РЕШЕНИЕ
№ 535
гр. Плевен, 29.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Христо Ст. Томов
при участието на секретаря РУМЯНА ИЛК. КОНОВА
в присъствието на прокурора Велислава Вл. Патаринска
като разгледа докладваното от Христо Ст. Томов Гражданско дело №
20244430100073 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
В Плевенския районен съд е постъпила искова молба от И. В. З.,
понастоящем в ***, против Прокуратура на Република България гр. София. В
молбата се твърди, че на дата *** год. с постановление за образуване на
досъдебно производство по общия ред за разследване от разследващ полицай
*** в РП- *** по материали от преписка вх. № *** год. по описа на ОД на
МВР- *** ЗМ № *** год. е било образувано досъдебно производство № ***/
20*** год. по описа на РП- *** по чл. 143 ал. 1 от НК. Твърди се, че на ***
год. по досъдебно производство № ***/ 20*** год. по описа на ОД на МВР-
*** (ЗМ № *** год.) ищецът е бил привлечен в качеството му на обвиняем.
Твърди се, че въпреки че от данните в материалите по цитираната по- горе
преписка се установява, че за визираното престъпление се сочат конкретни
лицата като извършители, досъдебното производство е образувано срещу
неизвестен извършител. Твърди се, че в нарушение на закона (ЕКЗПЧОС)
след образуване на досъдебното производство (въпреки, че както ищецът е
посочил по-горе още отнапред за престъплението за което е образувано ДП
1
/чл. 143 НК/, извършителите са били известни на разследващия орган, както и
прокуратурата, но въпреки това по досъдебното производство в продължение
на една година и два месеца са извършвани редица процесуални действия, без
ищецът да е привлечен в качеството му на обвиняем (от което за ищеца
възникват редица права), като му е проведен разпит, но в качеството на
свидетел (от което за ищеца възникват само задължения и отговорности).
Твърди се, че действието на разпита на ищеца като свидетел преди да му се
повдигне обвинение и да бъде привлечен в качество обвиняем по ДП № ***/
*** год. по описа на РП- *** и да бъде разпитан в качеството обвиняем е
незаконосъобразно, целящо дискредитирането на ищеца и е извън рамките на
предписаното от закона (ЕКЗПЧОС, която от 1992 год. поради ратификацията
й от РБ е действащ в страната нормативен акт и то с приоритет пред
вътрешноправните норми, които й противоречат). Твърди се, че предвид
изложеното по- горе, а именно провеждането на разпит на ищеца в качеството
му свидетел при наличие на данни по ДП № ***/ *** год., които сочат ищеца
като извършител на престъплението, по което е образувано ДП № ***/ ***
год. в цитираната конвенция и константната практика на съда в Страсбург,
следва да се приеме, че привличането на ищеца като обвиняем следва да се
приеме от дата на разпита му като свидетел, а не на по- късната дата, на която
му е повдигнато обвинение и е привлечен в качеството на обвиняем. Твърди
се, че така изложеното уточнение касае времето, което следва да се отчете
като период на провеждането срешу ищеца на наказателното производство по
ДП № ***/ *** год. Твърди се, че ноторно известно е, че привличането в
досъдебното производство на един гражданин към наказателна отговорност с
повдигане на обвинение му придава качеството на обвиняем. Твърди се, че в
това качество на обвиняем НПК регламентира редица права на обвиняемото
лице, каквито то няма в качеството на свидетел. Твърди се, че по силата на
закона- НПК- срещу правата на обвиняеми в ДП, досъдебният/ разследващ
орган има определени задължения. Твърди се, че с привличането на ищеца
като обвиняем на значително по- късен етап от провеждане на досъдебното
производство е нарушено правото му на защита. Твърди се, че
обстоятелството, че по ДП № ***/ 20*** год. ищецът не е привлечен в
качеството на обвиняем на датата на първия му разпит в качеството му на
свидетел, отнапред го е лишило от възможността да упражни пълноценно
правото си на защита по цитираното по- горе ДП. Твърди се, че ДП № ***/
2
20*** год. по описа на РП- *** е приключило с обвинителен акт по
обвинението, което е повдигнато, и същият е бил внесен в PC- *** на дата ***
год. Твърди се, че с разпореждане № *** / *** год. на PC- *** по цитирания
обвинителен акт, постановен по ДП № ***/ 20*** год., е било образувано
НОХД № ***/ 20*** год. по описа на РС- ***. Твърди се, че по НОХД № ***/
20*** год. в РС- *** в продължение на 1 година и 10 месеца са се провели 13
бр. съдебни заседания като на *** год. първоинстанционният съд е
постановил присъда № ***, с която признала ищеца за невинен по всички
повдигнати му обвинения. Твърди се, че присъдата, касаеща ищеца в
качеството подсъдим (т. е. в оправдателната част), не е протестирана от
прокуратурата и е влязла в законна сила. Твърди се, че за пълнота следва да
се посочи, че по жалбите на другите двама подсъдими по НОХД № ***/ ***
год. по описа на PC- *** е било образувано въззивно производство за
проверка на присъдата, а именно: ВНОХД № ***/ 20*** год. по описа на ОС-
***, като въззивният съд със свое решение е потвърдил присъдата изцяло,
като същата е влязла в законна сила през м. април 20*** год. Твърди се, че от
датата на първия разпит на ищеца- 20*** год., а фактически от датата на
повдигането му на обвинение- *** год.- срещу ищеца в продължение на почти
четири години се е водило наказателно производство, което като приключило
с пълното оправдаване на ищеца представлява за последния правен интерес-
регламентиран в чл. 2 ал. 1 т. З от ЗОДОВ- да предяви иск против
Прокуратурата на РБ за това, че му е повдигнала обвинение, по което се е
провело досъдебно производство, за това, че го е предала на съд (с
изготвянето и изпращането на обвинителен акт), по което в продължение на
почти две години се е провело съдебно производство (продължителността е
само пред първа инстанция) като през цялото време на съдебното
производство прокуратурата е поддържала обвинителна спрямо ищеца теза,
за това, че през целия период от близо четири години е третиран като
обвиняем и подсъдим, което освен, че по силата на закона се явява правно
необосновано и неоснователно, предвид постановената оправдателна
присъда- от една страна, от друга страна- за ищеца са произтекли значителни
неимуществени вреди и материални такива. Твърди се, че през цялото време
на провеждане на наказателното спрямо ищеца производство (ЗМ № *** год.
по описа на ОД на МВР- ***, ДП № ***/ *** год. по описа на РП- *** и
НОХД № ***/ 20*** год. по описа на PC- ***) ищецът е претърпял *** и ***,
3
*** и ***. Твърди се, че се наложило да изтърпи незаслужени *** и ***,
другите лишени от свобода {осъдени и задържани), с които ищецът бил в
затвора (следствения арест се намира в затвора) страняли от ищеца, което го
карало да се чувства изключен от социума, да се чувства като *** и ***.
Твърди се, че човешкото достойнство на ищеца било унижено, както и
собствената му самооценка, ищецът изпитвал силно ***, нарушен бил *** от
прекомерното безпокойство, в каквото състояние се намира ищецът и досега;
нарушен бил *** му поради непрекъснатата *** като това състояние също
продължава и понастоящем, ищецът бил под постоянен ***, имал постоянно
***, не ***, като *** допълнително изтощавало *** ищеца и го *** до краен
предел. Твърди се, че за да организира защитата си по ДП № ***/ *** год. ОД
на МВР- *** ищецът бил принуден да наеме адвокат, на който е заплатил
хонорар- разход, който нямало да бъда принуден да направи, ако не му е било
повдигнато обвинение и не е бил привлечен в качеството му на обвиняем.
Твърди се, че отделно от изложеното по-горе, следва да се посочи, че от
образуването и воденето срещу ищеца на наказателно производство (ЗМ №
*** год. по описа на ОД МВР- ***, ДП № ***/ ***год. по описа на РП- *** и
НОХД № ***/ 20*** год. по описа на PC- ***), което продължило почти
четири години е налице нарушение и на чл. 22 НПК във вр. с чл. 6 § 1 от
ЕКЗПЧОС, приложима по делото на основание чл. 5 ал. 4 от КРБ).Твърди се,
че нито едно действие или бездействие на ищеца по цялото наказателно
производство срещу него (досъдебно и/или съдебно) не е било причина за
забавянето и /или отлагането на производството. Твърди се, че ищецът е имал
изрядно и коректно процесуално поведение. Твърди се, че
продължителността на производството се дължи изцяло и преди всичко на
процесуалното поведение на досъдебния орган. Твърди се, че видно от
материалите по делото е, че прокурорът (който като наблюдаващ орган
отговаря за воденето и приключването на производството) не е оказал
нужното акуратно поведение от което да произтече дисциплиниране на
разследващия орган и приключване на производството в най-кратни срокове,
така както е предвидено в разпоредбите на чл. 234 от НПК и на чл. 6 от
ЕКЗПЧОС, в частта, касаеща разумния срок. Твърди се, че
продължителността на воденото срещу ищеца наказателно производство се е
отразило и на интензивността, трайността и последиците от ***, на който
ищецът бил подложен от провеждането на производството и на всички
4
морални вреди, които е претърпял ищеца. Поради това ищецът моли съда да
постанови решение, с което да осъди ответника Прокуратура на Република
България да му заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди в
размер на 24 000 лв., както и да му заплати обезщетение за претърпени
имуществени вреди в размер на 500 лв., ведно със законната лихва, считано от
датата на привличане на ищеца като обвиняем до окончателното изплащане
на сумата. Претендира и присъждане на направените деловодни разноски.
Ответникът Прокуратура на Република България изразява становище, че
исковата молба е неоснователна.
След преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства
съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Безспорно по делото е, че с постановление от *** год. по преписка вх.
№ *** год. Районна прокуратура гр. *** е образувала досъдебно производство
срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 143 ал. 1 от НК.
Безспорно по делото е, че с постановление от *** год. ищецът И. В. З. е бил
привлечен в качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл. 143
ал. 1 във вр. с чл. 26 ал. 1 във вр. с чл. 20 ал. 3 от НК, като не му е била взета
мярка за неотклонение.
Безспорно по делото е, че с обвинителен акт от *** год. ищецът е бил
обвинен за престъпление по чл. *** във вр. с *** във вр. с чл. *** от НК.
Безспорно по делото е, че въз основа на внесения срещу ищеца
обвинителен акт първоначално е било образувано НОХД № *** по описа за
20*** год. по описа на *** районен съд, което е било прекратено от съда и
върнато на Районна прокуратура гр.*** за отстраняване на съществени
процесуални нарушения.
Безспорно по делото е, че въз основа на внесения срещу ищеца нов
обвинителен акт от *** год. е било образувано НОХД № ***/20*** год. по
описа на *** районен съд. Безспорно по делото е, че с присъда № ***/ ***
год. ищецът е бил признат за невинен и оправдан по повдигнатото му
обвинение за извършено престъпление по чл. *** във вр. с чл. *** във вр. с
чл. *** от НК. Безспорно по делото е, че в тази й част присъдата не е
протестирана и е влязла в сила.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
5
страна следното:
С разпоредбата на чл. 2 от ЗОДОВ е регламентирана отговорността на
държавата за причинени на гражданите вреди от незаконни действия на
правозащитните органи. Тази отговорност е обективна и възниква при
наличие на сочените в закона предпоставки. Както се установи в настоящия
случай, ищецът е бил оправдан с влязла в сила присъда по повдигнатото му и
поддържано обвинение по чл. *** във вр. с чл. *** във вр. с чл. *** от НК.
Поради това са налице предпоставките по чл. 2 ал. 1 т. 3 пр. 1 от ЗОДОВ за
ангажиране на отговорността на ответника Прокуратура на Република
България.
Първата от претенциите на ищеца е за претърпени неимуществени
вреди. Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД размерът на това обезщетение
следва да се определи по справедливост. Съдебната практика е в насока, че
понятието “справедливост” не е абстрактно, а предполага във всеки конкретен
случай да се съобразят обективно настъпилите обстоятелства /тежестта на
повдигнатото и поддържано срещу ищеца обвинение, продължителността на
наказателното преследване, вида и продължителността на наложената му
мярка за неотклонение, отражението на наказателното преследване върху
физическото и психическо здраве на обвиняемия, върху доброто му име в
обществото и върху взаимоотношенията му със семейството, близките и
приятелите му, наличието на съпричиняване на вредите и др./. Какви са
фактите в настоящия случай. Наказателното производство срещу ищеца И. В.
З. е започнало на *** година и е приключило на *** год., когато е влязла в
законна сила присъдата, с която той е бил признат за невиновен и оправдан по
повдигнатото му обвинение. По време на производството спрямо ищеца не е
била взета мярка за неотклонение, тъй като същият е бил в Затвора *** по
друго наказателно производство. В хода на съдебното дирене са събрани
гласни доказателства. От показанията на разпитаните свидетели М. С. и Г. В.
се установява, че по време на образуваното спрямо него наказателно
производство за упражняване на принуда спрямо негови съпроцесници
настъпила съществена промяна в поведението на ищеца- същият бил ***,
станал ***, ***, ***, *** чувствително, не можел да *** и да *** нормално,
чувствал се *** , *** в правосъдието. Съдът кредитира показанията на
разпитаните свидетели, тъй като техните впечатления от спорните
обстоятелства са непосредствени и са придобити през един продължителен
6
период от време, а от друга страна такова притеснение вследствие воденото
наказателно дело е нормално да бъде преживяно. Касае се за висящо
наказателно производство продължило повече от три години, което
представлява ограничаване на граждански права на ищеца и е довело до
определени негативни *** преживявания за него. Отговорността за това е на
прокуратурата, която е повдигнала и поддържала незаконното обвинение. В
същото време обаче следва да се отбележи, че преди образуването на
процесното наказателно дело ищецът е бил осъждан с влезли в сила присъди
по дела на *** районен съд- НОХД № ***/ 20*** год. и НОХД № ***/ 20***
год. и *** районен съд- НОХД №***/ 20*** год. Отделно от това през един
период от процесното производство срещу ищеца е имало още едно висящо
наказателно производство, които е приключило на *** год. с влязла в сила
присъда, с която е била наложена присъда „Доживотен затвор“. Безспорно е,
че това производство също е оказало влияние върху психическото и
физическото здраве на ищеца, като последиците от същото не могат да се
разграничат категорично от тези на процесното производство. В този смисъл
следва да се приеме, че интензитетът на преживените от ищеца вследствие
незаконното обвинение негативни преживявания и емоционални състояния е
сравнително нисък. При съобразяване на горните обстоятелства съдът намира,
че обезщетение в размер на 4 000 лв. би репарирало в пълна степен
претърпените морални вреди от ищеца. С оглед на това предявената искова
претенция за обезщетение за претърпени неимуществени вреди следва да се
уважи в размер на сумата от 4 000 лв., като върху нея се присъди и законната
лихва, считано от 28. 07. 2021 год., датата, когато е влязла в законна сила
оправдателната присъда /срв. разясненията, дадени в т. 4 от ТР № 3 от 22. 04.
2005 год. по тълк. д. № 3/ 2004 год на ОСГК на ВКС на РБ/. Исковата
претенция в останалата й част до пълния й размер от 24 000 лв. и в частта й, в
която се иска присъждане на законна лихва върху главницата, считано от
датата на привличане на ищеца като обвиняаем /*** год./, следва да се
отхвърли като неоснователна и недоказана.
С исковата си молба И. В. З. е предявил и претенция за присъждане на
обезщетение за претърпени имуществени вреди. Действително константната
практика на ВКС на РБ /срв. решение № 55- 2009- ІV г. о., решение № 433-
2010- ІV г. о., решение № 457- 2010- ІV г. о. и др./ е категорична, че
непредвидената в раздел ІІІ от глава ХV на сега действащия НПК
7
процесуална възможност претенцията за разноски, изразяващи се в заплатен
от подсъдимия адвокатски хонорар за осъществяване на защита в
наказателното производство, приключило с оправдателна присъда, да се
упражни в това производство, обуславя извод, че тези разноски представляват
имуществена вреда по смисъла на чл. 2 ал. 1 т. 3 и чл. 4 от ЗОДОВ. В този
смисъл предявеният осъдителен иск за имуществени вреди се явява
процесуално допустим. Разгледан по същество, искът е неоснователен. От
приложеното към настоящото дело НОХД № ***/20*** год. по описа на ***
районен съд се установява, че в определена фаза на досъдебното
производство ищецът е бил упълномощил адвокат, който да го представлява.
Липсват обаче договор за правна помощ и други доказателства за изплатено
от ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв., каквито са
твърденията в исковата молба. Следователно искът се явява неоснователен и
следва да се отхвърли изцяло.
При този изход на делото и на основание чл. 10 ал. 3 от ЗОДОВ
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените
деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 425, 31 лв.
съобразно уважената част от исковата претенция, както и да заплати
внесената държавна такса в размер на 10 лв.
По изложените съображения Плевенският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА- на основание чл. 2 ал. 1 т. 3 пр. 1 от ЗОДОВ-
ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес гр. София, бул.
„Витоша” № 2, да заплати на И. В. З., понастоящем в ***, ЕГН **********,
сумата от 4 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от незаконно обвинение за извършено престъпление по
чл. *** във вр. с чл. *** във вр. с чл. *** от НК, за което ищецът е бил
оправдан с влязла в сила присъда № ***/ *** год., постановена по НОХД №
***/ 20*** год. на *** районен съд, ведно със законната лихва, считано от 28.
07. 2021 год. до окончателното изплащане на сумата, като за разликата до 24
000 лв. и в частта, в която се иска присъждане на законна лихва върху
главницата за периода от 04. 10. 2018 год., постановена по НОХД № ***/
8
20*** год. на *** районен съд, ведно със законната лихва, считано от 28. 07.
2021 год. до окончателното изплащане на сумата, като за разликата до 24 000
лв. и в частта, в която се иска присъждане на законна лихва върху главницата
за периода от 04. 10. 2018 год. до 27. 07. 2021 год., ОТХВЪРЛЯ предявения
иск като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от И. В. З., понастоящем в
***, ЕГН **********, против ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ, с адрес гр. София, бул. „Витоша” № 2, иск по чл. 2 ал. 1 т. 3 пр. 1
от ЗОДОВ за заплащане на сумата от 500 лв., представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди от незаконно обвинение за извършено
престъпление по чл.*** във вр. с чл. *** във вр.чл.*** от НК, за което ищецът
е бил оправдан с влязла в сила присъда № ***/ *** год., постановена по
НОХД № ***/ 20*** год. на *** районен съд.
ОСЪЖДА- на основание чл. 10 ал. 3 от ЗОДОВ- ПРОКУРАТУРА НА
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес гр. София, бул. „Витоша” № 2, да заплати
на И. В. З., понастоящем в ***, ЕГН **********, сумата от 425, 31 лв.,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение съобразно уважената
част от исковата претенция, както и сумата от 10, 00 лв., представляваща
внесена държавна такса.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Плевенския
окръжен съд в 14- дневен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
9