М О Т И В И
към Присъда № 149 от 08.09.2017 год. по НОХД № 997/2017 год. на СлРС
изготвени на 12.09.2017 год.
РП – К. е внесла обвинителен
акт против подсъдимия Р.Д.К. за извършено престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5
вр. чл. 209, ал. 1 от НК. С Определение № 73/18.07.2017 год. по наказателно
частно дело № 781/2017 год. по описа на ВКС, ІІІ н.о., делото е изпратено за
разглеждане в РС – Сливен.
Производството
се движи по реда на глава 27 от НПК. Съдът, след като изслуша становищата на
защитника на подсъдимия и на самия подсъдим, и след като установи, че неговите
самопризнания се подкрепят от събраните в хода на досъдебното производство
доказателства, премина към процедура по чл. 371, т. 2 от НПК.
В
съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението, така както е предявено
спрямо подсъдимия, като го счита за доказано по безспорен начин. Пледира на
подс. К. да бъде наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от три
години, което на основание чл. 58А от НК да бъде намалено с една трета, а
именно „Лишаване от свобода” за срок от две години, при първоначален строг
режим. Пледира на основание чл. 59 от НК да се признае и времето, през което
подсъдимият е бил задържан по настоящото дело; както и да бъде приведено
условното наказание, наложено по НОХД № 203/2013 год. по описа на РС – К.. По
отношение на веществените доказателства, пледира мобилният телефон собственост
на подсъдимия – да бъде отнет в полза на държавата, а мобилните телефони
собственост на пострадалата – да й бъдат върнати.
Разпитан
в съдебно заседание, подсъдимият Р.Д.К. се признава за виновен и дава
съгласието си делото да се разгледа по реда на глава 27 от НПК. Признава изцяло
всички факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява
да не се събират доказателства за тези факти. Съжалява за извършеното и моли да
му бъде наложено минимално наказание.
Адв.
П. *** – упълномощен защитник на подсъдимия Р.Д.К., не оспорва фактическата
обстановка по обвинителния акт и правната квалификация, и също изразява
съгласието си делото да се гледа по реда на глава 27 от НПК. Моли съда да
определи на представлявания от нея подсъдим наказание „Лишаване от свобода” в
минимално предвидения размер, което да се редуцира с една трета; на основание
чл. 59 от НК да се приспадне времето, през което подсъдимият е бил с мярка за
неотклонение „Задържане под стража” и на основание чл. 68 от НК подсъдимият да
изтърпи отделно и отложеното наказание. По отношение на веществените
доказателства по делото пледира, че мобилният телефон на подсъдимия, следва да
се отнеме в полза на държавата, а мобилните телефони собственост на
пострадалата – да й бъдат върнати.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият
Р.Д.К. е с начално образование, не женен, не работи, осъждан.
Х.С.А.
*** работела като продавач-консултант в хранителен магазин тип павилион в същия
град. Павилионът бил собственост на сина й и се намирал на ул. „Л.К.” в града.
Клиент на магазина бил подс. Р.Д.К.. А. познавала подс. К., тъй като преди да
се пенсионира била учителка в гр. К., а той бил ученик. Поради тези техни
взаимоотношения, подс. К. станал редовен клиент на магазина и когато нямал
пари, получавал продукти на кредит, давани му от пострадалата А.. Така в
течение на времето в края на 2014 год. се оказало, че подсъдимият К. е натрупал
задължения към А. в размер на около 4000 лева.
За
да осъществи комуникация с подсъдимия и да обсъди с него варианти за погасяване
на задължението, А. имала единствената възможност да се свърже с него по мобилния
му телефон, чийто номер той й оставил при едно от посещенията си в магазина.
Когато през месец март 2015 година тя се свързала с него, подсъдимият К. й
казал, че е започнал работа в с. Тича при жена, която познавал като Н.. Тогава
– през месец март 2015 година, подс. К. казал на пострадалата, че тази Н. била
много точна и живеела в с. Я., близо до джамията на селото. В този разговор
подсъдимият К. излъгал (привел в заблуждение) А., че същата тази Н. била
вдовица, която имала дъщеря с име Ф.и че тя – Ф., била много добре финансово
обезпечена. По този начин подс. К. заблудил А. в съществуването на мнимата Н. и
мнимата й дъщеря Ф.. Тези персонажи той си бил измислил, т.е. такива лица не
съществували. Подс. К. продължил с измамните слова към пострадалата А. като й
казал, че мнимата Ф.била много болна и починала, като преди да почине тя
помолила майка си – мнимата Н., да му помага (има се предвид да помага на подс.
К.). В същия този разговор, проведен по телефона, подс. К. заявил на А., че
след смъртта на дъщерята той продължил да работи при мнимата Н.. С тези свои
думи подс. К. убедил (заблудил) пострадалата, че мнимата Н. водела дела с
мнимия си зет Х.. По думите му делата били за имоти, имащи отношение към
историята с мнимата дъщеря Ф..
При
следващ техен разговор, проведен отново през месец март 2015 година, за да бъде
по-убедителен, подс. К. казал на А., че я свързва с мнимата Н., но всъщност си
преправял гласа и отново той, но от името на мнимата Н., провел разговор по
телефона с пострадалата А.. Така при този следващ разговор подсъдимият от името
на мнимата Н. заблудил пострадалата А. като я накарал да повярва в историята,
че тя (мнимата Н.), изпълнявайки поръчка на починалата си дъщеря (мнимата Ф.)
полага грижи за подс. К.. Докато се представял за мнимата Н., подс. К. обяснил,
че се водят дела от Н. срещу мнимия Х., представян от него като зет на мнимата Н.,
касаещи наследството оставено от починалата дъщеря в измислената история. Така
на пострадалата било представено, че мнимата Н. и мнимият й зет Х. са в тежък
спор за голямото наследство на мнимата Ф.. В следващия им разговор подсъдимият К.,
представяйки се за Н. и говорейки от нейно име, помолил пострадалата А. за
финансова помощ, която да бъде предназначена за Н. и да й бъде предадена чрез
подс. К., за да послужи тази сума при финансиране на водените дела срещу мнимия
Х..
При
друг разговор през 2015 год., отново представяйки се за Н., подс. К. по
телефона убедил пострадалата А., че след като делото бъде спечелено, ще бъдат
получени много пари и от тези пари ще й бъде платено достатъчно, за да й бъдат
издължени всички дължими суми, включително натрупаните кредити в магазина.
Пострадалата А. вече била повярвала в тази история и била убедена, че помагайки
финансово ще спомогне за спечелването на делото, включително ще обезпечи
плащането на таксите и хонорарите на адвокатите и по този начин ще се стигне до
благоприятен и за нея резултат. А. била убедена от подс. К., че таксите и
хонорарите са в такива размери, които са непосилни за възможностите на мнимата Н..
Същият толкова умело си преправял гласа, че пострадалата А. не проумяла, че е
замесена във фалшива история, която е предназначена да я мотивира да дава пари
на подс. К..
В
следващ разговор през 2015 год. подсъдимият К. отново говорил с пострадалата,
преправяйки си гласа и представяйки се за Н.. Убедил я, че делото й е в ход и я
информирал, че е ангажирал адвокат – жена с малко име Л.. Подс. К. отново си
преправил гласа. Този път в друг женски глас. Обадил се на пострадалата и се
представил за Л. – мнимата адвокатка. От нейно име подс. К. убедил
пострадалата, че делото е в ход и че е в тяхна полза тя да помогне за
спечелването му. От името на мнимата адвокатка подс. К. обяснил на пострадалата
и я убедил в това, че парите не само ще й бъдат върнати, но щяла да има и
финансова компенсация в знак на благодарност. Така, представяйки се от името на
мнимата адвокатка Л., подс. К. успял да я убеди, че парите, които се очаква да
бъдат предоставени на А., са около 1 000 000 лева. Проблемът, който си
измислил подс. К. бил, че единствената възможност е тези пари да й бъдат
предоставени след спечелване на делото.
Тези
разговори били провеждани от мобилния телефон на подс. Р.К. и продължили и през
2016 год. до 18.11.2016 год. При тях подс. К. се включвал и от свое име, като
за пострадалата възниквало впечатлението, че при провежданите разговори
присъства и подс. К.. Той дал някакъв измислен номер на пострадалата като й
казал, че това е номерът на мнимата адвокатка. Такъв номер не съществувал и
когато пострадалата се опитвала да се свърже с нея, никой не отговарял.
Комуникацията се извършвала между подс. К. и пострадалата, но за нея (в
съзнанието й) това не било така. Тя била убедена, че разговаря с три лица –
мнимата Н., мнимата Л. и подс. К.. Поради това, че парите, които подс. К. искал
от А., били много за нейните възможности, тя започнала да търси в заем от
приятели и близки. От подсъдимия К. й било представено, че измисленото дело е
стартирало през м. септември 2015 год. и се води в гр. Варна. Сумите, които
пострадалата взела на заем за да ги даде на подс. К. били в различни размери –
най-малката 50 лева, а най-голямата 4000 лева. Сумите, с които тя трябвало да
подпомага делото били 400-500 лева. Схемата била една и съща – по телефона подс.
К., с преправен глас, от името на Н. или от името на адвокатката Л., изисквал
пари от пострадалата, определял си среща с нея в рамките на ден-два и парите му
били давани от пострадалата на ръка.
Тъй
като подс. К. се затруднявал да си преправя гласа, за да се представя за две
различни жени, се свързал по телефона и представяйки се за мнимата адвокатка Л.,
убедил А., че мнимата Н. е починала. Подс. К., отново от името на мнимата
адвокатка Л., убедил пострадалата в това, че баба Н., докато била жива, е
споделила на адвокатката Л., че е много богата, притежавала много ниви и
получавала много субсидии в размер на милион. Тези ниви били също предмет на
воденото дело с Х.. При този разговор подс. К., от името на мнимата адвокатка Л.,
казал (привел в заблуждение А.), че трябва да бъдат платени 10 000 лева за
такси и данъци за спечелване на делото. Разговорът бил проведен отново от
телефона на подс. К.. След този разговор пострадалата се мобилизирала да събира
пари. Събраните средства давала на подс. К., свързвайки се с него по телефона.
Сумите били давани винаги след телефонно обаждане и винаги насаме между
двамата.
Срещите
между тях, които били предназначени единствено за предоставяне на пари,
продължили и през 2016 год. През 2016 год. настъпил период, през който
пострадалата А. не можела да се среща с подс. К.. Затова тя се свързала със свой
познат М.Е.. Той познавал добре хората от с. Я.. Пострадалата го попитала за
тази жена – Н.. Така разбрала от Е., че такава жена с описаната по-горе
история, не живее в с. Я.. Това се случило през 2016 год., в периода през който
пострадалата А. била лъгана от подсъдимия, че проблемите по измисленото съдебно
производство ще бъдат разрешени, че парите които била предала ще бъдат
преведени по делото и че тя ще получи обещаните й парични средства. В същото
това време пострадалата вече била притеснена, тъй като хората, от които взимала
пари на заем, започнали да я питат кога ще ги връща. Проблемът бил, че
задълженията й твърде много нараснали. Тя била взела пари от всички хора, които
е можела да помоли за това и вече нямала от кого да вземе в заем. В същото това
време, подсъдимият К. отново убедил пострадалата, че делото е към своя край и е
въпрос на време да си получи парите. Той симулирал, че предава телефона на
мнимата адвокатка Л. и с преправен глас от нейно име потвърждавал казаното. Тъй
като пострадалата била под голямо напрежение, не могла да стигне до категоричен
извод, че е мамена, въпреки очевидната лъжа за съществуването на Н..
Тя
продължила да вярва в измислената история, поради което през месец ноември 2016
год. подс. К. отново й поискал сума в размер на 400-500 лева. Поискал да бъдат
дадени в рамките на ден-два. Мястото за получаване на парите било определено от
подс. К., за да си получи сумите на ръка. Пострадалата пазела тайна за случващото
се от всички хора, включително и от тези, от които взимала заем. Синът й,
обаче, който се занимавал с мениджърската дейност в магазина и прибирал всяка
вечер оборотите му, констатирал повтарящи се липси. Тези липси били свързани с
деяния на майка му, която всячески събирала пари за да ги дава на подс. К..
Липсвали средства дори от тези за стока, които били предварително преброени.
Свид. М.А.се заинтересувал и разбрал, че майка му е искала пари от много хора в
града. По това време пострадалата А. симулирала и кражба в дома им, за да
оправдае липсващи пари. А.сезирал органите на МВР, но не се установили данни за
кражба. М.А.се опитал да проведе разговор с пострадалата – неговата майка, но
тя отказвала да говори по въпроса. Тогава той успял да разгледа телефона на
майка си и в него видял мобилни съобщения от непознати номера, които го
шокирали. Съобщенията били от 10.10.2016 год., изпратени от 10.10.2016 год. до
30.10.2016 год. и които пострадалата била изпращала на номера *****, *****и *****.
От тези съобщения той разбрал, че майка му е въвлечена в измамна схема, защото
с тези съобщения тя опитвала да се свърже с подс. К., който тогава избягвал
комуникация с нея.
На
04.11.2016 год. пострадалата заминала за гр. Сливен по предварителна уговорка
за среща. Срещата била уговорена от подсъдимия К., който отново се представил
за адвокатката Л.. На 05.11.2016 год. М.А.получил обаждане от подс. К. от
телефон *****. Подс. К. се обадил от името на мнимата Л., обяснил му, че е
адвокатката, с която се е свързала майка му и че тя ще се прибере до половин
час. Обаждането било направено, защото М.А.е трябвало да бъде въвлечен в
измамната схема и убеден, че майка му финансира легални гражданско-правни
отношения. От името на адв. Л., подс. К. казал на А., че след делото парите ще
им бъдат върнати. Казал, че няма място за притеснение. А.разбрал, че става
въпрос за измама и се обадил на органите на МВР.
След
неговото действие по сезиране на надлежните държавни органи, на 18.11.2016 год.
подс. Р.К. отново се обадил на пострадалата А. под предлог да я информира за
хода на мнимото дело. Подс. К. я убедил, че ще се проведе последно съдебно
заседание, във връзка с което ще стане възможно получаването на обещания на А.
един милион. Трябвало последно да се платят 7000 лева за възнаграждение на
адвокатката. Казал, че от А. иска 1000 лева, а останалите щял да събере той. А.
се свързала със свид. Н.А., която й дала 550 лева на заем. Подс. К. разбрал от А.,
че тя не може да събере цялата сума и й определил среща, на която да му предаде
събраната сума. От своя телефон подс. К. се разбрал с А. ***, до арката в парк
„Изворите”, в близост до ресторант „Ажур” на 18.11.2016 год. в ранния следобед.
Подс. К. отишъл на срещата заедно със свид. Д.Р.К.. На уговореното място А.
предала парите (550 лева) на подс. К. в присъствието на свид. К.. След това
подсъдимият К. и свидетелят К. тръгнали да се прибират. По пътя към дома им те
били задържани от служители на МВР, като при извършения му обиск, същия ден,
непосредствено след задържането му в 15,00 часа, в подс. К. били намерени
инкриминираните 550 лева (сумата, която получил от А.). Парите, които подс. К.
получавал от пострадалата А., били лесно харчени от него, като голяма част от
тях той проигравал в местното казино „Л.В.” с крупие Д.Н.К..
За
да може да дава пари на подсъдимия, пострадалата взимала пари на заем от
следните лица: от свид. Л.П.Ч.– 500 лева, банкноти по 50 лева, на 10.11.2016
год. в гр. Сливен; от свид. Д.Х.С.– около 1300 лева, дадени през октомври –
началото на ноември 2016 год.; от свид. Т.А.К.– 50 лева, дадени на 10.11.2016
год.; свид. П.И.Ч.й дала през август или септември сумата от 300 лева; свид. Д.М.В.
дал заем на пострадалата в размер на 300 лева, което се случило през м. април
или м. май 2016 год.; свид. С.К.Г.й дал през м. септември 2016 год. сумата от
1000 лева; свид. Н.С.М.й дал през лятото на 2016 год. 200 лева; свид. Т.И.В.й
дал през м. март 2016 год. сумата от 100 лева; свид. Ж.Ц.К.й дала през 2016
год. сумата от 300 лева; свид. Х.В.И.дал на А. заем в размер на 100 лева лятото
на 2016 год.; свид. Т.Д.Р.дал на А. сумата от 100 лева в края на м. април 2016
год.; свид. М.М.М.дала 1100 лева през м. февруари 2016 год.; свид. А.С.С. дала
заем на А. през 2016 год. сумата от 400 лева; свид. Й.Ш.дала заем в размер на
100 лева през м. юли 2016 год.; свид. М.И.Т.през лятото на 2016 год. дала на А.
заем в размер на 150 лева; свид. Б.Р.Т.дал заем на А. през м. ноември 2016 год.
в размер на 1000 лева; К.П.К. също дала пари на заем на пострадалата Х.А. –
това станало през м. септември 2016 год., когато по нейна молба й дала 150
лева; Т.Г.В. познавала отдавна А. и й имала доверие. През м. август 2015 год. А.
поискала от В.пари на заем – първо 100, после 150 лева, като след това й ги
върнала. Общо й дала 160 лева. С.Д.Т.бил съученик на Х.А.. През 2015 год. той й
дал сумата от 500 лева. О.С.П. била бивша колежка на А.. В края на м. юли 2016
год. същата й поискала 100 лева на заем. М.К.бил приятел на сина на А. – М.А..
Същият й дал общо 200 евро на заем през 2016 год. П.С.К., бивш колега на А.,
учител, й дал 1000 лева в заем през м. октомври 2016 год. Г.И.В. дала на Х.А.
400 лева на заем. И.С.Й.дал на А. 400 лева през м. ноември 2016 год. Р.Р.Р.дал
на Х.А. на заем 400 лева.
Всички
тези пари, получени на заем от горе споменатите свидетели, пострадалата А. дала
лично на подс. Р.К. във връзка с извършената й от него измама. Такива средства
тя получила също от Н.Й.Р., Н.И.А., П.К.Н., Й.Ж.Б., Г.В.Б., М.А.Р., Т.В.К., С.И.О.,
С.М.И., С.П.Г., К.Й.Г., Ж.К.К., С.С.Д., С.М.В., Д.С.М., И.С.М., М.Х.С., Г.Д.Ч.,
Д.Т.М., К.Е.П., А.Д.Д., Н.А.И., Р.А.М., Б.В.М., Е.Д.Х., Н.П.Б., С.Ж.С., Х.Я.Х.,
П.А.М., М. С.Д., Л.Х.Л., С.И.К., И.Н.З., А.В.Т., Н.И.Л., М.Т.Т., С.Т.Н., С.М.С.,
В.Д.П., М. С.С., Я.Й.Ж..
Всички
пари дадени й от тези свидетели, Х.А. дала на подс. Р.К. за времето от м. март
2015 год. до 18.11.2016 год. включително. През инкриминирания период
подсъдимият започнал да харчи повече пари, живеел разточително и се отдал на
хазартни игри. Това било забелязано и от неговия братовчед К.К.К., на когото
направило впечатление, че подс. Р.К. разполагал със значителни суми пари, без
да работи никъде, а освен това правил банкети и играел хазарт. До подобни
впечатления достигнал и свид. В.Й.Г.. Той имал лек автомобил и подс. Р.К. често
го ползвал за шофьор през инкриминирания период. Докато траело това, на
свидетеля направило впечатление, че подс. К. имал пари без да работи, играел на
хазартни игри и подържал стандарт, неотговарящ на доходите му.
Видно
от заключението на изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза, стойността
на причинената щета на Х.А. е в размер на 40 146,75 лева.
Видно
от заключението на изготвената по делото комплексна техническа и съдебно –
почеркова експертиза, ръкописните текстове, изписани върху лист от тетрадка и
върху 5 броя листчета от тефтерче са изписани от Х.А..
Видно
от заключението на изготвената по делото техническа експертиза, на хартиен
насител в хронологична последователност са били свалени снимкови кадри от
видеозапис от казино „Л.В.”.
Горната
фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на
събраните по делото доказателства, а именно: самопризнанието на подсъдимия и
събраните в хода на досъдебното производство писмени доказателства, предявени
на страните по съответния процесуален ред и не оспорени от тях.
Съдът
кредитира и прочетените по реда на НПК заключения на вещите лица, изготвили съдебно-икономическа
експертиза, комплексна техническа и съдебно – почеркова експертиза и техническа
експертиза, тъй като няма основания да се съмнява в компетентността и
безпристрастността на експертите.
Съдът
кредитира и обясненията на подсъдимия, дадени в хода на досъдебното
производство, като на основание чл. 372, ал. 4 от НПК ги приобщи към
доказателствата по делото, тъй като подсъдимия призна вината си и изрази
съгласие да не се събират доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт.
Въз
основа на приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни
изводи:
С
деянието от описаната фактическа обстановка подсъдимият Р.Д.К. е осъществил
състава на престъплението по чл. 210, ал. 1, т. 5 вр. чл. 209, ал. 1 от НК, тъй
като за периода от време от м. март 2015 год. до 18.11.2016 год. в гр. К., с цел да
набави за себе си имотна облага – парична сума в размер 40 146,75 лева,
възбудил и поддържал заблуждение у Х.С.А., като я убедил, че се намира
постоянен контакт с лица, във връзка със съдебно дело, касаещо недвижим имот и
че ако му дава пари (общо 40 146,75 лева), той от своя страна, със спечелване
на делото, ще получи голяма парична сума и ще й изплати печалба в размер на 1
000 000 лева, и с това й причинил имотна вреда в размер на сумата от 40
146,75 лева (четиридесет хиляди сто четиридесет и шест лева и седемдесет и пет
стотинки), като извършеното деяние е в големи размери.
Безспорно
е установено, че е налице квалифициращият елемент от състава на престъплението,
а именно: извършеното деяние е в големи размери, тъй като сумата от 40 146,75
лева многократно надхвърля като стойност 70 минимални работни заплати за
страната.
Безспорно е установено, че подс. К.
е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.
210, ал. 1, т. 5 вр. чл. 209, ал. 1 от НК. Изпълнителното деяние на измама в
настоящия случай се изразява във
възбуждане и поддържане на заблуждение у пострадалата Х.А.. Подс. К. с действията си (проведени разговори
с пострадалата) е формирал в пострадалата Х.А. невярна представа, че се намира в
постоянен контакт с лица, във връзка със съдебно дело, касаещо недвижим имот и
че ако му дава пари (общо 40 146,75 лева), той от своя страна, със спечелване
на делото, ще получи голяма парична сума и ще й изплати печалба в размер на 1
000 000 лева. Подс. К.
е поддържал заблуждението у пострадалата Х.А. и при следващите разговори с нея.
Това възбуждане и поддържане на заблуждението у пострадалата Х.А. я е
мотивирало да извърши разпореждане с имущество – да предаде на подс. К. сума в
размер на 40 146,75 лева. По този начин подс. К. е причинил имуществена вреда на пострадалата Х.А.,
приемайки посочената сума и са се увеличили активите на подс. К..
От субективна страна деянието си подс. К. е извършил с пряк умисъл. Подс. К. е съзнавал, че със своите действия
формира невярна представа у пострадалата Х.А., че се води съдебно дело, касаещо
недвижим имот и при спечелването му, ще й изплати печалба в размер на
1 000 000,00 лева. Подс. К. е съзнавал, че в резултат на това ще настъпи имотна
вреда на пострадалата Х.А., а самият той ще получи имотна облага, което
означава, че той е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал
е общественоопасните последици и е искал настъпването им с цел лично
облагодетелстване.
Деянието
е довършено, причинена е имотна вреда на пострадалата Х.А., която е в общ
размер от 40 146,75 лева. Имуществените вреди не са възстановени.
Като
смекчаващо вината на подсъдимия обстоятелство съдът прецени изразеното от него
съжаление за извършеното.
Като
отегчаващи вината на подсъдимия обстоятелства, съдът отчете негативните му
характеристични данни и предишните му осъждания.
При
определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на
подсъдимия, съдът се съобрази с всички индивидуализиращи вината му
обстоятелства, обществената опасност на деянието, обществената опасност на
подсъдимия, причинения престъпен резултат и целите на генералната и специална
превенция. Съдът определи наказание на подсъдимия при условията на чл. 58а от НК (ДВ, бр. 26/2010 год. в сила от 06.04.2010 год.), предвид изказаното от него
самопризнание и императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 от НПК. Съдът
приложи посочената редакция на разпоредбата на чл. 58а от НК, тъй като деянието
е извършено от подсъдимия за периода от м. март 2015 год. до 18.11.2016 год.,
т.е. след влизане в сила на посоченото изменение на НК. Ето защо, съдът наложи
на подсъдимия Р.Д.К. за извършеното от него деяние по чл. 210, ал. 1, т. 5 вр.
чл. 209, ал. 1 от НК – наказание „Лишаване от свобода” за срок от две години,
което на основание чл. 58а, ал. 1 от НК намали така определеното наказание с
1/3, като подсъдимият следва да изтърпи наказание „Лишаване от свобода” за срок
от една година и четири месеца, при първоначален общ режим.
Така
определеното наказание на подсъдимия съдът прецени за максимално справедливо и
отговарящо в пълна степен на обществената опасност на деянието и съответстващо
на целите и значението на наказанието, визирани в чл. 36 от НК. Съдът счита, че
то ще допринесе за поправянето и за превъзпитанието на подсъдимия и ще
въздейства възпитателно и предупредително - възпиращо и върху останалите
членове на обществото.
На
основание чл. 59, ал. 1 от НК, съдът зачете времето, през което подсъдимият Р.Д.К.
е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража” по настоящото дело,
считано от 19.11.2016 год.
На
основание чл. 68, ал. 1 от НК, съдът приведе в изпълнение наложеното на подс. Р.Д.К.
наказание по НОХД № 203/2013 год. по описа на РС - К., а именно „Лишаване от
свобода” за срок от осем месеца, което да изтърпи при първоначален общ режим и
отделно от наказанието по настоящата присъда.
Съдът
определи подс. К. да изтърпи наложеното наказание по настоящата присъда и
наказанието приведено на основание чл. 68, ал. 1 от НК при първоначален общ
режим на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС. С оглед измененията на ЗИНЗС –
ДВ, бр. 13/2017 год., в сила от 07.02.2017 год., в настоящия случай не е налице
основанието предвидено в разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „в” от ЗИНЗС
за определяне на първоначален строг режим. Съгласно посочената разпоредба строг
режим се определя за умишлени престъпления, извършени в изпитателния срок на
условно осъждане, за което е постановено отложеното наказание да се изтърпи
отделно, ако сборът от двете наказания надвишава две години, което не е налице
в настоящия случай, тъй като сборът от двете наказания е в размер на две години.
На
основание чл. 53, ал. 1, б. „А” от НК, съдът отне в полза на държавата
вещественото доказателство по делото, а именно: мобилен телефон с ИМЕЙ № *****в
едно с батерия към него, поставен в плик с лепенка № А0483 от 18.11.2016 год.
на ОДМВР Сливен.
На
основание чл. 53, ал. 1, б. „А” от НК, съдът отне в полза на държавата
вещественото доказателство по делото, а именно: СИМ карта № *****, поставена в
плик с лепенка № А0483 от 18.11.2016 год. на ОДМВР Сливен, която след влизане в
сила на присъдата, следва да се унищожи, като вещ без стойност.
Веществените
доказателства по делото, а именно: 1. Вносна бележка на името на Р.К.за 1200
лева; 2. Искане за откриване на депозитна сметка; 3. Заложен билет на името на Р.К.и
4. Един брой СИМ карта с № *****на мобилен оператор „М-тел”, следва да се
върнат на собственика Р.К.А, след влизане на присъдата в сила и прилагане на
копия от същите по делото.
Вещественото
доказателство по делото, а именно: един брой мобилен апарат „Нокия” модел
1112С, ИМЕЙ № *****в едно с батерия и СИМ карта на мобилен оператор „М-тел” с №
*****, поставен в плик, запечатан с лепенка № А0467 на ОДМВР Сливен, следва да
се върне на собственика М.Г.А., след влизане на присъдата в сила.
Веществените
доказателства по делото, а именно: един брой мобилен апарат „Моторола”, черен
на цвят с ИМЕЙ № *****в едно с батерия към него и СИМ карта на мобилен оператор
„М-тел” с № *****и един брой мобилен апарат марка „Нокия”, сив на цвят с ИМЕЙ №
*****в едно с батерия към него и СИМ карта № *****, следва да се върнат на собственика
Х.С.А., след влизане на присъдата в сила.
Веществените
доказателства поделото, а именно: един брой ДВД диск с видеозапис от казино „Л.В.”
град К. за 10.11.2016 год. и един брой СД АР № ********* от 16.11.2016 год.,
следва да се съхраняват по делото до изтичане сроковете за съхранение на самото
дело.
Съгласно
правилата на процеса, подсъдимият Р.Д.К. беше осъден да заплати направените на
досъдебното производство разноски в размер на 204,41 лева (двеста и четири лева
и четиридесет и една стотинки) в полза на бюджета на държавата по сметка на ОДМВР
– Сливен.
Ръководен
от изложеното съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: