ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 84
гр. В. 17.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – В. II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:В. Й. М.
Членове:Г. П. Й.
Н. Д. Н.
като разгледа докладваното от Н. Д. Н. Въззивно частно гражданско дело №
20221300500051 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.274, ал.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Т. Б.“ ЕАД със седалище и адрес
на управление в гр.С., чрез адвокат В.П. Г., срещу Определение от
17.11.2021г. по гр.д.№ 2159/2021г. по описа на РС В. Излага се, че с
обжалваното определение РС В. е прекратил производството по делото като е
приел, че не са изпълнени указанията на съда за отстраняване на
нередовности на исковата молба.
Сочи се, че по заявление за издаване на заповед за изпълнение от
жалбоподателя е образувано ч.гр.д №783/21г. по описа на ВРС, заповедта е
връчена при условията на чл.47 ГПК и на заявителя е указана възможността
да установи вземането си в исково производство. Подадена е искова молба,
която е оставена без движение, като на дружеството са дадени непълни и
неконкретизирани указания, при което ищцовото дружество не е могло да
предприеме действия по изпълнението им. Твърди се, че съдът указал
заплащане на ДТ 2%, но доколкото в заповедното производство била
заплатена държавна такса 2%, давайки същите указания съдът не е
конкретизирал необходимостта от заплащане на такава такса. Твърди се, че
указания са дадени в заповедното производство, а в исковото №2159/21г не
са давани указания. Дори и да се приеме, че са давани указания ,според
1
жалбоподателя, то те са неточни неконкретни и поради това е дружеството не
е могло да ги изпълни. Твърди се, че указаният аса двусмислени с цел да бъде
прекратено производството. С обжалваното определение съдът е приел, че
нередовностите не са отстранени и е прекратил производството.
Иска се отмяна на обжалвания акт и връщане на делото за
продължаване на производството по гр.д.№ 2159/2021г.ВРС.
ВОС в настоящия си състав намира частната жалба за процесуално
допустима. Съгласно чл.274, ал.1, т.1 и 2 вр. с чл.279 от ГПК, на обжалване с
частна жалба подлежат два вида определения, респ. разпорежданията - тези,
които преграждат по-нататъшното развитие на делото, и тези, които законът
изрично посочва. Обжалваното определение е от категорията на първите,
частната жалба е подадена в срок и от легитимирана страна.
По същество е неоснователна.
Видно от ч.гр.д.№ 2159/21г. по описа на ВРС, подадено е заявление
за издаване на заповед за изпълнение от на „Т. Б.“ ЕАД против Й. М. В с
ЕГН: **********, образувано ч.гр.д №783/21г. по описа на ВРС и е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 № 20649 от
20.04.2021г. Заповедта е връчена при условията на чл.47 ГПК и с
разпореждане от 27.08.2021г .на заявителя е указана възможността в
едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането си като
довнесе ДТ и представи доказателства за това в същия срок. Указано е
прекратяване на делото и обезсилване на заповедта в противен случай.
От заявителя, чрез адвокат В.Г. е подадена е искова молба и е
образувано гр.д.№2159/2021г по описа на ВРС. Същата е оставена без
движение с разпореждане №639 от 24.10.2021г. с указания в седемдневен
срок да заплати дължимата ДТ в размер 2% от цената на иска. На ищеца е
съобщено, че при неизпълнение производството ще бъде прекратено.
Съобщението е получено от адвокат пълномощника на страната – В.Г. на
08.11.2021г. С определение от 17.11.2021г производството по делото е
прекратено и издадената заповед е обезсилена.
При тази фактическа обстановка съдът намира, че неоснователен е
довода на частния жалбоподател, че указания са давани само в заповедното
производство, но не и на ищеца в образуваното исково производство по гр.д.
№ 2159/2021г.
2
Видно е, че на ищеца са дадени указания за внасяне в седемдневен срок на
дължимата ДТ в размер 2% от цената на иска и е съобщено, че при
неизпълнение производството ще бъде прекратено. Съгласно чл.3 от ГПК
участващите в съдебните производства лица и техните представители под
страх от отговорност за вреди са длъжни да упражняват предоставените им
процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави.
В настоящия случай, както заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение, така и исковата молба са подадени от
процесуален представител на дружеството заявител и ищец по пълномощие,
съгласно чл.32,т.1 ГПК- адвокат В.Г.. Съобщението за отстраняване на
нередовността на исковата молба, също е получено от адвокат пълномощника
на страната. Неоснователен съдът намира довода, че за адвокат
пълномощника на страната указанията за внасяне на ДТ в размер 2% от
цената на иска са неточни и неконкретизирани. Съгласно чл.4, ал.1 от Закона
за адвокатурата всеки дееспособен български гражданин или гражданин на
Европейския съюз, на държава - страна по Споразумението за Европейското
икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария може да стане
адвокат, ако отговаря на следните условия: 1. да има завършено висше
юридическо образование; 2. да има придобита юридическа правоспособност
по реда на глава четиринадесета от Закона за съдебната власт; 3. да има най-
малко две години юридически стаж; 4. да е положил предвидения в този
закон изпит, освен в случаите на чл. 6, ал. 3; 5. да притежава необходимите
нравствени и професионални качества за упражняване на адвокатската
професия.
Адвокат – пълномощникът на ищеца следва да отговаря на тези изисквания,
което предполага, и че е наясно с разпоредбите на ГПК, касаещи държавните
такси и цената на иска, като последната е посочена и в самата искова молба
от процесуалния представител на ищеца. Става въпрос за извършване на
математическо действие с неголяма сложност, което съдът намира, че е могло
да бъде извършено от процесуалния представител -адвокат, и че липсата на
посочване на конкретна сума в указанията на съда, не представлява непълно,
нито неконкретизирано указание.
Неоснователно е позоваването на Определение № 391 от 28.06.2010 г. на ВКС
по ч. гр. д. № 378/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Б. И., тъй като видно
3
от същото, тъй като в посочения случай указанието на съда, издал обжалвания
акт, е било да се внесе държавна такса, без да е посочен размер. В настоящия
случай е посочен размер на таксата, която е следвало да се внесе - 2% от
цената на иска. Както е посочил и ВКС в определение № 391 от 28.06.2010г.
за да упражни законосъобразно правомощията си за връщане / в случая на
исковата молба/ преди това съдът трябва да е изпълнил задължението да е дал
точни и ясни указания какви са нередовностите, допуснати от страната и
какво страната трябва да предприеме, за да ги отстрани, което в настоящия
случай е направено. С оглед изложеното съдът намира, че определението на
ВРС като законосъобразно и правилно следва да бъде потвърдено.
Предвид изложените съображения, ВОС
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 17.11.2021г. по гр.д.№ 2159/2021г.
по описа на РС В., с което е прекратено производството по делото.
Определението не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4