Решение по дело №155/2023 на Административен съд - Кюстендил

                                                          Р Е Ш Е Н И Е

№                        170                                  25.09.2023 г.

                                                           град Кюстендил

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

Кюстендилският административен съд                                                                                    

на тринадесети септември                                             две хиляди двадесет и трета година

в открито съдебно заседание в следния състав:

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ                                                                

    ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА

                                                                       НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА

 

с участието на секретаря Лидия Стоилова

и в присъствието на прокурор Михаил Крушовски от КнОП

като разгледа докладваното от съдия Демиревски

касационно административнонаказателно дело № 155 по описа за 2023 г.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.

            Юрисконсулт М.Н.-А.като пълномощник на ДИРЕКТОРА НА НАЦИОНАЛНО ТОЛ УПРАВЛЕНИЕ КЪМ АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул. “Македония“ № 3 и съдебен адрес:*** обжалва Решение № 162/05.05.2023 г. по а.н.д.№ 1114/2022 г. на РС - Дупница.

            Релевираното касационно основание е по чл. 348 ал. 1 т. 1 и т. 2 от НПК. Нарушението на закона поради неправилното му прилагане се свързва с доказано противоправно деяние по относимия санкционен състав. Моли се за отмяна на решението и потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно.

В приложена писмена молба, пълномощникът на касатора поддържа жалбата изцяло.

            В приложени писмени бележки, ответникът  изразява становище за неоснователност на жалбата.

            Представителят на КнОП дава заключение, че решението на първоинстанционния съд е неправилно и незаконосъобразно и са налице касационните основания за неговата отмяна, поради което моли за потвърждаване на НП. Касационната жалба намира за основателна.

            Кюстендилският административен съд, след запознаване с жалбата и материалите по делото на районния съд, намира жалбата за допустима като подадена от представител на легитимиран правен субект с право на обжалване по см. на чл. 210 ал. 1 от АПК в преклузивния срок по чл. 211 ал.1 от АПК.

            Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:

            Предмет на въззивно обжалване е НП № BG28032022/5800/Р8-533/15.09.2022 г. на Директора на Национално тол управление /НТУ/ към АПИ, с което на О.Л. Е. на основание чл. 179 ал. 3а от ЗДвП, във вр. с чл. 10 ал. 1 т. 2  от Ззакона за пътищата, е наложено административно наказание глоба в размер на 1 800 лв.

            От събраните по делото доказателства районният съд е установил от фактическата страна на спора, че на 28.03.2022 г. в 19.59 часа, по път А-3, при км. 49+474, който е включен в обхвата на платената пътна мрежа, съгласно Приложение към т. 1 на Решение № 101/20.02.2020 г. на Министерски съвет е засечено от контролно устройство на АПИ да преминава без заплатена пътна такса по чл. 10 ал. 1 т. 2 от Закона за пътищата, състав от ППС с влекач „ВОЛВО ФХ“ с рег. № СМ ****НС, с обща техническа допустима маса над 12 тона, е засечено да се движи с влекач с 5 оси, от контролно устройство с ид. № 20442. Съставен е снимков материал със запис от нарушението. На 28.03.2022 г. около 19.59.22 часа на ГКПП – Кулата на излизане от страната посоченото ППС е управлявано от нарушителя, като при извършена проверка в информационната система по номера на ППС е установено посоченото управление на ППС, за което е съставен АУАН.

            От така установената фактическа обстановка съдът е формирал правен извод за допуснати съществени процесуални нарушения досежно правната квалификация на нарушението, недоказаност на деянието относно неговото авторство и маловажност на случая. Съдът е установил нарушение на чл. 42 ал. 1 т. 4 и т. 5 от ЗАНН, т.к. в АУАН и НП не е посочена относимата материално правна норма, като употребата на чл. 179 ал. 3а от ЗДвП като нарушена материално правна норма и санкционна такава представлява неправилно приложение на материалния закон и е самостоятелно основание за отмяна на НП.

         По отношение на това дали бордовото устройство на товарния автомобил е било изключено или неправилно включено в електическото захранване, съдът е установил липса на представени такива доказателства, както и за управление от дееца на товарния автомобил на 16.03.2022 г. Данните по чл. 189е ал. 8 от ЗДвП не съдържат авторството на деянието, чиято доказателствена тежест е възложена на АНО.  По посочените правни доводи съдът е отменил НП.

В пределите на касационната проверка по чл. 218 ал. 2 от АПК и във връзка с релевираното в жалбата касационно основание съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима въззивна жалба. Преценено за съответствие с материалния закон, решението е правилно.

При разглеждане на спора районният съд е спазил принципа по чл. 13 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН за разкриване на обективната истина по реда и със средствата на закона.

Правилен е извода на съда за допуснато съществено процесуално нарушение в съдържанието на АУАН и НП досежно реквизита по чл. 42 ал. 1 т. 4 и т. 5 от ЗАНН, а именно – описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, както и  липсата на посочена нарушена законова разпоредба. Правната квалификация на деянието съдържа нормата на чл. 179 ал. 3а от ЗДвП, която е санкционна такава. Относимото нарушено правило за поведение се съдържа в нормата на чл. 139 ал. 7 от ЗДвП. Неоснователно е възражението на касатора, че нормата на чл. 179 ал. 3а от ЗДвП съдържа едновременно нарушеното правило за поведение и санкцията. Сходното съдържание на двете правни норми не санира пропуска за прилагане на относимото за деянието правило за поведение поради самостоятелното действие на двете норми. Липсата на посочена относима към деянието правна квалификация представлява съществено нарушение на процедурата по административно наказване досежно императивно предвиденото съдържание на АУАН и НП, нарушава правото на защита на дееца и е самостоятелно основание за отмяна на НП.

В случая обаче се явявяа недоказано авторство на деянието. Нормата на чл. 179 ал. 3а от ЗДвП въвежда като субект на отговорността водача, който управлява ППС от категорията по чл. 10б ал. 3 от ЗП по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което ППС не са изпълнени съответните задължения за установяване на изминато разстояние, съгласно изискванията на ЗП за участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно категорията на ППС. Обвинението срещу дееца е в първата хипотеза на санкционната норма – за това, че на 16.03.2022 г. на яз. Дяково, на път А-3 в посочената отсечка от пътя и в посочения час управлява описаното ППС в обхвата на платена пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10 ал. 1 т. 2 от ЗП, което действие се приравнява на неизпълнение на задълженията за установяване на изминато разстояние. Размерът на дължимата тол такса по см. на чл. 10б ал. 4 от ЗП се определя въз основа на реално получени декларирани тол данни по реда, предвиден в наредбата по чл. 10 ал. 7 от ЗП или чрез закупуване на маршрутна карта, като част от декларираните тол данни представлява броя оси на ППС. Доказателствата по делото на районния съд установяват обективните съставомерни елементи от състава на чл. 179 ал. 3а от ЗДвП, но не и авторството на деянието на датата по обвинението.

Настоящият състав на съда счита за недоказано управление на 16.03.2022 г. на посоченото ППС от наказаното физическо лице. Във възражението на лицето срещу АУАН не се съдържа признание за управление на съставомерната дата. Тежестта за установяване на авторството принадлежи на АНО. В резултат на проявената от съда активност е установено, че в извършената проверка в системата на ИТС, от получената информация липсват данни за самоличността на водача на датата по обвинението - на 16.03.2022 г. и няма данни кое лице е управлявало ППС. При тези доказателства, необоснован е извода на АНО за управление от наказания субект. Липсата на доказано авторство на деянието води до незаконосъобразност на оспореното НП.

Отделно от горното е налице и нарушение на материалния закон. Доказателствата по делото сочат, че за посочения участък от пътя: яз .Дяково, бордовото устройство на амтомобила не е отчело тол данни. Видно от писмо на лист 48 от първоинстанционното дело е, че не е получена тол декларация за сегмента на рамката, от която е отчетено нарушението, а защо на всички останали камери преминаването е отчено като валидно платено остава загадка. Защо обаче това е било така, АНО не сочи доказателства. По делото са налице доказателства, че е заплатена частично дължимата тол – такса, което не се и оспорва от страните. Незаплащането на останалата дължима тол - такса, в случая би осъществила състава на чл. 179 ал. 3б от ЗДвП, а не на чл. 179 ал. 3а, както правилно е посочил районния съд. Неправилното посочване на нарушената правна норма, води до незаконосъобразност на издаденото НП, съответно до неговата отмяна.

На основание чл. 221 ал. 2 пр. 1 от АПК решението на районния съд ще се остави в сила.

Поради изхода от спора касаторът няма право на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран от горното, Кюстендилският административен съд

 

Р Е Ш И:

 

            ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 162/05.05.2023 г. по а.н.д. № 1114/2022 г. на РС – Дупница.     

Решението е окончателно.

            Решението да се съобщи на страните.

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: 1.                              2.