Р Е Ш Е Н И Е

№ …….

Велико Търново, 19.12.2014 год.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д  А

 

Великотърновският районен съд, първи състав, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди и четиринадесета година, в състав:                                                                                                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Явор Данаилов

 

при секретаря Р.К. и в присъствието на прокурора ………….........., като разгледа докладваното от съдията Данаилов гражд. дело № 2343 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Делбено производство във фаза по допускане на делбата

Ищцата Й.В.Т., чрез пълномощника си адвокат Д.М. твърди в исковата си молба, че страните по делото били съсобственици на недвижим имот в град В.Търново на ул. ххх, представляващ поземлин имот с  идентификатор 10447.509.142 по КККР на град В.Търново, заедно с построената в този имот сграда с идентификатор 10447.509.142.2, със застроена площ 33 кв.м. на един етаж и с предназначение еднофамилна жилищна сграда. Ищцата твърди, че притежавала ¼ ед.ч. от имота на основание прекратена с развод СИО, ответникът притежавал ¾ ид.ч. ¼ ид.ч. от имота ответникът придобил на основание Договор за дарение оформен с нот. акт 588 том 3, рег. № 5118, нот. д. № 450/2001г на Нотариус ххх. Ищцата твърди, че праводателите му по този договор били титуляри на право на собственост върху дарявания имот в обем ¼ ид.ч. поради което не бил настъпил вечно прехвърлителния етефкт за останалата част от правото на собственост, посочена в този договор. Ответникът придобил 5/12 ид.ч. от имота на основание Договор за дарение, оформен с нот акт № 1211, том 7, рег. № 10856, нот. дело № 426/2008г. на Нотариус ххх, както и придобил 1/12 ид.ч. от имота на основание наследяване от своя баща ххх. Ищцата моли съда да извърши съдебна делба на описания по-горе имот при права ¼ ид.ч. за нея и ¾ ид.ч. за ответника.

Ответникът С.К.С., чрез пълномощника си адвокат Й.М. оспорва предявения иск като твърди, че ищцата не притежавала каквато и да било част от процесния имот. Твърди, че бил собственик на имота на основание нот. акт за дарение по нот.д. № 450/2001г. на Нотариус ххх с което придобил ½ ид.ч. от имота. С нот. акт за дарение по нот.д. № 426/2008г. ответникът придобил и 5/12 ид.ч., а по наследство и след смъртта на баща му ответникът придобил 1/12 ид.ч. от имота. Ответникът твърди и, че е владял имота от 1998г. като едноличен изключителен собственик повече от десет години добросъвестно, постоянно и непрекъснато. Ответникът твърди, че ищцата е загубила владението върху имота след развода, което не била упражнявала за повече от шест месеца.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, съобразно разпоредбите на закона, приема за установено следното:

          С нотариален акт за собственост на недвижим имот по давност по нот.д. № 1170/1969 година на ВТРС, ххх са признати за собственици по давност, наследство и дялба на дворно място от 300 кв.м. с построената в него полумасивна къща, съставляващо дворище пл. № 1677, по кадастралния план на Велико Търново. Със съдебна спогодба по гр.д. № 683/1978 година на ВТРС  ххх е получил в дял описания по-горе недвижим имот. С влязло в сила решение по гр.д. № 2747/1995 година на ВТРС е прекратен брака между ищцата и ххх.

            С нот. акт за дарение на недвижим имот № 588 том 3, рег. № 5118, нот д. № 450/2001г. на Нотариус ххх ххх са дарили на синът си и ответник по делото С.К.С.  ½ ид.ч. от дворно място от 500 кв.м. имот пл.№ 1677, в кв. 216 по плана на град В.Търново, на ул.ххх. С нот. акт за дарение на недвижим имот № 1211 том 7, рег. № 10856, дело № 726/1998г. на Нотариус хх  ответникът С.К.С. е дарен от майка си ххх и брат си  ххх.  с 5/12 ид.ч. от същия недвижим имот.

С нотариален акт за покупко-продажба № 152, т. 4, д. № 1753/1982 г. на ВТРС, 1/2 ид. ч. от процесния имот е продадена от бившия съпруг на ищцата – ххх, на бащата на ответника по делото – ххх.

        С влязло в сила решение по гр.д. № 1895/2001г. на ВТРС, отменено с решението по в.гр.д. № 647/2003г. на ВТОС, ххх, ххх. и С.К.С.- ответник по настоящото дело, са осъдени да предадат на ищцата по настоящото дело Й.В.  владението на ¼ ид.ч. от процесния недвижим имот на осн.чл. 108 от ЗС във вр. с чл. 27 от СК.

            С решение по гр.д. № 452/2001г на ВТРС е отхвърлен предявения от ххх против ххх, Й.В.Т., С.К.С. и ххх. иск за делба на процесния недвижим имот. В производството по това гражданско дело, конституираните законни наследници на ответницата ххх - ххх К.С. и С.К.С., който е и ответник по настоящото дело, са заели становище, че делбата следва да се допусне при съобразяване на съда с влязлото в сила решение на ВТОС по въззивно гр.д. № 647/2003г.

                Разпитаните по делото свидетели на ответника ххх и ххх знаят, че собственик на къщата бил ответника С.С. – при посещенията им нямало други хора, С. поддържал къщата и покрива и изобщо се грижел за нея. Ответникът С. живеел към момента в Испания, но свидетелите не си спомнят от колко години е бил там. Свидетелят ххх твърди, че веднъж ответника ги събрал и почерпил, че е собственик на имота, което ес случило преди над десет години.

При така установените факти по делото, съдът прави следните правни изводи:

Ищцата доказа твърденията си, че е собственик на ¼ ид.ч. от процесния имот на основание прекратената с развод СИО. С нотариалния акт за покупко-продажба № 152, т. 4, д. № 1753/1982 г. на ВТРС, 1/2 ид. ч. от процесния имот е продадена от бившия съпруг на ищцата на бащата на ответника по делото. При извършването на тази продажба страна по сделката като продавач е бил бившият съпруг на ищцата по делото. Тъй като в самия договор за покупко-продажба не е изрично удостоверено изявление на продавача, кои идеални части от прехвърляния имот са предмет на същата сделка – собствената му или притежаваните в СИО, правно обосновано е да се приеме, че продавачът е прехвърлил притежаваната от него на лично основание 1/3 (2/6) ид. ч. и още 1/6 ид. ч. от тази, притежавана към него  момент   в   режим   на   съпружеска   имуществена   общност с ответницата. С оглед на това, след прекратяването на брака на ищцата през 1996 г., на основание прекратената съпружеска имуществена общност, тя е придобила правото на собственост върху 1/4  ид.ч. от процесния недвижим имот, или половината от 2/6 ид.ч. останали в режим на СИО след сделката от 1982 г..

            Ответникът е собственик на ¾ ид.ч. от имота, придобити по наследство и с правни сделки. Предвид Решението от 27.05.2003 г. на ВТРС, постановено по гр. д. № 1895/2001 г., с което констативния нотариален акт за собственост № 1649, т.  IX,  peг.  7818, д. № 2084/18.08.1999 г. на нотариус ххх., на основание чл. 431, ал. 2 от ГПК  (отм.)   е  изменен,  като  ххх  е  призната  за собственик на  1/6 ид.  ч.  от недвижимия имот, праводателите на ответника по делото с нотариалния акт за дарение № 588, т. ІІІ peг. № 5118, д. № 450/25.06.2001 г. на нотариус ххх, реално са били титуляри на правото на собственост върху дарявания имот в обем на 1/4 ид. ч. С оглед на това, не е настъпил вещнопрехвърлителният ефект в полза на ответника по делото за останалата 1/4 ид. ч. от правото на собственост, посочена в този договор за дарение и със същия той е придобил правото на собственост само върху 1/4 ид. ч. от процесния недвижим имот.

С договора за дарение за дарение, оформен с нотариалния акт № 1211, т. VII, рег. № 10856, д. № 426/09.09.2008 г. на нотариус ххх, вписана под № 281 в регистъра на Нотариалната камара, ответникът е придобил 5/12 ид.ч. от процесния недвижим имот. В нотариалното производство, с което е извършено прехвърлянето на недвижимия имот, дарителите са се легитимирали като собственици на основание нотариалния акт за покупко-продажба № 152, т. 4, д. № 1753/1982 г. на ВТРС и удостоверение за наследници на ххх.

С нотариалния акт за покупко-продажба от 1982 г. бащата от ответника е придобил чрез покупко-продажба и по време на брака си с ххх 1/2 ид. ч. от процесния недвижим имот. След неговата смърт и съобразно правилата за наследяване, преживялата съпруга е придобила право на собственост на основание покупко-продажбата от 1982 г. върху 4/12 ид. ч., а децата (ответникът и неговият брат)- по 1/12 ид. ч.

Твърденията на ответника по делото, че е пълноправен собственик на процесния недвижим имот, тъй като е владял имота от 1998 г. повече от 10 г. и е придобил собствеността му по давност на основание чл. 79 от ЗС, са недоказани.

Според чл. 116, б. „б" от ЗЗД, във вр. с чл. 84 от ЗС, давността се прекъсва с подаване на искова молба от действителния собственик или с предприемане на каквито и да било други действия за защита на правото му на собственост при условие, че тези действия са насочени спрямо владелеца и целят да бъде преустановена или поне да бъде смутена фактическата му власт, като от прекъсването на давността започва да тече нова давност, съгласно чл. 117, ал. 1 от ЗЗД. В производството по гр. д. № 1895/2001 г. по описа на ВТРС, страни по което са били и страните в настоящото производство, като с влязло в сила на 27.05.2004 г. решение по в. гр.д. № 647/2003 г. на ВТОС, на основание чл. 108 от ЗС, във вр. с чл. 27 от СК (отм.), е постановено С.К.С., ххх и ххК.С. (последните двама съответно майка и брат на ответника в настоящото дело), да предадат на ищцата по настоящото дело владението на 1/4 ид. част от процесния недвижим имот. Съдът е установил в производството по иска по чл.108 от ЗС и обема на правото на собственост на Й.В.Т.. Предвид влязлото в сила решение по горното дело, съгласно чл. 117 от ЗС, давността започва да тече на ново.

                По делото се установи и обстоятелството, че в производството по приложеното гр. д. № 452/2001 г., приключило с влязло в сила решение на през м. юли 2005 г., ответникът е признал, че правата на страните, включително и на Й.В.Т., са в съответствие с влязлото в сила решение по в. гр. д. № 647/2003 г. по описа на ВТОС. Това признание на ответника в производството по горното гражданско дело е в противоречие с твърдението му, че по отношение на съсобствения имот е установил изобщо давностно владение, включващо както упражняването на фактическата власт върху вещта, така и намерението да се държи вещта като своя. Тъй като не се събраха доказателства ответникът да е упражнявал явно, несъмнено и необезпокоявано владение на недвижимия имот и в посочения от закона срок, съдът приема за недоказани твърденията му, че е владял след 1998 г. повече от 10 години и е придобил собствеността на процесния имот по давност на основание чл. 79, ал. 1 от ЗС,

При така приетата за установена фактическа обстановка и наложените от нея правни изводи, настоящата инстанция счита предявеният иск за делба за основателен и доказан и съдът следва да допусне да се извърши съдебна делба между страните на описания в исковата молба недвижим имот, при равни права.

Водим от горните съображения, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

            ДОПУСКА да се извърши съдебна делба между Й.В.Т. с ЕГН ********** *** и С.К.С. с ЕГН ********** ***, на недвижим имот в град В.Търново на ххх, представляващ поземлен имот с  идентификатор 10447.509.142 по КККР на град В.Търново, одобрени със заповед № РД-18-86/19.09.2008г. на ИД на АГКК, с площ от 504 кв.м. с трайно предназначение на територията „урбанизирана”, начин на трайно ползване „за друг вид застрояване”, 677, кв.216, при съседи: ПИ 10447.509.143; ПИ 10447.509.222; ПИ 10447.509.142.2, заедно с построената в този имот сграда с идентификатор 10447.509.142.2, със застроена площ 33 кв.м. на един етаж и с предназначение еднофамилна жилищна сграда 

ДЕЛБАТА на описаните по-горе недвижими имоти се допуска при следните квоти: 1/4 ид.ч. за Й.В.Т. и 3/4 ид.ч. за С.К.С..

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

Районен съдия: