Р Е Ш Е Н
И Е № 784
гр.Видин,
11.12.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Видинският районен
съд, гражданска колегия, в публично заседание на дванадесети ноември две хиляди
и двадесета година в състав:
Председател: Даниел
Димитров
Членове:
при секретаря О. Велизарова
и в присъствието на прокурора ..........…...…като разгледа докладваното от съдия
Димитров гр.дело № 3453 по описа за 2019
год. и за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е
искова молба от „Топлофикация София”
ЕАД, ЕИК *********, с адрес: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, с която против Н. И. Г., с адрес: ***,
ж-к „Красно село“ бл. 18, ет. 3, ап. 72, ЕГН ********** е предявен иск с правно
основание по чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 79 ал. 1 ЗЗД.
Твърди
се в исковата молба, че ответницата е клиент на ТЕ
по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение по чл. 140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и
да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба №
16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването. С оглед изложеното и по силата на
нормативните актове, ответниците са клиенти на ТЕ и за тях важат разпоредбите
на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката.
Сочи, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди
от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи
условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от "Топлофикация София“ ЕАД
на клиенти за битови нужди в гр. София, които се изготвят от "Топлофикация
София" ЕАД и се одобряват от Комисията за енергийно и водно регулиране.
Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен
и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното
предприятие и клиентите на ТЕ, без да е необходимо изричното им приемане от
страна на клиентите. С тези общи условия се регламентират търговските
взаимоотношения между клиентите на ТЕ и Дружеството: правата и задълженията на
двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на ТЕ;
отговорностите при неизпълнение на задълженията и др.
Поддържа се, че ответницата не е упражнила правата си по чл. 150, ал. 3
от ЗЕ и спрямо тях са влезли в сила действащите за процесния период ОУ. За
последната в сила са били ОУ, одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014г. на ДКЕВР,
в сила от 12.03.2014 г. , както и ОУ, влезли в сила на 11.07.2016 г. В Раздел XI от ОУ
от 2014 г. - „Заплащане на ТЕ", чл. 33, съответно чл. 33, от ОУ от 2016 п,
са определени редът и срокът, по който купувачите на ТЕ /в т. ч. и ответника/,
са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ. С ОУ е установено, че това
е в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В този
смисъл, задължението на ответницата за заплащане на дължимите от нея суми в
размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури, е най-късно до края на
месеца, следващ месеца на доставката на ТЕ.
Излага се, че с изтичането на последния ден от месеца ответницата е
изпаднала в забава за тази сума и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е
начислявана законна лихва върху задължението. С ОУ от 2014 г. е установено, че
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ в 30-дневен срок
от датата на публикуването им на интернет страницата на дружеството. Съгласно
ОУ от 2014 г. „Топлофикация София" ЕАД начислява обезщетение за забава в
размер на законната лихва само за задълженията по изготвените изравнителни
сметки. От 12.03.2014 г. (влизането в сила на ОУ от 2014 г.) дружеството
ежемесечно удостоверява публикуването в интернет страницата на данни за дължими
суми за ТЕ в присъствието на нотариус, като се съставят констативни протоколи,
удостоверяващи явяването на нотариус и извършените действия по публикуване на
данни за дължими суми за ТЕ, чрез осигуряване на интернет достъп до
индивидуалните партиди на битовите клиенти в масивите на дружеството, който достъп
се осъществява чрез официалната уеб-страница на „Топлофикация София" ЕАД
на адрес: http://toplo.bg/клиенти/ проверка на сметка. Аналогични са
разпоредбите и в ОУ, влезли в сила на 11.07.2016 г.
Твърди се, че ответницата е използвала доставяната от ищцовото
дружество ТЕ през процесния период и към датата на подаване на исковата молба
не е заплатила задължението си.
Сочи се, че на основание чл. 139 от ЗЕ разпределението на ТЕ между
клиентите в СЕС се извършва по системата за дялово разпределение при наличието
на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. В настоящия
случай, в изпълнение на разпоредбата на чл. 1386 от ЗЕ, собствениците в СЕС, в
която се намира имота на ответницата са сключили договор за извършване на
услугата дялово разпределение на ТЕ с фирма "Техем сървисис" ЕООД за
предоставяне на услугата дялово разпределение на топлинна енергия.
Поддържа се, че съгласно чл. 140, ал. 1, т. 2 от ЗЕ сумите за ТЕ за
процесния имот са начислявани от "Топлофикация София" ЕАД по прогнозни
месечни вноски, като след края на отчетния период са изготвяни изравнителни
сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на ТЕ в сградата -
"Техем сървисис" ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово
разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334 от 06.04.2007
г. за топлоснабдяването. За имота на ответницата са издадени изравнителни
сметки като доказателство в подкрепа на ищцовите твърденията, че сумите за
топлинна енергия за процесния имот, са начислени по действителен разход на
уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в имота.
Съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди в
случай, че резултатът от изравнителните сметки е сума за доплащане, то тя се
прибавя към първата дължима сума за процесния период. В случай, че резултатът
от изравнителната сметка е сума за възстановяване, то от нея служебно се
приспадат просрочените задължения, като се започне от най-старото.
Твърди се, че ищецът
е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз
основа на което е образувано ч. гр. д. № 1490/2019 г. по описа на ВдРС, и по
което е издадена заповед за изпълнение, която е връчена на длъжника по реда на
чл. 47 от ГПК.
Иска се от съда
да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответницата, че дължи на ищцовото дружество сумата в общ размер от 3560.25 лева, от които
3173.72 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна
енергия /ТЕ/ за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018г, ведно със законната
лихва от 12.04.2019 г., мораторна лихва в размер на 331.07 лева, начислена за
периода от 14.09.2017 г. до 03.04.2019г., дължима сума за дялово разпределение
47.72 лева - главница за периода от 01.07.2016 г. до 30.04.2018 г. и мораторна
лихва в размер на 7.74 лева за периода от 30.08.2016 г. до 03.04.2019 г., ведно
със законната лихва върху главницата до окончателното изплащане на
задължението.
Претендират се и направените разноски, включително и за адвокатско
възнаграждение.
От ответника в законоустановения срок е постъпил писмен отговор, в
който исковата претенция е оспорена като неоснователна, а претендираното
вземане като недължимо.
Във
връзка с направеното от ищеца в исковата молба искане, съдът с определение от 05.02.2020
г. е конституирал като трето лице-помагач на страната на ищеца - „Техем
сервисис“ ЕООД. В дадения срок за становище по спора, не е взето отношение от
третото лице-помагач.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като
обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намери за установено следното:
В резултата на подадено на 12.04.2019 г. от страна на ищеца
заявление по чл. 410 ГПК е образувано ч.гр. д. № 1490/2019 г. по описа на ВдРС, по което на 05.06.2019 г., срещу ответницата е
издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК № 1176/05.06.2019 г. за следните суми: 3173.72 лева
главница за доставена топлинна енергия за периода 01.05.2016г.-
30.04.2018г за топлоснабден имот, находящ се в гр.София, 1680, обл.София град,
общ.Красно село, бл.18, ет.3, ап.72 аб.№106584,
ведно със законната лихва върху главниците, считано от 12.04.2019г. до
окончателното издължаване, 47.72 лева
главница за дялово разпределение, 331.07 лева обезщетение за забавено плащане на
главницата за стойността на топлинна енергия,
за периода 14.09.2017г.-03.04.2019г., 7.74 лева обезщетение за забавено
плащане на главницата за дялово разпределение,
за периода 30.08.2016г.-03.04.2019г., както
и разноски в размер на 71.20 лева ДТ и 65.00 лева юрисконсултско
възнаграждение.
Препис от заповедта
за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК, и
поради което е предявен и настоящия установителен иск.
Представени са общи условия за продажба на топлинна енергия от „ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ“ ЕАД на потребители
за битови нужди на клиенти в гр. София, одобрени с Решение № ОУ – 02/03.02.2014
г. на ДКЕВР, на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ. В чл. 1, т. 2 ОУ като „битов
клиент“ е определен клиент, който купува
топлинна енергия с топлоносител гореща вода за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване за собствени битови нужди. Съгласно чл. 12, т. 11 ОУ е
длъжен да уведоми продавача в 30-дневен срок в писмена форма, свързана с
данните, с които се индивидуализира пред Продавача или със собствеността, или
другите основания, на които Продавачът доставя топлинна енергия за обекта, вкл.
при използване или предоставяне на имота си или на част от него за извършване
на стопанска дейност от придобиване, а съгласно т. 12 на същата разпоредба -
при придобиване на топлоснабден имот или на вещни права върху такъв имот да
поиска в 30-дневен срок от придобиване на собствеността или вещните права от
Продавача да му бъде открита партида. Съгласно чл. 12, т. 1 ОУ клиентът е
длъжен да заплаща дължимите суми за топлинна енергия и дялово разпределение в
сроковете и по начина, определени в ОУ. Съгласно чл.17, ал. 1 и чл. 22 ОУ
търговското измерване и отчитане на доставеното на купувача количество топлинна
енергия се извършва чрез средство за търговско измерване – топломер, монтиран в
абонатната станция на границата на собственост на топлопреносната мрежа, като
между купувачите в сграда – етажна собственост, отчетеното количество се
разпределя от избран от етажната собственост търговец чрез системата за дялово
разпределение. Съгласно чл. 33, ал. 1 ОУ клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1, в 30-дневен срок
от датата на публикуването им в интернет – страницата на продавача. Месечната
дължима сума за доставена топлинна енергия на клиента се формира въз основа на
определения за него дял от топлинната енергия за разпределение в СЕС и
обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от
продавача. В раздел ХІІ ОУ е предвидено, че клиентите са длъжни да осигурят достъп
до имота си за отчитане и контрол на средствата за индивидуално измерване и
разпределение на топлинната енергия.
По делото са
представени: Договор от 15.11.2000 г. между „Техем
сървисисз“ ЕООД и СЕС, протокол от ОС на етажните собственици от 22.07.2020 г.
и от 01.11.2000 г. за избор на фирма за дялово разпределение и списък на
етажните собственици.
По делото са
представени и извлечение от сметки за дялово разпределение по месеци за
процесния период за абонатен № 106584, от което е видно какъв е размера на
дължимите суми за топлинна енергия и съобщения към фактури, от които се
установява, че начислената стойност на доставената топлинна енергия за периода
от 01.05.2016 г.-30.04.2017 г. е в размер
на 1509.28 лв. /фактура № **********/, за периода от 01.05.2017 г. до
30.04.2018 г. дължимата сума е в размер на 1664.44 лв. /фактура № **********/.
В отговора на исковата
молба, ответницата е заявила, че ще внесе по сметка на ищеца дължимата сума в
размер на 3173.72 лв.
При така събраните
доказателства съдът намира исковите претенции за изцяло доказани по основание и
размер, по следните съображения:
Установителните искове
по реда на чл.422 ГПК са допустими, тъй като са предявени в срок, в резултат от
своевременно депозирано възражение от длъжника в заповедно производство, имащо
за предмет същите вземания.
Няма спор между
страните, а и от представените по делото доказателства се установява, че ответницата
е собственик на апартамент № 72, находящ се в гр. София, общ. Красно село, ж-к
„Красно село“ бл. 18, ет. 3, ап. 72. Поради изложеното съдът приема, че ответницата
е придобила
качеството на клиент (потребител) на топлинна енергия и БГВ, доставяни от
ищцовото дружество в топлоснабдения апартамент № 72.
Според нормата на чл.
149, ал. 1, т. 3 от Закона за енергетиката (ЗЕ), продажбата на топлинна енергия
се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между
топлопреносно предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди. В
случая такъв договор между страните е сключен и ответникът се е съгласил тези
общи условия да се прилагат по отношение на него, като между страните е
възникнало индивидуално правоотношение по договор за продажба на топлинна
енергия за небитови нужди. От страна на ответника не са ангажирани
доказателства за осигуряван достъп на разпределителя. Поради изложеното, съдът
намира за неоснователни възраженията на ответника, че данните за потребеното
количество топлинна енергия в представените по делото счетоводни документи не
отговорят на реално потребеното количество енергия. От ищцовата страна е
доказано съществуването на договорно отношение с ответника по повод доставяне
на топлинна енергия, както и изпълнение задълженията на доставчика, през
периода 01.05.2016 г. – 30.04.2018 г.
От представените доказателства се установиха
количествата топлинна енергия, доставена за имота на ответника за процесния
период, както и техният размер, който е изчислен съобразно изискванията за
това. Съгласно чл. 29, ал. 2 от Общите условия клиентите, неосигурили достъп до
имотите си за отчитане на уредите за дялово разпределение, могат да поискат
срещу заплащане съгласно ценоразписа на Търговеца, допълнителен отчет и
преработване на изравнителните сметки /обща и индивидуални/ в тримесечен срок
от датата по чл. 28, ал. 2. Доколкото ответникът не твърди, а и не доказва да е
възразил по количествата доставена и начислена топлинна енергия, то следва да
се приеме, че той се е съгласил със същите. Следователно за него е възникнало
задължение да заплати доставената му топлинна енергия в имота, на който е бил
потребител.
Ето защо исковата претенция
като основателна следва да бъде уважена като се признае за установено, че
ответницата дължи претендираната парична сума.
Във връзка с изложеното предявеният иск следва да бъде уважен като се
признае за установено по отношение на ответницата,
че дължи на ищеца сумата в общ размер от 3560.25 лева, от които 3173.72 лева
- главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за
периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018г, ведно със законната лихва от
12.04.2019 г., мораторна лихва в размер на 331.07 лева, начислена за периода от
14.09.2017 г. до 03.04.2019г., дължима сума за дялово разпределение 47.72 лева
- главница за периода от 01.07.2016 г. до 30.04.2018 г. и мораторна лихва в
размер на 7.74 лева за периода от 30.08.2016 г. до 03.04.2019 г.
В случая основателна се
явява и претенцията за присъждане на направените разноски.
Съобразявайки т. 12
на ТР № 4/2013 на ОС ГТК на ВКС и изхода на делото ответника следва да понесе
отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното
производство.
С оглед изхода на
делото и на
осн. чл. 78 ал.1 от ГПК ответника следва да понесе направените
от ищеца разноски в настоящето производство за държавна такса в размер на 71.20
лв., включително и тези по чл.78 ал.8 ГПК вр.чл.37 ЗПП за възнаграждение на юрисконсулт, което съдът, като съобрази предмета
и сложността на делото, определя на 100.00
лв.
Отвеника следва да заплати на ищеца
и направените разноски по заповедното
производство, в общ размер на 136.20 лв.
/71.20 лв. - заплатена държавна такса и 65.00 лв. - юрисконсултско
възнаграждение/.
Водим от горното, Съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на Н. И. Г., с адрес: ***, ж-к „Красно село“ бл. 18,
ет. 3, ап. 72, ЕГН **********, че дължи на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, с адрес: гр. София,
ул. „Ястребец“ № 23Б
сумата в
общ размер от 3560.25 лева, от които 3173.72 лева - главница, представляваща
стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 01.05.2016 г. до
30.04.2018г, ведно със законната лихва от 12.04.2019 г., мораторна лихва в
размер на 331.07 лева, начислена за периода от 14.09.2017 г. до 03.04.2019г.,
дължима сума за дялово разпределение 47.72 лева - главница за периода от
01.07.2016 г. до 30.04.2018 г. и мораторна лихва в размер на 7.74 лева за
периода от 30.08.2016 г. до 03.04.2019 г.
ОСЪЖДА Н. И. Г., с
адрес: ***, ж-к „Красно село“ бл. 18, ет. 3, ап. 72, ЕГН **********, да заплати
на „Топлофикация София”
ЕАД, ЕИК *********, с адрес: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б сумата в общ размер от
171.20 лв. /71.20 лв. внесена държавна такса и 100.00 лв. юрисконсултско възнаграждение/,
разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА Н. И. Г., с
адрес: ***, ж-к „Красно село“ бл. 18, ет. 3, ап. 72, ЕГН **********, да заплати
на „Топлофикация София”
ЕАД, ЕИК *********, с адрес: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, сумата в общ размер
от 136.20 лв., направени разноски по ч.гр.д. № 1490/2019 г. по описа на ВдРС /71.20
лв. - заплатена държавна такса и 65.00 лв. - юрисконсултско възнаграждение/.
Решението може да бъде обжалвано
пред ВдОС в двуседмичен срок от връчването на страните, а в прекратителната му част, с
характер на определение, в едноседмичен срок, като след влизане в сила да се приложи препис по ч.гр.д.№ 1490/2019 г. по описа на ВдРС.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: