това да рефлектира
върху ефективното реализиране на правото му на защита против
наказателното постановление.
Предвид изложеното съдът намира, че наказателното постановление е
законосъобразно в процесуален аспект.
По отношение на визираното нарушение и приложимия материален
закон съдът установи следното:
„Електроразпределение Север” АД е санкционирано за това, че е
доставило електрическа енергия с качество, неотговарящо на определените в
т. 3.2.1.3.2. от приетата с решение по Протокол № 87 от 17.06.2010 г.
Методика показатели за периода от 11.11.2020 г. до 18.11.2020 г. на обекта на
клиента Д. И. Г., с абонатен № ****, на адрес: ***** като е нарушило т. 3.3.1
от лицензия № Л-138-07 от 13.08.2004 г., с което е осъществило състава на чл.
206, ал. 1 от Закона за енергетиката.
На основание чл. 206, ал. 3 във вр. с ал. 1 от ЗЕ, на жалбоподателя е
наложена имуществена санкция в размер на 60 000 /шестдесет хиляди/ лева.
От събраните доказателства се установява следното:
5
„Електроразпределение Север” АД е вписано в Търговския регистър
към Агенцията по вписванията с ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, Варна Тауърс-Е, бул. „Владислав Варненчак” № 258, с
издадена лицензия № Л-138-07 от 13.08.2004 г. за дейността „разпределение
на електрическа енергия“.
За периода от 11.11.2020 г. до 18.11.2020 г. „Електроразпределение
Север” АД е доставило на обекта на клиента Д. И. Г., с абонатен № ****, на
адрес: ***** електрическа енергия по мрежата с качество, неотговарящо на
определените показатели в т. 3.2.1.3.2 от Методиката за отчитане
изпълнението на целевите показатели и контрол на показателите за качество
на електрическата енергия и качество на обслужване на мрежовите
оператори, обществените доставчици и крайни снабдители – Методиката,
приета от КЕВР с решение по Протокол № 87 от 17.06.2020 г.
Съгласно т. 3.3.1 от лицензия № Л-138-07 от 13.08.2004 г., издадена на
дружеството за дейността „разпределение на електрическа енергия“,
лицензиантът осигурява непрекъснато разпределение на електрическа енергия
по мрежата с определено качество и предоставя услуги на потребителите в
съответствие с показателите за качество на електроснабдяването, определени
с решение на Комисията. Съгласно т. 3.2.1.3.2 от приетата с решение по
Протокол № 87 от 17.06.2020 г. Методика, при нормални условия на работа:
95% от усреднените за 10 min ефективни стойности на захранващото
напрежение, в продължение на произволен период от една седмица, трябва да
бъдат в обхвата на Un +/- 10%; всички усреднени за 10 min ефективни
стойности на захранващото напрежение, трябва да бъдат в обхвата на Un =
+10%/- 15%.
По искане на КЕВР съгласно Заповед № З-Е-191/12.10.2020 г. на
Председателя на КЕВР, служители на „Електроразпределение Север“ АД
извършили проверка относно параметрите на захранващото напрежение,
резултатите от която били отразени в Констативен протокол № 347 от
19.11.2020 г. По отношение на изискването всички усреднени за 10 min
ефективни стойности на захранващото напрежение, да бъдат в обхвата на
Un=+10%/-15% от констативния протокол е видно, че 100% от
регистрираните на фаза А стойности, 99,70% от регистрираните на фаза В
стойности и 99,21% от регистрираните на фаза С стойности са в рамките на
допустимите отклонение. В тази връзка в Констативен протокол № 347 от
6
19.11.2020 г., издаден от „Електроразпределение Север“ АД било посочено,
че качеството на доставяната електрическа енергия не отговаря на
нормативните изисквания. Т.е., обстоятелството, че доставената
електрическа енергия не отговаря на нормативните изисквания е
констатирано от служители на самото санкционирано юридическо лице, а
именно - „Електроразпределение Север“ АД.
Като е доставило електрическа енергия с качество, неотговарящо на
определените в т. 3.2.1.3.2. от приетата с решение по Протокол № 87 от
17.06.2010 г. Методика показатели за периода от 11.11.2020 г. до 18.11.2020 г.
на обекта на клиента Д. И. Г., с абонатен № ****, на адрес: *****
„Електроразпределение Север“ АД е нарушило т. 3.3.1 от лицензия № Л-138-
07 от 13.08.2004 г., с което е осъществило състава на чл. 206, ал. 1 от Закона
за енергетиката.
Изложената фактическа обстановка съдът намира за безспорно
установена въз основа на разпитаните в хода на съдебното дирене свидетели
КР. В. Н. и М. Н. Б., както и от приложените и приети по делото писмени
доказателства – Констативен протокол № 347 от 19.11.2020 г. и Констативен
протокол № Е-6 от 02.12.2020г.
При така установената фактическа обстановка съдът намира описаното
в АУАН и в издаденото въз основа на него НП нарушение по чл. 206, ал. 1 от
ЗЕ за доказано.
При издаване на наказателното постановление не са допуснати
нарушения на материалния закон. То е обосновано и не е постановено при
непълнота на доказателствата. Законосъобразно за извършеното нарушение е
санкционирано ЮЛ. Отговорността, която законът възлага на ЮЛ и ЕТ е
обективна, безвиновна и за да бъде ангажирана е достатъчно само обективно
да бъде констатирано неизпълнение на задължение към държавата. Тя е
проява на засилена превенция срещу определени противоправни прояви.

По отношение на наложеното наказание:
При безспорно установеното нарушение по чл. 206, ал. 1 от Закона за
енергетиката, същото е било подведено под санкционната разпоредба на 206,
ал. 3 във вр. с ал. 1 от Закона за енергетиката, т.е. за нарушение, извършено
повторно.
Съгласно обстоятелствената част на обжалваното наказателно
7
постановление, на „Електроразпределение Север“ АД са налагани
административни наказания за такива нарушения с влезли в сила наказателно
постановление № НП-331 от 27.02.2015 г., наказателно постановление № НП-
332 от 27.02.2015 г. и наказателно постановление № НП-333 от 27.02.2015 г.,
като копия от същите са приложени по делото.
Извършвайки служебна проверка за съответствието на наказателното
постановление с материалния закон, съдебният състав намира, че
наказващият орган неправилно е квалифицирал нарушението, като повторно,
по следните съображения:
Безспорно, в специалния Закон за енергетиката липсва легална
дефиниция за „повторност“ на нарушението.
Съгласно легалната дефиниция в § 1, т. 4 от ДР на АПК, „повторно” е
нарушението, извършено в едногодишен срок от влизане в сила на акта, с
който на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение.
Съобразно императивната разпоредба на чл. 13, ал. 1 от НПК във вр. с
чл. 107, ал. 2 от НПК, съдът, в пределите на своята компетентност е длъжен
да вземе всички мерки, за да осигури разкриването на обективната истина. С
този принцип е свързан принципа за оценка на доказателствените материали
по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно
изследване на всички обстоятелства по делото – чл. 14, ал. 1 от НПК.
В настоящия случай, в изпълнение на задължението за обективно,
всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, съдът е
задължил КЕВР да представи заверени копия от цитираните в обжалваното
наказателно постановление, наказателни постановления № НП-331 от
27.02.2015 г., № НП-332 от 27.02.2015 г. и № НП-333 от 27.02.2015 г. с
отметка, кога всяко едно от тях е влязло в сила.
Видно от представеното от КЕВР писмо, посочените наказателни
постановления са били връчени на 22.04.2015 г., същите не са били обжалвани
и съгласно нормативната уредба са влезли в сила на 29.04.2015 г.
Деянието, предмет на настоящото дело е било извършено в периода от
11.11.2020 г. до 18.11.2020 г., т.е. след повече от пет години от влизане в сила
на цитираните наказателни постановление № НП-331 от 27.02.2015 г., № НП-
332 от 27.02.2015 г. и № НП-333 от 27.02.2015 г., поради което и не се явява
повторно по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на АПК.
С оглед изложеното, извършеното от „Електроразпределение Север“
8
АД деяние е съставомерно и е основание за реализиране на
административнонаказателната му отговорност, но не на основание чл. 206,
ал. 3 във вр. с ал. 1 от ЗЕ, така както е сторил наказващия орган, а на
основание чл. 206, ал. 1 от ЗЕ, съгласно която разпоредба, на енергийно
предприятие, което наруши разпоредбите на ЗЕ, на подзаконовите
нормативни актове по прилагането му, контролът за изпълнението на които е
възложен на комисията, на общи или индивидуални административни актове
на комисията, правнообвързващи решения на АСРЕ или условията на
издадената му лицензия, се налага имуществена санкция в размер от 20 000 до
1 000 000 лв.
Ето защо, настоящият съдебен състав, действащ като въззивна
инстанция счита, че следва да измени наказателното постановление. Тези
правомощия следват от нормата на чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 334, т. 3 във
вр. с чл. 337, ал. 1, т. 2 от НПК – при непроменена фактическа обстановка, по
отношение на която наказаното лице е разполагало с възможността да
упражни правото си на защита, е налице основание за прилагане на закон за
по-леко наказуемо нарушение, какъвто се явява чл. 206, ал. 1 от ЗЕ.
Всичко това налага изменение на наказателното постановление, като
нарушението бъде подведено под санкционната разпоредба на чл. 206, ал. 1 от
ЗЕ, с налагане на имуществена санкция в размер на 20 000 /двадесет хиляди/
лева.
Съдът намира, че нарушението не представлява маловажен случай по
следните съображения:
Съгласно чл. 93, т. 9 от Наказателния кодекс, който се прилага на
основание чл. 11 от ЗАНН, маловажен случай е този, при който извършеното
престъпление /респективно нарушение/ с оглед липсата или незначителността
на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление /нарушение/ от съответния вид. Т.е.,
маловажността е конкретна преценка на степента на обществена опасност на
нарушението от страна на съда, респективно на административнонаказващия
орган, в сравнение с други случаи на нарушения от съответния вид. В случая
извършеното нарушение не е с по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените нарушения от този вид. Обстоятелството, че не са
налице вредоносни последици за обществените отношения не е основание за
9
прилагане на чл. 28 от ЗАНН. В конкретния казус се касае до така нареченото
в теорията „формално нарушение”. Фактът на доставяне на електрическа
енергия с качество, неотговарящо на определените показатели осъществява
състава на съответното нарушение, поради което не е необходимо да има или
да няма вредни последици. Липсват и други обстоятелства, които да
обуславят по-ниска степен на обществена опасност на деянието в сравнение с
обикновените случаи на нарушение от този вид, като например наличието на
обективни причини, довели до извършване на нарушението. Високият размер
на имуществената санкция също не е основание за прилагане на чл. 28 от
ЗАНН, нещо повече – този размер на имуществената санкция, определен от
законодателя сочи на висока степен на обществена опасност на деянието.
Определящото в настоящия случай е значимостта на конкретно увредените
обществени отношения, които изключват приложението на чл. 28 от ЗАНН.
Обект на защита са обществени отношения с изключителна обществена
значимост, които са свързани с осъществяването на дейностите по
производство, внос и износ, пренос, транзитен пренос, разпределение на
електрическа и топлинна енергия и природен газ, пренос на нефт и
нефтопродукти по тръбопроводи, търговия с електрическа и топлинна
енергия и природен газ. Поради изключителната важност на тези обществени
отношения законодателят е предвидил механизми за държавно управление
при определяне на енергийната стратегия и политика на страната, както и при
осъществяване, регулиране и контролиране на дейностите в енергетиката.
Една от дейностите в енергетиката, подлежаща на държавно управление и
регулиране по реда на ЗЕ, е именно разпределението на електрическа енергия.
В този смисъл становището на административнонаказващия орган, че
не са налице предпоставките за приложението на чл. 28 от ЗАНН е
законосъобразно. В тази насока е и константната съдебна практика.
С оглед изхода на спора, както и изрично стореното от процесуалния
представител на въззиваемата страна – КЕВР искане, следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер, определен в чл. 37 от Закона за
правната помощ, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН.
В случая, за защита по дела по ЗАНН, разпоредбата на чл. 27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120 лева.
Производството по делото е проведено в две съдебни заседания, не се
отличава с фактическа или правна сложност, разпитани са неголям брой
10
свидетели – двама, поради което следва да се присъди възнаграждение в
размер на 80 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № НП - 60 от 12.05.2021 г.,
издадено от Председателя на КОМИСИЯ ЗА ЕНЕРГИЙНО И ВОДНО
РЕГУЛИРАНЕ, с адрес: гр. София, бул. „Княз Дондуков” № 8-10, с което на
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес
на управление: *****, с издадена лицензия № Л-138-07 от 13.08.2004 г. за
дейността „разпределение на електрическа енергия“, представлявано от Р. Г.
Л., Георги Коршия и АТ. АНДР. К., в качеството им на членове на
управителния съвет на дружеството, за нарушение по чл. 206, ал. 1 от Закона
за енергетиката, на основание чл. 206, ал. 1 във вр. с чл. 206, ал. 3 от Закона за
енергетиката е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 60 000
/шестдесет хиляди/ лева, ПРЕКВАЛИФИЦИРА нарушението като
наказуемо по чл. 206, ал. 1 от Закона за енергетиката и ОПРЕДЕЛЯ
ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 20 000 /двадесет хиляди/ лева, на
основание чл. 206, ал. 1 от Закона за енергетиката.
ОСЪЖДА „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: *****, ДА ЗАПЛАТИ на КОМИСИЯ ЗА
ЕНЕРГИЙНО И ВОДНО РЕГУЛИРАНЕ, с адрес: гр. София, бул. „Княз
Дондуков” № 8-10, сума в размер на 80 /осемдесет/ лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на
Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд Добрич в
14 - дневен срок от уведомяването на страните.

Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
11