Р Е Ш Е Н И Е
№335 19.08.2020 год. гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Старозагорски
административен съд, шести състав на двадесети осми юли две
хиляди и двадесета година в открито съдебно заседание, в състав
Председател: Михаил Русев
Секретар Зорница Делчева, като разгледа докладваното
от съдията Михаил Русев административно дело №129 по описа за 2020 год., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.145 и сл. Административнопроцесуалния кодекс /АПК/,
във връзка с чл.118 от Кодекса за социално
осигуряване /КСО/.
Образувано е по жалба на „Вибродиагностика“ЕООД
– с. Малка Верея, представлявано от управителя К.М.К. против Решение №1040-23-4/06.02.2020
год. на Директора на ТП на НОИ- гр. Стара Загора, с което е отхвърлена жалбата
му срещу задължителни предписания на контролен орган на НОИ №ЗД-1-23-00685869/29.11.2019
год. за заличаване на данни за осигурителен стаж и доход, подадени от
осигурителя за две лица в срок двадесет работни дни от получаването им.
Жалбоподателят релевира
доводи за незаконосъобразност и необоснованост на оспорения административен
акт, поради противоречие с материалния закон. Сочи, че органът неправилно издал
обжалваните задължителни предписания за заличаване на данните в декларация обр.
1 за назначени в дружеството лица, тъй като в случая били налице всички законово
изискуеми предпоставки за декларирането им. Излага съображения, че са
неправилни изводите на административният орган, че не е налице реално
изпълнение на трудовите договори. Не съществува спор относно факта на изплащане
на трудовите възнаграждения и внесените върху тях осигуровки. В хода на
проверката е доказала реалното изпълнение на трудовите договори, като е
представил доказателства за извършената дейност от лицата, изразяващи са в осъществяването
на превод на документи. Трудовият договор с Е.Б. е бил прекратен по нейно заявление,
а този с Г.Б. едностранно от страна на работодателят, тъй като е бил със срок
на изпитване. Налице са надлежно оформени документи по сключените договори,
като за това е са били своевремнно изпращани и съответните уведомления до НАП,
акт за встъпване в длъжност, трудовите възнаграждения са били реално изплатени,
като са внесени и съответните осигурителни вноски. Въз основа на направените
оплаквания, счита, че обжалваното решение е незаконосъобразно и постановено в
противоречие на материалния закон, в каквато връзка отправя искане за отмяна на
оспорения административен акт и на потвърдените с него задължителни
предписания, както и за присъждане на направените по делото разноски.
В съдебното заседание
оспорващият се представлява от процесуален представител адв. В.Ц., който поддържа
жалбата и подробно аргументира становището за незаконосъобразност на обжалвания
административен акт.
Ответникът, Директор на ТП
на НОИ– гр. Стара Загора, не се явява и не изразява становище по жалбата.
След като съобрази
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните и след
служебна проверка за законосъобразност на обжалвания административен акт на
основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, съдът приема за
установено следното:
Жалбата, инициирала
настоящото производство, е депозирана от активно процесуално легитимирано лице,
което е адресат на издаденото Решение на ответната страна и чиито права и
законни интереси са засегнати от същото. Оспорването е осъществено в
законоустановения срок по чл. 118, ал. 2 от КСО, същото е надлежно упражнено,
поради което подадената жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество
е основателна.
От доказателствата по
преписката и събраните по делото писмени доказателства от фактическа страна се
установява следното:
Обжалваните Задължителни
предписания на контролен орган - старши инспектор по осигуряването в ТП на НОИ-
Стара Загора с №ЗД-1-23-00685869 от 29.11.2019 год. са постановени по повод извършена
проверка, на основание чл.108, ал.1, т.3 от КСО и приключила с констативен
протокол, като основание за проверката са били подадените заявления за
отпускане на помощи за обезщетение от Е.Б. и Г.Б.. Било образувано производство
по извършване на проверка по разходите на държавно обществено осигуряване на осигурителя,
като със Заповед №ЗР-5-23-00669140 от 28.10.2019 год., издадена от надлежно
оправомощено съгласно приложена Заповед №1015-23-252/29.12.2016 год. на
Директора на ТП на НОИ- Стара Загора, длъжностно лице, проверката е възложена
на контролен орган на НОИ – Г.С.Т. - старши инспектор по осигуряването.
Резултатите от проверката са обективирани в съставения от проверяващия
контролен орган Констативен протокол №КП-5-23-00685819 от 29.11.2019 год. Въз
основа на констатациите на осигурителя „Вибродиагностика“ЕООД са дадени
Задължителни предписания, с които е постановено в срок от 20 дни да бъдат
заличени данните за осигурителен стаж и доход, подадени с Декларация образец 1
по отношение на две лица, наети по трудово правоотношение в дружеството, както
следва: за Е.К.Б. с ЕГН ********* за месеците април и май 2018 год., а за лицето
Г.Б. с ЕГН ********** за месеците май и юни 2018 год.
Контролният орган при
анализ на събраните писмени доказателства относно предходни трудови
правоотношения, процесните трудови договори и снетите обяснения от лицата е
достигнал до извода, че лицата са назначени на работа единствено, за да бъдат
освободени на основание, даващо им право на парични обезщетения за безработица
за по-дълъг срок и в по-голям размер, които не биха имали.
В хода на
административната проверка били изискани и приобщени доказателства за
прекратяването на трудовите правоотношения със служителите, като било
установено, че договора с Е.К.Б. договора е прекратен по нейно заявление, а
този на Г.Д.Б. едностранно от страна на работодателят, който се е възползвал от
уговореният в негова полза изпитателен срок. За да стигне до извода за липса на
реално изпълнение на трудовите задължения, контролния орган е констатирал, че
за лица които са нямали никакъв опит като технически секретари, са назначени на
заплати от 2 500.00 лв., докато титулярния технически секретар, който е
била в отпуск по майчинство, както и управителя на дружеството са били
осигурявани и получавали минимални заплати от 510.00 лв. От обясненията на
управителя ставало ясно, че лицата са били назначени поради обстоятелството, че
владеят немски език, за което обаче в трудовите им досиета липсват каквито и да
е било доказателства.
В мотивите към
предписанията контролният орган по осигуряването приел, че при извършената
проверка е установено, че по отношение на осигурените две лица не е възникнало
задължително осигурително правоотношение, съгласно чл.10 от КСО и §1, ал. 1, т.3
от ДР на КСО, понеже същите не са осъществявали трудова дейност, въпреки
сключените трудови договори и подавани данни към НАП.
От приложените трудови
договори в административната преписка и приети по делото, се установява, че двамата
служители са наети като технически секретари. Договора на Б. е бил за
неопределено време, а този на Б. със срок за изпитване, уговорен в полза на
работодателя и който договор е бил
прекратен на основание чл.71, ал.1 от КТ в рамките на срока от шест
месеца. По отношение на служителите са били надлежно изпращани справки за
уведомления по чл.62, ал.5 от КТ до НАП. От приложените по делото платежни
ведомости се установява изплащано трудово възнаграждение за времето на
престиране на труд. На служителите при сключването на договора, е била връчвана
длъжностна характеристика за съответната длъжност и е бил провеждан инструктаж.
И двамата служители са ползвали отпуск по време на изпълнение на трудовите си
задължения.
Срещу дадените
задължителни предписания представляващият осигурителя управител Киро Костов,
подал жалба до Директора на ТП на НОИ - Стара Загора по реда на чл.117 от КСО с
вх. №1012-23-108/06.12.2019 год., с която изразил несъгласие с обжалваните предписания.
С оспореното в настоящото производство Решение №1040-23-4/06.02.2020 год.
Директорът на ТП на НОИ- Стара Загора отхвърлил жалбата на дружеството и
потвърдил атакуваните пред него Задължителни предписания, като изложил подробни
мотиви относно липсата на възникнало основание за осигуряване на лицата,
съгласно разпоредбите на чл.10 от КСО и §1, ал.1, т.3 от ДР на КСО. Направил е
анализ на периодите на назначаване на служителите, разминаването в датите на
сключване на договора при Б., с медицинските изследвания на същите от личния му
лекар в Гоце Делчев, броя на назначените служители, без нужната квалификация,
краткия период на трудови правоотношения, различните заплати и трудови
характеристики за едни и същи длъжности „технически секретар“ с код по НКПД
41202006 с титуляра на тази длъжност. В мотивите на решението си
административният орган приел, че наличието на валидно сключено трудово
правоотношение не е достатъчно за възникването на осигурително правоотношение и
свързаните и произтичащи от него права на обезщетение, а е необходимо лицето
реално да осъществява трудова дейност въз основа на това правоотношение, което
в случая не е налице, тъй като безспорен и установен от материалите по
преписката бил фактът, че служителите не са осъществявали трудова дейност въз
основа на сключените трудови договори. В този смисъл и въз основа на горното
обосновал извода си, че подадените от осигурителя данни по отношение на лицата
по реда на чл.5, ал.4 от КСО са некоректни и като такива следва да бъдат
заличени и с оглед на това отхвърлил депозираната от дружеството жалба.
Недоволен от така постановеното Решение, осигурителят го обжалвал в законовия
срок с Жалба с вх. №1215 от 24.02.2020 год. по описа на Административен съд Стара Загора,
с която инициирал производството по настоящото административно дело.
В хода на съдебното
производство са разпитани като свидетели лицата Е.Б. и Г.Б.. И двамата
заявяват, че основната им работа е била извършването на превод на немски и
английски език, като са работили в офиса на фирмата, а Б. и от квартирата си в
с. Малка Верея. Б. заявява, че има сертификати за език, докато Б. заяви, че
езика го е научил, докато е работил в Германия. Понастоящем и двамата работят в
Германия. Според Б. договора е прекратен по нейна молба, поради лични причини,
а Б. заяви, че договора му е прекратен поради свършването на проекта, по повод
на който е бил нает.
При така установената
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Оспореният административен
акт, предмет на настоящото производство, е издаден от компетентен по смисъла на
чл. 118, ал. 1, във вр. с чл. 117, ал. 1 б. „ж“, т.3 от КСО орган, в
изискуемата писмена форма и при спазване на административно процесуалните
правила. Съгласно разпоредбите на чл.107, ал. 1 и ал. 2, т.1 от КСО, контролът
по спазването на нормативните актове по държавното обществено осигуряване във
връзка с дейността, възложена на НОИ се осъществява от контролните органи на
НОИ, какъвто контролен орган са и инспекторите по осигуряване в териториалните
поделения на НОИ. В правомощията на последните, съобразно разпоредбата на
чл.108, ал.1, т.3 от КСО е даването на задължителни предписания за спазване на
разпоредбите по ДОО, подлежащи на обжалване пред ръководителя на съответното ТП
на НОИ.
Съдът намира, че
оспореният административен акт е издаден в противоречие с материално-правните
разпоредби, поради следното:
На основание чл.4, ал.1 от КСО работниците и служителите са задължително осигурени за общо заболяване и
майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова
злополука и професионална болест и безработица. Съгласно разпоредбата на чл.5,
ал.4, т.1 и т.2 от КСО, осигурителите и работодателите периодично представят в
НАП данни за осигурителния доход, осигурителните вноски за ДОО, здравното
осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване и др. за всяко
лице, подлежащо на осигуряване. В съответствие с разпоредбата на чл.5, ал.6 от КСО процедурата по подаване на декларациите по ал.4 е детайлно регламентирана с
Наредба Н-8 от 29.12.2005 год. за съдържанието, сроковете, начина и реда за
подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите и за
осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, която в
разпоредбата на чл.2, ал.1 предвижда задължение на работодателите да подават в
ТД на НАП декларации по образец 1, в които да вписват изрично упоменатите в т.1
и т.2 данни. Според разпоредбата на ал.6 на чл.5 от КСО данните по ал.4,
подавани от осигурителите се използват за изчисляване и отпускане на пенсии,
парични обезщетения и помощи.
За работници и служители
се считат лицата, упражняващи трудова дейност по трудово правоотношение.
Трудовият договор, сключен между работника или служителя и работодателя преди
постъпването на работа, следва да отговаря на изискванията за форма и
съдържание, съгласно КТ. Но по смисъла на КСО, наличието само на валидно
сключено и не прекратено трудово правоотношение не е достатъчно, за да възникне
осигурително правоотношение с произтичащите от него права на обезщетение, тъй
като не е налице идентичност между трудовото и осигурителното правоотношение.
Легална дефиниция за понятието „осигурено лице“ е дадена в §1, ал.1, т.3 от КСО,
според която „осигурено лице“ е физическо лице, което извършва трудова дейност,
за която подлежи на задължително осигуряване по чл.4 и чл.4а, ал.1 и за което
са внесени или дължими осигурителни вноски. Според чл.10, ал.1 от КСО
осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова
дейност по чл.4 или чл.4а ал.1 и за който са внесени или дължими осигурителни
вноски и продължава до прекратяването й. Следователно изискването на законовата
разпоредба, съдържаща определението за „осигурено лице“ по смисъла на КСО е
лицето реално да осъществява трудова дейност въз основа на трудово
правоотношение.
В настоящия случай
безспорно по делото и установено от събрания по делото съвкупен доказателствен
материал е обстоятелството, че между двете лица, посочени в задължителните
предписания и дружеството жалбоподател са били сключени валидни писмени трудови
договори, съдържащи подписите на страните и притежаващи всички необходими
реквизити по чл. 66 от КТ. По делото са били събрани и други доказателства - платежни
ведомости, обяснения и др, от които може да се направи изводът, че трудовите
отношения са възникнали и съществували, поради което изводът на
административния орган, че не е упражнявана
трудова дейност е в разрез с тези доказателства.
На основание чл.74, ал.3
от Кодекса на труда в случаите, когато контролен или друг компетентен орган
сметне, че трудовият договор е недействителен на някое от основанията, посочени
в ал.1, той незабавно сезира съда, за да се произнесе по действителността на
трудовия договор. Съгласно ал.2 на чл.74 от КТ недействителността на трудовия
договор се обявява по реда на глава осемнадесета от КТ по реда на Гражданския
процесуален кодекс (ГПК). Административният съд не е компетентен да се произнася
инцидентно по действителността на трудов договор в съдебно производство по
оспорване на административен акт. Контролният орган на ТП на НОИ– Стара Загора
не е изпълнил задължението си по чл.74, ал.3 от КТ и без да се съобрази с
правилото на чл.74, ал.5 от КТ, не е признал действието на сключените между
страните трудови договори, като е дал предписания на работодателя да коригира
подадената информация за Регистъра на осигурените лица. При липса на влязъл в
сила съдебен акт, който е обявил недействителност на всеки сключен и редовен от
външна страна трудов договор, издадените задължителни предписания и решението
на Директора на ТП на НОИ са незаконосъобразни. Едва след произнасянето на
районния съд по реда на ГПК би било налице основание за издаване на оспореното
предписание по реда на чл.108, ал.1, т.3 от КСО. В този смисъл е Решение № 4512
от 27.03.2019 год. на ВАС по адм. дело № 1298/2019 год., VI о. и Решение № 4547
от 27.03.2019 год. на ВАС по адм. дело № 10938/2018 год.
Действително по делото не се
събраха доказателства за владеенето на немски и английски език от страна на
наетите лица, но това не означава, че те не го владеят в степен достатъчна да
изпълнят задълженията си по трудовия договор в необходимия обем. Макар и в
случая да се касае за превод на техническа документация, която е специфична и е
необходимо владеенето и на техническата терминология. Не прилагането на
съответните сертификати, не води до извода, за липса на владеене на този език.
В случая ответника не е изпълнил задължението са да докаже по надлежен ред това
свое твърдение, докато се събраха доказателства /свидетелските показания на
наетите лица/, че същите са владеели този език.
Що се отнася за договорените
възнаграждения, то същите са предмет на свободно договаряне и зависят единствено
и само от волята на страните. Това, че титулярния технически секретар е в
майчинство и е осигурявана на минималната работна заплата, като това се отнася
и до самия управител, не води до извод за нереалност на договорите. Налице са
доказателства за заплащането на договореното възнаграждение, внасянето на
съответните осигурителни вноски и данъци, поради което според настоящия състав
са налице реално сключени трудови договори, по които всяка една от страните е
изпълнила поетите си задължения.
Не води липса на реален
договор и констатираното разминаване в датите при подписването на договора на Б..
В съдебно заседание, същият заяви, че е говорил с личния си лекар, която му е
изготвила медицинското, дало го е майка му, която от своя страна му го е изпратила
по ел. поща. Съдът не може да осъществи косвен съдебен контрол на реда по който
е било издадено това медицинско удостоверение, съответно дали същото реално
отразява моментното здравословно състояние на Б..
В случая е налице
заобикаляне на разпоредбите на Кодекса на труда във връзка с доказателствената
сила на трудовия договор за съществуването на трудовото правоотношение и се
извършват констатации за нуждите на контролното производство в НОИ, които в
съдебното производство следва да бъдат проверени с всички допустими
доказателства по реда на процесуалния закон ГПК. Следва да се отбележи още, че
предвидения конститутивен иск по реда на чл.74, ал.3 от КТ се провежда с
участието на работника/служителя, което осигурява пълното му право на защита, докато
настоящото съдебно производство се развива само между осигурителя и контролния
орган, а задължаването на работодателя да подаде нови данни за осигуряването на
цитираните лица, безспорно накърнява техните права на осигурени лица и има
сериозни правни последици. Доколкото по делото няма твърдения за проведено
производство за обявяване на недействителност на процесните трудови договори,
се налага изводът, че при липсата на влязъл в сила съдебен акт, решението на
Директора на ТП на НОИ е незаконосъобразно. Подадените от осигурителя данни по
чл.5, ал.4, т.1 от КСО в регистъра на осигурените лица за лица и периоди с
Декларация обр. 1 не се явяват некоректни, поради което неправилно са били
издадени Задължителни предписания от контролен орган на НОИ - Стара Загора за
тяхното заличаване.
Предвид изложеното съдът
счита, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен
административен орган, в законоустановената форма, при спазване на
процесуалноправните правила, но в несъответствие с материалния закон и с целта
на закона, поради което е незаконосъобразен и следва да бъде отменен.
При посочения изход на
спора, на основание чл. 120, ал. 2 от КСО, на жалбоподателя, се дължат
извършените разноски по производството. Съобразно представения списък на
разноските и доказателствата за изплащането им, същите са в размер на 470.00
лв., от които държавна такса в размер на 50.00 лв. и възнаграждение за един
адвокат в размер на 420. 00 лв.
Водим от горните мотиви и
на основание чл. 172, ал. 2, предложение второ от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на „Вибродиагностика“ЕООД – с. Малка Верея Решение №1040-23-4/06.02.2020
год. на Директор на ТП на НОИ- гр. Стара Загора и потвърдените с него
Задължителни предписания на контролен орган на НОИ № ЗД-1-23-00685869 от 29.11.2019
год., на основание чл.108, ал. 1, т.3 от КСО, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА Териториално поделение на Националния осигурителен институт
Стара Загора, представляван от Директора Димитър Щерев да заплати на „Вибродиагностика“
ЕООД, с ЕИК: ********* представлявано от управителя К.М.К., сумата 470.00 лв. /четиристотин
и седемдесет/ лева, представляваща направените деловодни разноски по
производството.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в
14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: