№ 710
гр. Благоевград, 16.10.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Петър Узунов
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
Сложи за разглеждане докладваното от Петър Узунов Гражданско дело №
20241200101167 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 14:30 часа се явиха:
За ищеца, редовно уведомени – явява се юриск. И., с пълномощно по
делото.
Ответницата, редовно уведомена – не се явява, за нея се явяват адв. П.
и адв. Б., редовно упълномощени.
Вещите лица - явяват се.
Свид. М., редовно призована – явява се.
ЮРИСК. И.: Да се даде ход на делото.
АДВ. П.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Б.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че липсват процесуални пречки за даване ход на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
Изготвени са двете допълнителни експертизи от вещите лица Д. и С..
ЮРИСК. И.: Запознати сме с експертизите, моля да се изслушат
вещите лица и свидетелите.
АДВ. П.: Водим един свидетел, пред залата е, моля да се изслуша.
Запознати сме с експертизите.
1
АДВ. Б.: Водим един свидетел, моля да се изслушат вещите лица и
свидетелите.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д.: Моля да бъда изслушана първа, тъй като имам
служебен ангажимент и колегите ме чакат.
СТРАНИТЕ: Не възразяваме първо да се изслуша в.л. Д..
С оглед изявленията на страните, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИСТЪПВА към изслушване на вещите лица.
И. В. Д. - със снета от по-рано самоличност.
В. Д. С. - със снета от по-рано самоличност.
И на двете вещи лица - И. В. Д. и В. Д. С., се напомни наказателната
отговорност по чл. 291 от НК, за което дадоха обещание да представят
вярно и безпристрастно заключение.
От залата се извежда свид. М..
В.Л. Д.: Поддържам допълнителното заключение, което съм
представила. Нямам поправки и/или допълнения към него.
ЮРИСК. И.: Нямам въпроси.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ на въпроси на адв. П.: Бележките са създадени при
всички положения, след като има операция, но има документ, който е издаден
от Централния архив на „Банка ДСК“, с което твърдят, че въвеждането на
информацията за предаването към Централния архив или изнесен архив на
външен доставчик, че нямат данни и няма приемо-предавателен протокол,
защото когато се предава архива, винаги се описва точно какво се предава,
като бележки.За това, откъде черпя информация, че са унищожени, може би
съм се изказала неправилно като унищожени, но те за да не присъстват в
досиетата на клиентите и Централния архив, значи са унищожени най-
вероятно. Щом като липсват аз правя извод, че са унищожени. Аз ще ви кажа
каква е практиката - когато се пусне една такава операция, винаги се издава
бележка, като единият екземпляр остава за банката, а другия екземпляр се
дава на клиента. Ако не е предоставен в банката, понякога се случва, например
може да се изгуби, но винаги може да се пусне друго копие. Но в случая, след
като не е изпратено в Централния архив, т.е. той просто не съществува, къде
отива. Той не може да не съществува от гледна точка да не е минал операция,
при положение, че в банковите извлечения тези операции са взети. Когато се
приключва един ден, винаги се прави един касов дневник, който следва, не
2
зная каква е политиката на „Банка ДСК“ в случая, те са голяма банка, касовият
дневник се проверява от друго лице, не от човекът извършил операциите. Ако
в случая в офиса в гр. Белица е бил малък, не зная колко човека са работили,
при всички положения, минимум веднъж седмично е следвало да се извършва
ревизия на касовите дневници. Ако тази бележка липсваше, категорично
щеше да бъде установена веднага от касовите дневници. Не съм ги проверила
касовите дневници, защото на мен ми беше издадено удостоверение от „Банка
ДСК“, с което удостоверяват, че такива бележки не са предавани в „Архива“.
Те при всички положения са били създадени, защото тази операция я има в
извлечението. След като я има в извлечението, тази операция е взета, тази
бележка е излязла, а вече какво се е случило с нея, след като я няма в
архива…. Би следвало да я има в електронен вариант. Според мен я няма само
на книжния носител. Те нямат електронно копие, защото зависи какъв им е
бил софтуера. Не се намират в банката. Това е един доста отдавнашен период,
минали са 10 години и не зная каква е системата на „Банка ДСК“, говоря от
опита ми като банкер. На 2-3години се актуализират системите. Т.е. при мен
също се е случвало да не може да се извади електронно нещо на клиент, който
е бил преди 6 или 7 години клиент след като се актуализират системите. Но
много е възможно да не може да бъде извадена от системата тази операционна
бележка, като копие говоря. Аз не мога да кажа дали съществува в
електронната система, защото аз стъпвам на това, което ДСК ми дава като
документ, че нищо не е предадено. Не зная оттам насетне какво се е случило.
АДВ. П.: Нямам повече въпроси.
Вещото лице на въпроси на адв. Б. : На въпрос № 3, за Филдес
Козларева, тази констатация, че не е предавано към Централен архив, е на база
удостоверението, което ми издава „Банка ДСК“. Пише си „В регистрите не е
въвеждана информация за предаването им към Централен архив…..“ Когато
се предава архива, той се окомплектова в папки, след което се окомплектова в
кашончета, като на всяко едно кашенче се описва подробно от кои до кои дати
се предава в архив. Тези бележки, по лично мое мнение, е могло да се
установи, че липсват ако е правена регулярната ревизия на касовите дневници.
Например, ако днес не се разбере, че липсват, в края на седмицата ще се
разбере, че липсват, защото има едно извлечение, има едни операции, но
липсва бележката и вече тук е могло да се хване тази липса. Аз не мога да
твърдя и да коментирам как и защо не е установена, но предавайки досиетата
те са били предадени без тези бележки.
На въпроси на адв. П.: Мениджърите на клоновете не правят касов
отчет, а те правят внезапна ревизия на касата. По принцип винаги се прави
проверка на касовия дневник, но от кой се е извършила тази проверка не мога
да кажа. Всеки ден се прави. Всеки ден се преглежда как е приключил края на
деня. Два пъти месечно, минимум, се прави внезапна проверка. От системата
мениджъра пуска касовите наличности към момента, пускат се абсолютно
всички сметки, защото има по-специфични, аналитични, както в случая те са
открили сметка, за да се възстановят парите. Всичко това се пуска, прави се
проверка, засича се касата, след което мениджърът се подписва. Тогава се
3
установява дали има касови липси, излишъци, липси или нещо, което не е
засечено, това може да се установи на момента. Ако всичко е наред
документално и ако са правени регулярни ревизии, е щяло да се установи, че
тези бележки липсват. Аз не зная кой какво е правил, нямам подписани и
оформени документи, за да следя по дати, но от моя мениджърски опит мога
да кажа, че има пропуски.
СТРАНИТЕ: Нямаме повече въпроси. Да се приеме заключението.
Съдът счита, че днес изслушаната допълнителна съдебно-счетоводна
експертиза следва да се приобщи към доказателствата по делото, поради което
и
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА заключението на вещото лице Ив.Д..
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на вещото лице И. В. Д. размер на 584,10
лв., от които 300 лв. внесени по депозитната сметка на съда, остатъкът от
284,10 лв. вносим от ответната страна, в 7-дневен срок от днес, в противен
случай съдът ще се пристъпи към принудителното им събиране.
Освобождава вещото лице Д..
Съдът пристъпва към изслушване на в.л. С..
ВЕЩОТО ЛИЦЕ С.: Поддържам допълнителното заключение, което
съм представил. Нямам добавки или корекции по него.
ЮРИСК. И.: Запознати сме със заключението. Да се приеме. Намирам
го за пълно, обективно и всестранно.
Вещото лице на въпроси на адв. Б. : Твърдението ми, че по отношение
на четирите лица Д. Г., Н.Б., Т. Д. и Р.А., че не са положени подписите от тях,
за което се позовавам на обектите и сравнителния материал при сравнителния
анализ на подписите сравнителни образци и обекти. Сравнителните образци
ги ползвах от Паспортна служба, БДС при ОД на МВР Благоевград.
АДВ. Б.: Нямам други въпроси.
На въпроси на адв. П.: При имитацията лицето се стреми подписът да
прилича на титуляра, говоря за автора на имитацията. Относно това кой е
авторът, не мога да кажа. Има имитация, но не мога да кажа кой го е поставил.
Белезите на имитацията съм ги описал в заключението - забавен темп на
движенията, нарушена координация на движенията, тъпи начала и краища при
изписване на щрихите, насаждане между самите щрихи. Има подписи, които
приличат на титуляра, има и такива, които не приличат. Това е строго
индивидуално. Зависи този, който ги прави колко добре рисува, колко добре
запаметява подписите. Когато говорим за имитация целта е подписът да
4
прилича. Лицето, което го прави се стреми да прилича на подписът на
титуляра.
АДВ. П.: Оспорвам заключенията, както първото, така и второто.
Доводите ми същите, които съм направила при първото заключение.
Изложила съм ги писмено в молба до съда. Съдът ми ги е отхвърлил, но аз
поддържам и считам отново, че сравнителният материал, който е ползван и
това са оскъдни подписи, единствено от БДС, т.е. това са заявленията за
паспорт и самите лични карти, т.е. само въз основа на два подписа, считам че
са прекалено малко, за да се даде заключение, че е налице имитация.
Поддържам всички останали основания, които съм ги написала писмено.
Оспорвам заключението, смятам, че е немотивирано по причините, които
изложих, поради оскъдния сравнителен материал и продължавам да искам
повторна графологична експертиза, със същите задачи, с мотивите изложени
подробно в писмена молба до съда.
ЮРИСК. И.: Възразявам, искането е неоснователно. Заключението е
подробно, изчерпателно, мотивирано. Оказа се, че има подписи, които са
истински, което също говори, че изследването е правилно и обективно, така че
моля да не допускате повторна експертиза.
АДВ. П.: Тези хора са живи и на никой от тях не са снети сравнителни
образци. Намирам, че само с едни единствени снимки са изключително малко
сравнителните образци.
Съдът като съобрази становищата на страните и материалите по
делото, счита че допълнителното заключение по изготвената съдебно-
почеркова експертиза също следва да се приобщи към доказателствения
материал по делото, като доводите и възраженията съдът ще преценява при
постановяване на крайния съдебен акт. И към настоящия етап по вече
изложените съображения, съдът счита за неоснователно ответното искане за
повторна съдебно-графологическа експертиза, като счита, че и понастоящем
липсват основания за ревизиране на становището си, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА допълнителното заключение на вещото лице С..
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на вещото лице В. Д. С. в размер на 580
лв., от които 400 лв. внесени по депозитната сметка на съда, остатъкът от 180
лв. вносим от ищцовата страна в 7-дневен срок, считано от днес, в противен
случай съдът ще пристъпи към принудителното им събиране.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответната страна за повторна
СГЕ.
ДОПУСКА до разпит като свидетел от страна на ответницата Ш.А.Б..
5
Снема се самоличността на свидетеля:
Ш.А.Б.: 63 г., омъжена, неосъждана, сестра на ответницата.
На свидетеля се разясни разпоредбата на чл. 166 от ГПК.
СВИДЕТЕЛЯТ: Като сестра на ответницата, желая да свидетелствам.
На свидетеля се разясни наказателната отговорност по чл. 290 от
НК, за което даде обещание да казва истината.
СВИД. БЕРБЕР на въпроси на адв. Б.: Аз превеждах суми в „Банка
ДСК“ м. май 2023 г., когато сестра ми беше болна. Беше в болница. Обади ми
се по телефона и ми каза в най-кратък срок трябва да преведете сумата от
8000 лв. Аз й казах – Как така 8000 лв., откъде ще ги намеря тези пари.
Разбрахме се по телефона, майка ми имаше заделени средства от пенсийки.
Отидох при майка ми взех парите и ги внесох. Трябваше да ги внеса, защото
сестра ми ми казваше, че постоянно мениджърката й звъняла, че трябва даден
срок да се внесат парите, и ги внесох в „Банка ДСК. То просто нямахме време
да ми обяснява А.. След като ги внесох отидох в болницата, тя беше на
системи и беше просто в неадекватно състояние, нямаше време и да ми
обяснява по-подробно всички тези работи. Каза, че предишния ден, преди да
влезе в болница е имала внезапни проверки, имало е нещо, не зная там какво е
станало. През нощта вдига кръвно, вдига захар, получава нервни кризи и
влиза в болница и най-близкият човек до нея съм аз, защото дъщеря й е в
Германия и се обади на мен.
АДВ. Б.: Нямам повече въпроси.
АДВ. П.: Нямам въпроси.
ЮРИСК. И.: Нямам въпроси.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И :
Снема се самоличността на свид. М..
Е. И. М.: 37 г., омъжена, неосъждана, племенница на ответницата.
На свидетеля се разясни наказателната отговорност по чл. 290 от
НК, за което даде обещание да казва истината.
СВИД. М. на въпроси на юриск. И.: Аз съм племенница на ответницата,
майка ми и А. М. са втори братовчедки. Аз мисля, че 2019 г. си имах някаква
сума събрани пари и реших да не си ги държа вкъщи, а да ги оставя в банката,
с депозит, но да не тече лихва върху него, защото при нас това не е позволено,
6
аз съм мюсюлманка, не исках да тече лихва върху тези пари, които ще внеса
като депозит. Тъй като сме роднини, реших да са на сигурно и си внесох
определена сума пари. Аз работя като учител, събирам си една сума пари и
внасям си ги. Края на м. 09.2023 г. мисля че беше, просто реших да си проверя
какво се случва с парите ми. Отидох да видя колко са ми точно, защото аз
внасям и са ми на сигурно, тя А. ми е роднина, няма как да предположа, че
нещо ще се случи. Друга служителка беше в банката. Каза ми „Вие нямате
пари, имате останали само 2000 лв.“ Казах й, „как 2000 лв., те са много повече,
не са 2000 лв.“ От там звъня на А.. Парите ми мисля, че бяха до тогава около
десет хиляди и нещо, но се установи, че имам само 2000 лв. Тогава се обадих
на А. М.. Установявам, че парите ми липсват. Звъня й на А., тя ми казва „аз
вече не съм на работа, вече съм пенсионер, в болницата съм“. Казах й, че ако
има нужда от нещо мога да й го занеса там, тъй като сме роднини, но да ми
каже какво да правя с това нещо, ако трябва да дойде до банката да се види
защо ми липсват парите. Каза ми „подай си молба, питай служителките на
банката, те ще ти кажат“. Аз още на други яден сутринта отивам да подам
молба до офиса на банката в гр. София. Подадох я молбата. Помолих да ми
направят извлечение на парите, да се установи всичко, колко е сумата и къде е.
От там започнахме да чакаме. Мина се известно време, седмица-две, месец.
Видях, че няма развитие по случая и поисках среща, да разговарям с шефката
на банката, не й помня точно фамилията как беше. Говорихме с нея. Сигурно
тръгна някакъв процес и ни извикаха на разпит. Първо ни извикаха
разследващи полицаи от гр. Благоевград, идваха в гр. Разлог. Мисля, че
разследващия полицай се казваше Георгиев, не помня точно. Дадохме
показания, описахме всичко това, което казвам и тук. После се установило, че
има и други потърпевши, затова дойдоха да ни разпитват в гр. Белица, защото
имаше хора, които нямаха възможност да пътуват за гр. Благоевград. В гр.
Белица ни разпитаха, имаше и други пострадали от това нещо. След това
отидохме да търсим шефката на банката, която е в гр. Разлог, после в гр.
Банско. Разбрахме, че има потърпевши и едни мои комшии. Обединихме се
заедно с тях. Разследващите полицаи ни казаха, че трябва да си искаме парите
от банката, тя е длъжна да ни възстанови парите. Тогава банката излязоха
коректни и ни възстановиха парите. Аз не зная къде ми бяха отишли моите
8000 лв., но банката ми ги възстанови. Казвам, че има и други потърпевши,
защото казаха, че и на тях им липсват парите. Кой и къде ги е взел не зная
причините.
Свидетелят на въпроси на адв. П.: Аз първо ги внасях парите в клона в
гр. Белица. Там работеха две банкерки - А. М. и Г., но не зная какво стана, Г. я
съкратиха, а А. я назначиха в гр. Разлог. Как ги внасях парите, ще обясня -
отивах в банката и давах парите на банкерката А. М., само и единствено при
нея съм си внасяла парите. Даваше ми бележка, че съм си внесла парите,
разписвах се там, даваше би бележка. Единият от разследващите полицаи ми
каза, че тук трябва да обърна внимание, че на една и съща дата, на която аз
внасям парите, в същия ден тези пари не постъпват в моята сметка, а пак се
извършва теглене, а аз теглене не съм извършвала. Аз не съм ги теглила тези
пари, аз само съм внасяла. Имам само едно прехвърляне, което е на брат ми,
7
но за него аз си зная кога е. По негова сметка имам прехвърляне, но
изключваме това, това е друго.
На въпроси на адв. Б.: Нося в себе си документа от банката с
разпечатката на парите ми, какво се е случвало. Ще го покажа. От банката от
гр. София вече като изпратихме молбата, те ми изпратиха писмо, че наистина
са установили, че моите пари липсват. Може да се види отбелязаното в зелено,
довнасянето. Аз не разбирам, не съм банков служител, нека страните да видят.
Аз при друга банкерка освен при А. М. не съм ходила, точно от тази гледна
точка, защото сме много близки. При друга банкерка освен при нея наистина
не съм ходила. Казах Ви, че веднага й се обадих. Каза ми да си пусна молба, че
е пенсионер, не може с нищо да ми помогне и че сега е в болница. Казах й, че
й се извинявам, че я търся като е в болница, но си търся моето. След това й
звънях, но тя вече не ми вдигаше. Внасях по 2000 лв., по 1000 лв. В началото,
когато сключих договор трябваше да се внесе повече от определена сума, не
помня колко, в договора го пише. На брат ми мисля, че прехвърлих 5000 лв.,
но не говоря за това, а аз говоря за събития, които са се случили след това
прехвърляне. В Корана пише, че лихва не се взема.
ЮРИСК. И.: Господин съдия, по реда на чл. 147 от ГПК представям и
моля да се приеме като доказателство по делото извлечение от сметка, която е
на свид. М..
АДВ. П. и АДВ. Б.: Не възразяваме да се приеме.
Съдът намира представеното извлечение за относимо и допустимо,
поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА като доказателство по делото извлечение за периода от
08.11.2019 г. до 27.09.2023 г. на Е. М., издадено от „Банка ДСК“.
ЮРИСК. И.: Господин съдия, по повод на извършване на счетоводната
експертиза и извършената проверка в Централен архив на „Банка ДСК“ се
установиха три операционни бележки, които бележки ние не сме приложили
към исковата молба и които считахме, че наред с другите, които липсват,
липсват и те. Установи се при проверката, че тези са налични, две от тях са в
оригинал, една е в копие. Поради това, че въпросните платежни бележки са
новооткрито обстоятелство, на първо място моля да бъдат приети по делото,
по реда на чл. 147, т. 1 от ГПК. Като същевременно имам и доказателствено
искане да се установи и дали подписите върху тези бележки са положени за
клиент от лицата, на които са издадени, т.е. това са лицата Р.А. и А. Ш.. В тази
връзка моля да бъде допусната допълнителна задача към допуснатата вече
СГЕ, и ако приемете тези вече новооткрити писмени доказателства, вещото
лице да се запознае с операционните бележки и да даде отговор на въпроса
дали са подписани за „клиент“ от лицата, които са посочени за клиенти в тези
бележки. Представям нарочна молба за съда с тези бележки, с копие и за
8
другата страна.
АДВ. П.: Не се противопоставям.
АДВ. Б.: И аз не се противопоставям.
Съдът като взе предвид становищата на страните намира, че така
представените 3 бр. бележки с днес представената молба от процесуалния
представител на ищеца следва да бъдат приети като доказателство по делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА като доказателства по делото: операционна бележка № 51 от
18.12.2015 г. на А. Ш. за сумата от 2300 лв. и 2 бр. операционни бележки №№
64 от 21.12.2015 г. на А. Ш. за сумата от 2000 лв.
АДВ. П.: Ако съдът уважи искането на ищеца, имам едно искане, което
е свързано с днешната счетоводна експертиза. Тъй като в.л. каза, че те са
правили периодично проверки на касовата наличност, моля да задължите
ищеца за следващото с.з. да представи ревизиите, които са направени в клон
гр. Белица за процесния период от 2011 г. до края на 2016 г. Т.е., дали банката е
извършила вътрешни проверки, дали са правили ревизии или т.нар проверки
на касовата наличност за този период. В.л. каза, че ако са правени касови
проверки, вътре се виждат тези бележки, които липсват, които тя твърди, че са
унищожени, т.е. ще бъдат описани и ще бъдат видени като наличност. Това го
искам, защото е във вр. с правната квалификация на иска, за да него правя чак
накрая, дали това е иск за вреди, дали А. М. е работила по трудово
правоотношение, но това е по същество. Но дайте да видим дали в тези касови
проверки има липси или не.
ЮРИСК. И.: Считам искането за абсолютно неотносимо. При все, че
има толкова много доказателства, които доказват, че А. М. е осчетоводила
процесните бележки, дали ги има или няма, правена ли е ревизия,
осчетоводени ли са по грешен път от А. М., това са ирелевантни за процеса
факти. Тук има едно генерално неразбиране в процесуалните представители
на ответната страна за това какво представлява Централния архив на „Банка
ДСК“. Говорим за архив с огромни мащаби. Нещо, което не е малка фирмичка,
която да пази 20 години документи. Най-вероятно всички проверки в периода
2011-2016 г. са унищожени и никой не съхранява такива данни. Имайте
предвид, че на ден се извършват по 36 000 трансакции, т.е. 36 000 бележки за
цялата банка, за цялата страна за един ден. Представете си за какъв обем
данни говорим, че да искате да ни задължавате по реда на чл. 192 да
представяме нещо, което е преди 10 години.
АДВ. П.: Не за ежедневните, говорим за проверка на касовата
наличност. Но предполагам, че ако има годишни проверки, обобщено, дали за
9
този период от 5 години банката е установила някакви липси или не.
Съдът като съобрази становищата на страните, намира
доказателственото искане на представителя на ищеца за основателно, поради
което ще следва да се допусне и назначи допълнителна задача на в.л. по СГЕ,
което да отговори на поставените въпроси в днес депозираната молба.
По доказателственото искане на ответниците, съдът ще се произнесе
допълнително, след като им се дава възможност в 7-дневен срок, считано от
днес, да прецизират писмено въпросите си.
Ето защо, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА и НАЗНАЧАВА допълнителна съдебно-графологична
експертиза, изпълнима от в.л. В. Д. С., което да отговори на поставените
въпроси от ищеца в молба от днешното с.з., а именно:
1. Подписана ли е за „клиент“ операционна бележка № 509 27
13.03.2012 г. от Р.Л.А., с ЕГН **********?;
2. Подписана ли е за „клиент“ операционна бележка № 509 51
18.12.2015 г. и операционна бележка № 509 64 21.12.2015 г. от А. А. Ш., с ЕГН
**********. в днес депозираната молба.
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 200 лв. вносим от ищеца в 7-дневен
срок, считано от днес, по депозитната сметка на БлОС, като копие от
платежното нареждане да се представи в канцеларията на съда.
Дава възможност на ответната страна, в 7-дневен срок, считано от
днес, да прецизират писмено въпросите си.
ОТЛАГА делото и го НАСРОЧВА за 06.11. 2025 г. от 14,00 часа, за
която дата страните уведомени чрез процесуалните им представители. С
призоваване на вещото лице след внасяне на депозита.
Протоколът се написа в съдебно заседание.
Заседанието приключи в 15,30 часа.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
Секретар: _______________________
10